Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'разкази'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
    • Спорт
    • Автомобили
    • Дом и семейство
    • Домашни любимци
    • Пътешествия и туризъм
    • Кулинар
    • Изповеди
    • Празни приказки и забава
  • За kaldata.com
    • Новини относно сайта
    • Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта
  • групите за са стадото аз съм вълк единак Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • Аудио-видео и компютърна техника За приемане на членове
  • Аудио-видео и компютърна техника Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 3 резултата

  1. Slyncheva

    Почти най-прекрасната сутрин

    Един ден се събудих и ... не беше до мен. Всъщност, нито една сутрин не е бил до мен. Освен онази... Отворих очи, а той се беше вкопчил в мен и сънуваше сладко. Целунах го! Той се събуди. - Какво правиш? – измъмри сърдито – 6 часът е! Защо си будна? Хайде заспивай! - Не-е-е... Ще будувам и ще ти се наслаждавам. Започнах да го целувам...., поставих ръка на гърдите му... започнах да го галя... - Искаш ли да си поиграем? – попитах го спускайки ръка надолу... - Ах, ти! Малка палавница! – усмихнах се – Не ми се усмихвай така невинно! Защо не слушаш като ти говоря да заспиваш? - Лоша съм! Съжалявам! – промълвих тихо, правейки нацупена физиономия- И сега какво? Ще ме накажеш ли? - Ще те завържа здраво да не мърдаш! - Ако искаш, може да ме закопчаеш?!? Той ме погледна похотливо, а в очите му се четеше: „Какво си намислила пак?” Протегнах се да си взема чантата и се обърнах към него: - Мисля, че ти заслужаваш повече да бъдеш наказан! - Не си познала! – взе белезниците, които изкарах от чантата си и ги сложи на ръцете ми. - Люби ме! - Искаш да те обладая ли?!? - Заповядвам ти! Целуна ме страстно по устните, захапа леко дясното ми ухо, целуна ме по врата, после захапа зърната ми.... Толкова силно, да са усетя болка и не прекалено, за да ме накара да изтръпна желаейки го все по-силно. Изведнъж ме хвана и ме сложи да лежа по корем. Усещах пръстите му по кожата си едва, едва. Почти не ме докосваше, караше ме да горя цялата. После започна да ме целува, да плъзга езика си по-гърба ми, да се спуска надолу... и да прави плавни кръгови движения с езика си по сгъвките на коленете ми... Отново ме обърна, така че да вижда лицето ми. Целуваше стъпалата ми и не спираше да ме гледа в очите. Продължи нагоре, после от вътрешната страна на бедрото ми... - Да! – най-кратката дума, която можех да изкрещя! – Лягай! – извиках му малко по-късно. Надвесих се над него, целунах го страстно, захапах долната му устна и не я пуснах, докато не усетих, че започва да изпитва болка. После захапах зърното му и продължих да се спускам надолу... - О.... Да...! – харесваше му и не спираше да произнася името ми. Обичах, когато го изкарвах извън кожата му. След един час лежах сгушена в него и го гледах...Той беше затворил очи и дишаше тежко. - Беше най-невероятната сутрин в живота ми! – казах му тихо и го целунах по брадичката. Той ме погледна с онзи поглед, който така и не успях да разбера. Все едно искаше да ми каже нещо, все едно ми го казваше вече, но устните не се помръдваха! Усмихна ми се! Усмивка, която казваше „Обичам те!” . Нямаше нужда да го чувам просто... и ме целуна по челото. Изведнъж някой започна да блъска по вратата. Докато се обърна, вече беше разбита. Трима огромни мъже нахлуха в апартамента. Знаех си, че пак се беше забъркал в нещо, а обеща да не го прави повече. Единият от тях ме сграбчи с две ръце и ме хвърли към стената. Почувствах ужасна болка и от удара, явно съм изгубила съзнание. Когато отворих очи.... Всичко беше в кръв, мебелите бяха потрошени, а той лежеше на земята стенейки. Пропълзях до него, взех телефона си и извиках бърза помощ. Целият беше в кръв. Не можех да спра сълзите си. - Дишай! Моля те!Дишай! Той ме погледна за миг и затвори очи. - Събуди се! – Започнах да го удрям и да му крещя. - Отвори очи! Той не помръдна повече.
  2. Slyncheva

    Смисълът на живота

    Смисълът на живота Не бях виждала баба си от дълго време. Тази сутрин й отидох на гости. Много й се зарадвах, както и тя на мен. Тя беше много особен човек. Имаше изключително странни способности. На няколко пъти ги бях забелязвала, но тя вечно отричаше и все ме омотаваше така, че да си мисля, че съм си въобразила нещо и всичко е плод на детската ми фантазия. Но всичко с времето си. Когато пораснах ми сподели, че тя не е като другите хора. Виждаше в миналото, виждаше настоящето във всеки един край на света, можеше да лекува болните… имам чувството, че можеше всичко. Но не и да вижда бъдещето. “Него, детето ми, никой не може да ти каже! Всяко едно събитие е продиктувано от твоите действия и мисли. Сама градиш всичко. Не мога да ти кажа, какво те чака утре.” - така ми казваше баба. Този път исках да поговоря с нея много сериозно. Знаех, че нещо не е наред. Усещах го. Имаше нещо в миналото ми, което не знаех. Наскоро научих, че родителите ми не са истинските ми родители. Съответно и баба не беше истинската ми баба. Но пък аз много си я обичам! Въпреки всичко тя е моята баба. - Разкажи ми, бабо за майка ми. Знам, че можеш да ми разкажеш за нея. Моля те! - Ах, детето ми… ще направя нещо за теб, но трябва да обещаеш, никога повече да не ме молиш да го повтарям и да не говориш за това. - Обещавам, бабо! – бързо отговарям, едва дочакала да каже последната си дума. - Ела тук! Легни на леглото и затвори очи! Така всичко ще ти се изясни. Видях много! Имам чувството, че видях всичко. Но нещо ми направи изключително голямо впечатление. Запечата се вътре в мен. Все едно… тя беше тук до мен, все едно я чувах…Тя говореше….: Нямам много време за губене. С тази работа, почти не ми остава такова. А когато имам, се опитвам да се видя с приятелите си и да изляза малко, да се поразходя, да подишам свеж въздух на спокойствие, без да бързам за никъде, просто да седна на някоя пейка и да гледам безмълвно водата морска. Но рядко ми се отдава тази възможност. Май е от работата, не се чувствам добре. Ходих на лекар онзи ден. Направи ми куп изследвания. Изненада ме. Обикновено гледат да ме “претупат” на бързо и хайде, следващия. Каза ми днес да отида за резултатите. Ето ме сега, стоя пред кабинета му и чакам да чуя своето име, за да вляза. Стоя и се чудя защо си губя времето. Най-вероятно липсата на сън и умората си оказват влияние. Както и миналото лято, ще ми каже “Трябва да си почиваш”. Как да си почивам, като трябва да се работи. То или едното, или другото. Не става номера със “златната среда”. Еххх, само си губя времето. Толкова много неща можех да свърша докато вися тук. И ето, вратата се отваря. Насреща ми лекарят - висок близо 2 метра, много едър, с грубо лице, дълбок белег на бузата завършващ в ъгъла на окото и татуировка от вътрешната страна на китката - някакъв странен знак, не го бях виждала до сега. На пръв поглед човек не може да повярва, че би могъл да е доктор. Бих го свързала с всичко друго, дори и с наемен убиец, но не и с човек грижещ се за живота на хората. Но… пък, какво от това. Всеки си има минало и всеки има право да се променя или да си остане същия. Все пак беше лекар и до колкото бях чувала, много добър в специалността си. - Добър ден! - поздрави ме той. - Добър ден! – отвърнах му. - Заповядайте, седнете! - Благодаря! – отговорих му и бързо допълних. - Може ли само да ви помоля по-набързо да ми кажете каквото има за казване, че нямам много време. - Ами…- тук една доста дълга и мъчителна пауза направо се вряза в сърцето ми. Нещо май не е наред. Странно, този “великан” пред мен като че ли се чувстваше притеснен и леки капки пот избиха по челото му. Навън си беше топло, 38 градуса показваха термометрите преди около 2 часа. Но определено не беше от жегата. Или си въобразявам?!? Хей момиче, стига си мислила глупости, чуй човека какво ще ти каже! Престани с глупавите си предположения и страхове! Така си говоря като започна много де се плаша! И ето, той пак си отваря устните. Ще ми каже нещо. – Стефания…- обърна се към мен по малко име, хмм, къде му изчезна “Ви” – формата, все пак сме се виждали едва един път. Както и да е, не ми пречи.Той продължи - …човек, все си мисли, че се свиква с това, но уви, не е така. - С кое?!?- питам го, съвсем нищо неразбираща вече. - За жалост положението ти, не е никак леко… - ето пак започна да се поти и да чупи пръсти. Какво толкова пък ми има?!? Все ще се излекувам. Няма да се умира все пак!!! - … имаш рядка форма заболяване, което няма лечение. – ето тук зениците ми се разшириха, сърцето ми затуптя толкова силно, че имах чувството, че ще се изтръгне от тялото ми, крайниците ми се разтрепериха и се чувствах все едно бях в безтегловност. Устните му продължаваха да се движат, но не го чувах. Обясняваше ми какво точно представлява болестта, но нищо не разбирах, опитвах се да го слушам, но не можех, от време на време някоя друго дума достигаше до слуха ми. Не можех да повярвам. А денят ми започна както всеки друг ден, мислех си, че ми няма нищо, че най-вероятно си въобразявам. Все едно се намирам в сън. Само, че всичко си е реално. Стоях на стола срещу него и започнах да си разсъждавам върху различни аспекти от живота… В подобна ситуация, никой нормален не би направил това, но аз винаги постъпвам по този начин, някак си бягам от случващото се, все едно не е истина и има някакъв шанс да го отмина. Само където няма! - Стефания?!? – извика ми доста силно името. - Да! Какво?!? - Слушаш ли ме?!? - Почти! … Мисля, че… най-важното го чух. - Не съвсем! - Не съвсем?!? Какво искате да ми кажете?!- вече съвсем нищо не разбирам. Този човек ме обърка тотално. - Има и още нещо, което трябва да ти съобщя! – тук погледна в листите си пред него, разлисти първите три, после погледна съседната папка и се обърна към мен. – Трябва да ти съобщя, че… изследванията, които направихме за бременност…. Оказаха се положителни!!! - Моля?!?!? – тук вече наистина не знаех какво се случва с мен. След 10 минути излязох от кабинета му и по-късно се озовах у дома. Никакъв спомен нямам как съм се прибрала. Само думите на лекаря се повтаряха като развалена плоча в главата ми. Онези думи, които бях успяла да чуя. Държах един куп листи в ръцете си, които щяха да ми помогнат да придобия по-ясна представа за състоянието, в което се намирам, но точно в момента не изгарях от желание да ги чета. И сега?!? Ехх, този въпрос. Често си го задавам. Ами… какво пък. Така и така не ми остава много. При други обстоятелства, не бих и помислила за дете, със сигурност щях да направя аборт. Едно дете означаваше, да си съсипя живота. Нямаше да мога да работя, да уча. Сама да го издържам би било невъзможно… Но сега… нещата са по-други. Ще го родя. Но няма да остана тук. Ще замина. Не искам той да ме вижда. Не искам да разбира, че ще има дете. Така и така няма да го иска. Нищо няма да му кажа. Нито за болестта си, нито за детето ни. Още един месец и тръгвам. Няма как да забележи. Ами родителите ми?!? Редно е да знаят. Но пък, защо да ги натъжавам излишно. Само ще ги карам да страдат с мисълта, че всеки следващ ден може да бъде последен. По-добре да замълча. По-добре никой да не научава. А детето ще позволя да го осиновят Петър и Катя. Те от много години се опитват да имат дете. Ако желаят… защо не. Така ще знам, че ще бъде обичано и няма да бъде лишено от нищо. Ще си има всичко – голяма къща, много играчки, няма да му липсва нищо. Неща, които така и така не бих могла да му осигуря. Пффф, как се развива животът… или… как приключва… Странно е усещането да знам, че скоро време няма да присъствам в живота на близките си. Дано успея да родя това малко човече, което живее в мен. На гарата съм, в автобуса. Стоя и махам на близките си, може би за последно. Дали пък да не им кажа?!? Колко ми е трудно да замина!!! Не искам да тръгвам!!! Но… не… по-добре е така. ……. Странно… въпреки всичко съм щастлива. Това малко същество, което расте с всеки изминал ден в утробата ми, ме прави безумно щастлива. Ще даря живот. Аз ще си замина, но то ще дойде на бял свят. Още малко остана. И ето ме сега, два дни по-късно. Момиченце! Имам си малко момиченце. Ах какви пръстчета има! Усмихва ми се! Не искам да си тръгвам от този свят!!! Не искам. До онзи ден не ми пукаше. Не намирах смисъл да живея. Знам, че ще ми бъде трудно да работя, да уча и едновременно с това да гледам дъщеричката си. Но ще го измисля някак си. Винаги съм се справяла сама с всичко. И с това ще се справя. Не искам да си тръгвам!!! Искам да остана при нея, да я гледам как расте. Искам да видя първите й зъбки, да чуя първите й думи, да съм с нея, когато проходи, първия учебен ден, първата любов…. Всичко това! Искам да бъда до нея!!! Сънувам ли?!? Това всичко сън ли е било?!? Какво става?!? Не искам да се будя!!! Искам си детенцето!!! Не ми го взимайте! ……. До нея съм, но тя не ме вижда! Аххх, с всеки изминал ден става все по-хубава и по-хубава! Ех, да можех да бъда истински до нея!!! Сега се замислям, че всичко глупости, които съм правила с цел да успея в живота са били безсмислени. Нито многото пари, нито многото връзки, нито много умения могат да ми дадат онова усещане, когато за първи път поех в прегръдките си малкото си момиченце. Тя определено бе смисълът на живота ми. За нея си струваше да живея! И да умра! Какво ли не иска да постигне човек приживе?! И винаги оставя децата накрая! А всъщност… те осмислят цялото ни същество! За нищо не съжалявам! Само се чудя, дали не трябваше да кажа на баща й?!? Някаква странна вълна ме обля и написах това. Май трябва да престана с това 24 часово будуване, че не ми се отразява на мислите добре! П.П. Всичко е изцяло плод на въображението ми. Няма нищо общо с реалността!!! И Слава Богу!
  3. Slyncheva

    Понякога не е лошо да повярваш

    Една вечер се събудих, надигнах се леко от леглото и видях как ме гледа. Гледаше ме, все едно не го виждам. Чух шум... и се събудих. Надигнах се леко и го видях... също както беше в съня ми. Гледаше ме. Стоеше в другия край на стаята и просто ме гледаше. Не знаех, кой е или какво е... Започна да се приближава. - Кой си? – попитах аз. - Не е важно кой съм. Коя си ти? - Не разбирам. - Никой не разбира. Дойдох, за да те отведа! Хвана ръката ми и ме издърпа от леглото. - Пусни ме! Кой си ти? - Казах ти, не е важно кой съм. Коя си ти? - Какво значение има коя съм? - Има! Коя си? Кажи! Знаеш ли коя си? - Да, знам! - Не, не знаеш нищо. - Знам! - Ти си никоя! - Защо говориш така?!? - Защото си мъртва. - Не съм! - Отвори си очите! – и надигна леко брадичка сочейки леглото зад гърба ми. Видях тяло на жена в моето легло пропито с кръв. Изплаших се, направих крачка назад. И погледнах към него, а той гледаше нея. Отправих поглед към леглото и после пак го погледнах. Беше се втренчил в мен. - Не разбирам... - промълвих аз. - Ти си мъртва! - Не....!!! – с ужас изпищях – Какво говориш? - Виж сама! - и направи знак да отида до леглото. Пристъпих плахо..., когато приближих светнах нощната лампа. Видях себе си. Обърнах поглед и срещнах неговия. - Къде ти е вярата? – попита ме той. - Не вярвам в нищо. - Къде ти е надеждата? - Не се надявам на нищо. - Къде ти е животът? И на ум се запитах „Имам ли такъв?”, а той каза: - Вече нямаш! Без вяра и надежда никой не може да живее. Чух странен сън, който ме стресна и отворих очи. Вече беше сутрин и слънчевите лъчи се прокрадваха през тъмните пердета в стаята ми. Лежах си в леглото и гледах тавана, не разбирах, какъв беше този сън. Обърнах се на страна и видях компютъра. Беше включен. Отидох до него и отворих папката, която ми показваше стрелката. Видях една стара снимка. „А някога вярвах, че ще се срещнем отново. Надявах се, че ще бъдем заедно...” – помислих си. Взех си на бързо един горещ душ, облякох се и излязох. Не знаех къде отивам и какво правя. Сякаш търсех нещо, но не знаех какво е. Изведнъж се озовах на едно напълно непозната място и не помнех как съм стигнала до там. Една красива улица с много дървета от двете страни. Почувствах нещо особено. Поисках нещо, надявах се, че ще се сбъдне. Бях забравила какво е да имаш надежда. Обърнах се и го видях. Не беше се променил много. Приближих се към него бавно, той сложи длани на лицето ми и ме целуна. Исках да бъда с него. Повярвах, че мога. Почувствах, че живея. Без вярата ми, щях да продължа мъртвия си живот. Надявайки се, че всичко ще е по-различно, вярвайки, че ще е така... остаряхме заедно. Умирах през годините, както всички ни. Но живеейки както малцина.
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.