Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'обич'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 30 резултата

  1. Обичта в очите на дете - на Н.А.Т. от А.Х.Т. sekirata cekupama
  2. Изгубена в нощта ! Къде си, мила моя ? Показах ли ти пътя ? Вземи живота моя. Късно май е – знам. Но обич ще ти дам. Във този свят студен защо забрави мен ? Погубваш се. Защо живееш във мечти ? Не бориш се. Защо ? Не всичко е мечти. Сама, самотна, бяла, света не опознала, във този свят студен, защо забрави мен ? sekirata Bolka 03 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  3. Ще те намеря , обич моя - поезия авторово А.Х.Т. sekirata cekupama
  4. На слънцето ще стана аз изгора! И толкова го искам, как ще мога със него да горя отгоре аз, като обичам всичко тук, и вас? Обичам планините и горите, обичам равнините, долините, реките, езерата и морето, земята и пръстта, където във нея бор съм посадила и ми е много скъпа, мила! Решила съм, че трябва да го сторя, със дявола така ще се преборя и пъкъла със светлина ще пръсна, и топлина, и обич ще разпръсна, над цялата земя, за всички вас, отгоре ще ви светя аз! 19 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  5. Анита Х. Трифонова

    МОЯ ОБИЧ

    За мен, живот, си радост, за други си неволя, изгревът пустее на лятото във зноя за някои, но аз щастлива в този час, единствена, желана, благословена, няма, разтапям се до теб на утрото в покоя. Обичам само теб, красива обич моя! 05 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  6. Roxette - http://www.mariefredriksson.se/ Къде си обич моя? - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama Мари Фредриксон Гун - Мари Фредриксон - Gun-Marie Fredriksson е шведска певица, композиторка, автор на песни, популярна като част от дуото Roxette. За първи път двамата с Пер Гесле се срещат в родния си град Халмщад през лятото на 1977 г. Мари - моя любима певица! Роксет е шведска поп група, която стартира през 1985. Както много други шведски музиканти пеят на английски. През 1986 г. Мари Фредриксон и Пер Гесле сформират Роксет с амбицията да завладеят света на музиката и в същото време да се забавляват.
  7. Така ми липсваш, обич моя ! - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  8. Анита Х. Трифонова

    ОБИЧ БЯЛА

    Красива нощ! Тъй искам да заплача, а…не мога! Чакам утрото звънливо, чакам с радост тебе, мило. Нощта прегръща ме и аз треперя цяла във екстаз. Скрийте се звезди, луни, утро да ме посети, в нежна утрин прималяла аз те чакам обич бяла! 17 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  9. Анита Х. Трифонова

    ОБИЧ

    Не мога, не искам да мисля сега, нека превърна се аз във дъга, със цветовете си да те опия, пъстър букет за тебе да свия - букет от обич червена, красива, букет от свян и любов мълчалива, букет от златни искри във очи, букет от бели прозрачни сълзи. Не мога, не искам да мисля сега, обичам те много, нима не разбра?! 17 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  10. Анита Х. Трифонова

    ЕЛА, ОБИЧ

    Празно е без теб, обичам само теб! Стопли студа във моята душа, бъди за мен звезда! Искам да те видя, а ти от мене бягаш, на щастието чуждо с лека ръка посягаш. Тъй близо съм до теб. Ела! Тъжно е без теб! 17 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  11. Луда обич - поезия авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
  12. Стоя пред огледалото и чакам, нощта започва, хвърля своя плащ, лицето ми потъва в сенки, чакам... - Любов, разкъсай този плащ! Денят отмина - скука, тягост, пек, не беше лош, не беше лек, но теб те нямаше, без теб и тази нощ съм, чакам теб! Любов, къде прекарваш дните? Любов, с коя делиш нощите? Викаш ли някъде за мен? За тебе мисля нощ и ден! Загубена ще ме намериш, разлюбена ще ме залюбиш, но надали, но надали аз ще дочакам тези дни! Или пък в нощ ела такава, аз ще те чакам отмаляла, в прегръдките ти ще застена, ще се топя във теб, ще вия, стена! Така ми липсваш, обич моя, забрави онази, тоя... 18 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова
  13. Сияние ме обгръща цяла, от него аз съм засияла и ярки пурпурни звезди потъват в моите очи. Облива ме дъжд, светлина и залезът красив сега със оптимизъм ме залива и чувства силни в мен кодира. Разлива се във мен покоя и знам, че любовта е моя, нима не виждаш, аз съм твоя, топя се в страсти, обич моя! 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. "Ти не дойде, а аз те чаках! Ти не дойде, а аз те чаках! Ти не дойде, а аз те чаках!" -дереше се някаква си певица и нито тя, нито шофьорът на автобуса питаха Милен дали иска да слуша тази музика. Защо ли шофьорите са толкова музикални се питаше той и не намираше отговора. Пътят се извиваше покрай реката. Наближаваше родния си град. Беше му толкова мъчно и болно.Знаеше какво го очаква там. Нямаше да може да помогне на всичките си близки и роднини, а те определено имаха нужда. Та нали затова и той преди години замина далече от майка и баща, от близки и роднини, от приятели. Стомаха му се обади и тези бисквитки по чужди рецепти не му помогнаха. Де да имаше сега една хубава червена ябълка от майчината градина! И крушите не бяха лоши, но голямата ябълка пред къщата му беше любима. Дано не са я отсекли. Беше чул и знаеше, че изсичат горите в Странджа. Дано само там е така си мислеше и се чудеше на чувството си за хумор. Българинът е търпелив, но чак пък дотам, че да позволи пред цял свят шепа хора да се гаврят с честта и достойнството му, а и с децата му. Това го нямаше никъде. Беше обиколил целия свят и такова овчедушие, като на Българите никъде не беше срещал. Майка му го посрещна на прага и заплака от радост. Попита за сестра си и за баща си, но не получи отговор. Светла беше доста своенравна и поддържаха телефонна връзка, но за себе си тя никога не говореше. А баща му....къде ли беше баща му?! -Гладен ли си, сине? -попита го майка му и започна да трупа по масата всякакви вкусотии и все нейно производство. И тя като него не обичаше полуфабрикати, готови колбаси и всичко фабрично. На частните фирми хич не вярваше и с право.Милен усещаше, че нещо става, че майка му крие нещо и апетита му изчезна.Справи се само с един компот от ягоди,от тези ягоди зад къщата, които му бяха любимите. -Моля те, мамо, кажи ми какво става, какво криеш? -Нищо, сине. Ако питаш за баща си , остави. Той просто замина с леля ти Петра,онази дето живее в другия край на града, която ми беше приятелка и ти носеше бонбонки, когато беше малък. Не ме питай повече за тях. И аз не ги знам къде са , а и не ме интересуват. А сестра ти не ти ли каза по телефона? Тя живее със сина на убиеца на дядо ти. Там на село. Да я оплачеш жива. Като омагьосана е. Оня хубостник Пешо я бие и тормози. Не са подписали, ама стои при него и го гледа само в очите. Слугува му, като робиня. Не е онова Светле дето си го знаеш, сине, не е! Очите на майка му се вторачиха в него и сякаш го молеха да я зарадва поне той с хубава новина. Милен нямаше право да и причинява повече болка. Не поиска да и разкаже колко трудно му беше там далече в чужбина съвсем сам и как Българите там са готови да се избият от злоба и завист помежду си. По свирепи са там отколкото тук в България. Разказа и само за приятелката си Биляна, която като него е там за по добра работа и по добър живот. Излъга , че си имат собствено жилище с нея и че са сгодени. Ръцете на майка му се разтрепериха и той разбра, че не му вярва. Нито думичка не му повярва. Тя го познаваше най добре. Дожаля му, но не заплака.Нали е мъж, трябваше да се държи като глава на семейството ...вече. -Добре, мамо, кажи ми честно искаш ли да остана тук? Или...или искаш ли с мен да дойдеш в чужбина? Майка му стана , отиде до прозореца, загледа се в ябълката пред къщата. Милен забеляза колко е остаряла и се е смалила.Обичаше я много и нямаше да понесе загубата и лесно. Не, няма да ходи никъде си каза, но се сети, че няма какво да работи в този малък град. Че и нейната пенсия не стигаше за нищо при тези условия на живот в България. "Утрото е по мъдро от вечерта" - си каза Милен и и не усети как е заспал облечен. Събуди се много щастлив. Чувстваше се на седмото небе. Знаеше какво да прави и беше сигурен в решението си. Обади се по телефона на Светла и се разбраха тя да идва от време навреме да наглежда къщата. Нейният Пешо дори не я пусна да дойде да се види с брат си. Животът си е неин и Милен съзнаваше, че не трябва да и се бърка, не можеше да я накара да го изостави. Нямаше това право. За два дни опаковаха с майка си багажа. Тя си имаше международен паспорт, беше си го извадила заради него да му ходи на гости. Доста време и сили му костваше да я придума да тръгне с него и накрая Рая се реши. Милен нямаше да позволи майка му да остане сама, да умре сама в тази голяма, празна къща. В тази къща, където го е родила и отгледала. Изплаши се, когато видя пълна дамска чанта с лекарства. Той и пращаше пари, помагаше и, а тя ги даваше за лекарства. Не е гладувала, имаше какво да яде, но просто нямаше апетит. Рая наистина не изглеждаше добре. Добре че и той се реши да си дойде навреме. Сега Милен беше щастлив. Майка му беше до него. Беше си сложила главата на рамото му и тялото и леко потрепваше. Навярно нещо сънуваше. Летяха горе високо в облаците. Нищо не се виждаше, беше нощ. Милен се надяваше да направи майка се щастлива на стари години. Не искаше да си спомня за баща си. Знаеше, че там при него в чуждата страна майка му ще бъде по спокойна, ще се закрепи и здравословно. Биляна е добро момиче и ще я приеме. Ще си вземат по голяма квартира. Всичко щеше да е много по добре. Надяваше се. Докъде стигнахме да се надяваме на по добър живот в чужбина си мислеше Милен. Бръкна в джоба на якето си за дъвка. Обичаше да дъвчи, когато пътува. Нещо се търкулна в краката му. Беше ябълка, една голяма червена ябълка от дървото пред къщата. Явно майка му я беше сложила в джоба на якето. Стана му мило и жално. Целуна спящата си майка и си обеща там горе сред облаците и звездите никога да не се разделя с нея. Вече да. Твърдо беше го решил. По стъклата на прозореца на самолета се стичаха капки. Навярно вън валеше. Валеше и в душата му - тих дъжд. Тези капки му приличаха на сълзите на майка му. Закле се: -Мама никога вече няма да плаче! 05 април 2019.,Плевен Анита ХристоваТрифонова
  15. Усмихва ми се утрото красиво, преплитат се в косите ми лъчи, гласче дочувам някъде звънливо и музика в душата ми звучи! Преливат се акорди и мелодия, заливат този свят и моя ден, секвенционно и в хармония звучи красива песен в мен! Потапям се на утрото в покоя, до мен си ти красива, обич моя и силно те прегръщам във омая, за друга аз не искам и да зная. Пропивам в теб и в всяка вена кипи кръвта ми, плача, стена от радост, страст и полудявам, при теб завинаги оставам! 03 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова
  16. Анита Х. Трифонова

    ЛУДА ОБИЧ

    Усмихва ми се утрото красиво, преплитат се в косите ми лъчи, гласче дочувам някъде звънливо и музика в душата ми звучи! Преливат се акорди и мелодия, заливат този свят и моя ден, секвенционно и в хармония звучи красива песен в мен! Потапям се на утрото в покоя, до мен си ти красива, обич моя и силно те прегръщам във омая, за друга аз не искам и да зная. Пропивам в теб и в всяка вена кипи кръвта ми, плача, стена от радост, страст и полудявам, при теб завинаги оставам! 26 март 2019., Плевен Анита ТРИФОНОВА
  17. smirena

    Вечер

    Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени... Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце. Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом . Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща. Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо. В този топъл и светъл дом няма отегчение има споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!
  18. smirena

    Вечност

    И в скритото на самотата и в нежното на синевата в усмивката загадъчна, в ударите на сърцето. Ще търся своята си обич, и нежността покрита с мрак. Ще се открия в стих отронен, с нежната музика ще се слея в картината ще се намеря а времето там е вечност.
  19. “-Няма кой да ти помогне…- дебел, плътен глас, шептеше в ухото й, а дъхът му караше всяка една клетка на тялото й да настръхне. Студенина се разнесе из ставите й, сковавайки ги. Ема искаше да вика, но гласът й бе избягал някъде далеч. Непознатият разкъса дрехите й, започвайки да белязва тялото й малко, по-малко. В един момент Ема знаеше какво ще се случи и вече се бе подчинила. Всяко едно негово докосване сякаш крадеше още от силата й, карайки я да забрави как да контролира крайниците си. Там, пред офиса, Ема почувства най-ужасната болка. Там, където гъстата мъгла прикриваше случилото се и обгръщаше това ужасяващо дело. Там, един непознат и отне нещо много скъпо. Там някъде, един мъж успя да открадне и последното късче от душата й.” http://love.bgizdatel.bg/project.php?id=11
  20. smirena

    Обич

    От много обич,счупиха ме като чаша, всяко парче ви гледа и плаче...
  21. smirena

    Щастието

    И пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене. Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,сега си до мен,знам ,че ме гледаш когато спя ,че ме ревнуваш от погледите на другите,от ласките на слънцето ,от докосването на вятъра.Вечерта е вълшебна с нашата музика с чашата вино,докосване и пламват искри... Моят поглед е обич,нашата целувка е огън...
  22. smirena

    Преминаване

    "Ако дълго съдиш хората,няма да имаш време да ги обичаш." Майка Тереза. До болка знаем, че е вярно.Светът, нашият живот , времето в което живеем е един кратък миг, в който ценно е приятелството и обичта.Онова приятелство, което почуква ненатрапчиво на вратата и носи със себе си доверие и спокойствие, нужно ни, за да продължим напред. Дори да се борим с вятърни мелници,да се лутаме като кораб без компас търсейки,израствайки намираме онази невидима нишка, която ни дава сигурност,истинското приятелство и любовта. Любовта към себе си и към всичко което ни заобикаля Нежно цвете,невинните очи на дете,надеждата в погледа на старец.Нищо в този свят не е вечно. От нас остава доброто което сме направили без да очакваме нищо,усмивката , с която сме дали късче радост на нечия изтерзана душа. Преминаваме, носейки със себе си частица от миналото,онази която ни прави по- силни и добри, защото дълбоко в себе си носим майчината ласка и бащината закрила.. Топлината на жилището, което сме превърнали в дом. Настолната книга,красивата картина и мълчанието на любимия човек, не от отегчение,а от хармонията между две души, разбиращи се без думи. Нашето мълчание е обич...
  23. smirena

    Домът

    "Домът не е просто място,той е чувство"- Сесилия Ахърт. Влизам събувам обувките и разпилявам мислите от изминалия ден. Бегъл поглед и аз съм тук, в моя, нашия оазис, в който не ни събират само вечерите, а топлината,обичта, която лъха от всичко около нас. Подаваш ми чаша студен чай,знаеш какво обичам и точно ти си човека, който знае какво ми е нужно в този момент.Оставила съм недовършени задачи,негативизма пред вратата на дома си,нося приятелските усмивки ,споделените проблеми- доверието което са ми гласували. Усещам аромата на дома,свеж, приятен,обгърнал ме нежно като майчина прегръдка.Тук се чувствам цяла защото хората, които обичам са тук или скоро ще се приберат. Вглеждам се в картината, казва се " Обич " от нея струи нежност и красота. Докосвам книгата до фотьойла,,Сърцето е самотен ловец" - книга за приемането на хората, такива, каквито са и за приятелството,онова истинското, което прави живота смислен. Домът не е само място за храна, той е душа, тихите разговори,нежните нощи,той е спомени,настояще и бъдеще. Когато каним някого в дома си, ние го допускаме до себе си, до нашата душевност,защото не мебелите, а картините и книгите са онези белези, които определят душевността ни. Градът спи, а толкова ми се говори,луната плахо прокрадва лъч през прозореца и усмивка засиява на лицето ми. Аз съм у дома!
  24. smirena

    Искаме ли?

    Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят. Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се виждаме,защото сме вглъбени в себе си и се оказва, че сме по бедни от хората,които имат малко, но го ценят, че за много от нас красотата е в чистотата на помислите.Да бъдем по добри и верни на най - съкровенното в себе си, душата,нежността и обичта към всичко,което ни заобикаля.
  25. smirena

    Отново

    Отново ще посрещам слънцето. Ще пия с пълни шепи, от мъдростта на вековете. Прекланяйки се пред вълнуващи платна, ще искам да съм част от нечие творение. Отново ще мокрят сълзи лицето ми, чувайки вълшебни звуци. Отново ще се раждам и умирам. Отново ще обичам и ще страдам. Очи вперени в мрака, ръце протегнати, за топлота и обич. Душа изпълнена с вяра и надежда , със топлите си устни ще прошепна, обичай ме, денят е може би последен, с нежни пръсти обичта ти ще улавям, със устните си ще пия ненаситно любовта, очите ми ще впиват взор, за да не могат да забравят...
×
×
  • Добави ново...