Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'себеси'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 9 резултата

  1. Минават дни човешки на болка , чест и слава , аз себе си съм, знам го , след мен следа остава ! Знайте ще се върна , и пак ще ви прегърна , ще ви закича с цвете , обичайте , бъдете ! 26 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  2. Минават дни човешки на болка , чест и слава , аз себе си съм, знам го , след мен следа остава ! Знайте ще се върна , и пак ще ви прегърна , ще ви закича с цвете , обичайте , бъдете ! 22 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  3. Анита Христова Трифонова

    АЗ

    Аз себе си тук представлявам, не искам да се забавлявам, желязото кой иска да стопи, кои са тези грешни, зли души? Ще пиша както ми приляга, на мен недей така посяга, че острие съм аз, нали, но имам и сърце! Кажи, защо замесваш близки, Бога, не си ли ти на дявола изгора? И никой не нападам, а се защитавам и като някои на чуждото аз не посягам! На красивата поезия се възхищавам! Ако я няма, просто бягам! Искам пълна свобода! От нета кой не ме разбра? Не ми налагайте контрол, не ми налагайте забрана, писна ми, ей .........а! 22 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. И как ще направят проверка на документи,които те са си ги изфабрикували поне бройката? И как ще докажа и аз че маса часове и дни паролата ми се краде ТУК или какво ,но пиша ли за пенсионери и сега за болни деца,хора пак ще последва познайте какво. Не, драги! Просто няма да го доказвам,ще отида в банята и ще се къпя,къпя,изкъпя много пъти,измия,измивам дано измия мръсотията с която ме поливат отвън разни държавни организации,социални,инстанции-НАП-ове,полиция....този път поне съдът ме е оставил на мира! И НЕ Е САМО ЗА МЕН ТАКА! Ще бъда много кратка ,но точна и ясна. И така следи се знаете от кои всичко за даден човек и се търсят начини да му се бръкне в джоба не дай боже да има пък бизнес или банкови сметки.Не му се дава да го -се развива! Но има друго,когато човекът е болен с недъг и. т . н тоест с ТЕЛК,тогава се стига и по далече,рови се в миналото какви глоби е плащал да речем за загубени ,унищожени документи и тем подобни и това се повтаря до безкрайност до ДАТАТА НА ИЗДАВАНЕ НА ТЕЛК на лицето!Нищо че е минало маса време-обяснението било,че процедурите били тромави!Затова време болното лице няма да помни и какво е яло ако изобщо се е хранило нормално. Е ,много умно и нагло от БОЛНИ ХОРА , ХОРА С ТЕЛК, ВЗИМАТ ПАРИ -ГЛОБИ НАСИЛСТВЕНО СЪС ЗАПЛАХИ,ЧЕ ЩЕ ИМ СПРАТ ПЕНСИИТЕ ИЗОБЩО И РЕД ПОДОБНИ . А КОЙ ЩЕ ИМ ПРОВЕРИ ДОКУМЕНТИТЕ НАГЛАСЕНИ? ДЪРЖАВАТА НА ПРОВЕРЧИЦА !!!!! Е това са пари -греховни и да си носят греха обирджиите, които ще си уредят и коледни надбавки по разните там държавни учреждения включително и полиция!Ето затова казвах и казвам,че не сме народ помежду си , И се ...ИЗЯЖДАМЕ! Няма как да не спра дотук ,а може и още да кажа,макар че не съм от стачкуващите поради годините ми и заетостта като болногледачка!Знам че и писаното не е важно,коя съм аз?! Защото преди време пък писах когато едно лице нон стоп се регистрираше ,че живее у дома,че е вторият ми син демек и не можах да се спася,той се отписваше и пак записваше нон стоп.Чак след година въведоха домова книга,която и сега я няма. Та така да им са халал паричките иззети от болни хора,на които взимат не само тези 40 лева ами и цялата им пенсия да си платят глобите-нагласени с документи с дати от МАСА МИНАЛО ВРЕМЕ! Цели телевизии се купуват, та кво останало журналя и вестници,сайтове...Нищо не ме учудва, просто пак ми се догади,но този път съм обядвала ,каквото Бог дал. В миналият си пост на подобна тема не бях закусила...... 12 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  5. Братя Аргирови - музика, Авторово, поезия - А.Х.Т.sekirata cekupama
  6. Елвира Георгиева Подарявам ти, Господи, себе си - авторово,поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
  7. Анита Х. Трифонова

    ИЗМАМЕН ОТ СЕБЕ СИ

    Пръстите му бяха, като кебапчета, но това не му пречеше с тях да подписва документи, с които решаваше съдбата не на един човек. Със същите тези пръстчета броеше с кеф парите, които му даваха, подаряваха един вид. Гордееше се с това. Толкова беше заблуден, мислеше се за велик и че всички са длъжни да му се отчитат най вече в пари. Дори в личният си живот не правеше компромиси. Удоволствието е за двамата -казваше го и то на всеослушание. Не виждаше снобската си душица, пък и защо, след като всички му слугуваха. Щом го правеха значи им се харесваше. Можеше да бъде и от нямане накъде, но това си е тяхен проблем. Слаби са, слаби хорица, тогава ще слугуват. Ще слушат такива като него -велики хора, призвани. Дори в интернета си беше купил няколко по известни сайта. Когато хората не можеха да влезнат в даден момент обикновено пиков час, че да не бие на очи, той си работеше спокойно, поместваше си сам измишльотините и то на първите страници. Ами къде другаде, та това е той, не кой да е. Налагаше се и сам да се чете, по точно да си гласува, но кой го знаеше това? Важното е да е там, да бие на очи, да се набива в погледите на всички. Колко му беше да стане и админ, но не. По сладко му беше да им плаща на тези мишоци. Да гледа как се гърчат и спират цял интернет заради него. И такъв случай имаше. Не, никакво хакерство. Това го унижаваше. Просто едно обаждане по телефона и край. Лошото беше само, че нямаше много време да следи навсякъде как вървят нещата, а животът му не беше само в интернета. Трябваше да изкарва пари, още пари, много пари. Не вярваше сто процента на платените си агенти, знаеше, че винаги ще се намери някой да ги купи. Не че той не може да плати повече, например за най доверения си човек Ильо, но не знаеше, откъде можеше да го атакуват и чрез кой. То си беше цяла философия. По цели нощи не спеше, а се въртеше. Мислеше си за парите. Толкова много банки, та и вън. Как да не мисли? Парите му са там, целият му живот. За какво мисли леля Станка комшийката му -за едното си кисело мляко. Нали само това ядеше -хляб и кисело мляко. Предлагаше и работа, нищо че е пенсионерка, предлагаше и пари, защото излагаше живущите в кооперацията му. Беше решил по едно време да си купи цял палат, стига е живял в тези кооперации, но се отказа. Както казваше баща му, родил се беше котка, мъжка котка -котарак. Не можеше да постъпва така лекомислено. Така сред народа. Не можеше да си позволи охолство и то публично. Те, паричките му си стояха там...Наистина най добре се чувстваше, когато беше в чужбина. Там никой не го знаеше, харчеше парите си на поразия. Гуляеше по барове и казина с жени, с много жени. Но и там не можеше да си позволи да стои повече от седмица. Такъв е животът, за да си на върха, трябва да се лишаваш от доста удоволствия. И така много повече болеше, защото знаеш, че имаш средствата, възможностите, а си длъжен да се съобразяваш с тези по долу от тебе. Кои наричаше такива. Тези, които не бяха, като него -неудачниците. Тези хора защо ли живееха на тази земя. Живееха с мечтите и надеждите си, в романтика и илюзии. Глупави хора си мислеше Гальо и се дразнеше, че бяха останали още няколко живи, които помнят този му прякор и което е по лошо все още го използваха дори и зад гърба му. Но той знаеше, всичко знаеше, имаше си хора и за това. И на тези дето му се подиграваха ще им дойде времето, но изчакваше момента. Трябваше всичко да се изпипа, да се изработи. "Ла Коза Ностра" ряпа да яде. Гальо барабанеше по бюрото си със същите тези къси и дебели пръстчета и разсъждаваше, което трудно му се отдаваше. Имаше си хора и за това, затова им плащаше. Иначе беше хитър, но не и умен. Пък и защо му трябваше. На умните хора не им вървеше. Това доказва животът. Примери колкото искаш. -Лили, донеси ми едно кафе. -Кое време е, господине, да не ви стане зле? -Откога започна и ти да ме учиш? Я припкай долу и кажи на онази моята приятелка, че го искам горещо и с повече сметана. -Да ви направя аз? Нали я знаете Венчи каква е ? -Точно, защото я знам, отивай долу в бара и направи поръчката. Да я видя аз тази смръдла. Все някой ден ще ми клекне. Беше се заял с жената. Мразеше я меко казано. Толкова много я мразеше, че беше стигнал границата до обичта. Страхуваше се да не я заобича истински. Това също трудно му се отдаваше, но знае ли човек. Той беше длъжен да е предвидим. Венчи беше единствената, която си позволяваше да не го поздравява. Тя беше една продавачка, едно селско момиче, което и той не знаеше, защо още не беше наредил да я уволнят. Жената си имаше висшето образование, дори беше работила дълго време в провинцията, като счетоводителка, но тук взимаше повече. Беше скромна жена и това най много влудяваше Гальо. Той имаше всичко, а му се струваше, че тя го превъзхожда. Четеше го в очите и, едни такива сиво сини. Гледаше го винаги право в очите и не мигваше. Излъчваше такава самоувереност, че това него -великият не можеше да не го подразни. Коя е тази и откъде накъде... Та тя едва си плащаше наема. Мъжът и беше парализиран от години. Няма как да е светица. Тази жена занимаваше все повече и повече съзнанието му, не можеше да си гледа работата. В последно време дори го болеше глава само, като си помислеше за нея. -Няма кафе, господине. Като за вас нямало кафе. -Как така, като за мен? -Кафето не струвало, било някаква куча марка, затова ми каза, че не е за вас. -Оле, ще я убия тази.... Гальо почервеня целия, пулсът му зачести. Беше готов да слезе долу и да и види сметката, но...както винаги предвиди. Никакво унижение. Той ще слиза долу. Откъде накъде, кой е той. -Лили, извикай Венчи. -Господине, тя няма да дойде. Има клиенти. -Не ме интересува. Да ги изгони, да затвори и да дойде. -Господине, ще си навлечете неприятности. Венчи ще се оплаче. -На кого бе, Лили? На мене? Ха, ха.... -Бягай долу, че май плачеш за уволнение. На бюрото имаше куп документи за подписване, но тази Венчи не му излизаше от главата. С какво ли толкова. Не беше красавица, не беше и толкова млада. Обикаляше нервно из стаята и пушеше. Спря се до прозореца, от който се виждаха хората долу. Пъплеха, като насекоми по тротоара и за миг му стана гнусно. Причерня му пред очите и се олюля. Не падна, само приседна и посегна за хапчетата си. Все по често му ставаше така и реши, че трябва да иде на лекар. Имаше си един. Никой не знаеше, че точно там ходи и беше спокоен, но в последно време не му помагаше или просто здравето му се влошаваше. Къде се запиля това Лили, за какво и плащам. Ядоса се на себе си защо я изпрати долу. -Господине, тук съм. Да се обадя ли на лекаря? -Не, не трябва! Докато се усети, лекарят беше вече в стаята. -Как сме? Държим ли се? Сега ще ви прегледам и ще се успокоите. -Не, няма нужда. Вече съм по добре. -А, не става така. Тук няма началници. Аз съм лекар и пациентите ми са едни и същи -хора. Щорите бяха пуснати, но слънчевите лъчи се провираха и галеха лицето на Гальо. От онзи случай той не смееше да пие кафе, не ядеше сладко, беше намалил и цигарите. Остави Лили на работа, но не можеше да уволни Венчи. Опита се, но нещата станаха дебели, пазеше името си все пак. Не слизаше долу в бара, не искаше да я вижда. Лили му правеше билкови чайчета. Най обичаше чай от бъз -домашен, който тя носеше от някаква билкарка. Той не вярваше много на тези треви, но му харесваше мирисът на бъз, затова и пиеше най вече чай от бъз. Все още имаше проблем с дясната си ръка, с тази, с която подписваше документите си. Дебелите му пръстчета бяха станали тънки, беше отслабнал значително. Страхуваше се от пълен парализа на дясната си ръка. И имаше защо. Не мина и месец и в учреждението се разнесе мълвата, че Гальо е в болница. Лекарите бяха категорични -домашно лечение и покой. Никаква работа. Това за него беше убийствено, не можеше да си представи да лежи по цял ден в къщи. Поддържаха го с лекарства. Беше на системи известно време. После се наложи да си вземе и болногледачка. Животът му съвсем се промени. Веднъж както си седеше на пейката в парка видя в гръб Венчи. Беше се променила много, едва я разпозна. До нея вървеше ....Ильо. Гальо не вярваше на очите си. Заболя го, но се прикри с вестника, който четеше. Не искаше да го видят. Потъна в размисли. Дорка -кучето му, обиколи няколко пъти пейката, на която седеше стопанинът и и се изпишка в краката му. Гальо и това не разбра. Нищо не му правеше вече впечатление, нищо не го дразнеше. Той беше господин никой. 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  8. Анита Х. Трифонова

    ПРОДАДОХМЕ СИ И ...А!

    Еврейски песни учим в шести клас, фолклорът турски с инструмента саз, Левски вече е в девета глуха, Доган явно го издуха. Османистика, ислямска култура, на арменци, на роми дресура, с песните на Азис и Софи - Кой Българското мърси? Стига с тези вотове на недоверие в парламента. Не пасем трева, всичко е театър, игра от ваша страна. Българите -страхливи, търпеливи, самоизяждат се, като скорпиони сиви. Но аз не съм слива, уверявам ви в това, ще се боря до последно за моите права. Хайде отсечете мойта глава! Довършете ме. Ваш е греха. Друг ни трие от Земята, не сте вие, нито баба Злата. Продадохме оръжие за над 640милиона... 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  9. Подарявам ти , Господи, себе си! Подарявам ти мойто сърце! Само теб виждам пред себе си, помогни ми да стана дете! Свещ запалих, но пламъка гасне, търся друга свещ, светлина, не, не трябва , не ще угасне във сърцето ми тази искра на любов към теб, Господ Бог, благодетел наш и съдник строг. Храмът пълен е, ангели пеят, звън камбанен навън ехти, хора плачат от радост, не смеят, да избършат своите сълзи. Във ръката ми нафора грее, косата ми черна блести, а душата ми песен пее- Ти пред мен, аз след теб, Господи! 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
×
×
  • Добави ново...