Филтри за търсене

РОМАНТИКА ОТ МЕН СТРУИ, ЖИВОТЪТ КАРА МЕ - СЕЧИ! Няма да плача,няма да стена, не съм Цеца,не съм Лепа Брена, не съм Азис, не съм Софка, не съм Пепеляшка с нова пантофка! Не съм туркиня засукана,мазна, не съм и ромка крадлива,омразна, не съм Цачева Цецка, Надето убаво, не съм и Меглена във треска от…хубаво! Не съм мързелива, злобна гъркиня, не съм и на турчина бяла робиня, не съм глезена американка, не съм в харема на някой държанка, не съм префърцунена французойка, не съм и Каета на Еней дойка! Не съм Меркел и няма да бъда, Нифертити,Клеопатра не мога да бъда, но мога и съм българка бяла, от малка болката в света опознала. стихове,песен-музика и текст, изпълнение - А.Х.Т.sekirata sekirata Jiveia s moito az i viarvam sekirata Na prima vista sekirata Kude si, istino? 28 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

Самотата тъй жестоко блъска в моята душа, но моето сърце това избра! Насити се на подлост и лъжи, насити се на злоба, изневери! Отляво и отдясно, все някой ти се звери! Отпред, отзад все някой ти подава крак и всеки гледа те в портфейла и криви прави , сметките си прави! За обич и любов не ще да става дума, важен е золума! Какво е тишината, самотата пред измамата, лъжата? Защо не трябва да си сам? А около тебе все лъжовни, безбожни и греховни! Животът ти нареждат, но гледат себе си да вреждат. И всичко чисто, свято за нас добре познато изсмукват го парите, пороците, душите! Системата ли е виновна, родината ли майка родна? Или Ганьовщината прелива, алчност, егоизъм ни затрива! Но пак за моята душа, която самота избра, покоя там намира, духовна сила и с дребни сладости човешки, не прави грешки. Търси голямото и го намира. Тъй истинска е! Щастие не имитира, не позира! И май добре и е така на свобода, дори сама! Да я заключиш в клетка , просто не върви! Умира, дави се, боли! Но вярата във Бога, в чудесата, това крепи душата и с обич я залива, прави я щастлива! поезия и клип А.Х.Т.sekirata cekupama 01 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

18 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

Опасно е когато падне мрак над нечия душа печална, опасно е и таз душа със крак да те настъпи с ярост, бална походка неприлична да извади, парфюми, дяволски помади! 10 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

ВЕЧНА ИСТИНА 2015 ООД Стамен Георгиев 2010 – 2017 година Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ In Veritate Victoria (В Истината е Победата!) СТАМАТ

Това не е от лани - Анита Христова Трифонова sekirata cekupama рецетира свои стихове Това не е от лани

НОВИ ИЗЦЕПКИ, за снимки за аватари няма да говорим, не страдам от комплекси,като някои, които са сбъркали блогбегето със сайт за запознанства и ...услуги. СЕТИХ СЕ Когато бях мускетар и носех шапка с изящно перо Имах оръжие,чест и бърз кон горите и те ми говореха... Сега е застинало времето, защото съблякла съм бронята... Да си понося и роклите... Автор: sofisofi Категория: Поезия Сега не е Мариана! Сега е Софка,Софи…. зву4и съвсем ромале…йски, на оръжие –демек, ножове,брадви,колове….вси4ко подръ4но, конете и каруците са гордостта не само в столицата, а джеб4ийството на пари4ки и на поезия ако щете е в кръвта….. Горите говорили,о,не! Дивото говори, особено в годината на кафяв глиган 2019. Времето застива то4но по тази при4ина, 4е се събли4а бронята?!Но многото4ие… какво ли още има за събли4ане при тази прозра4ност? Но роклите са друго нещо,особено предпо4итани пред … шалварите да ре4ем , където вси4ко е…..вътре. А Истанбулската конвенция ще ни светне и за перата, и за гората,за бронята,та и за....роклята! Родителки и пенсионери, даскалки и у4ени4ки, давайте и запейте с трол4ета и сами4ки! Емил Димитров да 4уе и той дано СЕ СЕТИ в отвъдното За кво иде ре4 и муза! ИМАЛА МАРИАНА ШАПКА СЪС ЕДНО ПЕРО Оригинален текст Имала Мариана весело и добро сърце, имала Мариана шапка с едно перце. Тръгнала Мариана, тръгнала в малкото градче. Срещнала Мариана с руси коси момче. "Добър ден, Мариана" - казало русото момче, "Добър ден, Мариана, дай ми това перце!" Ахнала Мариана, паднала шапката с перце. Смяла се Мариана, смяла се от сърце. Казала Мариана - "Давам ти моето перце, но искам в замяна твойто добро сърце!" "Хубава Мариана" - казало русото момче "...давам ти в замяна мойто добро сърце." И от цялата тази работа не се разбра кое, къде е доброто сърце и КОЛКО СТРУВА? Замянката. И дай ми да ти дам, пък в нета пиши си сам! Не всеки ден е Гергьовден! Емил Димитров Имала Мариана Защо ли тази песен е изтрита от интернета въобще, а са качени някакви безумия...тинейджърски! Това е подигравка ! 05 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

31 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

31 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

sekirata Samotata v moiata dusha ОК. НЕ ОБИЧАМ ДАЛАВЕРИТЕ ТАКА... НО НЯКОЙ МИ ГИ НАЛАГА! 32 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Крадат ми от съня, покоя, крадат и от душата моя, стрели горящи в мен забиха, името човешко измърсиха - зли хора, поганци, душмани, роми, турци, християни, крадат и тъпчат мойто слово, получават всичко наготово. Къде е Бог,къде е истината блага? Защо на чуждото се днес посяга? Кой в душите бедни рови, с отрова мене и душата трови? Кога ще спре таз погания? Възмездие ще има ли за тия? Истината трябва да царува, за правда душата ми бленува! 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Страхувам се! Около мен цветя! Красиво, нежно е и мило е лицето ти на светлина ! Обичана съм, знам това и хората за мен- цветя, прегърнала съм със очи, а ти целуваш ме, мълчи душата ти в лъчи огряна, за теб съм аз призвана ! За теб живея, дишам, но малко ми остава, пролетта обичам, а лято в мен догаря! Есента се плъзва във мен със пипала и сняг, и бяла зима, ще видя ли? Кога? 10 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Опитай се да ми помогнеш! Научи ме нищо да не виждам! Изкараха ме всякаква, дори че им завиждам! Разкъсвай мойта мисъл! Надежда ти ми дай! Как искам да повярвам, че на земята има рай! Полирай ми душата, всели се в мен със гръм! Къде са ми цветята? Ще чуя ли камбанен звън? Не мога да заплача, зората бъркам с здрача. Помогни ми! Измъкни ме, от казана врящ, от ада! Такава орис зла на мене ли се пада?! Около мен мушици, пернати птици, зверчета разни, души празни! Не издържам вече, сърцето ми от всичко се отрече! Не виждам смисъл във това, по този начин да живея! Искам свобода! За нея аз копнея! 03 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова

Нарисувай ми художнико душата, вгледай се в очите ми без страх потъвай в моите надежди, политай с моите мечти. А после бавно ме рисувай , очите ми блестят с мъничко тъга, ръцете ми са крила на птица рисувай, като че летя. Целувам със сърцето си небето и чакам падаща звезда. През мен преминават урагани в душата ми се вихрят бури. С усмивка срещам злоба,присмех пулсира сърцето ми от обич, дарявам я,кодирам истините свои пренасям любовта си през света. Улови ли художнико нюанса, цвета на моята душа, докосна ли се до дълбините, почувства ли нежността? Нарисувай ме такава -истинска, каквато ме виждаш сега, не стигам звездите-повярвай, устремена към щастие жена...

Прераждането е нещо, което и сам можеш да видиш - но не по желание. Тази способност се дава, когато си готов за това. Прераждането не е въпрос на вярване, а на лична опитност. От друга страна, тази лична опитност не е по твоя воля, тя се дава свише, когато човек е готов за това. А за да е готов за това, той трябва да се е освободил от страданията на сегашния си живот, да се е измъкнал, според думите на Древнобългарските мъдреци. Те са нарекли това измъкване от страданията на света „Мъкса", което днес вече е Мукта, Мокша и така нататък видоизменено наименование на това състояние в Йогата. Лудостта е само в главите на хората и се нарича Човешки ум. Човешкият ум е едно кречетало безспир, фабрика за илюзии и може да привиди и проектира собствените си заблуди навсякъде наоколо. http://aliya.blog.bg/drugi/2011/03/18/koi-e-satana-i-kak-da-se-borim-s-nego.710582 Самият ум човешки е като изпуснат бесен глиган, когото не знаеш как да озаптиш и поради това е по-опасен и от най-опасното оръжие. Особено е опасно човешкото его, отрочето на човешкия ум и това его е най-големият враг на човешкото същество. То е огромен товар, който човек мъкне от живот в живот и забележи, товар, който сам човек си е сложил на гърба. За да успееш да озаптиш ума, трябва най-напред да си осъзнал същността му на най-обикновена био машинка с огромни претенции за власт над съществото и душата ти. Когато човек е пълен с жлъч и неудовлетворение, когато егото на ума му е останало недооценено и незачетено (а егото винаги е недооценено и незачетено и това именно му дава енергия да се пъчи и разлива наоколо) - то такъв човек не е господар на себе си, на ума си, който е оставил да се излива наоколо и да проектира собствените умствени кошмари. Да предполагаш собствените си настроения и мотиви в поведението на другите, да изискваш да ти "дават обяснения" и да ти се подчиняват, е типичен пример за объркан ум, на който си изпуснал юздите. Именно това е то "безумието", което в крайна сметка разболява човека. Да бъдеш господар на себе си означава да си озаптил ума си, да си го впрегнал в ярема на сърцето и душата. Древните българи наричат този ярем йок / иго, и оттук е произлязла древнобългарската йога като духовна практика. Йога означава впрягане, дисциплиниране на непослушния ум в потока на сърцето и душата, на вътрешната мъдрост.Хипнозата няма нищо общо с осъзнатото припомняне на преражданията. Хипнозата е несъзнателна и откъслечна - тя не води до тоталната ти трансформация на човешко същество, до новораждането ти. Хипнозата и автохипнозата са чудесен метод за лечение на зависимости - всякакви. Но не са достатъчни за твоето пълно осъзнаване, което да те освободи от заблудите, обусловени в ума ти. Припомнянето на преражданията като част от процеса ти на личностна трансформация чрез осъзнаване е нещо, което се случва, когато си готов за това - защото товарът на миналото дори и на този живот е непоносимо бреме, да не говорим за миналите животи. Буда е припомнил над 8 милиона свои прераждания - от камък до човек. Но затова трябва да си Буда ти самият - т.е. човек необвързан с товара на емоциите, спомените и прочие умствен боклук. Човек на светлината на Осъзнаването - свободен от всякакви обвързаности и зависимости. Единственото нещо, лишено от съзнание на този свят е Лъжата. Един Буда е пълен със съзнание и именно това съзнание припомня своите минали превъплъщения и форми - но само когато е изчистено от ума и неговите обусловености. Ето защо и повечето малки деца си спомнят миналите си прераждания - умът все още не ги е вкопчил в заблудите си. В повечето случаи обаче възрастните им забраняват да говорят за своите минали спомени, а когато порастват, напълват главичките им с "бива" и "не бива", със заучени постулати и всеобщи "разбирания", така, че децата да забравят кои са всъщност. Преражда се умът на човека с неговите желания, но не и душата човешка. Душата е вечна, тя е от Бога - Божията искра в нас. Душата всъщност няма нужда от чистене, тя е вечна и неизменно чиста, защото тя е от Бога запалената искра. От чистене само умът има нужда и това е, което се извършва след смъртта на човека. В Тибетската книга на мъртвите, която от своя страна е запазила духовността на най-древните хора на земята, българите, се препоръчват редица практики, които да правиш приживе, за да се освободиш от умствените си дяволи, които те нападат след смъртта ти. Преражданията са всъщност пътуванията на ума ти и неговото постепенно изчистване и завръщане в източника му, Душата и Духа. Докато умът не научи своите уроци, то той се преражда многократно с цел неговото пречистване. По-вероятно е човек да запази физическите си черти до голяма степен и в новото си тяло при прераждането. Това се дължи на факта, че тялото и умът на човека са едно цяло - тялоум. И се определят взаимно. Когато човек напусне този живот, той оставя тук и връща на земята нейното земно тяло, от пръст направено - както се връща стара износена и вече непотребна дреха. След смъртта си ако човекът е водил неосъзнат живот, той все още не е изчистил чрез осъзнаване своя ум и неговото подсъзнание. Това натрупано подсъзнание човек взима със себе си и след смъртта си - емоции, мисли, привързаности, желания. При намирането на ново тяло и връщането в света за нов живот натрупаният в предишни животи ум се запазва, но не като спомени, а като качество. Макар, че и по-ярките спомени могат да бъдат възстановени при аналогични обстоятелства в новия живот. Този запазен ум, който в Древнобългарската йога се е считал за едно по-фино тяло от физическото, си избира физическо тяло, което да му съответства и поради това твърде подобно на предходното тяло, което умът е бил принуден да напусне. В древността нашите деди Просветлените мистици Древните българи, първите хора на земята, са били наясно с тези процеси при смъртта и затова са празнували смъртта като завръщане у дома - с веселие и възхваляващи религиозни химни. Те дори са създали цяла наука как човек да премине отвъд живота, която по-късно са записали с възникването на писмеността, в Книгата на Мъртвите в Древен Египет и Тибет, където са се разселили след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. Ето какво ни казва за този процес на преминаване от живот в смърт и в нов живот просветленият любим духовен учител Шри Рамана Махарши: - "Човешката душа се реализира чрез умъртвяване на човешкия ум, като той се изпразва от мисли и се обръща навътре! Тогава умът вижда собствената си същност и става това Себе Аз. (СебеАз е неслучайно древният Бог на българите! - бележката е моя) И тогава всичко става Субект / Субективност...." / Шри Рамана Махарши Човешката душа се реализира чрез умъртвяване на човешкия ум - Атман се реализира чрез Мръта Маназ! Атман (От Ман / От Човека със значение на Човешката душа във Ведическия санскрит, създаден от древните българи) се реализира чрез Мръта (мъртва, мъртъв) Маназ (Човек Аз, човешкото аз)! Тази мъдрост от древното знание на нашите деди, предадена ни чрез великия просветлен Сри (СъРи, От Бога Ра) Рамана Махарши доказва по недвусмислен начин, че българският език е най/древният език на земята, а българската духовност е изначалната божествена духовност на българите от преди падението на човека. - http://aliya.blog.bg/…/…/10/29/da-se-rodish-bylgarin.1308906 Когато човек няма вече желания и сам разбере безсмислието на желанията, то той вече не се преражда, а остава при Бога - като Исус Христос, или Буда, или Ошо, или Лао Дзъ. Да умреш за желанията си докато си жив, е това, което ти дава началото на новия живот - Вечния. Това е новото раждане, за което всички просветлени същества говорят. Умирането на желанията е същевременно и умирането на ума и неговото его. Умът за първи път се смирява, изпразва от натрупалата се боклучива прах през годините на безконтролно и неизбирателно трупане на всякаква информация и впечатления; прах, която е затрупала истинската човешка същност под тонове емоции и болки. Празен и умиротворен, умът заема мястото си на послушен слуга на вътрешното ти същество, на Душата - истинският ти Господар!

Римляни 8:14 14. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове Душата ти, вътрешното ти същество е смисълът - то е и алфата, и омегата. И колкото по-рано се свържеш със себе си, толкова по-смислен ще бъде животът ти. Душата е във всеки един човек по рождение, тя ни е вътрешно присъща. Защото всеки един човек е дете на Съществуванието - Божие чедо, в което гори искрата на Божия дух. Друг е въпросът, че хората са я забравили тази искра, покрили са светлината й с пепелта на своите умствени заблуди - желанията си, проекциите си върху външния свят, търчането си подир амбиции, придобивки /материални и духовни/. И колкото повече забравят тази искра в себе си, толкова по-нещастни и празни от смисъл се чувстват хората. И още повече се втурват навън да търсят заместители на тази изгаряща празнота в себе си - опитват се да я запълнят я с пари, я с престиж и позиция в обществото, я с признания и други. Но нищо не може да замени това, което е твоята истинска същност и един ден го разбираш. Денят, в който разбираш, че цялото ти търчане насам натам, всичките ти придобивки, които си натрупал под една или друга форма, не струват нищо. А заради тях си заплатил прескъпа цена - пренебрегнал си единственото, което имаш, себе си. Заритал си се някъде в ъгъла, забравил си се и душата ти скимти и плаче, боли. И ако имаш късмет междувременно да не си си докарал някаква нелечима болест и нещо по-лошо /защото никой не може да пренебрегва душата си безнаказано/, разбираш, колко безразсъден и жесток спрямо себе си и душата си си бил. Вярата и надеждата за един нов живот, която тя дава, са една фалшива утеха! Толкова хиляди години хората вярват и очакват новия живот, но както сами виждаме, с вяра и надежда не става! Точно обратното, вярата и надеждата те приспиват със сладки песни за утре, което така и никога не идва. А ти трябва да се събудиш възможно най-бързо, защото "злото сега надделява!" И то надделява, защото спейки и сънувайки, хората продължават да го творят в своята неосъзнатост. Всяко действие, извършено в неосъзнатост, е зло. И всяко действие, извършено в осъзнатост, е добро. Защото само когато човек се е осъзнал напълно и се е свързал с центъра на своето вътрешно същество, с душата си, този човек е "управляван от Божия дух". И каквото и да направи или помисли такъв човек, то ще бъде добро. Един осъзнат човек е като запалена свещ и от нейния пламък хиляди свещи могат да се разгорят по цялата земя, и да я осветят със светлината на доброто, докато един ден злото просто изчезне, погълнато от светлината на доброто. Но това не става с вяра и надежда, а с осъзнаване на Божия дух вътре в теб. Никой друг няма да изгони ширещото се по земята зло вместо теб - нито една институция или бездушна структура, нито една мъртва организация от мъртви души на заплати, а саво ти - живият човек със запалената Божия искра вътре в същността ти! Всички пътища, които водят навън от теб, са пътищата на някой друг, не твоята пътека. Всеки човек си има своята пътека и тя е тази, единствената, която го води навътре към себе си, към центъра на съществото му, там, където Бог вече го чака от цяла вечност. Книжниците, догматиците, вярващите в канони и постулати търсят Бог по следите от мастило върху хартия. Истинските духовни търсещи са тези, които търсят Бог така, както ловецът търси елена - по миризмата на муск, разпръсквана от елена. И дори и да няма пътека, те следват уханието на елена през гората и проправят своя пътека. Душата на човека е тази истинска и най-съкровена същност, най-вътрешния център на съществото му, запалената божествена искра. Всеки човек сам се свързва с душата си в състояние на молитвеност и медитация (осъзнаване) - никой друг не може да го направи вместо теб. Душата е олтарът на Бога в теб, този олтар, в който само ти можеш да влезеш, никой друг! Олтарът, в който истината е отдавна известна. Пътят обратно в душата ти е като спреш да се отъждествяваш с ума си, и се спуснеш от главата в сърцето си, а оттам автоматично се спускаш в центъра на най-вътрешното си същество - душата си. Когато се свържеш с душата си, ти вече си отворил портите на царството Божие. Човешкото същество е енергия. То се състои от различни видове енергия. Човешкото тяло е триединство - като Светата Троица! Но много по-екзистенциално единство от Светата Троица. Човешкото същество е единството на тяло, ум и съзнание. Като тялото е най-грубата енергия. Умът е по-фина енергия, но е все още осезаем - има чувствителни хора, които "виждат" мислите на другите, защото мислите са енергийни вълни и ако един уред е достатъчно чувствителен, той може да ги отчете. Съзнанието е най-фината материя, осъзнаването е най-високия връх на възпримане и осезаване на реалността, който човек може да достигне. Умът не е Съзнанието, не е Осъзнаването. Умът, това са другите в теб. Умът е това, което си заимствал от другите като информация, складирана в паметта на ума ти. Умът, това са обусловеностите, предразсъдъците, заблудите, програмирани в био - машината ум. Съзнанието не е умът. Само когато умът е трансцедентиран, т.е. овладян и контролиран от Съзнанието, от Истинския господар в теб, то тогава умът заема своето истинско място на твой инструмент, на слуга, който е създаден, за да ти служи във всекидневния ти живот. Хубав и полезен инструмент е умът, но само дотогава, докато е инструмент. В момента, в който се идентифицираш с него, ти си се оставил в ръцете на слугата и си в голяма опасност. Подсъзнателният ум е част от ума ти - това са всички репресии и неосъзнати умствени проекции, мисли, илюзии, които не си успял да осъзнаеш и да извадиш на повърхността. Затова те са останали заровени дълбоко в теб, където те разяждат и те превръщат в тяхна лесна плячка. Само когато човек се осъзнае, т.е. позволи на съзнанието да огрее със своя слънчев лъч подсъзнателните репресии, човек е свободен. Освен това Духът можем да наречем и с друга дума и тя е Съзнание. Съзнанието е Божият дух и то е, което е най-фината енергия в Божието мироздание. Не случайно Бог е рисуван на Изток само като едно /или две/ очи, наблюдващи те. Това око е символ на Божият дух, на Съзнанието. Божият дух или Съзнанието е вечният и безпристрастен свидетел на цялото творение. Този Божи дух-Съзнание е във всеки един човек, винаги е бил и винаги ще бъде. Когато хората го усещат в себе си, в началото те го усещат като нещо свое и са го нарекли душа. Постепенно, човек, който е достатъчно напреднал в духовното си развитие, престава да се разграничава като отделна душа и разбира, че душата не е отделена от Божия дух и е едно с него. Затова и Исус казва - Аз и Отец едно сме. Тези думи може да каже само човек, който е престанал да се възприема като отделно аз, като отделна душа и е разбрал, че на този свят има само един Божи дух- Съзнание. Когато човек е в хармония и любов и с трите си енергии – тяло, ум, съзнание, знаейки, че те не са отделени една от друга, а съществуват като цветя вплетени в букет, тогава човек е балансиран и хармоничен. Чрез осъзнаване човек балансира своите енергии така, както диригинтът дирижира оркестър. От такъв балансиран човек звучи чудна музика и любов. Защото когато и трите енергии на човека са в хармоничен танц, тогава идва или по-точно се спуска и Четвъртото, Бог. Суфите го наричат просто четвъртото - турия. Четвъртото е качеството, ароматът на трите енергии в човека, танцуващи в хармония. Само когато трите енергии са в хармония, Четвъртото се спуска. То е като да разбереш една красива картина. Картината се състои от канава и бои, но цената и е в тяхното съчетание, в красотата й. Тази красота е Четвъртото, Турия, Бог. http://www.youtube.com/watch?v=Krq1fP8xPpE

От сърце - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama

Аз вървя ,а в очите ми свети една бледа и зимна луна, вятър студен ме прегръща и прошепва ми нежни слова... Искам този свят да променя да премахна тъга ,сивота, но изплаших се , обзе ме страх и тревога бях сама -нито ехо ,ни глас... .Под тъмното небе ,по прозорците студа рисува,вълшебни ,невиждани цветя обвити в нежност и копнежи, тъгата ми рисува цяла нощ... Градът се събужда със свенлива усмивка, а зимата нарисува , толкова бели цветя, нежни ,чисти красиви, цветя на моята душа...

Отрова! По добре отрова ми налей, отколкото туй вино да се лей. Разливай и наливай. Промивай мозъка, душата ми. Отмивай спомени човешки, мои грешки. Срещи. Нощи зловещи. Любовници горещи. Запали им свещи. Или по добре във ада ги прати. Душата ми спаси. В църква ти иди. На бога за мен се моли. За свободата на духа. За вярата, борбата. За любовта прокълната. И запомни. Душата на човека, не е за един, два века. На земята и във ада. На небето и във рая. Във безкрайността. Остава жива тя. Тя! Човешката душа! 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Какво е злобата, лъжата във нечия бедна душа? Какво е истината, добротата в душа искрена, чиста? Какво ли следва по-нататък по пътя черен или не и кой ще каже що оттатък ги няма тези врагове? "Видя ли ги?"- ще пита някой със жлъч във тона, гримаса. "Усетих ги."-не съм някой, а те са сой от класа. "Какво ги води?"-Ниски страсти и завист тежка ги мори. Не ме понасят, даже здрасти не казвам им.Не ме боли. 24 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Цяла нощ щурче ми пя, не ме остави да заспя, а нежно бледата луна погали моята коса! Щурчето пееше, не спря и сякаш внесе светлина в домът ми! В мен изгря надеждата. Не съм сама! Щурче в домът ми пее, как успяло е да влезне? Знак прекрасен е за мен това, че аз щастлива съм жена! sekirata Shturche v domut mi pee dushata mi se smee 15 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между есенна тъга ,очи пълни с красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есенна песен на две сродни души,а листата падат,леко захладня и дъжд заваля ,а ние сме извор ,чист ,кристален на двама истински приятели.Понякога се питам ,като ни е нужно толкова малко ,защо все търсим ....защото сме хора и поемаме и болка и радости. Може би щастието е това ,да няма нищо за разбиране просто да намерим нишката един към друг.

Думите ти са като стон на вятър, който в клоните свири мелодията сърцето ми пленила, лентата на живота ми бавно се движи , виждам теб ,нашите спомени усмивки ,погледи ,болка и толкова много пропуснати мигове. не спират тези твои нежни слова да се реят, около мен света се върти, но в него си само ти, знаеше ли или случайността ни събра, познавала ли съм те не знам , но гласът ти е бил в мен , чакала съм те ,жадувала съм да го чуя. Но чувайки го сълзи в мен напират, гласът ти е музика,докосваща сърцето ми не искам този миг да се слее с тишината, сълзите са от красотата в душата ми , под звуците омайни ще разцъфти, розата красива на любовта...

-Изгубена си в нощта. Студено е .Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа, в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук. -Млъкни! Замълчи! Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не виждаше никой, но глас имаше. Откъде идваше -не знаеше, не искаше и да знае. -Изгубена си в нощта, без желание за борба. -Не, не е вярно! Аз съм тук и знам защо съм жива. Намерих се. -Студено е, казах ти. Трябва да се махаме от тук. -Къде? Тук ми е добре. Жива съм. Харесва ми. -Всички, те, идват да те вземат. Няма да те намерят. Никой няма да те намери. Ти си тук и те няма. Ела, тръгни с мен.Там...там ни чакат. Аз съм до теб, ние сме заедно. Подай ръка и тръгни с мен. Остави, забрави... Тук всичко е същото.Там, за там с мен тръгни. -Няма ли да млъкнеш, глас проклет? Аз имам глас -силен, имам смях -звучен, имам усмивка -цветна, имам поглед -лъчист, имам....тук всичко имам. Имам....мечти. -Спри да живееш в мечтите! Казах ти. Не лети. Няма къде, няма с кого, нямаш с какво. Порязана си. Не, не съм! Имам душа, все още я имам -моята. Тя може да говори, тя може да лети, тя, тя .....Не я давам! -Не, нямаш! Ти си за себе си и за всички. Късно е. Ела. Стегни се. Трябва да се махаме от тук. -Остави ме на мира! Махни се! Не искам.....Никъде няма да ходя! Ще летя пак и пак -без крила, с моята, с моята бедна душа. Имам я. Все още я имам. Никъде не искам да......ходя. Нощта -погълна я. Останаха следи, които водеха някъде далече. Къде?Никой не знаеше. 05 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Пропита с горест и тъга, ридае моята душа и дни щастливи, обич свята, душата ми с надежда чака. Намира начин да прости, намира сили за мечти, понася болка и тъга и пак е силно влюбена. Тя пърха,като малка птичка, понякога е и самичка, простори, нови върхове, достига с своите криле. Звезди далечни тя не гони, живей с природните закони, духовна сила я крепи и бори се със сили зли. Но с обич истинска,голяма, красива и любов призвана, кой може да я стопли днес? Душа достойна, с доблест, с чест. 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова