Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'проза'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
    • Спорт
    • Автомобили
    • Дом и семейство
    • Домашни любимци
    • Пътешествия и туризъм
    • Кулинар
    • Изповеди
    • Празни приказки и забава
  • За kaldata.com
    • Новини относно сайта
    • Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас
  • Аудио и компютърна техника - въпроси и отговори DIY
  • Аудио и компютърна техника - въпроси и отговори Audio
  • Аудио и компютърна техника - въпроси и отговори IoT
  • Аудио и компютърна техника - въпроси и отговори Всичко останало
  • Група Теми
  • Freelancers - Свободни Професии - Търси/Предложи Услуги Теми
  • Дронаджии - Дронове, въпроси, въздушна фотография и видео заснемане Фото / Видео
  • Дронаджии - Дронове, въпроси, въздушна фотография и видео заснемане Въпроси, проблеми, мнения, отзиви за дронове
  • Мъжете знаят защо Теми

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • Freelancers - Свободни Професии - Търси/Предложи Услуги Обяви

Блогове

  • Reg_Please - дневник
  • Stalik - дневник
  • diavolkata - дневник
  • -FG-
  • Дневникът на simona777
  • VoxySPOT
  • spasov2 - дневник
  • the_best - дневник
  • lst2005 - дневник
  • dragozow - дневник
  • nicsan88 - дневник
  • Дневник на Nicky
  • Dobrqka - дневник
  • Erlkönig - дневник
  • j-o-c-k-e-r - дневник
  • jester - дневник
  • maks1990 - дневник
  • nightbull - дневник
  • deliverme
  • mega_dragster - дневник
  • roseniv - дневник
  • korn - дневник
  • DiDokal - От всичко по малко
  • ЦСКА (София) - дневник
  • WhiteHart - дневник
  • Размисли и Страсти
  • KpaTyH - дневник
  • KingDiamond
  • randb - дневник
  • KnoppiX - дневник
  • red_walker - дневник
  • Дневника на един Лентяйн
  • Дневникът на един луд
  • myhoMorka - дневник
  • xsakex
  • Дневник на Kalev
  • mswgs - дневник
  • Fen nomer 1 na Ivana - дневник
  • aniiv - дневник
  • Мишо's Blog
  • Computers & Internet
  • al_bitar - дневник
  • Dilyan - дневник
  • dimd - дневник
  • nemezi - дневник
  • Kay2 - Yasya2
  • uJluJluoHa - дневник
  • saz - дневник
  • 23august'06 - Левски в ШЛ
  • JuSt4FuN - дневник
  • Biskata™
  • VooDooTo Blog
  • PoliceMan - дневник
  • dindi - дневник
  • http://GamesBg.InFo
  • Trichocephalus - нещо си
  • gak - дневник
  • viktore998 - дневник
  • Cloxy - дневник
  • Windows Vista
  • Здравей, свят!
  • krisku - дневник
  • ole
  • Mairo - дневник
  • Teda - дневник
  • ДНЕВНИК наЖелязко Пенев
  • Кибер-дневник
  • nelinka - дневник
  • ostavime - дневник
  • ДНЕВНИК
  • bobka7a - дневник
  • tabula rasa
  • ropotamski - дневник
  • leonardo - дневник
  • teufel182 - дневник
  • bankov - дневник
  • iordan_93 - дневник
  • fergi_ - дневник
  • cveteelina - дневник
  • kuhaleyka - дневник
  • kaRdel_'s Gaming News Blog lolx
  • The Chronicles of Rainov
  • toncho_t - дневник
  • Invisible_shadow - дневник
  • e107 България
  • |
  • bebeshok89 - дневник
  • GABRIELA - дневник
  • А е хубав деня
  • Int3rvisi0n - дневник
  • CrazY_CorpsE - дневник
  • Hack3r - дневник
  • Po deistvitelen slu4ai :(
  • Есенни разкази
  • Нямам си друга работа
  • Lagrima de oro - дневник
  • mob1max - дневник
  • hevros - дневник
  • ivo23 - дневник
  • xm_style - дневник
  • Чейни - дневник
  • TaInStVeNiQ JiVoT - дневник
  • ivan_iliev3bg - дневник
  • bebka - дневник
  • edisikvo
  • bobi97 - дневник
  • Don_Tony - дневник
  • BassHunter - дневник
  • Trapped by the Time - дневник
  • just_a_girl - дневник
  • misteria - дневник
  • zabivkata - дневник
  • DIsmIsSeD_ - дневник
  • mitrandir - дневник
  • Ramala - дневник
  • BUGZ - дневник
  • Westa
  • electric - дневник
  • Dream Evil - дневник
  • ПАРКЕТНИ УСЛУГИ
  • d_100 - дневник
  • policexpert - дневник
  • DemoVision - дневник
  • emito_hihihi - дневник
  • Мило мое дневниче ...
  • Моят блог
  • мъркоранче - дневник
  • 100ri - дневник
  • bathman - дневник
  • Rommel42 - блог
  • medenata{jess} - блог
  • yibo - дневник
  • Думи от Края на Мрака
  • ДНЕВНИК НА ФИЛОСОФА Ангел Грънчаров
  • voodookr - дневник
  • Дневничето на Ани :)
  • yolitaYo
  • ty1s73r - дневник
  • akwid - дневник
  • Makedonceto - дневник
  • "Cold War"
  • jivelood - дневник
  • Snaifels - дневник
  • turbojet - дневник
  • dhasmo
  • KupuJI - дневник
  • Sladurana - дневник
  • BoReTo - дневник
  • Човешкият живот е най-важен
  • DJvasiiliasosBG - дневник
  • sunny91 - дневник
  • trancemasha - дневник
  • AntoKick - дневник
  • Destiny - дневник
  • \krasko - дневник
  • MONICA_88 - дневник
  • На Skoinks дневника
  • Небесно дневниче
  • asasin - дневник
  • stilian30 - дневник
  • love_the_sun_f - дневник
  • Scater - дневник
  • den_zuk - дневник
  • AleksofT
  • rezi - дневник
  • Nick Fox - или накратко Ники
  • andrianivanov - дневник
  • Магия и Магически Заклинания
  • popidensi1 - дневник
  • darkwatcher - дневник
  • DEVIL_FEMALE - дневник
  • The-God - дневник
  • samon - дневник
  • gale - дневник
  • Kiki_Riki - дневник
  • Fernando - дневник
  • proletsearch - дневник
  • MELL - дневник
  • koltplay
  • svess - дневник
  • da6kata - дневник
  • OLD - дневник
  • ralcheto - дневник
  • tonywoolf - дневник
  • nighty - дневник
  • Zio - дневник
  • Hathor - дневник
  • TaRantuJ|kA - дневник
  • olenak - дневник
  • diablo_07 - дневник
  • Мразителка. - дневник
  • klaris - дневник
  • vit - дневник
  • hunt3r - дневник
  • SenseGenerate.FM
  • KRASIMIRA1976 - дневник
  • Akasha - дневник
  • inet - дневник
  • pavl0v - дневник
  • EVP
  • Човек
  • Дневник на едно създание ;]
  • xsk1ll - дневник
  • |zmisssslena - дневник
  • denischoto - дневник
  • jorone - дневник
  • crystallinemila - дневник
  • heroin_3 - дневник
  • fenikss - дневник
  • Night_Raven - дневник
  • joino - дневник
  • jenata82 - дневник
  • metaliakat - дневник
  • jordanbe's Blog
  • zdravko87 - дневник
  • taki - дневник
  • Vamp1r3`s Freak Mind
  • GAMER
  • pinkil3 - дневник
  • HriV3691 - дневник
  • SVEeN - дневник
  • vanko1990's Blog
  • dulsinea - дневник
  • DanzZz - дневник
  • ``~NiRvAnA~`` - дневник
  • petyo22 - дневник
  • prosto pro4eti ili otmini
  • kakafon - дневник
  • autumn - дневник
  • Darine White
  • черна котка - дневник
  • JCh.SystemModal - дневник
  • DeadSmurf - дневник
  • vladiiva - дневник
  • CHELUVCHICA - дневник
  • Idtoshev
  • NejnoStava - дневник
  • pe4en haker
  • skylamer - дневник
  • fugees - дневник
  • марси - дневник
  • Мани-мани,недей
  • bubulina_78 - дневник
  • Melissa - дневник
  • Безпламенност
  • ReD_HeArT - дневник
  • wvivtkcghp - дневник
  • vivafolk - дневник
  • b1_bobi - дневник
  • Romantichkata - дневник
  • Iveto`{P} - дневник
  • rashi101 - дневник
  • velialarm - дневник
  • tatli_cocuk - дневник
  • POINNER - дневник
  • drahshta - дневник
  • Кукумявки
  • marisa
  • [HHGC/Classic]/rank /hs /top15
  • stelija - дневник
  • Дневник
  • ^KRISTALINA^
  • Любов, любов необяснима!!
  • sosos - дневник
  • SefdasS - дневник
  • pacetoo - дневник
  • Sarit Hadad - дневник
  • kleopatra44 - дневник
  • mam4etofut - дневник
  • MoNteSo - дневник
  • X-NAME_41 - дневник
  • bgsocialwork - дневник
  • ventsi1984 - дневник
  • sashned - дневник
  • Styx - дневник
  • calibrolyt - дневник
  • boci81 - дневник
  • wazub - Love
  • kyklichka - дневник
  • _D5 - дневник
  • elisladkata - дневник
  • MAYCOMS - дневник
  • SlipKnoT696 - дневник
  • gibbibg
  • dmxdemon - дневник
  • norandi - дневник
  • ELI_RADANOVA - дневник
  • mini_burborana - дневник
  • piikassovt - дневник
  • PrIqTeLsTvO
  • Features - дневник
  • Virus-BG.com
  • shanna - дневник
  • nina_anastasova - дневник
  • (много таен) дневник на име Кирчо
  • gypsy_music - дневник
  • glum - дневник
  • Dave_underground 2x - дневник
  • vanqivanova78 - дневник
  • lora_kroft и нейния магазин за мебели,които тя произвежда
  • daqnka_93 - дневник
  • Lpdama - дневник
  • borisnikolov - дневник
  • salih
  • КОМАНДИ
  • LifeLess.LiFe - дневник
  • sburki - дневник
  • ivoant - дневник
  • flame blaze - дневник
  • Блогът на Т.Е.И.Ц. Бургас
  • ne7lly - дневник
  • bademka - дневник
  • daradara - дневник
  • mona liza - дневник
  • TheDarkAngel - дневник
  • dimapopova - дневник
  • All Good Things Comes to An End
  • zvezdichka_ - дневник
  • Aragorn(Elesar) - Блог
  • HokayT - дневник
  • Euro_BOy - дневник
  • Tom_Kaulitz_Fenka - дневник
  • galingeorgiev - дневник
  • Минута мълчание...
  • Cankoto - дневник
  • toto_ry - дневник
  • DEMANDRED - дневник
  • drvdr - дневник
  • Lestath - дневник
  • shot_is_the_best
  • дневника
  • RA4NA - блог
  • kallushar - Библиотека
  • dani_kojuharova - дневник
  • За приятелите на животните
  • elizab - дневник
  • azlider- дневник
  • BaTe-IcKu - дневник
  • lacheto - дневник
  • drakkar - дневник
  • alexanni - дневник
  • Дневник на Георги Славчев
  • Дневник
  • M1st3r_X - дневник
  • kal - блог
  • kai_99 - дневник
  • ivon99 - дневник
  • vpp - дневник
  • kdrss - дневник
  • Онлайн Forex лекции и стратегии
  • Propurt - дневник
  • ani_87 - дневник
  • gboyadzhiev - дневник
  • teddy65 - дневник
  • martin.com - дневник
  • madam - дневник
  • afreto - дневник
  • singerbgpld - дневник
  • Филми пародий
  • Black Label
  • GERGANA E NOMER1!!! - дневник
  • smirena - дневник
  • Раймунда Фуе
  • my diary
  • Shanara - дневник
  • Имало едно време...
  • pacata38 - дневник
  • Кико - дневник
  • bildera_ - дневник
  • estan - дневник
  • Лолита - дневник
  • Нещопис
  • Епитафия
  • FeNoMeN4eTo - дневник
  • pepiti - дневник
  • vanya777 - дневник
  • magia - дневник
  • elitosi - дневник
  • Ashantitu - дневник
  • gateway_in_prison - дневник
  • Dnevni4e na metal4e
  • geri80_1980 - дневник
  • venos - дневник
  • Виктор_ - дневник
  • sakrovi6tetu - дневник
  • nemo_m65 - дневник
  • sensation - дневник
  • ShakaZulu - дневник
  • Curka - дневник
  • rossytomova - дневник
  • Vedrin - дневник
  • SuN4y{{{}}} - дневник
  • Lara
  • FM discrete 4-channel broadcasts
  • dari_varna - дневник
  • vqra_pav - дневник
  • Любими вицове
  • redwolf - дневник
  • ruffryders - дневник
  • yoanka7 - дневник
  • tzura1983 - дневник
  • caprikorni - дневник
  • Aleks9803 - дневник
  • NATANAIL - дневник
  • dnevnik kniga
  • sabbath - дневник
  • girl in the mirror
  • sevi_emin - дневник
  • ivlaikov - дневник
  • ira_ {} - дневник
  • superbe - дневник
  • ashanty - дневник
  • rozity - дневник
  • totalno_ob1rkano - дневник
  • altun - дневник
  • plastelincho - дневник
  • МаЦоРаНкАтА - дневник
  • mimz - дневник
  • Аз - дневник
  • matei.19 - дневник
  • rozalija - дневник
  • lps - дневник за Борбата с Рака
  • На кои му пука!!!!Разкараите се!!!!
  • Дневник
  • igoana - дневник
  • Офелия - дневник
  • ALEXONE™ - дневник
  • SentLorlpMan - дневник
  • brunet51 - дневник
  • дидка - дневник
  • PhilipsRu - дневник
  • wild_cherry - дневник
  • graciela - дневник
  • Gavrail
  • bananjanet - дневник
  • akashi - дневник
  • ncholak
  • Дневник на певицата
  • iliqn - дневник
  • Мойте си мисли и щуротий
  • BigBrother - дневник
  • OposumCHeTo - дневник
  • carlito60's Blog
  • PCQQ - дневник
  • milcho97 - дневник
  • еси - дневник
  • Yange0 - дневник
  • mechtanie - дневник
  • sweet_silviq18 - дневник
  • Haryy_Potter - дневник
  • сърничка
  • частица живот
  • shani_71 - дневник
  • the grand duke - дневник
  • ^^ANGELSING^^ - Моят блог
  • ahtopol - блог
  • sv_ilcheva - блог
  • GABKATA - блог
  • jolly_p - блог
  • MadMad - блог
  • worse_boooy^ - блог
  • rodriguez89 - блог
  • windowsXP - блог
  • Цветомузика
  • rossi46 - блог
  • CoLLaPSe - блог
  • Leoncho - блог
  • antoan - блог
  • Saha - блог
  • mariposa_libre - блог
  • konsito91 - блог
  • Yang - блог
  • dot - блог
  • luis.ivanov - блог
  • SystemGRP - блог
  • tutonka - блог
  • Holy Bible
  • iveta7 - блог
  • Prince Of Persia Two Thrones problem
  • House Music
  • qsen7 - блог
  • nameZx - блог
  • papabear - блог
  • wentworth
  • loloto - блог
  • b0ka7a - блог
  • Експериментален
  • zakaldatabg - блог
  • VANKATA_14 - блог
  • martyyy - Info
  • Gnu
  • anelia_fenka - блог
  • aristo - блог
  • MiSe4iNkA - блог
  • doko88 - блог
  • vailoelle
  • luxurycarsbg.com
  • SuN_CiTy - блог
  • didiD - блог
  • tenerifee - блог
  • dareto
  • GameMaster - блог
  • Ge6ko - блог
  • BRUTER
  • ivailovgrad
  • Anonymous
  • Сесил или създателката на Нощен Магазин
  • djbalthazar - блог
  • stud75 - блог
  • Филми
  • Некъв си блог
  • toxic4o - блог
  • Fix - блог
  • mirko_27 - блог
  • raurava - блог
  • danisto - блог
  • vovcheto
  • Alias
  • tanq_boseva - блог
  • anahata - блог
  • dns - блог
  • sciiv - блог
  • nelimmilen - блог
  • obelq.forum
  • bocoboc - блог
  • axcel - hacker
  • няма име
  • атракцион - блог
  • largefairy - блог
  • stylius - блог
  • tom_bill - блог
  • vera.dim - блог
  • Сборници по биология за кандидатстване
  • San Andreas
  • ianica 94 - блог
  • За българите
  • lu4ko_sru4ko - блог
  • apolone - блог
  • ivanastro - блог
  • pliokman - блог
  • admdidi - блог
  • mitova - блог
  • sevoboy75 - блог
  • veskosid - блог
  • master4o_vd - блог
  • plamen7121 - блог
  • gormar - блог
  • maktub19 - блог
  • maxibaldry - блог
  • risti4a
  • Evga - блог
  • radi3766 - блог
  • lili
  • Венцислав Ивов Кътов от пей с мен
  • girl_interuvet - блог
  • Gossip Girl1 - блог
  • angelheart - блог
  • help
  • karadzha - блог
  • isevdin - блог
  • jojobinio - блог
  • the_mistery1
  • tisho69 - блог
  • Opera i Flash Player
  • bububaba - блог
  • Помогнете да спасим приятел!
  • dipiri - блог
  • petra47 - блог
  • Ece 3a Любовта
  • moq - блог
  • pecojump - блог
  • impulse
  • Demonchu - блог
  • vaniabl - блог
  • bigbooss - блог
  • Primavera - блог
  • sa6ito - блог
  • milanov.l.s - блог
  • MYReality
  • Papillon - блог
  • drebenn - блог
  • goro_vangela - блог
  • milaiza - блог
  • fenkata_ - блог
  • nadin_bambyn - блог
  • Cobra XRS-9940
  • vidimiq - блог
  • petricha - блог
  • MOF - блог
  • rurk - блог
  • отдавна....
  • DiVaChEtO_f - блог
  • Adidas Nike Puma - блог
  • hacker_19_92 - блог
  • semiotika - блог
  • S.W.A.T. - блог
  • djagey - блог
  • Блогът на Геричка :)
  • marsi
  • Вишовград
  • Optist
  • sergo70 - блог
  • sergo70 - блог
  • sergo70 - блог
  • vasko 123 - блог
  • tania_marlenka_fenka - блог
  • wWw.Da.TOVA.sam.az.com.kaldata.net.com.org.let.met.set.o.2.3.4.5.6.i.tnt.te.tva.e
  • diadia-ry
  • Блогът на BitterSweet_
  • cvetiliqn - блог
  • otipopo
  • emmi - блог
  • uli76 - блог
  • fedora - дрън-дрън, та пляс
  • От тук, от там
  • ПеЧеН ЛиГлЮ - блог
  • jatoto_87 - блог
  • Io the STEALTH - блог
  • turbo4 - блог
  • Професионална и битова хигиена
  • NikyYy - блог
  • rim45 - блог
  • Данъчно възстановяване- блог
  • KRISANKO - блог
  • nelilub - блог
  • Компютърни работи
  • Alisiq - блог
  • Railway
  • Optic-Com - блог
  • lpa - блог
  • Zyclon46 - блог
  • v.a.k.o - блог
  • MimEt0_07 - блог
  • zadyhanata - блог
  • Artemis - блог
  • Милето - блог-Искам да знам
  • Vanina_Adelinova - блог
  • MoniX
  • neleta - блог
  • sinqptica - блог
  • djhz - блог
  • oleliqta - блог
  • Darkyy - блог
  • ikonograf - блог
  • ribok - блог
  • simopeshev - блог
  • upper mc - блог
  • askuel - блог
  • petra60 - блог
  • maximus - блог
  • oldnickns - блог
  • gerchu - блог
  • EmKo_96 - блог
  • SlipBlog
  • paqka96 - блог
  • aldo_moro
  • ms_semra - блог
  • hoho1234 - блог
  • Русан - блог
  • Каква музика предпочитате?
  • Fate_V - блог
  • lorilife - блог
  • MIRVAM - блог
  • maria_1991_17 - блог
  • Най-новата реклама на Глобул с оня с полвин мустак
  • минкова - блог
  • lovecs - блог
  • mytko731 - блог
  • Блогването на Snate
  • KalinAndonov - блог
  • MAD_H00L1GAN - блог
  • go6o_kara's dustbin
  • Емулатори
  • dobrev2006 - блог
  • alex sc - блог
  • mitko_vv - блог
  • sportexa1 - блог
  • bonka62 - блог
  • My Blog
  • Надомна работа
  • онуй дръпнатото - блог
  • mirkiss - блог
  • pantador13 - блог
  • djesito6 - блог
  • alex__44 - блог
  • abrashev
  • icko_bs - блог
  • Егати - само аз си нямам блог.
  • bobibond
  • Popsi - блог
  • alex4encetooo - блог
  • motoristkata - блог
  • nencho_vr - блог
  • Madonna's sanctuary
  • Трябва ми програмка която да намали големината на клипа!
  • superpipo94 - блог
  • pixi - блог
  • stoianka - блог
  • anitooo - блог
  • walkman1 - блог
  • algor - блог
  • Математика
  • http://bavkazone.no-ip.info/ - besplatni igri i programi za GSM programi i muzika za PC si4ko !! (( BEZPLATNO !! ))
  • nfl- блог
  • Book Reviews
  • Hicomputers Blog - IT Security Блог
  • Admetos - блог
  • sposata - блог
  • dogito1 - блог
  • slavejj - блог
  • showcast - блог
  • slavov46 - блог
  • ctambetost88 - блог
  • dga
  • iloveyoubaby - POMOSHT
  • marikita25 - блог
  • kaldi - блог
  • lonito - блог
  • cyberfen
  • Коя част от PCто да си сменя
  • No FeAr
  • garrik - блог
  • STIHIQTA
  • jenito33 - блог
  • aktov - блог
  • Блог за игри
  • elena2 - блог
  • nokia 6300
  • achans - блог
  • sladkata_94 - блог
  • iCKATaAaAa - блог
  • stefan cenkov - блог
  • samo za fenove na HIP HOP & RNB
  • bcityb - блог
  • Кошче за душевните ми отпадъци
  • Block4о
  • anet4eto - блог
  • marsi_86 - блог
  • цветомира
  • gele1958 - блог
  • mo_to - блог
  • Нещица от дърво
  • anikola - блог
  • radosam1 - блог
  • Culinary Festival "Pustra Trapeza guest to MY city" 2009
  • tsvetkova_elica - блог
  • donyfisha - блог
  • Niksancho96 - блог
  • АВТОРСКИ МЕБЕЛИ И ДЪРВОРЕЗБИ
  • VIKIND - блог
  • danid70 - блог
  • valeto9509 - блог
  • puuulll - блог
  • jijyjijyjijyjijy - блог
  • nasko313 - блог
  • pepita12 - блог
  • jeiny - блог
  • stan73men - блог
  • krasio66 - блог
  • Web Pahe Maker Site :(
  • неверник - блог
  • вестник НОВА ЕРА
  • Problem
  • Май сайт
  • StronG
  • DRUSEKOVA - блог
  • gstarrecords - блог
  • Stephanie
  • копувам игри за Nintendo Wii
  • SECUTOR - блог
  • kobi1313 - блог
  • Допълнителни Доходи
  • slindan - блог
  • Nokia N73 - блог
  • LeGaL^CriMeR - Хардуер , Овърклок , PC-Moding
  • kamaz95 - блог
  • sibila - блог
  • sivka6 - блог
  • aleksandrinag - блог
  • boro03 - блог
  • www.justdi.dir.bg
  • nplashkoff - блог
  • siv1988 - блог
  • dan1.. - блог
  • tonio73 - блог
  • The sky is the limit
  • Hristos_777 - блог
  • живка - блог
  • svlazarov - блог
  • ivka_dim - блог
  • ljupcomanolev - блог
  • Addicted2Life
  • svilennik - блог
  • LionTron - блог
  • g.ilieva. - блог
  • akrobata75 - блог
  • todi73 - блог
  • long_bs - блог
  • bez ime
  • Mechta - блог
  • kluchar
  • nosla - блог
  • Да върнем мобифоните
  • Ключарите не спят
  • kiro123 - блог
  • Кодове за кефче
  • bez ime
  • AloAlo - блог
  • Maureen
  • starcraftturnir1
  • sTyleRs
  • elpida - блог
  • rikitooo - блог
  • VEHCNAD - блог
  • Клео,Ема,Рики или Шарлот..?
  • bilkarkata - блог
  • m1roto666 - блог
  • AVON BG VARNA
  • FEarBG - блог
  • pifelina1 - блог
  • swa7man - блог
  • Казака - блог
  • bmw6810 - блог
  • zzzzarrck (I love you, CS) - блог
  • sylver_88 - блог
  • djovanito - блог
  • BARKLI - блог
  • georgearie - блог
  • www.muzi4ka.com
  • imotitrayana - блог
  • petnan - блог
  • Blogsite Journal
  • micha4b - блог
  • Интернет Маркетинг
  • rokertn - блог
  • ladyclub - блог
  • Sexy_Men88 - блог
  • alexx123 - блог
  • g96 - блог
  • gincho - блог
  • revita78 - блог
  • bobsan.1987 - блог
  • МИТКО КОВАЧЕВ - блог
  • Формула 1
  • създаване на сгради чрез макет
  • Мечо Космонафт - блог
  • Еха-ааа-аа падна ми зъба
  • zemenrai - блог
  • Devastatora - блог
  • remonti_remont - блог
  • margarit1995 - блог
  • fena01 - блог
  • pc_home - блог
  • Девойка французойка
  • Нека споделим мнение за работата в интернет
  • chefan - блог
  • krasi_rs - блог
  • kude moga da kupq kabel za SANG SYM770 - блог
  • remus1 - блог
  • stelka1 - блог
  • nanicha - блог
  • Malinche
  • solita8866 - блог
  • i-lance - блог
  • Kak moga da si izkaram ikonata za zvuk?
  • kalllienta - блог
  • yOuRb0y - блог
  • RiZeX Blog
  • blackcat93 - блог
  • randuhl - блог
  • sedko.vili - блог
  • galaka
  • siriusbg - блог
  • Блог на 6в-55 СОУ
  • ceconito - блог
  • kasak - блог
  • Nov Server V cs
  • prosiege - блог
  • АРХИВИТЕ СА ЖИВИ
  • Мобилен Интернет
  • @hmstr._блог@
  • tixi4kata112011 - блог
  • ivanis
  • Gringopld - блог
  • kokili - блог
  • Julia S - блог
  • bgvizitka - блог
  • Новини
  • Kircho-93 - блог
  • achkata92 - блог
  • cecko_30 - блог
  • MycCi...<3 feat MyCci...<3
  • Warn1ng
  • stonit - блог
  • bobcho50 - блог
  • Размисли и страсти на един монтажист
  • Sidha - блог
  • Трансформерс:Отмащението
  • tonymm6491 - блог
  • vladimir iliev - блог
  • galzilinkaa - блог
  • Дискотека "Съчмата"
  • extrapbg - блог
  • cvety_20 - блог
  • h_service - блог
  • blogger
  • хаслеса - блог
  • estorno - блог
  • Справедливо наказание за убийците на пътя!
  • Trichocephalus - нещо си (PRIVATE CLUB)
  • ДНЕВНИК наЖелязко Пенев (PUBLIC)
  • proletsearch - дневник (PRIVATE)
  • Епитафия (PUBLIC)
  • Black Label (PRIVATE)
  • San Andreas (PUBLIC)
  • Блогът на BitterSweet_ (PUBLIC)
  • Io the STEALTH - блог (PUBLIC)
  • Redakcii
  • Дневник (PRIVATE CLUB)
  • FEarBG - блог (PRIVATE CLUB)
  • KillerBG
  • betoveni Блог
  • query's Блог
  • query's Блог
  • sosorry's Блог
  • xentia's blog
  • InexX.EU блог
  • dImIt02's Блог
  • doraapostolova500's Блог
  • doraapostolova500's Блог
  • Пъзел
  • vivilon's Блог
  • just_eli's Блог
  • (Във) черната дупка
  • A sysadmin's Diary
  • kak da iztriq bluesoleil
  • E-Drinks
  • Mithnic's Блог
  • conev_14's Блог
  • vladimirproperty.com's Блог
  • ekler21's Блог
  • pachososa's Блог
  • cherry123's Блог
  • panasonics' Блог
  • diadia's Блог
  • ТЪРСЯ ТЕНИС НА МАСА В СТАРА ЗАГОРА!!!
  • PATLAKA's Блог
  • mimi_89_dj's Блог
  • Испански език за начинаещи :P ТЕМА 1
  • Daredevil_666's Блог
  • bubinkatata's blog
  • beyond's Блог
  • k_a_r_a_b_a_t_a's Блог
  • deltawarior's Блог
  • rogman's Блог
  • novobranec's Блог
  • lonelyangel's Блог
  • pAfKy
  • ken.s' Блог
  • Q-tech's Блог
  • michael1960 Блог
  • Frozen1's Blog
  • The Wittie's
  • haidukpikaso's Блог
  • johndaddy332's Блог
  • emilizmirliev's Блог
  • онуй дръпнaтото's Блог
  • Pulex Irritans
  • and1soma's Блог
  • caли-бepишa's Блог
  • Garbed Duraliev
  • MaZaRa7's Блог
  • Бубето's Блог
  • talka_natalka's Блог
  • Art as opium
  • nuderider's Блог
  • york's Блог
  • Радио Stereo FM
  • alfman's Блог
  • rasmuss' Блог
  • "Да спасим дърво"
  • Да спасим горите !
  • georgi_95's Блог
  • npn blog
  • geryili's Блог
  • Грозната ИСТИНА
  • iLko0o Блог
  • BGWOLF's Блог
  • mKrotiFy's Блог
  • vesssko95's Блог
  • wow
  • dobrev2006's Блог
  • tan4eto-to4's Блог
  • tafcho's Блог
  • dimbadboy's Блог
  • Biker Boy's Блог
  • interesting
  • McMurphy's Блог
  • Бояна С Блог
  • Linux Блог
  • simonman's Блог
  • stefanova77's Блог
  • koraks' Блог
  • цурка's Блог
  • Valeria's Блог
  • Добрите неща
  • Убонтизъм
  • vasilvas' Блог
  • INova Online Idead
  • MoReNa
  • Cs-mania
  • nikssi's
  • Someone else's blog
  • folksingbacks
  • RedThunder's Блог
  • Аудио Дизайн Блог
  • Orxideq1 - Блог
  • lionelectronics' Блог
  • plamen_4o13's Блог
  • vania st's Блог
  • teodosiii's Блог
  • Нежност
  • valeto9509's Блог
  • лаптопи втора ръка
  • vasiveli's Блог
  • mdshadow's Блог
  • ivchy__'s Блог
  • Kaldata.com - Блог на сайта
  • John3V's Блог
  • ReD BuLL's Блог
  • Chelovechek's Блог
  • boot.ini redaktirane
  • Xesi
  • Online Radio
  • momo_n100's Блог
  • stewie's Блог
  • girobassa's Блог
  • girobassa's Блог
  • bssd's Блог
  • POLICEXPERT
  • runaway_'s Блог
  • Plamen_Petkov's Блог
  • Ум да ти зайде, чейне да ти падне
  • vim's system logfile
  • Ivanov BG's Блог
  • Online Radio | Онлайн Радио
  • troubled's Блог
  • ЪNDERGROUND
  • web-admin's Блог
  • Rumen80's Блог
  • SAW's Блог
  • YONOV's Блог
  • gatzof's Блог
  • numberonebg
  • yanakinn's Блог
  • scepsis' Блог
  • man1k's Блог
  • niki5656's Блог
  • niki5656's Блог
  • Абраксас's Блог
  • GaMeR007's Блог
  • nupagadi's Блог
  • Pullman_Guard
  • Stenli96's Блог
  • Настройки на Norton Internet Security 2011
  • adXok
  • The_young_girl's Блог
  • Цонко's Блог
  • Anri_341's Блог
  • В КУХНЯТА С БЕТИ
  • spodeli
  • toli_dmx's Блог
  • BiSsI BeLuCcI's Блог
  • RUVENERA
  • RUVENERA
  • technologichno
  • Pupakis' Блог
  • indenvar1266's Блог
  • Polina Porumova's Блог
  • На кафе при El.
  • makityson's Блог
  • lifehackerbg's Блог
  • Sony Ericsson
  • rumen1969's Блог
  • titan76's Блог
  • kiro_80's Блог
  • svilena2616's Блог
  • svilena2616's Блог
  • rumba
  • Expectation's Блог
  • Styl3r's Блог
  • ART Plostad / АРТ Площад изчисти
  • Kastiel's Блог
  • Тя и Той
  • Metal SL's Blog
  • VIP's Блог
  • gonul can's Блог
  • gonul can's Блог
  • vipcarbg's Блог
  • SyncHelp's Блог
  • Krasolesko's Блог
  • neoset's Блог
  • kovak's Блог
  • luybomir's Блог
  • superpetko's Блог
  • joro.ivanov.8
  • Armeec's Блог
  • zhekov2's Блог
  • X's Блог
  • Радослав Райчев
  • geceto33's Блог
  • EURENT
  • продавам игри за PS2
  • 730D0R's Блог
  • kotenceto-123's Блог
  • kotenceto-123's Блог
  • MarraOfChaos' Блог
  • Lora2312's Блог
  • Tsoni Ruseva's Блог
  • Fanka Kiorova's Блог
  • DANGER - Блог
  • Sandra 19 - Блог
  • milen yordanov - Блог
  • kukundrela - Блог
  • atakmim - Блог
  • BloodRayne 2
  • Geni Danailov
  • carousel - Блог
  • jerii - Блог
  • Блогът на Иванна
  • Paulownia_bs' Блог
  • Erdjan Usniev - Блог
  • Някой знае ли програма за смяна на цвета на снимките?
  • Блогът на Viviann
  • Anton Petrov - Блог
  • d1m1tko - Блог
  • Sissona - Блог
  • bux1-minimum payout1$-доказателство за плащане
  • Grand Master BG
  • alpi7 - Блог
  • Dj.Viks' Блог
  • soevsous' Блог
  • ACCESS DENIED - Блог
  • Megi1 - Блог
  • Информация за ракови заболявания
  • ElenaDuzh - Блог
  • всичко е яко тук
  • Развъждане на данио- ПОМОЩ
  • desito11 - Блог
  • Tsveti i Rumen Borisovi - Блог
  • artist2011
  • extext - Блог
  • nadiq - Блог
  • Wow server
  • Torist - Блог
  • baygry - Блог
  • baygry - Блог
  • dancho02 - Блог
  • Шери - Блог
  • Iztre6tel - Блог
  • sa6inka99 - Блог
  • Ресторант БГ
  • Приятел
  • ShtrakBG - Блог
  • bubby_x - Блог
  • wlastelina - Блог
  • Обзавеждане интериор дизайн | Мебели по поръчка
  • Aliya - Блог
  • sladuranata_17 - Блог
  • panicersclub - Блог
  • ISTERIA Design - Блог за Истерия
  • УИНДОУС ТЕМИ WINDOWS THEMES - Блог
  • Сънни - Блог
  • Компютърна поддръжка
  • firmi-catalog
  • Ай Ти Код - Блог
  • Един блог...
  • umen umen - Блог
  • Повишете приходите си с над 1500 $ на месец
  • promostoka - Блог
  • webmactep - Блог
  • mitko7211 - Блог
  • gatgamel73
  • FunPlace!
  • didko_96 - Блог
  • petrov6123 - Блог
  • vasillissa - Блог
  • hrodopski - Блог
  • agita - Блог
  • samsung wave 525
  • Dio Тото - Блог
  • gosheto_09007 - Блог
  • gosheto_09007 - Блог
  • brigadiri
  • Mina Hadji - Блог
  • http://bgtop.net/in.php/1304360803
  • Новите HOUSE хитове
  • venom_217 - Блог
  • Rosica Georgieva - Блог
  • Rosica Georgieva - Блог
  • pisatelkata - Блог
  • krisa - Блог
  • damian555 - Блог
  • Уилбър Смит
  • Blagovest Georgiev - Блог
  • Teenews.eu
  • Soccer-Show-Kristi-Hristo Petkov - Блог
  • Gatelina - Блог
  • ISO 27001, ISO 20000, ISO 22301 - публикации и коментари
  • foty - Блог
  • foty - Блог
  • Кофражиста
  • krasiva_luja - Блог
  • krasiva_luja - Блог
  • stelsiii - Блог
  • Моля ви помогнете
  • tripping - Блог
  • PLESIO - Блог
  • Stela N. - Блог
  • BGzona.net
  • Часовници
  • Здрач 4: Зазоряване
  • Krasimir Chonov`s blog
  • sisi7099 - Блог
  • http://bhm-hotels.com/blog
  • help40 - Блог
  • Solo_HR_Consulting - Блог
  • Компютърна конфигурация до 1100 лв
  • cool_boy - Блог
  • nikola1488 - Блог
  • elicity - Блог
  • security96 - Блог
  • Aldebaran_αTau - Блог
  • tres1 - Блог
  • mravka123 - Блог
  • Поличка
  • Доходите днес! - как да имам високи доходи.
  • Аугментед Реалити приложения
  • rikito
  • Kameliq19 - Блог
  • Как да спечелите пари за 30 минути на ден?
  • divoto zove - Блог
  • Програма за видео ефекти
  • Помощ за WEBGAMERA
  • Блогът на Виктор Кордон
  • MarkerlessAR-Augmented Reality - Безмаркерна Augmented Reality технология
  • Jimi_box - Блог
  • Traicho - Блог
  • Wi-Fi kak raboti
  • Kiki Marinova - Блог
  • radomirvalchev.blogspot.com
  • teddy_avramova - Блог
  • $ $$ $$$
  • Блог на Jilishta
  • Music19 - Блог
  • tinito98 - Блог
  • Gogoto gogo67 - Блог
  • G.I.Ganev - Блог
  • Блогът на Екатерина
  • Поезия - Блог
  • bissko - Блог
  • us0 - Блог
  • как се прави 3д игра
  • Need for Speed u2
  • yasemin - Блог
  • aldo - Блог
  • marian235 - Блог
  • yulihp - Блог
  • AZ_Z.P - Блог
  • petarparket - Блог
  • kasidi - Блог
  • kaloqndersar - Блог
  • Hristiqn1234 - Блог
  • Hristiqn1234 - Блог
  • Ivav Ivanov - Блог
  • Tupac Amaru Shakur
  • Джесика - Блог
  • Джесика - Блог
  • georgie - Блог
  • Погребална Агенция Алекс
  • Deni M. - Блог
  • alcohol 120
  • martin_i_sibel - Блог
  • адв.Галин Искров - Блог
  • Блогът на Black Wizard
  • ФУНКЦИИ НА ЧАСОВНИКА
  • проблем с кпмпютъра
  • Помогнете да намеря едно старо детско
  • laptop battery news
  • diana3012 - Блог
  • проблем с Facebook
  • imam problem s micro sd kartata si
  • Tsvetelin Bogdanov - Блог
  • kak da si zapisha windows xp na disk i da trygva autoplay???
  • ixb - Блог
  • Проблем s windows Expoler
  • Блог на Истерия дизайн
  • моля дайте регистрация за app store
  • Скрити Камери и Видеонаблюдение
  • teenews' Блог
  • Ай Ти Консулт България - Блог
  • ELTRONICS
  • Футболни прогнози
  • Международен транспорт
  • Vik4ety333 - Блог
  • ghost13 - Блог
  • Dimitarr - Блог
  • Лиляна Благоева Андреева - Блог
  • garo88 - Блог
  • Ревюта на Лаптопи
  • Милен Здравков Матев - Блог
  • donnikalas' Блог
  • Pavlina Stamenova - Блог
  • Kristian Yalamov - Блог
  • DLozev - Блог
  • Новостите от моят ден
  • без име - Блог
  • Игри и приложения Android
  • V nedelq zaminavam na more a v ponedelnik she mi doidi cikala kakvo da pravq ???
  • Iliq Lachinov - Блог
  • Обосновани футболни прогнози
  • И кво като не разбирам
  • Платен учебен стаж в Испания
  • neleta - Блог
  • Статии и информация
  • разход на инвенторен климатик ?
  • ettucuk698 - Блог
  • Windows 8 Release Preview - имам нужда от помощ
  • thirdshopping - Блог
  • АВТОМОБИЛНИТЕ КАТАСТРОФИ СА СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ
  • микрослушалка
  • subawyz - Блог
  • fkuza - Блог
  • Анимиране на картинки
  • Хумор и сатира
  • profinancebg - Блог
  • Georgi Petrow - Блог
  • IT's ME
  • Alex Sarueva - Блог
  • Въпроси за CS
  • polezno
  • За жената
  • gogo_889 - Блог
  • mrejabg - Блог
  • Viko OO - Блог
  • Jordan98 - Блог
  • elinceto54 - Блог
  • weezyyyy - Блог
  • Antonia pilenceto - Блог
  • Футболни прогнози и статистики
  • best in the world - Блог
  • Всичко за компютрите
  • Всичко за игрите
  • prostoe - Блог
  • Bathory - Блог
  • 11 А ПГ "Ген. Вл. Заимов" - Блог
  • Nadka Kostova - Блог
  • notargetbg - Блог
  • Блог за SEO оптимизация
  • vulk20 - Блог
  • Блог за оптимизация
  • Аксесоари за твоя телефон
  • My Videos
  • Съвремие
  • Kak se vkluchva WIFI na samsung galaxy s 2 replika
  • Люсиен Мартинов - Блог
  • loveannie - Блог
  • Misko Creators' Блог
  • iana27 - Блог
  • Tuni - Блог
  • Алекс123 - Блог
  • gogolino 98 - Блог
  • winboze - Блог
  • keisis99 - Блог
  • проблем с усилвател унитра m531s
  • warda - Блог
  • pcuslugi - Блог
  • Ani Ivanova - Блог
  • poznai - Блог
  • Проблеми с хостването на сървъри
  • Харесвам едно момче, но как да му кажа
  • ismail96 - Блог
  • Gosho_34 - Блог
  • FastUB - Блог
  • Шмекер
  • minalo - Блог
  • Депо за паркет - www.parket.bg
  • Църква Търси Помощ За Покрив
  • bak123456 - Блог
  • Компа ми не се включва!
  • Пицария Ла Фурия - Блог
  • Monii Sunn - Блог
  • sobstvenost - Блог
  • BG_Ribolov 2.0.1.30
  • NeecLaaaa - Блог
  • Блог
  • Svejia - Блог
  • milena dimova - Блог
  • lpkris' Блог
  • PS2 помощ
  • Как да накарам момиче да ме хареса.
  • tao_kz - Блог
  • Любов от пръв поглед съществува ли ? ^ ^
  • Счетоводна кантора Експрес Консулт- Блог
  • Ще ме бият, какво да правя ?!
  • Marian Atanasov - Блог
  • Как се инсталира linux Fedora?
  • Радостина Славова - Блог
  • Симеон Янков - Блог
  • shkumbo - Блог
  • Emilios Dulgeridis' Блог
  • Gery Horan - Блог
  • Extreme design
  • Георги Христов - Блог
  • Пазарен помощник
  • vankos2423 - Блог
  • Блогът на Йордан Манчев
  • ivan343 - Блог
  • ВанДин - Блог
  • Ден събран в страница - Блог
  • Голяма Веселба
  • груб строеж,строителство до ключ,довършителни работи
  • nvidia geforce 9800 gt
  • Iphone 4S Блокира!
  • Истории за живота
  • Ivalina Marinova - Блог
  • Интернет Информация
  • Петра Сотева - Блог
  • Баничка
  • Блогът на един уеб сърфиращ и не само.
  • Проблем преди море
  • Почивка в Бургас
  • РУСКА ПРОТИВОВЪЗДУШНА ОТБРАНА
  • nikola14 - Блог
  • Djunet Topalov - Блог
  • kilara35 - Блог
  • eraser1216 - Блог
  • Kaloyan Wee - Блог
  • СПЕШНО-ДАЛИ ЩЕ МИ СТАНЕ ПРОЦЕСОРА ! единият е сокет LGA775 а другият PLGA775 ще стане ли ?
  • как да направя шпагат във въздуха
  • ClixSense - Интересно и Вярно !
  • Искам да ви представя подслушвателни устройства на добри цени
  • Скрити камери | Шпионски камери
  • Проблем с втори акаунт на windows7
  • Техника за подслушване / Подслушвателни устройства
  • Скрити камери - модели
  • Красен Стефанов - Блог
  • Галина Георгиева - Блог
  • Мария Генчева - Блог
  • Dohod v net
  • С++
  • Има Ли програма като camtasia studio
  • martina m - Блог
  • Archmaster Archmaster - Блог
  • interiorendizain
  • Една нова социална мрежа
  • qkiq223 - Блог
  • ТОП Хотели - София & БГ
  • Asus Google Nexus 7 32GB LTE (2013) 24 месеца гаранция!
  • achk0 - Блог
  • Джани - Блог
  • Трябва ми програма за рисуване!
  • Искам да разбера точния модел на ножа .Smith & Wesson
  • nonameeee - Блог
  • КОЙ ЛАПТОП ДА ИЗБЕРА
  • chuchi_ - Блог
  • s_rox9 Space
  • Всичко е сега
  • Промени себе си - Бъди щастлив!
  • splinter2000 - Блог
  • Когато всичко срина се
  • deneto - Блог
  • проблем със уиндолс 7
  • Видеонаблюдение - Блог
  • Й.Георгиев - Блог
  • Екрана ми е обърнат на опъки.Незнам как да го оправя.
  • bacidolci - Блог
  • имам интернет но сайтовете не зареждат
  • ВАЛКО - Блог
  • Yordan Yordanov_316230 - Блог
  • Славея Момчилова - Блог
  • borislav mitkov - Блог
  • zdravena - Блог
  • Angel Hristov_296836 - Блог
  • Блог Здраве
  • MyITblog
  • georgi_arsov_89 - Блог
  • Проблем с League of legends
  • Atanas Petrov 10 - Блог
  • Валерия Димитрова - Блог
  • StanimirDN - Блог
  • 100yanki - Блог
  • kemwuri - Блог
  • Как да разбера дали ме следят през компютъра и телефона
  • Alex&Vanko - Блог
  • rosi45 - Блог
  • Амитола - Блог
  • Силвиа - Блог
  • Soviet Soldier - Блог
  • Моята малка тайна
  • Michael123 - Блог
  • Greak - Блог
  • Фотоволтаичната ми система
  • ani7631 - Блог
  • Kristiqn Georigiev Pavlov - Блог
  • Kristiqn Georigiev Pavlov - Блог
  • Георги Драганов - Блог
  • за сайта в който се печели пари
  • xxMxx - Блог
  • Пифче - Блог
  • Sleda - Блог
  • PaidVerts -ПЕЧЕЛЛЕТЕ БЕЗ НАЧАЛНИ ВЛОЖЕНИЯ !!! - ПЛАЩА
  • Блогът на KaldataX
  • vikididibobi - Блог
  • Black Hat Bulgaria - Блог
  • Шабан Бисеров - Блог
  • dbeastblog
  • Весела Стойчева - Блог
  • Kahinat - Блог
  • Акция 2010 ЕООД - Блог
  • vidak - Блог
  • freetime23 - Блог
  • MobiButik - Блог
  • Unknown9000 - Блог
  • Kseniya Koseva - Блог
  • petyr96 - Блог
  • Стоян Коцев - Блог
  • Бисерка Тодорова - Блог
  • Александра Петрова - Блог
  • Как се прави сайт и реклама на мойте сайтове
  • Как да се справим с вредните насекоми и гризачи в нашето жилище ?
  • SKU4NO - Блог
  • Зов за помощ имам вирус на компа
  • ТЕСТЕР БГ - Тестери на парфюми
  • cppcode - Блог
  • Проблем с Пц-то
  • GPS проследяване на автомобили и обекти.
  • Iliyana Delcheva - Блог
  • remia110 - Блог
  • Iliyana Delcheva - Блог
  • Ани :) - Блог
  • Георги Георгиев. - Блог
  • niki_19842 - Блог
  • Е. Кадъолу - Блог
  • Marin1232 - Блог
  • OUT OF RANGE
  • Кецове SUPRA, Кецове Супра
  • Viktor Lalev_334903 - Блог
  • Проблем с компютърът.
  • Darkville - Блог
  • miroslava01 - Блог
  • Ternimatorxddddd - Блог
  • Някъде в средната земя.
  • Смартфони
  • Блог за забравени филми
  • Имам два компа от единия мога да хоствам,а от другия немога
  • Alexander Bright - Блог
  • Terraria Problem
  • ivosirakov - Блог
  • xXx6Insane6xXx - Блог
  • Georgi113 - Блог
  • linksus' Блог
  • Problem
  • Сървър на Minecraft през рутер ПОМОЩ!!!
  • Ивелина Димитрова981 - Блог
  • Компютър
  • Iordji Ivanov - Блог
  • Petq Petrova_155065 - Блог
  • NOPE
  • Помощ със С (си)
  • dpgeorgiew - Блог
  • Госпожата по Английски език ни даде есе за ваканцията моля помогнете ! Темата е- Whats your ''definition'' of love ?
  • HellCold - Блог
  • Имам проблем със зареждането на лаптопа
  • Счетоводна къща Ангелов Одитинг
  • TMW - Блог
  • Daniel Ivanov_320318 - Блог
  • audi a3 8p vs. golf 5
  • Иван Георгиев_13 - Блог
  • didimalkiq моля за помощ! error retrieving information from server
  • Angel Ivanov - Блог
  • ecostart-bg.com - Блог
  • urageblack - Блог
  • tedito2803 - Блог
  • Видеокартата AMD R9 285 2GB
  • Kosta Kostov_342676 - Блог
  • Печелете лесни пари от PTC сайтове
  • Cumhur Cumhur Şirinyurt - Блог
  • проблеми с таблети
  • помощ
  • Блог на is20-bg.com за технологии, лаптопи и джаджи
  • Компютър за игри бюджет 600 лв.
  • Blue Ray
  • Музика
  • acnekt - Блог
  • Блог за изкуство
  • Mihel - Romantic Relaxing music
  • nqkaFF - Блог
  • reron - Блог
  • htc hd2
  • krasiela02 - Блог
  • Ivan Rosenov - Блог
  • nikito2004 - Блог
  • georgemili - Блог
  • Techno Studio
  • papaya
  • Блог на МИМСКИ
  • 8
  • Дърдорилник
  • bitcoin
  • Тайните на моята душа!
  • Росица Копукова
  • bmw m
  • Soccer - Show - Kristi - Hristo Petkov
  • приказки за лека нощ
  • Мъдроста на мислите
  • AnYonSim
  • Старогръцките богове и хора
  • Unison Design - Блог Унисон Дизайн
  • Обичам те .....
  • Lg L Bello нещо му става?
  • Блог на Майстора
  • Kradecat na Praskovi
  • make money online
  • gearbest
  • СТАМАТ - Вечна Истина 2015
  • Пътна помощ Ихтиман
  • 100ampera - Блог на 100ampera
  • Дизелор - Блогът на Дизелор
  • LittleAlexBG
  • witness
  • PULSTAR
  • Мода / Fashion
  • Моят дневник
  • Пътувания и малко култура
  • Don4eV
  • viktoriq
  • AGE OF EMPIRES II
  • правене на нови сайтове
  • Пролем с програмата Aero на лаптопа ми вижте подробно в описанието!!!
  • ВХОД СВОБОДЕН на Международния Фестивал на Анимационния Филм ЗЛАТЕН КУКЕР-СОФИЯ
  • Movistar
  • lingerie China
  • Позитивно
  • ПА
  • А.Robert
  • star trek филми = идея_телепатичен контакт със съвета на 9
  • индийски извънземни
  • раз3ване
  • Ѣi
  • weishihao
  • Лично творчество
  • LOL
  • Top 10 True Love Dating Sites for Find Girls
  • След пълен мрак.
  • Ros Mistral
  • kalinap
  • ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
  • блок_вериги = p2p трансформация
  • travelmaggie
  • live cams
  • scam
  • Star Trek: Discovery Season 1 Episode 15
  • защо някой игри са опасни за децата?
  • Епилация и други козметични процедури
  • Пътешествия, страсти и контрасти
  • Съществува ли магията
  • Maria Carter
  • Споделени мисли ))
  • Личния блог на Цървулчев.
  • ПРОМОЦИИ И НАМАЛЕНИЯ
  • Уеб дизайн - как той влияе на полезността на сайта?
  • Какво казват huawei за новите им смартфони от серята "Mate"
  • Харетеристики на Huwei Mate 20 pro!
  • Топ 5 браузъра, който може би не знаете, но полезни за вашия Android смартфон
  • Пожарникар.
  • ъпдейтфобия
  • Компютърни курсове | Програмиране, дизайн, SEO и други
  • Програмиране, дизайн, SEO, Java и други
  • Програмиране, дизайн, SEO, Java и други
  • чувствам се виновен малко
  • Бари - морското духче
  • Касови апарати Профинанс Д ЕООД
  • Интересно четиво
  • Най-добрата домакиня
  • А.Х.Т.sekirata cekupama
  • Великата Странджа и богинята Бастет
  • Великата Странджа и богинята Бастет
  • Вятърът под моите крилe
  • Един Присмехулник
  • Кътчето на Kim
  • dellbg
  • Windows диск d
  • Кино
  • Недка Арабаджиева
  • Размисли
  • Работническо дело
  • Мои забележки по правописа, пунктуацията и т.п, на езика ни.
  • Learn To WoW Classic Power Leveling Like A Professional
  • Is Knowledge Broker Valuable?
  • Why You Need To Be Serious About Whizzinators
  • Constant.in.nothinG - личен блог
  • tres1
  • Смартфони ТОП 5 за 2020 година
  • Can  Hydrogen Water Generators Keep You Healthy And Fit? 
  • Блог за Фрийлансъри
  • Актуален новинарски блог за игри
  • мога ли да сложа ECC не регистърна памет във машина със ECC регистърна памет
  • Забавления
  • Забавления
  • Даниел
  • Николета
  • Калоян Тех
  • Безлактозные продукты
  • Linux
  • заказ продуктов
  • OpenBoR - За програмисти и геймъри.
  • OpenBoR Игри и в България
  • блогът на zeox
  • Недоумения
  • българските дупедавци
  • жизнь
  • Секирата ще посека!
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Блог
  • слънцето = врата Блог
  • Freelancers - Свободни Професии - Търси/Предложи Услуги Блог

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета
  • Аудио и компютърна техника - въпроси и отговори Видео клипчета
  • Мъжете знаят защо Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България
  • Freelancers - Свободни Професии - Търси/Предложи Услуги Събития

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Instagram


TikTok


Twitter


ICQ


Град


Интереси

  1. Та вървя си по улиците спокойно, озъртам се, дано видя това, за което съм мечтала от малка, но… Срещам на вид подплашени стари хора, възбудени млади хора, млади жени-„кошути“ и агресивни младежи. Не ме подминава и простотията и то в наглед нормални хора повечето дипломирани. Това последното няма как да не го знам, защото тези не пропускат да го изтъкват и дори на челото им е изписано онова тартюфското. Става ми едно болно ,защото знам, че народът ми е умен, мъдър народ, гостоприемен, особено за чуждите сякаш да се докаже. Реших да свърна в парка. Майки с колички захапали цигарата срещу детето си! Парадокс е , нали? Спящи клошари по пейките, а кръчми, кафета колкото искаш, нищо че се води градска градина, парк. Решавам да седна за малко, да си почина. Стар човек съм все пак, но къде, то няма здрава пейка, освен на тези каменните. Някой хитрец ги е измислил. Не закъснява срещата ми с някой приятел, познат от младините ми, но просто няма какво да си говорим. Този фон, тази действителност пари и гори, разяжда душата и започваме пак за политика, но, о, не, забранено е ! Дежурен отговор на всеки е – „Не се занимавам с политика, не говоря за политика“. От страх ли, от гнусота ли, от тесногръдие и липса на гражданска позиция, но това няма как да не ме разстрои. И изведнъж светлина в тунела. Насреща си виждам млада жена. Разпознах я ,защото е световна шампионка прославила България. Дали съм я учила или не няма значение ,както и другата до нея музикална звезда. И двете изгряха като такива в чужбина. Защо не у нас? Питам се, питам тях. Вътрешен глас ми отговаря. Защото сме злобен и завистлив народ, разединен. То това си го знаем, известни сме по света с него, но защо и с простотията Ганьовска? Бай Ганя е навсякъде дори в пола. Дори в интернета. Та пак отклониха ми желание за разговор на други теми, освен какви туршии и зимнина ще правим тази есен, къде са децата ни и колко са добре в чужбина, забележете в чужбина. Коя кола поред сме сменили, разбира се втора употреба внесена отвън. Как тя си ни върши работа ,като сме си я боядисали, поправили и колко сме доволни от живота. Битовизми. Темата за нашите управляващи толкова опасна пак я прескачаме не по мое желание разбира се. „Не ме занимавай с политика , те всички са едни и същи! Не ходя, няма и да ходя на избори , пак ще ги натъкмят“. Ето това безверие, апатия, тъпотия, снобизъм удря ме направо в главата и реших просто да изгледам един филм в Молла. Ама и там, то какви филми. Отказах се. Нямам кола , не ми и трябва някаква си бричка щом нямам пари за нова и хубава, като новата Шкода на Бойко Борисов- бивш (в задкулисие) премиер . Чак за джипка не мога и да мечтая, те са за онези там дето само отчитат присъствие в НС, спят по столовете или инсценират омраза, кавги помежду си, а в кулоарите се прегръщат и пият кафе, о, да, хапват безплатни кюфтета- прословутите депутатски кюфтета. В градски транспорт не се возя? Мерси. Или врата на тролея ще ме защипе или ще ме овика шофьора и кондукторката, че съм имала претенции за разписанието им, което не се спазвало заради светофарите, трафика. Или някой ще ми се изкиха в лицето, при това този някой е без маска и не е единичен случай. Има и хитреци носят я под носа си, на врата направо. И кучета, кучета бол, толкова деца не видях колкото кучета. На пейка, под пейка,пред магазините правят компания на продавачката,която си пуши цигарата и пие кафето на прага на магазина. Няма купувачи, това е . Беднотия. Ще ме оборите, да, ама не. Видяла съм и пълните колички в Кауфланд и колите , не трошките пътуващи към курортите в Гърция и Турция. Това не е болшинството народ. Гърците и турците нямат там Юндола, която у нас е затънала в отпадъци и мръсотия, особено след мероприятия и фестивали . Култура, възпитание. Как другите държави имат хигиена, дисциплина, съзнание и чисти плажове, пазят природата си, грижат се за народа си, дори един Ердоган?! Няма да Ви казвам колко българки –„циганки“ срещам по пътя си, та и по спирките захапали цигарата . Абсолютна простащина. И реших, че няма къде да ида вече, защото простотията както казваше една велика наша актриса е навсякъде дори в тоалетните, особено безплатните. Помислих си за навън, но кой нас българите ни мисли за бели хора там, където ни имат за слуги. Наистина ще повярвам, че българите сме добре, когато гъркиня дойде в България за домашна прислужница. Италианка също. И сами си го направихме. Правим това, което искат чуждите държави от нас и следва път към робството. Отвън подбират умните и кадърни българи и ги използват за тяхната си държава, за техни цели дори в политиката и интернета, медии. Ще повярвам ,че сме независими от Турция, Доган, когато в Турция се разрешат български партии, построят се поне десетина български църкви, когато се пускат български новини по турската телевизия и спрем да хленчим на турските сериали излъчвани по националните ни телевизии и то веднага след българските новини, емисии. Но тези разсъждения ме умориха ,макар че мога и да продължа, от което няма да Ви стане по-весело, защото наистина-„Какъвто народа такива му и управниците“. Умните измряха, някои избегаха, останаха тук прости и чуждица гости. автор на стиховете и клиповете, на разказа А.Х.Т. sekirata cekupama sekirata Загубен прост народ как да те обичам 04 януари 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова
  2. -Лъвчо, ти си цар на животните.Скръцни на тази усойница, дето е дръзнала да ми се перчи, че с устата си ще ме накара да се променя, да се спра! -Не ме занимавай, рунтавелке! Харесвам те, но не ме хвърляй в грях.Тя че съска, хапе , да, но не е кой знае колко силна и даровита, виж колко псета, котараци се въртят около тебе, заслужава ли си да се дразниш от една змия? Успокой се, укроти се, нека си съска усойницата. Тук се срещат и кобри, и други по страшни от нея змии. Ти какво си се хванала с нея? Защото те хапе ли?Нима те ухапа точно, където трябва? Нали ми се оплака,чух те, направих и ще направя поне в тази гора тя да не те закача. Сега с какво ще ми се отблагодариш? -Да ти купя нова грива, Лъвчо, не става. По добре на мен купи ново кожухче,защото знаеш че съм скоклива от клон на клон тук там, като скачам все се проскубвам и често подмокрям. -Много ще ти стане! Ти какво ще ми дадеш, рунтавелке? -Знаеш,че съм самичка,но ходя и скоро бях в други гори,та от там ще ти донеса нещо, но ще чакаш. Трябва да довършиш тази усойница. Има и други покрай нея в тази гора, като ги спреш,а аз ще се погрижа и за в другите гори. Методът ми е изпитан, затова съм кръшна и рунтава. Не си обичам името-катеричка рунтавелка, но пък си има файда. -Пак ме излъга, ще ме караш да чакам, но няма да е за дълго надявам се, има и други катерички в гората с много по евтини кожухчета и по яки опашки. -Стига бе, какво искаш да кажеш, че аз не струвам колкото една стара усойница, влечуго?! Да не би да е тигрица, лъвица я?! -Ако съдим по това какво можеш и вършиш ставаш и за царица, рунтавелке, но друг е въпросът, че усойницата съска и то много остро и заплашително. -Стига де, все пак е само змия? Да де, но обича да се катери по ниските храсти, напъва се и по стръмните склонове, дразни ме, настръхвам, хваща ме яд, като я видя и чуя да съска и все ми се перчи с това петно на главата, като че ли е белязана от Бога. -Кожата на повечето змии не е по малко евтина от твоята, а отровата на змиите, нали знаеш колко е ценна . А усойницата хапе само, когато е застрашена пък и отровата и не е опасна, рядко е смъртоносно ухапването и , но ти я застрашаваш, дразни те със съскането си? Какво искаш от нея, остави я на мира, нали знаеш, че съска най вече когато е бременна или нападната. -О,то това и остана да е все бременна, като я видя! Ще те зарежа и ще ида в другата гора при другия Лъвчо, там катеричките са по защитени. -Ами свободна си, но ще ти кажа за сбогом, че ти, драга , си сбърканата. Ако твоята омразна змия усойница е влечуго, то ти не падаш по долу. Ти също се влачиш, дори не можеш да хапеш, а само ревеш и се оплакваш. Пълзиш, с пълзене я караш, каква катерица си?! -Да, ама с пълзене се стига до върха, а змията ще си стои в дупката и ще се влачи цял живот. Голяма работа, че Адам, Ева и Змията….аз ще обърна историята, митологията, за мен ще се говори. -Тук си права за тебе се говори и ще се говори, но какво? Скоклива си по природа, а пълзиш и се молиш, оплакваш се, натрапваш се. Капризна си, суетна си, парадираш с опашката и кожухчето си, стига вече! Ставаш ми по лигава и от охлюв. А сега сбогом, щом така го искаш. Имам среща с усойницата - каза лъвът и се отдалечи от рунтавата си обожателка. Повтаряше си- По добре устатница отколкото рунтава развратница! 20 декември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова
  3. Добър вечер, слънчице!!! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най малко мислех за себе си, когато ти беше около мене, но не и с мене, до мене, но не и при мене. Когато аз се надявах на нещото - онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах,че е на първа позиция при вас мъжете, повечето мъже. Когато си мислех, че сред мъжете простотията, клюкарщината липсва, прекаленото самочувствие, самонадеяност и фукня. Не знаех,че човек може да обича, да се хвали със семейството си, а в същото време да се гушка в чужда женска пазва (слава богу не моята), да търси сила , утеха,удоволствие навън при другата, другите най- често много по- млади жени, ей така и за самочувствие. В този момент бих ти припомнила, че ненавиждам меко казано тази технология на обработка на любовницата или просто жената за мига от мъж, който се представя и фукляви, че всичко му е наред ,че няма проблеми. А всъщност има и то най- големият му проблем,че търси спасение навън, където ги няма децата му, съпругата му, навън при онази чуждата. Е тогава, слънчице, защо е тази фукня, фишкане, че си щастлив,че имаш всичко - семейство, деца, съпруга, пари...донякъде и здраве? Защо? Аз ще отговоря веднага. Защото си самотен,слънчице. Много повече от мен и такива, като мен. Защото всичко, което имаш ти е омръзнало и би рискувал всичко само и само да върнеш сладостта на душата си. Но не можеш с разни извънбрачни връзки, не можеш. Защо ли? Просто е. Бягаш от себе си. Когато човек бяга от себе си, губи и себе си. И така ,слънчице, какво бих искала още да ти река? Защото не мога да ти се радвам. Ти си една химера без сянка. Това,което те дразни е другото, което го нямаш, което не можеш да почувствеш така, както го чувствам и усещам аз и такива, като мен. И ще река, отсека, както винаги прави секирата. Не хвърчи, слънчице, не лети! По -лесно е секира да литне, отколкото труп. Труп без крайници, чак пък с крила! Защото ходенето по земята с тези крайници не ти се отдава- от таз в оназ плява. Защото ръцете ти са твърде къси да стигнат истинското слънце,слънчице. Ще речеш и ти защо ли те наречам така? Не знам. Може би е от желязото, стоманата в мен ,което е нещо много различно от слънцето, от топлото. И все пак бих се стопила. Бих се стопила, но няма го огъня, няма го, слънчице!Около мене само въглени, изгоряли слънца. Затова те създадох теб, слънчице.Теб, което не виждам,което не топлиш,което не грееш....което те няма. Стоманата във мене кой ще разтопи, няма чувства, няма и сълзи, няма обич, любов, сласт... Не се живее само с секс и страст!!! https://www.vbox7.com/play:79dddedbee поздрав за Ан от.... 04 декември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. Валеше като из ведро нетипично за селото, в което се беше скрила Калина при свои близки. Всичко се движи по план така както тя беше решила и сега остана най страшното. Убийството. Никога не е убивала и животно, на мравката път правеше.Имаше вътрешно усещаше, че няма сили за това убийство, но трябваше…! Знаеше, беше и доказано във времето, че или тя или той - това е, но по лошото беше, че той искаше и смъртта на дъщеря им. Ще и казва някой си, че имало други начини. Има ама няма. Няколко пъти живота и висеше на косъм, както и този на дъщеря и. На римския папа да се оплаква все тая, никой не го интересува, лични проблеми били. Такава е държавата, чака се да има убит, нещастен случай, изобщо смърт, а и тогава нещата се потулват. Или се разследват с години. Накрая който е имал пари той печели. Нищо ново под слънцето. Калина покри добре с одеяло дъщеря си, която спеше дълбоко. Беше се погрижила момичето нищо да не знае. Наметна се с мушамата и излезе в големия дъжд. Постоянно си повтаряше дано и върви по вода. Беше твърдо решена, та нали затова дойде чак до тук далече от града в който оня изверг живееше. Той бе причината да напуснат града с дъщеря си, да ходи по къщите сега. Тя ще е причината той да напусне този свят. Знаеше правилата на Господ, че никой няма право да посяга на чужд и свой живот, но тя беше простосмъртна-грешна, като всички хора. Нямаше време да чака. Какво да чака? Възмездие? Та с какво би я огряло това възмездие след всичко, което и бе причинено. „Вълкът му е дебел врата, защото сам си върши работата“ - това не го е измислила тя. Не се страхуваше, но адски бързаше и тази припряност можеше да и попречи. Стигна до мястото, където той трябваше да дойде, така се бяха разбрали. Беше му обещала и парите останали и, както и документите. Гаврил беше адвокат и нямаше как да го излъже. Затова не мислеше да шикалкави. Ако се обърнат нещата срещу нея, а той би я убил с удоволствие, дори и тогава никой не трябваше да знае кое, защо и как. Дори дъщеря и. Една тъмна сянка се появи между дърветата до брега на реката. Калина разпозна самият Дявол в образ на човек. -Калина, заради нас ли е този порой? Калина мълчеше, не искаше да се чува гласът и . Беше подозрителна и му посочи близкото дърво. Подслониха се под дървото и се гледаха право в очите. Очите му искряха. Калина усети студ и хлад, но трябваше да намери сили. Извади из под шубата белите листи и двата плика с пари. Той се нахвърли върху тях, като звяр. -Защо са два, аз имам дял и от вилата? -Вилата я прехвърлихме на дъщеря ни, не помниш ли? -Не помня и не искам да помня! Къде е това курве? -Аз съм тук и то за последно, каквото имам и мога ти го нося, само ни остави на мира. -Няма да ми се измъкнете и двете ще ви свърша по такъв начин, дето изобщо се не сещате. Стовари юмрук върху главата на Калина и тя се олюля. Листите и парите се разпиляха, Калина се свести и напипа под шубата камата подарък от дядо и преди да умре. Насочи острието към тила на мъжа, така както се бе навел да събира парите и листите. Гаврил ненадейно се обърна и хвана Калина за ръката, зави като куче. Започна борба, Калина нямаше шанс. Риташе го в слабините, бореше се с все сила. Изведнъж просветна светкавица и се чу страшен гръм, дървото до тях се разцепи на две и част от него падна върху тях. Последното което Калина видя бяха звезди, много звезди. Една звезда светеше с образа на дъщеря и. Протегна ръце към звездата. Така Калина замря. На сутринта се събуди в някаква стая. Около нея сноваха лекари и медицински сестри. Човек с папка чакаше в ъгъла на стаята. -Къде е дъщеря ми? -Спокойно, дъщеря ви е добре и чака в коридора да я извикат да ви прибере. Размина ви се, но той, той вече го няма. Калина си отдъхна, погледна през прозореца небето и си каза на ум - Имало Господ! автор А.Х.Т.sekirata cekupama Моята молитва -поезия А.Х.Т. sekirata cekupama 04 декемри 2021.,Плевен Анита Хрисотва Трифонова
  5. sekirata Ne sum ot stadoto 18 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова
  6. -Гетьо, какво е това бялото по небето, цял ден самолети над главата ми бръмчат? -Спокойно, жено! Ръсят за комари, че както е тръгнало ще слагаш в тавата тях да печеш. Те наедряха, хе сега убих един на ръката си, виж. -Аз вчера също убих няколко, но те не приличат на комари, много едри ми се видяха и хапят по иначе. Кракът ми е още подут. -Ами явно ,че с това дето ръсят им харесва и като че ли по –тлъсти станали. -Ха, стига! Комари –тлъсти! -Ма че си проста! То вече не е комар, мигар ти си вече човек чак пък жена. Я се виж какво е останало от теб, от младините ти. Пък си и една капризна. Това не можеш да ядеш, онова не можеш да ядеш, премина на пита и шарена сол. Добре че брашно все още дават от рентата. -Няма да им ям отровите я! Яж ги ти! Затова си се зашил целия, не се вижда къде е вратът ти, къде е главата ти. -Нали другата ми глава все още я виждаш нищо ,че коремът ми я покрива. -Аз че я виждам виждам ма нещо не я усещам. Никаква я няма, дайма намалява. -Ти какво искаш да кажеш, че аз като съм прост и дебел не съм мъж ли? Върви при бат Бойко ако те приеме. Той не е по-умен от мен. Призна си ,че е прост, но поне ще си свърши онази работа, за биче го бива. -Аааа…не мож ме излъга! Там Станка не оди. Опасно поле е там за мен . Пък и той си пада по младо, крехко и с пищова си спи, току виж ме гръмнал. -Ще ти даде някое кюлче, жено, от жал заради беднотията ни. -Ти продаваш ли ме? Омръзнах ти откакто се завъртя покрай тебе онази от гръцко. Знаеш ли там колко е пречупила, па и ковид я не лови мръсницата! -Ей ги пак бръмчат горе! Какво правят все в небето? Откакто дойде това НАТО и ЕС у нас много ни обикалят и се грижат за нас по земя и небе. Там на края на селото, на равното едни огради, чуждо знаме, войници, надписи. Не му разбирам на писаното , но не е нашенско. Не ми дават да припаря до там с говедата. И носят оръжие. То на Бойко пистолета пет пари не струва. Да видиш, Станке, какви шмайзери и все млади момчета ,ама не им разбирам само крещят и бръмчат. -Я си стой, Гетьо при мен и се спри с тези говеда, ще ядем каквото намерим, щото виж и тях изпоклали пак заради някоя от ония модерните болести. Ще си оставим едното, а другите две ще ги направим на буркани. -Ще те туря аз тебе в буркани, проста жено. Забрави ли чий потомък съм? Не се примирявам. Запръхтя Гетьо, взе ловджийската си пушка и тръгна към полето яребици да лови, та Станка да ги сготви. Мина не мина време Гетьо тича към къщи и крещи. -Станке, онези войничета ме подгониха, стреляха по мен като по заек и се смееха на глас. За смях станах ,Стойке, у нас си, у нашенско! Стойка приклекна до Гетьо и видя че нищо му няма. Само се е изплашил. -Гетьо, Гетьо нищо не става от нас, я да си траем. Те момчетата си знаят работата. Пари има там, Гетьо, много пари. Политика. Не е за нас тази работа. Ела да ти направя попарата, че и зъби вече нямаш. Къде си тръгнал с тази ловджийска пушка? Нали децата и внуците ни са далече, по държавите и пишат че са добре. Смрачаваше се и само писък на сова се чуваше,която защо ли бе кацнала на покрива на къщата на Гетьо и Станка. Птицата цяла нощ не се спря, а сутринта къщата вече я нямаше ,нямаше ги и двамцата. Всичко беше в пепел. Хората от селото видяха на метри от пепелището българското знаме на един клон, който ветрецът поклащаше и сякаш шушнеше: Герой си , Гетьо, истински българин. автор проза А.Х.Т. sekirata cekupama
  7. Вятърът свистеше в клоните на дърветата около къщата.Снежната виелицa беше в стихията си. И дума и не можеше да става да се пътува в това време.Кучето скимтеше на двора и единственото ,което тя реши,че ще направи днес бе да нахрани поне него.Все още имаше с какво.То не беше придирчиво.Самата тя не помнеше от колко време не беше се хранила,като нормалните бели хора.Онази нощ починалата и майка и се яви на сън и я попита защо не я е родила в Джунглата поне банани без пари да яде,но отговор не получи. Възкръсналата и майка се бе издокарала с дебелото и кожено палто и не и обърна никакво внимание. Явно беше и сърдита.Всъщност това и палто пак някой и го бе подарил.Но къде ходеше тя?Никъде.Живееше като отшелник.Трудно контактуваше дори със съседите си.Не я разбираха,според нея.Всъщност много и се искаше да си има приятели,хубава работа,да няма това постоянно главоболие,свистене в ушите и желание да се пресели в отвъдното.Искаше и се,но не можеше да се справи.Това вътре в нея беше много по силно отколкото си мислеха околните,дори лекарите.Само тя си знаеше колко е силно и колко е безнадеждно всичко. Пълен срив ще каже някой,но не!Всичко идва от загубата на вярата в човека,в добротата на хората.И кои бяха виновни за това?Лошите.А тя не бе от тях,точно затова беше тяхна жертва.Когато ти вземат всичко,дори здравето,как да продължаваш да живееш.Те всичките тези-лошите са около теб,по друг начин разсъждават,общуват.Това егоизма, лакомията,злобата,завистта и бяха чужди,как да продължи.Задаваше си тези въпроси постоянно и нямаше отговор нито от живите,нито от мъртвите явяващи и се все по често в сънищата.Сложи дърва в печката и се зае пак с плетивото.Плетеше детски чорапки за кого и тя не знаеше.Навярно щеше да ги подари някъде,някога.Сестра и –единствената и жива роднина бе в чужбина,но много далече там зад океана,където всички българи бягащи от Родината си си мислеха,че са на най сигурното място там.Обичаше да чете много и всякаква литература,но не и вестници.Не вярваше на разните драскачи за пари,които твърдяха,че Сибир ще се слее един ден със Северна Америка,че Антарктида се пропуква отвътре,а не периферно и че от това нищо добро няма да последва. Знаеше,че това и да стане тя няма да е жива,и че човек е съвсем безпомощен пред майката си природа.Беше земна,макар че често летеше,летеше в мислите си и в сънищата си.Кучето се разлая и тя погледна през заскреженото стъкло.Мъжът беше непознат,но се спря точно пред залостената и с дърво порта.Нямаше желание да се показва,но той избута дървото и тя разбра ,че няма друг избор освен да се покаже. -Има ли някой? -Какво желаете? Вие ли сте сестрата на Дафне Браун? -Каква Дафне? Имам една сестра Дафинка и живее от много години в Америка,нямам никаква връзка с нея.Друга си нямам.Родителите ми починаха отдавна. -Госпожо или госпожице,как да се обръщам към Вас?Няма ли да ме поканите,студено е ,а трябва да поговорим. Не беше свикнала да кани непознати в дома си пък и мъж,но този и се видя свестен,доста възрастен.Тя все пак беше госпожица дори на години. -Как пиете кафето със захар или без? -Без захар,но благодаря,нямаше нужда ! Мъжът извади от голямата си чанта цял топ с книжа и започна да ги разлиства.Тя не разбираше английски,но той говореше доста добре български.Започна да и обяснява надълго и нашироко за някакви договори,сделки,дарения… -Искате да кажете,че сестра ми не е между живите вече?Но тя няма как да не е имала там съпруг,деца,тя е доста по голяма от мен. -Спокойно,нищо такова не съм казал,но сестра Ви е посочила само Вас за нейна близка,роднина.Засега властите още я търсят. -Искате да кажете,че ми е оставила завещание или дългове? Искам да кажа,че колкото и да Ви е неприятно ще се наложи да пътуваме с Вас до Америка,ако не веднага то след няколко дни. -О,не! Няма да стане,за тази цел си има държавни органи,защо да Ви вярвам? -Госпожице,аз съм честен човек и така стоят нещата,за ваше добро и това на сестра Ви го правя. -И защо? Кой Ви плаща? -Има кой. Изкара си го на чорапчето.Захвърли го в ъгъла на стаята и за първи път се видя в това ужасно състояние. Страните и пламнаха,очите и блеснаха,ръцете и се разтрепериха.Обикаляше нервно стаята, а човекът си наместваше очилата и я гледаше изумен.Навярно чак сега се е убедил,че тя е по различна от другите,дори от сестра и,която явно е познавал.Усети колебание в мислите му,но и разбра,че няма как да не му се подчини.Сестра и ги е забъркала някакви там,но защо нея търсят и то точно сега след толкова години. -Госпожице,Маргрет! Отседнал съм в хотел „Липата” и до два дни-толкова мога да чакам ще Ви чакам да дойдете с решение,правилно решение.Съветвам Ви да постъпите разумно.Билета Ви до Америка е осигурен и пак благодаря за кафето,Маргрет! -Но не съм Маргрет,а съм Маргарита! Човекът стана и съвсем спокойно излезна от стаята с една широка усмивка,която съвсем я озадачи. Цяла нощ се въртеше,не можа да мигне и час, и рано сутринта,когато навярно е поспала три четири часа пак видя в съня си майка си.Пак с онова палто същото,но някак си по тъмно кафяво бе станало.Майка и така облечена се хвърли в кладенеца на двора и заплува.Смешно и страшно,в кладенец,а плува.Затова ли се изплаши и се събуди.Излезна навън до кладенеца-целият покрит със сняг,но и не се опита да му отвори капака.Чу някакво свистене отвътре и изтъпя.Кучето се разлая и се нахвърли върху нея, не и даваше да се доближава до кладенеца. Реши се все пак и отвори капака.Погледна и изтръпна.Към дръжката на кофата бе прикрепен малък пакет ,като кутия.Затвори капака,но това беше само за миг.След това размисли и като че ли виелицата я подканяше да вземе пакета,когато го отнесе в къщи и се опита да разбере какво има в тази кутия изпадна в ужас.Това беше прах,прах навярно от мъртвец.Приличаше на урна.През главата и какво ли не мина,най напред помисли за сестра си,но пък този човек кога е успял да сложи урната в кладенеца,тя беше неотлъчно до него пък и кучето да го е усетило ако е идвал преди или през нощта.Стегна се както никога досега не го е правила,събра най необходимото в една чанта заедно с урната и се запъти към хотела.Там я чакаше човекът още по усмихнат явно доволен.Той не желаеше да отговаря на въпросите и. -Тръгваме ли?Но първо ще върнеш урната в дома си,в кладенеца. -Пак ли? Но защо? -Нека не дразним мъртвите,които и да са те. Когато пристигна в голямата държава всичко и се стори странно,дори човекът до нея стана много сериозен и се държеше строго с нея.Появиха се още двама костюмирани и я качиха в една голяма черна кола.Беше си казала да става каквото ще в крайна сметка една сестра имаше,за която все още се надяваше да е жива.Затвориха я в една стая и я разпитваха дълго.Най много я питаха сигурна ли е ,че с години не е виждала сестра си и откъде е била сигурна,че сестра и само в Америка е живяла.Затрудняваше се в отговорите,не знаеше накъде бият с тези въпроси,но най сетне усети,че сестра и не е била коя да е и че наистина е изчезнала . Не точно защото последните им данни били,че тя е била в самолет,който е свален от еди кои си.Не са сигурни дали е останала жива там където е паднал специалният самолет.Така му викаха специален самолет,специален полет. -А така значи…посъвзе се и започна неистово да крещи и да вика сестра си. -Стига! Вашата сестра си нямаше никой освен Вас в далечна България,но се съмняваме че е жива, че е оцеляла. Впредвид поста и ,ранга и се опасяваме да не е чужд агент,но сме длъжни да изпълним последното и желание да бъде погребана в България.Избрахме кладенеца Ви. Сълзите спряха,само попита: -И защо беше този театър,документи,пътуване? Разпити,дискретност?! -Ние ще продължаваме да разследваме случая,да Ви следим,за което Вие оставате да живеете тук до разрешението на казуса и уточняване има ли смърт.Всичко Ви е подсигурено.Сестра Ви се занимаваше и с благотворителност,но нямаше свое дете,за което мечтаеше. Навярно за нея плетохте чорапките, а? -Тъпи американци!-помисли си Маргарита,но не посмя да изкрещи. Убихте сестра ми. Едничката ми. разказ лично творчество А.Х.Т. sekirata 10 март 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова
  8. Много и вървеше червеното.Когато се облече в червено цял ден само хубави неща и се случваха. -Меги, ето ти една червена ябълка , изхрускай я, че да ти потръгне съвсем. -О,не! Облечена съм в червено и отивам на важна делова среща.Обувките и чантата ми ас също червени.Мисля че е достатъчно.Човекът е специален , от БСП –то. -Ха, ха !Така ли ще го спечелиш? -Знаеш,че по принцип си обичам червеното и ми върви на червено. -А когато си при мама и тате на село и колят прасето има много кръв,върви ли ти на червено? -Не съм забелязала, но то е друго. Клането на прасе е един вид курбан.Старите хора му викат-„преснина”.Като бях малка се борех с брат си за мехура на прасето .Не ми беше до кръвта на прасето и червеното като цвят. -Ооо…вече се връщаш?! Толкова бързо,но защо плачеш?! -Ами нищо не стана.Човекът беше с червена риза и представи си с червени обувки ,като тези на Евгени Минчев-маркови, лачени. -Боже, Меги, този е обратен! -Но срещата ми бе делова, а не да си търся мъж.Държа се грубо с мен и се заглеждаше в червените ми лачени обувки. -И сега какво? -Ще опитам пак, но няма да се обличам в червено. -Но той няма да се съгласи на друга среща. -Сигурно.Като го видях как ме изгледа и просъска-„Много си хитра малката”. Но я ми дай червената ябълка да си я хапна, така и така нищо не стана. Чантата ми, оле, някой ми звъни.Подай ми чантата,че както съм се излегнала не ми се става. Сега пък кой ме търси?! Божичко, той е ! Ръцете на Меги трепереха и без малко да изпусне телефона. -Здравейте , червена красавице! Искам да се видим, нещата ви се уреждат. -Ураа!!! Как да не викам сега като на манифестация?От този човек зависи бизнеса ми, магазинчето ми.Няма как да опитвам със синия цвят, пък и не съм чалга певица,няма да ме приеме премиерът. -Радвам се,Меги, за тебе,радвам се,че си уреди нещата сравнително лесно дори и със сълзи,но признай,че червената ябълка ти помогна? -Мислиш ли? Вече нищо не ме учудва. проза автор А.Х.Т.sekirata cekupamа Песента "Меги" ...Ха,ха ..варианти текст и музика Меги, меги - Формация Звезди Меги Меги - Иван Аргиров 28 октомври 2020.,Плевен Анит Христова Трифонова
  9. ЗАЩО?! Тази статистика не говори ли за спрян или манипулиран мой блог с моя проза? Защо, пак питам?! И да, стана така, че прикриха блога ми за стихове - sekirata.blog.bg, за да качвам стиховете си в jupel.blog.bg- ако това не е нарушаване правилата за самоличността ми и авторовото ми право здраве му кажете! Но въпреки един вид скриването на блога ми за поезия там аз си продължавам да помествам с хиляди напъни и трудности стиховете в sekirata.blog.bg , а в jupel.blog.bg статии и разкази! Да правят каквото искат, сайта е тяхен, но за съжаление и на няколко самозванеца с поли и панталони - уж! ПИША СТИХОВЕ И ПРОЗА, КОИ ЗАРАДИ ТУЙ СА В ПОЗА?! Анита от Плевен - стихове и проза колкото и да ви е мъчно мога го... и ДВЕТЕ! И пея, и свиря, и композирам...и сама поддържам дом и гледам болни деца, при това с една от старите пенсии малки учителски и ...Това за завист ли е ?! СЕБЕ СИ НЕ ЗАБРАВИХ, КАТО СЕ РАЗДАВАМ СЕ ЗАРЕЖДАМ, тъпъгълни! Крадете ме, режете ме, трийте ме...СЕБЕ СИ МЪРСИТЕ! Има кой и кога, когато му доде времето, ДА СЪДИ И КАК. Може да не съм върхът, но си е мое и не е крадено и то по този начин, който Вие няколкото практикувате, триете творбата на човека, а преди това го копирате! И после друг така направил и се засечете, и стане гафа, че не е ваше дори, и префасонирано, и емигрирано! Резил! Как не се срамувате? Какво Ви пречи този ми блог за разкази www.jupel.blog.bg? Kакво, ами имайте и вие. Отвратена съм от злобата и завистта на дребни души, наречени тук творци, поети, поетеси и то пък в дружества, като свободни поети! Наистина сте свободни да се гаврите на хората с труда! С труда и здравето им! И виe имате семейства, деца...как не се срамувате, защо се правите на овчици и булки .......тени, мъже умствено разклатени! То си е така, доказахте го! Обща статистика за блога www.jupel.blog.bg Прочетен от създаването: 38734 Прочетен този месец: 118 Прочетен днес: 22 Гласове от създаването: 692 Гласове този месец: 0 Коментари: 44 Потребители, избрали този блог в "Любими Блогове": 21 с днешна дата- Автор: jupel Категория: Изкуство Прочетен: 243082 Постинги: 229 Коментари: 266 Гласове: 1842 Постинги този месец: 5 Гласове този месец: 13 Коментари този месец: 6 Любими блогове: 2 Блогъри добавили в любими: 27 Блог вълни: 0 Последни 20 регистрирани посетителя 31.10 23:10 - dika999 31.10 23:08 - dika999 31.10 15:50 - sekirata 30.10 03:36 - sekirata 25.10 03:04 - sekirata 24.10 03:26 - sekirata 24.10 02:00 - sekirata 20.10 12:18 - sekirata 17.10 17:46 - sekirata 16.10 01:40 - sekirata 16.10 01:24 - sekirata 15.10 07:11 - sekirata 14.10 19:41 - sekirata 14.10 19:39 - sekirata 14.10 01:57 - sekirata 09.10 21:52 - sekirata 09.10 00:36 - sekirata 06.10 21:34 - kleopatrasv 06.10 19:15 - sestra 06.10 17:12 - milady Последни 20 гласували: 31.10 23:10 - dika999 31.10 15:50 - sekirata 30.10 03:36 - sekirata 25.10 03:04 - sekirata 24.10 02:00 - sekirata 20.10 12:18 - sekirata 17.10 17:46 - sekirata 16.10 01:24 - sekirata 15.10 07:11 - sekirata 14.10 01:57 - sekirata 09.10 00:37 - sekirata 06.10 21:34 - kleopatrasv 06.10 19:21 - sestra 05.10 19:53 - anin 05.10 19:40 - ckarlet 05.10 18:46 - tanelia 05.10 18:33 - lidislidis 05.10 18:27 - sladkotojelanienap 04.10 16:58 - sekirata 03.10 23:27 - sekirata Защо този ми блог jupel.blog.bg е манипулиран?! НЕ ФИГУРИРА В НИКАКВИ КАТЕГОРИИ КРАСАЦИИ Не е достъпен, крие се, заради моята проза , а от 2019 sekirata.blog.bg е в девета глуха, като ме принудиха да пиша стиховете си в jupel.blog.bg ? Липсват постинги за цели години , месеци...а доста от останалите са изтрити преиначени в sekirata.blog.bg Явно кодиран е някак си, защото имам коментар в поста си -А БЕШЕ ТЯ , че чак сега травел открил този ми блог jupel.blog.bg. И защо бе драги ми, кадърни,защо са нужни тези мизерии,защо го позволяват тук модовете,заради други разказвачи или просто преценихте вие,няколкото кадърни,че не може секирата да пише и помества та и проза освен стихове?! Бога ми,вече наистина ми писна от простотия уж в интелигентен сайт,блог ,уж платформа на това, онова,а разни там свободни поети и сдружението им се имат за богове тук, да ,тук, щото няма къде на друго място, а за мене те са мъртви! Ето и друга жалба - 24.10 23:51 - Ало, хакерите на ка4ак! Докога по мутренски? Автор: lidislidis Категория: Изкуство image Прочетен: 169 Коментари: 3 Гласове: 10 Последна промяна: 25.10 02:17 Докога, бе????? Докога с мут...... саморазправа, заради преден мой постинг с истини? http://lidislidis.blog.bg/izkustvo/2013/10/24/nauchi-me-tati.1196380 https://www.youtube.com/watch?v=bXnDr3GPfDs Моят блог, за да не се вижда истината за деянията на ка4ак и свободните поети вече го няма на хоризонта! Аман от цигански крадливи набези на свободните поети и от мутренски саморазправи на хакеритр им!!! Прочетен от създаването: Прочетен този месец: Прочетен днес: Гласове от създаването: Гласове този месец: Коментари: Потребители, избрали този блог в "Любими Блогове": 0 https://www.youtube.com/watch?v=r9K4AVo4NKM sekirata Na prima vista ot raz https://www.youtube.com/watch?v=XK68sPGkehU стихове музика текст изпълнение авторово А.Х.Т.sekirata cekupama 11 септември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  10. -Ей, момче! Има контейнер. Защо изхвърли боклука на земята? -крещеше Вела колкото сили имаше. Беше се показала на прозореца на кухнята си, откъдето излизаше миризма на печена риба -от онази замразената, дето адски мирише. Гоце се беше показал и той на прозореца си и неволно стана свидетел на скандала, който спретна тази луда.Той живееше над нея и беше станал пишман от изцепките и. Още рано, рано Вела тичаше по коридорите и звънеше по апартаментите, а сега и това... Намираше си поводи. Събуди и него, а беше неделя. Гоце искаше да си поспи. Идваше му да я убие. Ето на, сега надзирава контейнерите за смет под терасите и крещи без да се съобразява с никой. Всички и пречеха, но себе си не виждаше. Веднъж я посплаши: -Вело, спри да се правиш на областен управител. Като не можеш да приемеш, че над тебе живеят хора купи си апартамент на последен етаж. Но тя не искаше и да чуе. Не спираше, повтаряше си едно и също, като развален грамофон. От горните етажи и хвърляли боклук на главата и все, когато тя била на прозореца. Ами тя кога ли не е там, това е наблюдателният и пост. Трябва да слухти, да има изглед отвсякъде, пък само от балкона не става. Интересуваха я нещата с подробности. Гоце беше поставил една тръба на чучура на терасата си, да не и капе вода на прането, когато я мие. И това не му даваше -да си мие терасата. Тя вдигаше луди скандали та чак на спирката се чуваха крясъците и. Тръбата, а и килимът който беше опънал на перилата на терасата си тази луда жена ги дръпна и свали долу. Тогава щеше да я набие. Беше си болна жената, направо луда за връзване. Два пъти и правиха някакви операции в онкологията, но живееше. То на луд Господ му помага -си мислеше Гоце и се чудеше как да усмири гнева си. Вече не се траеше, някой трябва да се прежали и да я укроти веднъж завинаги. Опитваше се да живее с внуците си, но не стана и те не я изтраяха. Едната и дъщеря я беше зарязала отдавна. Избяга с някакъв арабин и там народи куп деца. За дъщеря и нямаше връщане в България и Вела го знаеше.Там имаше и война. Съвсем полудя тази Вела, но всеки човек си има грижи, болка и тегло.Трябваше ли да натоварва другите, околните с проблемите си и душевните си терзания, с лудостта си? Трябваше ли да се превръща в топка нерви и злоба? Всичко е съдба и никой не може да я промени, освен да се примири. Но не, Вела не беше от тези кротките. Тя рипаше, вървеше точно срещу съдбата и колкото повече го правеше по лоши неща и се случваха. Но....продължаваше. Изкарваше си го на близките и комшиите. Беше отвсякъде гонена, не се задържаше дълго време на едно работно място. Как ли стигна до пенсия? Гоце се сепна. Някой звънеше на пожар. -Какво искаш пак? -попита я кротко Гоце принуден да излезне по пижама . -Ами нещо си забравил, чешма ли, що ли, но у дома тече вода. -Тече ти на тебе мозъка, Вело! Иди се прегледай или по добре иди живей на село. Нали имаш къщичка там до гората. Викай, крещи колкото ти душа сака. Гоце беше бесен, но стискаше зъби. Беше решил да си поспи до късно, но...Да ходи да се оплаква на дъщеря и не ставаше. Тази луда жена беше надделяла на всички. Никой не можеше да я укроти. Не беше толкова стара, държеше се външно. Пийваше си и то яко, особено ракийка. На Гоце му писна и реши твърдо да я спре веднъж завинаги. -Вело, така и така ме събуди я кажи къде искаше да те карам с колата? Вела така се опули, че за миг Гоце съжали, че контактува с нея. -На село. Да си докарам малко от ракията тук в града. -Хайде, приготви се и да тръгваме. То днес няма наспиване, ами поне да се поразходим пък ще почерпиш с една ракия. Няма и за десет минути Вела беше готова и го чакаше пред входа на блока. Пътят минаваше през гората. Къщичката и беше досами нея -идеално място за почивка. Страхотна природа. Гоце се чудеше тази жена защо беше избрала прашния, шумен град пред тази прелест. Когато Вела отвори вратата Гоце усети силна миризма на ракия. -Вело, ама ти тази къща си я направила на ракеджийница! -Що пък не. Я виж колко ракия съм сварила. Изкарвам си някой и друг лев. Печеля с труда си, не с кражби. Гоце не разбра какво искаше да му каже тази луда жена, но май позна. Той беше началник на складове и нямаше как да не покрадва. Но друго си е домашната ракийка. -Стига философства, ами кажи колко ракия ще вземем. Няма да я караме всичката в града, нали? -Достатъчно колкото да напълним багажника ти. Има хора, които дават мило и драго за домашна ракия. Докато ги има добре, иначе не мога да я карам само с пенсийката. За миг на Гоце му се прииска да я удари, ама така, че да не може да стане, но се въздържа. Плановете му бяха други. Натовариха колата и потеглиха обратно . По пътя се спираха къде ли не, дори в гората. На Гоце му писна и промени плановете си. Реши да я изостави в гората, така с ракията и. Когато Вела поиска да спре колата за кой ли път, че да си набере този път от някаква билка дето я имало точно там на поляната сред гората Гоце заби спирачките и изкрещя: -Мамка му, къде е тази поляна? -Свий тук по земният път и ще я видиш. -Това е лек автомобил, не е каруца! Как я мислиш тази? Ще плащаш ако колата се счупи. Гоце сви вляво и стискаше зъби. Остави я да се рови в треволяка. Свали всичките бутилки с ракия. Заключи се в колата и потегли обратно. Вела не го забеляза, беше се доста отдалечила. Гоце не чуваше, пусна си радиото на колата и когато стигна до главния път наду газ. Нищо не го интересуваше, беше му писнало то тази луда жена. Беше намислил друго, но това се получи и то много добре. Никога не си е мислил, че той интелигентен мъж, образован, човек с авторитет в града ще може да го изкара из нерви някаква си луда и то дотам, че да прави такива глупости. Но стана. Вече стана и край. Не искаше да се укорява, не искаше да се връща назад нито с мислите си, нито с колата си. Знаеше че на лудите Господ помага и се надяваше Вела да се върне жива и здрава. Стана му гнусно. Ракията беше от джанки и сливи, които Вела събираше и просеше от хората. Обикаляше чуждите дворове в селото. Този който и вареше ракията беше някакъв неин далечен роднина, на който му беше омръзнала, но я съжаляваше. По никое време през нощта Гоце се събуди. Когато отвори вратата го лъхна миризма на изгоряло. Закашля се и разбра, че нещо гори. Обиколи стаите в жилището си, но не видя нищо. Миризмата идваше от коридора на етажа. Отвори външната врата и видя, че пътеката пред вратата гореше. Убеден беше, че това е деяние на Вела. Ще я убия тази откачалка, си рече наум Гоце. Но не, не сега. Какво ще си кажат хората ако посред нощ тръгна да и звъня. Въпреки всичко слезна на долния етаж и видя, че вратата на апартамента и беше отворена. Убеден беше, че Вела е превъртяла тотално. Сети се за колата си. Когато слезна долу видя силует на човек до колата си. Това беше за миг и силуетът изчезна. Колата му беше залята с ракия. Не се изплаши, но предпочете да се прибере в къщи. Цяла нощ не мигна. Чудеше се какво да прави с тази луда жена. Тя слизаше редовно в мазето заради тази нейна ракия. Реши да я пречака там и да я сплаши. -Кой е? -Аз съм, Гоце. Излез да ми обясниш някои неща. Вела държеше вратата затворена на мазето си, но нямаше как да се заключи вътре. Не предполагаше, че Гоце не е на работа. -Ще викам, не ми посягай! Гоци се ужаси, причерня му и замахна няколко пъти. От устата и потече кръв. Тогава се спря. Само чу: -Гоце, аз те обичах! Вела не пусна жалба срещу Гоце, просто изчезна. Не беше при дъщеря си, не беше и в селото си. Приказваше се, че заминала при другата си дъщеря в чужбина. Само Гоце знаеше, че това е лъжа. 02 ноември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  11. Гледам в очите на народа си-едно голямо болно, изплашено животно.Чета болката в очите му, но не разбирам, не знам кого да питам и има ли смисъл да питам. -Защо, народе, търпиш? -Защото съм обезверен, защото не вярвам и в бунтарството. Бунтарството на един заблуден народ. То е обречено. -Страхлив? -Не, не съм страхлив, а просто ми писна, а и така свикнах -всичко на готово да ми се поднася, дори свободата ми. Гледам в небето . Птици се реят, реят се на свобода-доволни, щастливи, нямат проблеми нито със свободата си, нито с прехраната, нито... Е, да! Страх. Страхуват се от грабливи птици, но са намерили начин как да се предпазят, а какво направи ти, народе?! "Търпи и ще си спасиш душата..."как го е казал поета. Браво! Но кой го чува? Чуват се само вопли, оплаквания на сиротни майки, на отчаяни, погубени млади души повечето физически що годе оцелели на 20-30 години,пък с живот, мисли, разсъждения, съдба на 50-60 годишни ! Защо, народе?! Хладилникът на някои е пълен, на други не, а на трети дори го няма. На някои им омръзва смяната на курорти-балкан, море, чужбина, Родина , а други са вечно там - под моста, подлеза или под някое дърво на обръщателя на тролейбусна линия да речем №7! Някои сами , някои с майките си. Гладни, уязвими, податливи, лъгани, мамени...Гладът подлудява хората, безсилието срещу системата хищник и останалите човеци -животни. Богатият, връзкарят, тузарят те праща от съжаление да идеш в парка на пейката....Надеждата ти да речем не е толкова току що изнасиленото момиче от оня дето те праща там, а гладът. Не си ял толкова дълго. Ами ако се окаже ,че този преди теб е и убил момичето? Ти гладният, друсан, пиян и какво ли още не ще разбереш , че си правил секс с мъртво момиче. И тогава в затвора поне ще има какво да ядеш. Да речем един такъв случай. А къде си ти , народе, къде си по това време? По това и другото време , което тече не спира. Духът на българите умира. Жалко за нацията, която я имаше като такава! Жалко да бедните, уязвими и винаги осъждани жестоко от съдбата и от властите! Защо? Защото нямат просто пари, връзки....? Защото съдбата е безмилостно жестока? Борбата ли, Вапцаров? Не , не борбата. Съдбата е безмилостно жестока и определено съсловие хора в България. Стигна се дотам - България! Това е последното,което е на път да изчезне -думата България! Затова аз ще се помъча да заспя и ще ти кажа -Лека нощ, Родино! Обичам те, Родино, обичам те такава-красива, силна в миналото си, бедна, мръсна в настоящето си и дано богата, наша, моя в бъдещето си. Обичам те, Родино! Съжалявам те, народ! Боли ме, но...."какво бих могъл да сторя...." Себе си не съжалявам,да ес боря не преставам. Заклевам се, че ще умра със секира във ръка! В интернета и навън, буря ,мълния и гръм моето аз нека крещи,заспали души! С усмивка блага, каквато приляга на душа чиста, лъчиста пеех и ще пея на прима виста! http://vbox7.com/play:36f6336f 05 октомври 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  12. Ако не беше минала оттам, може би нямаше да падне.Може би нямаше да си счупи левия крак.Може би десния.Тайно обичаше тази проклета малка думичка.Тя не и помогна.Сега лежеше на леглото в болницата с гипсиран ляв крак.Беше като птица без крила, затворена в клетка.Тази безпомощност я побъркваше и на всичко отгоре забравена от всички.Само брат и се обади и то не защото го интересуваше как е,ами за някакъв проблем пак с имотите му. Виолета отдавна се бе простила с имотите на родителите си.Беше подарила всичко на брат си, но там в данъчното имало някаква грешка.Даде му ЕГН-то си и го остави да се оправя сам с данъчните служби. Откакто се раздели със съпруга си не я интересуваше нищо.Кой е мислил ,че дотам ще стигнат?! Разбираха се,обичаха се. Поне тя така си мислеше.Носеше я на ръце цели двадесет години и изведнъж отнякъде се появи тази орисница Демна! Виолета я беше виждала само на снимка. Така както си лежеше и придържаше с ръце гипсирания си крак, унесена в размислите си, усети че две очи я гледат.Това беше тя -Демна.Много приличаше на жената от снимката.Тя тук?! Това беше сън! Виолета не можеше да повярва на очите си.Демна била много красива млада жена. -Здравейте!Нали няма да ме отпратите?-попита Демна и то доста настоятелно. -Здравейте! -измънка Виолета и се стараеше да не поглежда повече тези магнетични очи. -Ще може ли да поговорим малко?Няма да ви отнема много време.Съжалявам ако и аз имам някаква вина за случилото се.Виолета не вярваше вече и на ушите си.Наистина тази млада жена ще излезне много интелигентна.Жената си имаше тежест на дама и явно много добро възпитание. -Хайде, казвайте направо какво ще искате! -Не, няма да искам! Ще ви дам! Ако ви сте съгласна, ще ви дам нещото най скъпо в моя живот. Виолета съвсем превъртя.Тази млада жена искаше да и даде най скъпото си нещо. -И какво е това нещо?-попита Виолета. -Това нещо е един малък човек-моето дете. Ако не беше гипсът Виолета беше в състояние да подскочи и дори да падне от леглото.Не ръзбираше какво става.От няколко години не живееше със съпруга си,имаше официален развод, а сега неговата жена я моли да вземе детето и. -Вие имате дете?Откога? -Детето ми не е много малко.Спокойно, не е от Асен. -И аз какво, да гледам детето ви? -Да, бих ви помолила! Нямам друг избор.Нямам близки и роднини.Баба ми, която го гледаше почина.А ние с Асен мислим да заминем в чужбина на работа.Всъщност той ми даде тази идея.Явно много ви вярва.Гошко ще е ученик тази година, вие сте била учителка и то добра преди да ви пенсионират по болест.Асен ми каза,че вече сте си позакрепили сърцето.Знам, че не ме обичате заради Асен, но и знам, че сте човек, истински човек с духовни ценности.Знам, че от малка сте останала сираче и не бихте се държали зле с детето ми.За пари не се притеснявайте, аз ще ви изпращам. -Но аз трябва да се възстановя, а и дъщеря ми няма да разреши.Ще ми се ръзсърди. -Дъщеря ви е съгласна.Асен говори с нея и я убеди, че за вас е по добре така, да не сте самичка.Гошко е много добро дете. -Моля ви, излезте ако обичате и утре ми се обадете по телефона! Наистина съм шокирана, още повече, че това вашето дете не е от Асен.Така ли да го разбирам? Виолета и подаде лист хартия, на която беше написала телефонния си номер и се престраши.Погледна я право в очите.Дълбоки , красиви очи наляти със сълзи.Но младата жена не се разплака. -Не е нужно да знаете.Гошко има баща, имаше.... -Ясно! Обадете ми се утре, ще си помисля и ще ви дам отговор. Цяла нощ Виолета не можа да заспи,беше изцяло забравила, че е в гипс.Не усещаше никаква болка в крака,болеше я вътре в гърдите -сърцето.Сърце не боляло,ама не е вярно! Как биеше само! Учестено.Дори и се доплака.Виолета си нямаше никого на този свят освен брат и една дъщеря,която живееше на другия край на света.След развода и с Асен дъщеря им ги напусна, напусна България.Там далече зад океана, там намери своето момче и Слава Богу твърди ,че е добре.За тези две години само един път си е идвала и то сама.Виолета така и така не видя съпруга и освен на снимка.Дали пък Асен няма да замине с Демна точно там при Мариана?Мина и през главата тази мисъл , но я отклони.Не вярваше Мариана да я лъже, да лъже майка си.Добре се бяха споразумели и с дъщеря и,всичко много добре са го планирали.Чак сега Виолета разбра, че причината за развода не е тя -човекът Виолета,а жената Виолета.Тя не беше жена нито тип котка, нито тип кокошка.Не беше и лисица.Беше човек и то с главно Ч! Слънцето беше огряло цялата стая.Светло и красиво утро! Закуската и се стори кисела, но такива са условията в болницата пък и няма да я държат много.Още един ден само и я изписват. Демна се обади точно в девет часа, както се бяха разбрали. -Добро утро! Какво решихте? -Съгласна съм, но ми се иска да видя Гошко.Доведете ми го тук ако ще заминавате тези дни.Утре ще ме изписват от болницата. -Благодаря! Ще дойдем да ви вземем със сина ми. Такива вълнения Виолета не е изпитвала от времето , когато беше бременна с дъщеря си.Денят и се стори цяла вечност, а нощта беше кошмарна.На сутринта Демна дойде и я взе.Беше със сина си.Известно време Виолета трябваше да ходи с патерици, но лекарите казаха ,че ще се оправи ако се пази. Настаниха Гошко в стаята на Мариана, като преди това Демна изчисти и подреди къщата. А къде беше Асен? Питаше се Виолета, но не смееше да спомене името му пред Демна.Все още го обичаше, но криеше, дори от самата себе си.Гошко поиска да остане още сега при нея.Не даваше на майка си да говори за Асен.Нормално, той не му е баща. Мина доста време.Виолета беше щастлива с чуждото дете.То и помогна да се възстанови.Беше отличен ученик.Много четеше и то художествена литература.Толкова много свикнаха един с друг, допаднаха си и по характер, че Гошко една вечер и каза,че няма никога да я остави сама.Освен ако тя самата не го изгони, в което той не вярваше. Демна се обаждаше по телефона, изпращаше редовно пари, но Асен мълчеше. Такъв им е сценария си мислеше Виолета.Асен беше от горделивите.В този случай той просто се криеше. В един слънчев летен ден, хубава червена кола спря пред къщата на Виолета.От нея излезнаха Демна и Асен.Личеше им ,че са се замогнали, но доста поостаряли.С измъчени, изпити, бледи лица. Гошко се хвърли в прегръдките на майка си, а тя се разплака.Асен пушеше настрана и гледаше някак си гузно.Гошко изобщо не му обърна внимание.Демна и Виолета седнаха на пейката в беседката, говореха за много неща.Колко трудно е българин да пробие навън и да се устрои що годе добре.Когато се стигна до там Гошко да си приготви дрехите,че да тръгва с тях, тогава настъпи тишина. -Не, не искам да живея с вас двамата!Аз имам само майка.Ще си остана тук.Добре ми е тук.Не искам този човек да живее с тебе, мамо! Асен стана и влезна в колата, а Демна побягна след него.Говориха дълго, караха се и накрая Демна се върна да каже довиждане на сина си. -Гоше, аз съм омъжена за този човек.Не мога да живея само с тебе. -А леля Вили как може? -изхлипа Гошко. Той си мислеше, че майка му не го обича.Не беше толкова малък вече и нямаше как да не вижда някои неща, които не му харесваха. -Аз обичам леля Вили! Тя също ме обича.С нея си живеем добре, прекрасно се разбираме.Тя си няма никой, дори дъщеря и вече не си идва.Махайте се и двамата, не ви искам. Демна се разплака и побягна към колата, надяваше се на.....следващия път. Но нямаше такъв!Гошко се криеше, бягаше с приятели и Виолета ги предупреди, че така могат да го озлобят още повече и да се поддаде на лоши приятели, да поеме по криви пътища.Откакто те са тук Гошко не я слушаше, защото си мислеше ,че тя е с тях, че иска това, което те искат.Истината не беше такава.Виолета нощем скрито плачеше.Оплакваше съдбата си.Молеше Господ да върне дъщеря и. Беше и много мъчно за Мариана, и за Гошко.Беше го приела, като свое дете.Виолета съзнаваше, че Гошко си има майка и рано или късно ще се върне при нея.Но нещата не се подреждаха така и след няколко дни Демна и Асен заминаха отново за Испания.Гошко беше доволен, че остава при леля си Вили, че е свободен.По късно си призна пред нея, че Асен го е биел още преди да замине с майка му. Здрачаваше се! Гошко и Виолета хванати за ръка се разхождаха по улиците на града.Твърде малък град, в който хората се познаваха.Всички им се усмихваха и ги поздравяваха.Този млад човек и даваше вяра, сили, правеше я щастлива.Виолета протегна напред другата си ръка, търсеше с очи дъщеря си, но Мариана я нямаше.Беше останала там, далече от майка, далече от дом, далече от България! проза авторово А.Х.Т.sekirata cekupama 11 юни 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  13. Танцуваше им по нервите. И го правеше много добре. Съзнателно или не, получаваше се. Ето и сега. Всички я чакаха. Не смееха да започнат съвещанието без нея. И не само защото е тя , на еди-кой си жена. Защото е подводница, не, не подводница , а лопата и то крива лопата. Загребва всичко, което не и понася организма и нейното аз. Знаеха кой е съпругът и, познаваха и родата, но приятелите и...о, те си бяха всичките от лъв нагоре. По пътя си счупи токчето. Обувките и бяха подарък, донесени от Париж, но ....факт, не издържаха и един месец. Просто да не повярваш. Но как не и то по тези наши пътища. Асфалт ли бе това? Дупка до дупка. Трябваше да мине през козметичния салон. Те, другите ще чакат, те знаеха , че никога не се е започвало навреме, каквото и да е събранието, дори банкетите. -Здравей, Лили! -чу познат глас зад гърба си и се спря. -Как я караш? Още ли си там горе? Беше Стефан. -На кое му викаш там горе? Аз се надявам да ме изтеглят в София, в министерството, а ти... -Не така! Нали тук имаш съпруг, дъщеря, семейство...? -Всеки по пътя си, Стефчо. А съпругът ми..... знам болестите му. С това неговото сърце не става за нищо. -И за онази ли работа не става? Хайде, признай си! Приятели сме, само дето не ми пускаш вече. -Стига! Не ме дразни! Пламен наистина не е добре. Много работи, на много места се е разпънал. Все не му стигат парите. -Ами спри го де! За какво са ви тези пари? Имате си достатъчно. Една дъщеря имате. Омъжихте я вече, поспрете се. Има хора , които живеят с мисълта да си купят едно кисело мляко за деня. -Кои хора? Това не са хора, това са овце. Накъде ги водиш са все те. -Брей! Много трябва да ти е пораснала работата. Да бягам, че работа ме чака и то не като твоята. -Приятна работа! Лили се изсмя и спря едно такси. Нямаше да мине и днес без него. Колата и нещо не се подчиняваше в последно време. Нова кола, но...Тя си знаеше, че е една шофьорка -никаква, но и се искаше, като другите да си кара сама колата, а не Пламен или някой от подчинените им. Взе си шофьорската книжка от раз, с пари. Не можеше да се излага, да се явява на изпити, като учениците. Когато влезна в залата нейните хора скочиха на крака. -Лиле, колко си хубава днес! -Започнахте ли? -Еее... как без теб?! -Гласувайте сами. -Не става, миличка! Нали ти трябва да си тук, да ни кажеш за какво. Знаеш, че между нас има още такива заблудени овчици. Ето тази Гергана, пак се е наканила да те бойкотира. Защо не я уволниш? Все рови, чопли и тича по редакциите на вестниците да пусне някоя статийка. И за тебе е пуснала една. -Ами?! -Да, в чекмеджето на бюрото ти е . -Оставете. И нейният ред ще дойде. Сега имам други проблеми. Е, не проблеми, а задачи. Решила съм твърдо да напусна работа. -И нас ли? -И града. -Лили, не е ли малко раничко? -Какво? Да чакам баба ли да стана? Живее ми се и то още по добре. Съвещанието беше към края си, когато Лили чу гласа на секретарката: -Шефке, търсят те по телефона. Спешно било. Лили не можеше да тича с тези чехли, които си купи по пътя, но подскочи , като ужилена. Кой ли пък и звъни и какво ли ще иска? Тази мисъл и мина през главата. Сия беше пребледняла цялата и Лили не можеше да не забележи това. Когато стигна горе в кабинета си тя излезна. -Вие ли сте госпожа Евлогиева? -Да. Какво желаете? -Трябва да се явите в Районното управление на МВР и колкото може по бързо. -Защо? -По телефона нямаме право да даваме обяснения. На Лили и прилоша. Хайде пак такси, което и се струваше, че дойде след един час. -Добър ден. -Добър ден. Заповядайте и седнете. Лили се отпусна прималяла на коженото канапе и зачака. В стаята влезна младо момиче, доста оскъдно облечено. Беше на годините на дъщеря и. -Познавате ли тази девойка? -Не. За пръв път я виждам. -Заловена е във вашето жилище с цяла връзка ключове и други интересни нещица. -Нямам представа. Само аз и съпругът ми имаме ключ за жилището. Дъщеря ми е семейна и живее в друго жилище. -Тогава какво следва? Или вие, или съпругът ви сте и дали ключовете. Итересното е ,че за работното место на съпруга ви също има ключ на тази връзка. -Разбирам накъде биете, но това е невъзможно. Имаме дъщеря на нейните години. Съпругът ми е много болен и много работи. Много ме обича, засипва ме с подаръци. -Госпожо, искаме само за ни помогнете да разнищем случая, защото има и друго. -Какво друго? Още ли....? -Намерихме съмнителна стока в жилището ви и част от нея беше в чантата на момичето, което не успя да ни се изплъзне. Хванахме я, виждате, но нищо не признава. Засега. Лили се опита да звънне на съпруга си, но не и разрешиха. Момичето излезна и такъв презрителен поглед хвърли на Лили, че тръпки я побиха. -Искам да говоря със съпруга си. -Това ще сторите у вас, като се приберете.Той вече даде показания. Да се надяваме, че е още в града. Предупреден е да не пътува за никъде. Лили се прибра в къщи и цялата трепереше. От грима и нищо не беше останало. Извика по име съпруга си, но никой не и отговори. Хвърли се на леглото и заплака. Не плачеше, а крещеше, виеше, като куче. Скоро не беше плакала така. Цялото жилище беше в пълен безпорядък. Случайно забеляза бележката на нощното шкафче до огледалото -"Заминавам. Не ме чакай.Обичам те!" Чудеше се да се обади ли в полицията , но се въздържа. Обади се на дъщеря си, за което по късно съжали. Дъщеря и е знаела всичко, момичето е било нейна съученичка. Не е искала да тревожи майка си. В полицията и това знаеха.Тя -умницата, лавиращата много добре в живота, тя е била лъганата, мамената....Искаше да избяга, но къде? Събра си набързо дрехите и реши да тръгне накъдето и видят очите. Работата и вече не я интересуваше, жилището също. Имаше доста пари, ще си купи ново. На вратата се позвъни. -Кой е? -Полиция. -Пак ли? Отвори и пусна двамата младежи, които бяха много любезни. Скри бележката от съпруга си. Попита може ли да напусне града за известно време. -Не може, госпожо! Поне засега не може. Лили се сети за един стар приятел, който винаги я е измъквал от подобни ситуации. Обади му се и си определиха среща. Забелязаха ги в кафето, но тя не се изплаши. Беше решила да се маха, да напусне веднага града, каквото и да и струва това. В този град беше вече белязаната. Вярваше, че ще се докаже, че тя няма никаква вина, но нямаше време и сили да чака. Замина с джипа на Джоко и то така без дрехи, без нищо. Направо от хранителния магазин я взе откъдето уж пазаруваше. В кораба я скриха и вече беше в безопасност. Не помни колко дни е пътувала. Отказваше храната, която и подаваха през една малка вратичка. Когато пристигна разбра , че се намира в Турция. Не обичаше тази държава, но и се наложи да остане там за една седмица, докато я препратят зад Океана. Не и казваха къде. Беше отслабнала с повече от десет килограма, не можеше изобщо да спи. Когато пристигна разбра само, че е в Америка. Настаниха я в някакъв дом, подобно на пансион. Беше се поуспокоила. Бяха минали доста години и Лили беше позабравила съпруга си. Не можеше да забрави предателството на дъщеря си, не можеше. Болката в гърдите и тежеше, като воденичен камък. За България не искаше и да чуе. Работеше, като детегледачка. Смееше се на себе си. Това беше тъжен смях. Не плачеше. Вече не можеше. Многото пари, връзки, мъже, които имаше вече ги нямаше. Само Джоко редовно я посещаваше и и носеше новини от България. Най вече за дъщеря и. За съпруга и нищо не казваше, знаеше, но не казваше. Лили се съмняваше да е жив, но както и да е за нея той беше отдавна мъртъв. Изведнъж заваля. Лили скочи на крака и се сети, че трябва да нахрани двете деца, за които се грижеше. Добре и плащаха и беше доволна. Нейните пари, онези, многото пари, вече ги нямаше. Лили най много съжаляваше за парите си. Такава бе, такава си и остана. 14 септември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. -Искаш ли сладолед? -Не,не искам, дай ми пари! -Искаш ли печени чушки със сирене, нали много ги обичаше? -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира, искам пари в брой на ръка, както съм ги имал, така ги искам и сега. -Имал си ги,но явно не са били твои- изкарани с труд и пот, и затова си ги загубил. -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха. -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си. -Така си ме учила, да вярвам на хората, да съм честен, хайде сега давай пари или иди ти ги съди онези. -Защо и как аз да ги съдя за твоите неща и пари, та аз не се казвам Делян?! Пък и те просто са хитри, мошеници,а ти си сглупил. Увредиха ти и мозъка, че да не можеш да ги съдиш и цял живот да бълнуваш за пари, само пари да са ти в устата. Такъв е живота-океан, в който големите риби изяждат малките. -Ти злобееш ли, радваш се,че синът ти не те заслужава,че е недостоен, че е неудачник? Но това са твои грешки, за да съм на този хал. Първо не е трябвало да ме раждаш от оня т. н. мой баща, като знаеш как се е държал с тебе, още като бременна с мене. После не е трябвало да ме пускаш, доколкото зависи от тебе след пълнолетието ми никъде, защото аз съм бил на 18, но аз съм бил, като 8 годишен. И въобще къде си тръгнала сама да отглеждаш без съпруг две деца едното за съжаление съм аз. Не знаеш ли, че най потърпевши са децата най вече здравето им? Какво искаш от мене тогава? Да съм със стабилна психика, воля, издръжливост,с любов към хората и света да гледам розово на нещата?! Ти напълно трябва да си луда или пълен егоцентрик. Личното ти аз е над всичко,дори децата ти. Тъпата ти гордост и особен вид достойнство. -Стига, стига....не можеш да критикуваш тази, която ти е дала живот и отгледала. Тогава толкова хора искаха да се отърва от теб, та и от сестра ти. Не само баща ви. С риск на здравето си и вашето ви износих тежко и още по тежко родих. -И с това се гордееш? Но после какво остава после -едни силни, здрави, щастливи деца или напротив? Ти така или иначе и баща ми ще си отидете преди мене и сестра ми. А аз как да живея сега без пари, не мога, не мога и да ги изкарвам, не знам как. Сринат съм и обезкуражен, в паника и не искам и да помисля че може да умра само защото няма кой да ми дава пари. Не мога без пари не разбра ли-трябва да имам винаги в себе си и да ходя по магазини, по кафенета.....Не,не става без пари нищо. По добре да умра. За миг майката се сви на кълбо и изпищя, когато чу едно ...туп. Прозорецът беше отворен и вятърът вееше завесите-същите онези розови, които ги бе сложила заради сина си, заради депресията му. И този път не успя да се убие, но лекарите казаха, че ще остане в количка най вероятно до края на живота си. Къщичката им беше малка и едноетажна, но с приземие. Майчиното сърце беше тотално разбито и малката надежда, която имаше преди изчезна. Не и се живееше, но нямаше право да посяга на живота си, синът и точно сега имаше нужда от нея. Той разсъждаваше вече по друг начин, но беше ...инвалид. Така явно е трябвало да стане, дали е само съдба или просто необмислени стъпки в живота на двама родители. Децата винаги страдат заради родителите си, но къде е тогава обществото? Няма го, то е толкова покварено, тези околни хорица озлобени, завистливи и обезверени от скъпотията и целия ад тук на Земята тези бедни душици едва пърхат-живеят за едното ядене, печелят за едното ядене. Това и при животните го няма. Майката погледна влажните очи на сина си, с които той я молеше и тя знаеше какво иска, но не искаше и да си го помисли. -Сега добре, сине. Трябва да знаеш, че след това ще си останем и двамата в устата на хората в историята на селото, като психично болни, слаби, като едни луди хора. А това не е така, знаят го и онези... Те ще бъдат оправдани, те престъпниците, които ти взеха всичко най вече здравето, та и моето. Искаха и живота ни и още го искат, за да бъдат оправдани пред себе си не, защото явно те нямат съвест. Делян се разплака, нямаше как да го напише, да го каже, но майката затова е майка всичко и винаги да разбира рожбите си. Погледна към таблетките, които поглъщаше вече и тя, и дозата се увеличаваше всеки изминат ден, погледна неподжижното тяло на сина си положено в количката , като в саркофаг без капак, погледна ...И спря да гледа, бутна количката във ваната заедно със себе. Всичко беше само един миг това радио и кабела свършиха добра работа-това беше последната и мисъл, а дума - Да се наживеят онези, сине, нали имало Господ. Сестричката най много плачеше за братчето си. Татенцето не се и появи, както винаги той се скри и сега. Младата жена се държеше за ръцете на съпруга си и след погребението никой повече не я видя. Някои казаха, че заминала надалече-сама. А някои зли езици твърдяха, че няма да намери покой никъде, защото и тя като баща си оставиха майка си и брат си да стигнат до там. Дали заради материални интереси, то всичко струваше пари, но един Господ знае. -Кмете, кмете...И той свърши. -Кой ? -Бащата на Делян. Натровил се с отровата за плъхове в мазето си. И нищо не е казал преди това на комшията освен едно махване с ръце. -Не може нищо да не е оставил? -Ами дядо Върбан го чул как отивайки в мазето си повтарял- Никога не съм Ви обичал, Деляне-тебе и майка ти, много исках да ви затрия. Сестра ти извади късмет, че се омъжи, ама ми избяга птичката. Сега вече е късно. Да става каквото ще аз знам къде ще ида и ще ми е добре-там ми е мястото. Това не беше погребение, това беше като шествие към Ада. Никой не плачеше, хората само се споглеждаха. Няколко стари мъже останаха настрани и нещо заговорничеха. На сутринта в цялото село гърмеше новината, че гробът на татенцето на Делян бил горял -цяла нощ. Най смелите се престрашиха и отидоха на гробището, но се върнаха веднага. Чули звуци, гласове, крясъци, гробът бил празен. Черна дупка, яма зеела само и всичко наоколо било изпогорено. -Кмете, ти не вярваше, ама мъртвите си отмъщават най добре и когато трябва. Още ли ще останеш кмет на селото ни? Аз нямам работа тук, един живот имам и искам да го живея с живите. Някъде. 11 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  15. КОЛЕДЕН СЪН sekirata Koleden sun проза А.Х.Т. sekirata cekupama 31 декември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  16. проза автор А.Х.Т.sekirata cekupama sekirata Koleden podaruk 25 ДЕКЕМВРИ 2020.,ПЛЕВЕН АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА
  17. Мая си поглеждаше часовника и нервно барабанеше с пръсти по бюрото.Чудеше се на музикалния си талант и се усмихваше.Но една мисъл не и излизаше от главата.Този нейният Зари, къде ли е?Защо не идва да я вземе от работа?Бяха се уговорили, но...! Хвана я яд и на песента, и на бюрото, че и на пръстите и.Стана права и се заразхожда из офиса.Беше се подготвила с подаръци и разни там вкусотии, ноЗари не идваше! Навън снегът продължаваше да вали.Борчето пред входа на сградата , в която работеше беше цялото бяло.Сякаш огромен бял калпак го беше похлупил.Колко е красива природата си мислеше Мая и гледаше през прозореца забързаните хора по улицата.Чудеше се на това несъответствие между двете неща -хора и природа.Такава хармония и красота в природата, а при хората не е така.Защо?Питаше се и не намираше отговор.В стаята беше тихо и спокойно, нищо не издаваше, че утре е Коледа.Нямаше работа днес, но се разбраха със Зари тя да го чака тук в службата и.Зимният пейзаж я радваше и изпълваше сърцето и с надежда, за любов, за светло бъдеще. Но това си беше природа, само природа, а хората, държавата бяха нещо друго.Мая не можеше да се бори с всичко това , което ставаше в тази страна, затова се и премести на работа в частния сектор.Надяваше се така да смекчи някои неща в живота си, поне малко.Беше убедена , че рано или късно дори училищата -всичките, ще станат частни.Знаеше, че от там идваше злобата на всички родители срещу учителите.Трябваше да се бръкнат в джоба да плащат дори основното образование на своите глезльовци.Знаеше го, нали доскоро беше учителка, а е и родител.Детето и слава Богу излезна човек и си пое пътя.Не можеше да остане в България.Някои го тълкуваха, като предателство и Мая също.Но Дидко така реши и го стори, а тя имаше само едно дете и то беше всичко в живота и.Сега е много добре.Има си семейство, дом, работа и много добри доходи там в чуждата страна.Какъв парадокс! Така излиза, че Дидко си няма Родина!Но така е, когато България е мащеха за своите чеда за сметка на чуждицата.Тази чуждица, която се е настанила тук и няма излизане.Мая се ощипа по бузката и се скастри на глас: -Стегни се момиче! Една птичка пролет не прави! Беше щастлива все пак, много щастлива.Свестните хора я обичаха.Намираха се и лоши и то доста, но прословута е българската злоба и завист.Това и на децата беше ясно.Погледна през прозореца, но не виждаше колата на Зари.Снегът беше спрял да вали.Слънчевите лъчи се опитваха да пробият път между облаците и разпръскваха светлина върху падналия сняг, който искреше! Толкова красиво беше сякаш бенгалски огън блестеше! На този бял фон всичко изглеждаше ,като във приказка.Сети се, че трябва да купи бенгалски огън за Нова Година.Тогава се надяваше синът и да си дойде за два три дни.Надяваше се! Вратата се отвори и Мая се сепна: -Майче, как си? Стига работи!Извънреден труд, безплатен ли раздаваш?-прозвуча гласът на шефа и. -Добре съм, карам я някак си! -Къде ще празнуваш Коледа? -Чакам един приятел.Цял живот чакам красивото и доброто да залее живота ми, но все не се получава! -Ще се получи!Тогава и там дето най не си очаквала.Ела в кабинета ми, ако обичаш!Искам да ти предам нещо. Мая се зачуди какво пък толкова има да и предава и то точно днес в навечерието на Коледа.Той никога не е показвал по специално отношение към нея.Взе телефона си с нея, с надеждата Зари да се обади и се запъти към кабинета на шефа си. Изненадата наистина беше голяма, една плюшена бяла мечка, голяма! И подаръка беше от непознат човек, приятел на шефа и, който искаше Мая да напусне тази работа и да се съгласи да работи при него.Заплатата щеше да е по голяма, но условията по тежки. На път, постоянно на път.Ще можеше по често да вижда сина си, да му ходи на гости.Мая се двоумеше и поиска дни за размисъл.Разбира се, че и дадоха няколко дена -до Нова Година. И все пак кафето на шефа и се стори горчиво.Тук имаше нещо гнило.Усещаше го с всичките фибри по тялото си, но не искаше да си разваля празника. Най после Зари се обади.Беше нервен и направо и нареждаше.Не го знаеше такъв. -Слизай бързо долу! Отвориха ми се куп работи за вършене и милион неприятности. -Точно днес?! -Да, точно днес! Никой не ме пита. Дядо Боже така е решил, а може би Дяволът. Мая вече тичаше надолу по стъпалата.Зари я чакаше в колата забил нос в куп папки и документи. -Е, какво, ще има ли Коледа? -попита го Мая с треперещ глас и усещаше , че няма да има отговор, поне този който тя искаше. -Да , миличка, ще има, но за малко. -Как за малко?Не те разбирам! -Ами така.Не съм сам.Диана си дойде от Италия.Довела е и детето и няма как, трябва да съм с тях. -Но защо, нали се разведохте? Всичко приключи, делата свършиха. Нали не искаше да я виждаш повече? -Това не е твоя работа. Аз имам дете, както и ти. -Аз също имам дете и бивш съпруг, но не си правя семейните празници с тях. Понякога, много рядко само синът ми си идва, но най вече за Нова Година. -Замълчи моля те, не злобей! Не разбираш, друг човек си , имам изгода от това.Диана ще си замине след Нова година с детето , но ще ми остави доста парички и ....подписа си.Този подпис, който толкова го чаках.Знаеш, че ги искам тези имоти, тези пари.Сега е съгласна.Намерила е някакъв богаташ в чужбина и тези дребни за нея пари не я интересуват вече. -Ааа, такава ли била работата!Ясно! На Мая и се доплака, но преглътна болката и сълзите.Той дори не я погледна в очите, а се ровеше из документите и папките си.Ръцете му трепереха.Беше като луд. -Съзнаваш ли какво вършиш?Разбираш ли, че ме губиш?-попита го Мая съвсем спокойно вече. -Стига глупости, Мая! Стискай зъби и палци, след Нова Година с тебе ще си бъдем пак заедно.Може и да направим едно пътешествие, е, не сватбено.Старички сме за такова, знаеш моите възгледи по този въпрос. На Мая не и се вярваше.Това не е нейният Зари, или просто е бил голям артист.Накани се да слезе от колата, но Зари я спря и реши да я закара до дома и. Там всичко ухаеше на бор и цветя.Много цветя от приятели, подарени за рождения и ден ,само преди два дни. Но тя беше тъжна.Сама. Пусна си класическа музика, която определено я отпускаше.Чудеше се на магията на тази силна музика.Чудеше се, как младите харесват другия вид музика...крясъци, рапиране и ориенталщина.Нещо напираше в гърдите и.Стягаше я.Искаше да заплаче, но не можеше.Изведнъж нещо се отпусна в нея,започна да вика и крещи.Надвикваше се с музиката.Някакви неопределени, неразбираеми срички, само едно-"Не!" се разбираше.Виковете преминаха в силен плач.Порой сълзи обливаха бледото и лице.Гримът и се беше размазал, лицето подпухнало.Самата тя се изплаши след като се погледна в огледалото.Беше силна, много силна жена, но всичко си имаше граници.Господ ли не беше с нея или дяволът прекалено я обичаше? На вратата се почука.Мая се зачуди да не би звънецът да се е повредил. Беше много разстроена, че да мисли и разсъждава и затова направо отвори. Пред нея в цялото си величие стоеше мъжът , който и подари бялата плюшена мечка. -Приемаш ли гости?-попита плахо мъжът и и подаде една голяма кутия. -Разбира се! Ние имаме с вас да решаваме един важен въпрос,но сега ли? -Не сега! Сега друг въпрос ще решим, ако не възразяваш? Толкова уверено звучеше гласът му, че Мая се изплаши.Покани господина в хола и отвори голямата кутия.Изненадата беше много голяма, а мечката този път малка-мече, едно сладко, бяло, плюшено мече.Явно това беше мечето на голямата мечка, която мъжът и подари в кабинета на шефа и. -Благодаря, но не трябваше!Какви са тези символични подаръци?- попита Мая и не скри радостта и вълнението си от вниманието , което и отделяше този непознат за нея човек. -За тебе, мила, за Коледа! Коледен подарък! Харесваш ми, нима не го разбра?Умна жена си, чиста , искрена, което рядко се среща в днешно време. Мая леко се усмихна, извини се и отиде в другата стая да оправи външния си вид.Чак сега се сети в какъв вид посрещна човека.Постави в ьгъла на хола малкото мече до голямата мечка и не скри радостта си от подаръците изписана с най красивата усмивка, която подари на този непознат човек.Мъжът изглеждаше щастлив и доволен.Не се чувстваше неудобно, явно много добре е бил запознат с обстоятелствата, с личния и живот.Но кой и откъде му е разправял за нея? Шефът и не знаеше всичко за нея или поне тя така си мислеше. Смрачаваше се! Двамата седяха на масата и държаха ръцете си.Гледаха се право в очите и се наслаждаваха на красотата на празника в душите си.На масата имаше всичко.Виното в чашата искреше и беше в тон с червилото, което Мая си беше сложила специално за госта.Беше красива и прелестна!Сияеше! Всичко беше като в приказка, като в сладък сън, толкова хубаво, че Мая не вярваше да е истина.Но беше истина, красива истина!Слави не беше сън!Седеше до нея, целуваше я ненаситно, навсякъде.Тя се чудеше на себе си как се стигна дотам, но се остави на чувствата, които напираха с все сила.Жадна беше за любов, внимание и уважение.Сега ги имаше и то от непознат човек.Не съвсем, защото все пак шефът и го познаваше, а той не се познаваше с какви да е.Коледната нощ настъпваше с цялата си прелест за Мая.Това беше най големия подърък, който и направи Дядо Господ.Така си мислеше Мая и беше вече забравила за Зари, който не се сети да и позвъни по телефона. И по добре.Двамата със Слави бяха толкова щастливи! Преместиха се в спалнята и там продължиха да се радват на щастието, което Господ им подари тази нощ -красива, снежна нощ,но топла.Изгаряща две влюбени сърца, помитаща всичко лошо и пошло от миналото. "Ой, Коледо, мой Коледо....." се чуваха песните на малките коледарчета.Децата от квартала явно бяха решила да изненадат живущите в него.Мая побърза да им отвори.Загърната в халата си и с най цветущата усмивка ги посрещна.Дари ги с орехи ,сушени плодове, пуканки и всичко каквото имаше.За някои имаше и дребни подаръци, сувенири.Днес беше решила да си поспи цял ден.Щастлива и доволна се отпусна на леглото унесена в мечтите си. Те бяха се превърнали в действителност, реалност,една красива реалност.Не я беше забравило и детето и. Дидко и честити по телефона и обеща със сигурност да бъдат заедно на Нова Година.Слави я обичаше, искаше да работи при него, да е до него, с него на път. Дълго време е чакал раздялата и със Зари. Знаел е какъв човек е Зари и какви ги върши. Най после щастието я посети. Цял живот чакаше този момент във всичко да и провърви.Надяваше се да не е само един кратък период от живота и. Мая нямаше право на опити, експерименти, на пробни периоди. Достатъчно беше теглила. Беше на възраст и трябваше да се радва на съдбата, а съдбата беше благосклонна към нея, направи я щастлива, малко късничко, но истински щастлива! 13 декември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  18. Преглътна. После пак и пак. Давеше се в сълзите си и не можеше да ги спре. Беше се родила човек. Живееше с болките и радостите си и нямаше как да не чувства, да не усеща лошото и доброто около нея. Нямаше как да не реагира. Повечето хора около нея си налагаха да не обръщат внимание на всичко ставащос тях и около тях. Щадяха се. Умееха. Но тя не можеше, все си казваше ,че няма да наказва себе си за чуждите грешки, но....Знаеше, че е безсилна пред съдбата. Така е трябвало да стане и толкоз. Приказките са едно, а действията съвсем друго. Де да можешеда си наложи някои неща. Виждаше какво става около нея -свестните и чувствителни хора страдаха. Живееха добре само дебилите и темерутите. Имаше и такива човешки същества. Самата тя си задаваше въпроса как са се родили с облик на човек. Но все тая, коя е тя да променя света, хората. Беше безсилна. Оставаше и единствено да натоварва болното си сърчице, което едва издържаше вече. Лекарите се видяха в чудо. Постоянно я съветваха, че ако сама не си помогне никой не може да и помогне. Позната песен , тя и други подобни, но това е на приказки. В действителност нещата стояха по сложно. Най голямата болка е да знаеш какво трябва да правиш, за да не грешиш и да не злоупотребяваш със здравето си, със себе си, а на практика да не можеш да го сториш. Да си, като вързан, спънат, омагьосан. Това изхабява, побърква човека. А тя беше човек и то с главно Ч. Кому беше нужно това, след като вредеше предимно на себе си? Топеше се в противоречия и безисходица. Искаше да си помогне, знаеше как, но не можеше. Всичко се обръщаше на 360 градуса , като че ли някаква сила разполагаше с нея - вътре в душата, в сърчицето и , което плачеше ден, и нощ. Беше обичана, но не от тези, които искаше. Желана беше, но не от този, за който жадуваше. Всяко нещо, до което се докоснеше претърпяваше неуспех с лоши последствия за нея. Шегуваха се с нея и и казваха, че е орочасана, че има магия и ред такива бабини диветини. Тя не вярваше. Беше напълно убедена, че всичко е предначертано там някъде горе, а тук долу на Земята хората просто изпълняваха. Определено това не и се харесваше особено , а и когато хора със зли очи и въздействаха само с един поглед. Страхуваше се , не, но се дразнеше от неизвестното. Лесно се паникьосваше и самата тя не знаеше защо, след като не я интересуваше собственото и здраве дори. Имаше усещането, че някаква сила и дърпа конците,на нея- човека. Не беше лесна жена. Имаше характер и то какъв. Притежаваше страхотен инат. Но не можеше да управлява съдбата си и това я побъркваше. Не го разбираше. Ето и сега , какво ли не неправи, за да дойде тук, толкова далече от дома си, а изглежда, че просто нямало смисъл. Нещата не потръгваха и това е то. Здравето и се влошаваше още повече. Явно проблемът не е само личен. Има обществени фактори, които и пречеха, давеха, както тези сълзи , които не спираха. А беше силна, много силна, но за всяко нещо си и маше един краен предел и пътят е просто неизбежен, ако ще човек да е с биволско сърце. И все пак не можеше да си обясни как някои я караха така, ей така, без да си го слагат на сърцето. Завиждаше им тайно, но в същото време ги съжаляваше. Та те бяха , като роботи. Никакви духовни ценности, чувства, никакви емоции. И все пак живееха много по добре от такива , като нея, по дълго. -Мина, хайде да тръгваме. Стига си мислила за неща, които не можеш да промениш. -Ти откъде знаеш какво мисля? -Знам аз. Нали те гледам какви крокодилски сълзи рониш. Ами така де. Щади сърцето си. Без него закъде си? -Не ме поучавай, ами ми дай пари. Виждаш, че в тъпия живот нищо не става без пари. Дори до една обществена тоалетна да идеш пак ти искат пари и то както е тръгнало до петолевка за вход ще стигне. -Абе човек, ти не разбра ли, че света не можеш да оправиш? Самата ти казваш, че всичко е предначертано, къде си тръгнала тогава? Мина времето , когато се грижеше за другите, сега обърни внимание на себе си. -Хайде, стига нравопоучения. Да тръгваме пък каквото стане. Мина се качи в колата и потеглиха към града. Големият град, който беше целия в прахоляк и мизерия. Кучетата се разхождаха, като господари навсякъде и разнасяха отпадъците от контейнерите по уличното платно. Тревата беше стигнала до колене. Змии и гущери се бяха развъдили, но кой го интересуваше това? Водата, тази питейна вода, която всеки изминат ден ставаше по скъпа и по мръсна. Всички знаеха, но пиеха и.......се тровеха, разболяваха. Когато ядеш и пиеш боклуци, как да си здрав? Режим на тока, режим на водата, режим и на сърцата оставаше да наложат. Натам отиваха нещата. Режим и такси. Едно апаратче на гърдите на всеки човек остана да поставят и да отмерва колко въздух диша. Каква ли щеше да е цената на въздуха? Когато пристигнаха в учреждението, нещата не потръгнаха от самото начало. Мина не издържа и остави Зарко сам да се оправя.Излезна от сградата и се скри в колата.Беше разбрала за кой ли път ,че със 100 умника можеш да се разбереш , но с един глупак не. Но нямаше избор.Обикновено тези, които не ставаха за нищо, заемаха ръководни постове и от тях зависеха такива , като нея. Пусна радиото в колата си и се стъписа, когато в новините чу съобщение за сина си. Той се беше издигнал в очите на слепите, така тя казваше. Откакто стана голям човек , почти не се сещаше за нея, не желаеше да говори по телефона с нея, все бързал, все имал работа. Сега разбра, че се е завърнал от чужбина и се надяваше да го види. Командировките му нямаха край. -Мина, нищо не става, хората явно искат пари.Влез и кажи чия майка си. -Забрави, Зарко! Тази корупция давеше България.Страната беше станала известна в цял свят с това и с търпеливият си и страхлив народ. Поне този ,който остана -пенсионерите, болните и малко деца. Повечето деца заминаваха с родителите си в чужбина. Държавата се сриваше без младо поколение. Кому беше нужно това? На шепа хора, които искаха само те да останат и да разполагат с природните дадености на България, със самата България. Тази страна само за тях ли беше, само на тях ли е майка? Така си мислеше Мина и продължаваше да тормози бедното си изстрадало сърце. Реши да се отбие в апартамента на сина си. Дано да е там, дано наистина да се е върнал.Телефон не и вдигаше, от което години наред я болеше. Подслушвали му телефоните. В това Мина не вярваше. Остави Зарко на първата пряка. Той си имаше и личен живот. Обичаше я , но по особен начин и тя го разбираше. Беше му дала пълна свобода, не се страхуваше от изневери. Виж, по този въпрос с мъжете беше непокист, но за всичко друго не. На вратата я посрещна една красива, млада жена. Не я познаваше. Синът и я държеше настрана от личния си живот. Някъде я беше виждала по вестниците, но не поиска да се напряга, за да си спомни къде точно. -Станислав търсите , нали? Но го няма. Тази жена я познаваше, най вероятно от снимки. -Тук ли е синът ми, прибра ли се от чужбина? Не мога да се свържа с него по телефона. -Госпожо, това са ваши въпроси между майка и син, аз нямам думата, съгласете се? -Не може да нямате думата, след като е видно, че живеете с него. Малко или много му въздействате, въпросът е как? Жената извади телефона си и и за учудване на Мина, след като набра някакъв номер започна да говори със сина и. Това беше прекалено много за крехката душа на Мина. Изгледа тъжно жената и с едно сбогом се отправи към изхода на кооперацията. -Госпожо, синът ви каза да го изчакате . След два часа ще е тук. -Не, благодаря! Мина не плачеше , но сърцето и се ръзкъсваше от болка. Пак тази позната болка. Трябваше да се опрерира или имунизира.Трябваше да има някаква ваксина поне . Помисли си, че изперква и се стегна. Подкара колата обратно към селото, в което живееше и реши, че повече никога нямаше да стъпи в големия град. Забрави за Зарко, но се бяха разбрали сам да се прибере, след като си свърши личните работи в града. Селото и беше на няколко километра до границата. Просто се отдаде на емоциите си и не спря, а продължи към граничния пункт. Не мислеше какво върши, някаква сила я управляваше и не можеше да се спре. Зад себе си оставаше всичко, дори спомените. Не искаше да си спомня за нищо и за никой. Имаше един единствен син -имаше. Беше особена, много различна и понякога самата тя не се разбираше. Но това безхаберие на сина и относно нея, и здравето и не можеше да го преживее. Пристигна във първото населено място и реши да остане там. Захвърли телефоните си и...дотам. Започваше всичко отначало. Съвсем отначало, въпреки годините си, въпреки разклатеното си здраве. Селцето беше малко, тихо и спокойно. Не и трябваше голям, шумен град. Познаваше се и знаеше, че няма вече връщане назад. Никога. Поне в този живот. 02 ноември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  19. Няма да стане. Това кисело мляко е вкиснато. Ружа пак ме излъга. Продължава да продава застояли храни в магазинчето си, което представляваше един ...гараж . Ядосваше се баба Цвета и се чудеше пак ли филийки да си изпържи. Пенсията е малка, повече от малка, но кой го интересуваше. Децата и внуците и бяха вече големи, и забягнаха по чужбината. Тя я караше някак си, крепеше се. Колкото и е писано толкова ще живее. Всеки ден си ядеше по едно кисело мляко и постна супа. Сега Ружа и сбърка режима и то не за сефте. Днес трябваше да мине без кисело мляко. Купуваше от онова евтиното, което имаше малък процент мазнини. От комшийките си беше чула, че на скъпите кисели млека им слагали какво ли не, дори нишесте. Възмущаваше се баба Цвета, цъкаше и се тюхкаше. Та какви други проблеми да има вече. Имаше две кокошки и един петел. Чудеше се за какво го държи, като тези кокошки не искаха да носят. Беше решила, като си дойде малката внучка от онази там голямата държава зад океана да ги заколи всичките. Меги се разлая и баба Цвета вдигна глава. Погледна към двора и видя, че Дона се разхожда в градината и. -Цвето, къде си ма? Ела да ми откъснеш малко джоджън. -Тебе кой те пусна? Бях заключила портата. -Тя твоята порта и децата могат да я отключват, ами да накараш дядо Петко да дойде да я постегне малко. -Стига си ги плещила ами гледай у вас какво е. Селска къща пък един джоджен нямаш. Дона подскочи, като ужилена, завъртя се на пети и така както се беше появила изневиделица така и изчезна. Много важно, каза си баба Цвета. И без това и беше омръзнала тази решетарка всеки ден да и идва за нещо, а си не знаеше парите. Дали пък някой не я караше, ама кой? Отблъсна и тази си мисъл. Зае се с постната супа. Така, каква стана тя, сега ще закусва постна супа вместо кисело мляко. Хлябът щеше да и стигне и за следващия ден. На тези от патронажа в селото не вярва. Нали беше се записала, но не изтрая и един месец. Носеха и все буламачи, сякаш са си измили ръцете в манджите. Особено супите им бяха оцветена вода. Само сол не пестяха. Така както тя готвеше малко хора в селото можеха. А бобена яхния да ти направи, да си оближеш пръстите. Но боб, леща, боб...то омръзва. Само в неделя си позволяваше месо. Почти всяка събота дядо Петко и носеше риба. Голям рибар беше и си държеше на нея. И той беше самичък. Синът му умря много млад от една болест на червата. Дъщеря му пък се омъжи там по морето за някакъв капитан, ама Цвета не вярваше. Как нито веднъж не я видя да идва тук на село да види баща си. Деца нямаше ли тази Лиляна? Петко не искаше пред нея да говори за децата си. Цвета седна под ябълката в двора и се опитваше да прочете и разбере нещо от вестника, който си купуваше редовно. Той и беше връзката със света, така че за него винаги отделяше стотинки. Молеше се да не стане левче. Какво става по света -стихии, бедствия, войни...Ами у нас? Питаше се тя и сама си отговаряше. Знаеше, че народът ни си е виновен, че търпи това положение. Ето и тя, колко много е учила, колко много трудов стаж е събрала, а сега живее с мисълта за едното хранене и......за един вестник. За едното кисело мляко. Дрехи и пращаха, но така си стояха в гардероба. Тя не обичаше да носи чужди дрехи, дори на близките си. Едно птиче запя на клона над нея и тя нали си е суеверна си помисли за гости. Кого ли да очаква. Дядо Петко днес не е рибар, а Дона избяга, разсърди се. Но ще и мине, в това беше убедена Цвета. -Бабо Цвето.... - викаше някой от улицата. Направо се дереше. -Идвам де, стига си се драло! Беше внучката на Дона. Цялата трепереше и беше много изплашена. -Какво е станало, момичето ми? -Тичай при дядо Петко. Нещо е станало с дъщеря му. От два дни се е заключил и никой не пуска. Баба случайно разбрала и ме изпрати да ти кажа. -Я чакай да ти дам джоджена за баба ти , а на тебе от онези големите червени ябълки, сладките дето много ги обичаш. Цвета се върна подаде на момичето джоджена и няколко ябълки: -И кажи на баба ти да не ми се сърди, аз съм си такава, всичко си приказвам и не пестя думи. Приготви се набързо взе туй онуй за Петко и тръгна към тях. -Петко, отвори ми. Аз съм Цвета. Никой, като че ли нямаше пък и отде да знае. Отвътре се чуваше говор навярно от радиоточката, която дядо Петко не изключваше. -Петко, отвори ми, че ще счупя бравата и без това моята не поправи. Искаше да е весела, но усети, че нещо става. -Какво искаш, Цвето? Защо си била път до тук с тези болни крака? -Какво е станало, няма ли поне това да ми кажеш? Не ми бери грижа за краката, те са си мои. И няма ли да ме поканиш вътре? Когато влезна и се замая главата. Всичко беше обърнато нагоре с краката, дори масичката, която Петко толкова обичаше и си пишеше все нещо на нея. Но тя и досега не разбра какво пишеше и на кого. -Няма я бъде тя моята, Цвето. Няма. -Успокой се и започни отначало. Хайде, разказвай. -Моята Лиляна е много болна. Няма отърване от тази болест. Рак или нещо такова. Този нейният дето скита по света с корабите не е капитан , а обикновен моряк -хаймана. Умори ми детето, единственото ,което имам. Сега вече и дъщеря нямам. Разплака се , като малко дете и захлупи глава. -Има лекари бе, Петко, не всичко е загубено. Недей така! -Не вярвам аз на лекарите. Щом все още има болести, които са нелечими, как да им вярвам? Ето, виж, чети! Цвета извади очилата и започна да се взира в писмо навярно написано от близък на Лиляна. Разбра, че Лиляна не е в България и никога не е и била откакто е напуснала селото и бащината си къща. Никога не е имала деца, а само съпруг - моряк. Сега лежи в клиника там далече някъде на юг болна от неизлечимата болест на века. -Негър ли е този нейният съпруг? И това ли не искаш да ми кажеш? -Няма значение, Цвето. Какъвто и да е би трябвало да е човек, но не е. Отива си момичето ми, а аз не мога и да ида до там. Къде е тази Южна Африка, нали четеш вестници? Аз знаех, че за последно тя беше в Америка. Там живеела на квартира, защото той все пътувал с корабите. Обичаше го момичето ми и защо? Нямаше ли достатъчно мъже тук в България? Не съм добър баща, не съм! -Стига си хленчил, стегни се. Дай ми някакъв телефон и да видим да посъберем парички. Аз ще ти дам от тези дето ги събирах за черни дни. Да идем до града да се обадим там от градските пощи. Ако се наложи защо пък да не отидеш и до там, не си толкова болнав, ще издържиш. Ще намерим парите, от мене искай това. В селото хората те обичат и кмета те уважава. -Няма никъде да ходя, а ти си върви в къщи. Не обичам да ме съжаляват. -Затова ли и никога нищо не си ми разказвал? -Няма вече значение. Отвори вратата и направо изтика Цвета навън. И утре ела като искаш да ми донесеш и аз да попрочета тези вестници -твоите. И това пропуснах в този живот - да се образовам достатъчно, необходимото за един човек. Ще сричам, а ти ще се смееш. -Гониш ме, добре! Но утре съм тук и няма лесно да си ида. -Хайде сбогом, Цвето! Утре да дойдеш да се не вмириша. -Какви ги плещиш, я се стегни! До утре! Цвета не спа цяла нощ. На заранта забрави за киселото си мляко и тръгна към къщата на Петко, която беше на другия край на селото. По пътя я срещна пощальонката на селото, която беше много развълнувана. -Бабо Цвето, Петко се отровил, разбра ли? С отрова за плъхове. Нали ги имаше много. Котката му не смогваше с тази напаст. Цвета замръзна на мястото си с отворена уста. Но това беше за миг. Намери сили и се опита да бърза, колкото и позволяваха болните крака. Когато стигна до къщата видя много хора. Говореха и обсъждаха как дядо Петко рано сутринта бил на улицата и се видял с дядо Илия. Казал му, че след половин час ще умре. Да дойдат да го вземат, да не го оставят да се вмирише, като онази баба Тодора от съседното село. Не можел да живее, да надживее дъщеря си. Искал да иде там, на оня свят при сина си и съпругата си. Там ще се срещне и с Лиляна след време ако така е писано, но той нямал право да живее -само той да остане жив от цялото семейство. Дядо Илия помислил, че дядо Петко е полудял от самотията и теглото си. Не му обърнал особено внимание на приказките пък и не знаел за болестта на Лиляна. Беше събота, както всички съботи, но Петко го нямаше. Нямаше кой да донесе риба на баба Цвета. Седеше на прага и...плачеше. Отдавна не беше плакала така. Петко беше човек, не беше учил, но имаше сърце, добро сърце. Честен човек. Такива вече почти нямаше. Хората се озвериха и станаха алчни, лукави. Изведнъж стана и без да му мисли много се запъти към дома на кмета. Знаеше, че няма да и откаже. Тя го е учила, а и децата му. След време цялото село разбра, че баба Цвета вече живее в къщата на дядо Петко. Зарязала своята. Дала кокошките и петела на внучката на Дона и се пренесла. Само казала: -Тези моите деца и внуци да и берат грижата на къщата. В нея аз ги отгледах с двете си ръце. И дано има Господ! 13 април 2019.,Плевен Анита Христова Тифонова
  20. Хей, стига си ме зяпал! Писна ми от похотливите ти погледи. Като си решил да правиш нещо - давай! Да не искаш аз да ти върша работата?! Та аз съм жена, Боги! Ти такава жена само по филмите си виждал. Даже и на онези проскубани актриси и певици не се давам. Какво пък, всичко си ми е на мястото. Нямам нужда от разните му там интервенции, силикон и последна мода перуки. Но едно да се разберем, от мене нищо няма да получиш даром. Приятелството си е приятелство, но сиренето с пари. Чак пък любов, то има ли я днес? Хайде, казвай къде ще ме водиш, докато и на мене не ми е минал мерака. Все още ставаш, не си за изхвърляне. Возенето от тебе. Жалко, че колата ти е стара, но старо вино лошо има ли? И нали си се къпал, че банята и тя е с пари? Ей, вие мъжете, няма ли кой да ви измие нозете? То гъбички разни , миризливи плазми, не ме карай да се отказвам от тебе само заради миризливите ти крака. Жена ти как спи с тебе, а? Ама и аз какво те питам. То ако спи с тебе няма да си сега тук. Знам ви аз семейните все в отделни стаи спите или в леглото гърбовете си гледате. Не е задължително да е в леглото, може да се случи и навън някъде, когато се срещнете в неудобна ситуация. Много ти ги наприказвах и вместо да те загрея, май те охладих, започна да гледаш сервитьорката? Няма да си ям десерта, ще го оставя за там, дето ще ме водиш ако не си се отказал вече, а? -Ема, спри за минута! Баща ти в мелницата ли те е правил или на дъскорезницата? Способна си да убиеш желанието и на най кадърния мъж. То не че аз съм некадърен, ама да знаеш, че нещо ме заболя главата. Дано е от този компютър, че той лоша работа бил. Мъжете ставали жени един ден. Ама като чета тук там и гледам тези обратните са по интелигентни, по възпитани. Ти какво ще кажеш? -Боги, името ти хубаво ама ти не струваш. Забрави ли за какво сме тук? -Знам, аз знам, ама твоята е лесна. Вдигнеш си краката и готово, ама моята е тежка, особено с такава, като теб. Плещиш напред назад и не мислиш какво ми става... -Хайде бе, два часа киснем тук, ставало ти...Не разбрах, не усетих, не видях... -Ема, сладка си, моето момиче, ама си нетърпима. Искаш ли да ти купя още една паста и да си ходим по живо по здраво, като приятели? -Аз се отказах от десерта, яж си го ти. Ти имаш нужда от сладко. Каква глупост още ще изтърсиш, защото аз наистина си тръгвам и повече не искам и да знам за теб? -Добре де, така да е . Ще минеш и с една паста, но само не ме целувай за довиждане, че това твоето червило няма изтриване. Да не е от „Илиенци“? -Простак! Ема подскочи, като ожилена от стола, на който само преди минути си седеше и похапваше на аванта втората си пържола. С все сила затръшна вратата на заведението, при което на половината от посетителите им се изправиха косите. Тичаше с все сила и чак когато стигна брега на реката се спря. Натопи си краката във водата и се загледа в нея. Образът и се люлееше пред очите. Водата беше съвсем бистра въпреки многото валежи напоследък. Не беше грозна, но не и вървеше с мъжете или поне с тези, които и се убиваха в главата. И този Боги! Имаше съпруга само на книга. Седем години му се води такава, а едно дете му не роди. Той просто търпи. Мъжете на целия град я знаеха и не само...А тя глупачката млада и неопитна тръгнала да се влюбва в семеен мъж и с приказки да му се прави на интересна. Да мълчи - не можеше. Уста са и, и не са само за ядене. Сълзите напираха в очите и, но стискаше зъби и не се разплака. Отказа се от идеята да се изкъпе. Нямаше нито желание, нито настроение. Започна да мисли, доколкото и се отдаваше за момента. Чудеше се къде да го намери този неин бъдещ съпруг, като всичките са един дол дренки. Не виждаше грешките в себе си, в поведението си с мъжете. Както се бе замислила не усети как все повече се отдалечаваше от брега. Водата не беше студена и това и харесваше, увличаше я. В един момент краката и се оплетоха в нещо и тя не разбра какво. Загуби равновесие и падна във водата. Течението я понесе, бореше се с него, доколкото можеше. Не беше добра плувкиня и знаеше, че това място бе забранено за къпане, но...Дали пък не го обичаше този Боги? Сега ще се удави и ще стане за смях на всички. Причината - несподелена любов. Това, дето Ема не бе го и сънувала. Когато вече беше загубила всички сили и желание за борба с водната стихия Ема чу мъжки глас. Това беше Боги. Опитваше се да я спаси. -Боги, краката ми са спънати, не мога да плувам! -Ако можеш си освободи краката, другото е лесно. -Не мога... Всичко стихна. За миг Боги помисли, че я изгубва от погледа си. Пусна се под водата и .... Слънцето напичаше брега, на който двамата влюбени се целуваха и плачеха от щастие. Ема беше спасена. Тя така и не разбра как стана всичко това. Смъртта беше толкова близко. Но...любовта я победи. Там където най не очакваше беше желана, беше обичана. Какво повече може да иска една жена? Бяха млади, здрави и се обичаха. -Обичам те, Ема! Ще ми родиш ли син? -Да! Не един. Дунава течеше надолу към морето, което в точка бяла се сливаше с небето! 13 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  21. Плуваше. Носеше се по течението и се чудеше да се опита ли и да литне. Ще може и това, разбира се, и то не срещу вятъра. Предпочете да си плува в свои води , по безопасно е от там горе. Животинският свят е богат и е пълен с хищници, но тя...Тя беше недосегаема. Усмивката и, благия тон, колкото и фалшиви да са се харесваха на простосмъртните наивни душици. Когато говореше дори с враговете се разтапяше от нежност. Ей, Богу, това не го можеше всеки. С усмивка и комплименти сразяваше враговете си и спираше най злокобните планове срещу нея. Разбира се, че човеците се лъжеха.Те бяха човеци все пак за разлика от нея. Но този от небето - Господ, всичко виждаше и знаеше кой какъв е. Търпението му все един ден свършваше и изпращаше бумеранг. Тя също навремето получи такъв. Отнесе го най скъпото и и пак не се спря. Озлобя още повече, но започна да се усмихва . Доби артистични способности, на които всяка холивудска звезда би завидяла. Раната в сърцето и беше зинала, като дълбока бездна и никой с нищо не можеше да я запълни, но.......плуваше. Плуваше и не мислеше, че един ден въздухът и ще свърши, сърцето ще спре. Ще бъде изчерпана. Опиянена, замаяна от самата себе си, от величието си, което самата тя измисляше не се усети, че вече плува под водата. Там и беше още по интересно, по различно. Богат свят на непознати живи същества и растителност. Беше красиво, толкова красиво, че тя се изкушаваше и искаше да си вземе от всички тези подводни ценности. Поне малко. Камъчетата и се виждаха бисери, водните мехурчета брилянти,а като стигна до дъното и се стори,че цялото е покрито със златен прашец. Започна да събира всички тези красиви неща с шепи, но се чудеше как ще ги изнесе горе на сушата. Въздухът и не стигаше, започна да се задъхва и от онази плувкиня, каквато беше нямаше и следа. Въпросът беше как да излезе на повърхността, как да се спаси. Не мислеше вече за нищо друго освен за живота си. Беше егоист, голям егоист, но усещаше дъха на смъртта и забрави за всичко друго. Изпитваше страх, но не изпадна в паника. Страх за живота, който и беше така мил. Досега беше жънала победи и понесе само една голяма загуба и тя знаеше защо. Беше си платила за греховете, които не бяха просто човешки. С последни усилия успя да достигне повърхността на водата и когато се обърна назад за сбогом с тези красиви неща и скъпоценности се разплака. Въздухът и почти спря. Не виждаше бряг около себе си, а само вода, много вода. Нещо я теглеше към дъното, там, където беше вече. Сълзите и се превръщаха в перли, поне тя така ги виждаше. Солени. Всичко беше солено.Защо? Тя винаги е търсила сладостта, сладкото. Получавала го е много лесно от доверчивите, добри хора. А сега...Не, не можеше така глупаво да свърши. Това не го заслужаваше. Нямаше да се роди друга, като нея така сполучливо да омотава човешките души в смъртоносна паяжина. Те се радваха, че за последно получаваха тази нейна усмивка. Беше им приятно да слушат комплименти от нежния и меден гласец. Знаеха, че е голяма артистка, че ги играе, но им беше приятно да са около нея. Беше ги омагьосала с фалшива гальовност и лъжлива нежност. Ами сега, кой нея омагьоса? Защо не можеше да намери сили да доплува до брега? Защо нещото я теглеше надолу към дъното? Не дишаше, но беше жива. Дяволът като че ли се беше влезнал в тялото и , беше взел душата и. Потъваше бавно надолу. Не виждаше вече нищо, само усети допира на тиня и кал. Лепкава. Усети някакви животинки полепнали по кожата и, които я изпиваха. Устата и беше пълна с какво ли не, тази сладкодума уста, която не можеше вече да говори, да ласкае. Така я намериха...кафява. Беше придобила този цвят за броени минути. Тя - златната се беше сляла с калта, с тинята, с ...Беше избрала дъното. 13 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  22. Едри капки дъжд почукваха по стъклото на прозореца. Женева стоеше изправена и се взираше в мрака. Адам беше спрял с колата си долу, точно под балкона на малката къщичка, която е единственото нещо останало от баща и. Майка и отдавна се беше поминала дори не я помни, била е бебо. Така и казваше баща и - единственото живо същество, с което се разбираше. Но ето , че сега него го нямаше и тя трябваше да го замени с Адам - човекът с тъмно червен опел. Познаваха се от това лято, а той напираше и упорито я търсеше всяка вечер. Твърдеше, че я обича и и го доказваше всеки път с букет червени рози. Това за Женева бе достатъчно , никой до сега освен баща и не и е подарявал цветя. Страдаше от комплекси, белегът на лицето достатъчно я притесняваше и напомняше детството и когато, като факел горя подпалена в старата им къща край реката. Къщата изгоря, а тя се спаси, като по чудо. Но Адам не излизаше от колата този път! Пушеше цигарата си и то вътре в колата, което не бе правил никога до сега. Но дали пушачът беше той? В тъмната нощ Женева не разпозна силуетите. В едно се убеди, че те бяха два. Сърцето и тревожно затуптя и капки пот избиха по челото и. Той не беше сам вътре в колата си. Женева се вкопчи в перваза и втрещена навън изпищя. Другият в колата беше жена, онази същата, която той преди време наричаше своя сестра. Но сега те се прегърнаха и заобиколиха колата убедени, че всичко е наред, после се насочиха към къщата. Какво ли я очакваше още? Женева тръпнеше и се суетеше. Беше готова всичко да понесе , но не и това, което и сервира той усмихвайки се на прага, след като тя им отвори вратата. -Запознайте се! Каза го толкова убедително, че Женева дори изхълца. Жената до него този път изглеждаше много по красива от първия път, когато я видя от разстояние. Беше отдавна. Не успя да го изслуша, защото в главата и бучеше, а тялото и се тресеше. Усети, че краката и се подкосяват, но се извини и понечи да затвори вратата. -Няма да те притесняваме, просто минавахме насам и решихме , че е човешко да ти се обадим и да те известим за нашия годеж сега в неделя. Женева се изчерви и се чудеше къде да се дене в собствения си дом. -Тя не беше ли ти сестра? -Не, мила, тя ми беше съпруга ! То беше отдавна и не сметнах за нужно да ти разказвам подробности. Женева се олюля и не успя да каже нищо. Онемя. Докато се осъзнае така както се появиха двамата така и изчезнаха. Когато отиде до прозореца колата вече я нямаше и букет рози лежаха в локвата под балкона. Не можеше да диша, усети болка в гърдите. Болка, която познава една тъжна, измамена и поругана жена. Плачеше, проклинаше съдбата и себе си, и белега. Този ужасен белег. Въобразяваше си , че заради него е пренебрегната от Адам, но вече беше късно за всичко. Тя беше глупачката. Сви се на кълбо на канапето и там прекара нощта цяла обляна в сълзи, молеща Господ да я спаси от тази нейна зла орис. Тя беше белязаната, измамената и пренебрегнатата. Само баща и я обичаше, но това беше минало и не искаше да си спомня нищо, не искаше да е жива. Хлипаше, като малко дете, а вън дъждът се засили сякаш искаше да измие сълзите от очите и. 09 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова
  23. Тя беше българка, по душа българка, защото след толкова много завоеватели на Отечеството и досега можеше ли да се докаже чистата българска кръв? Разхождаше се по улиците на града, чуваше гласове на деца. Малките просто играеха, а по големите пиеха, да, пиеха бира в стъклени тъмни бутилки. Тя знаеше, че е под съмнение съдържанието на бутилките , след като тези най много петнадесет годишни деца подвикваха на възрастните минувачи и то доста неприлично. По пейките пред жилищните блокове беше пълно със скучаещи хора предимно жени и старици, които си разказваха сериалите от всички канали по българската телевизия. Беше и болно, мъчно, плачеше и се, но се сдържаше. Чакаше да остане сама и да отпусне душата си на воля. Пред компютъра все по рядко се застояваше. Итнернета и той бе продаден. Отказала се бе от Българска телевия, изобщо от телевизия.Това не беше българска национална телевизия щом като излъчваше на турски език български новини.Всички сапунени сериали караха хорицата да летят в облаците-в свят от мечти, да не виждат какво става на земята долу, в България. Диана се опита да изгледа поне една серия от турският сериал-"Мелодията на сърцето". Не можа да издържи на увиването в типичната ориенталска музика на този турски сериал. Не можа да издържи и на сантиментализма не само в музиката и сюжета ами във всичко. Беше на гости и все пак трябваше да спазва благоприличие. Но след като Бояна и каза, че след този турски сериал - серия, започвала друга серия от друг турски сериал за Шехерезада "1001 нощ" Диана не издържа и скочи от стола. Предпочете въздух, природа и излезе навън. По нея Бояна и крякаше, че това били само филми и какво че са турски . За да допълни чашата я информира, че тези дни започвал нов турски сериал - "Перла" по друг канал на българската ни телевизия. Диана хлипаше по улиците и се питаше ние българите толкова ли си нямаме по свестни български филми. Къде е "Тютюн", "Козият рог", в който всички артисти изпълняващи положителните роли измряха. Имаме и от по новите български филми толкова хубави, не такива сладникави сапунки - португалски, аржентински, испански, венецуелски, марокански, турски...чужди продукции от някъде си пускани в ефира ни по поръчка. Коя е поръчката е повече от ясно. Не разбираше братята и сестрите си, болеше я за децата на България, за идните поколения. Стигна брега на реката и седна. Загледа се в отвъдният бряг, а там живееха румънците. С какво по лоши бяха българите, та дори румънците ги изпревариха във всякакво отношение. Питаше се ред, ред въпроси и нямаше кой да и отговори. Душата и бе пълна с любов, но нямаше кого да стопли, защо да я показва? Този неин народ спеше, дремеше, омагьосан ли беше? Студени очи я следваха навсякъде и въртят, сучат все до пари допираха. Диана знаеше, че това не е само заради суровия, тежък живот в България. Нали народът сам трябваше да си избира начин на живот? Диана знаеше какво бе избрал нейният народ - бягството. Народът и бягаше в пълен и преносен смисъл. Бягаше от себе си. Но това бе невъзможно. Невъзможно беше да избягаш от себе си. Там в далечните страни българинът намираше само парите за които е жадувал тук в Родината си, но се продаваше на ниска цена, продаваше здравето си, здравето дори на децата си. Диана знаеше добре, че и там далече от Родината си българите не намираха спокойствие. Беше чула как българи се карали и биели помежду си, за пари разбира се, излагали България. Тя не можеше нищо да направи. Такива като нея се брояха на пръсти. Започна да хвърля камъчета във водата и да изрича желания. В този момент чу зад гърба си гласове. Мъжки бяха и тя се скри в шубраците. Наблюдаваше между листата гледката, а тя не беше хич приятна. Двама едри мъже на около четиридесет години водеха със себе си едно момиче. Момичето беше много слабо и едва ли имаше двадесет години. Спряха се на мястото точно, където тя беше седнала и се загледаха в отвъдният бряг. Беше чувала за отвличания на деца, момичета, но през Румъния не знаеше да става това. Пък и момичето не викаше. Беше като пияно. Смееше се някак си не истински. На Запад съвсем близо беше и сръбската граница, но Диана не поиска да мисли страшни неща. Само чу и разбра, че единият от мъжете не е българин. Тогава съвсем се изплаши и затаи дъх. Стана и студено посред лято. Момичето беше облечено доста добре, доколкото Диана разбираше от маркови дрехи. Но си простееше. Тя се убеди, че такива бедни момичета най често стават жертва на онези с многото пари. За миг се сети за един случай в милионерско семейство, където синът отиде в затвора. Парите на родителите му не помогнаха. Всеки си носи кармата. Чужденецът извади телефона си и започна разговор на език, който за Диана не беше известен. Онези двамата седяха и се ослушваха. Краката на Диана изтръпнаха, но не смееше да помръдне. Беше много близко до тях. И Диана не разбра откъде се появи една лодка. Лодката не се виждаше цялата, но тези двамата подскочиха. Чужденецът хвана за ръка момичето и го поведе към лодката. Другите тръгнаха след тях. Диана се чудеше да коленичи ли поне така както е клекнала в храстите, но не посмя да помръдне, въпреки че вече те бяха по далече от нея. Беше убедена, че имаха оръжие. За миг си помисли, че е героиня от някакъв филм, но беше убедена, че не е и сапунен сериал. Нещата бяха много сериозни, защото започнаха крясъци и успя да види книжни пари във водата. Непознатият лодкар плуваше и ги събираше. Диана разбра , че тук не става дума за проституция, а за нещо по страшно. Не успя повече да види, но видя след време пак лодката да се отдалечава в посока Северозапад.Тъкмо си мислеше да излезе от скривалището си чу стъпки и ...в ужас видя чужденеца. Той явно не се беше качил в лодката. Носеше в ръцете си една черна чанта и пушеше нервно. Диана се молеше да не се сети да седне на същото място, където бяха преди да дойде лодкарят с лодката. Провървя и и този път. Чужденецът отмина храсталаците и се запъти към града. Диана постоя поне още час така скрита, прималяла. Лодката се беше изгубила от погледа и, а чужденецът се сля в една точка далече там на края на правият път. После започваха завоите. Диана не посмя, въпреки всичко не посмя да излезе, не знаеше от другият бряг дали някой я наблюдаваше. Изчака да се стъмни и страх не страх по тъмно потегли към къщи. Когато се прибра трепереше цялата и си каза сама - Ето ти, Дидке, емоции наяве, нали ги искаше. Изкъпа се, хапна няколко плода и побърза да изгаси и да си легне. Спа неспокойно, а сутринта я събуди телефона. Викаха я в общината. Беше убедена, че е по вчерашният случай, но си повтаряше обратното за успокоение. -Влезте госпожице. -Добро утро - смутолеви Диана и се загледа в малките сиви очи, които я изпиваха с най малки подробности. -Къде бяхте вчера? Разкажете всичко. Диана разказа всичко, но не спомена за хората на брега, за лодката и за това, че се е крила. Забеляза, че не и се ядосаха. Явно не знаеха всичко, а само предполагаха. -Имали сте доста спречквания по улиците на града и в дома на Бояна. Нали ви е приятелка? -О, не! Не ми е точно приятелка. Аз плаках по улиците, как да се карам с хората? То не може и двете. Поне аз не мога това. -Вие знаете, би трябвало да знаете, че в града ни има доста голям процент турско население. -Знам, господине, но не знам колко те са турци и колко аз съм българка. -Много смело започваш, а как ще свършиш? Я сега кажи този човек виждала ли си го вчера някъде, но не лъжи. Показа и снимката на един от вчерашните мъже, които тя видя, но не беше чужденецът. Поуспокои се, защото беше убедена,че онези двамата с лодкаря са отпрашили отдавна от българският бряг. -Не, не познавам този човек, не съм го виждала. Като че ли не е тукашен. -А в колко часа се прибра, момичето ми? -Ами късничко беше. Аз се разхождах по брега на реката. Бях доста ядосана на някои хора. -Ммм...И не те ли беше страх все пак толкова късно да се прибереш? -Господине, аз и друг път съм закъснявала. Не съм дете. Унесох се в мислите си на брега, а после и в движение, и не усетих кога се е стъмнило. Имам си проблеми и аз като всеки нормален човек. -Добре де, добре! Хайде върви си и ще държим връзка с теб. Никакво излизане от града засега. -За колко време? -Поне две седмици. -Благодаря! Чак на улицата Диана си отдъхна. Когато се прибра беше пребледняла, като платно. Хвърли се на леглото и заплака. Усети, че някой я хвана за косите. Обърна се и видя чужденеца. Заболя я и изпищя. Видя същият този мъж - чужденецът и изтръпна. Разбра, че е в капан, но не бе сигурна, че е спал през нощта в дома и. Съжаляваше, че ходи в общината, но нямаше друг начин, а сега няма да може и до магазина да иде. Така си мислеше Диана и наивно сама си вярваше, че като не е виновна не може да пострада. По тъмно пищяха линейки и полицейски коли на улицата, където живееше Диана. Много хора се бяха насъбрали на купища и обсъждаха случилото се. Един старец минавайки от там им подвикна: - Нали все тормозихте Диана с вашите сапунени сериали. Ето ви материал за истински криминален български филм. Комшийката на Диана му се скара , че няма страх и срам от Бога, и той млъкна. Старецът позна. Момичето беше спасено след няколко операции с кръвопреливания, но оживя, а чужденецът, който се оказа местен жител бе прибран на топло. За онези двамата Диана и до ден днешен нищо не разбра. Нима те са били от полицията? Никой не поиска да и отговори. Диана не дочака зимата. Беше си приготвила чантите още отдавна и твърдо решена да напусне града една сутрин замина. Къде, само тя си знаеше. 07 април 2019.,Плевен Анита ХристоваТрифонова
  24. Търкаляше се прасето в кочината си и колкото повече се търкаляше по хубаво му ставаше. Не си знаеше породата, но това не го бъркаше да държи на своето аз. Източно балканска свиня му викаха, но му се щеше да е така рядко срещаната порода куне - куне тъкмо британската телевизионна водеща Джонатан Рос ще си го купи. Тя си пада по тази порода пък и прасето си обичаше изявите дори и тук в кочината. Нямаше значение колко братя и сестри ще го гледат. То беше адски изобретателно, чак мехура му се пукаше от кеф. Но за какво му е този мехур - очите, очите му бяха по важните.Били свински! Каквито и да са , но са червени и на фона на черната кал,с която беше покрито блестяха, като две червени мъниста. Прасето вършеше толкова свински неща, че му беше омръзнало да чува ругатни по свой адрес. Грухтеше и се правеше, че не чува.Вършеше си свинските неща необезпокоявано от никой. Беше му хубаво. Не можеше да се оплаче. Стопанката му носеше редовно храна, почистваше редовно кочината, но нещо му липсваше. Самото напрягане да се опитва да мисли го изморяваше, затова я караше по лесният начин. Яде, търкаля се така както само то можеше и спеше. Сънят му бе свински, какъвто му бе и животът. Беше видяло какво стана с неговите братя и сестри. Знаеше, че и неговото е неизбежно само дето не се досещаше защо още не са го приклали. Имаше килограмите, които му тежаха, имаше ги и хората за софрата. Прасето си очакваше съдбата, но въпреки всичко с всеки изминат ден животът му ставаше все по мил и по скъп. Свински живот или живот на свиня - все тая, но прасето гледаше на нещата не точно по свински. Знаеше, усещаше, че всичко около него е много по свинско и то просто бе перлата в този свински живот. Но тази сутрин нещата не бяха като всяка друга сутрин. Стопанката не му донесе храна. Чуваха се много гласове откъм къщата. Неспокойно му беше. Каквото и да става едва ли точно днес ще го заколят, но все пак знае ли се. Започна да грухти по силно и излизаше така, че грухти, защото е гладно, но то си знаеше, че не е затова. Беше вече сигурно , че днес денят му ще е последен от свинският му живот. Бутна с муцуна вратата на кочината и като никога тя се отвори. Разтича се из двора, подгониха го деца, доста деца непознати за него. Успя да види с малките си червени очи големи черни коли в двора. Изплаши се и не му беше до гоненица.Така или иначе нямаше къде да бяга, външната голяма порта беше затворена. Реши да се скрие.Така и така ще се умира, но поне не искаше да е храна за тези чужди хора. Не ги видя всичките. Само един от тях видя и му беше достатъчно - едър, широкоплещест с голяма, гола глава. Прасето се спря за миг пред него и впери червените си очи в човешките. Нищо. Гледаха пусто и мъртвешки. Нямаше страх, радост, нищо в погледа на човека. Не помръдна от там, а беше и гладно. После...нищо. Дойдоха няколко още като този човек и го хванаха. Привързаха го за вратата на кочината. Май заради него я бяха свалили, а преди това не заключили. Последното, което прасето видя бяха много хора над него и всичките едри, потни с ококорени очи. Не видя ножа. Квичеше колкото сила имаше, но хората си разговаряха спокойно и...толкоз. Като че ли никой не го чуваше. В миг всичко утихна и потъна в мрак. Пренесе се в друг свят - различен. 06 април 2019.,Плевен Анита ХристоваТрифонова
  25. -Не ме бий, Киро! Моля те! Не! Това вече не се понася. Всяка вечер Дана беше длъжна да търпи крясъците и виковете на съседите си. Тази нейна съседка Грета толкова много бой е изяла от съпруга си колкото банички не е изяла тя - баничарката Дана. Не можеше да заспи, въртеше се в леглото и не мислеше за сутринта. Работата в баничарницата и беше омръзнала, но нямаше накъде. На нейните години кой ще я вземе на работа и къде? Иначе се държеше, само дето много я боляха краката. Толкова много и бяха омръзнали тези баници, че имаше чувството, че и на оня свят, като иде ще е сита и вмирисана на олио и сирене. Какво сирене? Повечето баници ги правеха от извара! -Засрами се от децата, Киро! Спри се! Няма пари за хляб! Киро си попиваше, но тази вечер не изглеждаше да е пиян. Дана го бе зърнала долу пред входа на блока, като никога беше трезвен. Това не го бъркаше да налита на бой. Тя не издържа и се качи на петия етаж. Позвъня, но никой не и отвори. Виковете спряха и Дана си помисли, че Киро вече се е укротил. Върна се и се опита да заспи, но мира не и даваше мисълта за Киро и жена му. Вече нищо не се чуваше, а и децата им не ги беше виждала цяла седмица. Влезна в банята да си вземе още един душ. Преди да пусне водата дочу стенания. Грета беше. Макар че това не беше плач, не беше и рев нито вой. Дана имаше чувство, че Грета умира. Чудеше се какво да направи, след като горе не и отваряха. Реши да позвъни на съседите си, но какво да им каже. За втори път се качи горе и без да звъни се опита да отвори вратата, която за нейно учудване беше отключена. Нахълта в апартамента и започна да вика на име Грета. Последно влезна в банята и се олюля на краката си, прилоша и. Грета лежеше във ваната подгизнала в кръв. Дана не виждаше точно откъде шуртеше кръвта, но се съвзе и веднага се обади до болницата. Обади се и на полицията. Другите комшии дойдоха, когато пристигна линейката. Киро го нямаше. Беше си свършил работата и явно е избягал. Лекарката каза, че Грета е жива, но има много прободни рани, а тези от полицията намериха ножа, с който Киро бе намушкал съпругата си няколко пъти. Кога ли е успял да го зарови в голямата саксия с фикус? Откараха Грета в болницата , а полицаите запечатаха апартамента. Нямаше вече сън за Дана. Оставаха и само няколко часа и трябваше да тръгва за работа. Беше и наясно, че при всяко положение ще я търсят за свидетел, което не и харесваше. Беше наясно също, че ще има съд, дело и.т.н. Страхуваше се, но така е трябвало да се случи. Така Дана се самоуспокояваше в мислите си, докато се приготвяше за работа. Телефона звънна и Дана се стресна. Никой не очакваше да я търси. -Дано, опичай си акъла! Стой настрана от тази работа! Ще те заколя, като Гергьовско агне! Тя позна гласа на Киро и изпусна телефона на земята. Започна да плаче и се чудеше на кой свят е и какво да прави. Знаеше, че когато Киро е пиян е способен на всичко и ще го оправдаят. Нали сестра му е съпруга на кмета. Макар че ако Грета умре, няма да му се размине току -така. Целият ден Дана не беше на себе си и вечерта се отби у сестра си, но нямаше къде да спи там. У тях е една теснотия, беднотия. Нали е все безработна, само мъжът и работи. Дана си живееше сама в този панелен блок и не помнеше откога. Сигурно от двадесет лета. Захари я напусна в началото на брака и , когато тя загуби първата си рожба. А после.......така си и остана. Нямаше желание за нищо, за никой. Всичко се беше прекършило в нея. В мъжете виждаше само животинското и това я отвращаваше до болка. Опитваха се да я успокояват някои самотници, но не се получаваше. Дана не вярваше и досега не вярва на никой. Така се бе зарекла сама да живее до края на дните си. Мислеше да си вземе дете от майчин дом, но и там не случи. Все ромчета и даваха, а тя е руса и бяла -нали майка и е рускиня. На път за в къщи Дана срещна Марин. Не беше случайно, личеше си. Направо си я чакаше на ъгъла пред блока. Беше пребледнял и започна да заеква. Това си го имаше от дете. Нали затова Дана го отбягваше иначе съзнаваше, че е единственият мъж,който я обичаше и ще я обича, и сега присъствието му тук го доказваше. -Дане, нека остана при тебе тази нощ! Знам,че няма да дойдеш у дома. Разбрах какво е станало с Грета! -Стига, Марине! Пак ли? Нали се разделихме с тебе окончателно? -Няма, Дане! Аз ще спя в другата стая. Обичам те аз тебе и ме е грижа. И ти си самичка , като мене. Защо не ме искаш? Толкова ли съм лош и грозен? На Дана и се доплака. Винаги го е съжалявала, но никога не го е обичала. Страхът в нея надделя и го пусна в дома си. Вечеряха и после му приготви леглото в спалнята. Тя остана пред телевизора в хола да си гледа сериала. Марин не искаше да я остави сама. Гледаше изплашено и все излизаше на терасата да поглежда нагоре към апартамента на Киро и Грета. -Марине, теб те е страх повече от мене, за какво си дошъл? -Не ме е страх за мене, Дане, а за теб! Знам доста работи, ти хабер си нямаш! Още от времето , когато живеехме заедно с тебе Киро ти се канеше и колко пъти ме е пресрещал да се саморазправя с мене заради тебе. Наричаше те ялова кучка и каква ли още не, но те харесваше, много те харесваше. Да не кажа, че беше луд по тебе. Аз съм мъж и ги усещам тези неща. -Я стига си ги плещил! Киро и аз?! Глупости! Това и за филм не става. Ама си беше цял филм и само Марин виждаше това, с третото си око. Тя винаги му вярваше, защото знаеше, че каквото Марин кажеше все ставаше. Марин се гушна в скута и и поуспокоен се помъчи да заспи. По някое време и Дана заспа , но в просъница усети някакъв студ. Така както се бяха сгушили и покрити само с едно одеяло са спали няколко часа. Дана се помъчи да стане, но не можа. Краката и бяха изтръпнали и усещаше адски студ. Изтръпна. Беше забравила за Марин и когато се свести видя, че го няма. Потърси с очи телефона си, но не го видя, а помнеше, че бе до нея вечерта. Не можеше да си прости, че не се научи да гледа телевизия на светло. Тръгна към ключа за осветление и ...... се строполи. Падна и то на равно. Краката и бяха вързани. Ръцете и бяха свободни и това и се видя странно, но само до момента, когато усети дъх на мъж. Това беше Киро. Вонеше на алкохол. Не беше на себе си. Запуши и устата с ръка и я повлече към спалнята. -Дано, хайде да се любим! За първи път и за последен. Твоят Марин ще гледа. -Остави ме! Къде е Марин? -Чака ни в спалнята, привързан за леглото, където ние с тебе ще си легнем и най после ще те усетя, ще бъдеш моя. Толкова години ми бягаш! За него ли се пазеше ма, Дано? Нали деца не можеш да имаш, какво ти пречеше да ми се дадеш? Щяхме да си живеем тихо и кротко, и сладко да се обичаме! Дана се опита да събори Киро , но не можа. Киро завърза ръцете и, понесе я като гергьовско агне към спалнята. Там тя видя Марин гол и привързан за леглото. Ужаси се. -Киро, недей! Иди си пусни един душ и после ще си поговорим! -Какъв душ? Ти си луда! Аз нямам време за губене, знаеш какво ме чака. Привърза и Дана към леглото и започна да се смее истерично! -Ще познаеш, Дано! Сега вече заради тебе ще ида да си пусна един душ, макар че такъв съм по сладък! Този човек не беше само пиян, той си беше направо луд. Чак сега Дана забеляза това. Сети се ,че бе лежал в някаква клиника, но Грета казваше, че било за отказване от алкохола. Киро не пожела да иде в банята. Значи не беше толкова луд. Дори не се съблече и нямаше нужда да се разкопчава. Беше целият раздърпан и мръсен. Кърпата в устата и я давеше, не и стигаше въздуха, а Марин приличаше на мъртвец. Но беше жив. Затваряше и отваряше очи и като че ли показваше с тях прозореца. Дана видя, че до него имаше един голям чук. Цялата изтръпна. Досети се какво може да се случи. Но Марин поглеждаше и прозореца. Ясно. Как да стане така, че да счупи прозореца? Няма начин блока да не се наблюдава след инцидента с Киро и Грета. То вече беше повече от ясно, че Киро се е крил у тях на терасата ,когато полицията беше дошла. Марин и даде да разбере, че трябва да се бият с Киро. Възелът на ръцете му се беше разхлабил, а единият му крак свободен, само го придържаше до другия. -Хайде, Дано! Я да видя каква си любовница, как се целуваш? Нахвърли се върху нея, а Марин гледаше развързан до тях! В един момент Марин скочи отгоре на Киро. Започна борба. Марин крещеше и викаше с все сила и успя да извади кърпата от устата на Дана. За Киро стана опасно. Обезумял хвана чука и го насочи към Марин. Дана се хвърли върху него и случайно или как запрати чука към прозореца. Стъклата изтрещяха. Боят продължаваше и тримата бяха изподрани, окървавени. Накрая повалиха Киро на пода и легнаха върху него. Марин се опитваше да му завърже ръцете и краката. Киро беше много едър мъж, макар и тромав.Не им се даваше! Доста време лежаха върху него , докато полицията дойде. Сложиха белезници на Киро и го откараха. Дана гледаше непрекъснато часовника си и се притесняваше, че Марин не идва. Имаха среща и заедно трябваше да дават показания в съда срещу Киро, на който му провървя -Грета оживя. Двете операции я бяха спасили, като по чудо. -Закъснях ли, Дане? Очите на Марин искряха и я гледаха все така предано, и влюбено. -Не, не си! Тя не се усети как го стори, но го целуна. Това не беше оня същият Марин. Изглеждаше по млад и по красив. Сега той беше герой с ореол. За нея блестеше и все още я обичаше. Делото премина и вече никакво обжалване. Така се произнесе съдията. Прибраха Киро на топло. Изкараха го болен и луд? -Дане, хайде да идем да се почерпим! Ти нали обичаш от онези пасти с плодов крем? -Никакви пасти! Отиваме у дома! Ще пием шампанско и ще празнуваме. Оставам на тебе да решиш къде да живеем, у вас или у дома. Марин я прегърна силно, очите му се наляха със сълзи , но не заплака. Здрав е, обичаше тази жена и никой досега не можа да му я отнеме. Какво повече да иска от живота? Ах, този Киро! Дали беше наистина луд? 05 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
×
×
  • Добави ново...