Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'съдба'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 12 резултата

  1. КАКЪВТО НАРОДА ТАКИВА МУ УПРАВНИЦИТЕ Небето спря да розовее над Плевен града, а чернее! Боклука италиански върнахме и с нов вирус се прегърнахме. Че догодина друг ни чака, пневмонии, инсулти, рака, диабет и хепатит, самоубийства стават хит! Сезони няма и голяма безработица настана, цени безмилостно хвърчат, управници ни живуркат. Харчат, куфарите стягат извън България да избягат. Защо пък не, народът прост! Народ - прост, вожд – тепегьоз! Но както казва една българска поговорка – не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава… https://www.bgdnes.bg/Article/2430501 Кой е наш ББ и кои са му "дружките" 04 април 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  2. Anita Hristova Trifonova

    СЪДБАТА ДАВА ПЪТ, ПОСОКА!

    Защо се правиш на приличен? Мислиш се за умен, личен! Ветрища и хали са познали, че твойте разкази са взели дали, и на твоите приятелки добри, които нямат свестни дори три. Какво тук значи някаква измама? Ти я нямаш силата голяма! Съдбата е безмилостно жестока и тя ни дава път, посока. С кого се бориш ти, човече? Кого променяш? Разбери! Поспри се, нямаш сили вече злото те яде, мори. Душата ми е чиста, пряма, а в мене -истина голяма, не можеш в клетка ме зазида, аз жива съм, не ще си ида. Ще си остана добра, мила и песента ми ще е жива! на Асеновградските cefulesteven и leif 31 януари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  3. БЕЗСИЛНИ СМЕ И АЗ И ТИ, ГОСПОД БОГ Е ВСЬО И ВСИ! Цял живот в мечти живях и от лъжи, пламтях, горях, топях се ден след ден, като че ли бях във плен на някой демон зъл, магия да, но аз не съм от тия, дето картите редят, оракулстват, мрежи плетят! Сгреших във нещо то се знае, но сърцето ми не трае да гледа как с братя, сестри повтарят същото....Боли! Безсилни сме и аз, и ти пред човешките съдби, но не, о, не, не е така, всеки сам кове съдба и каквото си направи никой друг не може, бави се и бумеранга! Не съм Господ, не съм Ванга....! 03 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. Anita Hristova Trifonova

    СЛЕДВАМ СВОЯТА СЪДБА

    Слънчево усмихва се небето, гали ми душата и сърцето, във косите мои бриз лудува, а в очите сини лъч танцува! И щастлива, бяла, замечтана, тъй обичана, красива и желана, гоня с поглед птиците красиви, облаците в краски причудливи! Търся във пространството душа, следвам сляпо моята съдба и високо вдигнала глава аз понасям удари в тила. 20 май 2019.,Плевен Анита ХристоваТрифонова
  5. Anita Hristova Trifonova

    ГЮЛА

    Едно врабче упорито почукваше с човчица по стъклото на прозореца. Гюла не издържа, скочи от леглото и отвори прозореца. Врабчето отлетя и тя с тъжен поглед проследи полета му. Искаше и се да може да лети, да полети, да се махне от този град, от тази къща. Семейството и беше многолюдно, имаше двама братя и една сестра. Срамуваше се от това и знаеше, че по това българите в този край ги разпознаваха. Викаха и Гале, а в къщи Гюла. Всъщност с друго име е записана в общината, но кога и тя не знаеше. Разбра, че да ти сменят името не е толкова лошо, нито пък фатално. Ето че с последната промяна на името си стана много известна и скандална. Но това я радваше. Важното е че имаше вече много, много пари, знаеше как да се продава и как да си ги иска от любовниците и работодателите най вече. Беше си дошла за няколко дена и вече я подтискаше обстановката в къщи. В града всички я познаваха и и завиждаха, личеше им и тя едва ги изтърпяше. Много клюки, интриги и компромати се пускаха за нея по медиите, но това не я мъчеше. Тежеше и, че не бе родена, като някои от колежките си естествено красива, че не беше достатъчно талантлива, освен в секса. Но това си беше ген, нямаше на кого да се метне....Трябваше да постига всичко с пари, далавери и шашми. Научи се или просто си го имаше в кръвта, но играеше много добре ролята в живота си, дори преиграваше. А каква беше ролята - роля на перверзница и ненаситница, порнографска артистка направо казано. Когато и ставаше гадно си представяше пари, много пари в краката. Представяше си как мачка естествено красивите момичета и жени в краката си и това и даваше сили да продължи. Стигаше дотам, че разсъбличаше публично мъже от публиката. Защо пък не, в тази тъпа държава всичко се позволява. Не мислят за поколението си, тя ли да го мисли. Намираше винаги пари, те идваха сами при нея. Знаеше как да се продава. Беше си пуснала перде на очите и стигна до дъното. Беше станала, безскруполна, безсрамна и нагла. Не я интересуваше нищо друго освен кариерата и. Твърде рано разбра, че без пари няма кариера. Не беше станала такава, това си е било заложено в нея навярно. Търсеше скандала. Знаеше, че той е най голямата реклама, затова и се налагаше често да пие алкохол и да се друса. Другото друсане, кълчене по сцената по и се отдаваше, беше в кръвта и, макар че доста дори българки играеха много по добре кючек от нея. Но при нея нямаше задръжки -никакви, нямаше женски срам и свян. Затова и продуцентите много разчитаха на нея, като продукт. Много добре се харчеше, имаше и за нея и за тях. Всичко щеше да е до време, тя го знаеше, но избягваше такива мисли. Умните хора и тези, които разбират от изкуство се чудеха как при толкова талантливи и естествено красиви момичета и жени тази .....точно тя се котираше. Навярно точно затова, защото нямаше какво да губи, за нея имаше само един път напред, да печели пари с цената на всичко. Тя беше дори много болна. След последната операция бързо се възстанови и пак започна с още по голям хъс, но все пак и личеше, че не е във форма -професионално. Иначе в секса и с мъжете винаги и е вървяло, особено след като се разкраси изкуствено. Компенсираше с шоу, скандали, интриги, които толкова мразеше, когато засягат нея. Кючеци, най вече кючеци и разпуснатост, освободеност. Това влудяваше мъжете, разбира се елементарните. Истински, умен мъж не би се подвел, не би и се вързал. Родена порнографска актриса, изсечена със скалпела и надута със силикон, плюс самочувствие без покритие. Това вървеше меко казано в тази страна, която тя ненавиждаше. Лъжеше мъжете, обираше им парите и ...бягаше. Живееше и се с много, много мъже, дори от известно време го обърна и на жени, но само с една приятелка от детските и години. Не искаше да си идва повече. Искаше да си отива там в големия град, където са богаташите и балъците, където има разкош и блясък, където имаше за какво да си харчи парите. И разбира се да си види приятелчето- най големият балък досега, когото е срещала. Смуче го толкова години , а той не се усеща. Ще го остави, след като му обере парите. Бившата му жена не можа да го изтърпи, заряза го. Сега тя ще им покаже на тези българки как се люби и лъже българин. -Гюла, ела да закусиш. Нали ще пътуваш? -Да, идвам. Баба и беше направила най хубавите палачинки, но тя предпочете баклава. Смееше се на себе си, но си я изяде и то за закуска. Имаше здрав стомах и не се притесняваше. Не поиска да се обади на местните си приятели. За половин час си приготви багажа и си тръгна без сбогом. Беше забравила да прегледа колата си, но се надяваше, че е нова и няма да и създава проблеми. И се излъга. По пътя пука гума два пъти и на една бензиностанция се наложи да търси пътна помощ. Когато си пристигна беше вече тъмно. Погледна се в огледалото и се изплаши. Не приличаше на себе си. Трябваше да поднови всички процедури тук в големия град, трябваше да се поддържа и да се следи ежедневно. Никакви такива селски пътувания, край. Пусна си един душ и си легна. Не помни докога и колко е спала, но я събуди блъскане по вратата, явно пак е забравила да включи звънеца, както и телефоните си. -Гале, отвори ми. -Спя. Откъде разбра, че съм се прибрала по рано? -Ами колата ти е долу. Тя се сети, че от бързане беше забравила да прибере колата в гаража. Нямаше как , това беше той -нейният настоящ приятел, любовник, най сигурният спонсор досега. Както и да го наричаше все вървеше. Той просто и угаждаше и я следваше, като вярно куче, а тя, тя изобщо не го обичаше. Дали изобщо можеше да обича, май не. Нямаше намерение да се омъжва и то за него. Когато поостарее и започне да увяхва, когато намалеят обожателите и, тогава ще върже последния, но този, този няма да е. Той ще е разорен дотогава. Пък и с тази лоша майка. Тя избираше и майките, знаеше по себе си. Само че майка и в чужбина си развява байряците. Баща и се беше примирил и с нея и със съпругата си. Само повтаряше, че има и други деца, а жена си винаги може да смени. -Защо не даваш да те целуна? -Не виждаш ли, че още спя, мило? -измънка му с най тънкия гласец който можеше да извади след толкова интервенции... -Хайде да излезем, стегни се. Взел съм достатъчно пари. Майка ми мърмори, но знаеш че си те обичам и съм и го заявил, че само ти ще бъдеш моята съпруга. -Ох, пак ли започна! Нали си имал веднъж една и на нея ли така говореше ? Коя ще е след мене, а? -Ти ще си последната и го знаеш много добре, но не разбирам защо се дърпаш? Принца ли търсиш или......нима търсиш мъж с повече пари от моите? -Вече ми писна да ти слушам глупостите. Лягай тук до мене да си доспя, а утре ще видим къде ще ходим. -Няма ли да се любим, миличко? -Не, сънена съм, а и нямам настроение за любов. Лягай до мен и заспивай. -Добре, отивам да си пия пиенето в хола. Гюла го намери сутринта пиян-заспал на земята в хола. Стана и жал, но това бе за миг от секундата. Нямаше чувства към този човек почна да се смее на глас. Не можеше да приеме ,че преди нея той е имал друга жена, много по красива и по талантлива от нея при това българка, която го е използвала няколко години и после го е изритала. Продуцентите и не напразно я насочиха към този глупак. Не искаше някакъв мачо ,който да я бие и тормози. Тя трябваше да дърпа конците на мъжа до нея, но такъв мъж да и е съпруг? О, не! Това не го приемаше. Остави му резервния ключ и излезе. И без това той даде повечето пари за този апартамент. Когато се прибра вечерта него го нямаше, а тя трябваше пак да пътува. Този път не сама, а с бившия си приятел. Трябваше да го вземе от съседния град. Остави бележка на масичката и излезе. Колата запали бързо и по нищо не личеше ,че ще и създава неприятности по пътя. На кръстовището Павел я чакаше, така както се бяха уговорили през деня. Не го обичаше, но не я бъркаше да го закара до Пловдив. Там щял да урежда наследство от починалата си леля. Гюла си правеше сметката да и върне заема, който му беше дала преди година и да си вземе още толкова, като лихва, пък ако се наложи ще си и легне с него не и е за първи път. Преди да я познава Павел имаше много пари, но сега остана само на подаянията на близки и познати. Майка му и баща му бяха починали в болница след тежка катастрофа. Гюла се надяваше до вечерта да свърши с всичките тези задължения и да се прибере обратно. Никой не трябваше да разбере къде е ходила. Чак по тъмно Павел се появи с документите и парите в ръка. Тя беше обиколила почти всички магазини и заведения докато го чакаше. Беше и на гости в стария Пловдив на един художник. Приятно си прекара с него , но той нямаше пари, не му купуваха картините въпреки , че бяха много хубави. По тъмно потеглиха обратно за София. Никога не е карала и то по тъмно с такава голяма скорост. Сама се учуди на смелостта си, но искаше да се приберат преди полунощ. На един завой колата се унесе и полетя надолу в пропастта. Слънцето надничаше през стъклата на прозореца и галеше с лъчите си бледото лице на Гюла. Беше само със счупена ръка, рани по главата и сътресение на мозъка. Павел си отиде. Тя не можеше да заплаче, една сълза не пророни. Навярно карма. Майка му и баща му са си го прибрали. Мислише си за парите, от които нищо не взе. Не съзнаваше, че тя шофираше, че заради нея стана катастрофата, че тя е виновна за всичко. Ще се оправи, нейният ще плати и ще и се размине. Така си мислеше Гюла и се самоуспокояваше. Изписаха я бързо от болницата , но разпитите продължаваха. Една вечер нейният любим и заяви, че повече пари не дава, за да плаща за нейните глупости, които върши и то с други мъже. Майка му била на същото мнение. Гюла разбра, че майката решава нещата и го натири още същата вечер. Щял да я съди и да си иска парите за апартамента, които и дал да си го доплати, за колата, за всичко. Гюла беше бясна. Пусна си музика и започна да се налива с алкохол. Трябва да е била много пияна щом не е разбрала, че е заспала паднала на терасата. Когато се събуди я тресеше и главата много я болеше. Явно още не и е минало от катастрофата, а тя глупачката се и напи. Беше гладна, а не и се искаше да си поръчва храна. Реши сама да си сготви. Поне едни яйца можеше да пържи и боб да вари. Нямаше време за боб , затова се зае с яйцата. Солта в солницата беше свършила, затова се наложи да рови в шкафа за големия плик със сол. Намери го, но забеляза, че беше вързан с конец, а не си спомняше тя да е правила това. Изсмя се на себе си и отсипа в солницата сол. Опита я. Сол беше, но някак си горчеше. След толкова напиване какво ли очакваше. Устата и миришеше на тоалетна, но беше много гладна и бързаше да ги изпържи. Яйцата бяха готови, но и се зави свят. Помисли си, че е от алкохола или от сътресението на мозъка. Започна да се храни и ядеше с такова настървение сякаш е за последно. Така и стана. Намери я приятелят и паднала на пода в кухнята с вилица в ръка. На погребението и дойдоха най големите и врагове. Приятелите, колежките и ги нямаше. Нямаше го дори и баща и. За твърде краткия си живот беше видяла, изживяла всичко и трябваше да си плати за това. На земята съд нямаше за нея, нямаше и да има, но горе... 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  6. Музика, текст, аранжимент, изпълнение А.Х.Т. sekirata cekupama sekirata Kafeto sibe e belai
  7. Убиват днес народа мой, но истината ще пребъде, доказана в борба и в бой. Че разни хора самозвани, фалшиви, хитри , обиграни, играят си с народа мой, а той мълчи не дава вой. Вълци, чакали, лешояди, хиени, търтеи, мравояди, крадат на мравката труда и тайно трупат те блага. Отгоре всичко Господ вижда, кой краде и кой завижда, дано със истина, разплата, спаси Родината ми свята. Затънали във тиня, кал и измърсени с кръв човешка, убиват, мачкат, нямат жал шепа убийци, орис тежка за цял народ, за теб, за мен. Къде си слънце, светъл ден? 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  8. Anita Hristova Trifonova

    СМЪРТ ОТ ЛЮБОВ

    -Искаш ли сладолед? -Не, не искам. Дай ми пари! -Искаш ли печени чушки със сирене, нали много ги обичаше? -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира, искам пари в брой на ръка, както съм ги имал, така ги искам и сега. -Имал си ги, но явно не са били твои - изкарани с труд и пот и затова си ги загубил. -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха. -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си. -Така си ме учила, да вярвам на хората, да съм честен. Сега давай пари или иди ти ги съди онези. -Защо и как аз да ги съдя за твоите неща и пари, та аз не се казвам Делян? Пък и те просто са хитри, мошеници, а ти си сглупил. Увредиха ти и мозъка, че да не можеш да ги съдиш и цял живот да бълнуваш за пари, само пари да са ти в устата. Такъв е живота - океан, в който големите риби изяждат малките. -Ти злобееш ли, радваш се, че синът ти не те заслужава, че е недостоен, че е неудачник? Но това са твои грешки, за да съм на този хал. Първо не е трябвало да ме раждаш от оня т. н. мой баща, като знаеш как се е държал с тебе, още като бременна с мене. После не е трябвало да ме пускаш, доколкото зависи от тебе след пълнолетието ми никъде, защото аз съм бил на осемнадесет, но аз съм бил като осем годишен. И въобще къде си тръгнала сама да отглеждаш без съпруг две деца, а едното за съжаление съм аз. Не знаеш ли, че най потърпевши са децата най вече здравето им? Какво искаш от мене тогава? Да съм със стабилна психика, воля, издръжливост, с любов към хората и света, и да гледам розово на нещата? Ти напълно трябва да си луда или пълен егоцентрик. Личното ти аз е над всичко, дори за децата ти. Тъпата ти гордост и особен вид достойнство. -Стига, стига...не можеш да критикуваш тази, която ти е дала живот и отгледала. Тогава толкова хора искаха да се отърва от теб, та и от сестра ти, не само баща ви. С риск на здравето си и вашето ви износих тежко и още по тежко родих. -И с това се гордееш? Но после какво остава, после - едни силни, здрави, щастливи деца или напротив? Ти така или иначе и баща ми ще си отидете преди мене и сестра ми. А аз как да живея сега без пари. Не мога, не мога и да ги изкарвам, не знам как. Сринат съм и обезкуражен, в паника и не искам и да помисля, че може да умра само защото няма кой да ми дава пари. Не мога без пари, не разбра ли, трябва да имам винаги в себе си и да ходя по магазини, по кафенета...Не, не става без пари нищо. По добре да умра. За миг майката се сви на кълбо и изпищя, когато чу едно ...туп. Прозорецът беше отворен и вятърът вееше завесите, същите онези розови, които ги бе сложила заради сина си заради депресията му. И този път не успя да се убие, но лекарите казаха, че ще остане в количка най вероятно до края на живота си. Къщичката им беше малка и едноетажна, но с приземие. Майчиното сърце беше тотално разбито и малката надежда, която имаше преди изчезна. Не и се живееше, но нямаше право да посяга на живота си, синът и точно сега имаше нужда от нея. Той разсъждаваше вече по друг начин, но беше ...инвалид. Така явно е трябвало да стане. Дали е само съдба или просто необмислени стъпки в живота на двама родители. Децата винаги страдат заради родителите си, но къде е тогава обществото? Няма го, то е толкова покварено, тези околни хорица озлобени, завистливи и обезверени от скъпотията и целия ад тук на Земята, тези бедни душици едва пърхат - живеят за едното ядене, печелят за едното ядене. Това и при животните го няма. Майката погледна влажните очи на сина си, с които той я молеше и тя знаеше какво иска, но не искаше и да си го помисли. -Сега добре, сине. Трябва да знаеш, че след това ще си останем и двамата в устата на хората в историята на селото, като психично болни, слаби, като едни луди хора. А това не е така, знаят го и онези... Те ще бъдат оправдани, те престъпниците, които ти взеха всичко най вече здравето, та и моето. Искаха и живота ни и още го искат, за да бъдат оправдани пред себе си не, а защото явно те нямат съвест. Делян се разплака, нямаше как да го напише, да го каже, но майката затова е майка всичко и винаги да разбира рожбите си. Погледна към таблетките, които поглъщаше вече и тя и дозата се увеличаваше всеки изминат ден, погледна неподжижното тяло на сина си положено в количката, като в саркофаг без капак, погледна ... и спря да гледа. Бутна количката във ваната заедно със себе. Всичко беше само един миг, това радио и кабела свършиха добра работа. Това беше последната и мисъл, а дума - Да се наживеят онези, сине, нали имало Господ! Сестричката най много плачеше за братчето си. Татенцето не се и появи, както винаги той се скри и сега. Младата жена се държеше за ръцете на съпруга си и след погребението никой повече не я видя. Някои казаха, че заминала надалече - сама. А някои зли езици твърдяха, че няма да намери покой никъде, защото и тя като баща си оставиха майка си и брат си да стигнат до там. Дали заради материални интереси, то всичко струваше пари, но един Господ знае. -Кмете, кмете...И той свърши. -Кой ? -Бащата на Делян. Натровил се с отровата за плъхове в мазето си. И нищо не е казал преди това на комшията освен едно махване с ръце. -Не може нищо да не е оставил? -Ами дядо Върбан го чул как отивайки в мазето си повтарял - Никога не съм Ви обичал, Деляне - тебе и майка ти, много исках да ви затрия. Сестра ти извади късмет, че се омъжи, ама ми избяга птичката. Сега вече е късно. Да става каквото ще аз знам къде ще ида и ще ми е добре, там ми е мястото. Това не беше погребение, това беше като шествие към Ада. Никой не плачеше, хората само се споглеждаха. Няколко стари мъже останаха настрани и нещо заговорничеха. На сутринта в цялото село гърмеше новината, че гробът на татенцето на Делян бил горял цяла нощ. Най смелите се престрашиха и отидоха на гробището, но се върнаха веднага. Чули звуци, гласове, крясъци, гробът бил празен. Черна дупка, яма зеела само и всичко наоколо било изгорено. -Кмете, ти не вярваше, но мъртвите си отмъщават най добре и когато трябва. Още ли ще останеш кмет на селото ни? Аз нямам работа тук, един живот имам и искам да го живея с живите. Някъде. 01 април 2019., Плевен автор Анита ТРИФОНОВА
  9. Изгубена в нощта . Къде си, мила моя ? Показах ли ти пътя ? Вземи живота моя. Късно май е – знам. Но обич ще ти дам. Във този свят студен защо забрави мен ? Погубваш се. Защо живееш във мечти ? Не бориш се. Защо ? Не всичко е мечти. Сама, самотна, бяла, света не опознала, във този свят студен, защо забрави мен ? 13 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  10. Лидия,Годините са си години, никой от тях не може да избяга, но русото тъй ти отива, че бялото от косите твои бяга! Ужасен климат там е,знам, изсушава кожата,сърцата дишат учестено, в плам гори душата ти сърцата! Там сиянията са тъй красиви, смърт вещаят, носят болест, с мечти разбити и ронливи потъна ти във скръб и горест! Почивай в мир! https://www.vbox7.com/play:600aef4d23 А беше силна,много силна жена,характер от класа! Lidis Sirkavaara -вече я няма,за да ги има враговете и ,които са толкова слаби,чемогат да мразят и да завиждат,да правят мизериисамо на една болна и изстрадала жена,на една истинска майка и вярна съпруга,подиграна съпруга от бащата на децата си. Подиграна от роднини,снахи,брат....та ив интернета....?!!!!! Не...........Не искам да повярвам, Не искам! Вие знаете ли в какви условия живееше тя там,с какви "хора" живееше,а изхранваше много котки. Колко операции е претърпяла и за всичко са виновни тези от България ,най вече роднините и начело със сестра и,която я измъкна там.Преживяла страшно нещо в България нямаше избор, замина там при сестра си. Климатът там е ужасен!Боже,миличката,тя наистина ме обичаше истински според нейните виждания и разбирания.Щяхме да се видим това лято ,тя искаше да се върне в България,да се махне от там,о,Господи ,ако е вярно това което прочетох на вде места -ПРИБАГАМ ГИ ТУК,ако е вярно това НЕ ВЯРВАМ ДА Е СЛУЧАЙНО,НЕ НЕ Е СЛУЧАЙНО -наистина търсеха тъпият котарак-най хубавият и от всичките и котки и ловеха риба та и за тях си НО, НЕ ,НЕ ,НЕ НЕ ВЯРВАМ!НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ,ЧЕ ЕСЛУЧАЙНОСТ ! НЕ МОГА. Там е пълно с гладни и престъпниците мигранти! Какво вършат само ако знаете,ЧАКАЙТЕ И У НАС ДА ЗАПОЧНАТ. НЕ . АКО Е СТАНАЛО НЕ Е СЛУЧАЙНО! Пък ти wonder Дела Рай цъфтиш с парите си и връзките си за сметка И на нея,на един унищожен живот на една СУПЕР ПРЯМА И ИСТИННА ЖЕНА УНИЩОЖЕНА В ЧУЖБИНА. Защо българските проститутки в чужбина ,които ходят на работа там,та и гледачки и тем подобни не им се случва това,защо се случва на СЕМЕЙНА ЖЕНА БЪЛГАРКА-ИСТИНСКА,КОЯТО Е ИЗПАДНАЛА В СТРЕС СЛЕД СЛУЧИЛОТО И СЕ У НАС И ЗАБЯГВА ЧАК ТАМ ПОЧТИ ДО ПОЛЮСА УЖ ПРИ СЕСТРА СИ , А И СИНЪТ И -ТОЙ КАКВО НАПРАВИ И ТОЙ ЗА МАЙКА СИ?! ЗАЩО ,ГОСПОДИ! ЩЕ направя това което и обещах! Тя щеше да го направи ,тя умееше да говори, да пише статии с чувство ,с патос, а не умрели изречения ,като тукашните няколко дето я ИЗЯДОХА! Но имена ще пускам,когато получи истнски доказателства за случилото се с жената,която НАЙ ЦЕНЯХ В ИНТЕРНЕТА НИ. Толкова исках да я видя, да и помогна да се откъсне от там,където умираше.А там имаше син и сестра,не е доказано,но БЪЛГАРИ,за мене те не са ЧОВЕЦИ имайки впредвид това което знам от нея. Иначе по принцип всички си имаме грехове. Изглежда криеха от нея болестта и ,тя споделяше,че се съмнява ,като гледа синът си как плакал на рожденният и ден,когато я обсипали със злато най вече-пръстени,обици-тя обичаше дрънкулките.Не вървам на приятелката на синът и-лекарката,както и на свекърва и ,която е ДЕМОН.Много и се насъбра на Лидия и всичко слагаше на сърце,дълбоко, а и климатът и видя сметката ,както и тамошната атмосфера и отношения към нея,дори от най близките и. ще бъде обичана истински горе на небето,защото на Земята хората и отнеха ,не и дадоха тази любов,която широко скроеното и сърце раздаваше,доста често възмутена -бясна в безсилието си да бъде разбрана!Ноне ставаше,така и мене тук малко хораме разбират,но то до време.... В онази нощ, когато разбрах от тогава не съм на себе си,само плача и сега като се сетя....защо ли ,все пак не съм я виждала никога освен на снимка и в интернета,но съм говорила,а тя говореше прекрасно-много истинно,борчески,е,римите не ги правеше както трябва,но имаше голяма болка в нея от това което са направили и правеха с нея,подобно на дъщеря ми .Не всеки има силата да се справи в ужасите и предателите в този скапан живот-за лошите добър.Аз съм била лоша,ще ме заплашва апостолоф тук,а той да не е цвете,защо такива само полудяват, а другите умират и то по такива начини,доста мистериозни,престъпни?! Ето какво имах впредвид,изпратено ми,досега- Вчера вечерта се е обадила полицията на сина й да му каже, че са и намерили тялото в реката... ;((( Един месец бяха в неизвестност със мъжа й, който обаче все още го няма... Пуснаха ги за национално издирване, като по-късно ще се опитам да ти пратя линк... нарочно не съм казвал, защото знаеш какво и беше отношението към много от блогерите - но на теб ти казвам, защото тебе те обичаше много, а и децата й нямат нищо против да се знае в блога и ако все пак прецениш можеш да пуснеш някакъв постинг в нейна памет..... http://www.iltalehti.fi/uutiset/2016041921440927_uu.shtml БОЖЕ,ИМАЙ МИЛОСТ,НАПРАВИ НЕЩО..... Тя бе жестоко ранена , точно както мене и дъщеря ми, фатално ранена, но истинска, истинна! Просто не издръжа, сега чакат мене и семейството ми, Господи,ТАКА ЛИ СТАВАЛИ НЕЩАТА?! Господи,ти, Дявола ли си?! Poliisi pyytдд havaintoja: 60-vuotias pariskunta ollut vajaa kaksi viikkoa kateissa Siikajoella Tiistai 19.4.2016 klo 11.23 (pдivitetty klo 12.45) Двама останали във вилата -60-годишен двойка е в неизвестност в продължение на почти две седмици Siikajoki. Полицията подозира, че двойката е наводнена в леда в момента на напускане дома. Фото Siikajoki зимните наводнения през декември 2013 година. Полицията подозира, че двойката е наводнен леда в момента на напускане. Фото Siikajoki зимните наводнения през декември 2013 г. (ARI Kettunen) Полицията разследва 60-годишната жена на мъжа и изчезването им в река Бяла риба. Полицията получила информация, че двамата са живели в двойката е загубила село Paavola по посока на вилата където живеели на 10-то число на месец април. Главен инспектор Hannu Mensonen казва Iltalehti че двойката очевидно е изчезнала в продължение на няколко дни, преди полицията да получи информацията. Роднините са забелязали, и търсения са започнали веднага. Двойката на живеели сами до реката. В момента, няма индикация, че няма да има причина да се съмняват в престъпление, казва Mensonen. Двойката все още липсва. Полицейските разследвания разкриха, че двойката търсели котката... kiivennyttд от другата страна на реката. Mensonen казва, че 60-годишната имала няколко котки. Полицейските данни показват, че двойката е пътувал по леда до другата страна на реката. Полицията го следва да бъдат възможни, че двойката е наводнена в леда в момента на напускане дома където са живеели във вила до реката. Полицията търси двойката, наред с другото, чрез редица полицейски кучета. Според полицията, признаци силно предполагат, че двойката са наводнени,потопени,удавени.... Полицията търси друга информация липсваща за двойката. Съображения могат да се свържат с центъра за спешни повиквания 112, или полицейско управление на Oulu Raahe на повикване телефонен номер 029 546 5161. Липсващите характеристики: Мъж: Дължина 170-175 см, тънка конструкция, кафяв доста дълга коса, брада Жена: Дължина 155-160 см, нормално стъбло, руса коса, кожата на лицето е зле, обеци Тина Саари О,боже,спрете се тук най сетне С ТАЗИ ЗЛОБА И ЗАВИСТ, А МЕНЕ И НЕЯ ОБВИНЯВАХТЕ- ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ, ЗАЩО ТОГАВА, ЗАЩО? Там на оня свят не се помни как и колко си живял. ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ ЖИВЕЕЩИ ВЕКОВЕ И ДОСЕГА СА МАЛКО, НИ ЕНЕ СМЕ ОТ ТЯХ, НИТО тъпите Ви скалъпвани стихосбирки! "Живот ли бе да го опишеш, разровиш ли го ще мирише и ще горчи като отрова". Боли ме,много,дори дъщеря ми си говореше с нея. Не искам , не мога да повярвам! ЛИДИЯ,ЗАЩО ТАКА ЛЕСНО СЕ ПРЕДАДЕ? Северното сияние озари небето над Финландия на 09.11.2017 04 ноември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  11. Хей, стига си ме зяпал! Писна ми от похотливите ти погледи. Като си решил да правиш нещо - давай! Да не искаш аз да ти върша работата?! Та аз съм жена, Боги! Ти такава жена само по филмите си виждал. Даже и на онези проскубани актриси и певици не се давам. Какво пък, всичко си ми е на мястото. Нямам нужда от разните му там интервенции, силикон и последна мода перуки. Но едно да се разберем, от мене нищо няма да получиш даром. Приятелството си е приятелство, но сиренето с пари. Чак пък любов, то има ли я днес? Хайде, казвай къде ще ме водиш, докато и на мене не ми е минал мерака. Все още ставаш, не си за изхвърляне. Возенето от тебе. Жалко, че колата ти е стара, но старо вино лошо има ли? И нали си се къпал, че банята и тя е с пари? Ей, вие мъжете, няма ли кой да ви измие нозете? То гъбички разни , миризливи плазми, не ме карай да се отказвам от тебе само заради миризливите ти крака. Жена ти как спи с тебе, а? Ама и аз какво те питам. То ако спи с тебе няма да си сега тук. Знам ви аз семейните все в отделни стаи спите или в леглото гърбовете си гледате. Не е задължително да е в леглото, може да се случи и навън някъде, когато се срещнете в неудобна ситуация. Много ти ги наприказвах и вместо да те загрея, май те охладих, започна да гледаш сервитьорката? Няма да си ям десерта, ще го оставя за там, дето ще ме водиш ако не си се отказал вече, а? -Ема, спри за минута! Баща ти в мелницата ли те е правил или на дъскорезницата? Способна си да убиеш желанието и на най кадърния мъж. То не че аз съм некадърен, ама да знаеш, че нещо ме заболя главата. Дано е от този компютър, че той лоша работа бил. Мъжете ставали жени един ден. Ама като чета тук там и гледам тези обратните са по интелигентни, по възпитани. Ти какво ще кажеш? -Боги, името ти хубаво ама ти не струваш. Забрави ли за какво сме тук? -Знам, аз знам, ама твоята е лесна. Вдигнеш си краката и готово, ама моята е тежка, особено с такава, като теб. Плещиш напред назад и не мислиш какво ми става... -Хайде бе, два часа киснем тук, ставало ти...Не разбрах, не усетих, не видях... -Ема, сладка си, моето момиче, ама си нетърпима. Искаш ли да ти купя още една паста и да си ходим по живо по здраво, като приятели? -Аз се отказах от десерта, яж си го ти. Ти имаш нужда от сладко. Каква глупост още ще изтърсиш, защото аз наистина си тръгвам и повече не искам и да знам за теб? -Добре де, така да е . Ще минеш и с една паста, но само не ме целувай за довиждане, че това твоето червило няма изтриване. Да не е от „Илиенци“? -Простак! Ема подскочи, като ожилена от стола, на който само преди минути си седеше и похапваше на аванта втората си пържола. С все сила затръшна вратата на заведението, при което на половината от посетителите им се изправиха косите. Тичаше с все сила и чак когато стигна брега на реката се спря. Натопи си краката във водата и се загледа в нея. Образът и се люлееше пред очите. Водата беше съвсем бистра въпреки многото валежи напоследък. Не беше грозна, но не и вървеше с мъжете или поне с тези, които и се убиваха в главата. И този Боги! Имаше съпруга само на книга. Седем години му се води такава, а едно дете му не роди. Той просто търпи. Мъжете на целия град я знаеха и не само...А тя глупачката млада и неопитна тръгнала да се влюбва в семеен мъж и с приказки да му се прави на интересна. Да мълчи - не можеше. Уста са и, и не са само за ядене. Сълзите напираха в очите и, но стискаше зъби и не се разплака. Отказа се от идеята да се изкъпе. Нямаше нито желание, нито настроение. Започна да мисли, доколкото и се отдаваше за момента. Чудеше се къде да го намери този неин бъдещ съпруг, като всичките са един дол дренки. Не виждаше грешките в себе си, в поведението си с мъжете. Както се бе замислила не усети как все повече се отдалечаваше от брега. Водата не беше студена и това и харесваше, увличаше я. В един момент краката и се оплетоха в нещо и тя не разбра какво. Загуби равновесие и падна във водата. Течението я понесе, бореше се с него, доколкото можеше. Не беше добра плувкиня и знаеше, че това място бе забранено за къпане, но...Дали пък не го обичаше този Боги? Сега ще се удави и ще стане за смях на всички. Причината - несподелена любов. Това, дето Ема не бе го и сънувала. Когато вече беше загубила всички сили и желание за борба с водната стихия Ема чу мъжки глас. Това беше Боги. Опитваше се да я спаси. -Боги, краката ми са спънати, не мога да плувам! -Ако можеш си освободи краката, другото е лесно. -Не мога... Всичко стихна. За миг Боги помисли, че я изгубва от погледа си. Пусна се под водата и .... Слънцето напичаше брега, на който двамата влюбени се целуваха и плачеха от щастие. Ема беше спасена. Тя така и не разбра как стана всичко това. Смъртта беше толкова близко. Но...любовта я победи. Там където най не очакваше беше желана, беше обичана. Какво повече може да иска една жена? Бяха млади, здрави и се обичаха. -Обичам те, Ема! Ще ми родиш ли син? -Да! Не един. Дунава течеше надолу към морето, което в точка бяла се сливаше с небето! 13 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  12. Светло одеяло покрива очите ми, а твоето тяло прикрива следите ми по пътя прашен на любовта, за мен си единствена моя съдба! 01 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
×
×
  • Добави ново...