Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'простотии'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
    • Спорт
    • Автомобили
    • Дом и семейство
    • Домашни любимци
    • Пътешествия и туризъм
    • Кулинар
    • Изповеди
    • Празни приказки и забава
  • За kaldata.com
    • Новини относно сайта
    • Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта
  • Теми
  • групите за са стадото аз съм вълк единак Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 6 резултата

  1. sdry

    Тенкс Гад итс фрайдей!

    Чак не мога да повярвам, че отново сме петък! Тази седмица мина мн бързо, ама с това темпо ми се стопи и животеца, и енергията. Но вече е петък, нищо, че още само 82 минути да са минали от работния ми ден и екшъна тепърва да предстои! Днес е изключително шантав ден - сутринта макар да станах в 06:30, пак хванах такси, щото иначе щях да закъснея. Но се оказа, че съм дошла първа, макар да бях в 09:01 в офиса (с минута закъснение). Колежката била на семинар, шефа незнамси къде, другата колежка дойде по-късно... Изобщо петъчно такова Сега пак съм сама - телефоните звънят, не мога да отида до тоалетната, отивам и се връщам от вратата, отивам и се връщам, за да отговоря на телефоните. Интересната част е следобед, когато ще отида в другия офис. Вчера видях жив екземпляр в женски вариант на самия Плюшкин, на Гогол героя!!! Календар от 1990 г., от 1991, от 1992, 1993... и така... Нищо особено, ако не бяха при визитките и при най-използваните неща Замислих се за секунда коя година сме сега... Абе какво да ви разправям разни счетоводителски истории и случки - важното е, че днес е петък и аз много се кефя на този факт. Нищо, че след два дена ще е понеделник Винаги съм казвала - да работим събота и неделя, ама от понеделник до петък да почиваме! Лоша ли ми е идеята сега, кажете вие? Ама на, никой не обръща внимание на идейността и оригиналността ми Скукааа...
  2. sdry

    Един мой уикенд

    Петък срещу събота спах като заклана. Причината е една моя страст - киното. Отидох да гледам "2012" на премиерата в 00,12 на 13-и петък и вечерта в 22,30 "залязах" като никой път. Плановете за събота бяха да карам намереното, откраднато колело в Морската и Алеята на брега. Така и направих. След като се наспах и се поосвежих с един душ се спуснах към Морската... По-късно се срещнахме с един приятел, за да караме заедно, но нали Мърфи си няма работа събота следобед, момчето спукал гума и съвместното каране се сведе до каране до една бензиностанция за напомпване и веднага след това установяване на факта, че гумата е мнооого зле спукана и издържа напомпена точно 3 минути... Както и да е! Добре, че преди той да дойде покарах сама покрай брега и се насладих на лекия ветрец и на морето... След като се установи, че трябва да се приберем раничко вкъщи, трябваше да се измисли някакво друго занимание (по-забавно от това да се цъка на компа в събота вечер). Една позната изскочи с "Идеята"... Имала някаква баба и някакъв дядо в едно село по-натам от Каварна. Попита дали искам да се включа, приех. С нощувка, без нощувка? Ми, ко сега - с нощувка! Не бях ходила по тези места - до Каварна -да, но селата наоколо изобщо не ми бяха познати. Тъкмо си казах - ще видя и усетя нещо ново. Хората бяха мн мили, много гостоприемни. Имаше и доста други хора - запалихме си огън, направихме си жар, опекохме разни неща за хапване и се събрахме около 20-ита човека - от 10 до 80 годишна възраст. Няколко поколения, най-различни теми, приказки, смях, домашно вино, вилици и лъжици, които не стигат и се търсят нови и нови... Просто обикновена, лишена от каквато и да е суета вечер... Такава беше събота вечерта... Отдавна не бях се чувствала толкова непринудено настроена, без да се притеснявам дали косата ми не се е умирисала, обувките ми да са се изцапали, ама къде мога да си оправя грима... Не издържахме много, бяхме изморени от работната седмица (имаше и такива сред нас, които събота бяха на работа). Та легнахме си съм 01,00 часа. Беше хладничко, но имаше включена печка. Лошото беше, че печката отопляваше две стаи и вратата беше отворена, но нищо - беше си приятно хладно. Сутринта алармата звънна и се събудих. Посегнах към телефона, но какво да установя - едвам се движа - цялата съм скована от студа! Спала съм в поза "зародиш" с глава под завивките. Студ, ама студ! Вкочанясала станах и какво да видя! Приятелчето изключило печката малко след като си легнахме, щото у тях така правели. След една серия от викове, крясъци и реторични въпроси включихме печката и в следващите 30 минути тя и аз бяхме едно цяло - почти бях залепена за нея. Като се постоплих хванахме пътя за Варна, тъй като имаше, които бяха на работа и неделя. Аз се прибрах, изкъпах се, преоблякох се, свърших някоя и друга домакинска работа. Даже успях да си поприказвам с един приятел, който се връщал от тото-пункта, който за негова жалост бил затворен, та не можал да пусне фиша, с който да спечели някой и друг милион, та беше доста възмутен. Казах му, да не се занимава с глупости, че не му отива и се заех да приготвя багажа за следващата част от пътуванията. Приятелчето, което се погрижи да вкочанясам предната нощ от студ, дойде да ме вземе и се запътихме към една дестинация, която отдавна планирахме - старите български столици - Велики Преслав и Плиска. Щяхме да идем и до Търново, но уви, не ни остана време - стана доста късно. Обиколихме В. Преслав няколко пъти, докато намерим това, което търсим. Валеше... Измокрихме се яко, ама изживяването беше уникално. Направихме и много снимки. Минахме и през Музея от където си купихме по една книжка със 100-те обекта в България, който трябва да се посетят, като във всеки обект се поставя по един печат и при 100 събрани печата се става носител на златна значка от Бълг. туристическо дружество. За сега имаме по един печат, остават ни само 99 и ще сме носители на златин значки! Мдамм... Обратно към Варна се отбихме до Плиска - в тъмното... Нещата, които успях да видя и запомня от Плиска са: Фасадата на Музея, Паметника на откривателите, пазача и котката на пазача... А, да и част от Входа на крепостната стена... Дъждът се засили доста, стана още по-тъмно и ние решихме да се приберем към Варна. Към 20.30 бяхме във Варна. Вечеряхме в един ресторант и тъкмо се канихме да хапваме сладолед в колата на една от буните долу на плажа, когато приятелчето се "изказа": "Имам въпрос." "Била ли си на Калиакра?" "Не", отговорих. "А ходи ли ти се?" "Ами да." бе моят отговор, като изобщо не предполагах, че става въпрос за пътуване точно този момент... "Еми хубаво, сладоледа ще почака тогава. Настани се хубаво и удобно, свали си шапката и якето (щото аз се бях екипирала за сладоледа)." "Ти си луууууууууд!" - изкрещях в отговор аз. "Аз имах предвид, че по принцип ми се отива..." "Е, ко сега не ти ли се ходи? Кажи ми, че не ти се ходи?" Е, как да кажа, че не ми се ходи, като ми се ходеше... "Да или не?" беше поставеният ми въпрос. "ДА, естевествено!", казах аз и потеглихме. Тъмно, вали, пътят е мокър и хлъзгав. Но само какви отражения се получаваха по пътя от лампите и табелите!... Цяла магия, нещо невероятно!... На Калиакра нямаше никой Хахаха.... Колко чудно, нали? Беше към 22,00 часа и се насладихме на плискащите се вълни по скалите, на усещането за абсолютна свобода, сменено с як адреналин от стоенето в тъмното на една крачка от скалата, от която даже през деня един страхлив човек едва би дръзнал да погледне надолу. Не виждах вълните, само някакво отражение от лампите на далечните кораби, но ги чувах... Чувах ги как се удрят по брега, по скалите и за момент си представих как през вековете тези скали са се издълбали така... След като ни стана достатъчно студено и ни се приспа, върнахме се в колата и потеглихме към Варна. По пътя не издържах и съм заспала в колата. Близо до Варна се събудих. Минаваше полунощ, краката ми бяха студени, а обувките и панталоните в кал. Но не ми пукаше - бях си изкарала страхотно! Уникално! Качих се на етажа и тъкмо да отключа вратата и какво да установя - тя е отключена! Часът е 00:30!!! Издивях, на момента се събудих, имайки предвид случката с колетото, а тотално сънят изчезна от съзнанието ми когато зърнах бележката на вратата "Моля не пускай бойлера и пералнята, че съм спрял бушоните. Вечерта като се прибера ще обясня. Ако ти трябва вода си я стопли - това е решението." Даам, бележка от "умния" ми съквартирант... И аз, естествено, съм пропуснала обясненията вечерта и в същия момент исках да гръмна нещо или някой! Стоплих си вода с каната за вода, с която си си топлим вода за чай и кафе обикновено и почнах да мисля за варианти какво мога да направя. Сутринта ми се обясниха какъв е проблема и уж днеска техника ще дойде да види какво е положението, че ще откача направо. А иначе за къпането си стоплих вода във въпросната кана и "се измих" доколкото това може да се нарече измиване. Но като се замисля - уикенда беше невероятен, бойлера ще го оправим някакси...
  3. sdry

    Да осъществиш детската си мечта...

    Колко от вас са осъществили голямата си (е, може и няколко по-малки) детска мечта? Онзи ден (петък по-точно) станах свиделка на това как един човек, който след два дена навършва 81 г., осъществи детската си мечта... За мен беше мн емоционален момент, а за човека още повече. Покрай моята работа се занимавам и с един градоустройствен проект и работя с архитекти и инженери. Както и да е, това, за да ви стане ясна ситуацията. Единият от участниците е инженер на 81 години, който е с пейсмейкър на сърцето и който в момента трябва да е в София, в болница, където му сменят батерията на пейсмейкъра. Възрастният господин е роден във Варна, израстнал е в къща близо до брега и от дете си мечтаел да проектира укрепителния план на бреговата ивица, както и на плажа на Варна. С тази мечта е живял цял живот, завършил е хидроинженерство и е работил 25 години във Варна, докато не се преместил в София и така е загърбил детската си мечта... до... до онзи ден... Организираният от предприятието, в което работя, конкурс включва и брегоукрепване... Нашият човек е чул за него, макар вече отдавна да не се занимавал активно с проектиране. Беше и първият заявил участие в конкурса... Беше и един от първите предали готовите проекти, преди даже едни от най-известните проектантски предприятия... Беше дошъл специално от София, сам, за да предаде всичко необходимо... А можеше просто да ги прати по куриер или чрез пълномощник... Преди да си тръгне целуна като един примерен джентълмен моята ръка и ръката на колежката и каза, че се връща в София, за да постъпи в болница. В отговор на това аз му пожелах всичко да е наред и да може да дойде на презентация, да представи лично проекта си. Отговорът му ме "цапардоса" право в сърцето и съзнанието ми "Ооо, каквото и да се случи ще дойда. Това ми беше детска мечта и аз я осъществих. Много ви благодаря, че ми дадохте тази възможност." Аз нищо не можах да кажа... Просто го изпратих до вратата и му пожелах лек път. И се замислих... Всички останали участват за наградата, за престижа, с меркантилни подбуди... Този дядо е единственият, който го прави за кеф, не очаква нищо, просто се кефи, че участва, че най-накрая е проектирал това, за което е мечтал и проектът му ще стане обществено достояние; ще го оценяват видни архитекти от България и чужбина... Та, питам ви, колко от вас са осъществили детската си мечта...
  4. sdry

    Есенно ми е

    Четвъртък, 22 октомври 2009-а... За някои хора това може да е първият ден от преминаването (или там както се казва) на Слънцето в Скорпион... За мен 22 октомври означава, че годината е към края си. Промените чукат на вратата ми. Трябва да взимам много решения, по-голямата част, от които могат да са съдбоносни, с дългосрочен и необратим ефект. Кой знае всъщност, трябва да се опита, но пустата предпазливост и скептицизъм! От днес на плещите ми лежат още повече отговорности, още повече работа. Смяна на офиси, колеги (да, ще работя и с мъже! )... Всичко това означава адаптация, нерви, стрес, отговорност. Не, не се оплаквам - нищо подобно. Изборът за промяната беше мой, в края на краищата - нали съм млада, нали искам да се развивам, да се качвам по стъпалата нагоре?! Но не знам дали заради характера или просто защото съм в по-апатичен период, работата не е била и не искам и да бъде приоритет в живота ми! Не, не и не! Страх ме е понякога, че мога да стана работохолик и ще се превърна в една машина. А аз не искам това, не искам и да съм богата, известна и т.н. Искам просто да водя нормален живот, в който да има по малко от нещата, които обичам и да съм с хората, на които държа и които държат на мен. Есента е един такъв сезон, в който хората са склонни към депресии и често се правят доста равносметки - всякакви... Есента е хубав сезон - харесва ми, когато не вали обаче (нали не сполучих на чадър, пуста му работа! ) Всичко е ОК, но вечерта като се прибера се чувствам като пребита и нямам желание за почти нищо. Даже не ми се ходи на кино - една от големите ми страсти. То пък като гледам афиша едни филми... От друга страна много искам да продължа образованието си в научна степен "доктор". Да правя академична кариера и да преподавам... Това от своя страна, никак не е лесна работа - не само заради приемните изпити, но и самото следване - доста е тежко едновременно да се работи и учи докторантура. Идват моменти, когато си казвам "Край, зарязвам това счетоводство, ще се отдам на изкуство!" Но... това може да си позволи, някой, който има солидни финансови източници или е богат наследник или нещо такова... След като отхвърля и идеята за изкуството (за сега) ми идва да замина за някъде в чужбина и да запиша магистратура там и едновременно да работя. Но... това пак е голяма крачка и важна крачка за мен, тъй като означава да зарежа почти всичко тука във Варна - не само сегашната ми работа, но и среда, приятели, семейство, изградени контакти, ред, начин на живот... Това означава много за мен - толкова време изграждаш едно нещо и не става с лека ръка да за*беш толкова труд и безсънни ноши... Та есенно ми е... Както вънка пожълтелите, почервеняли и сухи листа падат сами или под въздействието на някой по-силен вятър (а понякота и цяла буря), така и идеите, мислите и решенията летят и преминават пред съзнанието и битието ми... Чудя се, до кога ще е така и кога ще кротна и няма да искам повече и повече развитие и промяна, повече адреналин и емоции в живота ми? Дали ще стане това някога? Дали ще кажа "Ок, това е! Повече нищо не искам, постигнах всичко, което съм желала!" Може би ще стане някой ден, но дали аз искам да стане това? На този етап, това което искам е да работя с професионалисти и да съм в средата на интелигентни и разумни хора. Май много искам, а? Нали ви казах, есенно ми е, объркано и шантаво ми е!
  5. sdry

    Търси се...

    Вчера прекарах един невероятен следобед! Ама наистина прекрасно си изкарах! Прибрах се към 20.30 и по навик взех асансьора, че съм на 7-я етаж от общо 8 във входа. За рождения ми ден ми бяха подарили колело - това преди 18 дни някъде. Толкова се зарадвах тогава - колоезденето ми е страст и то не от вчера! Обожавам... Та тези дни планирах да му намеря място за през зимата, че го оставихме на етажа - "вързахме" го за парапета. На етажа има два апартамента и съседния е празен. Викам си "То ние сме на 7-я етаж, още едни нагоре и те ползват асансьора, кой ще го види пък и да види то е вързано и все пак сме съседи". Тъпа съм, знам го не от вчера, ама освен тъпа съм и наивна. Вчера като се прибрах по инерция се обърнах да погледна дали си е на мястото... Познайте... Дааа, нямаше го! В първия момент ми се подкосиха краката, после се окопитих, влязох у нас, поразпитах съкилийниците, после и съседите. Домоуправителката като се прибирала от т. нар. "лозе" видяла едно 15-16 годишно на външен вид русоляво момче, което не е от нашия вход, да мъкне червено колело по стълбището. Това й направило впечатление - тъй като във входа аз и още едно момче имаме колела и си ги мъкнем с асансьора. Евентуалния крадец се спрял, като ги видял, но те нищо не му казали и той продължил. Една друга съседка пък (т. нар. клюкарка на входа) ме упъти подробно кой може да го е направил, защо, как и т.н. На 8-я етаж имаме един съсед, който меко казано е невменяем. Има доста проблеми с полицията и доколкото разбрах от съседката води със себе си някакво русоляво момче. То логично погледната няма и кой друг да е - кой ще знае, че от 2 седмици и нещо на 7-я етаж на нашия вход има колело?! Обадих се на полицията снощи и след малко ще ида да подам жалба. Много ми е гадно, вчерашната еуфория от чудесно прекарания следобед препасна в унилост и отчаяние. Баси с какви хора живея в съседство! Казах и на хората вкъщи - да внимават къде какво оставят, да заключват ВИНАГИ вратата, че не е шега работа. Не знам дали ще ми намерят колелото, надеждата умира последна, но май при мен ще получи инфаркт по бързата процедура. Искам да изкажа и съжаленията си чрез тази публикация на човека, който ми подари колелото. Съжалявам, човече, едно колело не можах да озаптя! Много съжалявам...
  6. sdry

    Може ли да се запознаем...

    Вчера издивях още до обедната почивка и едвам изтърпях няколко досадни истории, за да стане 12.00 ч., та да изляза малко да се поразведря. На излизане, точно до вратата с периферното си зрение зърнах чадъра си, но си казах "Няма да те взема с мен. Без това не ми вършиш почти никаква работа." Освен това имах нужда от буквално освежаване... Излязох на улицата... Леко ръмеше, но нищо съществено. Даже ми хареса... Нямах никаква работа за вършене по време на обедната, та се запътих без посока и по инерция съм стигнала до Морската градина... Морето беше невероятно, имаше вълнение, изобщо усещането беше вдъхновяващо. Минах покрай Морско казино, вървях си бавно, размишлявах, кефих се на плискащите се капки дъжд по лицето ми... Косата ми се поизмокри малко, но честно ви казвам, изобщо не ми пукаше в този момент. Просто имах нужда от освежаване - тогава и веднага! (Ако знаех, че ще е така, поне нямаше да сложа лак за коса сутринта... Но знае ли човек с какви идиоти ще се срещне през деня, та ще му изпуши мозъка още до обяд?!") Вървейки така, съм стигнала до Централната алея на Морската... По пътя се разминах с някакви френскоговорящи люде, които като мен се кефиха на лекия дъждец... Тъкмо се посъвзех, реших да се върна към офиса, докато не чух някакъв глас зад мен. Обърнах се. Някакъв ултра неугледен мъж (поне да изглеждаше добре, баси), на видима възраст около 27-30 годишен ми измърмори нещо. Не го разбрах, бях замислена и изобщо не ми беше до някакви идиоти дето заговарят разни момичета по пътищата. Но човека беше упорит. Проговори отново. Казах му "Моля?" тъй като просто мърмореше и аз нищо не разбрах. И какво да чуя?!!! "Може ли да се запознаем?" - каза той... "Не, естествено." - казах аз. "Защо ма, Сузано? Виж к`ва си хубава. Защо не искаш да се запознаем? Защо бягаш?" Аз не, че бягах, ама си бях забързала крачката макар наоколо да имаше някой и друг човечец, които си разкарваха кучетата, котките, децата (да, имаше и такива!). Сузано... БОЖЕ... От къде пък измисли това?! Нима правя впечатление на човек, който се казва "Сузана"?! И защооооо... Хахахахахаха... Ох, стана ми много смешно. Примирих се с идеята, че денят е посветен на идиоти и простаци, та си казах "Просто не обръщай особено внимание. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде." По пътя към офиса направих някоя и друга снимка. Добре се получиха, между другото... Извод: Човек не може да се отърве от досадници, даже когато вали и е на улицата...
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.