Филтри за търсене

Кой с какво помага на европейските страни Комунистически Китай с лекари и д-р медицински персонал Кагебейска Русия на Путин с обдишващи апарати Демократичните САЩ пращат чичо САМ - военен корпус за мащабни учения и два полка за да се извърши ротация на окупационните части в Германия. ТОВА СЕ ПОВТАРЯ И ПОВТАРЯ , ХРАНИМ ЧУЖДАТА АРМИЯ, А НАШАТА Я НЯМА, НАРОДА НИ КУЧЕТА ГО ЯЛИ, МЛАДИТЕ-РОБИ, СТАРИТЕ И БОЛНАВИТЕ ДА МРАТ, В ТЕЖЕСТ СА, НЕ СТАВАТ ЗА РОБИ. 20 000 американски войници с техниките и военно оборудване у нас и 30 000 в Германия! Било учение, точно сега ли бе, аджибъ?! И какви ваксини са приели войниците, иначе не биха ги изпратили извън Америка. Френските власти: Не пийте противовъзпалителни лекарства При температура е достатъчно да вземате парацетамол, предупреди здравният министър на страната Cтaвa думa зa някoлкoднeвнa зaгубa нa oбoняниe и вкуc - тe ca уcтaнoвeни при двe трeти oт зaрaзeнитe. Зaceгa oбaчe нe мoжe дa ce кaжe cъc cигурнocт кoгa тoчнo ce прoявявaт тeзи cимптoми. "Прeдпoлaгaмe, чe в пo-нaпрeднaлa фaзa нa зaбoлявaнeтo", кaзвa прoф. Щрeeк.Освен това при 30 процента от заболелите е констатирано разстройство - а това е по-често, отколкото се смяташе досега. Дoц. Мaнгърoв прeд ФAКТИ зa вируca - къдe бъркaт щaбът, пoлитицитe и Гeшeв Cпoрeд нeгo зa дa утихнe eпидeмиятa трябвa дa прeбoлeдувa 70% oт нaceлeниeтo Значи...имат ваксината, лекарство, защото нямат и смъртни сручаи американските войници, млади естествено! СКЪПОТИЯ, БЕДНОТИЯ, ОТРОВИ ЯДЕМ ,ПИЕМ,ЛЕКУВАТ НИ УЖКИМ....И СЕГА С ТОЗИ КОРОНАВИРУС НИ НОКАУТИРАХА-АГРЕСОРИТЕ ЛАМТЯЩИ ЗА ТЕРИТОРИИ И ИЗБИВАНЕ ,ТРОВЕНЕ НА НЕГОДНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА МУЖДИТЕ ДЪРЖАВИ. СПОКО, ГОСПОД ВСИЧКО ВИДИ И БЪЛГАРИТЕ ПРОДАЛИ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ СИ ЩЕ ГО ОТНЕСАТ. МЛАДИТЕ , НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ СИ ОСТАВАТ РОБИ, СМАЧКАНИ, А СТАРИТЕ ПРЕЧАТ, В ТЕЖЕСТ СДА ,ДА МРАТ. Винаги съм изпитвала погнуса от народ ,който граби и сМАчква бедни и малки държави за себе си ... КАТО В ОКЕАНА-ГОЛЕМИТЕ РИБИ ЯДАТ МАЛКИТЕ! Така се пазят в американската база на Нова село ... Руснаци и украинци, живеещи в Италия, пишат в социалните мрежи, че над 20 хиляди американски войници с танкове и оръжие са прехвърлени в страната. Подобна информация се появи в група във Facebook „Руснаци в Италия“, пише сайтът „Агенция Харков“.Една от жените в общността попита: „Информацията за пристигането на американските военни в Италия лети из интернет … Някой виждал ли е?“, Отговорят й, че наистина виждат американските военни по улиците на своите градове, а също така са постнали видеоклипове и снимки.Освен това потребителите се питат защо такъв брой военни пристигат в затворената Италия: „Учения в страната с пандемия, където затварят входа и изхода … Нещо е странно.“ sekirata Koronavirus e na hod www.facebook.com/119634462066244/posts/500640127299007/?sfnsn=mo&d=n&vh=i https://www.pariteni.bg/novini/ljubopitno/kak-bogatite-se-kriiat-ot-koronavirusa-234578 Как богатите се крият от коронавируса - Търсенето на бункери и частни острови расте, пише CNBC ПЛАНЪТ Ран -Ът СЕ ЗАБАВИ И ЕТО РАЗГЕЛЕ С ХИМИЯ И БИОЛОГИЧНИ ТРЯБВА ДА СТАНЕ...ВСИЧКО Е ЗА ПАРИ! Хора, не глупейте! Май ЕС и Италия, Германия, Америка, Турция... ни завидяха ,че сме уж застаряваща нация , МАЛКО НАРОД , а още НИ ИМА. Потрайте де, всички в ЕС и по света знаят , че сме разединени, наивни, да не кажа и простовати и ни заблуждават, че този грип нищо не бил! Ама не...Щом убива най-вече мъже, а те воюват знаете го, убива старите хора - изпатили и знаещи много, оставя младите с пороците и разхайтените- повечето.АЗ НЕ СЕ ЛОВЯ НА НИКОЙ НА ПРИКАЗКИТЕ, СЛЕДВАМ ИНТУИЦИЯТА СИ И ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е УЛОВКА ЗА КЪРВАВ ВЕЛИКДЕН най-малкото! ЕС НИ ЗАВИДЯХА ОСОБЕНО ИТАЛИЯ И СЕГА ЩЕ НИ ВЪРЖАТ- НАРОДЪТ НИ НЕ Е ДИСЦИПЛИНИРАН, НАИВЕН, ПРОСТОВАТ Е! ДОСТА САМОНАДЕЯН, НО ПОСЛЕ ЩЕ Е КЪСНО... ЯСНО Е , ЧЕ НЯМА ОТЪРВАНЕ ОТ ТАЗИ ГАД - ВИРУС СЪЗДАДЕН ОТ ЧОВЕКА, КАТО МНОГОТО ТАКИВА! Но бих попитала големият доцент Мангъров-да се примирим, да чакаме и да оставим смъртта да си вземе който поиска, просто защото така или иначе всички ще го изкараме?! Безразлично им е на младите за болните и старите хора -тяхните родители и роднини !!! След време друга корона ще се появи и не случайно, и ще довърши света с тези млади и здрави бизнесменчета. Последни 20 регистрирани посетителя 10:59 - fun1001 10:27 - rosiela 09:58 - apostapostoloff Колко сте ми жалки и смешни. Горко на оставащите живи. 18 март2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

Притискаше я силно до гърдите си. Имаше чувство,че се стапя в ръцете и, които пареха, но продължаваше да я притиска и усещаше,че се слива с нея. Чувството беше върховно. Тя пропиваше в нея, топлеше я и и даваше сила. Как ставаше това Звезда не знаеше, но усети сила, страшна сила в себе си. Двете сърца биеха в един ритъм. Затвори очи и замря.Така лежа с часове без да заспива. Беше в друг свят, по красив, омаен, различен от този тук на Земята. Искаше и се там да остане. Завинаги, но.... -Звезда, къде си? Покажи се. Този глас и беше противен, толкова противен, че за миг и причерня пред очите, и ...изпусна птицата. Разбра, че истината е друга, че това е реалността -една стая в една къща на някой си. Този някой си, който я приюти, когато беше изхвърлена на улицата сама останала без деца, без съпруг. Родителите и отдавна бяха починали, а този тук се разпореждаше със съдбата и. Поне така изглеждаше. Но душата и беше цяла, сърцето и биеше силно и не за него.Това същото сърце, което знаеше какво е болка, радост, което вече беше щастливо единствено при допира с птиците. Името и беше звездно и не случайно птиците сами се спираха при нея. Нямаше случай, когато прозорецът и беше отворен и вътре да не влезне птица, най често гълъб. За някои това си беше чудо, но за нея не. Тя живееше в дома на този неин благодетел, живееше с него, но всъщност живееше с птиците. Той -големият мъж, беше такъв за всички, но не и за нея. За нея той беше просто хазяин. Той знаеше това и и беше бесен. Искаше да купи душата и, сърцето и, но не ставаше. Точно нея, нейното сърце -не! То принадлежеше на друг.Това беше парадокс, но истина. -Звезда, не ме карай да викам повече. Идвай. Звезда затвори прозореца. Светлината в стаята спря, изчезна. Потъна. Само очите и светеха, като две огънчета запалени от силата на птицата, която беше излетяла стресната от човешкия глас. Същият този глас, който не спираше да звучи и в съня на Звезда. Беше получила стрес, но нямаше накъде. Поне засега трябваше да търпи, да стиска зъби и да мълчи. Отправи се с тихи стъпки към кухнята и сервира на господина.Тя пак не пожела да се храни и за кой ли път. Караше я само на плодове и някоя филийка хляб намазана с маргарин, и поръсена с шарена сол. Това и беше любимото меню. Месо не беше вкусвала с месеци, а по принцип не беше вегетарианка. -Няма ли да ми кажеш нещо, миличка? -чу като в просъница гласа, който я караше единствено да изтръпва. -Какво искаш да чуеш? Кажи. -Това, което искам да чуя няма да ми го кажеш, затова нека аз да кажа. Устата му беше препълнена с храна и се давеше, като говореше. -При мен си по принуда, нали? Колкото и да ти е бляскаво името, при мен тъмееш. Така че ако не ти изнася, прав ти път. Насила любов не искам. Очите му святкаха и пускаха искри, които горяха. Звезда избягваше да го гледа право в очите, но този път се престраши. -И колко време ми даваш да се изнеса? -Колкото поискаш. Не ме бърка, само че гледай да е по далече от тук. Каквото можах направих за теб, а ти? Само едно благодаря получих. Капчица любов не изпитваш към мен -човекът, който те подслони, който те обича. Насила хубост не става. Разбрах го. Добре че вече си го разбрал, си каза наум Звезда и беше вече на улицата. Гледаше широкия път, който водеше към големия град и се чудеше натам ли да поеме. Върна се в стаята си, приготви си набързо нещата -една чанта с дрехи и най нужното. Това беше нейното, което и остана от десетгодишния брак с човека, който тя обичаше.Този човек, който и отне най милото на този свят -децата. След близо час вече вървеше по широкия път. Чудеше се на себе си защо взе тази чанта. Нищо не и трябваше вече. Пътищата за нея бяха прекъснати. На един от завоите Звезда спря да почине и пийне вода. Приседна до чешмата на пътя и се загледа в облаците. Идваше буря. Не се плашеше. Тогава над нея прелетя птица. Дали не беше онази същата. Приличаше на нея, но не беше сигурна. Птицата кацна близо до нея и я загледа с малките си очички. Някаква сила накара Звезда да стане и продължи не по пътя, а към гората, където я водеше птицата. Проблясна мълния и светкавица с гръм раздра небето. Заваля. Това не беше просто дъжд. Цял потоп. Прогизнала Звезда вървеше по земния път след птицата. Виждаше само нея, нищо друго. Стигна до една къщичка, чиято врата беше отворена. Вътре нямаше никой. Птицата погали с крилцата си лицето на Звезда и отлетя. Все някой трябваше да живее тук. Дочу лай на куче и се сепна. В стаята влезна мъж, един такъв едър в мушама и с раница. Приличаше на ловец. -Добър вечер, госпожо. Какво ви води насам? -Ами търсих подслон и..... -Добре ми дошла тогава. Нямам нищо против да ми погостуваш, пък ако е решил Господ и да останеш. Ще се радвам. Имам нужда от стопанка. -Вие сте ловец, нали? -Да. И така може да се каже. -Птици убивате ли? -Рядко. Избягвам да стрелям по пернати. На Звезда и стана тъжно. Прииска и се веднага да си тръгне, но накъде. Вън продължаваше да вали. -Ще остана. Може ли да ви помоля нещо? Не убивайте птици, моля ви! -каза едва чуто и сълзи напираха в очите и. -Това ли била работата? Може и да се погодим. Аз и без това обичам повече заешко. Не помни колко е спала, но я събуди писък на птица. Излезна на прага и видя същата тази птица, която я доведе дотук. Дали наистина беше същата. Птицата чукаше с човчица по една дървена врата, която чак сега Звезда забеляза. Посегна да отвори вратата, но тя беше заключена. Съзря малко прозорче и се опита да види какво има вътре. Ужаси се. Видя много мъртви птици. Краката и се подкосиха. Едва се довлече до стаята. Изплакна с вода лицето си. Посъвзе се и .........тръгна. Този път без чанта . Без посока. Птицата беше изчезнала. Вървеше не, а тичаше. Бягаше от кого и тя не знаеше.Търсеше с поглед птицата, но нея я нямаше. Гората ставаше по гъста и страшна. Колко е тичала не помни, но накрая пред очите и светна. Небето вече се виждаше и слънцето светеше право в очите и. Пред нея пътя свършваше. Имаше пропаст, а назад връщане нямаше. Ято птици прелетя над нея и тя потърси с очи онази птица -нейната. Затича се, протегва ръце към птиците, към небето, откъдето дочуваше птича песен. Не гледаше пред себе си, не виждаше къде стъпва. Не, не стъпваше, тя летеше. Беше щастлива най после, истински щастлива, волна, свободна.....като птиците! ЩЕ ПОЛЕТЯ ПТИЦАТА В МЕН http://www.youtube.com/watch?v=BJt_tNA4X_4 21 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Какво не съм разбрала и какво остана от нашата любов голяма?! Халките златни. Документи непонятни. Две деца прекрасни и спомени ужасни! Не си от хората добри. Сгреших. Поверих ти две съдби. Тук още на Земята ги забрави ти. Като факел ще гориш, на клада! Това на теб - фалшивия баща се пада. sekirata Falshiviat bashta sekirata Kato fakel shte gorish na klada стихове клипове А.Х.Т. sekirata cekupama 01 ноември 2019., Плевен Анита Христова Трифонова