Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'Малко лично творчество - без претенции'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
    • Спорт
    • Автомобили
    • Дом и семейство
    • Домашни любимци
    • Пътешествия и туризъм
    • Кулинар
    • Изповеди
    • Празни приказки и забава
  • За kaldata.com
    • Новини относно сайта
    • Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта
  • групите за са стадото аз съм вълк единак Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 9 резултата

  1. dindi

    у дома

    Къде сте мои бледни стихове? Нима безинтересна вече съм за вас? Оставихте ми само празни мигове, нима нищо истинско нямаше в тях? Пред вратата ви често се спирам, не потропвам, боли от страха и смелост в шепи събирам, но не протягам дори и ръка. С вас много нощи споделяхме, прегръщах ви нежно, за да заспя, на сутринта се разделяхме, за да ви посрещна отново вечерта. Да се бяхте поне сбогували, да бяхте оставили поне малка следа, да бяхте сърцето поне излекували, да ме бяхте взели с вас у дома.
  2. dindi

    Прошка

    - Всяка сутрин докато все още сънено потривам очи си задавам все един и същ въпрос. Ще успея ли днес да ти простя? От няколко години редя плюсчетата и с нелепа гумичка се опитвам да изтрия минусчетата, за да постигна най-после равновесие. Ти не знаеш и като че ли не помниш, а имаше време…Имаше време, в което вкопаваше моето тяло в твоето и се кълнеше, кълнеше във всичко, че аз самата за теб съм всичко. И ден и нощ, се жертваше за тази обич и я доказваше и …молеше за моята. Аз тогава избягвах погледът ти и измънквах, че и аз изпитвам същото и аз обичам. Но ти ме обвиняваше. Не било същото. Не било достатъчно. Малко било. Не съм обичала достатъчно. Гадно егоистично говедо!!! Дойде време. А, ние с теб знаехме още от самото начало знаехме, че краят винаги е дишал в нашето начало. И всеки миг беше кражба и всяка сълза обич, а обичта грешна. Накрая си дадохме сметка, че ако искаме да запазим тайната трябва да спрем. За да имаме право да се обичаме трябва да забравим любовта си. Преходът беше труден, но успяхме да се запазим да се съхраним, да продължим да се обичаме без никой да вижда, без никой да знае, без да споделяме. Един ден, тънката нишка се скъса и двамата загубихме. Две години бяхме в обятията на други, целувахме други и после бяхме заедно. Но след това се появи тя. Моето криво огледало, от което толкова много ревнувах. Толкова приличаше на мен. В мислите, в действията, в очите…Видях себе си в нея и не успях да преглътна, че замени оригинала с копие. Затворих вратата, завъртях ключа, а сега се опитвам да ти простя. Далеч си от мен, но не си забравен, отминал период си, а всяка сутрин въпросът, който от години ме мъчи все се връща. Всеки сутрин ставам и всяка сутрин еднакво боли от невъзможността да простя. От вътре ме ръчка, тревожи, боли ме…Защо не мога?!? Имам нужда, искам, желая, а не мога. И всеки път се запитвам дали беше прав тогава, когато ме обвиняваше, че не съм обичала достатъчно и не е ли тази болка последствие от онова, което беше за мен ти тогава. Никога не съм вярвала, че ще се подхлъзна и ще падна, а ти няма да ми подадеш ръка. Никога не съм вярвала, че всеки ден ще се моля да забравя твоето съществуване и най-прекрасното чувство. Омръзна ми да ме боли, да агонизирам, сама със себе си да споря. Да изграждам тези, антитези, да се убеждавам да не те мразя, да не подклаждам огъня, който все още тлее за теб. И утре е ден и утре ще стана и пак тайничко ще се запитам: Днес ден ли е за прошка? Някъде под болката, под егоизма, гневът и любовта в мен остава усещането, че един живот няма да ми е достатъчен, за да успея. Ще го преживея бавно, бавно самичка себе си ще жаля, ще извървя явно пътя без да съм ти простила и до края. За едно се моля само ако има следващ път нека бъдем заедно.
  3. dindi

    Улица Враждебна

    Обичаш да ме питаш: “Къде живееш ти”, а аз все тъй настойчиво ти отговарям: “На улица Враждебна вече ти го казах...”А, ти ме гледаш не разбрал уви какво с това аз искам да ти кажа. “В личната ти карта пише друго и вечер късно другъде се някъде прибираш” - гледаш ме и продължаваш ти да не разбираш. А аз упорито до теб стоя нагло в твоите очи се взирам и глупаво си настоявам. Там живея при празните кухи усмивки, при парцаливите стари надежди и побелелите изгубили вече годност мечти. Тук всеки събира в сърцето си болка и злоба и аз съм там и аз събирам. Понякога много, понякога малко, но никога достатъчно. И стоя там на моята улица Враждебна – инато дори не се опитвам да се променя просто тук ми е познато. Толкова красиво наглед пълна с цветя е нашата улица, с привидно спокоен живот и хора леко намръщени. Познаваме се някак бегло и никой, никого истински. Може би за това толкова много аз я обичам, защото тя е измислена – моята улица Враждебна. Стига си ме дърпал на мен тук ми харесва не искам разрешение от теб да остана – аз просто оставам. Оставам тук при хората тъжни измслени, защото и аз съм такава- невзрачна- толкова с тях си приличам. Спри да говориш! Прекалено са мили твоите думи за света, в които живея. Спри да говориш, донеси ми болка, нужна, ми, е за да живея. И ме дърпаш, къде ще ме водиш? Отсреща на пица? Гладна съм.., но на за теб и твоята пица...гладна съм...искам да потъна в своята болка...Спри! Боли ме! Тогава защо се усмихвам? Може би, днес ще отида за малко на твоя адрес да видя ти как живееш. Постели ми леглото ще дойда забързана някак страхлива дано не ме забрави моята улица сбогувам с нея... не, просто ще и кажа Чао...утре аз ще се върна...да, ще се върна, на улицата, която обичам. У вас ми някак странно и топло, топлината сигурно е от твоето тяло. Затварям очи, но е толкова светло...Мръдни се, остави ме да спя, загаси светлината...Нещо говориш ми тихо а аз се сгушвам уютно в твоите думи...Толкова е хубаво, замирам, свиквам, забравила, забравила улица Враждебна...Нощта става ден, а ти ме изпращаш до в къщи...И пак ме запитваш уморен да слушаш едни и същи отговори: “Къде да те закарам?”. “На улица Враждебна там живея, завий наляво, после дай направо ето там живея на ръба на тъгата...”. Спираш, ето я моята улица, моята мила Враждебна, слизам, а ти се стопяваш някъде далече от мене отиваш., сигурно, за да си починеш., а може би и за да забравиш...А аз затварям вратата... Може би утре пак ще ме поканиш на гости?
  4. dindi

    Ъгъл

    Изморено…в изморен свят живея. Прилича на чудовище страховито, заспало… и когато си мислиш, че всичко ще свърши, че всичко е идеално, то се надига, за да те помете отново. Удряш се в него, падаш и ставаш, а понякога свит на кълбо просто се примиряваш. Живееш за тези сблъсъци, за ударите, за болката, която те кара по-често да падаш, отколкото да летиш. С времето разбираш, че преди да отидеш до следващия ъгъл първо трябва да се огледаш, после да се въоръжиш, с леки стъпки да се долепиш стената…и да се откажеш. Да отидеш до друг ъгъл, готов на всичко, да помниш, че не бива този път да се отказваш. Да си напомняш тихо: Аз не съм страхливец. И пак да спреш и пак да го подминеш. Но мястото ти не е тук, ти трябва да вървиш и пак опитваш. Този път решаваш, да е за последно. Обмисляш плана си добре. Страх те е, признаваш си…не можеш сам да продължиш. Решението изглежда просто. Приемаш го и започваш да следиш прииждащите сенки. Една голяма, една малка, една красива, друга малко крива, трета някак високомерно те поглежда, а четвърта с мъничка надежда. Без да мислиш тръгваш след една от тях. Не смееш да я заговориш, да признаеш колко те е страх. Не можеш да вървиш до нея, нито пък пред нея, за това оставаш малко по-назад. Опитваш се да притъпиш вълнението, че най-после ще видиш и другата страна. Броиш крачките, а късият път изглежда толкова дълъг. И ето стигна…Време е за последната крачка. Но преди да я направиш, сянката-водач се стопи вече в тъмата. Уморен и изоставен се спираш. Няма начин сам да отидеш. Леко се свличаш, докосваш нежно земята и се заслушваш в тишината. И преди да усетиш вече сънуваш. Унесен, заспал, дълбоко до ъгълът – най-големия ти враг, не мислиш, че ситуацията би могла да придобие и по-добър обрат. Но ето, че се приближава към теб нещо огромно, плашещо, грамадно и те помита. И твоят сън, сладичък омаен се превръща в кошмар. Не че някой е желал, нито пък някой до тебе би се спрял, истината проста, е че вървейки никой не те е видял. И сега докато си все още сънен, някой те избутва до края на твоя тъй-опасен ъгъл. И преди да се усетиш вече си там. От другата страна. Щастлив поглеждаш, очакваш с очи да докоснеш чудесата. Протъркваш очи и доволно промлясваш…и тръпки на ужас побягват по гърба ти. Нима е възможно тук да има толкова много ъгли?
  5. dindi

    ахъм

    Една потънала любов в забрава, задрямала, потънала в тежък сън, като отдавна изгаснала жарава, като забол се в душата трън. Тя бе често тъпкана от непознати, подминавана, разхвърляна с жлъч, мразена, обичана и палена... обвивана с мълчания и глъч. Тя беше там винаги, когато някой я помоли, тя бе там, където болката прелива в усмивка, тя бе там, в най - тъмните усои, там където сълзите са най - търсена почивка. Сега умира бавно на парчета, никому ненужна вече, обичал я е някой, някога- случайно но той е вече толкова далече.
  6. dindi

    Сълза

    Паднах, опитах се да стана... не успях... пълзях, за да се спася. Утеха търсех...протягах се, но само ехо, успях да уловя. Върни се, аз чакам те, на колене пред вратата ти стоя. Върни се, моля те, обясни ми, за да разбера. Изписвам своите въпроси в пръстта, за да не забравя.., за да ги задам. Калта попива, пръстите ми боси... (Първо ще ми отговориш!) После доброволно ще й се отдам. Наполовина вече съм в земята, мъча се да не заспя. Наполовина продала съм душата, за още малко светлина. Ела при мен, с лопата в ръка. Копай! Направи легло за любовта. Там я положи...с усмивка погреби я, а после мен до нея зарови. И докато се усмихваш все още, докато пиеш от умора вода. Докато светлият ден, нощ е подари ми една малка сълза. Нека попие, нека остави следа, нека убие...животът на който държах досега.
  7. dindi

    Грешна и свята

    На една дървена маса, в една тъмничка стая, на два скърцащи стола седнали Грешната и Святата. Облечена в алена рокля, с високи обувки, красива…Грешната запали цигара. Дръпна и издиша, а после заговори… - И какво получи ти? Само един си обичала. Години наред се радваше на фригидна любов. Стоеше си вкъщи, переше и готвеше, децата на училище водеше. А, после се връщаше да чистиш в и без това прекалено чистата си къща. Мъжът ти се прибираше, а ти слагаше вечеря, след това слагаше децата да лягат, прибираше масата и лягаше в студени завивки. Не те прегръщаше нали? Обръщаше ти гръб и захъркваше, а ти виждаше нещо прекрасно в неговата презадоволеност. И никога не са те чукали истински. Никога не си усещала потта на страстта. Заслепена от екстаз ти никога не си стенала, не си го приютявала в най-топлата прегръдка, онази между твойте бедра. И не си викала името му, докато прониква в теб, и не е скърцало леглото ви, било е всичко тих и безшумен достоен за мъртвите секс. И никога…никога той не е мислил за теб, просто е задоволявал своя нагон. Била си просто заместител на лявата му или дясното му ръка, всъщност скъпа, ти си била просто различна чекия. Никога тялото му не е тръпнело при допира му с теб, никога не е изпитвал нуждата да те подчини, да те покори, да ти се наслади. Не знаеш. Не знаеш, че и най-вкусната ти манджа не може да се сравнява с качествения секс. Не знаеш какво е всяка минута да те искат, всяка нощ да съблазняваш, да го побъркваш само с аромата си, само с докосването си. Да се извиваш под него, да крещиш, да се потиш и телесните ти сокове да попиват в чуждото тяло. А, после да ги попиеш с език, да не избърсваш, а подклаждаш страстта. И той си отиде? Нормално. Сигурно всеки ден е предпочитал да яде лошо сготвена мусака, отколкото да гледа видът ти на благоверна жена. А, на вратата ти чукаха, нали? Много мъже…Не посмя да им отвориш, не посмя да бъдеш жена… Цигарата догоря, а Грешната дишаше учестено, замря и остана така. Преплела крака, сякаш знаеш повече, сякаш можеше повече, но и стигаше. Навярно предпочиташе да решава кръстословици (чиито отговори, ако трябва да бъдем честни, често по поглеждаше), отколкото да стои пред своето криво огледало. Святата стоеше с наведена на долу глава. Очите й бяха празни като бели листа. И въпреки всичко… - Обичах го, повече от себе си. Исках да бъде любовта идеална. А съвършенството се постига, когато правиш жертви. Направих своята жертва, лиших се от свободната си воля и мълчах, мълчах, когато ме болеше, мълчах, когато се гневях, мълчах, когато исках нещо, мълчах дори, когато правехме любов. Но му дадох нещо, което ти не би могла. Дадох му сигурност, дадох му упора. Когато се предаваше, аз бях до него, бях там, за да се види през моите очи, да вида, че е непобедим, неповторим и единствен. Да, не познахме страстта…Но всяка нощ той заспиваше в легло, в което миришеше на дом и уют. Аромат, който не притежава и най-скъпия ти парфюм. И всяка сутрин преди да излезе ме целуваше и всяка вечер…всеки ден аз имах две сигурни целувки. Сигурни…Ти едва ли, знаеш значението на тези думи. Дори не помниш мъжете, с които си била. Не знаеш какво е да се чувстваш щастлива от простичкия факт, че хората, които обичаш са щастливи. Не знаеш, какво е да даваш, защото си свикнала само да взимаш. Чистих и готвих, посрещах и изпращах, грижих се за всички и често забравях за себе си. И един ден, когато той закъсня. Разбрах, че съм сбъркала, разбрах, че има друга жена. Някоя, която му дава друга наслада, различна от тази, която е у дома. Преглътнах и продължих, бях дала клетва там пред олтара. За децата, за мъжа ми…отдадох им се, а те свикнаха с идеята, че винаги ще съм там. Първи той стегна куфарите замина, а след това и децата пораснаха, останах сама, да си чистя прахта. Ами ти? Ти какво остави след себе си, освен ехото от крещящата си страст? Чу се тропот и звън и се отвори врата. Някой влезе погледна двете жени стоящи с размазани лица. Погледна…реши си …и затвори вратата. Не му трябваше нито прекалено грешната, нито лъжливата свята.
  8. dindi

    Заблуда

    Да забравиш, потъналия в пепел грях да му обърнеш гръб и да го превърнеш, в горчива шепа прах. И всяка сутрин да обличаш ангелски криле да се поглеждаш в огледалото и да се лъжеш, че образът ти не е това, което всъщност е. Да крачиш с гордо вдигната глава, да проповядваш колко си добра (макар и с опашка) под измислените си оръфани крила. Да кърпиш всеки ден, иглата със злоба да забиваш да си въобразяваш, че си променен, а всъщност гняв и болка в душата да събираш. Погледни се, кървиш, оттичат се от теб закърпените светове, отиват си и никой не може да ги спре. И бавно малките отровни поточета се вливат в канала, а ти ги изпращаш-посрещаш градиш зловеща спирала. По нея се спускаш, въртиш се редиш я тухла по тухла, а после виниш я, че е толкова куха.
  9. dindi

    Пейзаж

    Миришеше на белина. Задушаващата миризма караше всеки когото мине от там да се закашля или най-малкото да сбърчи нос. По средата на пода стоеше жена на колене, босите й крака се търкаха в мръсния хлъзгав под, докато ръцете й неуморно се движеха. Напред-назад , напред- назад. Малката гъба почти не се виждаше в разранените й ръце, които неуморно продължаваха да се движат бързо…напред-назад, напред- назад….сякаш от това зависеше животът й. Почти долепена до земята от тежестта, която я придърпваше към пода, от време на време тя разкършваше рамене като та пораздвижи схванатите си мускули. Тогава песента спираше и всичко изглеждаше по-реално. И тя ги виждаше-хората, които я прескачат и безкрайния мръсен под, който се стелеше пред нея. И тогава отчаянието я сграбчваше в своите жестоки лапи, всичко изглеждаше толкова мръсно, безсмислено, трудно, безнадеждно…Светът спираше да се движи, а тя беше там, точно в самия му център, превърната в част от пейзажа. Но не от онзи, който кара хората бързо да посягат към своите апарати, за да заснемат поредното изпречило се пред погледа им „нещо”, заслужаващо да бъде регистрирано, запомнено или предадено нататък. Не, тя не беше от тях. Тя беше от другите, от тези, които прескачаме, не задържаме погледа си достатъчно дълго върху тях, за да не ни преследва образът им по-късно. Да не се обади съвестта ни, да не изпитаме съжаление. Но и за това има лек. Притъпяваме бързо гласовете в съзнанието си, описвайки се като по-можещи, по-струващи, по-ценни, по-добри…Пък онези, които са част от пейзажа, ама от онзи грозния, те сами са си виновни. Ние си имаме достатъчно грижи, какво да сготвим за вечеря, как да спестим от семейния бюджет и най-сетне да подновим ужасните тапети в хола… Почивката свършва. Тя отново се навежда, лицето й почти целува пода и пак напред-назад…Струйките пот рисуват своите пътеки по измореното й тяло. Ръцете й не спират неуморно да се движат, а бледото й лице, изглежда различно, далечно, сякаш няма нищо общо с това тяло. Само от време на време, някаква доволна усмивка се появява на устните й, като че ли знае нещо, нещо, което ще оцвети скоро в багри мръсния под. Най-трудно й беше да става, да излива мръсната вода в канала и да сипва нова. Тогава нагърчваше лицето си в усилие да впрегне всичките си мускули и с уморена въздишка се изправяше. Ходеше на малки ситни стъпчици. Всяка от тях изглеждаше като да е последна. Човек би могъл съвсем да се изгуби, следейки тази несигурно походка, очаквайки всеки момент коленете да се подгънат и да се чуе тежкия шум от строполяването на тялото върху пода. Но това не се случваше, сякаш имаше някакъв упорит механизъм, който движеше тази жена, който я караше да не спира, въпреки очевидната съпротива на всеки един от крайниците й. Имаше нещо в нея, нещо в уморения й поглед, разранените й ръце и тайнствената усмивка, което караше човек да се замисли какво всъщност се крие под очевидното. Ако имаше късмет същият, този човек, който колебливо цъкаше над търкащата пода, ставаше свидетел на нещо, на нещо ново, важно и важно… Тогава заставаше самодоволно с ръце на кръстта и подвикваше весело… - Булка, ти мъж нямаш ли, та си седнала тука сама да търкаш тоя мръсен под бременна? Я, да го хванеш таткото на работа, не сама, да се кълчиш тука с този тумбак. Ще имаш време да се оттъркаш…ще имаш… П.П Ама, не очаквахте такъв край нали?
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.