Филтри за търсене

Абе, аз не бях пратила писмо на Дядо Коледа, но ето както се вижда от горната снимка, той чете моето писмо (писмото даже е с моя снимка!). Като го гледам с какво удивление чете, направо си викам "Какво ли пише там?". Чел човека каквото чел, разбрал, каквото разбрал, но аз вече "отметнах" 2 от 501 места, които трябва да види всеки човек, преди да умре (квото и да означава това - кой знае, може след като умрем по-лесно да обикаляме и за нула време да видим и 501 места и 1002 места...). Та така... Вчера докато се возихме в едно такси за към автогората, си направихме една рансметка - изминали сме 2300 км със сухопътен транспорт, грубо и закръглено, за 7 дни. Нищо не е, по принцип. Какво за 2 300 км?!!! За 80 дни хората правят обиколка на Земята! Но за мен бяха достатъчни, за да ме накарат още повече да се запаля по пътуванията и обиколките, както и да кача някой и друг килограм, които сега трябва да смъквам Няма да разказвам подробно, че ще стане ферман, а не е това целта. Както знаем, събота 19-и декември, беше работна. След работа ходих на една среща с едни хора, с които имаме общи бизнес интереси и т.н. В последствие прекелихме с виното (то на мен пък колко ми трябва?!) и бизнес идеите станаха не чак толкова бизнес идеи Лошо няма, ама трябваше да хвана влак след час нещо, купих си билета, а с приготвянето на багажа даже не бях се заела мислено. Прибрах се с такси и май доколкото си спомням се скарах с шофьора, ама не съм сигурна. Бързо, бързо си оправих багажа и от там на ж.п. гарата, от там във влака... смяна в Ст. Загора, непредвиден престой от час и нещо в 04,30 в Димитровград с некви лелки в една кръчма... после Кърджали, вкъщи, баня, спане, срещи с роднини, спане и понеделник... МВР - Кърджали, взимам си паспорта, полицаите ме бъзикат, че всички хубави хора заминават нанякъде... Усмихвам им се и бегом към автогарата... Взимам си билет, майка носи куфарите, качвам се и потегляме в 16,00 за Измир (на гр. Смирна), Турция. В автобуса се случиха 1 000 000 неща, за които мога за пиша 10 статии, като например една баба, на която са и върнали паспортана някаква друга жена, която е с 11 години по-голяма от нея и тя не го забелязала и 2 пъти вече пътувала и минавала границата с чужд паспорт... Както и това, че не ми дадоха да купя от безмитната, паспортът ми е нов и какво ли не още... Сутринта към 07,00 бях в Измир. За тези, които не знаят, това е най-модерният град на Турция. Град,, в който може да живееш напълно нормално и това да ти прави кеф! Едно време се изявявах като преводачка на чуждестранните студенти във Варна, сред които имаше от Измир. След време станахме и добри приятели. Те завършиха, не завършиха се върнаха по домовете си. Бяха ме поканили отдавна... Аз постоянно нямах време. Ето че настъпи и това време и след толкова години се видяхме в друга държава и този път те бяха моите "екскурзоводи". След 4 дни престой там, "прескочих" до Истанбул. Там прекарах 3 дни и се надявам да съм успяла да видя поне 5 % от този град. Лудница е в Истанбул, но е готино. Атмосферата е мн различна и не прилича на никой друг град, на никое друго място. Навсякъде е пропито от история, паметници, събития... Няма място, където да няма нещо, което да е "различно", "което няма да ти направи впечатление". Може би това е и градът, където могат да се направят едни от най-яките репортажни снимки... Толкова различни култури, хора, архитектура, транспорт, социален живот... на едно място... Не бих живяла там. Трудно е. Задръстванията са едно на ръка, придвижването от едно място на друго е доста сериозен проблем. Ресторантите, киното, кафенетата и транспортът са скъпи, много по-скъпи от тука. Особено нощният живот... Останах приятно впечатлена от факта, че в Турция на обществени места не се пуши. Забранено е! КОГА в БГ ще го направят?! Нямам търпение вече... Прибрах се тази сутрин, т.е. понеделник в 05,30 и в 09,00 бях на работа. Даже съм подранила 15 мин. като никой път. На границата голяма мизерия са направили, като това аз го установих вече във Варна. Отворили са куфарите, ровили са и не са затворили... Чудесно, ама не се прави така! Не е така, напримев КПП Кап. Андреево. Докато в Малко Търново е пълва простотия... Първо ми казаха, че няма да проверят багажа и после във Варна заварвам шала си да бърше багажника на автобуса и не само шалът, ами и доста други дрехи. Както и да е, прибрах се, изкъпах се и сега една следвоенна територия ме чака вкъщи да я подредя и изчистя. Естествено, че ме мързи, ама няма как. Ще кача и снимки, ама по-късно, че работното ми време изтече вече и не искам да правя впечатление на мн работливо момиче. СНИМКИ На границата (КПП Кап. Андреево) Следващите снимки са от Измир, като дойде ред на Истанбул ще кажа От тук нататък снимките са "снимки на снимки", т.е. снимала съм наградените и отличени снимки от изложбата "World Press Photo". От тук нататък следва Истанбул... Министерството на финансите на Р. Турция Както се сещате, има още мн снимки, ама на мен търпение и нерви не ми останаха тази вечер за качвам снимки. Ето направо един външен линк http://img695.imageshack.us/g/dsc03240n.jpg/

Варна. 10:44 ч. Понеделник. Някъде около ж.п. гарата. На 3-тия етаж. Едно момиче (или жена, не знам) седи пред компютъра и се опитва да качи няколко снимки в блога си. Иска да ги понамали като размер, за да не заемат мн място, но не може и не може да намери точния код. "Както и да е!" си казва и се захваща да пише текстовата част, а със снимките по-късно "ще се бори". Днес във Варна времето е зимно в пълния смисъл на думата. Сняг, поледици, студ. На всичкото отгоре е понеделник и тя не е спала почти цяла нощ. Не, не е буйствала или гуляйствала. Не, че не го прави от време на време, но този път причината е по-различна. Пътувала е с един от култовите влакове на БДЖ! Прочулата се с една тъжна и ужасна история линия София - Кардам... Смяна в 04:30 в Синдел- разпределител... Алармата е нагласена, за да не се изпусне смяната, че после ще стане интересно София. 21:14 ч. Неделя. Централна ж.п. гара. Каса № 3. Сакове, куфари, търчащи наляво-надясно, нагоре-надолу хора. Всички бързат, закъсняват или искат час по-скоро да стигнат до някъде. Момичето (жената, зависи от гл. т.) стои на опашката пред Каса № 3. Държи един двупосочен билет, който трябва да завери, една карта "Младеж" с нейна снимка, пари. Носи една брезентова раница на рамото. Бърза. Заверила и купила билетите, тръгва към коловоз № 12 - предпоследния... или втория отзад напред - зависи от гл. т. До нея е другарчето й, който мъкне куфар, сак, раница. Видно е, че са били някъде за уикенда. Стигат до влака и за всеки случай питат началник-влака дали това е техният влак. Първият отговор на въпроса "Това ли е влакът за Варна?" е "Не". Паникьосват се леко, защото има 3 минути до потеглянето на техния влак. Но... Началник -влакът, все пак, решава да уточни, че това е влакът за Кардам, който прави смяна в Синдел с влака за Варна. Да, това е техният влак. Качват се. Но нямат късмет. Влакът не е с купета. Няма как да се "опънат" и да си поспят преди първия работен ден! Сядат на две свободни, случайни седалки и се примиряват със ситуацията. Той цъка на една игра на конзолата, а тя чете някаква книга. След половин час вече са задремнали. София. 14:17 ч. Малките петте кюшета. "Апартаментът" Една голяма компания от момчета и момичета (мъже и жени) "нахлува" в заведението. Още от входа никой не скрива възхитата си. "Толкова е готино тука." Качват се на третия етаж. Все едно влизат в някаква къща на познат. Даже Тя си мисли, че е влязла в служебно помещение - дивани, маси, пиано, канапета, табуретки, дюшеци, шахматни дъски, баня... Всичко е като "у вкъщи". Всеки си взима нещо за пиене, че е на самообслужване. Полумомичето/полужена си взима хималайски чай. Впоследствие установява, че въпросният чай има леко наркотично-ободряващо действие, та чак на шах пада и то от противник, който играе без царица (тъй като такава просто няма в кутията). Забавляват се максимално, правят си "фотосесии", смеят се, преместват се от стая в стая, кефят се... Става 15:45 и Тя трябва да тръгва, че има среща. След нея групичката лека-полека се разпилява - всеки по задачки и ангажименти. София. 11:10 ч. Студентски град. Едно такси с четирима души се движи съм Симеоново. Групиката пътува до едно любимо заведение. "Романс". Това е "тяхното място". Там си устройват редовно срещи. Този път за закуска, макар и късна. Сядат на последния етаж. На една голяма маса, защото се очаква групата да "порастне". Идват и други приятели, познати, непознати, но накрая всички се познават! Весело си изкарват, хапвайки палачинки и пасти. София. 10:30 ч. Около Раковска. Трима приятели, преди малко се събудили, още сънени, облечени зимно, търчат към спирката на 94, за да пътуват към Ст. град, където имат среща със сестрата на полумомичето/полужена и с още други приятели от ученическите години, с които ще отидат на закуска. Естествено, едният от тях (който винаги е закъснявал), пак закъснява. Тя се ядосва. Взимат едно такси и тръгват. Без него. Той идва по-късно. Защото е закъснял. Заслужава го. София. Около 21:30 ч. "Попа". Трима души забързано вървят нанякъде. Двамата са с планински дрехи, с раници и видимо много изморени. Просто око може за отсъди, че са били на някакъв преход. Бързат. И то много. Накрая достигат заветната квартира. Тя веднага влиза в банята. Измръзнала е. Горещата вода я връща към "живота". Изкъпана, с чисти дрехи, просто иска да си легне. Но в този момент идва един гост. Интересен събеседник. Завършил психология в Белгия. Почват да приказват. Интересно й е. Забавно, също. Той е интелигентен и ненатрапчив. Говори увлекално. Но е и тактичен. След някой и друг час ги оставя да се наспят и тръгва. "Планинарчетата" са много изтощени! Лягат и умират. София. 07:00 ч. Около Орлов мост. Група туристи са готови да потеглят към поредната екскурзия. Планинска. Датата е 12 декември. В грурата има и двама от "морето". Всички са готови и се тръгва. Целта е връх Ком. Край Берковица. Качвайки се по баирите с буса, се стига до извода, че трябва да се сложат вериги. Но... такива няма. Шофьорът е изпратил сина си да купи 16-цолови, който по грешка е купил 15-цолови. Оставят буса по пътя и потеглят пеша. Малка непредвидена промяна. Нищо. Времето е добро. Има сняг, но не духа. Качват се постепенно. По едно време става доста стръмно. Почват се хлъзгат по баирите. Качвайки се, почват и да се изморяват. Но това не е най-страшното. То предстои. Колкото по-нависоко се качват, толкова вятърът се усилва. По едно време пада и мъгла. Трябва да се движат плътно и бързо. Не трябва да се изостава. Водачите са добри и владеят положението. След няколкочасов преход се стига до заветния връх. Връх Ком. Покорен. Връщане обратно. Спускане надолу. Направо пързаляне, че по-бързо. Всичко е по план. Няма контузени, пострадали, прилошали им. Групата се движи бързо и енергично. Но навлизат в една гора. Часът минава 17:00... Стъмнява се. Става студено и то доста. Групата е изморена. Нетърпелива, изнервена донякъде. Бързат колкото могат. Към 19:00 часа стигат до една гостилница. Хапват и пийват горещи чайове. Качват се в буса и обратно към София. Около 20:30 вече са в столицата. Разделят се на изходния пункт. Всеки е доволен от похода. Варненските представители изчакват приятелката, който ще ги "приюти". След няколко минути идва и потеглят към "Попа". Към 21:30 вече са пред квартирата й. Качват се и Тя си веднага влиза под горещия душ...

Какво правят хората петък вечер? Ето ви пример за тъп въпрос... Как може да се отговори еднозначно на такъв въпрос? Отг. Никак. Най-правилният, а може би и единствен еднозначен отговор е "Зависи". Както и да е де! Нека натракам каквото имам да кажа преди да са ми спряли тока, да е станала някой авария или просто изтрия, без да искам, статията. Нямам време. След няколко часа ще пътувам. Обикновено пиша за пътуванията си постфактум, но този път викам да е предварително... Утре ми предстои да изкача (живот и здраве) първия си двухилядник. Кой точно - ще чакате, за да се върна Надявам се поне времето да е що-годе приемливо, та да не стане така, предприятието, в което работя, да остане без най-кадърния си счетоводител! Хахахаха... Шегата на една страна, планината изобщо не си е шега работа де. Някой път ще пиша за планинските преходи и задължителната екипировка, ама сега нали ви казвам, че нямам време и "усещам" как от Е.ОН си "потриват ръцете", за да ми спрат тока и да не мога да си довърша брътвежите Както и да е! Стискайте палци утре всичко да е ОК и да се върна по морето (поне) жива и помнеща името и годините си Ще правя снимки, ама не знам колко ще се получат като хората, но Ще ви ги покажа, хайде от мен да мине Приятен уикенд на всички и гледайте да се забавлявате, че след 2 дена пак е понеделник. Хахахахах...

Ужасно ми се спи! Очите ми се затварят направо... а още сме 12.13 часа... Даже обедната почивка не е минала... да не говорим за края на работния ден и прибиране у нас и изтупване в леглото... Това сънливо, не - ужасно-ултра сънливо състояние, си има причини, естествено... Тази сутрин "кацнах" у нас в 06:00 часа... от влака от София чрез такси, взето от гарата... Взех набързо един душ, пуснах пералнята да се изперат дрехите, които се натрупаха за пране през последните няколко дни, докато се скитах, пих един черен чай и бегом на работа. Сега съм на работа и не умирам от работене, но ще умра от безсъние... Много злоупотребям със себе си. Това системно недоспиване, комбинирано с физическа и умствена умора ще ми разкаже играта някой ден... Но да се върна няколко дни назад във времето... Защо така ми се спи и защо съм се прибрала толкова късно/рано тази сутрин от София... Истината е, че ме нямаше няколко дни във Варна. Тъй като международният ми паспорт изтече (и то преди няколко месеца още) и тъй като искам да пътувам на коледните празници, трябваше да си изкарам нов. Поради уникалната система по отношение на документите в България, това мога да го направя само и единствено там, където ми е адресната регистрация, т.е. от Кърджали. Взех два дена отпуск и отидох да си свърша работата. Даже, за да спестя ценно време пътувах цяла нощ с влака и на сутринта приличах на всичко, но не и на себе си - рошава коса, подпухнали очи,..., бе изобщо ужасна визия! Но нали Мърфи трябва да се изкаже при всяка една възможност, лелките от паспортната служба в Кърджали не ми харесаха снимката, която си бях направила във Варна. Причината ли? Ами... едната ми вежда не се виждала. Имало наченки на вежда, но не се виждала цялата. Офффф, какво да се прави - отидох и си направих нова, този път се виждаше всичко - очи, уши, вежди, нос и т.н. Приключих тази работа и отидох да си търся дипломата за магистърската степен, която от уникалният ми университет са изпратили, без да ме питат и уведомят, по Български пощи на адреса ми по лична карта, нищо, че живея на 15 минути пеша от ВИНС-а. Това го установих, след като отидох лично до унито да ги разпитам. Знам, че в този университет порядките са някакси странни и нетрадиционни, но толкова не очаквах! Ти да пратиш диплома за висше образование по пощата?! Изкарах късмет, че все още не бяха я дали на пощальоните, тъй като принтера на пощенската служба се развалил и си я взех от пощата. Ще кажете какъв е проблемът да изпратят до адреса ми по лична карта, нали? Ами... това е адреса на баба и дядо, при които живеех едно време и е едно забутано местенце нейде из Родопите, покрай брега на р. Арда, където няма ред, няма поща, няма нищо общо взето... Та най-вероятно тази диплома щеше да се затрие някъде по трасето. Изкарах късмет, че точно тази седмица си бях в Кърджали, за да си я взема лично, че и препоръчано беше изпратена (това е и по-редно, де). След като приключих с документалната част от престоя ми в родните места, "отскочих" и до Столицата, но не заради самата столица, а заради това, че от там тръгваше групата за една екскурзия. Приятелчето, с което се шляем наляво-надясно, щеше да пристигне неделя сутринта от Варна и така цяла неделя по планините и баирите. Екскурзията беше доста интересна, видяхме и доста нови, неизвестни за нас места. Водачът на групата ни обяви (мен и моя спътник) за напълно откачени, като се има предвид, че сме пътували специално до София за еднодневна екскурзия (а момчето даже през нощта)... След това цял ден по планините, а през нощта (неделя срещу понеделник) обратно за Варна и веднага на работа... Та затова ми се спи, защото не съм спала Но какво пък, изкарах си страхотно събота и неделя, а това, че днес ми се спи - голяма работа, ще се наспя! Пък от друга страна никога не съм твърдяла, че съм нормален човек, с нормални потребности и начин на живот?! Затова и постоянно повтарям - ДА РАБОТИМ СЪБОТА И НЕДЕЛЯ И ДА ПОЧИВАМЕ ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО ПЕТЪК! Ама никой не ме отразява и това си е!

Здравейте приятели, дойде време за новата ми статия! След Пазарджик, дойде време и за един пролетен ден в Хисаря. Насладете се на статията и на прекрасните снимки като последвате линка тук: https://travelmaggie.com/articles/edin-proleten-den-v-hisarya Между другото, харесват ли Ви новите ми опции, които добавих към снимките? Поздрави, Маги! https://travelmaggie.com/

Предлагаме най-ниски цени за нощувки в модерен нискобюджетен бизнес хотел в София център, на 2-3 мин. от метростанция. easyHotel Sofia е представител на британската нискотарифна верига www.easyHotel.com, част от easyGroup с 22 нискобюджетни компании – www.easy.com, сред които авиокомпанията www.easyJet.com. 57 климатизирани двойни стаи с индивидуални бани, двойни легла, безплатни Wi-Fi интернет и кабелна TV, на цени от 38 до 68 лв. за стая, в зависимост от типа на стаята, датата на резервация и заетостта. Рецепция 24/7 • Условия за хора с увреждания • Безплатен паркинг • Платен гараж • Стая за багаж • Асансьор • Лятна градина • За непушачи • Настаняване – след 14:00 • Напускане – до 11:00 • Допуска се само куче-водач • На 5 мин. от Mall of Sofia • На 2-3 мин. от метростанция К. Величков • Централна гара и Автогара - 4 спирки с метро, 6 с трамвай, 5 мин. с такси • Аерогара София – директна връзка с метро. Иновативни, свежи и функционални, ние Ви предлагаме най-добрата цена, а в замяна Ви молим единствено да жертвате малко пространство и излишен лукс. Резервациите се предплащат онлайн на сайта на хотела или на рецепция. Не се приемат резервации по e-mail, телефон или факс, тъй като цените са динамични и зависят от датата на резервация и заетостта. Колкото по-рано резервирате, толкова по-ниска е цената! гр.София 1309, бул.Тодор Александров / ул.Алдомировска 108 Тел.: 02 9201654; Факс: 02 8228215 [email protected] www.easyhotel-sofia.bg www.easyhotel.com http://www.youtube.com/watch?v=EOqbpjSEzyk ; https://youtu.be/HoAeln83R74

Здравейте! Дойде и моето време. Аз съм Галя, от Пловдив, и си търся кола втора ръка. Ще притежавам автомобил за пръв път в живота си, заделила съм 5000лв. за самият автомобил и 5000 за разходи по него и АГУ. Питам за помощ, тук, защото ми се вие свят от всичките форуми и всичките мнения и претенции и вече не зная на кой свят се намирам и какво да търся. Трябва ми нещо здраво, защото освен в града и по магистралите, ще пътувам много и по нашите странични български пътища и по планините. Няма да мъкна колата по върховете, но определено ще има някоя друга релса, която трябва да преодолея. Освен да е здрава, трябва да може да и се сложи АГУ. Също така да харчи сравнително малко/бензин/ и да е евтина за поддръжка и такси. Външният вид го оставям на последно място, като ако имам късмет, бих желала д аима приветлив вид/все пак съм жена/ но и едно Поло става, стига да зная, че харчи добре/бензин!/ иначе зная, че Полото е здрава кола, една година съм се возила с такава из планините. Всяка помощ, всеки съвет, всяка капчица информация ще я попия, ще се вслушам в съветите ви, просто имам истинска нужда от помощ. Бях се спряла на Дачия Сандеро, но освен, че е хубава таратайка, харчи много и не е издръжлива. Добре дошла ми е всяка помощ!

Здравейте, видях, че е имало вече такава тема, но е архивирана. Искам да споделя мнението си за две от фирмите с които съм пътувал. Едната е „Запрянов Травел“, за която не мога да кажа нищо хубаво, добро и положително. Изключително лошо и некоректно обслужване. Никога повече няма да пътувам с тях, препоръчвам и на вас да не го правите. Лъжат за бонусите които предлагат към офертите си и са исключително нелюбезни. Пътувах с тях един и единствен път до Истанбул. Съвсем скоро по повод годежа, реших да заведа за един уикенд годеницата ми, отново за мен, но за нея за първи път в Истанбул, този път реших да се спра на по утвърдена туристическа фирма. Спрях се на Караджъ турс и не съжалявам за това. Останахме много доволни. Направихме си един романтичен уикенд, насладихме се на турската атмосфера, обиколихме големите забележителности, пихме турско кафе край Босфора. Организацията на екскурзията беше много добра и ни остана един хубав спомен, свързан още по-хубав повод.

Здравейте, Как се процедира, ако единия родител отказва да изготви декларация за самостоятелно пътуване на малолетното си дете.