Филтри за търсене

ЧУВСТВАХ, ЧЕ УМИРАМ! Разказ от първо лице за полицейското насилие : Разследване Пострадал от полицейско насилие протестиращ: Така ме изритаха в главата, че ми паднаха лещите СВИНЩИНА: ПОЛИЦАИ БИЯТ ПРОТЕСТИРАЩИ С ПАЛКИ И РИТНИЦИ - ИЗТЕКОХА КАДРИТЕ НЕ ЖУРНАЛИСТИ, А МАРИОНЕТКИ СЪС СЛУШАЛКИ В УШИТЕ! https://www.iskra.bg/postradal-ot-politseysko-nasilie-protestirasht-taka-me-izritaha-v-glavata-che-mi-padnaha-leshtite/ https://www.youtube.com/results?search_query=полицаи+бият+протестиращи+с+палки+и+ритници МАФИЯТА ИМА ВЛИЯНИЕ НАД ВСИЧКИ ФОРМАЦИИ! https://fakti.bg/bulgaria/59585-boi-mejdu-protestirashti-i-policia-pred-centralata-na-chez-stranata-kipi https://www.youtube.com/watch?v=8c9yCjONvo0 Лице в лице: Адв. Хаджигенов: Главният прокурор лъже и не е първият, който го прави https://www.youtube.com/watch?v=GWXlgip0s68 ХАДЖИГЕНОВ И ГЕШЕВ СЕ ИЗПРАВИХА ЛИЦЕ В ЛИЦЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ #Гешев #Хаджигенов Николай Хаджигенов - един от най-големите критици на главния прокурор, се изправи срещу Иван Гешев в словестна престрелка по време на заседание на една от комисиите в Народното събрание. Успяха ли въпросите на депутата да пропукат защитата на главния прокурор или крепостта остана непревзета? Мнението оставяме на вас! https://www.iskra.bg/postradal-ot-politseysko-nasilie-protestirasht-taka-me-izritaha-v-glavata-che-mi-padnaha-leshtite/ https://www.youtube.com/watch?v=4zhNRvgVtHc Е. Георгиев: Важният въпрос беше по какви критерии прокуратурата избира да дава информация или не? https://www.youtube.com/watch?v=pzY__WDm0zo Полицаи,протестиращи и Вие, сте от прецаканите! Прокуратурата разследва депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов за пране на пари Специализираната прокуратура разследва народният представител от ГЕРБ Лъчезар Иванов за пране на пари. Това отговориха от държавното обвинение на запитване на в. „Сега“. Разследването идва след проверка на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ и засяга печалби на депутата от продажба на акции в размер 1 милион и 600 хиляди долара. От прокуратурата са разпределили преписка на КПКОНПИ към наблюдаващ прокурор. Той от своя страна е образувал досъдебно производство по случая. Същевременно Иванов коментира пред „24 часа“, че не се притеснява от разследването и не е извършвал незаконна дейност. По думите му продадените от него акции са били придобити след консултантска дейност за американска фармацевтична фирма и са продадени в началото на годината, след като стойността им се повишила на фондовата борса в Ню Йорк. ЗА МАЛКИЯ ЧОВЕК Николета Стойчева https://www.iskra.bg/strashen-razkaz-za-malkia-chovek/ ДО ИЗБОРИТЕ ЩЕ НИ ЗАТВОРЯТ,ПОЗНАЙТЕ ЗАЩО!?ВАКСИНИРАНИ СРЕЩУ НЕВАКСИНИРАНИ-РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ!!!!!!!!!!!!! ВАКСИНИРАНИТЕ РАЗНАСЯТ ЗАРАЗАТА, ДОКАЗАХА ГО НАЙ-ПОСЛЕ!!!!!! НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ СА ДАЛИ МАСА ПАРИ ЗА ВАКСИНИ И СЕГА СЕ ЧУДЯТ КАК ДА НАКАРАТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ВАКСИНИРА, НЕ ЧЕ ИМ ДРЕМЕ ЗА ХОРАТА. АКО ВКАРАТ РУСКАТА И КИТАЙСКАТА ЩЕ СЕ ВАКСИНИРА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ -СИГУЛНА СЪМ, НО НАШИТЕ СА ДАЛИ МИЛИОНИТЕ НА АМЕРИКАНЦИТЕ,БЛИЖАТ ИМ.......НА ЕВРОПА И ЗАЩО МИ КАЖЕТЕ ТЕ РЕШАВАТ С КАКВО ДА ВАКСИНИРАТ НАРОДА СИ?! ЗАЩО?! ПЪЛНА ОТВРАТ СМЕ , НЕ СМЕ НАРОД, И НИ ТЪПЧАТ. ЗОМБИРАХА НИ И ТОВА Е .... Брутално полицейско насилие... ПРИ ПЕНСИОНЕРИТЕ СЪЩО -РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ! МИНИМАЛНИТЕ ПЕНСИИ ПОЧТИ СТИГНАХА СРЕДНИТЕ, УМИШЛЕНО Е . Нищо че тези с минимални не са плащали данъци и не са работили цял живот,имам такива познати. При ваксинирането същата работа-ваксинирани срещу неваксинирани! 28 ноември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Повтаряй! Отказвам се от парите ! Отказвам се от пеенето! Отказвам се от майка си! Отказвам се от апартамента си! Отказвам се от приятелите си! Отказвам се от дрехите си! Отказвам се…. Тя нищо не виждаше, само виждаше женски пребрадени лица. Виждаха им се само очите, а доколкото си спомняше беше в цивилизована европейска страна.Не издържа и започна да крещи с все сила, да вика майка си,която никога не послуша дори заради самата себе си. Последваха шамари, удари в главата, блъскане….Усети се ,когато я заляха с вода,то вода ли бе и тя не разбра. Беше жива, жива все още,но защо ли? Какви са тези хора се питаше, а тези сгради? Та нали това беше европейска държава! Беше като сън-страшен сън! Опита се да поиска телефон, но не и дадоха. Само ако слушала ще и разрешат да говори с един човек от България, който тя си избере и то за малко. Успя все пак да говори със сестра си,но защо ли? Не можеше нищо да и каже, не знаеше дори къде се намира. Трябва да е във Франция, но тези хора въпреки че говорят на френски са араби. Все пак ги разпозна. А може би турци ако беше това Германия,защото тя не помни да се е качвала на самолет в посока юг. Сестра и не знаеше какво да и каже само пелтечеше и се опитваше да я окуражава, но безуспешно.Тоня знаеше,че тя си е виновна,тя винаги е правила всичко на инат на тези, които я обичаха и се оставяше в ръцете на враговете си, а тя имаше много такива. Дали заради красотата си ? Тя се поддаде. И то на кои. Наивна? Глупава? Или просто страхлива,болна и…бедна. Защото пак ако не бе нуждата от проклетите пари едва ли би позволила това си обкръжение в България,от което се опита да избяга в тези най ислямски държави от Европа –Франция и Германия. Да повярва на българите-колеги, приятели, които и направиха тази „ услуга” да я прогонят де факто от България. Но тя знаеше, че ще се върне, въпросът беше в какъв вид. Разфасован? Така се върна другата, която беше с нея. Но не, сега с нея няма това да се случи. Вярваше в звездата си, в Луната, която я покровителстваше. Нали е зодия Рак. Но знаеше, че най голямата и врагиня в България е също зодия Рак. Не забрави,че се бе забъркала и там в семейни истории, макар че знаеше,че онази е много по голям боклук от нея. Изведнъж се изплаши, нарече себе си боклук. Пак са и давали нещо, но какво да прави. Трябваше да умре или да яде и пие каквото и дават. Скочи от леглото, когато видя озъбен и ококорен млад мъж да наднича през открехнатата врата. -Кой си? Какво искаш? Изплашена и за кой ли път с тези стресове и сривове пак трябваше да се бори. Но този мъж беше различен. Някак си жълтееше. Не беше негър. Не беше и арабин нито турчин,а един такъв...малък-дребен. Приличаше на жълта кукла, но без коса. Остана само и техните езици да знае си помисли за миг и изтръпна, но наостри слух.Той говореше на езика на жълтата раса,но се спря за миг и преобърна речта си на английски. Много лош английски, по лош от нейният. -Добре.Разбрах, но как да ти вярвам-каза тя и се опита да се изправи права. Свят и се виеше. Някакви огньове и пламъци пред очите и ту се появяваха,ту изчезваха. Тръгна към вратата. Младият мъж я прихвана и хвърли върху нея някакъв плащ, в който тя приличаше на онези пребрадените, дето се правеха на добрите феи, а я контролираха ден и нощ. Но този път ги нямаше. Тръгна след младия мъж по тъмен коридор, после стълби надолу, надолу, после тераси една до друга и се озова навън. Зад нея остана една голяма, висока сграда в гора. Къде била! -Божичко! -извика така силно,че мъжът и запуши устата с дланта си. Вкара я в една кола, която беше спряна буквално до изхода на сградата. Потеглиха. Той не и отговаряше на въпросите. Боже, пак ли? Питаше себе си и трепереше от страх. Усети се чак, когато започна да изкачва стълбичките на самолета. Не знаеше закъде ще пътува, както и не знаеше как е стигнала дотук от България. Помнеше само,че в България приятели я заведоха на подобно летище и до там. Лъжеше сестра си и родителите си, че всичко е наред. Или просто е била не на себе си.Тогава. Ами сега? Потърси около себе си този млад мъж,но него го нямаше. До нея седеше едно момче,много по младо от нея и и се усмихваше. Говореше на български. Очите и бяха потънали в сълзи. Няколко пътници от другите седалки в самолета и бяха познати, но не от нейния град в България,а от българската телевизия. От екрана. Там беше виждала тези лица. Изплаши се. Пак. Започна да трепери и заплака. Поиска огледало. Устата и беше разкривена.Беше и подстригана,изобщо беше в ужасен вид. Нямаше нищо в себе си,само една малка пътна чанта,много малка. Не беше и нейната. Не я чу никой или просто си въобразяваше, че говори, защото нямаше сили дори да се извърне назад и да види кой беше изпращача, навярно и спасителят и. После. После всичко стана като в приказките. Многото път и се стори малко. Още по малко и се стори пътят от летището до автогарата в столицата, тази същата, която тя напусна по искането на някои и сега се чуди как все още е жива. Не знаеше как ще погледне в очите малкото хора, които я обичаха. Когато пристигна в къщи майка и изпищя. Не спираше да плаче. Безпокоили са я пак от полицията да подписва документи някакви, на френски, без превод и без право на отказ. Много и се бе насъбрало и вече имаше дъщеря си за мъртва. Едно врабче беше кацнало на прозореца и чукаше с човчица по стъклото. Тоня подскочи в съня си. До нея седеше майка и .Очите и бяха подпухнали с дълбоки сенки и с разрошени коси такива каквито само тя имаше. Каквото и да ставаше с майка и косите и никой не можеше да има, но ясно е,че и сърцето и…… Колко преживяваше това голямо майчино сърце, а и какво ли още го чакаше. Тоня знаеше,че вече тя не беше тя и не отговаряше за последствията. Като че ли друг човек се бе вселил в нея и я управляваше. Не можеше да се смее, да плаче дори. Гледаше безчувствено.Един празен за нищо не говорещ поглед. Горката ми майчица! Дори не си го помисли. Това всичко около нея беше един пейзаж, но в един цвят-сив. разказ на А.Х.Т. sekirata cekupama 23.02.2016 Плевен 20 март 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Гледаше в пространството и нищо не виждаше.Точки, много точки пред нея. От онези точки, които колегите и творци за по модерно избягваха да поставят в творбите си. Опитваше се да хване поне една с поглед, но не и се отдаваше. Превръщаха се в прозрачни бели облачета и се сливаха със синия цвят на небето. От това небето ставаше още по бледо синьо. Пишеше добре, справяше се засега въпреки малкото си свободно време. Знаеше, че няма как темите да не се дублират. Светът е толкова малък и хората, и начина на живот е горе долу един и същ. Така си мислеше и беше решила, че трябва да отстъпи от сериозните си позиции за живота. Четеше много и виждаше как повечето творци, когато се изчерпат започват да пишат нереално, фантасмагорични неща опирайки се на интригата и ..секса, да! Това я отвращаваше меко казано, макар ,че и тя ги пишеше, но когато се забавляваше. Чудеше се да продължи ли със сериозното, земното в творчеството си или да го удари и тя на -"...възбуден език"..ха, ха! Няма "Сладка братовчедка", но пък има братовед ,чийто син е един от най красивите модели и то в чужбина.Така че може и такова разказче да оформи. Така правят повечето, нали? Не можеше да се задълбочава чак дотам в личните отношения между двама герои и да интригантства, клюкарства -"Омъжих се за него, за да спя с теб", но явно другите го правят и без капка срам. Не и трябваше признание, но я дразнеше това, че се пълни съзнанието на читателя с такива отвлечени неща и....секс само и само да го задържат при себе си. Нима хората паднаха на това ниво, да се развличат , да се радват на интриги, на дребни радости и клюкарства дори в изкуството. Нямаше кой да и отговори, но тя знаеше отговора. Всичко ставаше в името на славата и парите. Нямаше си представа какво би трябвало да каже в един разказ например -"Монахиня във влак". Виж, ако беше калугер поне щеше да е по интересно и смешно най вече. Но все пак това теми ли са, това беше просто запълване на пространството с нечии отвеяни мисли и чувства. Нейните не бяха такива, а сега трябваше да се постарае да бъде, като тях. Знаеше, че няма да се получи, знаеше природата си и това за какво пише, за кого. За хората, за обикновените хора, а не за определена група, обкръжение. Ужаси се, когато прочете някъде -"Един поет, една курва, една камера" -явно този разказвач съвсем я е закъсал, за да използва тази мръсна дума само за да привлече вниманието....Поезията, прозата, изкуството въобще трябва да е красиво, естетично и да се спазва някаква етика, но... И днес е свободна, цял ден. Можеше да се поразходи в парка, да иде на излет с приятели,но предпочете да пише и...да размишлява. Да мисли, да мисли...Имаше ли смисъл от това? На този въпрос не можеше да си отговори, но беше твърдо убедена, че от позициите си няма да отстъпи. Ще пише това, което е в нея, за тези, които са човеци, а не хора с изкривени представи и виждания за живота, мамини глезльовци и куклички. -Инга! Ела моля те да ми помогнеш в кухнята. Майка и не спираше да я занимава с такива неща, по които тя си не падаше. Можеше само едни яйца да пържи. На двадесет и четири години стана и не се научи да готви, въпреки усилията на майка и. Не обичаше и да пере, но най много мразеше да глади. Явно беше родена за мъж, макар че баща и переше и готвеше. Всичко е толкова относително. След като се наобядваха Инга пак се усамоти и се отдаде на творчество. Започна се с това, че в стаята и беше влезнал един скакалец. Имаше и такава песен. Реши да си я пусне, като за начало на разказа и . Нямаше да я изпусне. Беше се научил всяка вечер да и звъни и да и идва на гости. Самопоканваше се и винаги трябваше да го подсеща да си ходи. Казваше му на галено Скаки. Оприличаваше го на скакалец.Тези насекоми, тази зелена порода, както тя ги наричаше, редовно влизаха в стаята и през отворения прозорец. Отначало ги пускаше обратно навън, но вече започна да си ги събира в една кутийка. И тази вечер реши да ги покаже на Скаки. Дано се усети какво иска да му каже. Той наистина не беше за нея, скачаше от момиче на момиче, дори се хвалеше пред нея. Не беше толкова млад, а се излагаше, държеше се несериозно и нахално с всчки. Пред нея тези не минаваха и въпреки ,че няколко пъти го гонеше от дома си, той продължаваше да и дотяга. Възпитанието и не позволяваше да стигне до драстични мерки, но явно трябваше. -Виж тези животинки. Не смяташ ли, че приличаш на тях? -Ти се шегуваш, нали? Освен, че обичам зеления цвят по нищо друго не приличам на тези скакалци. -Ти така мислиш, но аз не. Предполагам и други са на това мнение, но не ти го казват. Ето аз съм откровена и ти го казвам в очите. Не става нищо между нас, какво целиш с това натрапничество, Скаки? -Престани така да ме наричаш! Добре, тръгвам си, но не ти обещавам, че няма да се върна....някой ден. Тя се хвана за главата и нямаше как да не влезе в банята. Имаше нужда от душ, студен душ. Когато се върна в стаята се ужаси. Видя на леглото си скакалци, много. Не, не бяха десет бяха много повече. Помисли си в първия момент, че това е номер на Скаки. Но как точно сега и майка и беше в кухнята докато тя се къпеше. Нямаха навик да се заключват, когато са си в къщи. И все пак не му вярваше, той беше шемет и то голям. -Мамо, влизал ли е някой, докато се къпех? -Аз даже не знам, че си се къпала, защо ми задаваш такива въпроси. Остави ме да си гледам сериала. -Ела да видиш. Цяло нашествие на скакалци в стаята ми. Досега поне по един влизаше. Трябва да сложим мрежа на прозореца най после. Кажи на татко. -Не ме занимавай с глупости. Това са безобидни животинки. Събери ги и ги пусни през прозореца , а и онези в кутийката. На кого ли си се метнала такава.... Събра покривката за легло и изхвърли насекомите през терасата. Кутийката също. Беше бясна и не я интересуваше нищо. Цяла нощ се въртя в леглото и не можа да заспи. Сънуваше кошмари. Един голям скакалец я гонеше и накрая я настигна. Когато го усети в съня си върху себе си, се сепна и събуди. До нея лежеше Скаки и се хилеше. Опита се да извика, но той и затвори устата с кърпичка. Тя вече знаеше, че този човек е болен, о, не само болен,а луд. Само луд човек може да прави такива неща. Нямаше време да мисли този път, както друг път правеше с часове, а трябваше да действа. Опита се да го прегърне и възбуди. Това беше спасението и, знаеше го. Не гледаше сериалите на майка си, но много четеше и все такива...То друго съвременните писатели и разказвачи не пишеха. Скаки се хвана и започна да я милва и гали. Целувката му беше най отвратителното нещо в живота и досега, но я изтърпя. Разреши и да му говори дори. Какво нещо било една целувка! Когато се освободи видя че и ключът от вратата и го нямаше, и се сети каква била работата. Страхуваше се да викне, но не беше сигурна, че майка и е в другата стая, защото тя се канеше да ходи на село при баща и. Нямаше навик да и се обажда, когато тръгва на път. Не можеше да рискува. Вратата е заключена, повече от видно е , а и не се знае дали не е сама с него в къщата.сети се за телефоните си, но не ги видя. Нямаше ги и тях. Е, добре се подреди, си мислеше тя , но се стегна и реши да бяга. Терасата, от нея ще скочи, но как да иде в другата стая. Боже, този човек искаше секс! Добре, с неговите камъни по неговата глава. Не я пускаше сама в банята, както тя поиска. Влезнаха заедно, нямаше друг избор и така гола вече успя да се измъкне от банята до стаята с терасата. Излъга го ,че отива за друга хавлия. Той се намуси, но номера мина. Така загърната с хавлията, докато той крещеше да се връща по бързо при него в банята тя скочи през терасата, която за нейно щастие този път беше отворена. Падна в градинката сред цветята и побягна накъдето и видят очите загърната с хавлията. Беше рано сутринта и хората, които бяха на смени отиваха на работа. Само една жена и обърна внимание и разбра, че не е луда избягала от лудницата. Обади се до полицията и колата дойде бързо. Даде показания треперейки загърната в полицейска униформа. Беше и смешно, но и страшно. Успокоиха я ,че този човек е заловен и имал психически проблеми. -Да не си посмяла повече да пускаш в къщи всякакви! -каза майка и и от този случай отношенията им се промениха . -Добре де. Откъде да знам, че е чак толкова луд. Тя знаеше, усещаше още в началото, че тези скакалци не влизаха в стаята и току така. И ето каква била работата. Важното е ,че краят е хубав, а и поука си извади. На нахалството и хитростта със същото да отвръща. И се получи. А с разказа ? 05 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Притискаше я силно до гърдите си. Имаше чувство,че се стапя в ръцете и, които пареха, но продължаваше да я притиска и усещаше,че се слива с нея. Чувството беше върховно. Тя пропиваше в нея, топлеше я и и даваше сила. Как ставаше това Звезда не знаеше, но усети сила, страшна сила в себе си. Двете сърца биеха в един ритъм. Затвори очи и замря.Така лежа с часове без да заспива. Беше в друг свят, по красив, омаен, различен от този тук на Земята. Искаше и се там да остане. Завинаги, но.... -Звезда, къде си? Покажи се. Този глас и беше противен, толкова противен, че за миг и причерня пред очите, и ...изпусна птицата. Разбра, че истината е друга, че това е реалността -една стая в една къща на някой си. Този някой си, който я приюти, когато беше изхвърлена на улицата сама останала без деца, без съпруг. Родителите и отдавна бяха починали, а този тук се разпореждаше със съдбата и. Поне така изглеждаше. Но душата и беше цяла, сърцето и биеше силно и не за него.Това същото сърце, което знаеше какво е болка, радост, което вече беше щастливо единствено при допира с птиците. Името и беше звездно и не случайно птиците сами се спираха при нея. Нямаше случай, когато прозорецът и беше отворен и вътре да не влезне птица, най често гълъб. За някои това си беше чудо, но за нея не. Тя живееше в дома на този неин благодетел, живееше с него, но всъщност живееше с птиците. Той -големият мъж, беше такъв за всички, но не и за нея. За нея той беше просто хазяин. Той знаеше това и и беше бесен. Искаше да купи душата и, сърцето и, но не ставаше. Точно нея, нейното сърце -не! То принадлежеше на друг.Това беше парадокс, но истина. -Звезда, не ме карай да викам повече. Идвай. Звезда затвори прозореца. Светлината в стаята спря, изчезна. Потъна. Само очите и светеха, като две огънчета запалени от силата на птицата, която беше излетяла стресната от човешкия глас. Същият този глас, който не спираше да звучи и в съня на Звезда. Беше получила стрес, но нямаше накъде. Поне засега трябваше да търпи, да стиска зъби и да мълчи. Отправи се с тихи стъпки към кухнята и сервира на господина.Тя пак не пожела да се храни и за кой ли път. Караше я само на плодове и някоя филийка хляб намазана с маргарин, и поръсена с шарена сол. Това и беше любимото меню. Месо не беше вкусвала с месеци, а по принцип не беше вегетарианка. -Няма ли да ми кажеш нещо, миличка? -чу като в просъница гласа, който я караше единствено да изтръпва. -Какво искаш да чуеш? Кажи. -Това, което искам да чуя няма да ми го кажеш, затова нека аз да кажа. Устата му беше препълнена с храна и се давеше, като говореше. -При мен си по принуда, нали? Колкото и да ти е бляскаво името, при мен тъмееш. Така че ако не ти изнася, прав ти път. Насила любов не искам. Очите му святкаха и пускаха искри, които горяха. Звезда избягваше да го гледа право в очите, но този път се престраши. -И колко време ми даваш да се изнеса? -Колкото поискаш. Не ме бърка, само че гледай да е по далече от тук. Каквото можах направих за теб, а ти? Само едно благодаря получих. Капчица любов не изпитваш към мен -човекът, който те подслони, който те обича. Насила хубост не става. Разбрах го. Добре че вече си го разбрал, си каза наум Звезда и беше вече на улицата. Гледаше широкия път, който водеше към големия град и се чудеше натам ли да поеме. Върна се в стаята си, приготви си набързо нещата -една чанта с дрехи и най нужното. Това беше нейното, което и остана от десетгодишния брак с човека, който тя обичаше.Този човек, който и отне най милото на този свят -децата. След близо час вече вървеше по широкия път. Чудеше се на себе си защо взе тази чанта. Нищо не и трябваше вече. Пътищата за нея бяха прекъснати. На един от завоите Звезда спря да почине и пийне вода. Приседна до чешмата на пътя и се загледа в облаците. Идваше буря. Не се плашеше. Тогава над нея прелетя птица. Дали не беше онази същата. Приличаше на нея, но не беше сигурна. Птицата кацна близо до нея и я загледа с малките си очички. Някаква сила накара Звезда да стане и продължи не по пътя, а към гората, където я водеше птицата. Проблясна мълния и светкавица с гръм раздра небето. Заваля. Това не беше просто дъжд. Цял потоп. Прогизнала Звезда вървеше по земния път след птицата. Виждаше само нея, нищо друго. Стигна до една къщичка, чиято врата беше отворена. Вътре нямаше никой. Птицата погали с крилцата си лицето на Звезда и отлетя. Все някой трябваше да живее тук. Дочу лай на куче и се сепна. В стаята влезна мъж, един такъв едър в мушама и с раница. Приличаше на ловец. -Добър вечер, госпожо. Какво ви води насам? -Ами търсих подслон и..... -Добре ми дошла тогава. Нямам нищо против да ми погостуваш, пък ако е решил Господ и да останеш. Ще се радвам. Имам нужда от стопанка. -Вие сте ловец, нали? -Да. И така може да се каже. -Птици убивате ли? -Рядко. Избягвам да стрелям по пернати. На Звезда и стана тъжно. Прииска и се веднага да си тръгне, но накъде. Вън продължаваше да вали. -Ще остана. Може ли да ви помоля нещо? Не убивайте птици, моля ви! -каза едва чуто и сълзи напираха в очите и. -Това ли била работата? Може и да се погодим. Аз и без това обичам повече заешко. Не помни колко е спала, но я събуди писък на птица. Излезна на прага и видя същата тази птица, която я доведе дотук. Дали наистина беше същата. Птицата чукаше с човчица по една дървена врата, която чак сега Звезда забеляза. Посегна да отвори вратата, но тя беше заключена. Съзря малко прозорче и се опита да види какво има вътре. Ужаси се. Видя много мъртви птици. Краката и се подкосиха. Едва се довлече до стаята. Изплакна с вода лицето си. Посъвзе се и .........тръгна. Този път без чанта . Без посока. Птицата беше изчезнала. Вървеше не, а тичаше. Бягаше от кого и тя не знаеше.Търсеше с поглед птицата, но нея я нямаше. Гората ставаше по гъста и страшна. Колко е тичала не помни, но накрая пред очите и светна. Небето вече се виждаше и слънцето светеше право в очите и. Пред нея пътя свършваше. Имаше пропаст, а назад връщане нямаше. Ято птици прелетя над нея и тя потърси с очи онази птица -нейната. Затича се, протегва ръце към птиците, към небето, откъдето дочуваше птича песен. Не гледаше пред себе си, не виждаше къде стъпва. Не, не стъпваше, тя летеше. Беше щастлива най после, истински щастлива, волна, свободна.....като птиците! ЩЕ ПОЛЕТЯ ПТИЦАТА В МЕН http://www.youtube.com/watch?v=BJt_tNA4X_4 21 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Къщата беше обвита цялата в пламъци и дим. Хората отвън пищяха, а отвътре никой не излизаше. Всичко стана толкова бързо, че никой не разбра каква е всъщност причината за пожара. Пожарникарите се бореха с огнената стихия, но не успяха да спасят поне един човешки живот. Шушукаше се, че децата ги нямало, били при майка си на свиждане. Кина лежеше в болницата вече втори месец и оправия нямаше. Дeцата си искаха майката, а баща им продължаваше да се среща с онази лека жена, която само му обираше парите. Децата не гладуваха благодарение на богатата си леля, която се грижеше за тях. И сега почти цялото село се беше насъбрало около къщата на Геро, която накрая изгоря цялата. Не намериха телата на Геро и Веселина, но всички знаеха, че са били вътре. Комшийката на Геро ги е видяла още предния ден заедно още когато Геро изпратил децата при майка им. Децата бяха с леля си.Това се потвърди веднага от полицията, но Геро и Веселина бяха изчезнали безследно. Може би бяха изгоряли, но нямаше доказателства за това. Следователите работеха по случая, но все тая. Веществени доказателства нямаше, че Геро и Веселина са изгоряли живи при пожара. -Хора, аз видях, всичко видях! Към изпепелената къща тичаше и мяташе ръце луд Първан -така му викаха в селото. Започна да обяснява как видял Веселина да обикаля къщата и да я залива с нещо в една туба. Той не знаел какво е това, но после когато Веселина се скрила в гората и къщата пламнала разбрал истината. Никой не му вярваше, имаха го за луд. Закараха го в общината и там никой не разбра какво е приказвал и какво са го правили, но на следващият ден го видяха седнал пред селската кръчма. Пушеше, а очите му нервно търсеха в пространството нещо, блуждаеха. Питаха го всички какво му е,а той само повтаряше: -Изгоря си Геро и това е, от акъла си изгоря! Опече се, като курбан за Гергьовден! Мина време, доста време и случилото се забрави. Децата на Геро останаха при леля си, а там където беше къщата си остана пущинак. Тя и без това беше накрая на селото досами гората. Луд Първан беше още жив, но вече си имаше бастунче. Подариха му го за една нова година от общината. Пенсията му качиха, че и помощи му дадоха. Не можеше да се оплаче. Заприлича на човек. Само той се сещаше за Геро и кога запалваше цигара все го споменаваше. Хората от селото се грижеха за него. Всеки му даваше по нещо, помагаха му с каквото могат. От два дни селото беше, като умряло. Никой се не виждаше по улицата, по дворовете. Луд Първан беше изчезнал и това хвърли в паника цялото село. На третият ден деца казаха, че са го видяли да обикаля стопанския двор. Една сутрин кмета на селото и цял джип с полицаи забръмчаха към стопанския двор. Оказа се, че там в складовете са открили полумъртъв заровен в житото луд Първан. Бил е жестоко бит , най вероятно с железен прът, който полицаите са намерили зад вратата на склада. Спасиха му живота, но проблемът беше, че не можеше нищо да си спомни, да разкаже кой го е пребил и заровил в житото. Правиха му хипноза и всичките му там методи, но нищо конкретно не разбраха. Само едно си повтаряше -Веселина, Веселина... Много чудно нещо! Винаги е говорил само за Геро, за Веселина до този момент не се сещаше, а сега само името и повтаряше, и започваше да маха с бастуна си в една посока. Накрая решиха да тръгнат след него да видят къде ще ги заведе. Селото възвърна тишината и спокойствието си. Пред кръчмата се събираха всички и луд Първан не спираше да им разказва приключенията си. Шегуваха се с него, че бил изнасилен от Веселина, която бяха прибрали на топло. Нямаше кой да и ходи на свиждане, затова го караха него. А той трепереше целия и крещеше: -Ба, щеше да ме затрие тази мръсница! 18 декември2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Би тлябвало тениската и да Ви говори много, чий враг е била Виктория Маринова! КРАЙ РЕКАТА /всяка прилика с действителни лица НЕ Е случайна/ Бягаше за здраве. Нищо лошо ,че съчетаваше здравословното с полезното.Чужденецът,толкова близък и стана,а тя тичаше все по бързо и се озърташе дано се покаже по бързо,някак си усещаше,че има и трети,който ги следи. Нямаше как, вече беше доста далече от хората,които като нея бягаха за здраве.Мястото беше не чак толкова оживено,но тя мислеше само да размени няколко приказки и да поеме плика с документите,които бяха толкова важни за нея,за работата и,за целта която си беше поставила да изобличи цялата тази мафиотщина около нея и сънародниците и. Нищо чудно,че точно чужденец и помага,а тази сянка, която усещаше,че върви по нея явно ще го изпревари. Докато се усети намери се повалена на Земята.Нечия ръка и запуши устата и блъскаше лицето и в пръста,влачеше я към храстите встрани от алеята. После всичко стана черно и потъна в мрак. Полунощ. Няколко кървави петна по асфалтовата настилка на алеята се къпеха в лунен блясък и изглеждаха толкова зловещо на фона на писък на птица в близката гориста местност,че нямаше как да не се забележи това от човек в лодката в голямата река. Човекът беше рибар,но това което видя го накара да забрави защо е излезнал на риболов и се е отклонил от мястото , където по принцип ходеше .Нещо го караше да подкара лодката нататък,но я държеше все пак далече от брега и алеята. Не беше пил,много добре е и с зрението,но не искаше да повярва , че това е дух. Не вярваше в тези неща. Видение ли бе или истина? Жената беше красива с дълга руса коса и се рееше във въздуха над гористата местност. Последваха някакви звуци,които първо рибарят не разбра,но като че ли нечий глас започна да му превежда и в главата направо идваха думите.Гласът не беше нито женски ,нито мъжки,глас като минал през ток, през компютър. -Не,остави ме,пиян си! Кой те изпрати, какво ти обещаха? Колко пари? Защо точно мене, нима и Той е замесен, заплашен…нима?! Нали имахме за бъдещето ни планове с него, нали все още се обичахме?! Това се повтаряше неистово до втръсване с усилване на звука и човекът едва издържаше,но видението се уголемяваше и насочваше към реката,като че ли показваше посоката , която взима този, на който говори жената . После се смаляваше и притихваше,стенеше,което човекът вече не издържа и подкара лодката. Два дни след това беше като болен и не смееше да се покаже навън,усещаше болка в главата,а и гледаше все пак телевизия. Не им вярваше много, но този път го взе на сериозно и разбра,че наистина е бил обект на някаква сила. Реши да замълчи, да забрави за всичко и да отиде за няколко дни на село. А може би трябваше да иде на лекар или в полицията, но си беше чист, натурален българин, а българите не правят така, те са по принцип- „Нищо не видях,нищо не чух,не ме интересува“. След няколко дни се прибра и реши да иде на риболов по друг маршрут разбира се,реката е голяма. Но….лодката му я нямаше, просто я нямаше, беше се изпарила някак си.Реши на мига да отиде в полицията, но се спря,защото не знаеше какво още можеше да му се случи, както е тръгнало.Така от акъла си, от какво ли пак замълча и прежали лодката си, тя и без това беше за смяна, имаше нужда от сериозен ремонт. Слънцето силно препичаше и реката приказно блестеше,беше като жива, като че ли искаше да разкаже на хората за нещо,да ги предпази,но само човекът чу пак този глас-„Исках да бъда полезна,исках да Ви помогна,хора добри“. автор А.Х.Т.sekirata cekupama 31 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Ще се радвам да чуете за пътуването ми до Япония.