Филтри за търсене

ИНТЕРЕСЪТ СЪС ПИСАНЧО ВИ СЪБРА, НО ОСТАВАТЕ СИ ДИВА КРУША И СЛИВА! 02 април 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

Разпадът около партията на Бойко Борисов продължава Разпадът около партията на Бойко Борисов продължава Разпадът около партията на Бойко Борисов продължава Бургас и Стара Загора станаха поредните градове, в които партията има проблеми Разпадът около ГЕРБ продължава. След като неуспешният ноемврийски вот бе последван от скандали в СДС и проблеми в структурите на ГЕРБ в Пловдив и Търговище, драмите се пренесоха и в други градове, пише СЕГА. Преди няколко дни двамата бургаски съветници на ВМРО развалиха съюза с партията на Бойко Борисов. На старта на настоящия общински мандат двете формации бяха образували обща група в бургаския съвет, но сега Георги Дракалиев и Николай Стоянов предпочетоха да я напуснат. Официалната причина - проблеми при взаимодействието, неподкрепени идеи на ВМРО. Двамата дадоха да се разбере, че вече ще застават и зад предложения на други партии. Противоречия се появиха и в Стара Загора, при това на най-високо ниво. На последната сесия съветниците от ЗНС не подкрепиха ГЕРБ при ключовото гласуване за закриване на общинското дружество "Обредни дейности". Наложи се ГЕРБ да формират друго мнозинство, прокарвайки решението, защото именно партньорството с ЗНС крепи настоящото (председателката на общинския съвет Мария Динева е от ЗНС). Официално коалицията не е разтурена, но се очакват интересни процеси, защото на национално ниво по-рано през годината ЗНС застана срещу ГЕРБ, съюзявайки се с "Изправи се!..". Всички тези случки са следствие от голямото събитие през 2021 г. - падането на ГЕРБ. Без лепилото на националната власт конфигурациите около партията рухват като домино. Тенденцията ще се засилва с приближаването на местните избори през 2023 г. А разпад има и на други места - в Балчик например стартира още през пролетта. ======== Къде е останалата ми част от поста и за каква кауза се касае когато е пред нас еднa мутра-крaдец,сикаджия и престъпник,убиец на цяла нация?! 29 ДЕКЕМВРИ 2021.,ПЛЕВЕН АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА

Това е певец,Галено и не пее много добре само чалга,а дори суинг и то като малък ,вродено му е всичко ,неговият татко не е като твоят "татьо", а голям виртуоз музикант,майка му певица. Но на свестните им виждате сметката и все роми замесевни в тази мръсна работа дори с наркотици. 25 декмеври 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

"Като всички земни хора правя грешки...все човешки" -поезия споделено А.Х.Т. sekiraat cekupama

Ако не беше минала оттам, може би нямаше да падне.Може би нямаше да си счупи левия крак.Може би десния.Тайно обичаше тази проклета малка думичка.Тя не и помогна.Сега лежеше на леглото в болницата с гипсиран ляв крак.Беше като птица без крила, затворена в клетка.Тази безпомощност я побъркваше и на всичко отгоре забравена от всички.Само брат и се обади и то не защото го интересуваше как е,ами за някакъв проблем пак с имотите му. Виолета отдавна се бе простила с имотите на родителите си.Беше подарила всичко на брат си, но там в данъчното имало някаква грешка.Даде му ЕГН-то си и го остави да се оправя сам с данъчните служби. Откакто се раздели със съпруга си не я интересуваше нищо.Кой е мислил ,че дотам ще стигнат?! Разбираха се,обичаха се. Поне тя така си мислеше.Носеше я на ръце цели двадесет години и изведнъж отнякъде се появи тази орисница Демна! Виолета я беше виждала само на снимка. Така както си лежеше и придържаше с ръце гипсирания си крак, унесена в размислите си, усети че две очи я гледат.Това беше тя -Демна.Много приличаше на жената от снимката.Тя тук?! Това беше сън! Виолета не можеше да повярва на очите си.Демна била много красива млада жена. -Здравейте!Нали няма да ме отпратите?-попита Демна и то доста настоятелно. -Здравейте! -измънка Виолета и се стараеше да не поглежда повече тези магнетични очи. -Ще може ли да поговорим малко?Няма да ви отнема много време.Съжалявам ако и аз имам някаква вина за случилото се.Виолета не вярваше вече и на ушите си.Наистина тази млада жена ще излезне много интелигентна.Жената си имаше тежест на дама и явно много добро възпитание. -Хайде, казвайте направо какво ще искате! -Не, няма да искам! Ще ви дам! Ако ви сте съгласна, ще ви дам нещото най скъпо в моя живот. Виолета съвсем превъртя.Тази млада жена искаше да и даде най скъпото си нещо. -И какво е това нещо?-попита Виолета. -Това нещо е един малък човек-моето дете. Ако не беше гипсът Виолета беше в състояние да подскочи и дори да падне от леглото.Не ръзбираше какво става.От няколко години не живееше със съпруга си,имаше официален развод, а сега неговата жена я моли да вземе детето и. -Вие имате дете?Откога? -Детето ми не е много малко.Спокойно, не е от Асен. -И аз какво, да гледам детето ви? -Да, бих ви помолила! Нямам друг избор.Нямам близки и роднини.Баба ми, която го гледаше почина.А ние с Асен мислим да заминем в чужбина на работа.Всъщност той ми даде тази идея.Явно много ви вярва.Гошко ще е ученик тази година, вие сте била учителка и то добра преди да ви пенсионират по болест.Асен ми каза,че вече сте си позакрепили сърцето.Знам, че не ме обичате заради Асен, но и знам, че сте човек, истински човек с духовни ценности.Знам, че от малка сте останала сираче и не бихте се държали зле с детето ми.За пари не се притеснявайте, аз ще ви изпращам. -Но аз трябва да се възстановя, а и дъщеря ми няма да разреши.Ще ми се ръзсърди. -Дъщеря ви е съгласна.Асен говори с нея и я убеди, че за вас е по добре така, да не сте самичка.Гошко е много добро дете. -Моля ви, излезте ако обичате и утре ми се обадете по телефона! Наистина съм шокирана, още повече, че това вашето дете не е от Асен.Така ли да го разбирам? Виолета и подаде лист хартия, на която беше написала телефонния си номер и се престраши.Погледна я право в очите.Дълбоки , красиви очи наляти със сълзи.Но младата жена не се разплака. -Не е нужно да знаете.Гошко има баща, имаше.... -Ясно! Обадете ми се утре, ще си помисля и ще ви дам отговор. Цяла нощ Виолета не можа да заспи,беше изцяло забравила, че е в гипс.Не усещаше никаква болка в крака,болеше я вътре в гърдите -сърцето.Сърце не боляло,ама не е вярно! Как биеше само! Учестено.Дори и се доплака.Виолета си нямаше никого на този свят освен брат и една дъщеря,която живееше на другия край на света.След развода и с Асен дъщеря им ги напусна, напусна България.Там далече зад океана, там намери своето момче и Слава Богу твърди ,че е добре.За тези две години само един път си е идвала и то сама.Виолета така и така не видя съпруга и освен на снимка.Дали пък Асен няма да замине с Демна точно там при Мариана?Мина и през главата тази мисъл , но я отклони.Не вярваше Мариана да я лъже, да лъже майка си.Добре се бяха споразумели и с дъщеря и,всичко много добре са го планирали.Чак сега Виолета разбра, че причината за развода не е тя -човекът Виолета,а жената Виолета.Тя не беше жена нито тип котка, нито тип кокошка.Не беше и лисица.Беше човек и то с главно Ч! Слънцето беше огряло цялата стая.Светло и красиво утро! Закуската и се стори кисела, но такива са условията в болницата пък и няма да я държат много.Още един ден само и я изписват. Демна се обади точно в девет часа, както се бяха разбрали. -Добро утро! Какво решихте? -Съгласна съм, но ми се иска да видя Гошко.Доведете ми го тук ако ще заминавате тези дни.Утре ще ме изписват от болницата. -Благодаря! Ще дойдем да ви вземем със сина ми. Такива вълнения Виолета не е изпитвала от времето , когато беше бременна с дъщеря си.Денят и се стори цяла вечност, а нощта беше кошмарна.На сутринта Демна дойде и я взе.Беше със сина си.Известно време Виолета трябваше да ходи с патерици, но лекарите казаха ,че ще се оправи ако се пази. Настаниха Гошко в стаята на Мариана, като преди това Демна изчисти и подреди къщата. А къде беше Асен? Питаше се Виолета, но не смееше да спомене името му пред Демна.Все още го обичаше, но криеше, дори от самата себе си.Гошко поиска да остане още сега при нея.Не даваше на майка си да говори за Асен.Нормално, той не му е баща. Мина доста време.Виолета беше щастлива с чуждото дете.То и помогна да се възстанови.Беше отличен ученик.Много четеше и то художествена литература.Толкова много свикнаха един с друг, допаднаха си и по характер, че Гошко една вечер и каза,че няма никога да я остави сама.Освен ако тя самата не го изгони, в което той не вярваше. Демна се обаждаше по телефона, изпращаше редовно пари, но Асен мълчеше. Такъв им е сценария си мислеше Виолета.Асен беше от горделивите.В този случай той просто се криеше. В един слънчев летен ден, хубава червена кола спря пред къщата на Виолета.От нея излезнаха Демна и Асен.Личеше им ,че са се замогнали, но доста поостаряли.С измъчени, изпити, бледи лица. Гошко се хвърли в прегръдките на майка си, а тя се разплака.Асен пушеше настрана и гледаше някак си гузно.Гошко изобщо не му обърна внимание.Демна и Виолета седнаха на пейката в беседката, говореха за много неща.Колко трудно е българин да пробие навън и да се устрои що годе добре.Когато се стигна до там Гошко да си приготви дрехите,че да тръгва с тях, тогава настъпи тишина. -Не, не искам да живея с вас двамата!Аз имам само майка.Ще си остана тук.Добре ми е тук.Не искам този човек да живее с тебе, мамо! Асен стана и влезна в колата, а Демна побягна след него.Говориха дълго, караха се и накрая Демна се върна да каже довиждане на сина си. -Гоше, аз съм омъжена за този човек.Не мога да живея само с тебе. -А леля Вили как може? -изхлипа Гошко. Той си мислеше, че майка му не го обича.Не беше толкова малък вече и нямаше как да не вижда някои неща, които не му харесваха. -Аз обичам леля Вили! Тя също ме обича.С нея си живеем добре, прекрасно се разбираме.Тя си няма никой, дори дъщеря и вече не си идва.Махайте се и двамата, не ви искам. Демна се разплака и побягна към колата, надяваше се на.....следващия път. Но нямаше такъв!Гошко се криеше, бягаше с приятели и Виолета ги предупреди, че така могат да го озлобят още повече и да се поддаде на лоши приятели, да поеме по криви пътища.Откакто те са тук Гошко не я слушаше, защото си мислеше ,че тя е с тях, че иска това, което те искат.Истината не беше такава.Виолета нощем скрито плачеше.Оплакваше съдбата си.Молеше Господ да върне дъщеря и. Беше и много мъчно за Мариана, и за Гошко.Беше го приела, като свое дете.Виолета съзнаваше, че Гошко си има майка и рано или късно ще се върне при нея.Но нещата не се подреждаха така и след няколко дни Демна и Асен заминаха отново за Испания.Гошко беше доволен, че остава при леля си Вили, че е свободен.По късно си призна пред нея, че Асен го е биел още преди да замине с майка му. Здрачаваше се! Гошко и Виолета хванати за ръка се разхождаха по улиците на града.Твърде малък град, в който хората се познаваха.Всички им се усмихваха и ги поздравяваха.Този млад човек и даваше вяра, сили, правеше я щастлива.Виолета протегна напред другата си ръка, търсеше с очи дъщеря си, но Мариана я нямаше.Беше останала там, далече от майка, далече от дом, далече от България! проза авторово А.Х.Т.sekirata cekupama 11 юни 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

Притискаше я силно до гърдите си. Имаше чувство,че се стапя в ръцете и, които пареха, но продължаваше да я притиска и усещаше,че се слива с нея. Чувството беше върховно. Тя пропиваше в нея, топлеше я и и даваше сила. Как ставаше това Звезда не знаеше, но усети сила, страшна сила в себе си. Двете сърца биеха в един ритъм. Затвори очи и замря.Така лежа с часове без да заспива. Беше в друг свят, по красив, омаен, различен от този тук на Земята. Искаше и се там да остане. Завинаги, но.... -Звезда, къде си? Покажи се. Този глас и беше противен, толкова противен, че за миг и причерня пред очите, и ...изпусна птицата. Разбра, че истината е друга, че това е реалността -една стая в една къща на някой си. Този някой си, който я приюти, когато беше изхвърлена на улицата сама останала без деца, без съпруг. Родителите и отдавна бяха починали, а този тук се разпореждаше със съдбата и. Поне така изглеждаше. Но душата и беше цяла, сърцето и биеше силно и не за него.Това същото сърце, което знаеше какво е болка, радост, което вече беше щастливо единствено при допира с птиците. Името и беше звездно и не случайно птиците сами се спираха при нея. Нямаше случай, когато прозорецът и беше отворен и вътре да не влезне птица, най често гълъб. За някои това си беше чудо, но за нея не. Тя живееше в дома на този неин благодетел, живееше с него, но всъщност живееше с птиците. Той -големият мъж, беше такъв за всички, но не и за нея. За нея той беше просто хазяин. Той знаеше това и и беше бесен. Искаше да купи душата и, сърцето и, но не ставаше. Точно нея, нейното сърце -не! То принадлежеше на друг.Това беше парадокс, но истина. -Звезда, не ме карай да викам повече. Идвай. Звезда затвори прозореца. Светлината в стаята спря, изчезна. Потъна. Само очите и светеха, като две огънчета запалени от силата на птицата, която беше излетяла стресната от човешкия глас. Същият този глас, който не спираше да звучи и в съня на Звезда. Беше получила стрес, но нямаше накъде. Поне засега трябваше да търпи, да стиска зъби и да мълчи. Отправи се с тихи стъпки към кухнята и сервира на господина.Тя пак не пожела да се храни и за кой ли път. Караше я само на плодове и някоя филийка хляб намазана с маргарин, и поръсена с шарена сол. Това и беше любимото меню. Месо не беше вкусвала с месеци, а по принцип не беше вегетарианка. -Няма ли да ми кажеш нещо, миличка? -чу като в просъница гласа, който я караше единствено да изтръпва. -Какво искаш да чуеш? Кажи. -Това, което искам да чуя няма да ми го кажеш, затова нека аз да кажа. Устата му беше препълнена с храна и се давеше, като говореше. -При мен си по принуда, нали? Колкото и да ти е бляскаво името, при мен тъмееш. Така че ако не ти изнася, прав ти път. Насила любов не искам. Очите му святкаха и пускаха искри, които горяха. Звезда избягваше да го гледа право в очите, но този път се престраши. -И колко време ми даваш да се изнеса? -Колкото поискаш. Не ме бърка, само че гледай да е по далече от тук. Каквото можах направих за теб, а ти? Само едно благодаря получих. Капчица любов не изпитваш към мен -човекът, който те подслони, който те обича. Насила хубост не става. Разбрах го. Добре че вече си го разбрал, си каза наум Звезда и беше вече на улицата. Гледаше широкия път, който водеше към големия град и се чудеше натам ли да поеме. Върна се в стаята си, приготви си набързо нещата -една чанта с дрехи и най нужното. Това беше нейното, което и остана от десетгодишния брак с човека, който тя обичаше.Този човек, който и отне най милото на този свят -децата. След близо час вече вървеше по широкия път. Чудеше се на себе си защо взе тази чанта. Нищо не и трябваше вече. Пътищата за нея бяха прекъснати. На един от завоите Звезда спря да почине и пийне вода. Приседна до чешмата на пътя и се загледа в облаците. Идваше буря. Не се плашеше. Тогава над нея прелетя птица. Дали не беше онази същата. Приличаше на нея, но не беше сигурна. Птицата кацна близо до нея и я загледа с малките си очички. Някаква сила накара Звезда да стане и продължи не по пътя, а към гората, където я водеше птицата. Проблясна мълния и светкавица с гръм раздра небето. Заваля. Това не беше просто дъжд. Цял потоп. Прогизнала Звезда вървеше по земния път след птицата. Виждаше само нея, нищо друго. Стигна до една къщичка, чиято врата беше отворена. Вътре нямаше никой. Птицата погали с крилцата си лицето на Звезда и отлетя. Все някой трябваше да живее тук. Дочу лай на куче и се сепна. В стаята влезна мъж, един такъв едър в мушама и с раница. Приличаше на ловец. -Добър вечер, госпожо. Какво ви води насам? -Ами търсих подслон и..... -Добре ми дошла тогава. Нямам нищо против да ми погостуваш, пък ако е решил Господ и да останеш. Ще се радвам. Имам нужда от стопанка. -Вие сте ловец, нали? -Да. И така може да се каже. -Птици убивате ли? -Рядко. Избягвам да стрелям по пернати. На Звезда и стана тъжно. Прииска и се веднага да си тръгне, но накъде. Вън продължаваше да вали. -Ще остана. Може ли да ви помоля нещо? Не убивайте птици, моля ви! -каза едва чуто и сълзи напираха в очите и. -Това ли била работата? Може и да се погодим. Аз и без това обичам повече заешко. Не помни колко е спала, но я събуди писък на птица. Излезна на прага и видя същата тази птица, която я доведе дотук. Дали наистина беше същата. Птицата чукаше с човчица по една дървена врата, която чак сега Звезда забеляза. Посегна да отвори вратата, но тя беше заключена. Съзря малко прозорче и се опита да види какво има вътре. Ужаси се. Видя много мъртви птици. Краката и се подкосиха. Едва се довлече до стаята. Изплакна с вода лицето си. Посъвзе се и .........тръгна. Този път без чанта . Без посока. Птицата беше изчезнала. Вървеше не, а тичаше. Бягаше от кого и тя не знаеше.Търсеше с поглед птицата, но нея я нямаше. Гората ставаше по гъста и страшна. Колко е тичала не помни, но накрая пред очите и светна. Небето вече се виждаше и слънцето светеше право в очите и. Пред нея пътя свършваше. Имаше пропаст, а назад връщане нямаше. Ято птици прелетя над нея и тя потърси с очи онази птица -нейната. Затича се, протегва ръце към птиците, към небето, откъдето дочуваше птича песен. Не гледаше пред себе си, не виждаше къде стъпва. Не, не стъпваше, тя летеше. Беше щастлива най после, истински щастлива, волна, свободна.....като птиците! ЩЕ ПОЛЕТЯ ПТИЦАТА В МЕН http://www.youtube.com/watch?v=BJt_tNA4X_4 21 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Какво не съм разбрала и какво остана от нашата любов голяма?! Халките златни. Документи непонятни. Две деца прекрасни и спомени ужасни! Не си от хората добри. Сгреших. Поверих ти две съдби. Тук още на Земята ги забрави ти. Като факел ще гориш, на клада! Това на теб - фалшивия баща се пада. sekirata Falshiviat bashta sekirata Kato fakel shte gorish na klada стихове клипове А.Х.Т. sekirata cekupama 01 ноември 2019., Плевен Анита Христова Трифонова

Кой с какво помага на европейските страни Комунистически Китай с лекари и д-р медицински персонал Кагебейска Русия на Путин с обдишващи апарати Демократичните САЩ пращат чичо САМ - военен корпус за мащабни учения и два полка за да се извърши ротация на окупационните части в Германия. ТОВА СЕ ПОВТАРЯ И ПОВТАРЯ , ХРАНИМ ЧУЖДАТА АРМИЯ, А НАШАТА Я НЯМА, НАРОДА НИ КУЧЕТА ГО ЯЛИ, МЛАДИТЕ-РОБИ, СТАРИТЕ И БОЛНАВИТЕ ДА МРАТ, В ТЕЖЕСТ СА, НЕ СТАВАТ ЗА РОБИ. 20 000 американски войници с техниките и военно оборудване у нас и 30 000 в Германия! Било учение, точно сега ли бе, аджибъ?! И какви ваксини са приели войниците, иначе не биха ги изпратили извън Америка. Френските власти: Не пийте противовъзпалителни лекарства При температура е достатъчно да вземате парацетамол, предупреди здравният министър на страната Cтaвa думa зa някoлкoднeвнa зaгубa нa oбoняниe и вкуc - тe ca уcтaнoвeни при двe трeти oт зaрaзeнитe. Зaceгa oбaчe нe мoжe дa ce кaжe cъc cигурнocт кoгa тoчнo ce прoявявaт тeзи cимптoми. "Прeдпoлaгaмe, чe в пo-нaпрeднaлa фaзa нa зaбoлявaнeтo", кaзвa прoф. Щрeeк.Освен това при 30 процента от заболелите е констатирано разстройство - а това е по-често, отколкото се смяташе досега. Дoц. Мaнгърoв прeд ФAКТИ зa вируca - къдe бъркaт щaбът, пoлитицитe и Гeшeв Cпoрeд нeгo зa дa утихнe eпидeмиятa трябвa дa прeбoлeдувa 70% oт нaceлeниeтo Значи...имат ваксината, лекарство, защото нямат и смъртни сручаи американските войници, млади естествено! СКЪПОТИЯ, БЕДНОТИЯ, ОТРОВИ ЯДЕМ ,ПИЕМ,ЛЕКУВАТ НИ УЖКИМ....И СЕГА С ТОЗИ КОРОНАВИРУС НИ НОКАУТИРАХА-АГРЕСОРИТЕ ЛАМТЯЩИ ЗА ТЕРИТОРИИ И ИЗБИВАНЕ ,ТРОВЕНЕ НА НЕГОДНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА МУЖДИТЕ ДЪРЖАВИ. СПОКО, ГОСПОД ВСИЧКО ВИДИ И БЪЛГАРИТЕ ПРОДАЛИ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ СИ ЩЕ ГО ОТНЕСАТ. МЛАДИТЕ , НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ СИ ОСТАВАТ РОБИ, СМАЧКАНИ, А СТАРИТЕ ПРЕЧАТ, В ТЕЖЕСТ СДА ,ДА МРАТ. Винаги съм изпитвала погнуса от народ ,който граби и сМАчква бедни и малки държави за себе си ... КАТО В ОКЕАНА-ГОЛЕМИТЕ РИБИ ЯДАТ МАЛКИТЕ! Така се пазят в американската база на Нова село ... Руснаци и украинци, живеещи в Италия, пишат в социалните мрежи, че над 20 хиляди американски войници с танкове и оръжие са прехвърлени в страната. Подобна информация се появи в група във Facebook „Руснаци в Италия“, пише сайтът „Агенция Харков“.Една от жените в общността попита: „Информацията за пристигането на американските военни в Италия лети из интернет … Някой виждал ли е?“, Отговорят й, че наистина виждат американските военни по улиците на своите градове, а също така са постнали видеоклипове и снимки.Освен това потребителите се питат защо такъв брой военни пристигат в затворената Италия: „Учения в страната с пандемия, където затварят входа и изхода … Нещо е странно.“ sekirata Koronavirus e na hod www.facebook.com/119634462066244/posts/500640127299007/?sfnsn=mo&d=n&vh=i https://www.pariteni.bg/novini/ljubopitno/kak-bogatite-se-kriiat-ot-koronavirusa-234578 Как богатите се крият от коронавируса - Търсенето на бункери и частни острови расте, пише CNBC ПЛАНЪТ Ран -Ът СЕ ЗАБАВИ И ЕТО РАЗГЕЛЕ С ХИМИЯ И БИОЛОГИЧНИ ТРЯБВА ДА СТАНЕ...ВСИЧКО Е ЗА ПАРИ! Хора, не глупейте! Май ЕС и Италия, Германия, Америка, Турция... ни завидяха ,че сме уж застаряваща нация , МАЛКО НАРОД , а още НИ ИМА. Потрайте де, всички в ЕС и по света знаят , че сме разединени, наивни, да не кажа и простовати и ни заблуждават, че този грип нищо не бил! Ама не...Щом убива най-вече мъже, а те воюват знаете го, убива старите хора - изпатили и знаещи много, оставя младите с пороците и разхайтените- повечето.АЗ НЕ СЕ ЛОВЯ НА НИКОЙ НА ПРИКАЗКИТЕ, СЛЕДВАМ ИНТУИЦИЯТА СИ И ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е УЛОВКА ЗА КЪРВАВ ВЕЛИКДЕН най-малкото! ЕС НИ ЗАВИДЯХА ОСОБЕНО ИТАЛИЯ И СЕГА ЩЕ НИ ВЪРЖАТ- НАРОДЪТ НИ НЕ Е ДИСЦИПЛИНИРАН, НАИВЕН, ПРОСТОВАТ Е! ДОСТА САМОНАДЕЯН, НО ПОСЛЕ ЩЕ Е КЪСНО... ЯСНО Е , ЧЕ НЯМА ОТЪРВАНЕ ОТ ТАЗИ ГАД - ВИРУС СЪЗДАДЕН ОТ ЧОВЕКА, КАТО МНОГОТО ТАКИВА! Но бих попитала големият доцент Мангъров-да се примирим, да чакаме и да оставим смъртта да си вземе който поиска, просто защото така или иначе всички ще го изкараме?! Безразлично им е на младите за болните и старите хора -тяхните родители и роднини !!! След време друга корона ще се появи и не случайно, и ще довърши света с тези млади и здрави бизнесменчета. Последни 20 регистрирани посетителя 10:59 - fun1001 10:27 - rosiela 09:58 - apostapostoloff Колко сте ми жалки и смешни. Горко на оставащите живи. 18 март2020.,Плевен Анита Христова Трифонова