Филтри за търсене
Показани резултати за тагове 'живот'.
Открити 43 резултата
-
Небе, звезди и още нещо много топло и горещо ми обещаваш всеки ден, супер плаж и бронзов тен, любов, шампанско не ракия, твърдиш - Не сме от тия, които кътат си парите, а всъщност ти броиш ми дните... 21 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Музика, текст, аранжимент, изпълнение А.Х.Т. sekirata cekupama sekirata Kafeto sibe e belai
-
ЖИВОТ ЛИ БЕ ДА ГО ОПИШЕШ, НЯМА НУЖДА ДА МИРИШЕШ
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Живот ли бе да го опишеш, няма нужда да миришеш, вони и трови всичко чисто, красиво, истинско, лъчисто! Недоволна съм била, черногледа, песимист, упорита, силна, зла за врага си напорист! Волна птица съм, летя, това е моята съдба и полетът ми как ще спре земното зло човече?! Отправям зов към всички Вас доброжелатели в тоз час- Приятели ми останете и като мен до кръв борете! А на врагът ще се усмихна, ще го подмина, стръв ще му кихна. ЗОВ Е ТУЙ НЕ Е МОЛБА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЛЕТЯ че висинето е едно, а долу смърди на л…о! 14 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Щастлива съм, този свят е и мой , с страхливите не влизам в бой , горях и страдах , плаках , пях , за обич, за любов копнях ! Да изгоря, да се разпръсна искам в искри, във огнена черта , щастлива да умра тъй искам , мигът във времето да спра ! 13 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Изгубена в нощта . Къде си, мила моя ? Показах ли ти пътя ? Вземи живота моя. Късно май е – знам. Но обич ще ти дам. Във този свят студен защо забрави мен ? Погубваш се. Защо живееш във мечти ? Не бориш се. Защо ? Не всичко е мечти. Сама, самотна, бяла, света не опознала, във този свят студен, защо забрави мен ? 13 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Любовта ми нека е силна, нека пенлива е като вино, което опива,което измива тъга и болка,сълза горчива! Животът трябва да се живее, моето сърце за тебе копнее, славейче мило за нас нежно пее, песен любовна в душа се лее! 10 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Студ и мраз е сковал Земята.Навсякъде сняг, докъдето ти видят очите. Дочка газеше из преспите и проклинаше всички тези, на които плащаше данъци и такси. Тези, които трябваше да почистят снега. Снегът и стигаше до колене и повече от час и отнемаше да се придвижи до работното си място. Какво е виновен снегът? Зима е все пак -истинска. Изпотена и мокра Дочка най после пристигна в училище, а пред входа коли и то какви! От тях излизаха нейни ученици и я гледаха съжалително. Дори едно порше щеше да я прегази точно пред централния вход. Как ли бяха стигнали тези коли до училищната сграда? Само главният път беше разчистен. Дочка беше решила за в бъдеще да се движи само по него с риск да я прегази някоя кола. Имаше няколко часа , но все разхвърляни с прозорци, дори цели портали! Мислеха за нея... Но тя не искаше да си разваля настроението още сутринта с такива мисли. Пееше си песента -нейната, само нейната и не се поддаваше на чужди "хитове". Нейната песен не беше хит, но за сметка на това беше истинска , чиста, неподправена, каквато беше самата тя. Поостаряла, но жива! И днес трябваше да си изпее песента пък, който иска да я слуша.Тя нямаше власт и сила да се налага и не искаше.Отвратена беше от начина по който цялата тази система и държавна политика се налагаше, натрапваше некадърници и подмазвачи. Днес не усети как дойде обяд и трябваше да се прибира в къщи. Беше вглъбена само в себе си, в проблемите си, а те не бяха малко. Най много я болеше за децата и - двете близначки, които имаше от втория си брак. Те бяха всичко за нея и заради тях не заспиваше до късно, заради тях продължаваше да упражнява тази неблагодарна професия. Дочка трепереше, а в училище не беше толкова студено. Слизайки по стълбите доволна, че последният и час мина без произшествия, тананикайки си -"Рипни, Калинке, да тропниме"...и в този момент на нея и рипнаха! Върху гърба и се стовариха няколко деца и я събориха. Започна едно търкаляне по стълбите, тя - старата учителка и те - децата, невинните, не толкова малки деца! Когато вече се спря на гладкото разбра, че вече не може да се движи, имаше нещо счупено, но крак ли бе или ръка лекарите трябваше да кажат. Около нея децата се смееха, нямаше им нищо. Случайно я бутнали и съборили. Деца. Всичко им е позволено и простено. Дори когато лъжат колективно. Единни във всичко, щом е срещу учителя. Извикаха Бърза Помощ и Дочка вече беше в ортопедичното. Крак и ръка счупени и сътресение на мозъка. Стара жена! -както се изрази един от родителите на децата виновни за случая. Имаше нужда от почивка, но не и в болнично заведение, не така прикована на легло. Снегът се топеше и големи парчета лед падаха от покривите на сградите. Опасно беше за минаващите. Дочка гледаше към прозореца и усещаше как нещо в нея изстива. Близначките я навестяваха редовно, нали я обичаха, деца са и все пак.Носеха и каквото и бе нужно. Даже и се посмяха, че имала късмет. -Радвай се, че си жива , мамо! Вие учителите вече ще загивате на работното си място, като опълченците на Шипка! На Дочка и се плачеше, а те се смееха. Големи жени бяха станали, но някак си не приличаха на нея, нямаха нейното топло сърце, нейната чувствителна душа. Двете имаха деца и знаеха какво е чудо в Българските училища....вече! Учителят отговаря за живота на ученика в училище, а пак там не му се дават никакви права, за да го спре при необмислени негови постъпки. Винаги учителят е виновен и се прощава само на ученика. Дете било и толкоз. Както и в този случай. Тя се била движела не в края на стълбището, а по средата. И защо ли? Ами навярно там е имало място от пощръклелите в училище деца. Това родителите са странни хора. Тяхното гардже е най доброто, най умното и най възпитаното! То не лъже, не краде, не .....не учи! Ама я иди им го кажи. Дочка се тормозеше с тези мисли и затова си каза -До тук! Не искаше и да знае какво е станало с децата, които я събориха на стълбите. Познаваше ги. Не бяха много малки. Още чуваше смеха и гласовете им: -Хайде , бабо, ставай! Няма ти нищо. Върви си пий хапчетата! Не беше чак баба. Шестдесет години не са чак толкова много. Друг е въпроса, че така са решили умните глави -министрите. Една учителка да работи до старческа възраст. Това е цяло изпитание и мъчение за горките хора. Дочка продължаваше да гледа към прозореца. Търсеше с поглед в небето птици, поне една. Но...нямаше! Само една белота, сняг, лед и човешки студени сърца. Дори медицинската сестра и се скара, че не си е платила таксата за лечение и престой в болницата.Тя и даде парите, а и няколко лева да се почерпи.Не можеше повече да понася тази бюрократщина. Удържаха и от заплатата здравни осигуровки, а после искат още пари! И как, и кой определя колко трябват, като такса, и колко после на място в болницата, на ръка на докторите та и на сестрите, и лелките?! Ако беше умряла къде щяха да отидат парите, които нямаше да може да си вземе като пенсия?! Тя нямаше никакви застраховки, не и и трябваха, не вярваше в тях! Много се размисли, а трябваше да почива. Отвори списанието, което близначките и бяха донесли, и се потопи в мечти, и блянове. Така и заспа. Събудиха я за поредната доза лекарства. Не понасяше храната в болницата. Похапна си от любимите си бисквити с фъстъчен крем. Беше се запасила в къщи с цял кашон. Нека има и за близначките, тя все така си ги наричаше.Така и беше по лесно и по отговаряше на истината. Дочка се надяваше дано някой се сети да и дойде на свиждане, но уви! Дойде само една началната учителака - Олга. Беше ходила да подава документите си за предстоящото си пенсиониране и на връщане решила да се отбие в болницата. Донесе и сок от ананас, и три ябълки. Изнизаха се дните в болницата и тези в къщи, като мъниста на броеница. Изнизаха се и паричките, които си беше посъбрала.Трябваше да се работи и то на тези години, няма как. Трябваше да се яде. Трябваше да е жива поне заради Близначките. Върна се в училище, отпочинала, освежена. Всички учители и се усмихваха. Интересното беше, че децата не и се усмихваха, а се криеха. Трудно и беше да живее в този свят на младите, да ги разбира, да понася капризите им и глезотиите. Та тя е от друг свят! Времето беше студено и Дочка реши ,че е по добре да прочете една хубава книга. Избра си най добрата от библиотеката, нищо, че беше я чела вече.Така както се беше унесла в четене, чу звънеца. Не очакваше никой. Никакви гости! -си каза Дочка и си наложи за момент да не става да отваря, но звънецът не спираше да звъни! Какво ли не и мина през главата. Не издържа и отвори. Пред нея стоеше млад мъж с куфар в ръце. Беше интелигентен и образован, личеше му. Приличаше и на някой, но не се сещаше точно на кого. Поздрави я на английски. Дочка се справяше с езика, но другото не можа да понесе. Криси, това беше Криси! Сърцето и лудо заби, покани детето си вътре и се разтича да търси лекарствата си. Беше опасно за нейното здраве. Такива вълнения лекарите не и препоръчваха. Криси също се изплаши и започна да съжалява, че се появи по този начин пред нея. Тя знаеше, че е жив, но не знаеше къде е. От самия него са крили адреса и. Това беше жестоко, но беше реалност. Целуваха се дълго и плакаха. Криси и разказа набързо цялата истина как е попаднал на добри хора, толкова добри, че му спасили, но и откраднали живота. Баща му го е оставил на тях, след като останал без пари. Така и умрял с бутилката в ръка. Последното име, което извикал за прошка преди да издъхне било нейното. А сега той -нейният син бил много добре. Живее и работи там в далечната страна, обичан и уважаван от чуждите хора. Има си прекрасна съпруга и едно сладко момиченце, което прилича на Дочка. Извади снимките и така се започна. Цели часове говореха, целуваха се и плакаха. Забрави да го нагости. Хубаво беше, че Криси не пушеше и не пиеше като баща си. Вън се беше стъмнило и Криси и предложи да я заведе на вечеря. Нямаше как да му откаже. Там в ресторанта дойдоха и близначките и стана наистина весело. Майката беше на върха на щастието. През лятото Криси и обеща, че ще дойде със семейството си да погостува няколко месеца.Съпругата му настоявала да види Кръстовата гора, а сега той имал само няколко дни свободни. Работата му не била лека, отговарял за цяла верига магазини. Дочка също трябваше да работи, да не се отказва. Ето как парите на Криси са помогнали да я открие тук в далечната България. За Криси тази страна му стана любима още от слизането от самолета.Обикновените хора го гледаха сърдечно и с усмивка го поздравяваха. Дали пък не виждаха в него само властта, парите? Но едва ли! Оставаше час до полета и на Дочка и стана много болно, че не може нищо да предложи на сина си. Подари му само една икона, осветена и наречена за него и семейството му. Той всичко си имаше, тя само го беше родила. Бяха и го отнели - тогава и то по най жесток начин! Целунаха се, но не за последно. Тя вярваше, че ще е жива, трябва да е жива поне до лятото, когато Криси ще дойде заедно със семейството си в България. А може и да реши да остане тук. В това не вярваше, но тайничко се надяваше...Самолетът излетя! На Дочка и стана пусто и тихо. Близначките я прегърнаха и поведоха към таксито, но на нея и липсваше една брънка, само една от плетката, която цял живот плетеше. Дано я изплете. Все още не е толкова стара, някакви си шестдесет години. Трябва да издържи. Защо не и като учител, въпреки всичко... 02 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Животът ни е низ от повторения в различни краски, цветове, но цветовете са едни и същи и краските на всеки жив присъщи! Влаковете знаят си маршрута и всичко строго определено, но появи ли се валута спират, дават замразено! Какво ги бърка, спирки разни все познати, все омразни, че трябва скоростта да намалят, за закъсал някой те да спрат! 24 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Ако ме прегръщаш, искам да е силно! Ако ме целуваш, искам да е страстно! Ако ме обичаш, искам да е властно! Искам да е истинско, красиво и прекрасно! Обичай ме до болка! Залей душата ми с любов, живот ми дай, моя любов! 23 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
ЖИВОТЪТ Е ТАКЪВ КАКЪВТО Е , ПРИЕМАШ ГО ИЛИ СЕ БОРИШ
Анита Х. Трифонова публикува блог публикация в Анита
Защо ли ти разкрих миналото мое ? Защо ли те допуснах до сърцето мое ? Защо ти подарих моята любов ? За мене си остана жесток човек, суров ! Защо ли възгордя се, помисли се за Бог ? Разбрах те и усетих защо си с мене строг . Добър човек не си, разби сърцето ми ! Върви не се обръщай по пътя черен твой и не ме измъчвай, животът си е мой ! 23 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Живот ? Какъв живот ? Останаха разбити мигове , случайни страсти, пушек, сривове... ! Друг бряг да грейне искам , невиждан бряг за теб, за мен , но от кого да го поискам , та ти забрави Бога, мен ? ! 22 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
На критикаря и критичката! Сложи солчица и пиперец на мнението свое. Оливията, оцетът са излишни. Прекаляваш с думи прозаични! Всеки има свое право, всеки има свой вкус! Някои се нервят за щяло и нещяло, дори показват среден пръст! Защо нужно е това? Защо българинът тоз живат избра? Жалко за децата! Жалко за Земята! Жалко за моята страна, жалко за България! Аз ще отговоря - Защото не е истински българин! Мелез, кръстоска...кой минал през България все ни .... 28 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Животът мама казва е игра - музика текст аранжимент вокал и пиано А.Х.Т.sekirata cekupama
-
НАПУК НА ЗЛОТО В ТОЗ ЖИВОТ НЕ ЩЕ ДА СТАНА ИДИОТ!
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Разчепквам дни, минути, часове, отвсякъде чувам гласове, а от небето дъжд, порой залива ме, нямам си свой. Отнеха ми мира, покоя с клетви и магии, моя живот кому е нужен днес, на дъщеря ми този стрес? С синът ми ловко си играят, не знаят ли, че туй не траят самият Бог Исус и Дева? Горко ви лоши, злобни чеда! Отмъщение злочесто, болка, злоба много често спохожда ме омраза чужда, от слънце, огън имам нужда да стопля двете си ръце- отрудени, бедно сърце задъхва се, пулсира, стене... Кой болката му ще отнеме? Кой ще спаси душата моя? Върви си, мъко, тъга моя! Кой истината не признава и кичи се с глупост? Без вяра не ще остана, сили зли! Кой пие майчини сълзи? Отправям зов, молба и сила си имам, моя майко мила, напук на злото в тоз живот не ще да стана идиот! 10 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова! -
Не искам те, живот такъв - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
-
Живот ? Какъв живот ? Останаха разбити мигове , случайни страсти, пушек, сривове... ! Друг бряг да грейне искам , невиждан бряг за теб, за мен , но от кого да го поискам , та ти забрави Бога, мен ? ! 05 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
БЪЛГАРИНЪТ Е ОТ ЛЪВ до малко коте Погълнати от сиво ежедневие прегърбени от грижи и тегло не виждаме,не чувстваме и не разбираме доброто как обръщаме във зло. Не искам да изглеждам песимист. Не искам в розово да си мечтая. Аз съм реалист. Романтиката оставете и в бъдещето погледнете. Отговорете! Защо един живот ни даде Господ Бог? Защо българинът сам избра да бъде роб? Защо избра хомот? 01 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Смисълът на живота -поезия авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
-
ЕДИН ЖИВОТ, ЕДНА ЛЮБОВ!
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Един миг прекрасен на мен подари! Една нощ желана със мен сподели! Един мил роман със мен изживей! Една песен с мене ти нежно запей! Една тъпа болка в душата ми спри ! Една обич чиста във мен сътвори! Един път врата се отваря в нощта! Един път жена се обича така! 01 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Един живот е твърде кратък, а после следва по - нататък, мокра пръст и червеи разни, и влечуги, твари мазни! Живееш някак си, умираш, но тук и там не подозираш, че има истина такава, едното в друго преминава, материя и физика в духовно, греховно или не, съдбовно! Един живот е, твърде кратък, другият е там - оттатък! 01 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
ЖИВЕЕМ В СВЯТ НЕСЪВЪРШЕН...НЕПОДРЕДЕН!
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Кой решава как да живеем и докога? Кой определя днес човешката съдба? Сами сме си виновни за беда, че примиряваме се с кармата! Човек е живо същество и трябва да се бори, но защо борбата значи днес война, а не е,не е просто борба?! Злоба,мъст и завист,гнет, нечовешко е,в хаос,без ред подрежда се живота наш. Кой,араби,турци...САЩ? Каква Европа,Господи?! Самият Дявол се плоди! Несъвършенство ли е това на този свят и докога нормалните ще полудяват, а лудите ще управляват?! Защо добрите,съвестните не са нагли и нахални, защо умните,кадърните са тъй нещастни и печални?! Кой,кой решава днес това? Дяволът ли е в борба със Господ Бог или със нас? Всичко ще се реши от раз! ЖИВЕЕМ В СВЯТ НЕСЪВЪРШЕН, НЕПОДРЕДЕН... Неуспешен експеримент сме ,на кой и на кои? Нима, Господи, това си ти?! 24 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Един миг прекрасен на мен подари! Една нощ желана със мен сподели! Един мил роман със мен изживей! Една песен с мене ти нежно запей! Една тъпа болка в душата ми спри ! Една обич чиста във мен сътвори! Един път врата се отваря в нощта! Един път жена се обича така!
-
Живот? Какъв живот?! Останаха разбити мигове, случайни срещи, пушек, сривове! Друг бряг да грейне искам, невиждан бряг за теб, за мен, но от кого да го поискам, та ти забрави Бога, мен ?! 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Едно врабче упорито почукваше с човчица по стъклото на прозореца. Гюла не издържа, скочи от леглото и отвори прозореца. Врабчето отлетя и тя с тъжен поглед проследи полета му. Искаше и се да може да лети, да полети, да се махне от този град, от тази къща. Семейството и беше многолюдно, имаше двама братя и една сестра. Срамуваше се от това и знаеше, че по това българите в този край ги разпознаваха. Викаха и Гале, а в къщи Гюла. Всъщност с друго име е записана в общината, но кога и тя не знаеше. Разбра, че да ти сменят името не е толкова лошо, нито пък фатално. Ето че с последната промяна на името си стана много известна и скандална. Но това я радваше. Важното е че имаше вече много, много пари, знаеше как да се продава и как да си ги иска от любовниците и работодателите най вече. Беше си дошла за няколко дена и вече я подтискаше обстановката в къщи. В града всички я познаваха и и завиждаха, личеше им и тя едва ги изтърпяше. Много клюки, интриги и компромати се пускаха за нея по медиите, но това не я мъчеше. Тежеше и, че не бе родена, като някои от колежките си естествено красива, че не беше достатъчно талантлива, освен в секса. Но това си беше ген, нямаше на кого да се метне....Трябваше да постига всичко с пари, далавери и шашми. Научи се или просто си го имаше в кръвта, но играеше много добре ролята в живота си, дори преиграваше. А каква беше ролята - роля на перверзница и ненаситница, порнографска артистка направо казано. Когато и ставаше гадно си представяше пари, много пари в краката. Представяше си как мачка естествено красивите момичета и жени в краката си и това и даваше сили да продължи. Стигаше дотам, че разсъбличаше публично мъже от публиката. Защо пък не, в тази тъпа държава всичко се позволява. Не мислят за поколението си, тя ли да го мисли. Намираше винаги пари, те идваха сами при нея. Знаеше как да се продава. Беше си пуснала перде на очите и стигна до дъното. Беше станала, безскруполна, безсрамна и нагла. Не я интересуваше нищо друго освен кариерата и. Твърде рано разбра, че без пари няма кариера. Не беше станала такава, това си е било заложено в нея навярно. Търсеше скандала. Знаеше, че той е най голямата реклама, затова и се налагаше често да пие алкохол и да се друса. Другото друсане, кълчене по сцената по и се отдаваше, беше в кръвта и, макар че доста дори българки играеха много по добре кючек от нея. Но при нея нямаше задръжки -никакви, нямаше женски срам и свян. Затова и продуцентите много разчитаха на нея, като продукт. Много добре се харчеше, имаше и за нея и за тях. Всичко щеше да е до време, тя го знаеше, но избягваше такива мисли. Умните хора и тези, които разбират от изкуство се чудеха как при толкова талантливи и естествено красиви момичета и жени тази .....точно тя се котираше. Навярно точно затова, защото нямаше какво да губи, за нея имаше само един път напред, да печели пари с цената на всичко. Тя беше дори много болна. След последната операция бързо се възстанови и пак започна с още по голям хъс, но все пак и личеше, че не е във форма -професионално. Иначе в секса и с мъжете винаги и е вървяло, особено след като се разкраси изкуствено. Компенсираше с шоу, скандали, интриги, които толкова мразеше, когато засягат нея. Кючеци, най вече кючеци и разпуснатост, освободеност. Това влудяваше мъжете, разбира се елементарните. Истински, умен мъж не би се подвел, не би и се вързал. Родена порнографска актриса, изсечена със скалпела и надута със силикон, плюс самочувствие без покритие. Това вървеше меко казано в тази страна, която тя ненавиждаше. Лъжеше мъжете, обираше им парите и ...бягаше. Живееше и се с много, много мъже, дори от известно време го обърна и на жени, но само с една приятелка от детските и години. Не искаше да си идва повече. Искаше да си отива там в големия град, където са богаташите и балъците, където има разкош и блясък, където имаше за какво да си харчи парите. И разбира се да си види приятелчето- най големият балък досега, когото е срещала. Смуче го толкова години , а той не се усеща. Ще го остави, след като му обере парите. Бившата му жена не можа да го изтърпи, заряза го. Сега тя ще им покаже на тези българки как се люби и лъже българин. -Гюла, ела да закусиш. Нали ще пътуваш? -Да, идвам. Баба и беше направила най хубавите палачинки, но тя предпочете баклава. Смееше се на себе си, но си я изяде и то за закуска. Имаше здрав стомах и не се притесняваше. Не поиска да се обади на местните си приятели. За половин час си приготви багажа и си тръгна без сбогом. Беше забравила да прегледа колата си, но се надяваше, че е нова и няма да и създава проблеми. И се излъга. По пътя пука гума два пъти и на една бензиностанция се наложи да търси пътна помощ. Когато си пристигна беше вече тъмно. Погледна се в огледалото и се изплаши. Не приличаше на себе си. Трябваше да поднови всички процедури тук в големия град, трябваше да се поддържа и да се следи ежедневно. Никакви такива селски пътувания, край. Пусна си един душ и си легна. Не помни докога и колко е спала, но я събуди блъскане по вратата, явно пак е забравила да включи звънеца, както и телефоните си. -Гале, отвори ми. -Спя. Откъде разбра, че съм се прибрала по рано? -Ами колата ти е долу. Тя се сети, че от бързане беше забравила да прибере колата в гаража. Нямаше как , това беше той -нейният настоящ приятел, любовник, най сигурният спонсор досега. Както и да го наричаше все вървеше. Той просто и угаждаше и я следваше, като вярно куче, а тя, тя изобщо не го обичаше. Дали изобщо можеше да обича, май не. Нямаше намерение да се омъжва и то за него. Когато поостарее и започне да увяхва, когато намалеят обожателите и, тогава ще върже последния, но този, този няма да е. Той ще е разорен дотогава. Пък и с тази лоша майка. Тя избираше и майките, знаеше по себе си. Само че майка и в чужбина си развява байряците. Баща и се беше примирил и с нея и със съпругата си. Само повтаряше, че има и други деца, а жена си винаги може да смени. -Защо не даваш да те целуна? -Не виждаш ли, че още спя, мило? -измънка му с най тънкия гласец който можеше да извади след толкова интервенции... -Хайде да излезем, стегни се. Взел съм достатъчно пари. Майка ми мърмори, но знаеш че си те обичам и съм и го заявил, че само ти ще бъдеш моята съпруга. -Ох, пак ли започна! Нали си имал веднъж една и на нея ли така говореше ? Коя ще е след мене, а? -Ти ще си последната и го знаеш много добре, но не разбирам защо се дърпаш? Принца ли търсиш или......нима търсиш мъж с повече пари от моите? -Вече ми писна да ти слушам глупостите. Лягай тук до мене да си доспя, а утре ще видим къде ще ходим. -Няма ли да се любим, миличко? -Не, сънена съм, а и нямам настроение за любов. Лягай до мен и заспивай. -Добре, отивам да си пия пиенето в хола. Гюла го намери сутринта пиян-заспал на земята в хола. Стана и жал, но това бе за миг от секундата. Нямаше чувства към този човек почна да се смее на глас. Не можеше да приеме ,че преди нея той е имал друга жена, много по красива и по талантлива от нея при това българка, която го е използвала няколко години и после го е изритала. Продуцентите и не напразно я насочиха към този глупак. Не искаше някакъв мачо ,който да я бие и тормози. Тя трябваше да дърпа конците на мъжа до нея, но такъв мъж да и е съпруг? О, не! Това не го приемаше. Остави му резервния ключ и излезе. И без това той даде повечето пари за този апартамент. Когато се прибра вечерта него го нямаше, а тя трябваше пак да пътува. Този път не сама, а с бившия си приятел. Трябваше да го вземе от съседния град. Остави бележка на масичката и излезе. Колата запали бързо и по нищо не личеше ,че ще и създава неприятности по пътя. На кръстовището Павел я чакаше, така както се бяха уговорили през деня. Не го обичаше, но не я бъркаше да го закара до Пловдив. Там щял да урежда наследство от починалата си леля. Гюла си правеше сметката да и върне заема, който му беше дала преди година и да си вземе още толкова, като лихва, пък ако се наложи ще си и легне с него не и е за първи път. Преди да я познава Павел имаше много пари, но сега остана само на подаянията на близки и познати. Майка му и баща му бяха починали в болница след тежка катастрофа. Гюла се надяваше до вечерта да свърши с всичките тези задължения и да се прибере обратно. Никой не трябваше да разбере къде е ходила. Чак по тъмно Павел се появи с документите и парите в ръка. Тя беше обиколила почти всички магазини и заведения докато го чакаше. Беше и на гости в стария Пловдив на един художник. Приятно си прекара с него , но той нямаше пари, не му купуваха картините въпреки , че бяха много хубави. По тъмно потеглиха обратно за София. Никога не е карала и то по тъмно с такава голяма скорост. Сама се учуди на смелостта си, но искаше да се приберат преди полунощ. На един завой колата се унесе и полетя надолу в пропастта. Слънцето надничаше през стъклата на прозореца и галеше с лъчите си бледото лице на Гюла. Беше само със счупена ръка, рани по главата и сътресение на мозъка. Павел си отиде. Тя не можеше да заплаче, една сълза не пророни. Навярно карма. Майка му и баща му са си го прибрали. Мислише си за парите, от които нищо не взе. Не съзнаваше, че тя шофираше, че заради нея стана катастрофата, че тя е виновна за всичко. Ще се оправи, нейният ще плати и ще и се размине. Така си мислеше Гюла и се самоуспокояваше. Изписаха я бързо от болницата , но разпитите продължаваха. Една вечер нейният любим и заяви, че повече пари не дава, за да плаща за нейните глупости, които върши и то с други мъже. Майка му била на същото мнение. Гюла разбра, че майката решава нещата и го натири още същата вечер. Щял да я съди и да си иска парите за апартамента, които и дал да си го доплати, за колата, за всичко. Гюла беше бясна. Пусна си музика и започна да се налива с алкохол. Трябва да е била много пияна щом не е разбрала, че е заспала паднала на терасата. Когато се събуди я тресеше и главата много я болеше. Явно още не и е минало от катастрофата, а тя глупачката се и напи. Беше гладна, а не и се искаше да си поръчва храна. Реши сама да си сготви. Поне едни яйца можеше да пържи и боб да вари. Нямаше време за боб , затова се зае с яйцата. Солта в солницата беше свършила, затова се наложи да рови в шкафа за големия плик със сол. Намери го, но забеляза, че беше вързан с конец, а не си спомняше тя да е правила това. Изсмя се на себе си и отсипа в солницата сол. Опита я. Сол беше, но някак си горчеше. След толкова напиване какво ли очакваше. Устата и миришеше на тоалетна, но беше много гладна и бързаше да ги изпържи. Яйцата бяха готови, но и се зави свят. Помисли си, че е от алкохола или от сътресението на мозъка. Започна да се храни и ядеше с такова настървение сякаш е за последно. Така и стана. Намери я приятелят и паднала на пода в кухнята с вилица в ръка. На погребението и дойдоха най големите и врагове. Приятелите, колежките и ги нямаше. Нямаше го дори и баща и. За твърде краткия си живот беше видяла, изживяла всичко и трябваше да си плати за това. На земята съд нямаше за нея, нямаше и да има, но горе... 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
НЯМАШ ЛИ ПАРИ - НИКОЙ НЕ СИ! извод
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Аман от тоз хомот! Аман от политици мазни и души омразни! Аман от корумпирани и деца дрогирани! Аман от мръсни форуми и тъпи кворуми! Аман от фалш и злоба, дяволска прокоба! Може да си красив! Може да си даже талантлив! Но нямаш ли пари - никой не си! Тогаз ...Умри! 19 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова