Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'просто си мисля...'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
    • Спорт
    • Автомобили
    • Дом и семейство
    • Домашни любимци
    • Пътешествия и туризъм
    • Кулинар
    • Изповеди
    • Празни приказки и забава
  • За kaldata.com
    • Новини относно сайта
    • Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта
  • Теми
  • групите за са стадото аз съм вълк единак Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 14 резултата

  1. Slyncheva

    Някога, някога...

    „... Може би някъде, някога в някого,пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли...” Ахх... думи от една невероятна песен, станала ми любима и част от живота, без дори да я бях чувала цялата, а само малък откъс. Но не този написан по-горе. Толкова истинска, толкова чиста! „Някога, някога...” Да... често и аз казвам „някога”, но кога? Съзнавам, това е смисълът на живота и онази прекрасна част на изненада, поднесена в миг на отчаяние, подарена в най-неочаквания етап, който изживяваме. Ех... обичам изненадите, обожавам ги! Разбира се има и нежелани такива, но именно те правят живота ни интересен, вълнуващ, предизвикват ни. Ще се справим ли и този път? Поне на този въпрос не търся нито отговори, нито решения. Онова, което бих отвърнала, а и не само бих, отвръщам – Да! Ммм... приятно е да чувстваш увереността в себе си, приятно е да си върнеш онова, което най-много обичаш – в моят случай – непоклатимата собствена вяра. Да... тази вяра... как само я обичам. И колко много ми липсваше! Тя ме кара да изричам думите, с които започнах, но без „Може би”. Някога... някъде... ще боли...Но... сладка болка! Цял ден ще прекарам в „кухнята” на живота си и ще приготвя сладкиш. Най-вкусния. Най-сладкия! За да не усещам, ако има нещо, което да горчи. „... ще се влюбим, нали...” ???
  2. Slyncheva

    Не искам да имам рожден ден!

    Принципно мислех да си лягам. Макар че не ми се спеше, ми се искаше да опитам да заспя по-рано, за да не се налага сутрин, когато отворя очи и да видя – 13часа. Но видях, че започва някакъв филм „Параграф 46”. Анонсът ми се стори доста интересен. Но уви не мога да кажа същото за самият филм. Почти загубила интерес вече, една сцена привлече вниманието ми. Главният герой се прибираше от нещо като командировка и когато се прибра у дома, синът му му се хвърли с огромна радост на врата. Принципно нищо особено. Обаче ми припомни времето, когато и аз бях хлапе. Как всеки път се хвърлях на врата на баща ми, щом се прибираше вкъщи, когато е бил на работа вечерта и не си е спал у дома. Винаги едно и също. Още не беше затворил вратата и аз изтичвах радостна в коридора, не го оставях да остави дори и куфарчето си на земята. А когато не го правех, значи бях за нещо сърдите и така винаги разбираше, че нещо не е наред, щом не го посрещна и идваше при мен и ме питаше какво има.Тази сцена ме върна назад във времето, отново. Супер глупаво е да си спомням подобни неща и да се натъжавам. Но тези дни постоянно спомени от детството ми нахлуват в главата. Такива, за които дори не съм подозирала, че пазя. И то само хубави спомени... Не знам... има ли нещо общо с наближаването на рождения ми ден...?!? Това е просто още една година, с разликата, че вече годините ще се закръглят на 20. Виждат ми се много, макар да знам, че не са и някак си стряскат и онова време започва да ми липсва. Защото то беше най-прекрасният етап от живота ми. Имах възможно най-невероятното детство!!! Но е странно, че постоянно си мисля за тогава и ми става тъжно... Най-вероятно е заради този глупав рожден ден! Как ми се иска да не идва. Или да го прескоча. Не искам да имам рожден ден. Или поне не искам да идва този. Той ще е най-ужасният в живота ми!!! Дори не мога да го отпразнувам. Ще бъде ден като всеки друг, само че ще ставам на 20. И би трябвало да съм щастлива, защото имам празник, но няма да съм. Именно, защото ще е празник и защото едновременно с това, няма да бъде по-различен от „невероятно интересното ” ми ежедневие, ще бъде ужасно. Ще стана сутринта рано, ще отида на лекции, евентуално на работа, ако съм започнала до тогава и после вкъщи...... „Ура”!!! НЕ искам да имам рожден ден!!!
  3. Slyncheva

    Какво ми става...

    Умирам за сън. Поспах три часа през вечерта и това беше с почивката. Спи ми се, но чакам телефонно обаждане, а и се ровя из интернет пространството търсейки си работа...И търся, и търся... Обичам плановете, винаги си планувам нещата... но все повече се убеждавам, че не трябва. Каквото и да планувам, все се проваля последно време. И става все по-зле и по-зле... Хмм, яд ме е на мен. Винаги съм била усмихнат човек, изпълнен с позитивни мисли и вяра в успеха.... Само, че като гадостите се случват една след една..., ами не мога. Не мога да мисля позитивно, не мога да се усмихвам, дори не ми се и говори, а аз съм от онези дразнещи хора, които не млъкват... Всъщност може би малко прекалих, че чак не млъквам, но... обичам да говоря... Нищо не ми се прави. Стоя и чакам. И за какво, като знам преди още да звънне телефона какво ще чуя!?! Ужасно много мразя като се отчая така. Това не съм аз....! Опитвам се да намеря нещо, за което да се захвана, да се вкопча здраво и да не го пусна, че да съм сигурна, че поне ще има на какво да се надявам. Ужасна съм! Вечно повтарям на хората „Мисли позитивно”, „Усмихни се”, „В природата винаги има баланс, всичко ще се оправи, само повярвай!” Говоря си аз, само където сама не чувам думите си май....
  4. Slyncheva

    Искаше ми се да споделя :)

    Да си призная... и аз не знам с каква точно цел сядам да пиша. Ужасно съм щастлива!!! Търсих в продължение на близо 3 седмици жилище и НИЩО! Или бяха прекалено скъпи, или не ми вдигаха телефона, или не ми отговаряха на мейлите или след като най-накрая съм се добрала до "среща с новото жилище" ми се съобщава, че вече е заето! Мъка голяма! А до края на седмицата трябва да се изнеса от тук където съм, няма никаква възможност да остана. Та ... след като оревах света и вече почти бях започнала да си стягам куфарите за България, понеже колкото и налудничево да звучи, нямаше друго какво да сторя... та след всичко това си намерих перфектната квартира!!! Всичко е ново!!! Просторна кухня с всякакви уреди в нея, отделна баня и WC, като в банята си имам и вана. Стаята ми е много голяма и въобще всичко е супер, наема е ок, наемодателката е много готина... Не мога просто да повярвам. А и момичето от съседната стая изглеждаше доста приятна. Анастасия от Русия. Аз за жалост няма да съм сама в стая като нея, ами с още едно момиче, което обаче не успях да видя. Само знам, че е от Филипините. Всичко си имам там, дори и опции за интерент, но нямам компютър! Сега трябва и работа да си намеря. Не че съм спирала да търся от както пристигнах тук, но ... пак както ставаше с квартирата... все на камък удрях-хиляди срещи, хиляди телефонни обаждания и електронни писма, но уви! Дано следващия път, когато реша да публикувам някоя нова глупост тук, който идея си нямам кога ще е, понеже утре следобед се изнасям, дано нещата да са се развили в още по-положителна насока! Ако ли не... пак ще трябва да се сблъскам с най-големия си кошмар - опаковане на багаж. Моля се обаче, това да не се случва, че сега съм наполовина луда, тогава съвсем ще полудея!!! Хммм, нямаше много смисъл от таз публикация, обаче съм щастлива, че си намерих страхотно жилище и вече имам една тревога по-малко! Наскоро прочетох в една книга, по-скоро книжка, тъй като не е много обемна, "Успехът и парите" на Джон Кехоу, че колкото повече НЕ чуваш, толкова по-добре, така все повече се доближаваш до своето ДА! Все пак не може вечно НЕ да чуваме! Последно време правя всичко повтаряйки си тези думи, опитвайки се да не губя ентусиазма, който ме накара да работя почти без почивка цялото лято, за да мога да си довлека задника отново тук!
  5. Slyncheva

    Искам у дома

    Мъчно ми е за вкъщи, за семейството ми... До скоро си мислех, че така и така съм свикнала да не виждам често семейството си, не биха ми били проблем тези 1500 км. по между ни. Понякога се сещах за дома и започваше да ми липсва какво ли не – слънцето, което сутрин нахлуваше в стаята ми и ме будеше, дебелият лед, който се получаваше пред блока, когато е зима, дори уличните кучета, виенето им под прозореца ми всяка вечер, а даже и ужасната миризма на кафе и риба в претъпканата четиринайска, когато бабите и дядовците решават да се качат от пазара в автобуса, точно когато всички се връщат и отиват на училище.... Дори тези неща, които винаги са ме дразнили започнаха да ми липсват. А де не говоря за морето........мястото където обожавам да стоя и просто да го гледам, без да си мисля за нищо. Ей такива неща ми липсваха, но не и семейството ми. С тях се чувах през ден-два-три по скайп, поддържахме и все още поддържаме връзка, виждаме се, чуваме си. И това не ми пречеше. Но от няколко дни искам да съм си у дома, искам да бъда с тях. Не ми пука дали ще съм си в страната, дали ще съм си в града... не ми пука, само ми се иска те да са с мен. Не съм вярвала, че толкова много биха ми липсвали. Дори и сестра ми, която обичам безкрайно много разбира се, но... последните няколко години се случваше така, че в годината се виждахме 2-3 пъти зя няколко дни и се чувахме от време на време, когато бе свободна. Миналата година не я бях виждала в продължение на 7 месеца, а преди тези 7 месеца, я бях видяла два пъти за не повече от общо 2 седмици. Естествено на края ми липсваше страшно много, но не и както сега. Сега не знам кога ще мога да ги видя, да ги прегърна, да остана след вечеря на масата с баща ми и да си говорим в продължение на часове, както правихме преди. Не съм на 5 години, би трябвало да го няма това силно желание да си бъда у дома с тях.... Не би трябвало да се оплаквам и като малко хлапе да хленча „Искам вкъщиииии....” , обаче..... те ми липсват!
  6. Slyncheva

    Писна ми от интервюта!

    Наистина ми писна. От както съм се прибрала съм се регистрирала на 100 места за работа и почти всеки ден трябва да обикалям града, за да ходя на интервюта. Ако пък случайно единия ден нямам интервю, то в друг интервютата ще са две или пък трябва да ходя като ненормална по банки, фирми за преводи, НАП…. Хрррр, плюс още 999 дребни неща по между другото! Не бих била толкова изнервена ако поне си пишеха всичко в обявите. “Атрактивно заплащане”, юпиииии. Работиш 6 дни в седмицата по 8 часа срещу невероятната сума от 400 лв. Или си на смени като администратор, по 12 часови смени, разбира се. Да не пропуснем и нощните, те са задължителни, все пак… та… май месец 350 лв, защото сезонът е слаб, а след това заплащането се покачва на невероятната сума от 380 лв. Тъй като ми писна да се мотая като луда, започнах да им се извинявам на хората още по телефона, но все пак държа да попитам за какви пари си говорим, защото няма никакъв смисъл да губя и своето, и тяхното време в лутане коя улица къде се намира и после макар че имаме уговорка за 11ч., защо да не ме накарат да чакам половин час. Как мога да искам да работя на място, където шефът ми се отнася некоректно с мен още от първата среща?!? При едно следващо телефонно обаждане вчера, след като ми се изясниха на бързо условията и чух заплатата, казах, че 380лв. не ме устройват, дамата отсреща ме попита, “А колко ви устройват?”. Отвърнах “Поне 600лв”. Изсмя ми се и каза “Никъде няма да намерите работа за толкова пари”, при което аз й отговорих “Ами… аз вече имам две интервюта за подобна сума!!!” ,че има и опции сумата да се покачи.Многоуважаемата ми госпожа или госпожица млъкна веднага и не можа нищо да ми каже. За тъпа продавачка в магазин плащат 600лв + бонуси, които все още не са ми известни, а за администратор 380лв. За какво си говорим?!?!?!? И идиот да си ще се досетиш чия работа е по-тежка и сложна! Тези хора съвсем се побъркаха с тия “атрактивни заплащания” от по 380лв. След малко ми предстои поредното интервю. Уж знам заплатата, но всички условия не са ми понятни все още, та… тръпна да чуя каква нова простотия ще чуя. Сигурно ще се работи от 10ч до 22ч с почивен ден неделя!!!
  7. Slyncheva

    И сега?

    Както всеки път щом се случи нещо, накарало ме да не зная дори какво чувствам в такива моменти, така и тази сутрин, събуждайки се след подобен „период” почувствах онова ужасно гадене. Мразя го! Опитах се да стана, взех си душ. По-дяволите все още ми се гади...Цялата треперя и се чувствам ужасно неадекватна. Загърнала се с мократа хавлия, легнах и вперих поглед в тавана. Гледам го, само го гледам. Никаква мисловна дейност не може да протече в главата ми, а се опитвам, опитвам се да мисля. Опитвам се да си намирам отговори, само че току що се сетих, какво ми каза един скъп за мен човек: „Няма отговори, има само решения”. И е права!!! Чудея се какво да прибавя, какво да махна, да разделям ли... или ... какво да направя. Обаче математиката никога не е била от силните ми страни. Може би и за това житейската математика не ми се отдава. А ако все пак достигна до някакво решение, как да разбера, че е вярното? На гърба на задачата не стои крайният резултат. Мислех си, че най-боли, когато научиш нещо директно от този, до когото се отнася. Обаче тези мисли бяха опровергани. Съвсем случайно научих нещо по най-бруталния начин. Ако не се бе случило да го разбера абсолютно случайно, сигурно и до сега нямаше да узная. Мразя онзи период на агония, на апатия към всичко заобикалящо ме. Мразя и това ужасно гадене всеки път, когато преживените емоции се окажат прекалено силни. И сега? Да изляза ли навън? Да се усмихна ли на съседите отсреща за „Здравей”? Да се усмихвам ли прекривайки онова объркано усещане в мен... или просто да замълча и днес да си остана вкъщи?
  8. Slyncheva

    онази проклета болка

    Стоя сама... съвсем самичка в жилище, което наричам „вкъщи" а всъщност моето истинско „у дома", е далече, далече от тук. Но мисълта от самотата, която ще бъде мой гост през следващите няколко дни, не ме кара да изпитвам такъв страх, колкото че ще заспя сама в голямото легло...И пак с моите глупави въпроси, чиито отговори не бих получила и въпроси, по които всеки би изказал мнение и всяко едно до болка банално и препокрито с предходното. Аз самата си давам такива понякога. Защо се нараняваме? Защо караме другите да страдат? Защо всичко е наред и в един миг попадаш на нещо от миналото и като с чук те удря по най-бруталния начин по главата. Но и това не е най-лошото, по-брутално става, когато се опитва да строши сърцето. И го троши, но не го строшава. Руши го толкова, че да остане нещо от него, за да може да продължи да боли. Хубаво е поне, че с времето свикваш, чувстваш се по-силен, защото вече можеш да живееш с нея. Да, ама не! Точно, когато с гордост започваш да се биеш в гърдите и да се хвалиш, че си превъзмогнал всичко, че усещаш въздуха, който вдишват всички, че виждаш и изгрева, че не изпращаш само зелези, че се потапяш сред завивките и чувстваш онова бленувано, вълшебно, неописуемо спокойствие на съня.....най-накрая....... – и... звук от счупа чака. Звуци от хиляди счупени чаши звучат в съществото ти и не само ги чуваш, но и усещаш всяка една как се разбива в теб и как парченцата потъват в теб и разкъсват заблудата, че си „свободен". И боли, и боли много. Обаче, щом тази болка живее, значи може и да умре! Все пак е подвластна на смъртта! Но кога настъпва тя? Дали не идва с нашата? Проклето минало. Би ми се искало да беше могло да бъде по-различно. Но пък, покрай промяната на едно, може би нямаше да срещна хора, нямаше да изживея събития, направили ме безкрайно щастлива...Не зная... Все пак... добре, че човек не може да се връща назад, добре че си имаме само настоящето. Защото не би имало по-голямо наказание от това да преживееш повторно вече изживяната болка! Като се замисля така е по-добре. Само че, понякога миналото само идва при нас – пак с онази Същата, Зловещата, Проклетата, Непозволяващата да дишаш.
  9. Slyncheva

    Аз от къде да знам?

    Чувствам се объркана. Хмммм, на кого ли пък му пука. Обаче блогът си е мой, на мен ми е криво и ще си „излея” душата. Не че не мога да напиша каквото и да е на лист хартия, както правя често или просто да седна на компютъра и да напиша всичко в един Word документ. Мога! Ама не искам! Може би наистина съм луда. Ама истински луда. От тия, които ги приемат в клиники. Не от другите, просто смахнати. Знам ли... Защо пък и да знам? Пиша си тотални простотии и ще си ги публикувам тук. Така може да се намери някой, който да се излъжи да прочете цялата тая простотия до край и току виж ме убедил тотално, че нещо не ми е наред. Аз не че не си знам. Май, когато ми бяха предписали успокоителни преди година не трябваше да ги спирам. Да.... казах си, „хей, момиче, ти си само на 18, не ти трябва да се тровиш с подобни неща”. Ама май е трябвало. Може и да си въобразявам. Да... нищо ново, вечно си въобразявам!!! Лъжа себе си... и то много, а твърдя, че съм искрен човек. Да бе! Искрените хора, първо са истински със себе си! Ама как бих могла да бъда искрена с мен? Не става! Опитвам се да си втълпявам какви ли не глупости в главата и после една част от мен вярва, другата не! Как да бъда искрена и с двете? Не се получава! Лелее, пиша такива лишени от смисъл и логика думи, че не е истина! Ако имам право само на едно желание, вече знам какво ще е! Може би егоистично, но пък си е моето желание! Ще поискам нещо за себе си! Ще поискам любов! Но не просто любов, а от онази специалната! Общо взето всеки иска това. Ама аз искам само това. Разбрах, че нищо няма значение. Че колкото и да се опитваш да направиш нещо и да си вярваш, че можеш, явно не е така! От страшно много време бягам от любовта! Не я искам, не я търся, не я чакам. Всъщност... чакам я. Обаче ме е страх, че ще дойде! Беше важно само да постигна мечтите си! Глупави материални нищожни мечти! Е?! И сега?! Какво се случи като ги постигнах??! Нищо! За това искам само това, искам само любов! И този път няма да бягам! Може би ако съм имала някого до себе си, така проблемите не биха изглеждали толкова ужасяващи. Да... със сигурност не са чак толкова страшни, колкото са в глупавата ми фантазия! Сега осъзнавам, че ако имах някой до себе си, всичко щеше да е по-лесно и по-розово. Друго е когато имаш човек до теб. На дали някой би се психирал толкова много ако не бе самотен! По дяволите, не знам какво искам! Наистина не знам! Всъщност, вече имам напредък. Знам едно! След доста години, разбрах, че не само искам, ами и има нужда от любов! Е, аз съм едва на 20. „Колко ли пък години?”- ще си каже някой. „Достатъчно”, бих отговорила! „Животът е пред теб!” Ще ми каже някой. „Ти от къде знаеш?” Бих му отговорила! Не искам да чакам, мразя да чакам. Не може ли всичко да се случва? Защо да чакам? Поне не може ли да направя нещо? Аз откъде да знам, че животът е пред мен?
  10. Slyncheva

    Не бих могла да дам име

    Стоейки у дома, опитвайки се да хвана смисъла на филм, от който разбирам едва половината реплики, се почука на вратата. Зачудих се, че се чука, а не се звъни и реших, че ми се е счуло. След секунда най-добрият ми приятел излезе. Стана ми още по-странно, къде тръгна по пижама?!? След малко се върна. -Куриерът почука на вратата и ми каза, че бащата на съседката се е заключил отвън, излизайки да вземе пратките си. И ... ме попита дали мога да помогна с нещо. А човекът е гол до кръста, много е възрастен, явно е претърпял операция на скоро, не знам и едни маркучи му стърчат от корема... Много неприятна гледка! -И ти какво му каза? -Не! Съжалявам, но не мога да помогна с нищо. И затворих вратата. -Е, защо?!? Покани го вкъщи! – отвърнах му, без да се замисля. На него му стана малко тегаво.... повъртя се няколко секунди и пак излезе. Отиде до домоуправителката с надеждата, че жената може да направи нещо, но отвърнала само: -Не мога да ви помогна! – и треснала вратата. Слезе отново на нашия етаж, станало му жално и поканил старецът да дойде вкъщи, докато измислим нещо. Той влезе, поздрави ме и седна на стола пред компютъра. Тъй като беше полугол, му донесохме едно зимно яке и му помогнах да го облече, за да не настине. Започнаха луди търсения из интернет, на човека в нашия район, който се занимава с подобни проблеми. После търсихме номера на фирмата, в която работи дъщеря му. Като за начало трябваше да започнем с името й. Донесох му лист и химикал и го помолих да го напише, понеже нито аз, нито най-добрият ми приятел разбирахме какво говори. Обаче той започна да ми спелува името до един момент, в който аз съвсвем нищо не му разбирах и се почувствах ужасно, че не мога да разбера човека и не мога да помогна. А той говореше едва-едва, неразбираемо.... Със сетни усилия научихме името на жената, после я търсихме из интернет-указателите, но нищо. Попитахме го кога ще се прибере, а той каза „Вечерта!”. На приятелят ми, му стана лошо, когато чу казаното. Нашите отношения със съседката са доста обтегнати и той започна да си мисли най-лошото... „Ами ако му стане нещо, все пак е болен човек.Ами ако умре!?! Тука ще има полиция, линейки, тя може да подаде жалба срещу мен, че съм виновен за смъртта му...” В следващия момент се сетих, да го питам за мобилния номер на дъщеря му. Не можех да повярвам, че го знае наизуст. Най-добрият ми приятел се обади на дъщеря му и й обясни ситуацията. След 10мин вече беше тук. Не спираше да благодари за помощта. И тръгвайки от апартамента, старецът се обърна към нас и ни благодари с един ужасно топъл и сърдечен поглед. Почувствах се много особено. Не мога да го обясня. Стана ми приятно, че успяхме да помогнем на човека, но и много ме натъжи реакцията на домоуправителката – много възрастна госпожа, привидно много мила и любезна. Но май само привидно...
  11. Slyncheva

    ... ... ...

    Гмуркам се в дълбините на душата ти. Отпивам жадно от теб. Живея дишайки те….Умирам давейки се … и пак възкръсвам. Жадна съм….
  12. Slyncheva

    И пак изгря слънце

    Бързам да седна и да напиша няколко реда. Всъщност, вече съм седнала, само бързам да започна да пиша… Е, аз вече започнах и докато се обяснявам, вече можеше да давам по същество. Та….. да премина към темата. На 1000 човека се оплаках през изминалите дни и занимавах още толкова с моите си проблеми. Нещо, което мразя, но в подобни моменти човек има нужда да сподели, именно заради това сега си прося опрощение за невероятната досада, в която се бях превърнала. Та…. Аз принципно друго исках да напиша, но и това не е излишно. Сред цялото това объркване имах и моменти на “просветления” , които за жалост просто отекваха бързо назад, назаааад, все едно слушаш песен, за която си казваш “А, бе… добра е.” и после я забравяш. Обаче, едно съществено “обаче”, чуваш я пак и пак, и отново…. М даааа, песента започва да ти се набива в главата и започваш все повече да я харесваш. Става модна, става хит, и всички са луди по нея. С разликата, че всичко това в момента се случва само в моята смахната главица. Имам си “нов хит”. Не съм му измислила още име. Докато пътувах за България на 13-ти имах възможността да изпратя един значим ден в моя живот с един невероятен залез. Просто… приказен. Цветовете така нежно и вълшебно се преливаха един в друг, че единственото нещо, което успях да направя при тази гледка е да затворя очи, да вдишам дълбоко и да почувствам онази бленувана свобода, позволяваща ми да дишам. Тази омагьосана с красотата на природата картина, омагьоса и мен. Почувствах, че има за какво да продължавам да се боря. Признавам, не знам за какво, но пък знам, че има за какво. И след като не успях да спя повече от 2 часа до пристигането ми в София, имах и още по-уникалната възможност да кажа добро утро на Слънцето, явяващо се с усмивка в моя нов ден! Ахххх, изгрева. Не го бях посрещала от дъъъъълго време. Много дълго! Все едно ми каза “Хей, объркано създание такова, виж какво се случи, само за няколко часа. Заминах си в края на деня, но ето ме отново-още по-силно, още по-ярко от всякога. Така е и при теб. Нещо прекрасно си отива от теб, но рано или късно пак ще те сполети. Не просто сполети, ще те връхлети!!!” мда… все едно ми говореше това с изгрева. Така е! Животът е една повторяемост, която всеки следващ път те кара да го осмисляш и преосмисляш и всеки следващ път срещаш нещо, което те кара да го чувстваш… да го живееш, да го дишаш, да го обичаш…. – Живота!!!
  13. Slyncheva

    Просто... нищо

    Писна ми да съм толкова глупава!!! Всеки път… всеки път едно и също…!!! Защо съм толкова наивна?!?! Не вярвам на никого за нищо и често срещам упреци за това, но… как да повярвам?!?! Как?!? След като всеки един път щом си позволя да го направя оставам разочарована. “Човек трябва да вярва и да не спира да вярва!!!” Как!? Аз вярвам, надявам се… все си мисля, че всичко ще приключи добре, че всичко се развива прекрасно… Глупава оптимистка! И накрая … оставам разочарована. Въпреки всичко пак започвам да вярвам, пак с глупавите надежди и пак с глупавия край. Край, не онзи наивния представен от мен, а другия – който с болезнен удар ме връща към реалността. Искам да плача! Искам! Но вече и сълзи не ми останаха! По дяволите, не мога да бъда безчувствена, колкото и много да ми се иска! Понякога, а и точно в този момент, се чувствам като в омагьосан кръг. Колкото и клиширано да звучи, това са най-подходящите думи. Всичко се повтаря и повтаря… Някъде бях чела, а и на скоро дори обсъждах тази тема, че някои неща в живота ни се повтарят непрекъснато, докато не извлечем поука от тях, докато не разберем какъв е смисълът им, докато на се научим от грешките си. Аз съм или сляпа, или глупава! Но май и двете! Не разбирам, наистина не разбирам… Какви ли не неща направих и казах, какви ли не мисли минаваха през главата ми. “Времето! Времето лекува!” Де да можех да срещна лично онзи, който го е изрекъл за първи път и да му се изсмея в лицето! Времето не е лек, времето не е нищо! Просто отмерва продължителността на болката. А някой ден, ако имаме късмет, тя ще отмине. Не защото времето лекувало, а защото или сме свикнали с нея и не я усещаме вече, или сме успели да се излекуваме сами. Но не е помогнало глупавото време, което само отмерва – една година, две години, три години…и така година след година! Яд ме е на мен! Постоянно търся някакви отговори, постоянно се опитвам да си обяснявам всяко едно действие или казана дума, постоянно си мисля, че животът е като приказка – изпълнен с трудности, но накрая откриваш смисъл и “заживели щастливо”! Само че, май не е така. А аз искам само едно нещо и то ми стига. Не искам друго! Само едно!
  14. Slyncheva

    Може ли човек да промени съдбата си?

    Понякога вечер, когато не мога да заспя и се въртя в голямото легло, си мисля за толкова глупости, не спирам да се притеснявам за утре, не спирам да мисля за вчера...Толкова пъти съм си задава едни и същи въпроси. Всеки път! Преди няколко дни гледах филм, който ме накара да се замисля за пореден път. Името му е преведено от английски на немски, в превод от немски означава „Предчувствие”, английското име не ми е известно. Под заглавието на филма се четяха думите: „Може ли човек да промени съдбата си?” Това се чудя и аз. Може ли? Случвали са ми се толкова много неща, за които мога единствено и само да кажа „Съдба”. Дали наистина всичко е предначертано? Дали наистина вървим по пътя и си мислим, че животът е в нашите ръце, а всъщност е в нечии други. Ако е вярно, че играем роли на пионки в една скъпа филмова продукция...ако е вярно... какъв е смисълът на всичко? Раждаме се плачейки на този свят, живеем проливайки сълзи, на мнозина сълзите мокрят лицата им и при наближаващата смърт. И за какво е всичко?!? За какво след като ние не решаваме? След като просто играем! Знам, има съдба! Знам го! Но би ли било толкова съдържателно съществуването ни ако не правихме сами своя избор? Може би някои неща са предначертани, други не... Може би, когато сме изправени на кръстопът, тогава е необходимо сами да изберем. Дали по голямата осветена магистрала или по малката криволичеща прашна пътека? Може би правим своя избор и после отново идва Съдбата. После сме в нейните ръце. Но пък защо тогава след време, поглеждайки назад, виждаме че каквото и да семе били сторили, че каквито и комбинации от събития да бяхме предизвикали... краят би бил същият. Не знам... а може би просто е такова каквото сме си въобразили че е. Тези от нас, които вярват, че могат, че побеждават, разчитат основно на себе си и вярват, че живота го градят те. А други, утешавайки се за несполуките си, казват „Съдба”. Същата дума чуваме и когато късметът на някого се е усмихнал. А дали всъщност този някой сам не е постигнал мечтаното, дали каквото и да било, не е зависило само от него, а не от „други сили”?!? Склонна съм да вярвам и в двете теории, защото преживяното от мен, за тези не много години живот, ме е накарало да се убедя, че колкото и да ми се иска, колкото и да се старая да постигна нещо, то не е зависило или поне не изцяло от мен. Все едно някой или нещо невидимо връхлетява от някъде и променя за секунди ставащото. И пак стигам до думата „Съдба”. Но въпреки това се боря, въпреки това не чакам, въпреки това вървя на пред и вярвам, че ако сама не постигна онова, което искам, няма кой да го стори вместо мен. Може ли човек да промени съдбата си?!? От нас ли зависи всичко или нищо?!?
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.