Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'литература'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
    • Спорт
    • Автомобили
    • Дом и семейство
    • Домашни любимци
    • Пътешествия и туризъм
    • Кулинар
    • Изповеди
    • Празни приказки и забава
  • За kaldata.com
    • Новини относно сайта
    • Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта
  • групите за са стадото аз съм вълк единак Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • Аудио-видео и компютърна техника За приемане на членове
  • Аудио-видео и компютърна техника Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 5 резултата

  1. Лили Бориславова Вълчева е българска поетеса, писател и певица. Биография: Родена е и живее в София. Лили Б. Вълчева е родена на 17 февруари 1995 г. в гр. София. Учи в 108 СОУ “Никола Беловеждов” и в 6 ОУ “Граф Игнатиев”. Завършва 9. ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”, София. През 2014 година, когато завършва гимназия записва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В момента няколко години по – късно изучава музикална педагогика отново в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, приета със поп и джаз пеене. По пиано е в класа на асистент Десислава Бакалова, и при Мариана Апостолова по камерен ансамбъл и хорове пеене. Нейн вокален педагог е българската оперна певица Галя Павлова, основател и на сдружение „ Арте Либере“. Сдружение, което се занимава с представянето на млади таланти в различни музикално-сценични жанрове (поп, джаз, опера, оперета, мюзикъл и др.), взаимодействайки си с другите изкуства, и периодично организира концерти и различни музикални програми. Ученичка е също така на Аня Краваева, също така оперна певица и вокален педагог с доста богат опит. Основател и директор на сдружение Евтерпани. Води школа по изкуствата – пиано, солфеж, солово и хорово пеене в Музикално-театрална студия „Евтерпа” към НЧ „Христо Смирненски” (1999 г.), сега "Студио Евтерпани" (2008 г.) в столичен район „Слатина”. Лили Вълчева става лауреат на два международни конкурса за пеене „ Абанико“ (март 2018 год.) и „ Нови гласове и песни“(юни 2017 год) за по – малко от година. Творчество: През 2014 г. съвместно с поетесата и писател Таня Мирчева създават сайта “Родна литература”, посветен на българската литература и личностите, оставили трайна следа в нея. Първата й любов е литературата – още от ученическите години помни и пази своите творчески опити. Скоро преоткрива любовта си към музиката – безкрайна, както към литературата. Така решава да се занимава с пеене. Или по-точно – просто да следва мечтите си. Според Лили Вълчева “Само мечтаните мечти се сбъдват, ако не мечтаем, мечтите със сигурност няма да се сбъднат... Много хора мислят, че да се рисуват и гонят вятърни мелници е загуба на време, а всъщност е път към истината.” И още: “Нищо на този свят и на всички останали светове нямаше да го има, ако някой или нещо преди това не е допуснал/о, че може да съществува...”. Лили Бориславова Вълчева е автор на поетичните книги: “Рисуваме вятъра” (в съавторство с Таня Мир, 2017) и “Мечтания” (2017). Нейният дебют в света на българската поезия и литература е следобеда на 05.06. 2016 год.е в „Поетично кафе“ в кино Влайкова. Където за първи път представя на живо свои творби пред аудитория, пред нейните колеги по перо и почитатели. Наред с Лили Чолакова, Агапея Полис, Ина Крейн, Рая Вид, Лили Чолакова, Мария Събева, Красимира Скабрина, Денис Олегов, Орлин Миланов, Мариана Еклесия, Ангел Ангелов, Калина Алекс, Никола Апостолов. От тогава участва неуморимо в различни литературни и музикални събития като гост, участник, водещ и основател. От средата на 2015 год. до ден днешен публикува в интернет пространството под псевдонима Kalia1117, в литературни сайтове като Откровения, Стихове бг. и др. На 13 –ти октомври 2017 година, вечерта представя своите две поетични книги “Рисуваме вятъра” (в съавторство с Таня Мир, 2017) и “Мечтания” (2017) в препълненото Студио 5 пред своята аудитория от почитатели, колеги, приятели и близки , вечер изпълнена със стихове, емоции, автографи и музикални изпълнения от самата Лили и нейната гост – изпълнителка младата певица Александра Петрова. На 11 януари 2018 година Лили е поканена да бъде водещ на представянето в София на историческата, фентъзи повест „Откритие“, втората книга на нейната колежка Таня Мир.
  2. Здравейте! Трябва ми литературен план за тихият пролетен дъжд на Николай Лилиев Ако може по бързо че ми трябва за утре.. но аз съм си виновен... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!
  3. Здравейте на всички с опит в програмирането. По стечение на обстоятелствата разполагам с МНОГО свободно време и голямо желание за работа като C/C++ програмист. Никога не съм се занимавал с това и за да не Ви занимавам и Вас искам само професионална помощ при насоката за литература. Какво да купя (за да чета и да се упражнявам) за да Ви бъда конкурентен? Виждам, че доста хора тук искат помощ със задачите си. С коя литература бих могъл да им ги правя? (за мен упражнение, за тях улеснение). Вярвам, че всеки е започнал от 0-лата. Не казвайте да ползвам Google, защото имам контра аргументи за това. Няма да Ви занимавам, ако във препоръчаната литература има кои програми ми трябват за работа/в кои сайтове да гледам за неща. От Вас началото от мен работата. Уча бързо и качествено. Благодаря на отделилите време да се занимават с мен.
  4. Здравейте, съфоромци! Макар отскоро да съм член на тази виртуална общност, това не значи, че през годините различни търсения из интернет не са ме довеждали в различни теми във форума на Kaldata.com. Снощи, по време на разглеждане на различни профили, мернах аватар, който не бях виждал от години - този на потребителя "sliderum". Преглеждай профила му, попаднах на тази тема. Прочитането ѝ ме вдъхнови да напиша кратък разказ. Реших, че, след като е вдъхновен от този форум, то е редно потребителите в него да го прочетат. Ще се радвам на всяка една обратна връзка, която получа за него, и се надявам да провокирам ползотворни дискусии. Моля единсвено, ако споделяте разказа, да упоменавате източника (засега той е единствено тази тема, все още се колебая дали имам сили за отговорността, наречена "блог"). Без повече предисловия представям на вниманието и критиката ви първият ми разказ от много време насам - "Сълзи от мед". Сълзи от мед Усещаше как лепкавото вещество влиза в ушите и ноздрите му. Крещеше от гняв, крещеше от мъка, крещеше от ужас. Крещеше, но балончета не се получаваха, виковете му резонираха обратно. Очите му бяха широко отворени. От тях се стичаха сълзи. Сълзи от мед. *** Иван беше всичко друго, но не и обикновено момче. От малък предпочиташе да чете приказки и да разглежда вестниците, отколкото да се шляе безцелно по улиците в чудене какво интересно занимание да си намери. Когато за първи път в живота си се сблъска с новото същество, наречено „компютър“, той се влюби от пръв поглед. Започна да отделя внимание на всяка информация, свързана с компютри, която се появеше в някой вестник, извади си карта за градската библиотека, само за да има откъде да чете и научава повече за тези машини, а когато за първи път успя да влезе в Световната мрежа беше по-щастлив от всякога – пред него се откри както огромен източник на информация, така и още по-голям източник на съмишленици. По това време Иван беше в обтегнати отношения със своята приятелка – от една страна той чувстваше, че тя го обича с цялото си сърце, но от друга виждаше, че липсата на стабилен източник на доходи у него я съсипваше. Не, тя не беше златотърсачка, просто хората и реалността около нея отрано ѝ бяха дали да разбере, че в малко населено място в България или имаш някаква мизерна работа, която да работиш до края, или нямаш никаква, в който случай изведнъж краят започва да ти се струва предпочитан вариант. През този ден Иван беше мрачен. Вървеше под жаркото слънце, подметките на обувките му гневно се потътряха по напеклия се асфалт, очите му, хлътнали под намръщените вежди, чернееха, взрени в някакво друго измерение, под асфалта. Днес бе похарчил последните си пари за вода, а други не знаеше кога ще получи. Мария, приятелката му, му беше казала, че отива да работи като шивачка в Пловдив. Поради финансовото си положение, Иван не беше сигурен кога може да я последва. Беше в лошо настроение и защото последният му останал източник на познания за компютрите бе на път да изчезне. Иван отпреди беше спрял да подновява картата си за библиотеката, защото, след като пресметна съотношението между цената за достъпа и количеството информация, която получава, той установи, че интернет е по-изгодният избор за него. Сега обаче вече нямаше пари да плати и таксата на интернет доставчика, който от своя страна пък, като монополист в града по това време, дори беше решил да я увеличи. Младият мъж винаги си мечтаеше с натрупаните знания да получи възможността да работи с компютрите, да научи още повече от тях, усилията му да бъдат оценени. Уви, в момента той имаше работа, но като пчелар. Ироничното беше, че за него имаше много работа, но почти никакви приходи. Напоследък хората бяха започнали да предпочитат по-некачествения, но пък и по-евтин, мед от големите търговски вериги. Вечерта Иван включи компютъра си и влезе в един технически форум, в който обичаше да събеседва със свои непознати сънародници както по компютърни, така и по други теми. Когато обаче тази вечер форумът се зареди, Иван го гледаше сериозно, делово, като проблем, който не търпи отлагане. Младият мъж се вписа в профила, който носеше псевдоним „sliderum“, и започна да пише: „До скоро "виждане". Ами това е. Надявам се темата да остане някой и друг час, колкото да я прочетат колегите и после да замине там за където е достойна, а именно - в коша. Пиша в този подраздел понеже не върви да е в "Изповеди" - никак дори. Накратко: Батко ви или набора, или малкият Sliderum, според опита и достойнствата на колегите му, излиза от световната мрежа до момента, в който финансовото му състояние, му позволи отново да сърфира волно - "мислеше си белият кит Уили, а после усети изгарящото пробождане на харпуна на японският "природен изследовател" Дянков сан, (който си беше поставил за цел да улови Уили с научна цел, както правеше с кажи речи цял народ от китове през целия си мандат), та харпуна, както и се предполагаше беше уцелил Уили точно където трябва - някъде в областта на белия джоб за черни дни... Надявам се акаунтът ми да се позапази някое и друго време, защото има все пак някаква вероятност, някъде към средата на май next year, пак да се поразприказваме, които евентуално сме живи и финансово здрави...От вероятно друго IP, понеже май нещо една Пазарджишка фирма, която купи бившият ми доставчик преди два месеца, се опитва да ми налага "необвързващ" договор...Тая няма да я бъде. Като ще има договор по-добре да е БТКитайски за шест кинта месечно, колкото да си отварям пощата, отколкото да гуша ония изедници. Ахам! То като почнах си викам давай кратичко, давай, давай...и дадох. То така се разтегна, че май наистина ще иде накрая в "изповеди" - дори и да се превърне в бестселър(?) П.П. Редактирах заглавието - с кавички, защото сме във форум, а не на видеочат или конферентна видеовръзка.“ Усмихна се, заради това, че бе успял да измисли така невинно и дори шеговито звучащо съобщение, което да уведоми всички, които ги интересуваше, защо Иван повече нямаше да им бъде виртуална компания. Той стана от стола пред компютъра и си легна на леглото до него. След известно време стана и отиде да види дали има някакви отговори на публикацията му. Те не бяха хич малко. „Стига бе човек!Няма ли начин да се докопаш до някакъв нет ,колкото да отваря калдата и да прочетеш някоя друга новина.Вземи си някакво wi fi там за някаква минимална сума и кради от който и както може или поне се спазари с някой комшия да делкате нет.Криза криза ма чак пък толкова!“, пишеше един от съфорумците. „Абе това не е кражба , ако нета е свободен , нали го приемаш у вас , даже можеш и да го съдиш че влиза без разрешение“, пригласяше друг. „Sliderum , приятна почивка малко от нас ! Ако можеш да направиш нещо и пак да си при нас ... ама прав си ... криза е ! Гадно... до къде стигнахме мама му стара ... да не може човек да отдели 20 кинта за нет ... да я еВа и тъпата държава !“, съчувстваше на младия мъж потребител с име „Hanibal_Lektar“. „Ще липсваш! Надявам се по-бързо да си решиш финансовите проблеми!“, гласеше съобщение от потребител на име „djagi“. Иван четеше всички тези съобщения и сърцето му се стягаше. От една страна той беше тъжен, че трябва след толкова години (той беше регистриран в този форум вече от 3 години) да се раздели с тези, макар и непознати, но станали му близки, хора. От друга страна обаче имаше нужда да обвини някого, а не знаеше кого. Дали правителството, задето беше направило така, че хората да живеят мизерно и да не могат да се развиват? Дали тези хора, които уж му съчувстваха и щеше да им липсва, а пък никой не предложи да му помогне поне с едни 10 лева? Дали себе си, задето беше пропилял толкова време за нещо, което не му се отплати по никакъв начин и което в момента правеше последната си крачка да се отдалечи от него? Иван отново започна да пише: „Благодаря на всички! Както съм написал нещата натискат и от двете посоки, като разбира се финансовата страна е с по-високият залог, не толкова отношението с доставчика, макар и то да не е без значение. Просто кризата в провинцията е, ами не е за описване. Лошото са не толкова цените на услугите колкото липсата на работни места и естествено там където все пак се предлагат някакви, или не достига и то доста квалификация, или заплатата е с пенсионна стойност, или ако все пак е в рамки които сами по-себе си си заслужава, не е в родното градче, а подобаващо далече и като се почнат сметките с транспорт или на квартира, пак излиза,( впрочем влиза )вътрешно... Може би съм намекнал, че се е налагало досега да се издържам с пчеларска професия, която за доста хора е като допълнителен доход или по-скоро хоби. Е, за мен е основна и единствена професия. Тази година реколтата е прилична като количество и отлична като качество, но за сметка на това финансовата криза сериозно сви потреблението на мед по пазарите, на които ходя да го продавам. Така че, от глад няма да умра, по-скоро от преяждане с мед. Белята, е че доставчика на интернет не приема заплащане в натура...Та така ,срокът изтича на 13.10.2010г., което вероятно значи 00:01 тази нощ, или същото време на следващата вече няма да съм онлайн...“. „Чел съм доста твои постове и съм научил доста неща... жалко, че ще напуснеш форума за толкова време“, отговори му потребител на форума с псевдоним „GetFun“. Иван въздъхна и изключи машината. Беше ги уведомил. Нямаше индикации някой да иска да му помогне, на което не се и беше надявал, затова си легна да спи. След цял ден прекаран в разхождане из града и разпитване в магазини, складове и таксиметрови фирми дали има свободно място за работа, късно вечерта Иван грохна на пода в стаята си. Не се беше чувал с Мария, защото телефонът му беше спрян, поради просрочване на плащането на сметката. Навсякъде, където беше питал, му бяха казали, че няма изгледи скоро да се освободи място за нов работник. Хората продължаваха да не купуват от меда, в създаването на който той участваше и от който беше получил солидно количество буркани, които да предлага от врата на врата и по улицата. Накрая все пак реши да седне на стола пред бюрото и да включи компютъра. Кой знае, можеше все още да има достъп до интернет. Оказа се, че има. Влезе във форума и започна да чете съобщенията под неговото, които не беше видял снощи. „Да се върнеш по-скоро , аз ти пратих лично съобщение , обърни внимание...До следващ пост , и ...внимавай с меда“, шеговито му беше написал човек с форумно име „Анинфид“. В съобщението нямаше нищо съществено освен благодарности за знанията, които Иван беше споделил. „Sliderum, плюс на малките населени места е, че хората си оставят всичко на дефолт (BTC ADSL unsecured примерно)... На едно приятелче в Кранево като я беше закъсал му намерихме една хубава антена за вифито и имаше мнооого богат избор от мрежи“, пишеше друг. Иван реши да напише: „Може би все пак ще се изкара още едно денонощие, още не е спрян достъпа. Остава да е през нощта на 13-ти срещу 14-ти, т.е. 13-ти да е включен като заплатена дата. Както и да е. Утре ще се разбере окончателно, когато отново излезе възможността да седна пред компютъра, защото през деня ще съм понатоварен с дейности и събития, част от тях със съдействието на .....е той човека си знае кой е.“. „Ами освен успех в търговията май друго в момента нямаш нужда стискам палци да продадеш повечко мед и да те видим скоро на линия :)“, отговори му човек, подписал се като „iliev72“. Иван му написа: „Благодаря!“. „И заем от едни 10-20 лева няма да откажа, ама нейсе“, помисли си още. На входната врата се звънна. Младият мъж стана и отиде да отвори. Докато се приближаваше към врата, се зачуди кой ли може да го търси по това време. Дали не бяха техници, които идваха, за да му спрат достъпа до интернет? Оказа се един съсед, когото познаваше по лице, но с когото винаги само си бяха кимвали и чието име не знаеше. Човекът леко лъхаше на алкохол. - Момче, я дай един буркан мед! И без това няма какво да го правите, да не седи нахалост. - Господине, този мед не ми е даден за лично ползване, трябва да го продавам. Шефът ми е казал под 8 лева да не приемам за буркан, но на вас мога да ви дам един за 7 - каза Иван. - Нагло *censored*! – изрева безименният мъж. - Пари ще ми иска! Ти луд ли си, бе? Това, че ти по цял ден се хъшласваш[1] по града и така и не успя да си подредиш живота, изобщо не трябва да те кара да си мислиш, че аз, за разлика от теб, нямам разходи! Ти, алчен кучи сине! Затрупал си се целият в мед и живееш сред него, намръщен като бурсук, обаче ти трепва веднага мишото сърчице, когато някой те помоли за един шибан буркан, а?! Хайде, оставям те да си помислиш дали е редно да се държиш така с хората и дали утре пак ще ми откажеш! Пияният се завъртя с гневно, олюляващо се движение и на лек зиг-заг изчезна в мрака. Иван тихо затвори вратата, заключи я и се върна в стаята. Поседя малко прав в тъмнината, взрян в студената светлина, идваща от монитора на компютъра. След това излезе, отиде в кухнята и започна да вади бурканите с мед, прибрани в платнени торби. След като ги извади, бързо започна да ги отвинтва и да излива съдържанието им в мивката, като преди това беше поставил тапата на канала ѝ. Когато изля и последния буркан с мед, мивката се беше напълнила над половината. Иван излезе от кухнята, върна се в стаята си, отиде до бюрото, клекна, изключи от разклонителя щепселите на компютъра и монитора, бутна стола плътно до бюрото, изпъна постелката на леглото и излезе от стаята. Когато се върна в кухнята, отвори хладилника, извади останалата в него храна и я хвърли през прозореца. Кучетата и котките на сутринта щяха да имат какво да закусят. Върна се обратно пред мивката, наведе се и си потопи главата в сладкия мед. Усещаше как лепкавото вещество влиза в ушите и ноздрите му. Започна да крещи. Крещеше от гняв, крещеше от мъка, крещеше от ужас. Крещеше, но меда не позволяваше от устата му да излезе звук, виковете му резонираха обратно. Очите му бяха широко отворени и отново гледаха в другото измерение. От тях се стичаха сълзи. Сълзи от мед. *** През това време във форума мъж с псевдоним „mr_nobody“ беше написал и публикувал следното съобщение: „Надявам се все още да не са ти спрели нета и да прочетеш поста ми. Мисля, че можем да си бъдем взаимно от полза, защото аз имам реципрочен проблем. От липса на финикийски знаци не се оплаквам, но за сметка на това никъде не мога да си намеря хубав, домашен, биологично чист, захаросан мед, в който няма захар и не е топен. В момента купувам от един частник, който има магазин за ел. части в квартала и не е лош, но не бих казал, че е кой знае какво. Точно сега го привършвам и имам намерение да дам едни 100-120 лв., за да се запася за зимата, а ти си човек, който е доказал както интелигентността, така и почтеността си и след като казваш, че качеството е отлично, защо да не купя от теб? Ако си някъде из североизточна България би било чудесно, но и да не си - има Еконт, има Спиди... Прати ми някакъв телефон на лично съобщение, ако проявяваш интерес, моля те.“ София, 12.08.2016 г. [1] Думата идва от „хъшлак“ - м. Разг. Пренебр. Уличен младеж; безделник, гамен, хаймана
  5. Какво точно означава или от къде произлиза частицата "се" и защо я използваме за всички видове род и число - аз се събудих, ние се събудихме, не ми се спи.. и т.н. Един чужденец ме пита и направо не знаех как да му обесня, при положение, че даже и на мен не ми е ясно
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.