Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'стихове'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
    • Спорт
    • Автомобили
    • Дом и семейство
    • Домашни любимци
    • Пътешествия и туризъм
    • Кулинар
    • Изповеди
    • Празни приказки и забава
  • За kaldata.com
    • Новини относно сайта
    • Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта
  • групите за са стадото аз съм вълк единак Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • Аудио-видео и компютърна техника За приемане на членове
  • Аудио-видео и компютърна техника Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 37 резултата

  1. Slyncheva

    все още болеше...

    *** Мрак и самота, пепел и тъга . . . Скитник в черна одежда, нощ зловеща, безнадеждна . . . Няма луна, само смъртта . . . Една мечта гори, едно сърце със болката тупти. Едни ръце за теб се молят, една душа за теб пламти. Един човек, на себе си повтаря…… “Умри!” 21.01.2007г. *** Със сбогом, сърцето ми ти отговаря. Не ще има следващ път… Сбогом, сърцето ми за теб повтаря! До никога, устните мълвят. А звуците от болката в душата ми, не спират да кънтят. Като бледен спомен, любовта си заминава. Като бледен спомен, обичта ми отминава. Като бледен спомен, ликът ти в душата ми остава. До никога! До никога, отново казвам… До никога, повтарям пак! Сбогом…! И нека тази дума я изричам за последен път! 11.02.2007г. *** Обичам те, крещя със пълна сила. Обичам те, обичам те сега. Обичам те, с теб не чувствам вече самота. Обичам те, с теб открих аз любовта. Обичам те, с теб не съм унила. Обичам те, с теб съм аз щастлива Обичам те, крещя със пълна сила. Обичам те, сякаш имам Божия закрила. Обичам те, когато сутрин отворя очи. Обичам те, когато сутрин до мене си ти. Обичам те, когато нежно докосват те мойте ръце. Обичам те, обичам те крещя със пълна сила. Обичам те, с цялото сърце. 05.03.2007г *** Сякаш все още дете съм. Изгубена в мрака търча. Сякаш дете съм... и търся огън в нощта. Ела, прегърни ме! Неистово с болка крещя. Ела, целуни ме! Тихо мълвя. И сякаш дете съм. Лутам се с болката сама. Сякаш дете съм... нека отворя нова врата. 06.03.2007г. *** Забрави ме, тук остани. Аз заминавам завинаги. Не ме мисли, ще се справя с всички беди. Остави ме! Забрави ме. Не ме търси. Искам да живея, разбери. Не дей за мен мисли. Аз мога да се справя с всички злини. Не искам така ... боли. Остави ме! Не звъни. Аз чаках да чуя гласа ти, аз чаках да видя лика ти, но забрави ме ти, уви. Аз ще те помня за винаги. Всичко свърши вече, не ме търси. Остави ме, нека ме боли. Бъди щастлив, живей спокойно. Аз ще се справя и този път с болката достойно. 25.03.2007г. *** ... и по пода се опитва да върви, и прикрива кървавите си следи. Кръв рисуваща една зловеща болка нечовешка. На къде отива не знае? Не знае. Вижда се, на края е. Край неистово желан, край с живот неизживян. Живот горчив, лъжовен, живот измамен и прокобен. Ето, идва смъртта, открий я, ти в съня. Заспи с болката горчива. Заспи, не ще си веч унила. Всяка вечер те боли, Всяка вечер стичат се сълзи. Затвори очи... И забрави... 02.04.2007г. *** На ръба на скалата стоя. Скачам от нея и искам да избегна смъртта. Водата ме обгръща, водата ме омайва. Споменът назад се връща, споменът, който в сърцето дълго се спотайва. Мисли прекрасни обземат душата. Мисли зловещи напускат земята. Чувства чудесни, човешки, истински чисти. Чувства на болка, неземни и низки. И най-накрая виждам светлината във мрака и на мойта съдба колелото чувам, как за последно в живота ми трака. 23.04.2007г. *** По улиците мокри вървя. Безпътна се скитам в нощта. Толкова много сълзи очите ми проляха, докато сърцето и душата ми в едно горяха. Звезди обсипали небето, а в мен бодли обвили са сърцето. И буди вятъра вълните, и преспива ударите в гърдите. И утре ще е ден, и днес беше. Но утре вече няма да ме има. Затова днес ти казвам "Сбогом!" Не съм аз вече твоята любима. 24.04.2007г. *** Страх обладал е телата, страх пропил е в сърцата. И огън в душата гори, и пламък в гърдите пламти. И ужас очите затваря, и болка сълзите изгаря. Надигаш клепачи и виждаш път към безкрая как пред тебе стои, но не води към рая. Поглеждаш нагоре - небе обсипано със звезди, а тук долу - дявол зад тебе стои. 05.05.2007г. *** Заспивах сама в мрака на нощта, в пелена обвита с болка и тъга. Събуждах се в утринни лъчи, изтриващи парещите ми сълзи. По пясъка горещ вървях и задавах въпроси. Какво се случи? . . . Не разбрах! Скитница бях, която надежда си проси. Тичах през гората, крещях, за да разчупя тишината. В нищото спирах и чувствах как бавно умирах. 27.05.2007г. *** Пак нещо в мен гори, пак сърцето ми тупти. Няма вече мрак и тишина, само усмивка без тъга. Вятър лек в облаците ме понася и в сладък сън душата ми понася. Слънчев прах над мен се сипе и водата морска ме облива. Цветята нежни галят ми очите, вечерта прекрасна дарена със звездите. Нощта разкрива ми света и няма вече самота. Щастлива съм, но не сама, защото имам любовта. Окрилена бях от твоята милувка, дарена бях с ангелска целувка. 31.05.2007г. *** Обичам да бъда до теб. Боли ме, когато те няма. Обичам да бъда до теб. Боли ме, не сме само двама. И чаках този ден с години. И вярвах, ще бъдем щастливи. Но всичко започва и свършва, а сърцето черно не издържа. И исках да бъдем ние с теб двама, и исках да бъдем, но няма. И случва се същото нещо отново… Вече не мога…сбогом. Заминавам далече, Не ще те видя пак. И там вече, не ще е царува този мрак. Исках да бъдем двама, но не стана. Исках да бъдем сега, а не утре, когато за мене дойде смъртта. 10.07.2007г. *** Ще те целуна, така както не съм целувала никога. Ще те прегърна, все едно е за последно. Ще погледна в очите ти и ще забравя. И спомени няма да ми останат. Ще бъде всичко както е накрая . Но краят ще е без начало. 29.07.2007г. *** Ще заспивам самотна в утринни лъчи. Ще заспива дълбоко, ще потъвам в мечти. Ще сънувам вълните морски, пясъка горещ. Ще сънувам птиците волни, бризът нощем свеж... ... телата мокри и изгарящият ги копнеж... ... И сърца в болката обвити, и души в мъката си скрити. 05.08.2007г *** Когато се раждах, живота си кръстих със своя плач. Когато умирам, забулен в черни одежди пред мене стои палач. Не живях спокойно, но бях щастлива. Радвам се, въпреки че душата ми завинаги заспива. По трънливи пътища вървях, много от живота не видях. Но бях щастлива и аз не знам защо. Но бях щастлива. За какво? Днес умирам! Сбогом! Но утре пак ще се родя! 16.08.2007г. *** Бях сама, за тебе се молех. В своята обич гореща горях, в сълзите солени отровни се давех. Всеки ден умирах с нощта, с утрото не можех аз да се родя. Животът продължаваше, а аз бях спряла. Хората живееха, а аз бях умряла. С болка жестока в гърдите към Господ обръщах се, да ни срещне отново съдбите. Ридаех като малко дете. На бял лист написала бих дори "Живота си давам". И с кръв подписала даже, ако някой обещание ми даде, че всичко ще свърши, че всичко ще спре. Живеех... умирах... с болката пронизваща моето сърце. Борех се за нов живот, молех се за капка от любов. И всяка вечер изпращах със зловещи мисли в главата. Всяка сутрин посрещах с болка в душата. Спрялото време течеше, а любовта проклета да ми напусне сърцето не щеше. Едно сърце от обич сътворено, едно сърце от обич разрушено. И мина време... оцеля, аз нов живот успях да му даря. Направих го не от плът, а от камък. За да не може никой върху него ръка отново да сложе. 23-26. 08.2007г. *** Нов живот открива ми света, нов живот от другата страна... ... и прах... и пепел... самота... мъртъв огън под дъжда... погром, разруха, нищета... сива плът човешка, жива смърт... зловеща. И кръв в шепите събира, опитвайки надежда да намира. 15.11.2007г. *** Обичаш ли? Обичаш ли, кажи?!? С друг човек си ти, нали? Знам, че никога няма да бъдем ние-аз и ти. Затова заминах, болката да може да заспи. Не исках да се будя и заспивам в самота. Не искам, затова сега съм в другата страна. Тук аз ново бъдеще за себе си намирах. Тук аз нов живот, уж по-добър, откривах. Но пак те срещнах и разбрах, не искам аз живот в страх. Страх, че може да те имам, но няма. Страх, че губя шанса си да бъдем двама. Реших, че трябва да остана. Но ти не каза нищо, замълча. Остави ме да плача пак сама. Заради теб "там" е вече "тук" Заради теб моят дом е вече друг. С всичко свиква се нали? По-лесно става, казват, но дали? И пак си времето минава, и пак човек опитва се да оцелява. Минаха години и още вярвам, че ще минат. Не знам дали в мислите ще си, но сърцето, вярвай ми, завинаги. Може някой друг да срещна, повече от смъртта да го обичам. Но първата любов една е и аз с твойто име я наричам. 19.11.2007г. *** Ти си този, който научи ме на обич. Този, който научи ме да мразя. Този, който любовта за лек представи. А всъщност, отрова да изпия ме застави. Защо така жесток си? Аз бях просто мъничко дете. С любовта дари ми ти живот, а после бързо го отне. Ти си дявол с ангелски криле. Гръм в пурпурно небе. Буря в тихото море. Окови на дете.. Ти си сълзите стичащи по алените бузи, от сърцето капки кръв течащи. Ти си стъклата проболи душата. Ти си смъртта, нищетата. Ти беше животът, съдбата. 23.11.2007г. *** Проклинам живота си черен, проклинам и теб. Проклинам живота си земен, проклинам и мен. Защо те срещнах аз тогава? Защо те срещнах после пак? Защо обикнах те тогава? Защо обикнах те и после пак? Какво направи ти, кажи ми! Защо отново ме боли? Какво пак стори, обясни ми! Защо сърцето ми скърби? Не мога повече така. Колко мъка в себе си аз нося... Не искам повече така. Колко думи в себе си аз нося... но да ги изрека не мога, нямам повече слова. Тогава исках да умра, но някак всичко преодолях. Сега не искам да живея, дали след време пак ще кажа "Аз успях!" Да вярвам, да вярвам, да вярвам. Всеки ден правя това. До кога, кажи ми, ще продължавам с тези глупави неща?!? 26.11.2007г. *** Сънуваш мечтите човeшки, сънуваш мракът зловещ. Сънуваш животът безкраен, сънуваш ужасно отчаян... Кръст в земята, със сила се забива, кинжал в земята и цяла с кръв се пак пропива. Мъртвешката ти плът забулена в нощта, разяжда се все повече от таз проклета лунна светлина. И искаш да живееш, но няма. Искаш и молиш за пощада. За всичко забрави, със смъртта се примери!!! В живота цял те нося, Но в гроба не ще те отнеса. Там ще те забравя, Душата си с мир ще аз даря. Не живей! Умирай! Не на теб го аз желая, а на мен. От твойта смърт аз имам нужда, Защото всеки път, чувствата в мен заспали, една твоя дума в мен събужда. Ти живей, но не в мен, В мен умри!!! Защо въобще се ти роди?!?! 03.11.2007г. *** Сърцето ми вземи. Аз моля! Душата остави ми! Нека имам воля. Воля да продължавам да се боря с живота, със съдбата и с мрака вечер идващ хванал самотата за ръката. Сърцето ми вземи! Аз моля. Не искам вечно с него аз да споря. Защо не мога да го подчиня? Защо с него трябва да се съглася? Не искам! Нека нямам чувства. Нека тъна в самота, но не и в болката сама. Сърцето ми вземи! Аз моля. По други пътища то иска да го водя. Със сълзи да го удавя, не успях. Без дъх щом оставах, да спра и неговия, не успях. С мъката пронизваща ме всеки ден, да пронижа него, не успях. Боли, щом имам го аз него. Ти дари ме със сърце. Сега го, моля Те, вземи. Боли, не искам аз сърце. Боли, нека спре в гърдите да тупти. Живота остави ми, но сърцето ми вземи! Него отведи го! Мен ме пощади! Аз Те моля толкова години за капчица любов. Но явно, че не искаш да чуеш моя зов. За това, чуй, таз молба, поне: Аз моля! Сърцето ми вземи. Но душата остави ми, да мога да се боря. 04.11.2007г. *** Защо понякога толкова те мразя? А всъщност, те обичам. Защо не мога да разбирам, защо в любов се вричам? Защо обичам те, кажи? Защо очите твои не мога да забравя? Защо в гърдите болката боли? Защо всеки казва "Продължи" ? Аз знам какво трябва да направя... не искам "умните" съвети, от тях не се нуждая! Защо с мълчанието си пак ме нараняваш? Защо обичта горчи? Защо всичко в пламъци гори? Защо изгарям, но живея? Защо боли ме, но се смея? 08.12.2007г. *** Не често пъти обръщах се към Теб. Моля Те, прости ми, че с всичко исках сама да се преборя и за помощ, не исках да помоля. Аз вярвах, че ще имам всичко, че щом искам, ще ми се даде. Нали така пише в Твойта Книга... и следвах тия думи наивна и почти дете. Аз вярвах, че мога, че ще имам, вярвах в топлото човешко сърце. Вярвах и в Теб, макар че Ти не бе до мен. Вярвах, някой ден лудостта ще спре. Мислех, че мога аз всичко, не разбрах, че греша. Затова към Теб обръщах се с молба, но Ти... отвръщаше глава. Бурята отмина, настъпи тишина. Но появи се след година и пак кръгът се завъртя. До кога ще ми играеш тези мръсни номера? Кога ще мога любов аз да получа, а после да даря? До кога ще продължаваш с Твоята игра? Кога ще ги научиш тия прости правила?!?!? 13.12.2007г. *** Дали ще има топлина, дали огън ще гори, когато разтопи се пак леда и всичко на ново се роди. Ще има ли вятър в утрешния ден, когато отворя очи, но не си до мен. Ще има ли вяра в мойто сърце или Господ и нея ми взе?!? Аз имам още много въпроси, но в шепи събирам ги, за да може този, който проси, отговор с въпрос да му намирам. 13.12.2007г. *** Аз живота свой, няма да предам. Може и да страдам, всеки ден да падам, може в облаците да летя, но живота не оставям. Животът си, ще продължа!!! Не ми пука за тъпите лъжи. Не ми пука, че всеки за велик се мисли, че Земята се върти! И аз съм тук, на нашата планета, и аз искам да продължа!!! Това, че някой иска да ме спира, не ознчава, че ще спра! Ще се боря и ще искам, ще отстоявам моя свят. Ще вървя напред и в шепите ще стискам любов и мъничко късмет. Не само ще вървя, ще бягам към моята звезда. И ще показвам, че мога... че ще постигна моята мечта. Напред ще крача, обръщайки назад понякога глава, за да не забравя пътя, който извървяла съм, за да мога, живота си да продължа. 26.12.2007г. *** Преди време казах, от съвети тъпи не се нуждая. Защо всеки претендира, че живота ми разбира?!? Никой със собствения свят не може да се справи, а пък моя се опитва да оправи! Гледайте си вашите дела, грижи за моите, аз сама ще си "бера" Не ви ли стигат ваш`те си дилеми, че завирате носа си в моите проблеми?!? Стига, престанете!!! Аз мога и сама! По пътя продължете! Оставете моята съдба! Аз искам да съм просто мъничко щастлива! Защо вредя ви със това? Защо опитвайки да съм щастлива, трябва да греша?!? 31.12.2007г.
  2. Slyncheva

    Спомен

    Нощ и тишина. Луната пълна. После самота. Премрежен поглед. Безмълвен стон. Дълбока болка. Забит в ковчег пирон. Порой безспирен. После ден. Сбогом. Подарък за последно- две лалета. Нищета... И сякаш сън... Но не!!! Прощално слово. И камбанен звън. 29.03.2008г.
  3. Slyncheva

    Увяхнали спомени

    В локва кална разтворено листо. В него капки кaлни поръсени с пепел от стъкло. От покрива на стара сграда, протягам своята ръка. Опитвам се аз пепелта да хвана, политам някъде... към вечността. ................................................... Аромат на сяра. Вкус на кръв. Отнета вяра, хвърлена за стръв. 16.02.2009
  4. Slyncheva

    Дете

    Под небето, под звездите, тук долу, чакаше дете. Протегнало ръка с надежда, някой топлота да му даде. Но ръката празна си остава, а детето с подрязани криле. Ще мине време, ще му подарят прегръдка. Ще сгрее изстиналото му сърце. Ще размаха силно на гърба крилата. Ще полети към нови светове. 23.03.2008г.
  5. Slyncheva

    Да се...

    Да се влюбиш в една магия, да откриеш мъничко любов, да се сливаш с една стихия, да се бориш в живот суров… и да знаеш, че няма вече накъде, но вървиш напред и нищо не може да те спре. И да виждаш, че няма начин за промяна, да не се отказваш, дори в живота нищо веч` да няма. 28.05.2008г.
  6. Slyncheva

    Повярвай

    Повярвай. Не замлъквай. Повярвай. Не мълчи. Повярвай. Просто продължи. Не затихвай. Трябва да те чувам. Не заглъхвай... Не умирай. На чужди помисли не мога да робувам. Не тръгвай. Не мога с теб да се сбогувам. 20.06.2008г.
  7. Slyncheva

    Пръст

    Гореше в пламъци дивата нощ, във въглени ставаше огромната площ. В демонски огън се дави земята, в димящи порои души се луната. Прахта те попива, заравя света, с новия гроб венчава смъртта. Потапя ковчега суровата пръст, отгоре му гние човешкият кръст. 10.06.2008г.
  8. Slyncheva

    При себе си ме, Ти вземи

    Не мисля, не мога... Ридая, боли. Не мога, не мога... Госпиди, при себе си ме прибери. Не искам, не искам, не искам, не мога..... Умирам аз бавно! Умирам! Не живея, нямам аз нищо, нямам мечти. Да сравня с нещо земно, онова което чувстам, непосилно е сега дори. Но той...Какво направи той? Жива съм! Защо? Нали брутално ме уби? Разряза бавно без упойка тялото горещо и извади от гръда сърцето мижаво и смешно. Заши с бодлива тел раната дълбока и започна тя да гние, и появи се болката жестока. Черна кръв от мене капе, тръни, вместо сълзи. 07.03.2008г.
  9. Slyncheva

    Ти

    Дарена с ангелска усмивка, с очи на Дявол, с криле на Бога, с кръв на Демон във вените течаща... Обичаща като дете, като Сатана тъй жестока и мъстяща... с пламтящо в гърди сърце. Ти, играеща с хората, отнемаща живот. Ти, впръскваща отровата, на врата окачваща хомот... Ти, като Богиня прелестна... и тъй изящна! Ти, като вълните бурна и тиха като пясъка. Ти, идваща с прилива, ти погубваща звезди. Ти, дишаща със силата на огъни горящи, изпепеляващи души! 04.02.2009
  10. Slyncheva

    Кажи ми, Птицо

    - Хей, Птицо! Защо си толкова унила? Не вярвам аз, че виждам – как глава с крило си скрила. Какво се случва с теб? Кажи ми! Не бях те срещала такава в моите очи. Топъл поглед ти, дари ми и скърбите си сподели. - Стара съм. Живях аз твърде дълго. Прекалено много, май, видях. И бях свободна и безгрижна, но не щеш ли, златна клетка, сама си пожелах. Не знаех аз, какво избирам... Твърде късно осъзнах! Отначало, грижише се той за мене и мислех, че завинаги ще е така. Излъгах се от хубавата клетка и от свежата храна. Остави ме да чакам, да ме убива всеки ден глада. И гладна бях и жадна, някой ден чудо де се случи. Да се появи отново и кафеза да отключи. Милиарди пъти се опитвах да избягам. И мъчих се.. но не успях. Не спирах да се моля, поне по-мъничко да страдам. Накрая просто спрях... ...Обаче той дойде, освободи ме. И аз щастлива бях. Но не тръгнах с мойто ято да се рея сред звездите. А останах, омагьосана отново, не от златна клетка, а от златен прах. Сама окови сложих на краката и после доверих му се, и той отряза ми крилата. Но и таз магия не беше вечна, като че ли, за мойта участ зла... Успях аз да прогледна. Ах, колко сляпа съм била. По-добре би било обаче, незряща да остана, така не бих разбрала в какво превърнах се сама. Но избягах най-накрая от таз фалшива красота. Отлетях аз надалече. Сега не може да отнеме мойта свобода. - Тогава, Птицо, всичко е наред! Недей се кри под тази перушина. Защо тъй тъжна още си, кажи ми! Нали веч` бедата те отмина? - Отмина ме бедата, но дълбока диря остави тя в душата. Крия се под тази перушина, защото ме е срам да си призная, колко глупава била съм. Как допуснах да се случи, собствения свят сама да срина ?!?... 16.04.2008г.
  11. Slyncheva

    Лошо време

    Премрежени погледи, сивкаво време. Горещи целувки и аз пак до тебе. Любов под звездите, парещи ласки. Край на мечтите, начало на новите маски. 09.06.2008г.
  12. Slyncheva

    Нека да се разберем

    Господи, хайаде да се разберем. Искам само един специален, той да е с мен. Всичко друго сама ще си постигна. Наясно си с това. И всичко до сега сама постигам... Ти, поне, сбъдни ми таз мечта. И после пак ме забрави. Не ще е по-различно от преди! Поне едно едничко нещо изпълни! Обич ми дари! 18.05.2008г.
  13. Slyncheva

    Започвам да дишам

    Път, вода, обич чиста. Къс душа, сълза лъчиста. Игли в сърце забити. Мечти с кръв пропити. Ярост, гняв и суета. Въздух, сила, свобода. 17.10.2008г.
  14. Slyncheva

    неизречени... нечути...

    *** Аз искам да мълча... Изморих се да говоря... Искам да избягам, да се скитам из простора. Да чувам вика си щом крещя... Да чувам тишината, когато замълча. Искам да се махна, да бъда аз. Писна ми да слагам маски на всеки получас. Защо играя вечно роли на щастлива и добра? Защо светът ме принуждава да си крия същността? Защо не може никой да ме приеме такава, каквато съм сега? Трябва ли и аз като вас да стана – привидно истинска, А всъщност зла?!? 01.01.2008г. *** Искам да видя морето, искам да видя брега. Птиците в небето и пясъка в ръка. Искам да вдишам моя въздух и видя моя изгрев, и в небето вечер, моята луна. ... Да се любим под звездите и да крещя, защото съм щастлива, защото съм с теб, не сама. 2007/03.01.2008г * * * Две следи по бялата пътека. Две сълзи в нейните очи. Две ръце изтриващи водата. Две звезди изгрели в полумрака. Две тела в едно се вплели. Две сърца полуумрели. Два свята коренно различни. Две съдби разделени от живота. Две души... но всяка, поела в своята посока. 05.01.2008г . *** С ярост изпълнена душата, към теб обръща се сега. Защо уж непозната, а всъщност най-близка съм била? Аз хиляди въпроси ти задавах, но на един смислен отговор не получих. Трябваше постоянно да те наблюдавам и всъщност да те опознавам се научих. Не съм само аз тази, която чувствата прикрива. Ти си онзи, който слабостта си в пелена от фалшиви думи, вечно я увива. Една съм, а после ставам друга.. Каква съм? Ще решиш ли докато съм още тука? Но вече няма смисъл, далече сме един от друг. Аз знам, не съм ти безразлична, дори не се опита да го скриеш тия дни, когато бяхме заедно, макар за мъничко сами. Понякога си мисля, че съм влюбена, понякога греша. Но винаги ще те обичам и ще бъда в твоята душа. За това щастлива съм и не плача. Усмихвам се, когато спомените ни нахлуят в обърканата ми глава, защото животът ни е кратък и трябва да се радваме сега. 07.01.2008г. * * * По стълбата на живота се катеря... Вървя нагоре и се смея. Защо, мнозина питат ме, животът е жесток, а ти се смееш? Защото нямам избор. Какво да правя? Да се свия? Да треперя? Аз искам свобода. Не искам верига на врата. Докато мога, ще се боря, ще се съобразявам само със себе си и с всички за живота си ще споря. Не ми трябват мантенели по моя път мечта. Аз искам само пътни знаци осветени, за да виждам пътя, по който ще вървя. Вие спирайте, защото искате, защото трябва... Аз ще продължа. Не спирам, докато не срещна очи в очи смъртта. На пред вървя и не спирам, животът ни е кратък. Аз нямам време да премислям, какво да сторя, че да бъде сладък. Постъпки правилни, погрешни? Кой решава пък това?!? Аз мисля, понякога сме смешни, когато твърде много мислим над своята съдба. Аз чувствам и вървя, не мисля, че греша. 12.01.2008г. * * * Щастлива съм, без повод и сама. Щастлива съм, защото чувствам обичта. Ще се усмихна на луната тази вечер, ще й пратя целувка да ти предаде. А утре, слънцето на мен ще се усмихне и топлота в сърцето ще внесе. Ще те сънувам в бяло, потопил крака в соленото море. А аз до теб ще седна на брега, ще те погледна нежно, влюбено, наивно..., почти като дете. Ще те прегърна, ще ме целунеш... Ще се потопим в тихата вода. Вълните ще ни галят с морска пяна, магия ще ни донесе най-светлата звезда. Вятърът ще гони злите мисли, ще ни довее любовта. Ще се събудя и ще бъда твоя, макар и не сега. 12.01.2008 *** С дъх на утринна роса. С аромат на морски бриз. С усмивка истински красива. С детски поглед чист... Такива спомени връхлитат, когато появи се самота. Любов ли бе? Или лъжа открита? Или просто някаква мечта? Със самотата, идва болката - Тъга. С нея всичко си отива, дори присъщата ни суета. И нямаш нищо, когато денят отива си до вечерта. И после, ражда се отново смисъл, щом посрещнеш сутринта. С лице сияйно, като изгрев. С ръце горещи, като жар. С глас вълшебен и влудяващ... Но вместо обич да те води, страхът, ти беше господар. 25.01.2008г. * * * Да плачеш без глас. Да мълчиш гръмогласно. Да сияеш без огън. Да помръкваш без жар. Да се будиш без сили. Да заспиваш без плам. Да пропадаш с надежда. Да летиш без криле. Да се луташ с идея. Да откриваш без смисъл. Да търсиш отрова, но да няма къде. 31.01.2008г. * * * Изморени клепачите тежки, затварям аз бавно сега. И търся в съня да намеря, смисъл отново да продължа. И всяка вечер намирам нещо аз явно, щом посрещам пак сутринта. И новия ден ще живея, щом те видя Зора. Изгрев, хаос, тишина, настъпва залез, с него мрак... И пак клепачи натежават, и вятър движи се с луната в такт. 31.01.2008г. * * * Прокоба тежка, орисия зла Какво ми стори, ти Съдба? Защо не мога други да обичам? Защо оставам си сама? Защо отблъсквам любовта им? Защо се спирам, когато имам зелена светлина? Какво се случва с мен? Какво ми става? Защо с хората съм зла? Не искам времето назад да връщам, а напред да превъртя. Да премине бъркотията в главата. Да мога частите да събера. Да ги поставя на местата И нов пъзел да започна да редя. Там картината ще бъде друга, сама ще си я избера. И ще бъда аз щастлива. И ще бъда аз добра. Животът ще се промени и с него, ти Съдба. 16.02.2008г. * * * Мразя, когато мълчиш, мразя, защото боли ме. Мразя, когато обичам те! Мразя, защото убиваш ме. Време, време...Но колко още? Не мога да чакам да се изтече. Защото то ще свърши и ще си останеш за винаги в в счупеното ми сърце. Искам да живея аз на ново. Искам свобода. Не желая да си повод за всяка следваща сълза. Не искам да ме мъчиш, не искам нови рани да ми причиняваш. Не искам да ме мъчиш, не искам стари да отваряш. Колко още трябва да изстрадам, колко,че да спреш? Колко още трябва да избягам, че да задмина утопичния копнеж? Ти жесток си и брутален. Харесва ти, когато ме боли. И нечовечен си и безпощаден, не оставяш любовта да отлети. 22.02.2008г. * * * Красиви думи, истински, желани, уви лъжа били са те. Красиви думи, чакани, мечтани, но нищо значили са те. Красиви думи, лъжовни, говореше ми ти. Не бяха те безплатни, а скъпо струваха дори. С цена висока плащам си сега. С цена на две счупени сърца. Едното счупи се преди години, а другото... до утре ще умре. 22.02.2008г. * * * Какво да правя? Пак в черна дупка се намирам. Какво да мисля, щом усещам как умирам? Да се боря ли с таз проклета орисия? Да се боря или в черупката си да се скрия? Изморена съм от твоите обиди. Изморена съм от твоята игра. Не искам да я продължавам, искам да я спра. Загубила ме наречи или ужасно слаба. Не ми пука, щом ще вдишам свобода. „Предавам се” ще кажа даже, за да забравя и да полетя. Не искам с теб борба да водя, кой по-достоен е сега. Не искам да се тровя с твоите слова. Престани да ме тормозиш с глупави лъжи. Смисълът на всичко, отдавна се изгуби. Моля те, ме забрави. Но постарай се, този път, да е завинаги! 23.02.2008г. 03:19ч. * * * Колко истинско беше всичко... и колко фалшивите дни... Колко обичах те, Господи! Колко, не знаеш, дори! Грешах ли щом мълчах? Грешах ли щом не спирах да говоря? В мен ли бе вината? Или пък беше твоя? Какво трябваше да направя? Какво трябваше да изрека? Защо не ми го каза? Или си мислеше, че ако го чуя пак ще спра? И аз не знам, какво бих сторила тогава. Но и да го мисля, няма смисъл, друга е реалността. А колко истинско беше всичко и колко истинска с тебе аз бях. Не трябваше да се разкривам. Не трябваше да вкусвам твоя грях. Но какво да сторя вече? Късно е! Пак със спомени ще си воювам. И ще се крия от свата, за да не виждат, че от глупостта си се срамувам. 26.02.2008г. * * * Бях за мъничко щастлива, бях със теб... и всичко бавно си отива, за тази болка няма лек. По-добре е да сме разделени. По-добре далеч един от друг. Не искам повече промени. Мисля да остана тук. И всичко беше, беше... Няма вече... Край! И искам да ти кажа „Сбогом” , но май това превърна се в обичай. Стига вече... Какво било, било – щастие мъничко, трепети истински, радост вълшебна ... ... и моята обич... неземна. Ако съдбата е решила, отново ще ни събере. Ако е писано, пак една в друга ще вплетем ръце. 27.02.2008г * * * Ако можех, щях да променя света, Щях да бъда друга... Ако можех, нямаше да се родя. Не ми харесва тоя свят. Не ми харесва! Аз искам да направя нещо, а друг ме дърпа на страна. „Ти не можеш. Не се бори” – вечно чувам... Щом не мога, защо съм стигнала до тук? Защо успях да имам всичко, което исках? Защо постигам своите идеи? Защо не променям още своите идеали...!?! Престанете, хора! Престанете! Да съсипвате човешките мечти! Защото вий, не можете да победите, на мен това започва да вреди. Ами, хайде, вземете своята награда и ми дайте тишина. Оставете ми да си мечтая, оставете малко свобода. Нека аз сама си покоря върха! 28.02.2008г.
  15. Slyncheva

    Прах

    В тишина на мисли празни, бродя по мъртвата земя. В шум от думи неизречени, глуха ставам и кървя. В тъмнина от слънце жарко, сляпа съм и пак мълча. В светлина на нощи непрогледни, виждам пламъци... и как горя... В пепел сива се превръщам... .......................................................... Разпиля ме вятърът до сутринта... ......................................................... 08.07.2008г.
  16. Slyncheva

    спомени

    Мислех си за миналото време... ... да те видя не успях... Мислех си за болката от тебе... ... истински с тебе аз не бях. Спонмям си за нощите ни заедно ... навяват ми тъга. За слънчевите утрени... с теб, но някак си сама. И исках те, и молех се, и вярвах, и копнях... Колко много зарад` тебе... Колко много преживях. Щом сещах се за твоята усмивка, усмихвах се и аз. А сeга боли ме и не вярвам, че толкова години изживях... Любовта е сляпа, казали са хора! И с право! Вярно е това! 11.12.2008
  17. Slyncheva

    * * *

    Порязана ръка- дълбока рана. Кървава сълза и черна дама. Отворена врата- огъни горящи. Счупени стъкла- призраци неспящи. Дива красота- образ огледален. Пареща кръвта ... в устата вкус метален. На устните стъкло- по него капка кръв. Изпиващо те зло... боли така веднъж. 15.05.2009
  18. Slyncheva

    Път

    Нощна светлина и мисли по бетонни плочи. Дива красота - вятър пътя сочи. Открехната врата - неканен гост. Порутена стена - изграден на ново мост. Път избран. Джобна карта. По пътя хан и утре пак на старта. 13.04.2009
  19. Slyncheva

    Съжалявам

    Съжалявам, мога само да ви кажа. Провалих се... ... и сега. Не исках... Наистина не исках. Но така се получава... Не мога нищичко да променя. От мечтан, превърна се животът ми в кошмар, но не сънуван, а истински живян. Аз исках само мъничко да съм щастлива. И още толкова късмет. Не исках всичко да се срива. ...топи се като лед... Съжалявам! Съжалявам, наистина аз много! Не мога друго сега да изрека. .................................................. Не трябва да го казвам... ... иска ми се да умра. ............................................... С времето всичко ще отмине. Не искам да се примиря! Не мога да повярвам, че с живота трябва да се съглася! 08.05.2008г
  20. Slyncheva

    Сън

    Чувам шум от мъртва тишина. Чувам писък от бездънна пещера. Усещам болка, потопена в тъмната вода. Усещам нищета, превърната в пясък от ронеща скала. Виждам бъдеще в капка дъжд. Виждам минало сред стара ръж. Дишам днес с вятъра в мен. Заспивам вечер мислейки за утрешния ден. Премигам бавно, унасям се в съня. Въздишам тихо, надявам се, че ще те открия. Че някой ден до мен ще си на сутринта. И ще останеш до залеза на този тъй омаен ден, за да се събудя утре в прегръдки нежни от сатен. 01.06.2008г.
  21. Slyncheva

    Питам...

    Седя на стари стълби под гъста сянка на дърво. Говоря със сърцето си, остана то единствено. Питам го “Защо?” Защо обичам те? Защо!?! Но няма отговор, а тишина. Удар бавен, после два … отмерват тихо вечността… 20.07.2008г.
  22. Slyncheva

    Чакам

    Нима смъртта е тази, `дето слага края? Нима смъртта, ти казва стоп? Таз` игра не е от вчера... И аз мога да играя! В собствения си живот не искам да се чувствам роб! И аз мога да го кажа... И не само мога... казвам : КРАЙ! И нямам нищо, никой вече... Почвам от начало. Къде съм? Отгадай! Без дом, без работа, без теб... Но с бъдеще! Вървя напред... Ще дойде време и аз ще имам своите щастливи дни. Ще дойде време, ще бъда друга, всичко ще се промени. Сега затварям бавно натежалите клепачи, въздишам тихо в топлото легло. И чакам аз да дойде утре, за да съм с ден по-далече от всичко случило се зло! 20.10.2008г.
  23. Slyncheva

    Сълза ли?

    Сълза ли виждам в окото бяло? Сълза, породила се, защото чувстваш липсата на някой? Или ми се е привидяло? Сълза ли виждам по лицето грубо? Сълза от болка, че не е до теб? Или е нещо друго? Сълза ли виждам, пропила в дрехата ти стара? Сълза ли? Или капка дъжд временно се беше свряла? Нима това сълза е, родила се от твоята душа? Нима сълза е? Къде сега са твоите слова? 06.04.2008г
  24. Slyncheva

    Здравей

    Здравей и тази вечер. Сега тиха, тъжна и сама. Здравей, ти нощ, студена като глетчер - мразовита, бурна, зла. И тъмно е... Ти носиш кораб над вълните, но със скъсани платна. Преминаваш вечно през водите, за да стигнеш до брега. Там чакат те дедите, родили моята мечта. Бързай, за да вкусиш парче от тази топлина. Да почувстваш във гърдите, колко нежна съм била. Да усетиш как горчи, когато си обичал, не само вкуса на морската вода. Да отпиеш от мечтите и да видиш, че там не съм сама. 11.04.2008г
  25. Slyncheva

    Смахнато и объркано

    Гласове вълшебни. Тихи стъпки. Пелена мъглива. Тъжен блян. Вятър нежен. Кръст в земята. Дъжд, тъга, Сълза, усмивка. Живот неразгадан. Кръв горчива. Цвят червен. Вълни, скали и пяна. Огън в ясен ден... 22.03.2008г.
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.