Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'древнобългарска духовност'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 6 резултата

  1. Доказателство за пълното единение на древния българин с природата и нейните закони е основният духовен закон на българина, който се е наричал - ДЪРМА. А човекът, който го е спазвал се е наричал ДЪРМАН. Дърман означава Подкрепящият, Държащият. Древнобългарската езикова частица "дър" се е запазила и в думата "дър-жа". А също и в някои наименования на български селища, които както знаем са най-устойчиви на промените на хилядолетията - така например село Дърманци. Или казано накратко, Дърма означава "Да се държиш за природата!" А дърман е човекът, който е спазвал природните закони и е живеел в пълна хармония с тях. Древният българин дърма е следвал природния кръговрат, движението на звездите по небето и е ориентирал целия си човешки живот и бит спрямо околната среда. Много преди ние днес да се тупаме в гърдите със своята терминологична "екология", древният българин е бил не само и просто еколог, но Божествен еколог. Сведения за древнобългарската духовност черпим от Ведите, и по-точно от Риг (Реча) Веда, създадена от древните българи при преселението им в Индия през 2-то хилядолетие пр. Хр. http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4 С хилядолетията Дърма се е превърнала в основна същност на източните религии - хиндуизъм, будизъм, джайнизъм. Ето как описва значението на Дърма един наш просветлен съвременник - мистикът Ошо: - Моето определение за религия е: да бъдеш в унисон с природата. И това е значението на думата Дърма - тя означава природа, присъща природа. ... Аз вярвам на природата. Аз не вярвам на вашите закони. Вашите закони развратиха цялото човечество. Достатъчно! ... Ако можеш да вярваш на природата, постепенно ти се успокояваш, смълчаваш, ставаш щастлив, радостен, празнуващ - защото природата е празнуваща. Природата е празненство. ... Ако вярваш на своята природа, ти постепенно ще се приближиш до космическата природа. Това е единственият начин. Ти си част от космическото. Когато вярваш на себе си, вярваш на космическото в себе си. Това е пътят. По тази малка нишка ти можеш да достигнеш до самата цел. Вярвайки на себе си, ти вече си повярвал на Бог, който те е създал. Невярвайки на себе си, ти си се усъмнил в Бог, който те е сътворил. - Ошо, Екстазът: Забравеният език, гл. 6-2 За да постигне единение с природата и да чуе нейния глас, древният българин често е сядал и се е заслушвал в енергийното излъчване на природата. По този начин е възникнала първата религиозна духовна практика в света - Седенето в медитация или казано по-разбираемо - седене в осъзнатост. Чрез седенето в спокойна осъзнатост древният човек е можел да се осъзнае излъчването на Природата и Съществуванието. Медитацията е най-древната религия на света - създадена от древните българи! Седарите или Седа са наричали седящите в медитация хора. Тази дума е запазена във Ведите, създадени от древните българи и е използвана и до днес в Индия за седящите в медитация светци. Медитацията е новото съвременно име на най-древната духовна практика на единение с Бога - Садана (Седене е българската дума). От древната българска религия медитацията / седенето / е преминала във всички религии на света - в исляма е позната като Зикр (спомняне на Божественото присъствие); в християнството е позната като Умната или Исихастката молитва; в хиндуизма е Садана; в Будизма е Випасана и така нат. В хиндуистката религия, която е произлязла от Ведите на древните българи, е известен и терминът Викара. Викара означава търсене на истинската си вътрешна същност. Викара произлиза от българската дума Викаря, Викащия - този, който вика душата си! За Викара говори и Шри Рамана Махарши, като я препоръчва при вътрешното духовно търсене като извикване на вътрешното същество - душата. Викара е древнобългарското название за Осъзнаване чрез преминаване отвъд хватката на ума и свързване с Космическата интелигентност, или казано с други думи - с Божия Дух. Седенето в медитация и Викара са български думи, които прокарват ясна следа между божествената отдаденост на нашите предци и съвременните световни религии, които без изключение черпят от извора на българската душа. За силата на древнобългарската духовност ярък показател са и българските обичаи, които намираме пренесени дори и в далечна Индия, където са запазени и до днес в знак на признание към тяхната духовна сила. На снимката ясно се вижда как Ошо предава от своята енергия, така наречения Шактипат (Сактипат), на своите санясини (духовни ученици), дори и на малките деца. Ошо винаги докосва и разтрива междуочието на човека срещу него, там, където се намира Третото око. Смята се, че докосването от просветлен човек, или от човек, който те обича, засилва твоето трето око и те предпазва от лошо енергийно влияние от недоброжелатели. Това ми напомня за един древен български обичай, който нашите български баби спазват и до днес - баенето! Моята баба, когато бях малка и прекарвах ваканциите си при нея, ми баеше - преди да ме сложи да си легна вечер, винаги разтриваше с пръсти мястото на Третото ми око и шептеше някакви думи. Казваше, че ги знае от своята баба, а тя пък от нейната баба... Това наше древнобългарско магическо знание е занесено чак в Индия заедно с нашите разселили се предци, а там е запазено и до днес с голям респект към Маха Бахарата (Великите Българи)! http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-древният-български-народ-–-основоположникът-н/ Сактипат се състои от две думи, и двете с български корен: - сакти - психическа енергия, енергия на желаната благословия (от глагола сакам, искам) - пат - падане (пад) т.е. изсипване на желаната благословия от духовен учител върху неговия ученик. Духовната енергия Сакти е била възприемана от древните българи като женска енергия, енергията на женската сила в природата. Доказателство за това е древнобългарската богиня Сакам / Секмет /, която намираме изобразена в Египет като Богиня с женско тяло и глава на Лъв и е била смята за Покровителката на силната воля. Богинята Сакам е пръвоначалният вариант на днешната богиня Бастет на Египет. Дори известният сфинкс на платото Гиза в Египет е нейно изображение, въпреки, че сред "реконструкцията" на главата някой се е постарал да я представи като глава на негроиден мъж с тяло на лъв. Тази Богиня е и Богинята Майка на плодородието, а е известно, че в древността името на египетския сфинкс е било Хорем Акхет, където Акхет е означавало Сезонът на плодородието, когато река Нил се е разливала и е облагородявала земите с тинята си. Ахат / Рахат е българска дума и означава Божие благоденствие Ра (Бог) и Ахат (Благоденствие). А хорем е означавало хоризонт. Сфинксът най-вероятно, освен първият паметник на Богинята майка, е бил и своего рода астрономически показател за разливите на Нил. - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705 Лъвът е бил символ на древните българи още от праисторически времена. Намираме го и върху сребърните съдове от Рогозенското съкровище, където Богинята Майка е неговата господарка. Свързването на силната воля и психическата енергия на предадената благословия Сакти с Жената в древността е показател за уважението към Жената, която е пазителка на живота на Земята. Жената е имала не само физическата сила да дарява и носи живота, но и психическата сила на Божествената воля да закриля този живот. За разлика от по-късно възникналите мъжки шовинистични световни религии, като по-късния Хиндуизъм, Исляма и Християнството, в древната духовност жената е била възприемана като най-близкостояща до Божествения дух и като инструмент на Божествената Му сила. Ето защо Жената е била обожествявана и в най-дълбоката човешка древност - преди 40000 год, от когато датират първите фигурки на Богинята майка. - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952 Днес обаче световните глобализатори се страхуват от магическата сила на Жената и се опитват да създадат един свят без жени или поне един мъжко гейски свят, повел открита война срещу Жената чрез политическото насилие на гей сурогатни закони, СС-овци, отнемащи децата й чрез така наречените ДАЗД (Държавни агенции за закрила на детето), чрез медийната и шоу пропагандата на кървавото и сексуално насилие над жените по света. Не случайно съвременната глобализаторска война срещу жената съвпада и с подетата световна война срещу българската духовност, запазила се днес в Българското православие, което е продължител на нашата хилядолетна народна мъдрост.
  2. Корените на модерния днес Хелуин са всъщност езически и ни отвеждат обратно в древнобългарската духовност, която е основата на всички днешни религиозни вярвания и празници. Празнуването на Хелуин се корени в първата човешка религия на Древните българи, свързана с почитанието на Бога Слънце БалАз / Белис, когото Дедите ни наричали още и Сам Бог / Бог Самин. След разселването си из Европа преди хилядолетия Древните българи са разнесли със себе си и своите вярвания, свързани с природните цикли и слънчевото движение по небето в продължение на годината. След края на лятото и прибирането на реколтата и животните от пашата, дедите ни са отбелязвали края на светлия период от годината и началото на тъмния период, когато слънцето е в своя заник все по-ниско над хоризонта, като са палели ритуални огньове и свещи, включително и в тикви, за пречистване и прогонване на злите духове. Келтите (Келти е древнобългарска дума и означава Към Светлината КеЛ-ти) и Галите (означаващо земна светлина ГаЛ-ите), почитащи и до днес този празник, са все наследници на Древните българи. Галите и Келтите са все същите Древнобългарски племена на Хората на БаЛ Богинята на Светлината, Българите. Гали идва от корена ГаЛ със значение Земна светлина това е и значението на името Галя, Галин. Келтите са едно от многобройните Древнобългарски племена. Думата Келти идва от българския корен КаЛаТа и означава Твърдина, огреяна от Светлината. От този корен са думите кале / то, личните имена Калин, а, и много други. Древните българи са строели своите светилища върху калета и оттам е дошло и името на келтите. Келтите и Галите са наричали месец Октомври Самон на името на Сам Бог – СамОн / СамТой. Последният ден от месец самон - 31 октомври, те са почитали като празника Самайн / Самин (Самайн е древнобългарска дума и означава Самият Извор на Живота (Сам Айн). Сам е дума с особено божествено значение за Древните българи и тази дума буквално е залегнала в основните религиозни и географски наименования на народите около света, наследници на Древните българи. Така например Думата Шаман употребявана днес за Жрец е всъщност думата Саман, произлязла от езика Пали / Бали на Буда, езика на Древните българи Саките заселили Индия преди хилядолетия. В Санскрит (писмената форма на Древнобългарския език) Саман се среща като СъРаман и също означава Божи човек, където Сам е наименование на Бога, а Ман е Древнобългарското име на първия човек на земята Ман / Мано / Манчо. Саман / Шаман е част и от прото Тунгузкия език, като не бива да забравяме, че прото езика на човечеството, наричан за удобство днес Прото ИндоАриански език е всъщност Древнобългарският език ,който ние говорим и до днес, особено в диалектната му форма от Северозападна България. Саман / Шаман днес/ е Божият човек на Сам Бог, който чрез специални духовни практики се е сливал с Божественото присъствие и е оставял Сам Бог да действа и да се проявява чрез него. Ето защо не е чудно, че древнобългарските жреци / самани са били възприемани самите те като Богове / Божии синове. Те са били боготворени в Древен Египет, и в Америка, и в Азия, и в Месопотамия, като въз основа на тяхното боготворене са възникнали по-късно множество древни религии. Такива Древнобългарски жреци шамани са Орфей / ОРаПей, Мойсей / МаАз / Муса, АМанРа, Тот / Духът, Зороастар / Озаряващата звезда, Озирис / Озараз, ХоРаАз / Хоръс, Вотан, Земен, Мърдук и много други. Такъв Божи син е и Исус, и Мохамед, и Буда, и Лао Дзъ - хора, които са оставили Сам Бог да се излее в тях, като са унищожили егото си чрез духовно просветление. На Сам Бог например е кръстена и столицата на Сирия Шамс / СамАз, а древните асирийци са наричали себе си СъБаРъ - Божиите Хора на Богинята Ра (БаРа) и Бог Бал Самин (Сам Бог Слънце). На Сам Бог са се кръстили и Самите, Древните българи заселили СевероЗападна Европа, които днес наричаме Лапландери. Те празнуват празника Самайн и до днес. Практиката за достигане на Бога и единение с Него Древните българи са наричали СамАзи / Самади днес/ - термин, който и до днес е запазен в Хиндуизма. Зимните месеци на намаляване на живителната сила на Слънцето дедите ни са нарекли Самон и през тези месеци са канели Саманите / Шаманите / Кукерите да осветяват и пречистват домовете и умовете им. Ирландците, преки наследници на Българите също са празнували Самайн / Хелуин, като са оставяли храна на портите на домовете си, за да омилостивят духовете на умрелите – смятало се е , че с отслабването на слънчевата светлина тези духове имат по-лесен достъп до земята. Освен това хората са изпълнявали ритуални танци, маскирани в костюми. Дори повърхностен преглед на най-достъпната етнографска книгопис по въпроса ще ни убеди, че времето, набелязано за начало на Хелоуин съвпада до минута със започването на Вълчите дни - по някои места в българското землище тези дни започват именно на 1 ноември или в нощта преди този ден и продължават най-много девет дни. В тия дни не се преде, не се плете, не се тъче, не се пипа вълна, не се кроят и не се шият мъжки дрехи, не се отварят ножици, не се влачи вълна с дарак, не се пере вълна, изобщо не се подхващат остри и режещи инструменти - ножици, ножове, игли; мъжете пък не си свалят цървулите и калпаците вечер и спят с тях. И всичко това за да се предпазят мъжете, които в същност ходят по работа на полето и в гората, от вълци. А ако някои мъж бъде погребан с дрехи, подготвяни по време на Вълчите дни, то той със сигурност се превръщал във вампир. Сигурно мнозина са отбелязали приликите на обикалянето за сладкиши у хелоуинистите с изконнобългарската традиция подрастващи и младежи до 20-годишна възраст да обикалят роднините и съседите си и да сурвакат за здраве стопаните на дома; за което получават "плата" под формата на орехи, сладкиши, някоя и друга дребна пара. Подготовката на сурвакарските дружини за изпълнението на същинските им задачи на Божик започва всъщност веднага след Вълчите дни или дори по-рано. Така обикалянето на тези дружини в нощта срещу започването на Вълчите празници (31 октомври срещу 1 ноември) като подготовка за същинския празник (Божик) няма да е странно за никого; възрастните с радост биха нагостили със сладкиши "вълчите" дружини. И, да, наистина има смислова обредна свързаност между Вълчите дни и сурвакарите на Божик - много често кукерската баба "ражда" по време на кукерското шествие куче - смислов еквивалент на вълка. Вълкът от най-древни времена е олицетворявал Българските племена, разселили се в древността по света. Именно вълчи маски са си надявали Древнобългарските жреци кукери на Древнобългарската богиня Майка, когато са отслужвали духовните ритуали в нейна чест. Интересното е, че Уелс в днешна Англия има старото си име Къмри, което е определено свързано с Древнобългарската Богиня Майка Мара - коренът КъМаРа означава Майчин, принадлежащ на майката Богиня. Къмри са се наричали част от Келтите, населили днешна Англия в древността. От друга страна името Уелс или Велс на старо английски идва от името Волки, с което всички Келтски племена са се зовяли. Воли или Вълците е традиционното прозвище на Древнобългарските племена, които са се славели освен със своята бойна храброст, също и с Вълчите глави, които Древнобългарските жреци на Богинята Майка са надявали върху главите си при отслужване на своите Духовни ритуали-мистерии върху планиснките светилища по българските земи. Отзвук от славата на Жреците Волки са и днешните кукери и техните танци - впрочем виждаме ги по цялата земя и на всички континенти, не само в България. По своята същност Хелуин и всички древнобългарски кукерски празнувания са Празници на Древнобългарската Богиня на Трансформацията СиВа / Шива. Първите човеци на земята Древните българи са почитали Божествената майка като Богиня на Материята и материалния свят и са я олицетворявали в Нейната троица: Брама, Виснъ и Сива. Брама е Богинята на бременността и раждането; Виснъ е Богинята на Навесения плод (Весна) и Сива е Богинята на Божествената трансформация чрез смърт и раждане. По-късно това знание се е загубило, а е останало само като непълна част в Хиндуизма, пренесено чрез Ведите (Веда = Зная) на нашите деди. За Божествената Троица на Богинята майка се пее и до днес в Родопските песни на Веда Словена, събрани от Веркович. На Ма Богинята на материята са се кръстили и най-древните българи - Мизите / МаАз-ите от Северозападна България. Интересното е, че празникът Хелуин / Самейн / Вси светии и така нат., се празнува както на Запад, така и на Изток. В Индия обаче този ден, бележещ намаляването на Слънчевата светлина и приближаването към Зимното слънцестоене, се нарича Диуали / Дивали / Дипали. Думата идва от Древнобългарския корен ДаВаЛа със значение Дава Светлина, Пали светлина. На този ден в Индия се палят свещи и лампи, с които се украсяват домовете и улиците. Днес обаче Хелуин е превърнат в търговска марка за пропагандиране на страх и ужас и съвпада напълно с последните модни тенденции на Ужасяващата Готика, която се шири по модни подиуми и театрални и кино сцени. Неразбирането от съвременния човек на Древните тайни на Дедите ни е истинският Сатана. Сатана = Неразбиране, Неосъзнаване на Бога. Друг сатана няма! Този религиозен празник Хелуин е превърнат поради неразбиране в Парад на Грозотата и Ужаса, като е лишен от дълбоко мистичното му познание за природата и нейните сезони, за смъртта и раждането на новия живот - познание, някога достъпно за Древните българи, първите човеци на земята - "старите и признатите", за които и Библията говори. - https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11790-честит-игнажден-или-колко-древен-е-най-древният-човешки-език-българският-език/ - https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11793-честита-коледа-на-млада-бога-сурва/ - https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11718-кой-крие-древнобългарската-ни-история/ - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1109987999120822&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater
  3. От Знанието на древнобългарския мъдрец Васита Йогата на Васита Глава 6 Медитация върху Големия Аз /БалАзи - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952/ 1. Аз, чистото, неопетненото и безкрайно Съзнание отвъд мая (илюзорния свят на материята), гледам на това свое тяло в действие както гледам на тялото на всеки друг. 2. Умът, интелектът, сетивата и така нат. са все игра на Съзнанието. Те са нереални и изглежда, че съществуват само защото липсва прозрение. 3. Невълнуван от враждебност, приятел на целия свят в благоденствие, без идеи за съществуване и несъществуване, аз живея свободен от нещастие. 4. Аз съм неактивен, без желания, чист като небето, свободен от стремежи, спокоен, без форма, вечен и неподвижен. 5. Сега аз ясно разбирам, че петте елемента, трите свята и аз самият сме чисто Съзнание. 6. Аз съм над всичко ; аз присъствам навсякъде; аз съм като пространство; аз съм това, което (наистина) съществува; не мога да кажа нищо повече отвъд това. 7. Нека въображаемите вълни на вселената да се надигат или падат в мен, който съм океана на безкрайното Съзнание; в мен няма увеличаване или намаляване. 8. Колко прекрасно е, че в мен, безкрайния океан на Съзнанието, вълни от жива (жива - индивидуална душа) се надигат, съзтезават се за известен период от време и изчезват съгласно своята природа. 9. Светът, който се зароди в съществувание поради моето невежество, се разтвори отново в мен. Сега аз възприемам света като пряка опитност на висшето блаженство на Съзнанието. 10. Прекланям се пред себе си, който съм във всяко същество, вечно свободния Аз (Големия Аз), пребиваващ като вътрешно Съзнание. П.С. Йогинът Васита е древнобългарски мъдрец, един от седемте основни мъдреци, наречени Риши / Рижи, създали древнобългарската Веда в Древна Идия след преселението на древнобългарските племена в Индия след Библейския потоп в Чено море. - http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351
  4. Водата е най-древната материя на сътворението и нашите деди Древните българи първите човеци на земята са го знаели. Ето защо те са кръстили водата на Богинята Майка на материята - Мара, откъдето по-късно са дошли думите море, мер, маре и така нат. за море в различните езици. Според Древнобългарското сказание за произхода на земята и вселената, първо е била водата, а след това от нея се е издигнала първата земна твърд / скала, която дедите ни нарекли СуМер със значение "от морето". У нас в Северозападна България има село Сумер, което е на поне 10000 години, както са и всички околни села - Оходен, Градешница и така нат. Там бяха открити и най-древните поселения, съдове и човешки скелети в света. Едва наското съвременните учени направиха "колосалното" откритие, че водата във вселената е по-стара от планетите. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=591523674300593&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на "мълчана вода". По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност. Ритуалът с мълчаната вода е древен български обичай, а дедите ни са били наясно с информационните способности на водата още преди японския създател на филма "Тайната на водата". Цялата ни Древнобългарска култура е изградена в най-дълбоката древност - десетки хиляди години назад във времето, върху основата на водата, водните басейни, каменните ниши светилища със събираната планинска вода в тях. Водата е извирала от недрата на земята и е носела в себе си магията на Древнобългарската Богиня Майка и Създателка на Живота Ра / МаРа / БаРа / ПраМа. Дедите ни са вярвали, че ПраМайката Богиня е създала земята като живо същество, а хората са нейните деца, от земя направените. Водата са считали за Божествена и затова са я кръстили ВоДа, което означава дадена (Да) от Божията същност (Въ/Ва/Вера) - ВъДа. Наричали са я дори с името на самата Прастара Богиня Майка - БаРа. Бара и днес означава река в някои райони на България. Река пък идва от Древнобългарския корен РаКа със значение Енергията (ка) на Ра. Държавата Ирак, град Ракка в Сирия например са директно именовани с българската дума река, защото и двете са разположени на река Ефрат (ВаРаТа / Верата). Древните българи са считали водата за една от основните енергии, създали материалния свят. Те са смятали, че водата е по-стара от земята и се е намирала във вселената преди създаването на земята. Едва наскоро съвременните учени откриха това, което древните българи са знаели - че водата на нашата планета идва директно от водата на вселената, където тя съществува в газообразна форма. И че водата, която изпълва моретата и океаните на Земята е по-стара от самата планета. Защото Водата е Първична енергия, от която се образува материята. Тази първична Вода древните българи са обожествявали, като са я наричали Богинята на Първичната Вода ДанъВъ със значение Дадена Същност (Въ/Ва). И днес в Хиндуизма, най-старата действаща духовност, произлязла директно от древнобългарската духовност на Ведите, се почита Богинята Данъ на Първичната вселенска Вода. У нас на Богинята на Водата е кръстена древната река Дунав. Друго известно име на Дунав е Данеб със значение Дан-Небе/Нъба, Даден от небето. Река Дунав със значение Даден от небето потвърждава моето виждане, че тази е една от реките на Едем, Библейския рай, който Бог е създал на Земята. Когато водата извира в извора си тя е недокосната от хорските мисли и тревоги, тя е Божествена и силно енергийна от гледна точка на нейната божествена пречистваща сила. Тогава флуорид не е имало, незнайни корпоративни примеси не са добавяни в природната вода и дедите ни са били по-здрави и силни. Носили са водата от кладенеца само в медни, сребърни, златни или калаени съдове така, че нейната вибрация да се запази, а металното структуриране на водата според състава на съда дори да я засили. Древнобългарското медно котле е служило на жреците на Богинята Майка като съд за пръскане с осветена вода хиляди години преди християнството и можем да го видим върху каменни стели по цялата земя. На снимките ясно се вижда българското медено котле, използвано от жреците на древните българи при техните духовни ритуали - мистерии, изпълнявани по цялата земя, където Древните българи се разселили преди хилядолетия и дали началото на съвременното човечество. Тези мистерии са нарисувани и в Еквадор, и в Месопотамия. А тази снимка е на Древнобългарски кукер - жрец с Розета на ръката си и метално котле за свещена вода - каменна стела от времето на Хитите / Хетите / Гетите (Хората на Земята Ге), Древнобългарските заселници на земите на Турция. Именно тези стели и статуи наемните терористи от Ислямска държава трябваше да унищожат в Ирак и Сирия по заръка на Световното задкулисие! Християнският обичай на преливане на вода от котле, на пръскане за здраве на светена вода от котле е все още жив и той е съвременното продължение на Древнобългарската почит към Водата. Днес наливаме водата си в пластмасови отровни бутилки, държим я в тъмни складове с лоша енергия и я купуваме с пари! Освен Мълчаната вода, дедите ни са знаели силата и на Минералната вода, заредена с Майчината енергия на Богинята. Затова са улавяли тази минерална вода в ТеРМи, наречени на ТаРаМа - Тази Ра Майка Богиня. Знаели са Дедите ни и силата на Слънчевата вода и са я събирали по планински върхове в каменни ниши, част от които днес наричаме погребални, макар и никога кости в тях да не се откриха! Тези ниши са били съдове за слънчеви и геомагнитни бани на дедите ни, за лекуване на кости, за успокояване на ума, за засилване връзката с Божествената майка. И винаги край водните басейни, край минералните бани термите девойките са пеели ритуални песни в чест на майката Богиня ПраМа / Брама. Затова тези ритуални каменни бани са били наричани още и нимфеуми, по името на Нимфите, пеели в чест на Ма. Думата нимфи е с Древнобългарски корен - НаМаПе, пее На Ма, Майката Богиня. Оттук е дошла и думата Нъмпея / Нимпея / Нимфея. Известно ни е от историята, че нашите съседи днес, гърците, много са се постарали да изчистят и заличат връзката си с Древните българи Балазгарите / Балазгите техните деди, хората на Бога Слънце БалАз. Обеззвучавали са "п" като "ф", "б" като "ф" и много други езикови, и не само, манипулации. На Ма са пеели Нимпеите/Нимфеите, на ПраМа Богинята Ра е пеел и Орфей / Орпей, ОРаПеещият Древнобългарски мистик и Божи син. На ПраМа е кръстена и Древнобългарската Богиня на Плодородието и Изобилието - Апродита / Афродита, която се е считала за Богиня на Нимфите. ПРо-Дита се състои от думите: Дата т.е. дадена от ПраМа, Прародителката на човечеството, наречена БаРа / Бра / Пра. В по-късни времена Апродита е отъждествена със Зорница или Звездата на Зората, наречена ЗаТаРа (Озари Тази Ра) / Зтара / Старата / Астарта / Ищар, Древната звезда на Богинята Майка. Водата, на която Нимфите и Древнобългарските жреци са пеели религиозните си химни във възхвала на Пра майката Богиня, е била считана за свещена светена вода. Наричали са я Пеяна или Светена вода. Древнобългарското почитание към Водата като към Божествена енергия е запазено и в християнския ритуал на кръщаването с вода. Не случайно Йоан Кръстител е кръщавал с вода - този обичай е запазен от Древнобългарските духовни ритуали на кръщаване в дух и пръскане / къпане / обливане със свещена вода. Дедите ни са наричали тези Древнобългарски духовни ритуали Мистерии и те са били ритуали на посвещаване в Духа на ПраАза, Бога на Първичния Дух на Древните българи. Такъв мистериозен обичай, свързан с водата е и Водици. На Водици в два последователни дни се къпаят мъжете и първите мъжки рожби , а на втория ден жените и първите женски рожби. След това с тази къпана вода се поливат градините. Така дедите ни са се зареждали с Божествената енергия на водата, която са считали за пряката си връзка с Богинята създателка БРа / Пра. За дедите ни окъпването с вода в извори и водни басейни е било необходимото умиване след така наречените лоши, скърбящи дни. Такива дни са били считани Поганските дни или още наречени Мръсните дни около Коледа, Зимното равноденствие, когато Слънцето е било най-слабо и се е зараждало наново за новата си годишна обиколка. Слънчевата светлина е най-слаба, дните най-кратки по време на Поганските дни, а отрицателната енергия у земята и хората се е засилвала. Умиването е връщало Божествената сила у човека. Не случайно такова ритуално умиване са правели младежите и девойките на Светла сряда (Празна сряда) непосредствено след Великден. По този начин са умивали от себе си неблаготворните влияние на дългата зима, а в по-ново време, страданията по време на кръстните мъки на Исус. Едновремено с умиването, дедите ни са пеели, танцували ритуални песни и танци. - http://www.blitz.bg/news/article/409734 Песните, танците и хората във водата са част от ритуала на къпането. Обичаят Водици е толкова древен, колкото е древен и българинът. А българинът е най-древният човек на земята. От онези първи човеци древните българи мъдреците, които са живеели в пълно единство с природата. И са знаели силата както на водата, така и на хорото като древнобългарска йога, така и на човешкото същество. И са разнесли българите хорото си по цялата земя, където се разселили след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. Ето защо хорото се играе като Ора чак на Великденските острови, а и в Южна Индия Тамил Наду. Играело се е хорото на Древните българи и от техните наследници в Перу (БаРа / Беру / Перу е името на Древнобългарската Пра Майка Богинята създателка). На тази каменна стена е изобразено племето Моче (Маче означава Човек (Чъ) на Майката Богиня) да играе хоро под звуците на музикални инструменти досущ като нашите скални рисунки от пещерата Магурата. Рисункиите в Магурата са на 43 000 години и те са началото на Древнобългарската Каменна Цивилизация, която по-късно заселва цялата земя. Знае ли са силата на Водата Древните българи - и са пълнели скалните си светилища с вода, та да я огряват и звездите, и слънцето, и луната. И да я наричат с Божественото присъствие. А после са пиели Българите от тази вода, и в нея са се заричали на Бога Отец ПРаАза и Неговата Света Троица - Богинята майка МаРа с Младенеца Бога Слънце Балаз или още наричан СебАзи, Бога на Вътрешното слънце Душата. Изглежда и Исус да е почитал Ма Богинята Майка на Древните българи и нейните празници. Затова не случайно именно на този ден Велики вторник Исус е разказал Притчата за девойките, очакващи своя жених. Великден като християнски празник е продължение на Древнобългарските духовни празници на Пролетното равноденствие и съпътстващото го пълнолуние, които от своя страна са били празници на Богинята Майка, на Женското начало, на Цъфналото моминство, на Любовта между мъжа и жената и на Зачатието - все природни събития на Новия живот! Исус се явява личен изразител в християнството на този Нов, възкръснал след дългата зима живот. Самия Исус обаче е спазвал духовните закони на дедите си Древните българи, просветлените мъдреци, първите човеци на земята. И е почитал Древнобългарските пролетни празници на жената Богиня. Христос е арамеец, а арамейците са потомък на скитите, скитащите Древнобългарски племена, занесли Слънчевата си духовност и вярата си в БаЛ Богинята на светлината и нейния син Бог СебАзи Бог на човешката душа. Затова и фарисеите са разпънали Исус на кръст, тъй като кръстът е символът на Сурва, изгряващото слънце! Христос християнин не е бил, църква не е създавал, с църковен сан никога не се е окичвал. Христос е спазвал духовните закони на дедите си Древните българи, просветлените мъдреци, първите човеци на земята. Христос никога не е нравоучителствал нито морализаторствал. Това го правят само политиците! Той е говорил с притчи, разбираеми за всеки и е споделял собственото си разбиране, споделял е себе си. Казал ни е: "Божието царство вътре във вас е!" Дедите ни са наричали това Царство Бог на Човешката душа СебАзи, защото са знаели, че душата ни е Божествена и е храм на Бога. И до днес Българите са верни на Божествената си душа и не я продават за пари, не убиват, не насилничат, на чуждото не посягат, завоевателни войни не водят, чужди деца не крадат, хорските домове не разсипват. Много ги е страх медиите от всяка проява на българския патриотизъм! И се чудят как да омаловажат, изкепазят геройството и древния ритуал на тези храбри мъже Крайно време е медиите да разберат, че българинът е човек с достойнство, с любов към родината си и към корените си! В противен случай ще бъдат изметени от страната ни заедно с външните си работодатели... - https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11266-древният-български-народ-–-основоположникът-на-ведите-аюрведа-и-йога/ - - http://aliya.blog.bg/history/2015/12/25/chestita-koleda-na-mlada-boga-surva.1417535
  5. Няма народ, който да има толкова много празници, както има българският народ. Имаме празници наречени на всяко едно природно явление: на плодородието, на плодовете, на жената, на децата, на Зимното и Лятното слънцестоене, и на Пролетното и есенното равноденствие, и на билките, и на младоженците, и на водата, и на Божиите жреци Кукерите, Сурвакарите, Лазарите, и на Прошката, и др. Празнували сме още от Прастари времена в чест на Пра майката Богиня на древните Българи БъРа / Пра / Първата / Давата и така нат. Празнували сме и в чест на ПраАза Първичният Бог Отец на Съзнанието (Духа), Този, който „Всичко чрез Него стана; и което е станало, нищо без Него не стана." (Йоана 1 : 3). Самата дума Празник има корена на Божествения ПраАз - ден на Бога Отец е празникът. На този ден дедите ни са оставяли работата и са се посвещавали на Бога. Сядали са в Садана / Седене (Медитация) и са говорели с Душата си. Всички християнски празници са взаимствани от Древнобългарската духовност, първата човешка духовност, както и от Древнобългарските празници. Лазаровден се е празнувал в древността като ден на Изгряващата нарастваща слънчева светлина. Дедите ни са я наричали Лъ/Ла, откъдето идва и името на Богинята БаЛ кръстница на Древните БъЛгари, Богинята Ба на Светлината Ла. Напролет СЛънцето се засилва и тогава се празнува ЛаЗаРа (Ла ОЗаРи небето). А заедно с Лазара Озаряващата светлина възкръсва за живот след дългата зима и цялата природа, съживена от зимния си неплодороден сън. Древните българи са боготворели Природата, Слънцето, Природните явления и са ориентирали целия си живот и празниците си спрямо природния годишен цикъл. По-късно християнството се опитва да измести тази дълбоко вкоренена в българското съзнание Древнобългарска духовност, като преобръща значението на празниците, а върху Древнобългарските храмове, светилища, подземни могили и др. гради и надгражда своите църкви. Целта е народът на БаЛ Богинята на Светлината да бъде подчинен на една Религиозно-политическа институция, управлявана извън пределите на България. Ето защо у нас Цар Борис 1 въвежда християнството политически, чрез власт и насилие и чрез изтребване на Богомилите, пазителите на Древнобългарската мъдрост. Нека не забравяме, че Исус християнин не е бил, църковен сан не е имал, в църква не се е молил. Самият Исус ще трябва да е бил езичник, защото той християнин не е бил! И в църква не е служил, нито с църковен сан се е сдобил. За сметка на това обаче Връбница е уважавал, а самите фарисеи са го разпнали ритуално на кръста като символ на Слънцето, Древнобългарския Бог. Защото Исус е бил радетел за традиционната Древнобългарска духовност на Вътрешното царство Божие, Слънчевата духовност на Любовта (Бог е Любов) и на Душата (Божието царство вътре във вас Е!). Исус е бил арамеец, а арамейците са наследници на Скитите, скитащите племена на древните българи. Всички тези древнобългарски племена са носили със себе си древнобългарската духовност и почитанието си към Бога Слънце, когото древните българи са наричали Сурва, Ален, Румен. Дори самото название на Арамейците идва от името Румен - Ару(ъ)мейци, така както са и Арменците, Румънците и др. народи, произлезли от българите. Тази древнобългарска духовност освен с почитанието си към Бога Слънце се е отличавала и с просветлената си мъдрост. Все още в стари храмове и синагоги в Близкия изток са запазени изображения на Бога Слънце. Не забравяйте, че Исус е бил Арамеец, наследник на Скитите, скитащите племена на Древните българи. И като такъв е бил човек / проповедник на Бал Древнобългарската Богиня на Светлината (БаЛ), каквито са били всички Древнобългарски жреци. БалХората / Българите са нарекли Слънцето Ален / Алъ и са го обожествявали като Бог Син на Бал. Думите на Исус в Гетсиманската градина всъщност са обръщение към Светилото: E-LEE E-LEE L-MAA-NAA SAA-BAACH-TAA-NEE - Алъ, Алъ ЛаМана СъБата ни и означават следното: Слънце, Слънце (Алъ, Алъ) Нашата Светлинна Майка (ЛаМаНа) ме предаде на Бога на Душата (СъБата / Себето означава със Бога СебАзи, а по-късно се е превърнало в себе - себе си, оставен на себе си, на душата си). Или казано с днешни думи: Слънце, Слънце, Светилната ме изостави. Съвсем естествено възниква въпросът: - Дали Фарисеите и Юдеите, разпънали Исус на кръста не са го убили напълно умишлено именно по този начин, за да извършат едно ритуалистично убийство, чрез което да осквернят Кръста като символ на Свастиката, знака на Бога Слънце на древните българи!?? Така, както такъв опит за оскверняване на свастиката направи и Хитлер, чиято задача бе да принизи и компрометира Слънчевия знак на древните българи, просветлените мистици на древността! - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=683328265120133&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Българите са най-древният народ, от времето, когато християнство още не е имало. Но е имало Древните българи, Божиите хора, първите човеци на Земята. Те са възприемали себе си като чеда на Бога, а Бог са почитали по всякакви начини, включително чрез добър и хармоничен живот на любов и съгласие. Бог са наричали БъРаАз, РаАз, Раза, Рази / Риши, Бъръза / Пуруша, Ази / Язи, Аздал, Даваз (Зевс) - това са все имена на Бога на Първичното Съзнание. И са го почитали с ритуали на хранене, наречени Яжна. Или още Курбан - Към Ра Ба/Към Бога Ра са се извисявали, като са се хранели и са раздавали храна в негова чест. Българските жреци са жарели семена и са пиели вино в чест на Бога, пожертвал себе си, като се пресъздал в човеците. Според Дедите ни Богът Създател се е разкъсал на хиляди части, за да създаде човешкото същество с божествена душа, запалена искра от Божествения огън. Божията душа в човека Дедите ни нарекли Бог СебАзи (Съ Ба Ази, Със Бога Аз), Бога на Божествената светлина, която всички носим в себе си. В почит към саможертвата на Създателя, разкъсал себе си, за да създаде човешката душа, дедите ни отслужвали духовни ритуали по скалистите светилища на Родината ни. Жреците са били тези, които водели Духовните мистерии в чест на Бога Създател. Освен Душата син на Бога, Бог е създал и първичната енергия, светлината и материята и целият видим свят, произлязъл от нея. Самата материя Дедите ни отъждествявали като Богинята Майка, която също наричали с многобройни имена: БъРа, МаРа, БаЛ, ТаРа, КеРа / Хера, Първата, Давата / Девата, Мая, Макя, МаНа и др. са все имена на Богинята Майка на Древните българи. Ба означава Баба или Стара жена. За тях Бог е бил Жена / Женската енергия на Любовта и Всеприемането е Божествена, и поради това са го наричали почтително Ба в смисъл на Баба, Родоначалница на Живота. Самото християнство е възникнало върху основата на Древнобългарската духовност и е запазило много от нейните символи - Окото в Триъгълника, Слънцето, Летящите змейове и пауните, изобразени по църковните ни олтари. Запазило е, особено Православното християнство, и обожествяването на Жената в образа на Божията майка. Тези символи са и винаги са били древнобългарски знаци -символи на Древнобългарския Дух на нашите деди - просветлените мистици основатели на човешката духовност. Наричащите себе си масони (най-вече западните политически ориентирани масонски ложи) са откраднали и скрили от обществото знанието на дедите ни и техните знаци и символи. Древните българи са били първите хора на земята, високо духовни Божествени хора, които са владеели тайните на природата. Техни са всички велики древни цивилизации на човечеството, както и до днес неразгаданите постижения на Каменната цивилизация. Масоните са скрили знанията ни, духовността ни са разбили на воюващи помежду си световни религии-институции, а нашият народ са подложили на робства и заколение. защото масоните знаят - Българският дух е Божествен и Неръкотворен. Затова много ги е страх днешните Глобализатори да не се пробуди българинът и неговата мистична духовна мощ. Лазаруване – български обичай, по традиция се практикува в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването - обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет - шест от тях, две групи по три, наречени "поялици", пеят по домовете, други шест - също "поялици" (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени "шеталици" играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От "поялиците", пеещи по къщите първата се нарича "предница", втората е "средница" (тя събира парите), а крайната - "задница". От "шеталиците" "танчерица" е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат "другарки". Характерно е обредното облекло на лазарките - невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак(забрадка), а на врата с гердани, пендарки. "Шеталиците" носят кърпи "кланячки" , с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя - теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки. Лазарските песни се пеят само на Лазаровден - "греовно е да се пеят и друг ден, че бие град". На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо - "станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)":"Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!"(с.Леска) След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача. Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен. На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите. Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките. В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Спокойно можем да кажем, че в миналото Лазаровден и Връбница са били Древнобългарските празници на Жената, Девойката, Разцъфващото Женско начало в природата. Те са били посветени на БаЛ, Древнобългарската Богиня на Светлината, Кръстницата на нашия народ. Жената се е радвала на особено почитание сред дедите ни и нейната прелест, плодородие, божественост са били почитани в специално нарочени празници. И едва ли е случаен фактът, че християнството премахва този чисто женски празник на Женското начало в природата, а вместо това ни кара да празнуваме образа на мъж, почти мъртвец!? Както премахва Християнството и Жената Богиня от Светата троица на Древните българи и я замества с неутралния Свети Дух, като че ли Бог е различен от Духа! Древните българи са считали Богинята Майка за създателката на света и човека. Те са я наричали БаРа / БраМа / Пра Ма със значение Баба Ра, старата жена Богинята Ра. Наричали са я и Ма / МаРа / Мая / Майка/ МаДаРа. Наричали са я и МаАз, откъдето е дошло и името на първите българи Мизите (хората на МаАз). Етруски, траки са все имена на древните българи и на тяхната Богиня ТаРа, Богинята майка, чиито букви Т и Р са изписани по стените на Магурата преди 43000 години. ТаРа, ТаРаз са все древнобългарски имена. За Древните българи Бог е бил повече жена отколкото мъж, защото Бог е имал типично женските качества на Всеприемане, Всеопрощаване, Любов и Милост. Едва в по-късните епохи на Падението на Човека отвъд пределите на Божествения свят и Рая, дедите ни са загубили връзката си с Бога, защото в тях се е появили Егото, а то е винаги в мъжки род - войнствено, лъжовно, претендиращо. Бог се е превърнал в Строг и Ревнив, Наказващ и Измъчващ Мъж, праобраз на бащата в настъпилите мъжки времена на самозабравилото се его. Бог обаче не е нито Мъж, нито Жена, всъщност Бог е и двете, и нито едното. Той е Този, който Е! "Та Твам Ази!" са казвали Древните българи. Българите са най-древният народ. Те са първите човеци от времето, когато хората са били просветлени мъдреци, Божии хора. Те са имали своята Богиня Майка Създателка, която са наричали Бъ/Ба. Древните българи са обожествявали природните явления, но най-вече Светлината. Наричали са Я БъЛ/ Бал Богинята на Лъ/Ла (Светлината). На Ла Светлината са кръстили Луната, Слънцето, които са считали за децата на Бал. Бог БалАз е бил Слънцето техният Бог Син и на него са кръстили племето си Бали/Три Бали в Северозападна България, село Балей пак там, Пълдин/БалДен и така нат. Българите от Северозападна България продължили на юг като БалАзи / Балазгари / Пеласги основали Гърция. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=874703762649248&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater В Близкия изток пристигнали като БалАзтинци/Палестинци. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=967964816656475&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Дори на остров Бали са били и са му дали името на Бал своята светлинна Богиня. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=856203204499304&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Защото българите са били наричани в древността хората на светилото. Така например Мусала е Древнобългарско име на Богинята майка на Древните Българи, Върховната и Единствената Богиня от времето, когато за дедите ни Бог е бил Жена. МасъЛа означава Майката със Светлината (Лъ). Всички върхове дедите ни са кръщавали на Светлината Лъ, а най-общо са ги наричали Кале (Към Ла / Към Светлината на Бога). Мусала означава Майката на Светлината, Богинята на Светлината. Свещарската гробница същое израз на преклонението към Богинята Майка Жената. Ясно личи преклонението на древните българи пред жената - женските скулптури са изваяни като красиви цветя, и същевременно с това те са опората на света! А днес глобализаторите са повели война срещу жената и майката, като ни налагат със сила гейове и социални служби на мястото на майката и семейството!- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=838418539611104&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater
  6. Честита Коледа! Честито Раждане на Млада Бога, Бога на Младото Слънце, когото Дедите ни Древните българи нарекоха Сурва, От Божията същност изгрял. A Сурвакането е най-древният и при това български обичай на почитание на Млада Бога Слънцето. Дедите ни Древните българи, първите човеци на земята са създали и най-древната човешка духовност на почитание към Бога Слънце. Те са считали, че всяка година на деня на Зимното Слънцестоене Слънцето умира и се заражда за нов живот и нова обиколка по небесвода, впрегнало колата с 4те коня на сезоните. Това Новозародило се слънце Дедите ни са наричали Сурва със значениет От(Су) Ра (Древнобългарската Богиня майка на Съзиданието) Ва - Божия същност. Древните българи са считали, че Бог Слънце е Бог син на Богинята. Дедите ни са вярвали в изцелителната сила на Бога Слънце и сурвакането като древен български обичай е израз именно на тази вяра. При заселването на континентите в древността, дедите ни са разнесли и своята Слънчева духовност, и своя най-древен човешки език, основа на всички езици по света - Древнобългарският. "Сурвивр" френският глагол survivre идва от българския корен Сурва и Вера - значението е повече от ясно - ще оживее този, който вярва в Бога Син Слънцето и неговата Майка Богинята Ра / Мара. Изгрял е Сурва на Коледа и е изпратил живителния си лъч да оплоди земята ни и да я засее със семето на Живота. Зимата семето ще се сгуши в земята, в нейната топла майчина утроба, а на пролет ще даде плод. Българите са най-древният народ, от времето, когато християнство още не е имало. Но е имало Древните българи, Божиите хора, първите човеци на Земята. Те са възприемали себе си като чеда на Бога, а Бог са почитали по всякакви начини, включително чрез добър и хармоничен живот на любов и съгласие. Бог са възприемали като Богиня Прамайката Създателка, която са наричали Ра / БаРа и са я почитали с ритуали на хранене, наречени Яжна. Или още Курбан - Към Ра Ба/Към Богинята / бабата Ра са се извисявали, като са се хранели и са раздавали храна в нейна чест. Българските жреци са жарели семена и са пиели вино в чест на Богинята, пожертвала себе си, като се пресъздала в човеците. Божията душа в човека Дедите ни нарекли Бог СебАзи, Бога на Божествената светлина, която всички носим в себе си. Самото християнство е възникнало върху основата на Древнобългарската Слънчева духовност и е запазило много от нейните символи - Окото в Триъгълника, Слънцето, Летящите змейове и пауните, изобразени по църковните ни олтари. Християнският кръст също има своите корени в Древнобългарския кръст символ на Слънцето. Дедите ни са изобразявали слънцето като кръст или като свастика, за да отбележат положението на светилото върху небосвода по време на неговата небесна обиколка. Самата дума кръст произлиза от думите КъРаАз-т със значение Към (къ) Божията душа (РаАз) на Богинята Ра. Слънцето е считано за Божий син, за принадлежаща на Бога Отец РаАз душа същност и затова е изобразявано и с Кръст. И не случайно Исус е определен за носител на Слънчевия кръст чрез името си Христос и е кръстен Исус Христос (КръстАз). Както не е случайно и ритуалното разпъване върху кръста на Исус - по този начин юдеите и фарисеите са искали да сложат символично край върху най-древната човешка духовност Българската слънчева духовност на Бал хората Българите. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1148183358634619&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater За да заличат следите на първоначалния човешки народ и на човешката история. И за да отсекат корените на човечеството, за да може то да бъде поробено и накарано да се подчини, безпаметно за истината. Юдейският Бог Ел/Ал и Мюсюлманският Бог Алла са всъщност древнобългарският Бог Бал Ази / Белис или още Бог Сурва, Богът на Аленеещото Слънце! Алауитите са наследници на Канааните и Хитите, Древните българи планинци населили Близкия изток в дълбока древност и дали началото на Близкоизточната цивилизация. Алианите или Алауитите са бившите християни на Леванта, които са били принудени в един исторически етап да приемат исляма, но са запазили християнската си толерантност и откритост. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=859892287463729&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Президентът на Сирия Башар Ал-Асад е алауит и е от град Латакия на Средиземно море, където се намират най-старите останки на селища (Угарит) от времето на Древните българи, първите заселници на Леванта. Алауитите / Алианите празнуват християнските празници - така например те празнуват на 13 януари православният християнски празник Нова година. Те наричат този празник Кузалла. Кузалла е древнобългарска дума и означава Към (къ) Изгрева (За / Зара) на Светлината (Ла). У нас на 13 януари традиционно празнуват все още пернишките сурвакари - http://vbox7.com/play:091ce0925f&start=8 Сурва е и най-старият религиозен празник на човечеството в чест на Новозараждащото се слънце Бог Сурва. А Кукерите са прототип на най-древните духовници на човечеството - Древнобългарските жреци, които са почитали Бог СебеАзи / Себази като са се обличали с маски на птици и животни и са изпълнявали духовни ритуали на скалистите върхове на българските планини като Перперик, Белънташ и така нат. От Кукерите са тръгнали и Боговете на Древен Египет, Предколумбийска МезоАмерика, Близкоизточната древна цивилизация. За преклонението към Богинята на Светлината БаЛ или само Ла говори и наименованието на светилището Кабиле, почитано и до днес от алианите в България. Кабиле е Древнобългарската дума Към (къ) Бал (Богинята на Светлината, Майка на БалАз / Белис Бога Слънце). Самото наименование на Алианите / Алауитите идва от Древнобългарското лично име Али / Ален, едно от наименованието на БалАз Бога на Аленото Слънце. Не само Зараждащото се Ново слънце на Нова година празнуват Алианите / Алауитите като празника Кузалла, аналог на Древнобългарският празник Сурва, но те празнуват също така Пролетното равноденствие на Слънцето - наричат този празник Нoруз (древнобългарският корен е НаРаАз, където РаАз е Божият Дух на Богинята майка и символ на нарастването на природните сили за нов живот). Според Хигинс канааните почитали Бога Слънце като Бог Ал (Ал-Ален, Яркосветещ). Древните българи по нашите земи още преди разселването си по света също са го наричали Бог Ал или просто Бал Ази (Слънчевият Аз - Вътрешната същност на всичко). Днес БалАзи е известен като тракийският Бог на светлината Белис. Бал е и в наименованието на най-голямата ни планина - Балканът. Планината на Бога Слънце БалАзи е Балканът. С годините и епохите, както и с отдалечаването на народа ни от най-древните си духовни традиции БалАз постепенно е загубило своето оригинално значение на Бога Слънце и е станало единствено синоним на велик, голям, така както велики и големи са били и Древните българи, първите и просветлените човеци от времето на Златната епоха на човечеството. Интересното е, че Бог Ал се среща и в Свещените книги на юдеи и мюсюлмани. В Свещените книги на евреите се говори за Бог Ал, който неправилно е преведен като Ел в английските преводи (Разбулената Изида, Елена Блаватска). Ал е оригиналното название и на мюсюлманския Бог - Алла (от Ала, Ален). Бог Ал, Бал Ази е доказателството, че всички днешни световни религии са произлезли от една единствена древна духовност - първоначалната божествена духовност на древните българи, първите човеци на Земята, чедата на Бога. Затова не е случаен фактът, че така, както християните празнуват Раждането на Исус на Коледа, и Евреите също празнуват Светлината като празника Ханука в дните, предхождащи Коледа. Те палят свещ наричана Шамаша от древнобългарската дума СамАза. СамАзи е още едно от имената на Древнобългарският Бог на Душата СебАзи или още наричан и БалАзи, Бог на Светилото. Запалвайки свещ в негова чест, евреите са празнували Бога на Слънцето Бал в древността, а по-късно празникът се е превърнал в Ханука празника на Светлината. И в Индия, и в нейния южен щат Тамил Надъ, както и навсякъде по света, където са се разселили Древните българи, се празнуват дните между 15-17 януари като дните на Новата година и Зимното Слънцестоене. - http://isha.sadhguru.org/blog/sadhguru/pongal-festival-celebrations/ Наричат ги Понгал (подобно на циганския Банго), а деня преди Понгал / Банго наричат Боги. На Боги къщата се чисти, животните се прекарват над огън, за да се изчистят от паразити, а рогата им се украсяват с цветя, плодове, а в древна България и с питки хляб. Освен къщата си, човек е трябвало да изчисти и себе си от ненужни мисли и тревоги! Понгал или Бангал са все имена на Древнобългарската Богиня Бал - БаНаГаЛа означава Богинята Ни (БаНа) на Земната (Га) Светлина (Ла). Боги е също българската дума Бога. Известен в Йогата е комплексът от Йога упражнения, наречен Суря Намазкар. - Така, както цялата йога е създадена от Древните българи за дисциплиниране на тялото и обвързването му с Духа на Бога, така и самата Суря Намазкар е Древнобългарска практика, възникнала от най-древната човешка духовност - Древнобългарската Слънчева духовност на почитание към Бога Слънце Бал на древните българи. Суря Намазкар е Древнобългарско наименование: - Суря е Сурва / СуРаВа - едно от имената на Бога Слънце на Древните българи. Те са наричали Сурва Новородилото се слънце по време на Зимното слънцестоене. Дедите ни са празнували това Новораждане на Слънцето с празника Сурва или Коледа. По-късно този празник се е превърнал в християнския празник Рождество, но е запазил Древнобългарските си корени и значение. - Намазкар е наименование за поздрав или за йога практика в чест на Богинята Майка Ма / МаАз на Древните българи. Всички знаем древноиндийския йогически знак "Намасте" - духовен поздрав с вдигане на двете ръце събрани пред гърдите или пред челото. Според съвременната интерпретация на ведическия санскрит, намасте означава "прекланям се пред теб". Всъщност поздравът "намасте" има древнобългарски корен и е от земите на северозападна България. На Ма Аз-та е оригиналната дума, където поздрав се отдава На МаАз (човекът на Ма, Древнобългарската богиня на Природата и Материята). Всяко човешко същество е било считано от Древните българи Ма Аз, а оттук и българите по тези земи са наричани Мизи / Мази - хората на Ма. От този най-древен български период и град Мездра в Сeверозападна България е запазил своето име - Mездра е всъщност МаАзДаРа - Мездра, град дарен на Мазите / Мизите. Достатъчно е да се разходи човек до Mездра и още в началото на града ще го срещне праисторическото кале. Почти всеки град в Северозападна България има своето кале. Кале означава Укрепено високо в планината свято място, изградено от камъни. Самата дума кале означава Към Светлината (КъЛа). Където и да са се разселили Древните българи след Библейския потоп в Черно море, те са разнесли със себе си своето почитание към Древнобългарската Богиня Майка Ма. От този култ към Ма са възникнали и наименованията на Маорите (Ма-орите/ората/хората), Маите и много други племена. Дори и върху Великденските острови е запазен култа и почитанието към Древнобългарската богиня Майка, наричана Ма в най-дълбоката ни древност. Каменните колоси, наречени Моаи са всъщност фигури на древнобългарски жреци, пренесли на далечния остров българските ритуални танци на жреците, облекли животински или птичи маски с пера на главите си. Ясно могат да се видят сцени от тези български жречески танци, изобразени на гърба на Моаите, както и древнобългарски рунически знаци. Моаите са били хората на Ма, Богинята майка на плодородието. По този начин е образувана и древнобългарската дума свастика - суазтика. Суазтика се е наричал талисмана, който човек е трябвало да носи С Aз, със себе си винаги, за да получи протекцията на слънцето, наричано още Бог СебАзи / Бог БаЛ. Древните българи са считали Ма Богинята Майка на Съществуванието, на Материята. Затова за тях "съществувам, бивам" е било аналогично на това "да бъдеш с Ма". Оттук е произлязъл и основният ни древнобългарски глагол "съм" - Съ Ма (с Майката на Съществуванието). От него пък е произлязъл и основният глагол на английския език днес - "am" т.е. съм. От друга страна самата Йога е Древнобългарска и името й е древнобългарско. Йога произхожда от глагола Йок, съществителното Иго със значение на "свързвам, впрягам, дисциплинирам". Това е и значението на Йога в санскрит. Кара от своя страна означава давам Божествена енергия, карам нещо да се случи. НаМаАзКаРа означава Придавам Божествена енергия на Материята, Съживявам човешкото тяло с поредица от здравословни и за духа, и за тялото упражнения за поздрав към изгряващото сутрешно слънце Сурва / Суря. Това е изначението на целия израз Суря Намазкар. Суря намазкар е запазена и до днес като важна йога практика в Хиндуизма, възникнал въз основа на Древнобългарската духовност. Петър Дънов трябва да е бил наясно със Слънчевата духовност на Бал Хората, Българите и въз основа на древните ни вярвания и традиции, е създал Паневритмията - духовни танци в чест на Слънцето. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1049985661787723&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Суря намазкар и Паневритмията имат един и същи основен мотив - поздрав към Изгряващото слънце за съживяване на човешките духовни и физически енергии. У нас танците на Сурвакарите са също такава Древнобългарска йога духовна практика! - http://www.bgnow.eu/news.php?cat=3&cp=0&newsid=58121 По този начин Раждането на Новото слънце е почитано във всички световни религии. На Коледа Младият Бог Сурва подкарва Колата с впрегнати в нея четирите коня на сезоните за нова годишна обиколка около небето ни, за да ни дари с живот и сила за още една цяла година на Божията любов и милост. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1144220092364279&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Младият Сурва постепенно ще се изпълва със сила и ще изправя все по-високо слънчевата си глава върху небосвода, докато се превърне в Бъл / Бал, Бога на Светилото и патрон на Българите, Слънчевите хора. А заедно със Сурва ще изправяме глава и ние Българите, за да се възродим от пепелта на собствената си забрава. И за да разгорим отново пламъка на Божествените си души, наречен Любов, Истина и Свобода. - http://aliya.blog.bg/history/2015/10/22/drevnobylgarskata-pismenost-pyrvata-choveshka-pismenost-i-na.1401464 - http://aliya.blog.bg/history/2015/12/20/chestit-ignajden-ili-kolko-dreven-e-nai-drevniiat-choveshki-.1416332
×
×
  • Добави ново...