Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'смърт'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 8 резултата

  1. Старостта хич не ме плаши, не плашите ме Вий, апаши! Тя е нещо неизбежно, с настроение манежно заявявам Ви, прилежно дръжте се , а не вървежно да си внушавате, че тук я карате, на Дявола с мерак се давате! Защото там ще идем всички то се знае, и на Земята няма връщане, кой кво си бае?! стихове и клип А.Х.Т.sekirata cekupama sekirata Koito se smee na starostta ... На групичката в блогбегето, дето тормозят, обиждат МЕН И ДЕТЕТО! Иначе нищо лично и нищо срещу самото блогбеге, което вече е с болно сърце! Целувки за моите приятели –стари и млади! sekirata Jivei za sebe si che starost ide 26 август 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  2. Паша Христова - Случайна смърт ли?! И пак през декември но 2014 на синът и, случайно?! Една Българска Роза- примата на нашата естрада - Лили Иванова ряпа да яде, но смъртта покоси жената - глас , дали случайно, "случайна" катастрофа, смяна на местата в самолета, политизиране...?! http://epicenter.bg/article/Pasha-Hristova-zagiva-vlyubena-i-bremenna/73979/11/90 На 31 декември 2014 на 45 години от онкологично заболяване почина синът на Паша Христова Милен Иванов . Странно, преди 43 години и пак през декември си отиде и неговата майка певицата - глас Паша Христова! Милен не вярваше в "случайната" гибел на естрадната звезда. Почти го беше доказал. И пак , но така случайно ли почина и Милен Иванов?! Рак, инфаркт, инсулт...така е най -лесно за лекарите?! Паша Христова - "Остани " песен за нея от любимият и Николай Арабаджиев. А баба Лила е жива още...е жива и пее! Що ли, как...?! Когато аз кандидатствах в естраден отдел към БМКонсерватория в София Паша Христова шашна журито . Дори Ирина Чмихова и Георги Кордов прехапаха устни и климнаха. Марга Хранова остана назад , а Лили Иванова се стъписа с по късно от нея отзвук и ... Паша Христова загива влюбена и бременна...НО ТОВА Е ПОВОД ЗА СМЪРТТА И ИЗМИСЛЕН ЗА ЗАБРАНЕНАТА ЛЮБОВ!
  3. O''МОН ДЬО: Александра след Иван - болка... и след болката... пак болка - Събуди се (24.02.2019)
  4. -Искаш ли сладолед? -Не, не искам. Дай ми пари! -Искаш ли печени чушки със сирене, нали много ги обичаше? -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира, искам пари в брой на ръка, както съм ги имал, така ги искам и сега. -Имал си ги, но явно не са били твои - изкарани с труд и пот и затова си ги загубил. -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха. -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си. -Така си ме учила, да вярвам на хората, да съм честен. Сега давай пари или иди ти ги съди онези. -Защо и как аз да ги съдя за твоите неща и пари, та аз не се казвам Делян? Пък и те просто са хитри, мошеници, а ти си сглупил. Увредиха ти и мозъка, че да не можеш да ги съдиш и цял живот да бълнуваш за пари, само пари да са ти в устата. Такъв е живота - океан, в който големите риби изяждат малките. -Ти злобееш ли, радваш се, че синът ти не те заслужава, че е недостоен, че е неудачник? Но това са твои грешки, за да съм на този хал. Първо не е трябвало да ме раждаш от оня т. н. мой баща, като знаеш как се е държал с тебе, още като бременна с мене. После не е трябвало да ме пускаш, доколкото зависи от тебе след пълнолетието ми никъде, защото аз съм бил на осемнадесет, но аз съм бил като осем годишен. И въобще къде си тръгнала сама да отглеждаш без съпруг две деца, а едното за съжаление съм аз. Не знаеш ли, че най потърпевши са децата най вече здравето им? Какво искаш от мене тогава? Да съм със стабилна психика, воля, издръжливост, с любов към хората и света, и да гледам розово на нещата? Ти напълно трябва да си луда или пълен егоцентрик. Личното ти аз е над всичко, дори за децата ти. Тъпата ти гордост и особен вид достойнство. -Стига, стига...не можеш да критикуваш тази, която ти е дала живот и отгледала. Тогава толкова хора искаха да се отърва от теб, та и от сестра ти, не само баща ви. С риск на здравето си и вашето ви износих тежко и още по тежко родих. -И с това се гордееш? Но после какво остава, после - едни силни, здрави, щастливи деца или напротив? Ти така или иначе и баща ми ще си отидете преди мене и сестра ми. А аз как да живея сега без пари. Не мога, не мога и да ги изкарвам, не знам как. Сринат съм и обезкуражен, в паника и не искам и да помисля, че може да умра само защото няма кой да ми дава пари. Не мога без пари, не разбра ли, трябва да имам винаги в себе си и да ходя по магазини, по кафенета...Не, не става без пари нищо. По добре да умра. За миг майката се сви на кълбо и изпищя, когато чу едно ...туп. Прозорецът беше отворен и вятърът вееше завесите, същите онези розови, които ги бе сложила заради сина си заради депресията му. И този път не успя да се убие, но лекарите казаха, че ще остане в количка най вероятно до края на живота си. Къщичката им беше малка и едноетажна, но с приземие. Майчиното сърце беше тотално разбито и малката надежда, която имаше преди изчезна. Не и се живееше, но нямаше право да посяга на живота си, синът и точно сега имаше нужда от нея. Той разсъждаваше вече по друг начин, но беше ...инвалид. Така явно е трябвало да стане. Дали е само съдба или просто необмислени стъпки в живота на двама родители. Децата винаги страдат заради родителите си, но къде е тогава обществото? Няма го, то е толкова покварено, тези околни хорица озлобени, завистливи и обезверени от скъпотията и целия ад тук на Земята, тези бедни душици едва пърхат - живеят за едното ядене, печелят за едното ядене. Това и при животните го няма. Майката погледна влажните очи на сина си, с които той я молеше и тя знаеше какво иска, но не искаше и да си го помисли. -Сега добре, сине. Трябва да знаеш, че след това ще си останем и двамата в устата на хората в историята на селото, като психично болни, слаби, като едни луди хора. А това не е така, знаят го и онези... Те ще бъдат оправдани, те престъпниците, които ти взеха всичко най вече здравето, та и моето. Искаха и живота ни и още го искат, за да бъдат оправдани пред себе си не, а защото явно те нямат съвест. Делян се разплака, нямаше как да го напише, да го каже, но майката затова е майка всичко и винаги да разбира рожбите си. Погледна към таблетките, които поглъщаше вече и тя и дозата се увеличаваше всеки изминат ден, погледна неподжижното тяло на сина си положено в количката, като в саркофаг без капак, погледна ... и спря да гледа. Бутна количката във ваната заедно със себе. Всичко беше само един миг, това радио и кабела свършиха добра работа. Това беше последната и мисъл, а дума - Да се наживеят онези, сине, нали имало Господ! Сестричката най много плачеше за братчето си. Татенцето не се и появи, както винаги той се скри и сега. Младата жена се държеше за ръцете на съпруга си и след погребението никой повече не я видя. Някои казаха, че заминала надалече - сама. А някои зли езици твърдяха, че няма да намери покой никъде, защото и тя като баща си оставиха майка си и брат си да стигнат до там. Дали заради материални интереси, то всичко струваше пари, но един Господ знае. -Кмете, кмете...И той свърши. -Кой ? -Бащата на Делян. Натровил се с отровата за плъхове в мазето си. И нищо не е казал преди това на комшията освен едно махване с ръце. -Не може нищо да не е оставил? -Ами дядо Върбан го чул как отивайки в мазето си повтарял - Никога не съм Ви обичал, Деляне - тебе и майка ти, много исках да ви затрия. Сестра ти извади късмет, че се омъжи, ама ми избяга птичката. Сега вече е късно. Да става каквото ще аз знам къде ще ида и ще ми е добре, там ми е мястото. Това не беше погребение, това беше като шествие към Ада. Никой не плачеше, хората само се споглеждаха. Няколко стари мъже останаха настрани и нещо заговорничеха. На сутринта в цялото село гърмеше новината, че гробът на татенцето на Делян бил горял цяла нощ. Най смелите се престрашиха и отидоха на гробището, но се върнаха веднага. Чули звуци, гласове, крясъци, гробът бил празен. Черна дупка, яма зеела само и всичко наоколо било изгорено. -Кмете, ти не вярваше, но мъртвите си отмъщават най добре и когато трябва. Още ли ще останеш кмет на селото ни? Аз нямам работа тук, един живот имам и искам да го живея с живите. Някъде. 03 април 2019., Плевен автор Анита Христова Трифонова
  5. Анита Х. Трифонова

    СМЪРТ ОТ ЛЮБОВ

    -Искаш ли сладолед? -Не, не искам. Дай ми пари! -Искаш ли печени чушки със сирене, нали много ги обичаше? -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира, искам пари в брой на ръка, както съм ги имал, така ги искам и сега. -Имал си ги, но явно не са били твои - изкарани с труд и пот и затова си ги загубил. -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха. -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си. -Така си ме учила, да вярвам на хората, да съм честен. Сега давай пари или иди ти ги съди онези. -Защо и как аз да ги съдя за твоите неща и пари, та аз не се казвам Делян? Пък и те просто са хитри, мошеници, а ти си сглупил. Увредиха ти и мозъка, че да не можеш да ги съдиш и цял живот да бълнуваш за пари, само пари да са ти в устата. Такъв е живота - океан, в който големите риби изяждат малките. -Ти злобееш ли, радваш се, че синът ти не те заслужава, че е недостоен, че е неудачник? Но това са твои грешки, за да съм на този хал. Първо не е трябвало да ме раждаш от оня т. н. мой баща, като знаеш как се е държал с тебе, още като бременна с мене. После не е трябвало да ме пускаш, доколкото зависи от тебе след пълнолетието ми никъде, защото аз съм бил на осемнадесет, но аз съм бил като осем годишен. И въобще къде си тръгнала сама да отглеждаш без съпруг две деца, а едното за съжаление съм аз. Не знаеш ли, че най потърпевши са децата най вече здравето им? Какво искаш от мене тогава? Да съм със стабилна психика, воля, издръжливост, с любов към хората и света, и да гледам розово на нещата? Ти напълно трябва да си луда или пълен егоцентрик. Личното ти аз е над всичко, дори за децата ти. Тъпата ти гордост и особен вид достойнство. -Стига, стига...не можеш да критикуваш тази, която ти е дала живот и отгледала. Тогава толкова хора искаха да се отърва от теб, та и от сестра ти, не само баща ви. С риск на здравето си и вашето ви износих тежко и още по тежко родих. -И с това се гордееш? Но после какво остава, после - едни силни, здрави, щастливи деца или напротив? Ти така или иначе и баща ми ще си отидете преди мене и сестра ми. А аз как да живея сега без пари. Не мога, не мога и да ги изкарвам, не знам как. Сринат съм и обезкуражен, в паника и не искам и да помисля, че може да умра само защото няма кой да ми дава пари. Не мога без пари, не разбра ли, трябва да имам винаги в себе си и да ходя по магазини, по кафенета...Не, не става без пари нищо. По добре да умра. За миг майката се сви на кълбо и изпищя, когато чу едно ...туп. Прозорецът беше отворен и вятърът вееше завесите, същите онези розови, които ги бе сложила заради сина си заради депресията му. И този път не успя да се убие, но лекарите казаха, че ще остане в количка най вероятно до края на живота си. Къщичката им беше малка и едноетажна, но с приземие. Майчиното сърце беше тотално разбито и малката надежда, която имаше преди изчезна. Не и се живееше, но нямаше право да посяга на живота си, синът и точно сега имаше нужда от нея. Той разсъждаваше вече по друг начин, но беше ...инвалид. Така явно е трябвало да стане. Дали е само съдба или просто необмислени стъпки в живота на двама родители. Децата винаги страдат заради родителите си, но къде е тогава обществото? Няма го, то е толкова покварено, тези околни хорица озлобени, завистливи и обезверени от скъпотията и целия ад тук на Земята, тези бедни душици едва пърхат - живеят за едното ядене, печелят за едното ядене. Това и при животните го няма. Майката погледна влажните очи на сина си, с които той я молеше и тя знаеше какво иска, но не искаше и да си го помисли. -Сега добре, сине. Трябва да знаеш, че след това ще си останем и двамата в устата на хората в историята на селото, като психично болни, слаби, като едни луди хора. А това не е така, знаят го и онези... Те ще бъдат оправдани, те престъпниците, които ти взеха всичко най вече здравето, та и моето. Искаха и живота ни и още го искат, за да бъдат оправдани пред себе си не, а защото явно те нямат съвест. Делян се разплака, нямаше как да го напише, да го каже, но майката затова е майка всичко и винаги да разбира рожбите си. Погледна към таблетките, които поглъщаше вече и тя и дозата се увеличаваше всеки изминат ден, погледна неподжижното тяло на сина си положено в количката, като в саркофаг без капак, погледна ... и спря да гледа. Бутна количката във ваната заедно със себе. Всичко беше само един миг, това радио и кабела свършиха добра работа. Това беше последната и мисъл, а дума - Да се наживеят онези, сине, нали имало Господ! Сестричката най много плачеше за братчето си. Татенцето не се и появи, както винаги той се скри и сега. Младата жена се държеше за ръцете на съпруга си и след погребението никой повече не я видя. Някои казаха, че заминала надалече - сама. А някои зли езици твърдяха, че няма да намери покой никъде, защото и тя като баща си оставиха майка си и брат си да стигнат до там. Дали заради материални интереси, то всичко струваше пари, но един Господ знае. -Кмете, кмете...И той свърши. -Кой ? -Бащата на Делян. Натровил се с отровата за плъхове в мазето си. И нищо не е казал преди това на комшията освен едно махване с ръце. -Не може нищо да не е оставил? -Ами дядо Върбан го чул как отивайки в мазето си повтарял - Никога не съм Ви обичал, Деляне - тебе и майка ти, много исках да ви затрия. Сестра ти извади късмет, че се омъжи, ама ми избяга птичката. Сега вече е късно. Да става каквото ще аз знам къде ще ида и ще ми е добре, там ми е мястото. Това не беше погребение, това беше като шествие към Ада. Никой не плачеше, хората само се споглеждаха. Няколко стари мъже останаха настрани и нещо заговорничеха. На сутринта в цялото село гърмеше новината, че гробът на татенцето на Делян бил горял цяла нощ. Най смелите се престрашиха и отидоха на гробището, но се върнаха веднага. Чули звуци, гласове, крясъци, гробът бил празен. Черна дупка, яма зеела само и всичко наоколо било изгорено. -Кмете, ти не вярваше, но мъртвите си отмъщават най добре и когато трябва. Още ли ще останеш кмет на селото ни? Аз нямам работа тук, един живот имам и искам да го живея с живите. Някъде. 01 април 2019., Плевен автор Анита ТРИФОНОВА
  6. Aliya

    За спокойствието на президента!

    Прессекретариатът на президента Росен Плевнелиев разпространи следното изявление на държавния глава и на неговото семейство: "Днес, 8 август, ни напусна първородният ни син Филип. Той беше добро и слънчево дете - даряваше радост на нас и на всички, които го познаваха.В този изключително труден за семейството момент, съпругата ми, двамата ни синове и аз молим да бъдем оставени на спокойствие в скръбта ни." Бог да успокои душата на детето! За един родител това е най-тежката мъка - по-тежка от нея няма... Смъртта и живота са в ръцете на Бога, а Неговите пътища се неведоми... Това обаче, което ме впечатли е следната фраза от изявлението на президентския кабинет: "В този изключително труден за семейството момент, съпругата ми, двамата ни синове и аз молим да бъдем оставени на спокойствие в скръбта ни." С това изречение ясно ви казват: Вие сте едни досадници и не ни оставяте на спокойствие!??? Вместо да скърби и да се отдаде на семейството си в този труден момент, Президентинът отново се занимава с нас, народа. Обвинява ни, че не сме го оставили на спокойствие?! Той обаче остави ли ни нас, народа си, на спокойствие?! Коя чума на съвременната демокрация ни отмина или точно обратното - той довлече всяка една глобализаторска чума до прага на домовете ни, че и вътре я покани! Да напомня ли на президентина как основа първата неправителствена организация "За нашите деца", която се зае с налагането на Приемното родителство у нас!? И как тази организация се зае да обучава съвременните есесовци СС (Социалните Служби и ДАЗД) да отнемат деца от биологичните им родители, как да им въздействат психологически докато ги прехвърлят от семейство в семейство докато накрая ги изнесат в чужбина и следите им се загубят завинаги в многобройните педофилски организации!? Да напомня ли на президентина как неговата партия ГЕРБ узакони сурогатството и кражбата на деца от майчината гърда!? Именно защото обичам България, не мога да уважавам нейните политически предатели! Особено не заслужават уважение онези на най-високите политически постове, които със своето политическо лицемерие въвлякоха децата на България в поредица от геноцидни закони: Закона за предучилищното образование и ранната институционализация; Закон за сурогатството и отнемане на невръстни бебета от майките им; Законът за Детето и въведеното верижно Приемно "родителство"! Президентът много решително се намеси, когато трябваше да защити интереса на така наречените "инвеститори", като наложи вето на закони, които не им позволяваха достатъчно да си разпашат коланите и да заграбват наред водното и земно богатство на България. Защити ги и като им предложи на безценица българско гражданство и паспорти. Президентът много успешно наложи вето върху Закона за придобиване на българско гражданство, като драстично успя да намали цената на българския паспорт за така наречените чужди инвеститори. В същото време обаче президентът не си помръдна пръста, за да облекчи живота на българските майчета, като съдейства за увеличение на държавната помощ за тях. Въпреки, че много майчински организации се обърнаха към него за помощ. В Закона за Водите президентът също успешно се намеси, като радетелстваше за укрупняване на държавните и общински ВиК дружества, за да може по-лесно да ги прилапат инвеститорите от Израел, специално изявили желание за това чрез израелския посланик у нас. Не се загрижи обаче дори никак президентът на българския народ за намалената до военновремеви минимум раждаемост на български деца в Родината ни и по никакъв начин не съдейства за увеличение на държавните субсидии за българските малчугани. Скърбящият президент, като Висш главнокомандващ, е и този, който отпочва тези дни военно учение на НАТО и САЩ в Шабла с крайна цел разпалване на Трета световна война, отдавна планирана мечта на Глобализаторите отвъд океана. И това го казва високопоставен политик от Русия - Наришкин в последното си официално изявление. (http://www.russiapost.su/archives/54199) В същото време скърбящият президент нищо не направи, за да върне Законите за Сурогатството, отнемащи деца от майките им, За Детето, подлагащ невръстните малчугани на ранна институционализация и травми. Дори проф. Чирков спомена с конкретни данни за бездействието на президента по отношение на здравеопазването за деца и сърдечно болни. (http://www.blitz.bg/news/article/354467) Децата са Божии, не са наши. Те само идват чрез нас, но не ни принадлежат. А който посяга на Божието с мръсните си политически ръце, сам себе си осъжда. И сам на себе си спокойствието отнема. Който сее ветрове, жъне бури. http://aliya.blog.bg/novini/2013/02/14/ima-li-nujda-dyrjavnostta-ot-semeistvoto-i-cyrkvata.1053401 http://aliya.blog.bg/politika/2013/01/31/priemnite-quot-roditeli-quot-sredstvo-za-uzakoneno-nasilie-n.1048256
  7. След смъртта на Дейвид Рокфелер-старши, сега излезе новината и за кончината на Бжежински. Очевидно дори и безконечни трансплантации на органи и неограничени средства не могат да им осигурят живот вечен. Не че сме очаквали друго, макар и фигури от такъв ранг на моменти да изглеждат недосегаеми. Бжежински спомогна за събарянето на икономическите бариери между Съветския съюз, Китай и Запада и помогна на президента Картър за сближаването между лидерите на Египет и Израел Ануар Садат и Менахем Бегин, довело до споразуменията от Кемп Дейвид, припомня агенцията. Но годините на президента Картър бяха белязани също от кризата със заложниците в Иран, която стана символ на провалите на неговата администрация. През последните години Бжежински участваше в усилията за приобщаване на бившите съветски републики към НАТО. Какво мислите по въпроса? Ето какво казват за него някои от опонентите му: http://www.presstv.ir/Detail/2017/05/27/523328/Former-US-national-security-adviser-Brzezinski-dies-at-89
  8. Aliya

    Изкуство ли са труповете!?

    За пореден път се питам къде са официалните неправителствени (проправителствени) и граждански организации на родителите, на признататите български интелектуалци преподаватели и прочие, че отново само Българската православна църква предупреждава за поредната гавра над човешката душа и световъзприемане от страна на декадентски упадъчни внушения от „напредналия“ запад на демокрацията!? Изложбата "Човешкото тяло - разкрито и реално", която се кани да се изтипоса насред София за много пари всъщност показва "колекция човешки трупове". Българската православна църква чрез сайта си православието.бг единствена предупреди за недопустимостта на тази гавра с човешките останки както от християнска гледна точка, така и от юридическа. Наличието на експонат- бременна майка заедно с дететето в утробата й, и други подобни, би трябвало да ни развълнуват и образоват, според организаторите на изложбата. Няма как да ни развълнува, обаче, една изложба на безвкусицата и гримираната смърт. Това, че труповете са химически обработени, не ги прави по-малко трупове, нито им вдъхва живот. И няма нищо образователно в изваждането на трупове от прегръдката на Майката Земя, тяхната съставителка, и експонирането им в неестетични изложби. Или може би следващият път ще направят дълбокомислените западни декаденти на упадъка и изложба на тема "Човешките екскременти - реалност и философия". Тя също ще провокира ..... - "Човек, това звучи гордо!", Чехов Това, че „цял живот живеем с тялото си и не го познаваме“ (както твърдят някои рекламни агенти на изложбата), не значи, че трябва да се гаврим с него, експонирайки го като парчета месо за продан в магазин. Това не е начин да познаем тялото си – това е просто начин да познаем мъртва, износена плът. Това не е тялото ни - защото тялото ни е живо, не мъртво! А на мъртво тяло какво има да му познаваш – когато си умрял, има ли значение какво ще е мъртвото ти тяло!? Това едва ли ще те интересува тогава... .... ще си зает с по-важни неща! Ама ще кажат някои – живеем в тялото си цял живот, а не го познаваме. То ние и с душата си живеем – цяла Вечност, и не само, че не я познаваме, но и нехаем за нея и за нейния Създател, Вечния творец на всичко – и на телата ни, и на душите ни. Вместо да карат децата ни да изтръпват пред мъртвите трупове, нека организаторите на изложбата се разходят навън и се полюбуват на живите хора по улиците! Радостта е в живота и в неговата несравнима прелест – смъртта е твърде дълга и твърде неотменима, за да я показваме в безвкусни изложби!
×
×
  • Добави ново...