Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'любов'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • групите за са стадото аз съм вълк единак Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 34 резултата

  1. sekirata

    НЕ ПОСМЯХ

    Небе, звезди и още нещо тъй светло, топло и горещо! Светлинен лъч в коси блести, сълзи във две очи, а ти с ръце протегнати в нощта проклинаш своята съдба и чакаш, молиш се на Бога! Да те обичам още мога! Да те мразя не посмях, моя любов, мой грях! 25 март 2019., Плевен Анита ТРИФОНОВА
  2. sekirata

    ДАЙ МИ

    Дай ми от слънцето в твойте очи! Дай ми любов на длани поднесена! Дай ми тъга, нека горчи! Нека остана до болка потресена! Нека те имам и взема от раните, от твоята болка и думите- странните. За теб ослепях, разбудена, бясна, жадувам те, искам те, любов прекрасна! 23 март 2019.,Плевен Анита ТРИФОНОВА
  3. smirena

    Какво е любовта

    Любовта изкарва най - съкровенните ни чувства, мечти и копнежи.Тя е онова нещо, което ни кара да тръпнем в очакване, да срещнем любимия да се слушам в прегръдката му,мястото където се чувстваме защитени и свободни.. Тишината между нас е вълшебен кът, в който говорят очите ни, искрени и омайни.На истинската пюбов фалша е чужд.Усещането за жена е всеки малък жест, поднесен без причина, просто защото ние сме две лица на монетата,две души изпълнени с нежност. Едва ли винаги ще е така, изгарящата страст ще бъде тиха нежност като струни на цигулка носещи спомени, а доверието ще ни бъде опора някога...Но сега започва танца на любовта, на живота... Прегърнати шептим - Бъдете щастливи, обичайте се, ценете това което имате...
  4. Във моят клас има едно момиче , харесвам я повече от 1 година . Има си приятел по голям от нея . Тя е много красива , умна и добра . Има добро сърце -като мене . Сега съм във нейната friend zone . Как да и кажа че я харесвам и да остави гаджето си , за да тръгне със мен . Ако и кажа че я харесвам дали ще застраши friend zonata .
  5. На кратко събрах се с момче което живее в друга държава.Напунах работа и се преместих при него.Не след дълго бездействието и стоенето по цял ден удома сама започна да ме изнервя следоателно и започнахме постоянно да се караме.Той постоянно беше на работа,а аз не познавах никой там и не знаех езика.Един ден мн ми беше дотежало това положение и му казах че немога да живея повече така и искам да се прибера.Следователно отговора беше знаеш какво означава това.Което всъшност означаваше че трябва да се разделим,понеже и двамате сме против връзки от разтояние.В този момент се съгласих въпреки всичко.На следващия де вече бях размислила за това и уж вичко беше наред.Но този мой исказ така му се беше запечатал в главата, че стана непрекъснат повод за караници.След 2 седмици ми се наложи да се прибера по здравословни причини.И стествено от момента в който се прибрах постоянно се караме понеже той ми натяква за някакви малки неща,а аз съм си по чепата по характер и на всяко натякване отвръщам с обвинение че сам ме предизвиква.И така той иска да се разделим окончателно,а аз се опитвам да оправя нещата като естествено правя най-лошат грешка постоянно да му се моля и да го търся.Когато го питам какво изпитва към мен ми отговаря с "няма значение решението е взето и няма да се промени''.И сега си комуникираме.Когато питам как е какво прави ми отговаря като естествено се старае да спазва някаква дистанция.Надявам се на отговори от мъже защото явно не разбирам много добре мисленето им.Как да действам или дали този мъж изобщо изпитва нещо към мен.....
  6. ken.s

    ГОВОРИ МИ!

    Говори ми, умолявам те! Аз целият съм в слух! И ме разбери ако можеш - без да се чувстваш длъжна да ми простиш непростимото. Говори ми за слънчевите следобеди, за удавеното в морето знойно лято, за гларусите дори! Нищо, че (по принцип) аз ги мразя - ти бъди добра с тях, а ако можеш - и за двама ни... Говори ми без отдих, без почивка! Ти обичаш така, нали? Обичаш да се надбягваш с времето, предпочитайки не ти, а то... да си сверява часовника с твоя! Понякога пренебрегваш дори съдбата си, за да можеш поне за миг да се почувстваш истински свободна от всички и от всичко, което те обкръжава, и ежеминутно притиска към стената! Говори ми за нас, за Нашите Мечти, за неродените ни деца говори дори! Нищо лошо няма да ти кажа - твое лично право е това, така е... Аз само ще те слушам и гледам до мига, в който ще прозра в душата ти, до мига, в който ще разбера, че отдавна вече не сме заедно, че това е само един мил спомен! Говори ми... за Нашата Недочакана Пролет! 1988 г. Варна
  7. “-Няма кой да ти помогне…- дебел, плътен глас, шептеше в ухото й, а дъхът му караше всяка една клетка на тялото й да настръхне. Студенина се разнесе из ставите й, сковавайки ги. Ема искаше да вика, но гласът й бе избягал някъде далеч. Непознатият разкъса дрехите й, започвайки да белязва тялото й малко, по-малко. В един момент Ема знаеше какво ще се случи и вече се бе подчинила. Всяко едно негово докосване сякаш крадеше още от силата й, карайки я да забрави как да контролира крайниците си. Там, пред офиса, Ема почувства най-ужасната болка. Там, където гъстата мъгла прикриваше случилото се и обгръщаше това ужасяващо дело. Там, един непознат и отне нещо много скъпо. Там някъде, един мъж успя да открадне и последното късче от душата й.” http://love.bgizdatel.bg/project.php?id=11
  8. Две думи. Обичам те. Думи кратки ,но тъй сложни. Мисли дълги,но тъй кротки. Любов. О, Любов. Толкова силна ,и тъй трудна. Тъй нежна,тъй будна. Една мечта, две души , свързани ... Две съдби. Като бездна , но така, потъваш леко,плавно,сладко. И сега. Две души ,поели към безкрая, две съдби ,превръщат се в една... О,любов. Песен за душата, сладка тежест за сърцето. Хляб за гладните ,вода за жадните. Приток на реката,светло слънце за дръвчето. Целият свят, да дам, искам, в ръцете ти. Любовта ти цялата, стиска сърцето ми, и с красотата цяла на душата ти, обвий лицето си , и с топлината ,на ръцете си, моля те,прегърни момчето си. О, липса. Дума кратка, чувство безконечно. Остани с мен до края. Мила моя ,ще бъда с теб вечно . Обичам те! Думи кратки,но тъй сложни. Мисли дълги,но тъй кротки.
  9. smirena

    У дома

    " Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза. Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква, за музиката, която слуша,за филмите които харесва, за книгите, тези които докосват душата му, а мислите и емоциите може да сподели с любимите си хора.Тогава жилището е дом,в който огънят не загасва,а всяка грижа е с много нежност, защото така започва любовта
  10. smirena

    Оставането

    Вечер,последните мигове на деня отлитат и се стапят в тъмнината.Остават мислите ,които се лутат без път търсещи онова ,до което още не са се докоснали,свободата да се реят без да се сблъскват с нечие неодобрение,да бъдат като птиците волни и жадни за тръпката . Онази тръпка ,която ни кара да живеем-любовта и болката,нежността и дързостта,страданието и възторга от малките победи ,които ни правят по-силни.Пътищата ни пресичат нечий живот,понякога остават в него ,но нашето вътрешно Аз ,отново се носи над планини и върхове,спуска се в бездните на нашето търсене -да достигнем до себе си ,до своята същност,а оставането е споделеност и обич.
  11. smirena

    Вълшебство

    Любов в очите ти съзирам, и погледа ти ме обгръща като сияние неземно любовта ни приютява. Танцувам аз за любовта ни, в прегръдката ти се унасям че само нежност в нас прелива не ми е нужно нищо друго. За теб и мен е като спомен не, като истина вълшебна дарихме си това което не подозирахме до вчера. И символ на врата ти нежно поставям в знак на любовта ни не знам ще бъде ли тя вечна такава искам да остане. Не плаши ме морето бурно което с пръски ни покрива не пускай ме дори когато сълзи в очите ми напират. Ще останем тъй навеки очи в очи впили до забрава ще склоня глава на твоето рамо любов ,вълшебство сътворила.
  12. smirena

    Вярвам

    Как искам времето да спра, да се опия от мига, от нежността ти несравнима, защо за утре-днес те има. Понякога се стичат бавно, сълзите като капчици роса, не от тъга ,от щастие плача. Не тревожи се ти сега. Живота е като магия, поема ни и ни разделя, но силата в сърцата грее, и добротата е в душата. Тя болката лекува, не утре -днес ,сега, не вярвам в догми, само в Любовта.
  13. smirena

    За...

    Луната пак изгря,потърси те-замря, звездите пак блещукат и търсят, пътя ти да сочат в тъмата, вятъра с косите пак ще си играе. Морето неспокойно, вълните, към брега се спускат, стъпките ти търсят,намират ги и с нежност болката отмиват. На брега на морето,в мечти обвита, мечта ти дарявам,обичай живота, Вяра и надежда в душата ти да грее , дори да е последното в което още вярвам.
  14. Здравейте, аз съм на 15. Осъзнавам, че съм просто объркана тийнейджърка и има как да ми се помогне. Просто аз не знам и съм в пълна безизходица. Историята ми започва така: преди две седмици получих на даскало двойка, която силно ми провали успеха. Имах нужда да се усамотя и след даскало тръгнах към покрайнините на града. Слязох в една от индустриалните зони и не се удържах да не се разплача. Свих се под една будка и съм плакала дълго, защото знаех, че много съм се прецакала. Тогава при мен се доближиха двама човека и усетих ръка по темето си, която ме погали нежно. Усетих,ч е единият човек клекна до мен и аз вдигнах глава. Видях го да ми се усмихва - това беше много симпатичен млад негър, който не знае български. Поговорихме на английски и той ме успокои. Разказа ми за своите премеждия, как избягал в България от някакви мафиоти в неговата страна, които искали да им дава всичките си доходи, а брат му дрогирали и превърнали в роб. Като ми ги разказваше всички тия неща, аз забравих за моите проблеми и се успокоих. Погледнах с друг поглед на живота.Тогава се намеси другият, който беше красив мургав младеж и ни предложи да отидем в квартирата им и да си продължим разговора там. Сториха ми се свестни и отидох. Ще кажете, че съм постъпила глупаво и съм рискувала - да! Но те наистина се оказаха много свестни. Чернокожият е бежанец от Африка на 22 години, а мургивият - циганин, на 20 години, негов приятел и съдружник в изкарването на ежедневния залък хляб. Африканецът ще наричам Джъстин, а циганинът Иван (това са псевдоними). Аз съм българка от средностатистическо семейство. У тях пихме ром, дадоха ми да ям, отпуснахме се, поприказвахме на бългрски и английски, накраяме изпратиха до спирката на трамвая. Иван се качи с мен, повозихме се малко и ми помоли да се върна. Тогава аз го прегърнах и се целунахме. Той ме подържа още в силната си прегръдка и се усетих на седмото небе. Дотогава се бях целувала само два пъти и не съм имала сериозно гадже. След два дни отидох отново след даскало при тях. Там беше само Джъстин и той пак ме прие. Пита ме докъде ме изпратил съквартиранта му, очевидно не знаеше че сме се целунали. Защото след няколко минути ми каза че ме харесва и не знае как да ми обясни, затова ми го казва направо. Той ме хвана за ръката, а аз загубих ума и дума. След това започнахме да се целуваме. Аз забравих че може да дойде Иван. Просто се бях отдала на емоциите си... Целувахме се доста време, но той не понечи да прави секс с мен. Излегнахме се блажено на леглото и той запали един джойнт. Почнахме да пушим и да се целуваме. Така е минало много време, защото аз съм се унесла и когато се събудих Джъстин го нямаше, а в стаята беше Иван. Той ме погледна угрижено и ми каза че телефона ми не спира да звъни. Бяха звънели нашите които се притеснили за мен и звънели на приятелките ми, за да ме търсят и те. Чудих се как да обясня и реших да кажа че съм била навън с нови приятели. Момчето ме изпрати както предния ден с трамвая, но беше по-неуверен. Седяхме и си говорихме за нас - общи приказки. По едно време изтърси - "Искаш ли да ходиш с мен?". Аз замълчах, а той продължи и ми каза "Не ни гледай в каква мизерия живеем, аз на село си имам голяма къща. Имам кола и пари" Ако искаш ще те заведа на село да видиш сама." Аз отказах. Казах му че бих искала да ходим, но не знам как ще реагират нашите, не ми позволяват да излизам много-много, а и едва ли ще го харесат. Тогава той се засегна и пожела да се запознае със семейството ми. Аз му казах, че имам по-малка сестра и мога да го покажа единствено на нея. Той ме погледна тъжно, целуна ме и слезе на следващата спирка. Учебната година свърши в края на седмицата, а аз бях обсебена от двамата. Тръпнех от неспокойствие, копнеех да се завърна в прегръдките им. На 27 юни отидох на купон с класа, нашите знаеха, исках да ги успокоя, защото почнаха да ме разпитават за срядата, а аз им казах, че съм била с приятел от фейса в неговото село до София. Знаех че няма да го намерят във фейса ми дори и да търсят, а и да го намерят той ще ме покрие. Като отидох на купона си тръгнах по-рано и си хванах трамвая за двамата ми възлюбени. По средата на пътя се качи Иван. Още от вратата му се хвърлих на врата и го разцелувах. Много бях хлътнала по него. Бабичките в трамвая се разцъкаха, затова слязохме на на една тиха спирка, тичахме като обезумели, държейки се за ръце, докато си намерихме тихо местенце и се отдадохме на любов. Тогава правих секс за пръв път. И да ме е боляло нищо не усетих, бях силно развълнувана. Просто всичко стана спонтанно. Лежахме на това място с часове, отдавайки се на милувки. След полунощ той ме заведе у тях, където беше Джъстин. Нямаше как да не разбере какво е станало по държанието ни. Аз очаквах, че ще си излезе, но Иван ни остави сами с Джъстин. Каза, че отива за цигари и излезе.Джъстин ми каза, че е разбрал какво се е случило. Тогава ми предложи да ходя и с двамата, те били добри приятели и щели сме да се разбираме някак си. В този момент това ми прозвуча някак си като шестица от тотото и казах че ако иска можем да се разберем. Попита ме искам ли да правя секс с двама в една нощ и просто почнахме. Извади презерватив и го използвахме, но презервативът по някое време се изхлузи и си сложи нов. В този момент не ми пукаше за такива неща. После се събрахме тримата и се напушихме здравата но тройка не сме правили. Просто се забавлявахме и отпускахме. Аз останах до сутринта когато събрах сили. Взех си сбогом, казах им да ме чакат и си заминах. Два дни излизах със сетра ми и тя усети разликата в мен. Тя е на 13 и вече си има някакво гадже от немския обмен и ги разбира тези неща. Аз й не й разказах всичко, само и казах, че имам двама приятели едновременно. Тя ме разбра, даде ми да разбера че ме покрепя. Тя е още по-малка от мен, а и също си има гадже чужденец, само че нашите не знаят. Тя ме посъветва ако излезе нещо сериозно да им споделя, за да може да не се крия, понеже съм на възраст за сериозна връзка, но че трябва да избера единия. В понеделник аз пак отидох до квартирата им и у тях си беше Джъстин, но с него беше още един негов сънародник. Той беше доста мускулест и не бяха в много добри отношения, като цяло бях объркала момента. Излезнах да чакам отпред докато те си говорят нещо на техния език. След това излезе мускулестия и ми предложи да ме закара до центъра. Приятелят ми показа с кимане, че трябва да се съглася. Другият ме качи на голяма и хубава кола, мисля че БМВ, но не ги познавам много и ми предложи 200 лева за да спра да ходя с приятелите ми. Аз отказах и тогава той ми каза, че след като ги харесвам толкова ще замина с тях за Германия да работя заедно с тях. Тогава вече бях сигурна че вършат нещо незаконно, а той ми изстреля: "Събирам бели момичета за хотел в Германия. Трябват ми сервитьорки, танцьорки, камериерки и т.н." Реших че най-вероятно това включва проституция. Казах му че ще остана тук и че нямам финансови проблеми. Казах му след малко да спре и на излизан ми каза. "Не искам да ходиш с тях. Още си малка." Почувствах че съм свалена на земята. На другия ден пак отидох. Пръвото нещо което направих е да им запиша телефоните и адресите в интернет. Още не го бях направила дотогава! Разказах им какво ми е казал мускулестият и че трябва да говоря поотделно с тях. Вече бях премислила нещата и помолих Иван да ме изпрати. Казах му, че го обичам и искам да съм с него и не искам да заминава. Той помълча малко и ми каза че в началото мислел че просто се забавлявам с тях. Той бил имал друга приятелка българка, която била с него само за секса и въобще не искала никой да знае че ходят, затова и я зарязал. Казах му че ме лъже и сигурно си има момиче от неговия етнос в провинцията. Той ми се закле че не лъже и ми предложи да ме заведе до неговия роден град. Аз се съгласих и се уговорихме за четвъртък. Следващият ден звъннах на Джъстин и се видяхме в центъра. Той ми каза, че е разбрал че съм влюбена в Иван и ще замине сам за Германия във вторник. Каза ми че ме разбира и въпреки всичко с мен е изживял прекрасни мигове. Аз не се и съмнявам че е така. Аз го прегърнах и го целунах. След това поговорихме малко и се уговорихме да се видим още веднъж преди да замине. Срещата беше в един мол, обаче тогава минали момичета от съседен клас и ме видели с Джъстин. Ето как разбрах. Вечерта пишех във фейса и ми се включи едно от тези момичета и ми каза че са ме видели как се целувам с негър. Аз я попитах дали е расистка. Тя ми каза че това е много сладко, обаче другите две момичета били завидяли и ме псували. Видели ме всъщност как си говорим и се спотаили да наблюдават какво ще се случи, като залагали дали сме гаджета. Като видели да се прегръщаме и целуваме си тръгнали и продължили да ни обсъждат. Двете вече били разтръбили на момчетата от нашия клас, някои от които си падат малко скинарчета и въобще много ми били набрали. Аз й отговорих че наистина с Джъстин ходим и то сериозно, обаче досега никой не е знаел. Тя поиска да ги запозная, защото много иска да ходи с цветнокож, един вид да го използва да се запознае с други африканци. Аз й казах че на следващия ден ще сме на романтичен излет, за да прикрия че отивам с Иван в провинцията и се уговорихме в петък вечерта да излезем тримата. Реших че така ще игнорирам болката от това че скъсах с Джъстин а и имахме уговорка да се видим още веднъж с него, предпочитах да не съм сама. Така сутринта заминах с Иван за неговия роден град. Той е от малко градче в Северна България. Семейството му е наистина циганско - огромно, живеят в голяма къща в циганската махала, има 3 братя и 2 сестри и сума ти братовчеди, които живеят в околните къщи. Аз станах сензация, защото излезе че е много престижно момче от ромски произход да има приятелка българка. Дойдоха негови по-големи братовчеди, които нагло ме сваляха, малките му братя ми подмятаха мръсотии. С една дума циганска работа, но останах с впечатлението че са почтени хора, доколкото може да го позволи кръвта им и си вадят парите с труд. Иван ме представи на родителите си, но преди това докато пътувахме ме предупреди, че ще играя негова годеница въпреки че не ми е предложил. Родителите му поискаха да узнаят кога ще се състои годявката и кога ще се запознаят с моите. След уклончивия ми отговор че имаме още много работа да вършим в София майка му ме попита дали не съм избягала от нашите, аз казах че не съм. Реално забърках пълна каша... На връщане Иван ми каза че той е на възраст за женене, а също и аз и е нормално според традициите им да се оженим след като сме заедно. Те не са някакви цигани, които купуват малолетни булки и проверяват девствената ципа, но държат на традициите си, които все още не познавам много добре. Преди да влезем в София се отбихме от магистралата и влезохме в някаква гора. Там вечеряхме, аз набрах цветя, все едно съм била в онова софийско село, откъдето е приятелят ми от фейса и после правихме страстен секс и отново без предпазни средства. Той ме закара до нас, без никой да ни види, аз му обещах, че ще го запозная с родителите си в най-скоро време и се разделихме без никакви други уговорки. Нашите вече бяха свикнали, че отсъствам дълго от къщи и ме попитаха какво прави приятеля ми. Явно са решили че ходя с момчето от фейсбук. На другия ден се видях с приятелки, които ми казаха, че вече всички знаят че ходя с африканец и две от момчетата в класа искат да го бият. Като цяло не коментираха нищо повече, по-скоро обсъждахме тях и техните проблеми. Вечерта се видяхме със съученичката ми у тях и след това тръгнахме към едно кафе където трябваше да ни чака Джъстин. С нея досега не сме били близки обаче тя ми стана много добра приятелка. Стигнахме заведението и започнах да се държа с Джъстин така все едно сме гаджета. Аз го бях предупредила че за пред Мери, така ще я наричам, ще ходим и той влезе много умело в роля сякаш сме ходили вече две седмици. И така почнахме да си говорим, пихме малко алкохол, после излезохме навън и седнахме на пейка, където изпушихме един джойнт. Мери го помоли да я запознае с негови сънародници и Джъстин на заведе в една дискотека, в която имаше двама негови приятели - единият беше с гаджето си, а другият свободен. Изборът му беше точен понеже веднага стана сварката и скоро Мери се целуваше със свободния му приятел. По едно време излезе навън третата двойка. След има-няма 5 минути момчето се върна целият потен. Какво се беше случило: на излизане от дискотеката ги пресрещнали две момчета, които той определи като скинове (сигурно моите съученици са ни били проследили). Като се отдалечили на известно разстояние от охраната скинарите почнали да псуват и да се репчат. Тогава приятелят на Джъстин им се опънал и ударил шамар на единия. Двамата почнали да крещят като луди и си тръгнали. Тогава приятелят на Джъстин се притеснил за приятелката си и я качил на такси за у тях. Той постоя малко, поговориха си тримата нещо на техния език, взе си довиждане с нас и също си тръгна. След това аз и Мери вче бяхме доста пийнали и момчетата ни качиха в тяхната кола и ни закараха в квартирата на новото гадже на Мери, когото ще наричам Кевин. Пушихме трева, шмъркахме бело, после правихме много секс. Поне моите спомени са за много секс. Не знам как сме го правили и какво сме правили, но това беше напълно безотговорно нощ от наша страна. Когато се събудих на сутринта видях Кевин и Мери да се гушкат и ги питах къде е Джъстин. Казаха ми че той заминал по спешност и тоя ден няма да бъде тук. Прибрах се в нас, нашите не ме видяха като се прибирам и не видяха в какво махмурлийско уморено състояние се довлачих до нас. Вечерта ми писа Мери и ме повика в мола. Там бяха с Кевин и тя ми обясни на български това което е разбрала. Джъстин се занимава с наркотици и ще заминава за Германия и ще скъса с мен, а Кевин имал работа в България, продавал някакви части за телефони и щял да остава тук. Кевин е по-голям - на 25 и наистина изглежда по-стабилен. Викала ме, за да я подкрепя, защото иска да го представи на нейните приятелки, брат й и неговите приятели. Брат и се събират в мола, добро момче е, догодина ще е абитуриент. Аз повиках сестра ми с гаджето си, дойдоха две момичета от Испания и стана много весела интернационална компания. Като цяло се реванширахме за разгулното поведение миналата вечер. Така можах да си поема дъх и да се замисля за всичко което преживях по-рано. На другия ден трябваше да замина за провинцията при баба и дядо, както по-рано се бяхме уговорили. Много съжалявам че не повиках Иван в събота вечерта. Мисля че щяха да го харесат и без това нямаше никакво напрежение, всички се държахме приятелски и се забавлявахме. Така в неделя сутринта си купих тест за бременност и излезе положителен. Учудих се че толкова скоро след полов акт излиза положителен. Проверих още веднъж и пак излезе положителен. Сигурна съм, че трябва да е станало като съм била с Иван, но мога ли да бъда категорична за такива природни закони. Всъщност се надявам да е от Иван, затова съм и толкова убедена. Клатушкам се между убеждението и съмнението. В същото време се ужасявам че на 15 ще ставам майка. Страхувам се да не отхвърлят бащата... Поне знам че Иван иска да е с мен. Същия ден той ми се обади и пожеля да се видим. Нямах сили да му споделя. Само изпаднах в меланхолия и той видя това. Разбра че се е случило нещо с мен тия дни и поиска да узнае какво е станало. Аз му казах че съм тъгувала за него, защото ме беше страх от реакцията му. Не искам да живея в къщатата със семейството му, а съм сигурно че точно това ще направи ако разбере че съм бременна. Чудя се дали да не направя аборт, но дали не ми е твърде реано и дали не е по-добре да родя, за да не увредя здравето си. Освен това ми е криво да извърша убийство на невинно дете. Иван искал да ме зарадва с новината че няма да заминава за Германия, а че ще ме вземе за два месеца на морето, където ще продава на сергия. Че ще има къде да живеем там само двамата и че ще се любим безкрай. Аз му казах че поне за известно време трябва замина при баба и дядо за да успокоя нашите, а той пак поиска да се запознаят. Казах му че е твърде рано, а той се обиди и каза: "Ти не искаш да обичаш циганин!" Аз му казах че го обичам и го целунах. Той ме обви с ръце и стова разговорът приключи. Иван е наясно, че няма да бъде приет лесно в българска среда и ще се наложи да придобие "по-български" вид. Тялото му е стройно и мусколесто, личи си че е израсъл на улицата. Кожата му е тъмнокафява, въобще е доста черничък по нашите разбирания. Косата му е черна и всеки ден е с поддържана прическа - косата му е дълга отгоре и отзад и много къса отстрани, отгоре си я вдига на гребен. Очите му са зелени и проницателни, има поглед който ме омайва. Носи сребърни накити - ланец, обици и пръстени, винаги е със спортна лента на китката. Носи винаги изпрана, но неизгладена риза (все пак е мъж) и дънки тесни в крачолите. Ходи с маркови кецове. Ползва парфюми и винаги ухае добре. Жестовете му излъчват неустоим за мене чар, привлича ме неговото спокойствие и сигурност. Говори без акцент и може да пише доста красиво, но с много грешки (от малкото което съм видяла да е написал). На тръгване му казах, че ще се държи в течение какво прави и къде се намира, за да заведа нашите на морето да се запознаят с него там. Целувахме се няколко минути за сбогом, как копнея за устните му! След това се разделихме, а може би се разделих и с бащата на детето, което се намира в утробата ми. Вечерта се видяхме с Мери, Кевин и брат й. Бяха оформили нещо като весела компания. Честно да си кажа завиждам за смелостта на Мери да разкрива чувствата и намеренията си. Оставихме Кевин и брат й да си говорят и се разходихме насаме. В този момент тя беше най-близката ми приятелка - събрах смелост да й призная за връзката си с Иван. Казах й и че съм бременна от него, а може би от Джъстин. Тя ми оказа пълна подкрепа, а и най-сетне разбра за истинските ми намерения към Джъстин. Всъщност се успокои, защото беше решила, че тъгувам за него. След това обеща че ще ме заведе на гинеколог след две седмици, аз и казах че заминавам и ще трябва да се измъкна от опеката на баба и дядо за отида на гинеколог. Обеща че ще ми съдейства и затова, прегърна ме, а аз й казах че съм и супер благодарна. Тя също ми благодари, защото не знаела че съм толкова свестна. Аз горчиво се размях и тя също почна да се смее. Така в добро настоение се връщаме на масата и гледаме че там вече са трима човека - Джъстин беше дошъл. Мери веднага ме дръпна и се извинихме че отиваме в тоалетната. Тя буквално ми заповяда да се държа с Джъстин все едно ми е гадже за да мога да се осмеля да се показвам публично. Когато се върнахме аз се затичах към Джъстин и го прегърнах. Той разбра за какво иде реч и се целунахме като гаджета. Братът на Мери много ни хареса като двойка. Повиках сестра ми с нейния приятел, после дойдоха и испанките, за които споменах, едната от които беше забила момче от компанията на брата на Мери. Стана отново един весел интернационал, втора вечер на блажени моменти с приятели. В един момент забравих тревогите, облягайки се на рамото на Джъстин и най-странното е че въобще не го усещах като баща на детето ми. Така дойде тази сутрин, когато пътувах за провинцията. В колата тате ме попита дали знам, че сестра ми си има гадже и че е тунизиец (всъщност е от смесен брак на германка с тунизиец). Аз казах че знам и че тя е малка за да има сериозна връзка и са само временно за лятото, докато има обмени. Освен това не правят нищо повече от целувчици и прегръдки. Тате се усмихна и ми каза да си намеря приятел, да не ходя само по купони сама. Аз му отговорих: "Ти защо реши че нямам приятел", а той: "Аз знам че ако имаше щеше да ни го представиш". Направо онемях... Реших че не знае и попитах, ако имам приятел тунизиец или друг мюсюлманин, той ми отвърна че ще ме разбере защото съм много млада, но все пак предпочита да е бял и по възможност българин. Аз му казах, че е расист, а той ми отвърна че ако съм на неговото място и аз ще искам същото. Ако знаеше истината... Сега когато пристигнах първата ми работа беше да споделя всичко някъде, където има само непознати, където никой няма да ме види. Дано сте проследили цялата моя история, защото е оплетена като сериал, а предадох всичко най-подробно, с надеждата че ще получа възможно най-адекватни отговори. Моят план оттук нататък е първо да отида на гинеколог за да преени истинското ми състояние. След това разсъждавам върху възможността да заведа нашите на морето и да ги запозная директно на плажа с Иван, където той работи. Мисля като го видя да се хвърля в обятията му и така категорично да им заявя какво желая. Тук обаче идва въпроса кой е бащата, ако е Джъстин то тогава съм загазила , защото може и да не го видя повече. Чухме се и ми каза че заминава утре и най-вероятно няма да се върне повече. Благодари ми за щастливите мигове заедно и каза, че се надява някой ден да се срещнем отново. Иван обаче засега ме чака, но не знае най-важното, че съм бременна от него, а не искам да живея с родителите му, както и с цялото му семейство. Ще трябва да печели добри пари, за да имаме свое собствено жилище, в което да гледаме детето. Остава и последният въпрос: дали да направя аборт. Ако направя аборт е много вероятно да се разделим с Иван. Въпреки че се обичаме не вярвам връзката ни да изтрае дълго, както заради етническата бариера, така и заради природата му на свободен човек. Чувала съм че ромите не са верни мъже и често изневеряват на жените си. Още повече, че от това което видях в неговата махала е доста вървежно да ходиш с бяло момиче. Оставам със съмненията, че той ходи с мен до голяма степен, за да се чувства успял. и че някой ден на вратата му ще почука циганската любов и ще ме остави, за да създаде семейство с момиче от неговия етнос. Така че ако направя аборт и повече никога не потърся нито един от двамата родителите ми и другите възрастни няма да разберат и всичко ще остане само спомен от миналото. От друга страна аз се привързах към Иван, колкото и малко време да сме прекарали заедно и вече ми липсва. Мисля си освен това, че веднъж вече съм опитала забранения плод и за в бъдеще ще ме изкушава все повече. Вчера свободно се заговорих с някакви араби на улицата, нещо което преди не съм си го и помисляла. Вече разбрах до голяма степен мнението и на родителите си и не искам да ги разочаровам. В момента това, за което си мечтая е да седнем с Иван на плажа, да ме обгърне в обятията си и да съзерцаваме залеза, всъщност изгрева на морето. Толкова ли много искам? А забравих пак за детето... Моля, помогнете ми! Наистина съм объркана и не знам как да си подредя мислите в главата! Благодаря че ме изслушахте!
  15. Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ваше величество – читателят. Нека забравим за малко всичко което знаем и не знаем (или не знаем, че знаем) за човека като част от планетата земя и неизвестната ни вселена. В стаята ми имаше муха. Известно време не ми пречеше, но в един момент се събудих посред нощ от жуженето, за това станах и я убих. Размазах я с голи ръце върху прозореца, но когато чух как крехкото и телце припуква под натиска на огромният ми за нея палец, сякаш главата ми се отвори и някой погъделичка с невидима ръка мозъка ми (най-вероятно с палец) и изведнъж се събудих. Не от полузаспалото състояние в което се намираше тялото ми в този момент, ами от дълбокия сън който съм смятала за реалност цели 23 години 3 месеца и 4 дни,еквивалентни на моето съществуване. Със цялото си съзнание съжалих за действието, което извърших с цел съзнателно прекратяване на живота на даден организъм. Какви ли са били нейните цели и какво я е довело до моята стая? Защо тази муха трябваше да плати с живота си в името на спокойният ми сън? Защо животът на едно човешко същество да е по-ценен от този на мухата или на мравката или дори на кактуса, който гледам в стаята си, за да поема вредните вълни от компютъра. Четох някъде, че извършва такава дейност. Въпросът който изникна в следствие на тези разсъждения е, какво е общото между мухата и кактуса. И трите са живи организми които имат нужда от вода, хранителни вещества и слънчева светлина, за да живеят, макар да си ги набавят по различни начини. Всички имат начало и край на жизненото си съществуване, макар и с различна продължителност.Но това на което искам да обърна специално внимание е ДНК-то което притежават. В него са заключени гените на всичките им предци от самото им произлизане до сега, всичко което са видели усетили или взели от природата. Задавали ли сте си въпроса защо аз съм такъв какъвто съм? Защо изглеждам по начина по който изглеждам? Защо въпреки всичките диети и спорт, секретарката в офиса, която си поръчва пица всеки ден от служебния телефон, има по-стегнато и оформено тяло от мен? А защо красивото момче от отдел маркетинг на долния етаж, постоянно гледа в мен с желани да премахне всичките ми дрехи и да усети как всеки сантиметър от тялото ми се затопля и кръвта ми започва да пулсира все по-бързо в следствие от докосването му. Цялото това желание е дълбоко прикрито и се долавя леко единствено в левия ъгъл на устните му които леко потрепват в ненадейна, едва забележима усмивка когато погледите ни се срещнат. Защо устните му не потрепват така при вида на стегнатото тяло на секретарката? Защото моето тяло, лице, коса са заключени в гена, в клетките, в кръвта ми, градени от природата години назад до най-първия от предците ми, така че това момче да бъде привлечено от цялата ми същност, точно такава каквато е, точно в този момент. От своя страна моето тяло, долавящо чрез странни химични реакции, отвръща със също толкова голяма сила на желанието му. Мисля, че и сами можете да си представите развитието на събитията, разбира се след преминаването на нужните етапи на осъществяване на все по-близък контакт и леката несигурност и отдръпване проявени от моето тяло с цел да събуди инстинктите му за лов и да изостри желанията му до предел в който просто няма друг изход освен пълното отдаване на желанието, на пулсиращата първична възбуда напираща да бъде освободена в момента в който всяко едно съмнение, че отсрещното тяло изпитва същото желание, се изпари, отстъпвайки място на несравнимо щастие, чувство на пълноценност и завършеност и величие и доминантност над всичко живо и мъртво, сякаш си изкачил най-високия връх, към който всеки се стреми, но само ти си там сега – най-високия човек на планетата. Искаш да крещиш, да покажеш на това до сега чуждо и недостижимо тяло, струващо ти се в момента като продължение на твоето собствено, цялата си мощ. И най- накрая да се освободиш. И го правиш. Тежка въздишка, мускулите ти започват леко да се отпускат а пулса ти да се успокоява бавно. Изтощен си. И физически и емоционално и искаш да спиш с дни докато тялото ти възвърне силите си. Тогава идва момента на осъзнаването. Рязко изтрезняване. Чувството за величие те е напуснало напълно и си слаб. Мозъкът ти се бори до последно да остане в този най-чист миг на слабост между тези две души. Момент на неподправено щастие което заключва в силна прегръдка двете тела лежащи в безсилие. Обектът на най-силните ти желания и човекът който до сега си чакал и пробуждането му. От двадесет и пет годишният сън в който е живял достатъчно дълго че да сметне за реалност. И тогава в телата се връщат всички безсмислени тревоги които ни се струват толкова далечни и маловажни. - – –- Трябва да се върна при годеницата си. Сигурно ме чака. Заедно сме от шест години и за първи път не искам. Не искам да те нараня. - -Ти ми даваш всичко от което се нуждая в този момент, по този начин. Не те искам нито по-близо, нито по-далече. Точно тук съм по-щастлива от всяка годеница, съпруга или каква ли не. Той се усмихна обзет от внезапен ентусиазъм и щастие. Сякаш това бяха единствените правилни думи в момента, за които дори той не би се сетил. Целуна ме все едно, за да ми благодари, че съществувам и излезе от стаята някак жив и пълен с енергия. Направил е годеницата си щастлива. Преди това имали известни проблеми. Прибирал се уморен, нервен от работата. Не му харесвало как готви и какви дрехи си купува. Но след онзи ден имал нужда от нея. От жената която го обича и може да му даде всичката грижа и внимание които аз не мога. Прибирал се щастлив от работа. Водел я на ресторанти. Яли най-хубавите ястия в града. Видял наново всичките и качества заради които се влюбил в нея, но за малко изпуснал някъде между недоволството на шефа си, безсолното ядене и бляновете по едно забранено и недостижимо тяло на горния етаж в офиса. Тази която го събуди, отключи подсъзнанието му, предизвика тялото му, отвори сетивата му, и разгърна пред него всичките му сили, потенциал и слабости и ги обожаваше. Аз пък след онзи ден написах най-добрата си статия. Издадох книга. Успехът и беше учудващо голям дори за мен. Спечелих толкова пари, че да съм свободна да се занимавам с каквото си пожелая без да изпитвам страх от провал. Взимах решения с лекота. Животът стана някак по-лесен. Пътувах, изгубвах се, намирах се, карах сърф в Австралия, срещах хора, взимах от тях, давах им от себе си. Подчинявах се на собствената си природа. Сега живея в хармония. Не убивам мухи или каквито и да е насекоми. Взех си хамелеон. Онова момче вече е женено. Има семейство и деца които обича безусловно. Още поддържаме връзка. Още кръвта ни кипи и желанието му още седи все така в левия край на устните му. Никога не му позволих да ме има напълно. Държах го на страна и после рязко го приближавах. Никога не подтиснах ловния му инстинкт, но пончкога го оставях да ме хване. И винаги ме искаше все повече от преди. След всяко мое пътуване се прибирах различна, обогатена. Всеки път ме опознаваше наново. Изтощавах тялото му, будех съзнанието му, и му припомнях мечтите му. Ако се бяхме оставили на всичко вече познато и утвърдено като ред щяхме да бъдем заедно. Той нямаше да харесва как готвя. Аз дори не можех да готвя. Щеше може би да се поогледа в секретарката, да я залови, да я направи своя и никога да не бъде задоволен. Аз щях още да пиша скучни статии, да убивам мухите и понякога паяци и да си мечтая някой ден да отида в Австралия. Имах късмет, че срещнах това момче, но още по-голям късмет, че имаше годеница. Жена която го обича и която той да прави щастлива. Може би всичко ще рухне ако тази жена някой ден научи истината. Може би ще иска да ме убие и никога да не разбере, че нейното щастие съществува заради мен. Повечето жени не разбират. Не харесват себе си никак и за това имат нужда от мъж, който да харесва само тях, за да могат да го моделират по свое желание и никога да не чуят какво той има да им каже. Никой вече не обича хората заради самите тях. Всеки се влюбва във своята представа за хората. Никой не ловува от страх да не се провали и никой не бяга от страх, че няма кой да тръгне след него. Не знам дали някой би разбрал защо пиша всичко това. И дали всички биха хвърлили обвинения по нас, в непристойно поведение и липса на морал и ценности. Бих ги попитала чий морал. Чий ценности? Защо изобщо съществуват като понятия след като инстинктите ни надделяват. Не можеш да кажеш на тялото си да спре да иска или на слънцето да спре да свети. Предпочитам да се подчиня. На природата, на предците си, на водата и въздуха които изпълват сетивата ми. Да се заслушам в жуженето на мухите. Нека всички ни отричат и нека търсят обич по правилата. Дано намерят. Ние избрахме да се обичаме, когато имаме нужда, а когато нямаме да живеем. Подарихме си всичко което ни трябваше и се погрижихме за себе си. В грижата за себе си направихме щастливи и хората около нас. Нека тази жена ме мрази и нека иска никога да не се бях раждала, но нейното щастие в момента се дължи на моето присъствие някога в точния момент на точното място, с точните дрехи и парфюм. Та мислите ли, че сме способни да бъдем щастливи само с един човек? Мислите ли, че моногамията е полезна за човека като организъм?
  16. smirena

    Аз преди...

    Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязвах преди теб.Ти си моята чакана пролет,моето жарко лято, пъстра есен и бяла зима. Ти си музиката, мечтата, ти си -Любовта.Тази, която ме плени, ти си в мислите и сърцето ми.Ти си всичко,началото и края.
  17. Ошо – Любовта е терапия и на света няма друга терапия освен любовта. Винаги любовта е тази, която лекува, защото любовта те прави цялостен. Любовта те кара да се чувстваш добре дошъл в света. Любовта те прави част от съществуванието; тя разрушава отчуждението. По този начин ти вече не си аутсайдер тук, а безкрайно необходим. Любовта те кара да се чувстваш необходим, а да си необходим е най-голямата необходимост. Нищо друго не може да осъществи тази необходимост. Докато не почувстваш, че ти допринасяш с нещо на съществуванието, докато не почувстваш, че без теб съществуванието ще е малко по-малко, че ти ще липсваш, че ти си незаменим, ти не ще се почувстваш здрав и цялостен. А молитвата е най-високата форма на любов. Ако любовта е цветето, то тогава молитвата е неговият аромат. Любовта е видима, молитвата е невидима. Любовта е между един човек и друг човек, молитвата е между едно безличностно присъствие и безличностното присъствие на цялото. Любовта е ограничена, молитвата е неограничена. Ако можеш да се молиш, друга терапия не е необходима. Терапиите са станали необходимост в света, понеже молитвата е изчезнала. Човекът никога не се е нуждаел от терапия, когато молитвата беше жива, течаща, когато хората танцуваха в голяма благодарност, пееха песни във възхвала на Бог, чувстваха се в екстаз само за това, че са, че са тук, просто бяха благодарни за живота. Когато сълзи течаха от очите им – сълзи на любов, на радост – и когато сърцата им бяха пълни с песни, тогава нямаше нужда от терапия. Терапията е модерна необходимост, беден заместител на молитвата. Психоанализата е беден заместител на религията, много беден. Но когато не можеш да получиш най-доброто, тогава склоняваш и на второто по реда си добро, или на третото, или каквото там има в наличност. Защото храмовете започнаха да загниват, църквите станаха политически, религията беше заразена ..., човекът беше оставен сам, никой да не се грижи за него, никой да не го подкрепя. Основата, върху която човекът стоеше от векове, беше изчезнала. Той продължава да пада в пропаст и да се чувства без корени. Психоанализата идва като заместител: тя ви дава известно чувство за опора, нещо, за което да се хванете, но то е нищо в сравнение с молитвата. Защото самият психоаналитик е в нужда, самият той е също толкова болен, колкото и пациентът, няма голяма разлика между психоаналитика и пациента. Ако има някаква разлика, то тази разлика е знанието – а то не е никаква разлика. Това не е разлика в съществото. Ако има някаква разлика, то тя е в количеството, не е в качеството, а количеството не представлява голяма разлика. И двамата, психоаналитикът и пациентът, са в една и съща лодка. В миналите времена в света се намираше и един друг вид човек, религиозният човек – Буда, Христос. Самото му присъствие лекуваше. Защото той беше излекуван и цялостен, неговата цялостност беше заразителна. Така, както и болестите, здравето също е заразително. Така, както болестите могат да бъдат прихванати от другите, така можеш да прихванеш нещо и от лекуващата енергия на другия. Но за това психоаналитикът няма да ти бъде от голяма помощ. Той може да ти помогне съвсем малко за интелектуалното разрешаване на проблемите ти. Той може да открие причините за твоите проблеми – и когато знаеш причината ти се чувстваш малко по-добре, не си в неведение – но само защото знаеш причината, това не е помощ. Ти страдаш: психоаналитикът ще ти покаже, че ти страдаш заради своята майка, заради своето възпитание, заради своето детство. Това те кара да се чувстваш малко по-добре: все пак не ти си причината, а майка ти. Или винаги има нещо друго, на което да хвърлиш вината. Психоанализата премахва отговорността, кара те да се чувстваш по-лек, по-необременен, но проблемът не е разрешен. Само заради това, че знаеш причината, тя не изчезва. Ошо “Тайната на тайните, Том 2″
  18. smirena

    Aко нарисувам

    Ако нарисувам света със палитрата на любовта... Какво ще стане тогава? Какво ще стане? Рисувай ме със сърцето си. Очите ми звезди искрящи, устните ми с цвят червен, аленият цвят на любовта. Дали очите ти ме виждат такава, лебедова шия,стъпки на газела, тяло изваяно и стройно. Искам да нарисувам усмивката ти, цялата палитра на дъгата, усмивка от радост,възторг,възхищение, това ,Любов са твоите очи...
  19. smirena

    Ако...

    Ако поискаш мога да съм цвете уханно с преливащи нюанси. Мога да съм звездата в небето, буря силна ,дъжд и ураган. Ако поискаш мога да съм ехо в планината , което да посочва верния ти път , да бъда онова ,,Да “ което очакваш. Мога да съм смях или сълза , която се стича по лицето... Не мога да бъда икона , а вярност , нежност и любов,които да огряват дома ти ,ако това си мечтал...
  20. smirena

    Всички пътища водят към теб

    Можеш ли времето да спреш? Дори за миг да разбереш, че пътищата ни се пресичат това съдбата отреди... Да имаме мигове незабравими, помниш ли първия танц ,Любов, помниш ли жарките целувки , пламъка ,който ни обгърна. .. Да заспивам сгушена до теб , събуждайки се първо мен да видиш и всички пътища водят ме към теб, през планини ,морета , пустини... Не тъжи ,Любов беше красиво, очите искряха,прошепнати думи, тишината в прегръдка се сливаше, в болката плачеше с мен, в радостта ликуваше ,Любов... Един път се гори в този огън. За истинската любов забрава няма!
  21. smirena

    Отново

    Отново ще посрещам слънцето. Ще пия с пълни шепи, от мъдростта на вековете. Прекланяйки се пред вълнуващи платна, ще искам да съм част от нечие творение. Отново ще мокрят сълзи лицето ми, чувайки вълшебни звуци. Отново ще се раждам и умирам. Отново ще обичам и ще страдам. Очи вперени в мрака, ръце протегнати, за топлота и обич. Душа изпълнена с вяра и надежда , със топлите си устни ще прошепна, обичай ме, денят е може би последен, с нежни пръсти обичта ти ще улавям, със устните си ще пия ненаситно любовта, очите ми ще впиват взор, за да не могат да забравят...
  22. Красива си. Колко ли ? Много си. Липсваш. Боже, колко ми липсваш? Тежко,странно, болно, дори болезнено. Толкова лошо, мъчително и бедствено. Писваш? Няма как да ми писнеш? Нито косите ти, нито ръцете ти , нито устните , нито лицето ти. А очите , в тях векове се бих взирал. За тях, върхове бих катерил, морета бих преплувал, отрова бих поглъщал, бих убил... В убиец бих се превърнал... И дори и да замина. Знай. Ще се върна. И пак ще те обичам Само ме дочакай. Където и да отида. Каквито и думи да изричам... Не ми казвай сбогом мила моя, ще се върна , и пак ще те обичам. И не се страхувай, сърцето ти крехко не бих разбил. Повярвай в мен ... По-скоро бих се самоубил.
  23. Здравейте, като за начало съжалявам за евентуални правописни и граматически грешки, но наистина нямам желанието да преглеждам публикацията няколко пъти, а и мисля, че ще бъде доста разбираема, дори и при наличието на такива. По темата. Основната тема тука няма да е любовните ми драми и преживявания и определено не искам написаното от мен да се приема според това, как аз емоционално съм афектиран и тн, но определено някои мои разсъждения са повляни от личните ми преживявания - драми, но не ограничени до това. Интересно ми е женското мислене и психика, защото съм от мъжки пол и познавам мъжкото такова, но това не означава, че женското трябва да е основния обект на дискусия въпреки, че женското е по-интересно конкретно за тази тема и пол . През годините така и не попаднах на момиче да дава това, което и аз - вярост в сексуална и морална гледна точка *моля имайте в предвид, че всякаква проява на симпатии се счита за форма на изневяра според мои виждания*. В детска и тийнейджърска възраст гледах на женското създание и мозък като нещо сладко и невинно, което искам да защитавам и, на което да се радвам, в последствие разни хора, опетниха това ми виждане, както на мен така и на мои приятели, и познати, сега вече леко презирам жената за това, което е, честно казано изпитвам и леко отвръщение към формата й на съществуване (жена), секс - ми е единствената мисъл когато ми падне в полезрението.Моля имайте в предвид, че секса не е най-важното нещо, изневярата се прощава, ако се признае, тогава не се губи доверието чак до такава степен, има я само болката. Вие представлявате партньорите си в обществото, не е лошо от време на време да им защитавате достойнството и честта както ние правим, въпреки че когато разбера за жена, която играе на мъжа си, не ми носи лошо мнение за мъжа, а точно обратното, позитивно за мъжа и лошо за жената. Горе написаното важи в пълна сила за мъжете, но рядко познавам мъже, които да имат споменатото поведение поради факта, че са родени така, повечето са преживяли или по-скоро не са - несподелена любов. Наистина мисля, че в днешно време, а и може би от как жена съществува - нямат качества, които мъжете имат, ключови са: обич, чест и всеотдайност. Мисля, че много от нещата важат и за приятелството, особено, ако половинакта ти е "най-добрият" приятел. Ако администратор прецени, че раздела не е подходящ, моля да премести темата в подходящ такъв. Знам, че някой от въпросите и разсъждения са доста остри, не слагам етикет на никой, и определено не искам да засегна някого. Сега към въпросите: Какво ви кара да прескачате обещанията си за вярност и подкрепа? Мислите ли, че е нормално да лъжете човека, на който сте казали, че обичате? Не мислите ли, че когато вече не обичате - по разумния вариянт е да прекратите една връзка? Нещо счупено, мислите ли, че се оправя, когато го дочупите (изневяра)? Как живеете със себе си, когато излъжете любимия човек или му изневерите, или просто сте използвали и лъгали, че обичате?
  24. Казват, че от любовта боли. Но точно тя може да ни помогне да се справим с физическата болка. Американски учени изследвали поносимостта към болка на различни по възраст жени. Докато наранявали ръцете на доброволките, те разрешили на една трета да държат ръката на любимия мъж. Една трета държали за ръка непознат мъж, а последната една трета стискали в ръка топче. Анализът на реакциите показал, че тези, които стискали част от любимия мъж, усещали по-малка болка. При втори тест, отново със силна болка, на жените показвали снимка на стол, на непознат мъж и на любимия им мъж. Отново тези, които виждали любимото лице, усещали по-слабо болката. Мисълта, че някой ни подкрепя, помага на организма ни, дори да го виждаме само на снимка, категорични са учените. Затова те съветват, ако ви предстои изживяване, свързано с болка, дръжте ръката на любим човек или поне гледайте снимката му. Но всъщност те все още нямат обяснение как на практика се получава това. sanovnik.bg
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване