Филтри за търсене
Показани резултати за тагове 'обичам'.
Открити 13 резултата
-
Капризно в приказка, като по чудо във мене оживя една любов, усетила пробуждане щастливо, поведе ме по път различен, нов. А пътят е красив, в цветя ухаещи на пролет бяла, и оня стар поет в прахта не може да ме стигне, цяла обсипана съм със цветя от мили хора и добри, горя, тъй истински горя, клокочи лава в мен, кипи ! Целувам нещото в праха останало като по чудо, прегръщам, любя се с греха, обичам силно, страстно, лудо! 22 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
СЪЖАЛЯВАМ, ОБИЧАМ, НЕ МРАЗЯ, БОЛИ! Кой го...сърби?
А.Х.Т.sekirata cekupama публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Гледам в очите на народа си-едно голямо болно, изплашено животно.Чета болката в очите му, но не разбирам, не знам кого да питам и има ли смисъл да питам. -Защо , народе, търпиш? -Защото съм обезверен, защото не вярвам и в бунтарството. Бунтарството на един заблуден народ. То е обречено. -Страхлив?! -Не, не съм страхлив, а просто ми писна, а и така свикнах -всичко на готово да ми се поднася, дори свободата ми. Гледам в небето . Птици се реят, реят се на свобода-доволни, щастливи, нямат проблеми нито със свободата си, нито с прехраната, нито... Е, да! Страх. Страхуват се от грабливи птици, но са намерили начин как да се предпазят, а какво направи ти, народе? "Търпи и ще си спасиш душата..."как го е казал поета. Браво! Но кой го чува? Чуват се само вопли, оплаквания на сиротни майки, на отчаяни, погубени млади души повечето физически що годе оцелели на 20-30 години,пък с живот, мисли, разсъждения, съдба на 50-60 годишни ! Защо, народе?! Хладилникът на някои е пълен, на други не, а на трети дори го няма. На някои им омръзва смяната на курорти-балкан, море, чужбина, Родина , а други са вечно там - под моста, подлеза или под някое дърво на обръщателя на тролейбусна линия да речем №7! Някои сами , някои с майките си. Гладни, уязвими, податливи, лъгани, мамени...Гладът подлудява хората, безсилието срещу системата хищник и останалите човеци -животни. Богатият, връзкарят, тузарят те праща от съжаление да идеш в парка на пейката....Надеждата ти да речем не е толкова току що изнасиленото момиче от оня дето те праща там, а гладът. Не си ял толкова дълго. Ами ако се окаже ,че този преди теб е и убил момичето? Ти гладният, друсан, пиян и какво ли още не ще разбереш , че си правил секс с мъртво момиче. И тогава в затвора поне ще има какво да ядеш. Да речем един такъв случай. А къде си ти , народе, къде си по това време? По това и другото време , което тече не спира. Духът на българите умира. Жалко за нацията, която я имаше като такава! Жалко да бедните, уязвими и винаги осъждани жестоко от съдбата и от властите! Защо? Защото нямат просто пари, връзки....? Защото съдбата е безмилостно жестока? Борбата ли, Вапцаров? Не, не борбата. Съдбата е безмилостно жестока и определено съсловие хора в България. Стигна се дотам - България! Това е последното,което е на път да изчезне -думата България! Затова аз ще се помъча да заспя и ще ти кажа -Лека нощ, Родино! Обичам те, Родино, обичам те такава-красива, силна в миналото си, бедна, мръсна в настоящето си и дано богата, наша, моя в бъдещето си. Обичам те, Родино! Съжалявам те, народ! Боли ме, но...."какво бих могъл да сторя...." Себе си не съжалявам,да ес боря не преставам. Заклевам се, че ще умра със секира във ръка! В интернета и навън, буря ,мълния и гръм моето аз нека крещи,заспали души! С усмивка блага, каквато приляга на душа чиста, лъчиста пеех и ще пея на прима виста! 18 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Докато те обичам, таз песен аз ще пея и думички ще сричам, тъй както аз умея. Докато те прегръщам, небето ще сияе и слънцето с лъчи, сърцето ще омае! Докато си във мен, не мога да се спра да те обичам лудо! За теб ще изгоря! 17 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Ще ме погалиш ли? Няма да моля! Ще ме поискаш ли, на добра воля? Отдавна не вярвам във любовта, но ти ми доказа, че има я тя! Живея във тебе, духът ти крепя, надеждата също, не зная сега до мене ще спреш ли, да ме погалиш и болката, злото назад да оставиш?! Отрано прекършиха мойте мечти, отрано научих се да ме боли, но сила и жажда в мене напира, животът един е, веднъж се умира! Ти, мойта надежда си в бъдните дни, ти, ангел спасител, за мене бъди! Аз те обичам, със мен остани! 16 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Господи, подарявах ти себе си, вярвах ти много, надявах се истината и доброто да победят в този грешен свят. Надявaх се и се надявам Дяволът, Сатаната да бъде сразен, но досега нищо такова не се получи. Както е било така си и остана. Добрите, наивните, талантливите страдат, някои дори не оцеляват. И така е било много години преди моето появяване на този свят. Господи, тази вечер няма да се моля, за първи път на Коледа ще стоя безучастна. Приеми моето предизвикателство. Аз вече нищо не губя, след като моето здраве и това на децата ми е силно застрашено. Позволяваш, Господи, Сатаната и земните му слуги да се радват, да злорадстват. Убедена съм, че и тяхното е до време. Но аз ти бях вярна. Що сълзи за теб съм проляла аз желязната,стоманената. Що жертви дадох. Що нещо видях в реала,във виртуала. Що стихове, песни и разкази изписах за теб, що надежди таях, докато...остарях! Твоите най верни слуги не са така праведни. Занимават се с неща, които едва ли само на тебе не биха били угодни. Но не са наказвани така, както мене и някои като мене. Искам един единствен отговор на въпроса ми към теб днес на Бъдни вечер защо силните хора, човеците, красивите, талантливите и честните, защо те биват наказвани по най жестокия начин? Това изкупление на стари родови грехове ли е или самите те са си виновни и с какво при толкова положителни качества? Или просто, защото не са като другите, като болшинството хорица, дребни душици? Това с изпитанията, че изпращаш изпитания не върви пред мен. Не го приемам. Защо ли? Знаеш добре защо. Какви убийци, крадци, престъпници живеят и не как да е, но за тях няма Такива изпитания, ако има някакви те са до време. Защо, Господи, търпиш такива дяволски изчадия с образ на човешки същества, защо? Защо не спря досега тази пуста злоба, завист и омраза и не само в България? С какво наказа тогава Доменико Скарлати заради смъртта на детето чудо Моцарт? С какво наказа немците заради смъртта на гения Й.С.Бах? С какво наказа нас българите заради смъртта на пратениците - Богомилите? И при тебе ли, Господи, има връзкари? За едни може, за други не може, дори и когато се касае за наказания? Искам да ми дадеш отговор, както обикновено при мен става в съня ми. Искам точен и категоричен отговор, защото повтарям аз ти бях вярна и досега още, но не знам дали ще успееш да ме задържиш. А при мене истината има само едно лице - истина, голата истина. Истината, само истината. Тези твои слуги , които постят , които ти се кланят, величаят те, дори и отците, които не спират с алкохола и жените- всичките тези,които се бият в гърдите,че са вярващи аз знам, видях, Господи,какви ги вършат в реала и във виртуала. Ти ме предаде, Господи и сега дори от смъртта и Ада не ме е страх, за децата ми също. С какво ще накажеш хората , които се погавриха с най святото чувство - майчиното? Когато се използват всякакви средства, начини най честно престъпни, за да се причини болка на друг човек,а доста често и смърт! В какво, в кого да вярвам, Господи...вече?! Явно късно съм го разбрала, късно съм се осъзнала! С какво наказа едно време Наполеон? С какво наказа нашите управници, които като на хоро са се наловили и се изреждат кой да води хорото, оправдавайки се, че този преди тях е играл зле? Тези, такива хора са живи престъпници, не само крадци, а се съдят, гонят, убиват съдби и бъдеще на млади невинни,честни и талантливи хора. Господи, няма да моля, няма да прося милост. Знам че всички земни сме грешни. Но кой подбира кои да страдат през целия си земен живот и защо,Господи? Защо покровителствани са само хората на Дявола, на Сатаната? Убедена съм в това и ти ме убеди, Господи! Ако наистина края не се вижда, както вече мисля и ти, Господи, си просто една химера, утеха на бедните, честните на... истинските човеци по Земята, то нямам какво повече да кажа, да пиша за теб. Илюзия, химера трябваше да бъде Дявола. Ада не ме плаши. Знам, виждала съм в сънищата всичко горе и долу, знам къде ще ида. Била съм и в прословутия тунел преди смъртта, била съм два пъти досега в живота си, но знам и друго, че кармата е най нечовешкото в този живот, свят. Знам че никой земен и неземен трябва да бъде предопределен, иначе бихме били едни експериментални бели мишки да речем. Тази вечер ти ще се родиш, Господи! Така ми е по лесно да те наричам. Взе тогава мама и тате точно на Великден.Като години мама - по- младата, по - малко живя от тате заради онази коварна болест, но беше красива, много красива, упорита, твърда, борбена... И тя като татко не вярваше в теб, дори не ми даваха да ходя по църкви, гробища... Погребах ги с музика, само с музика и много хора. Защо не взе и мен, защо ми отказа тогава в съня ми? Скара ми се, получих знак, че третият път ще дойдеш за мен, че имам още работа тук на Земята, защо? Поръчки чии изпълнявам? Провокирам те, Господи, не те моля. Не се и страхувам от...неизбежното. Не се страхувам от каретата, с която взе баба в красива лилава рокля, която видях в съня си тогава, когато самата аз умирах от лекарска грешка. Не ме искаше, бях млада. Не се страхувам от розовия влак , с който взе мама и преряза сребърните релси, за да ме спреш да тичам по мама в съня си тогава. Тогава не бях много млада. Просто те моля, не ме оставяй да умра с убеждението, че Дяволът и ти, Господи, сте в комбина. Легендите за теб...това са филми. Приеми моето предизвикателство. Готова съм на всичко, защото ти, Господи, ми взе всичко. Ти или Дявола. Няма значение. Приключвам с това изречение. Ти, Господи, позволи! А за Воскресение не искам и да мисля, макар че тогава правех и правя курбан. Досега. Тогава теб ли да възхвалям или на мама и тате смъртта?! Подарявах ти, Господи, себе си, величаех те в стих и реал, бях забравила, забравих себе си, кой какво ми е взел, дал. Обичах те, вярвах ти, Господи и хората мъдри, добри, но не прощавам, Господи, на тоз, който в мен всичко руши! 27 март 2019., Плевен Анита ТРИФОНОВА
-
Обичам с на на на да ме приспиваш. С нежност и любов да ме заливаш. С ръце изкусни да ме галиш, бурни страсти в мен да палиш. Нощта със теб да ме покрива, лунна мрежа телата да обвива. Не спирай да ми пееш! Остани завинаги! Със мене искам да живееш! 01 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Докато те обичам таз песен ще пея, думички ще сричам тъй както умея. Докато те прегръщам небето ще сияе, слънцето с любовни лъчи ще ни омае. Докато си във мен, не мога да се спра да те любя лудо, обичам те, горя! 01 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
В шепи сълзи събирах цяла нощ зa теб, обичах те, обичам, обичам само теб! Премръзнала във мрака чакам в своята печал, захвърлена от близки далече там без жал! И мракът ме поглъща, но светя аз в нощта, силна съм,обгръща ме ярка светлина! ДА ОБИЧАШ,ЗНАЧИ ДА БЪДЕШ НАПРАВЕН ОТ СЪЛЗИ И ВЪЗДИШКИ,ОТ ПЛАМЪК И ВЯРНОСТ, ДОКАТО СТАНЕШ КУПЧИНА ПЕПЕЛ! ШЕКСПИР 24 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
В шепи сълзи събирах цяла нощ зa теб, обичах те, обичам, обичам само теб! Премръзнала във мрака чакам в своята печал, захвърлена от близки далече там без жал! И мракът ме поглъща, но светя аз в нощта, силна съм,обгръща ме ярка светлина! 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Ще те обичам, нищо, че не даваш и не позволяваш за тебе да мечтая. Игрички не играя. Ще ти призная. Не можеш да ме спреш, Не ще се оттървеш от моята любов, от мен. До теб ще бъда нощ и ден! 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
обичам, любов, поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
-
обичам, любов, поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
-
Здравейте пичаги .. От месец търся във Варна бира ЕР БУКЕРОН ER BOQUERON (http://vbox7.com/play:ac82a859da) и не мога да я намеря. Ако някой знае къде мога да я намеря да си я купя моля да ми каже !!!! ЛЕК ДЕН
