juventus_fen

Ивайло Петров - "Преди да се родя"

    232 мнения в тази тема


    " Обърнатият патриархален свят в "Преди да се родя и след това" " това е темата който може да помага Публикувано изображение

    Редактирано от juventus_fen (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    За кога ти трябва тая тема?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    За кога ти трябва тая тема?

    <{POST_SNAPBACK}>

    за понеделник Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В нета май няма нищо - ако имаш време можеш в понеделник са отидеш до някоя библиотека и да препишеш тема от в-к Гимназист бр. 37/2000г. (Преобърнатият родов космос), бр. 34/2004г. ("Връзката между повествованието, описанието и разсъждението") и 35/2004г. (“Обичаите и нравите в преобърнатия родов космос”) - съжалявам само с това можах да бъда полезна Публикувано изображение

    Тук можете да прочетете повестта: http://www.slovo.bg/old/litforum/005/ipetrov.htm

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    BelSchool погледни тук има доста работи

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Цялостен анализ на произведението, може с малки добавки и промени да помогне при всяка тема:

    1. Уводни думи за автора и неговата творба

    Ивайло Петров е сред изявените български съвременници писатели. Творчеството му е интересно и жанроово разнообразно. То обогатява нашата литература с нови теми и нетрадиционен поглед върху познати проблеми. Ивайло Петров създава различни по жанр творби , но особен интерес представляват произведенията наситени с хумор и автобиографизъм (”Преди да се родя и след това , ”Объркани Записки”)

    1.1 Темата за промените в българското село и психологията на българина.

    Една от лщбимите теми в разказите и повестите на Ивайло Петров е свързана с живота и народопсихологията на българина . В това отношение учители на писателя майстори разказвачи като Йордан Йовков и Елин Пелин.

    1.2 Отношението между миналото и съвременността в повестта ”Преди да се родя и след това ”

    Популярната повест ”Преди да се родя и след това” представя по необичаен начин събития от миналото и настоящето на героя. Показан е в детайли животът на няколко поколения добруджанци.

    2. Теза

    Повествованието в ”Преди да се родя и след това ” разкрива преобърнатия , отразен образ на света в съзнанието на героя. ”Преобърнатия’’ са времената , хората разместват своето място в хронологията на поколенията , преобърнат е родовия космос . Тревожно е зададен въпросът за оцеляването на националното ни съзнание , след като представите за родови ценности и нравственост са различни във времето . Иронията и пародията се превръщат в основно средство за изразяване на събитията и характеристиката на персонажите , които изглеждат смешни в ироничен хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.

    3. Аргументация

    3.1 Ролята на двуделното заглавие. Противопоставят се представите за преди и след.

    Смисълът на това противопоставяне е да се възприеме раждането на новия човек като събитие в живота на рода, както и да се съпоставят битът и моралът нна два свята. С раждането на детето животът на рода се разделя на две : маловажен (преди) и важен (след)

    3.2 Запознанството на читателя с рода и героя

    От първата до тринадесетата част на повестта разказвачът ни запонава с двата рода. Бабите и дядовците се суетят около годежа и сватбата на децата си

    - традиционното битоописание при представянето на външността ,езика и начина на живот на село.

    - Схващането за добродетелност на момчето и на момичето (Чувството за свян помага или пречи на общуването?)

    - Съревнование между двата рода по имотност и по хубост, Създава се усещането за пазарлък при избора на булката.

    4. Колоритните образи на сватовниците – Патладжана и Каракачанката . И двамата са неповторимо сладкодумни , а Каракачанката има запомнящ се вид.

    - Авторовия полед върху лъжата като неизменна част от живота на човека . Двата рода се надлъгват за имотното си състояние, за да ”градят авторитета си”. Авторът използва пародията ,за да изрази отношението си към тези ”традиции’ в сватосването.

    - Остроумието и чувството за хумор на разказвача (разузнаването и представлението на Каракачанката) . Образите , които представя, са изградени с умиление и любов , с носталгия по отминалото време.Това са хора , надарени с природен интелект и талант да общуват (пословиците и поговорките,с които патладжана уговаря сватовете).

    - Размислите за човешкото достойнство и чест (преговорите между двата рода в пета част).Фаталното разваляне на преговорите: ” ..Ако трябва да сравняваме ползата за човечеството от един годеж и една поема,да речем, ще видим ,че едното е къде къде по-полезно. Човечеството може да живее векове без една поема , но без годеж и брак ще се обрече на самоунищожение ...” Ето защо проваления годеж е най – голям срам, както за рода на момчето , така и за сватовника. Това е събитие,за което ще говори цялото село.

    - Злополучната кражба на момата . Възможност на рода да излезе ”с чест” от създалата се ситуация , като открадне момичето. Иронията в представянето на любовното чувство придава ново измерение на традиционните ценности (сцената с разменените булки; моментът , в който момичето безропотно приема новия си дом, доволно от това , че ще живее заможно).

    - Ироничното представяне на сватбения ритуал (образът на селския поп;брачната нощ;авторовият коментар а важносттс нс петела и кокошката). Със своя свеж , остроумен и ироничен поглед върху събитието разказвачът отрича една остаряла традиция в ритуала. В същото време чрез дистанцирания поглед на все още ”нероден” човек героят не дава присъди ,а се опитва да вникне във философията на живота , в борбата за надмощие между половете.

    5. Раждането на новия човек (тринадесета част)

    - Подготовката на мъжа и жената за събитието.Разпределянето на ролите . Младият мъж не е готов да поеме новата роля на баща. Общността не му помага да осъзнае бащинството ,защото тя го държи настрана от събитието. То е пазено в тайна. Иронията в ситуацията е ,че мъжът преживява по – емоционално раждането на теленцето , отколкото на детето си . С много хумор героят разказва за ”съревнонанието” между него и телето. В този контекст обеснява своя ”опак характер” .

    - Фолклорната емблематичност на текста (обесняненията на баба трена за раждането на детето ”...ще дойда от някакав горен свят и трябва да кацна на меко,за да не си строша коленете...”; дъждът е знак , че ше му върви леко , а пък появата му с краката напред е повод на бабата да каже: ”С краката ще си изкарва хляба!”). Знаците и наричанията съпътстват всички важни събития в живота на българина, и раждането ,и женитбата , и смъртта. Погледът на писателя върху тях е философски , той ги приема като неизбежна част от живота ни, която ни определя като българи . Авторът представя мотива за живота кръговрат , в който събитията се редуват , подобно на сезоните в природата.

    - Родът през погледа на новороденото. От раждането на героя нататък текстът губи точната ориентация във форума . Миналоот и настоящето сменят местата си . Необичаен е сериозният коментар на живота;направен от едно бебе с некоколчасов житейски опит . Героят изгражда хумористичен автопортрет и пародира хората около себе си. Не щади и най-близките.Сякаш между другото се коментира темата за личната и колективната отговорност, за пороците на съвременното общество за неговата бездуховност и скука.

    - Превръщане на човека в личност . Ивайло Петров ясно внушава идеята ,че раждането на човека не значи раждане на личността. Човекът става личност , едва когато изгради свой морал на базата на положителния опит на рода , на самостоятелното мислене и желанието да се самоусъвършенства . Човешкото любопитство към живота е полезно за превръщането на индивида в личност.

    - Определение за живот: ” А какво най-после ще стане с мене ,ще се зъбя ли на живота ,ще му чистя циганското лице или ще подвия опашка и ще стоя мирно пред него?... Едва когато успея да разкажа всички тези истории,ще мога, струва ми се , да заявя съвсем определено,че животът ,това е едно безкрайно човешко любопитство.”

    4.Заключение

    Събитията представени в автобиографичната повест на Ивайло Петров ”Преди да се родя и след това ” с чистисърдечен хумор , с открита ирония , представят традиционния бит на българина. Авторът утвърдава идеята,че самопознанието и себезразяването необходимост за всеки човек .Ценното , моралното,красивото в отношенията между хората писателя извежда като непреходни във времето .

    Сватосването - игра и реалност - може да се използа и за Света в повестта и за Иронията

    Повестта ”преди да се родя” предлага необичаен поглед към традициите, миналото,към скъпото,към семейството и рода.Читателя вижда като през криво огледало патриарьалният бит неговата изостаналост,безпросветност и ограниченост.Живота в повестта е представен откъм непразничната страна на сивият делник.Благодарение на лекия и непринуден ьумор и искренността на разказваното авторът внушава без болка и озлобление истини за единн свят,осъден да остане в миналото.

    Самоиронията е средство да надмогнеш оново,което не приемаш в света около себе си,да се дистанцираш и да съхраниш духовните си търсения.

    Бавно,стъпка по стъпка, Ивайло Петров рисува картината на селския бит,в които трайно са се настанили мизерията и мръсотията,песметливостта и лукавството,невежеството и хитростта.

    Най-важното събитие,което доведе до появата на разказвача на бял сят-сватосването и женидбата на родителите му, е представено максимално хъмористично,като иронията му засяга,както външния вид,шапка и духовния свят нагероите. Преговорите,сватосването и годежът са сврзани с”икономически проблеми”,”тактическа грешка”,”външни министри”,”етикеция”.

    Всички тези изрази звучат сякаш не на място,те осмиват и принизяват случващото се.

    Единствената цел на женитбата е”да се сдобията с още две работни ръце”.Младоженеца е на твърде незряла възраст,за да е глава на семействота”той можеше да разлайва селските кучета,да си връзва самостоятелно потурите и да си бърше носа с ръкава на антирията”.

    Момъкът е длъжен да изпълнява всичко,което му наредят.Никой не се интересуваше от неговите желания.Каква красота и романтика моге да има в тпзи начин на живот,когато липсва самостоятелността на избора,а личната воля няма никаква стойност.Органичност и изостаналост определят духовния мир на момъка,кръгозорът е максимално стестнен,но по това той на се отличава от околните.Светът за него се ограничава в пределите на селото,дома и тежката работа.Бедността е съпътствана от простотия,невежество и премитивност на бита и мисълта.Със силна ирония авторът описва годежът и женитбата.

    Нероденият още разказвач гледа на баща си от дистанцията на времето,на духовно разграничилия се човек.В отношението към бащата са чужди понятия като уважение и почитания.Разказвача не си затваря очите пред неговата простота,нечистоплътност,необразованост,духовна органичност.”Той знаеше само стотина думи от родната си реч”,”...не намери кураж да се потопи в коритото...за да не се удави...”

    Авторът преобръща патриархалният свят и го представя от към делничната му сивота.В този свят жената заема неравностойно място.Задомяването и е повод за материално домогване и недостоен пазарлък.Жената също носи недостатъци,формирани от времето.Тя се стреми към по-заможен съпруг,като лубовта е последното нещо,което я интересува.Водещият материален интерес е иронизиран в епизода с крадането на невестата.По погрешка отведена в друг дом,майката няма нищо против да остане в богаташката и къща.Тя обаче безропотно се прмирява със съдбата си и в бедняшкия дом.Добрадетелите на българката са иронично представени от автора.Той отрича това поведение,което е робуване на общоприетата традиция.”...предпочете да симулира свян и невярност...”

    Самоиронията се оказва за разказвача начин за оцеляване в света и за усвояване на особенната мъдрост на духовно извисената личност.

    Родовите ценности и повели в повестта

    „Преди да се родя” от Ивайло Петров

    (план)

    I. Увод:

    Повестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на времето и всичко става различно. Авторът е „свидетел” на събития „още преди да се роди”, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена. Познатият ни опоетизиран Йовков патриархален космос – носител на родовите ценности.

    II. Теза:

    Микротеза 1: Още в самото начало на повестта се преобръщат

    родовите ценности.

    Микротеза 2: Иронично е отношението на разказвача към баща и

    дядовци.

    Микротеза 3: Живеещият в края на ХХ век има самочувствието

    на интелектуално превъзхождащ зависимия от рода

    и традицията човек.

    III. Доказателствена част:

    Микротеза 1: Още в самото начало на повестта се преобръщат

    родовите ценности.

    Разсъждения Доказателства

    1. Родовите ценности - рзаруха 1. „Баба и дядо решиха да се сдобият с още две работни ръце.”

    Извод: За баба му и дядо му женитбата е сделка и не е свързана с

    любовта, с дълбоките и трайни чувства.

    Преходно изречение: Да продължат рода, да народят деца е дълг

    на младите хора кън патриархалните

    традиции.

    Микротеза 2: Иронично е отношението на разказвача към баща и

    дядовци.

    Разсъждения Доказателства

    1. Иронично отношение. 1. ”Баща ми като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца.”

    Извод: Личността в това общество се стреми де се изяви и да се

    докаже, на за осъществяването на себеизявата са

    необходими освен желание, воля, твърдост и ум.

    Преходно изречение: В съвременните градски условия човекът е

    с променен възглед към патриархалните

    традиции.

    Микротеза 3: Живеещият в края на ХХ век има самочувствието

    на интелектуално превъзхождащ зависимия от рода

    и традицията човек.

    /недовършен/

    Съставен от Станислав от 8.б клас

    …животът съвсем не е любопитство,а безсмислена игра

    на природата,дяволски кръг,в който се въртим…

    /Ивайло Петров/

    1).Увод:

    В тематично отношение повестта ”Преди да се родя” безспорно следва традиционния интерес на писателите изобразяващи българското село , живота,традициите и психиката на селянина.Що се отнася обаче до зрителния ъгъл,през който е видяно и изобразено всичко това,както и на словото и стила ,чрез които то се превръща в художествен свят,Ивайло Петров е напълно самобитен и оригинален творец,достойно заслужил мястото си сред нашите класици.

    2).Теза:

    -М1-Любопитството развенчава илюзии,свързани с миналото и настоящето,отрича утвърдените ценности и кара читателя да преосмисли своята собствена ценностна система.

    -М2-Като цяло животът е една безсмислена игра на природата,в която човекът не заема позицията на решаващ,а е една от пионките,с които играе тя.

    -М3-Тези понятия характеризират цялостното съществуване на човека като един дяволски кръг,в който,дори и по нежелание,той безцелно се лута.

    3).Доказателствена част:

    -М1-Любопитството развенчава илюзии,свързани с миналото и настоящето,отрича утвърдените ценности и кара читателя да преосмисли своята собствена ценностна система.

    Разсъждения за: Доказателства:

    1.любопитството за настояще "Баща ми като мнозина от

    и бъдеще нашия род не беше от умните…"

    2.отрицание на утвърдени ценности; "…посещението на годежарката

    присмива се;усеща се насмешка предизвика истинска революция

    в домашната хигиена на нашия род"

    Извод1:Чрез особения характер и необичайното отношение на писателя-разказвач се достига до любпитство,заинтригуващо относно минало,настояще и бъдеще в живота му.

    Пр.изречение1:Това води до опита на читателя да разгадае смисъла на човешкия живот.

    -М2-Като цяло животът е една безсмислена игра на природата,в която човекът не заема позицията на решаващ,а е една от пионките,с които играе тя.

    Разсъждения за: Доказателства:

    1.живот=безсмислена игра на "Най-после аз недоумявах,как

    природата така някой създава някого,без да

    2.несраведливата роля на човека в иска съгласието му,за да го набута

    този безсмислен кръговрат в кипящия казан…"

    Извод2:Изводите на писателя остават явни,че в живота,човек всъщност е само един негов елемент,който бива подвластен на природата и на съдбата.

    Пр.изречение2:В повестта съществуването е определено като един дяволски кръг,в който се лутаме безцелно.

    -М3-Тези понятия характеризират цялостното съществуване на човека като един дяволски кръг,в който,дори и по нежелание,той безцелно се лута.

    Разсъждения за: Доказателства:

    1.обобщаващото мнение на автора за "Кой знае,може би ще се окаже,че

    живота животът…е безсмислена игра на

    2.какво е животът в действителност природата,дяволски кръг,в който

    се въртим…"

    Извод3:Оказва се,че човек е сложно творение,но животът е още по-сложно устроен от него,затова човек трябва да му се подчини и да изживее всяка секунда от него.

    4).Заключение:Чрез разказа си ”Преди да се родя” Ивайло Петров разкрива противоречивият човешки свят,който заслужава мъдрото,комично и вярно изображение,съградено от една интерсна, противоречива и богата творческа личност като него.

    Веселина от8.б клас

    Родовите повели и ценности в разказа ”Дервишово семе”от Николай Хайтов и повестта ”Преди да се родя”от Ивайло Петров

    (План за литературноинтерпретативно съчинение)

    източник - http://belschool.net/

    Вижте и това: http://belschool.net/razrabotkina.php има сравнения между отделни произведения от 8 клас, като има интересно инфо конкретно за "Преди да се родя..."

    ИВАЙЛО ПЕТРОВ - "ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ"

    http://www.myschoolbel.hit.bg/Temi%20po%20...%208%20klas.htm

    1. "Преди да се родя и след това" - невъзможността да простиш (Инна Пелева; Вестник "Култура", брой 20, от 27.05.2005 год.) - виж

    2. Картината на света в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    3. Обичаите и нравите в преобърнатия родов космос на повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    4. С ирония и носталгия към преобърнатата картина на времето в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    5. Самоиронията в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    6. Художествени измерения на времето в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    7. Човекът и родовите ценности в контекста на променящото се време в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    8. Смехът на писателя в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    9. Преобърнатият родов космос в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    10. "Преди да се родя" - Срещу консерватизма в българското село (ЛИС)- изтегли

    11. Връзката между описанието, повествованието и разсъждението в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) - изтегли

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    А някой може ли да ми намери съчинение на тема ''Битът и душевността на героите на Ивайло Петров'' от разказа ''Преди да се родя'' Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

    Можеш да ползваш Сватосването - игра и реалност и 2. Картината на света в повестта "Преди да се родя" (ЛИС) като наблегнеш на героите, защото за бита има предостатъчно и в двете теми.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето още нещо:

    Преобърнатият патриархален космос в повестта “Преди да се родя и след това” ЛИС

    Повестта на Ивайло Петров “Преди да се родя” представя пред читателя един нов и различен поглед към традиционните ценности в българското село. Авторът е “свидетел” на събития, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена, още преди да се роди. Познатият ни патриархален космос, като носител на човешки добродетели, е разколебан. Писателят представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този свят, част от който е той самият, както и неговите най-близки хора. Ивайло Петров ни предлага един нестандартен стил на повествование – разказ за всичко преживяно от все още неродения човек.

    Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, Ивайло Петров отрича невежеството, примитивността и грубостта. “Преди да се родя” съдържа пародия на селската идилия не защото авторът я отрича, а просто защото тя не съществува в света на неговото детство. Иронията му обаче не изключва добронамереност както към хората, така и към случките и събитията. Тя е по скоро бунт към изостаналостта на един затворен, бавно променящ се свят, живеещ по утвърдени от векове навици. Родът е началото на всеки човек, но личността трябва да избере как да живее.

    Повестта започва с един от най-важните моменти в живота на човека – женитбата. Обичаите, свързани с това събитие, са представени чисто прагматично. Проблемът за женитбата е проблем на главата на семейството, а не на момъка. Родителите на бъдещия жених не се интересуват от неговите чувства. Той е длъжен да се подчини на тяхната воля, защото най важно е “ баба и дядо … да се сдобият с още две работни ръце “. Да продължат рода, да народят деца е дълг на младите хора към патриархалните традиции, а това преобръща традиционните ценности.

    С тънка ирония писателят описва усилията на бедното, но с претенции семейство да намери снаха за сина си. Техните усилия предизвикват смях у читателя. Бабата на разказвача смята, че “ момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник “. Когато това обаче не става, тя заявява, че “ нито една мома не й се харесва за снаха “. Авторът остроумно допълва “ без да й мине през ум, че хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия “.

    Истинско драматично приключение е търсенето на мома. Гочо Патладжана, който има “ дяволски усет да намира за всекиго жена “, е главният помощник. Действието от тук нататък преминава през много комични ситуации, представени като дипломатически преговори. Каракачанката е “ добре законспириран шпионин ”. По-късно обаче тя разкрива целта на посещението си в дома на момъка. Така се получава пародия на стародавния обичай – сватосването.

    Откупът, зестрата, пазарлъците определят съдбата на младоженците. Бракът им е предварително решен от техните родители, затова “ бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат “. С голяма ирония е описано посещението в дома на момата. Авторът използва термини от политиката, за да придаде комичен ефект на “ преговорите “. На срещата на двете страни присъстват и “ двамата външни министри “ – Гочо Патладжана и Каракачанката. Военните сравнения са най-подходящи, когато авторът описва преговорите за даровете на сватбата.

    Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация – открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богаташката къща. Ирония съпровожда описанието на този изпитан от времето обичай. “ В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми.”

    Сватбеният ритуал в повестта е истинска пародия на този тържествен момент в живота на всеки. Обстановката е лишена от красота и романтика. Онова, което всички очакват е “ сладката ракия “. Подготовката за първата брачна нощ е представена от разказвача като подготовка преди състезание. “ Патладжана даде на баща ми най-подробни инструкции, за да го подготви психологически така, както треньорът подготвя състезателя, същото направи с майка ми една съседка. “ Тази ситуация няма нищо общо с любовта, тя е по-скоро комична. Моментът на “ сладката ракия “ е изобразен гротесково. Недозрелият младоженец е станал мъж “ малко трудно и преждевременно, но все пак успял да стане “. Авторът иронично определя бъдещия си баща като “ хвалипръцко “, каквито са и всичките му земляци.

    Укор се долавя към отношението на семейството към бъдещата майка, която трябва да работи наравно с другите. Вместо с грижи и внимание бременната жена е обградена с неразбиране от всички и незаинтересованост от страна на своя съпруг, който поради невежеството си дори се срамува, че ще става баща.

    В повестта авторът представя образи и сцени, като изразява ироничното си отношение към тях. Писателят постоянно смесва картини от два свята – на миналото и на настоящето. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва съжаление за изгубените завинаги родови ценности. В настоящето си героят не се чувства сигурен и защитен. Писателят разкрива истината за чуждия му съвременен свят: “ Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява. Сега например … Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги крадат, сами отиват при когото си искат … И кражбите от частни лица се смятат за … предразсъдък. Крадат от държавата …, служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изплъзват от съдебните власти … “

    Ивайло Петров не обвинява и отхвърля миналото. Той не е убеден в превъзходството на новия начин на живот. Мечтае да се завърне в света на чистите детски образи: “ Върнете ми моето детство, върнете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страшните пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци! “ Разказвачът не би могъл да се чувства щастлив сред дивата власт на съвременния свят.

    Ироничният свят на Ивайло Петров в повестта “ Преди да се родя “ с пълно основание може да бъде наречен свят на преобърнатите ценности. Този малък свят е представен пред читателя с пречистващата сила на смеха. Героят преосмисля истината за правото на избор на личността. Родът е духовният корен на всеки човек, но личността е тази, която трябва да избере как да живее.

    Патриархалният космос в криво огледало

    (есе)

    Повествованието “Преди дасе родя и след това” носи преобърнатия отразен образ на света в съзнанието на разказвача. “Преобърнати са времената”, хората разместват своето място в хронологията на поколенията, преобърнат е родовия космос. Българският необятен свят е “заченат” в душата на автора. Разказвачът поема своето духовно пътуване към изворите на родното. Тревожно задава въпроси за оцеляването на националното ни съзнание. Голямата болка на Ивайло Петров е породена от променените ценности в българската нравственост и начина на мислене.

    Авотрът се отнася с ирония към родовото време. С умиление е преставен живота на рода. Авторът анонимни присъства в пародираното разместване на времената. Художественият свят на Ивайло Петров ясно откроява лика на три поколения,всяко от които се “оглежда” във времето на останалите две. Пародията е въведена непринудено. Реките започват да текат в обратна посока, дядовците и бащите се държат като деца , а небето на родовия космос сякаш е под краката им. Несъзнателно, макар и дълбоко убедени в добрите си намерения , те стъпкват духовните стойности на традициите , а когато решат да вдигнат поглед нагоре, откриват ниския свод на земните си страсти. Изглеждат смешни в ироничния хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.

    Дистанцията между съвременност и минало вече има различни измерения. Авторът усеща “чуждо” времето на своя реален, съвременен живот. Погледът към ставащото го отдалечава във времето преди “раждането на новия , модерен свят”. Онова отминало родово време е скъпо и близко на разказвача , макар и да навлиза в новото пространство с “модерния” поглед на съвременник. Разстоянията между хората и епохите стават условни. Авторът поднася ироничната си оценка за света и човешките нрави , които стават традиционни “диви” в новата съвременност.

    Отправна точка за ироничния поглед на Ивайло Петров към обърнатия родов космос е родната Добруджа. Регионалното става национално и отново всичко се слива в тъжния ироничен смях на автора . Издигнал се високо над свое и чуждо , той вижда стойностите , истините за нашето българско време . “Преди да се роди” художественото съзнание на твореца Ивайло Петров се ражда съзнанието за родова чест и българско достойнство. В тях е разковничето за оцеляването на родовия космос.

    източник: http://www.litclub-bg.com/e107_plugins/for...ewtopic.php?118

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля, ако някой може да ми помогне с есе на тема : ,, Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме? " Публикувано изображение Трябва ми за около 13. 11. 2006 г. Публикувано изображение Моля помогнете!!!! ;):)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    иам един въпрос към арти-това за обърнатиа космос в Преди да се родя-от некво помагало ли е?шото ако госпожата по бел ме хване.......:Д

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    иам един въпрос към арти-това за обърнатиа космос в Преди да се родя-от некво помагало ли е?шото ако госпожата по бел ме хване.......:Д

    Не знам дали е преписано от помагало, в сайта Teen учител го има. Можеш просто да развиеш плана за Патриархалният космос в криво огледало в ЛИС или да си дообогатиш и промени тази тема с помощта на плана, за да не е абсолютно същото.
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    някой да знае къде мога да намеря съчинение на тема "родовата традиция в изображениего на ивайло петров в повеста преди да се родя"? pls трябва ми за утре.

    Пиши изцяло на кирилица!

    арти

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    някой да знае къде мога да намеря съчинение на тема "Родовата традиция в изображениего на Ивайло Петров в повеста "Преди да се родя"? pls трябва ми за утре

    В коментар 7 има план със сходно заглавие, надявам се след като си си постнала въпроса да си се замислила и над няколкото поста в темата. Тема 4. от коментар 7 също би могла да отговори на твоя проблем

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    здравейте на всички.бих искала да помоля някои ако има :"светът на миналото:'добро старо време' или 'отесняла дреха'".много ви моля,помогнете.спешно е!!!!!!! Публикувано изображение

    Доуточни за есе или за ЛИС става въпрос.

    арти

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    здравейте на всички.бих искала да помоля някои ако има :"светът на миналото:'добро старо време' или 'отесняла дреха'".много ви моля,помогнете.спешно е!!!!!!! Публикувано изображение

    автор: Леонора Христова

    Светът на миналото: "доброто старо време" или "отесняла дреха" (есе)

    Светът на миналото е неотделима част от настоящето ни, независимо дали е било щастливо или изпълнено с болка и тъга. За мен миналото е и винаги ще бъде "доброто старо време", независимо от обстоятелствата и никога няма да го възприемам като "отесняла дреха". В миналото научих много неща за живота, осъзнах коя съм в този свят, какво ме кара да се чувствам истински щастлива и ценностна личност. Сблъсках се с какво ли не, имах възможност да усетя обичта на хората около мен, както и предателството на други. Но и в двата случая ми помогнаха до известна степен - научиха ме да не се поддавам на чуждото влияние и да бъда просто себе си. Осъзнах, че времето лети неусетно и трябва да се наслаждавам на всеки миг. Не мога да отрека, че искам да върна част от миналото си и да забравя друга, но в един момент усещам, че нищо не е вечно и не мога да очаквам нещо или някой винаги да е до мен. Не съжалявам за нищо сторено и няма да съжалявам. Може би за повечето хора моето поколение сме твърдоглави и безотговорни, но всяко време има своите принципи и морални норми и ако преди е било едно, то сега нещата са коренно различни. Като се замисля, не познавам много хора, които биха дали всичко, за да забравят миналото си и никога повече да не се сещат за него. За тях може би то е просто една "отнесена дреха", от която вече нямат полза и биха искали да я зъхвърлят някъде. И честно казано не разбирам тези хора. Възможно ли е да отричаш и мразиш нещо, което преди си ценил и обичал? Не, аз не мисля, че е възможно. Въпреки, че съм наранявана от много хора, аз никога не съм запазвала лоши спомени за тях. Опитвам се да си представям само хубавите моменти, прекарани заедно. И затова аз считам миналото си за "добро старо време". За пореден път си казвам, че съм безкрайно щастлива не за друго, а поради факта, че не съм лишена от спомени, които за мен остават запомнящи се за цял живот, които ме научават да се справям с проблемите в живота и да бъда по-силна. Научих се да измервам живота не в милионите вдишвания въздух, а в моментите, които спират дъха ми. Да правя всичко възможно да запазвам най-хубавите спомени, защото с тях се живее по-добре. И накрая отново ще кажа, че миналото за мен е добро старо време, което винаги ще бъде в сърцето ми!!!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    то се води литературно есе,но това исля че ще ми поогне също.благодаря!!!! ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето още нещо:

    Преобърнатият патриархален космос в повестта ”Преди да се родя и след това” ЛИС

    Повестта на Ивайло Петров ”Преди да се родя” представя пред читателя един нов и различен поглед към традиционните...

    Източник: http://www.litclub-bg.com/e107_plugins/for...ewtopic.php?118

    Мерсо страшнооо многооо :)

    Моля, моля :)

    арти

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля ви трябва ми тема "Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме" от "Преди да се родя" СПЕШНО Е PLS Благодаря предварително можете да ми изпращате подобни теми на e mail fori1987@abv.bg :yanim:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Fori32, за това есе едно момиче пита вече цяла седмица и няма кой да помогне, даже и отделна тема има с това заглавие. Съжалявам, по-добре не се надявай много, а седни и си го напиши, има досатъчно анализи в темата, които можеш да използваш като помощно средство. Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте!Това се намира в началото на 6-та глава.Кое в представата за миналото е свързано с определението диво и кое с определнието чудесно?И още нещо каква е функцията на аз-повествованието?Моля помогнете! Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    искам само да попитам темата "Преобърнатият модел на родовия свят в повестта "Преди да се родя" с кои теми точно се препокрива и откаде мога да намеря хубава теза.Ето и план ако на някои друг пък му трябва 1.Темата за българското село в произведенията на Ивайло Петров -лит.традиция представя бълг.село в идилична светлина -в творбата ценностите са изместени от пресметливост и алчност,от глупост и наивност,в които живеят героите -писателят ги иронизира,за да покаже тези ценности в истинскта им светлина 2.Идейно-смислов център на разказвача от преди ражането му -индивидуалната съдба е пречупена през съдбата на три поколения от едно семейство 3.Домът -в традиционния родов свят домът е храм крепост, в който се пази святото,отношенията м/у членовете на семейството са чисти,сърдечни,подчинени на патриархалната йерархия -в дома на разказвача е неуютно.... 4.Стопаните -дядо Иван(гавни неща,подпомагащи за предаване на образа му) -баба Неда(-ІІ-ІІ-ІІ-ІІ-) -младоженецът(-ІІ-ІІ-ІІ-ІІ-) -Бера(-ІІ-ІІ-ІІ-ІІ-) 5.Ритуали, упоменати в произведението -храненето(няколко думи за това) -сватбата(-ІІ-ІІ-ІІ-) -раждането(-ІІ-ІІ-ІІ-)

    Редактирано от arti (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ще ми кажете ли каква е темата на повеста и основния и конфликт.благодаря предварително

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте на всички.Опитах са да направа есе върху "Преди да се родя" от Ивайло Петров само че нищо не успях да напиша.Надявам се че някой от вас може да ми помогне върху една от следните теми: 1.Светът на миналото:"доброто старо време" или "отесняла дреха"? 2.Може ли да обичаме някого и същевременно да го усмиваме? 3.Животът на човека-низ от иронични случайности? Есето ми трябва за 15.11(тази сряда).Благодаря ви предварително :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми следната тема: Преобърнатият модел на родовия свят в повестта"Преди да се родя" от Ивайло Петров.Спешно за днес!Предварително много благодаря!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ПРЕОБЪРНАТИЯТ ПАТРИАРХАЛЕН КОСМОС В ПОВЕСТТА „ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ” НА ИВАЙЛО ПЕТРОВ

    В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература.

    Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности.

    В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението.

    Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение.

    Патриархалното село се оказва един развенчан кумир.

    Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности.

    С лека редакция от мен,като съм го взел от тук

    Можеш и да напише свое есе,като основната ти теза може да бъде "патриархалният свят-защо си струва да го запазим или да го отхвърлим". (това си е лично мое мнение Публикувано изображение )

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход