Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    Трябва ми малък отговор на "Каква е причината довела до написването на "Преди да се родя" плс мн ми трябва Публикувано изображение;)Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми много спешно за утре "Ролята на експозицията" в "Преди да се родя".Мерси предварително!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    zdraveite.izvinqvam se za kirlicata no imamproblem v pcto.

    trqbva mi LIS na tema''bit i kultura''na geroite v povestta na ivaylo petrov predi da se rodq

    molq vi pomognete mi ! trqbva mi za utre,ni6ot ne namerih poneta a i se opitah da go napi6a sama no ne se polu4i ni6to.. molq pomognete mi! 6te sam vi mn blagodarna Публикувано изображение:angry:

    ами аз писах на тема бит и дшевност ама то е почти същото. Ето какво намерих в нета:

    "Бит и душевност" на героите в повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя"

    (Литературноинтерпретативно съчинение)

    Разказвачът в повестта "Преди да се родя" представя автобиографията си от особена гледна точка - "преди" собственото си раждане.И още този променен ракурс в заглавието подсказва,че ни предстои среща с миналото - среща смешна и тъжна,забавна и трагична,но истинска и неподправена,такава каквато може да сътвори само истинският живот.Ироничното обяснение,че автобиографията е отговор на "упреците" за знатния произход,едва ли може да подведе със своето добродушие запознатите с нравите от онова време.Именно родовото потекло в онези години (края на 60-те,когато е публикувана повестта) до голяма степен определя мястото на човека в обществото.Ценностната система на обществото,в което живее авторът,е формирана от принципите на равноправието,но в техния огрубен и материализиран вид.

    В "Преди да се родя" разказвачът Ивайло Петров по-скоро търси,но не дава лесен отговор на вечния философски въпрос за отношението между битието и съзнанието.Битът и душевността на героите се намират в някакво ужасяващо равновесие,наподобяващо блатното спокойствие.Изключително трудно е да се определи дали скотския начин на живот е резултат от глупостта или пък душевните недъзи и пороци на селяните пораждат несъвършения им,ужасен бит.Иронията на автора би достигнала всички прибързани съждения за бита и душевността на селяните.Очевидно е обаче,че неговият поглед към патриархалното село не е романтичен и не възхвалява несъществуващи и отдавна забравени достойнства.

    Домът в родовото общество е сакрална територия,защитена и защитаваща обитателите си.В повествованието обаче домът е белязан от глупостта на неговите обитатели и невероятната мръсотия,в която живеят.Къщата като най-важна и съществена част от бита на селянина носи и онази двойнственост,така характерна за морала му - пренебрежение към истината и реалността,но от друга страна и нескрит стремеж чрез лъжа да се представи в по-добра светлина пред другите,на чието мнение не държи особено.Ироничният и пародиен поглед на разказвача разкрива тази двуличност в бита,която се отразява и върху нравствеността на героите.

    Иронията на автора с почти натуралистична точност пресъздава онази част от бита на семейството,която хората обаче не забелязват поради вродена леност и нехайство.Къщата е сравнена със землянка "ала Първата световна война",пред нея липсва само часовой със затъкнат щик на пушката.Снизходително звучи и констатацията,че външната архитектура не била видяна от майката поради дебелите преспи сняг. "Вътре землянката по приличаше на жилище,макар че бе вкопана доста дълбоко в земята." - споделя по-късните си впечатления разказвачът и прави очевидна разлика между семантиката на къща,дом и жилище.Къщата не е онова място,което привлича с топлотата си членовете на рода,напротив - те често са или напъждани,за "да не шляпат по чистото",или си намират работо по-далеч от "семейното огнище",за да не слушат постоянните и "мъдри" съвети на по-възрастните членове на рода. "Горният праг" е достатъчно нисък,та майката често си удря главата при влизане и тово дава повод на дядото да формуира една от любимите си мъдрости,установяващи реда в къщата: "полезно е за жените,за да си сабират ума,преди да влязат вкъщи". "Собата" може да се използва за почивка само в изключителни случаи,когато бременната Бера е паднала от диканята.Липсата на човешка загриженост и топлота,притискаща атмосферата на дома се допълва и от ниския таван,видян през погледа на новородения и освободен от предрасъдъците на рода малък човек - "гредите бяха изкорубени и ниски,боядисани със синка и отрупани с едри черни мухи".

    Почистването на дома се налага,за да бъде заблудено "разузнаването" на противника.Къщата на бабата и дядото е толкова мръсна,че при подготовката за "визитата" на Каракачанката на бунището са изхвърлени "седем кофи боклук".Към интериора на "родното огнище" се прибавя описание и на измазания с говежди тор под,като че да се подчертае още по-силно скотския бит на семейството.Това е къщата,в която предстои да се роди разказвачът - тя очевидно е обиталище,считано за временно,в което са установени по някакъв странен начин притворни,неискрени,грубо материални отношения между обитателите й.

    Още в първото изречение на повестта се садържа пренебрежение към ума на предците - "баща ми,като мнозина от нашия род е в силно противоречие с християнския морал,където да се почитат родителите е дълг и отговорност на всички.Бащата на разказвачът не поглежда майка си,защото или не я забелязва,или не иска да и обърне внимание,когато тя го известява за предстоящата му женитба.

    Посещението на годежарката предизвиква "истинска революция в домашната хигиена" на рода,за да се представи той в престижна,но невярна светлина.Чистотата е смятана за проява на превзетост.Дядото,който си мие главата от Великден на Великден,преди да отиде на черква",е принуден от обстоятелствата да "падне на четири крака пред коритото".В едно изречение иронията на автора достига до смесване на високото и ниското - светият християнски празник и аналогията с животинския свят.Паническият ужас от водата и хигиената трябва да бъде преодолян "къде с молби,къде с бой".Женихът счита за достатъчно да "си изтърка ръцете със сняг и да ги избърше от ръкавите на антерията".Иронията на автора обяснява нежеланието на момъка със страха да не се удави в куритото "тъкмо преди най-значителното събитие в живота си".

    Очевидно семейството живее в изолирания си свят и общуването с другите носи неудоволетворение от съобразяването с правила за хигиена,които не са част от бита на селянина,прекарващ повече време с животни и на полето,отколкото със себеподобните си.Въшките и бълхите са неотменен списък в делника и празника на дома,те са част от семейството.Идиличната пролетна картина на чистотата е пародирана чрез описание на любимото "върховно удоволствие" на бабата - да седне на припек и снаха и да я попощи;"Иначе всичко бе хубаво и дори поетично".Сравнението с "авгиевите обори",които майката по-късно разчиства в новото си семейство,потвърждава оценката за липсата на всякаква хигиена в къщата.Изтупани са и рогозките,на които спи семейството и на които предстой да си роди разказвачът.

    Пространството на дома се допълва от стопанските постройки в двора на къщата.Там,според романтичните представи за живота на селянина,трябва да е чисто,красиво и подредено.Ироничният поглед на разказвачът ни представя няколко "окопа",водещи до "обора,кошарата и хамбара".Оборът е на "една стена" и там бащата чака с по-голямо нетърпение раждането на телето,отколкото появата на първото си чедо.Заобикаля собата,където лежи жена му преди раждането,и отива в обора,където наближава кравата да си отели.Върти се все около кравата,постила и прясно сено,храни я и съчувствено я гали по челото.Бъдещият баща не проявява внимание към майката,избягва да я среща и говори с нея,сякаш тя се готви да направи "нещо,оскърбяващо мъжкото му достойнство".В тази двойнственост на поведението при появата на живота има наистина патриархален срам от всичко,което е свързано с тайнството на живота,но и една непреднамерена глупост,упорито и ясно проявявана от героите.Пренебрежението към бъдещата майка е израз и на пренебрежението към раждането на нов човек в рода - дядото грухти "като стар нерез" и смята,че ще е по-добре майката "да се окоти през зимата,когато няма работа".Анималистичните сравнения изобилстват в повествованието,но не за да означат романтичната връзка между човека и природата,а за да разкрият оскотяването на селянина и превръщането му в същество,лишено от човешки емоции.Ироничният разказ за "спринта" на героя към белия свят подсказва,че появата на нов човек в рода по-скоро се свързва с появата на чифт нови работни ръце.Изпреварен от едно теле още на житейския старт,героя е предопределен да се включи в "паството" на Доко пъдаря и да пасе шилета и крави,както всички момчета на неговата възраст от селото.

    Все пак домът в съзнанието на селянина е знак за зрелостта на стопанина си.След години,когато бащата на разказвача посещава строежа на жилището му в София,възкликва "Е,ти май взе да ставаш човек!".

    Храната на семейството,както и целият му бит,също има две основни измерения - тайното,скрито интимното и онова,което трябва да бъде показано пред хората като знак за социално благополучие.Водени от разбирането,че "материалното благополучие винаги е било по-убедетелно пропагандно средство от словесното",героите от повестта на Ивайло Петров се стремят да излъжат изпратената от Могиларово съгледвачка и "професионална годежарка".

    Хитростта на бабата и дядото ги подсеща да подготвят храна,каквато в техните представи е сигурен белег за богатство и охолство - "кокоша яхния с тънка баница".Замяната на делничното меню с празнично е осъществена,за да бъде измамен "добре законспириран шпионин" - Каракачанката.Но дори и тази лъжа е съпроводена с терзания,защото е разсипия и "лукс",който дядото никога няма да си прости.В представите на селяните скромността и възпитанието си доказват с престорена скромност и твърдение,че не си гладен,когато завариш домакините да обядват или вечерят.Фалшът обаче е само обичайно представяне,след което от "залче за хатър" бързо се стига и до здраво "наплюскване".Присъствието на чужди хора на трапезата поражда и съперничество,на всички им се досвидява като гледат как Каракачанката "потапя черните си пръсти в яхнията" и "унищожава баницата съвсем безогледно".Годежарката отнема "един голям празник" на децата и дълги години след това те си спомнят за нея с омраза: "Оная черната,дето изяде баницата и кокошката".Гостоприемството не е сред моралните добродетели на Ивайло-Петровите герои - с откровенна омраза дядото мисли за гостенката,че "стомахът и е пробит и храната изтича някъде изпод шарената и фуста".Нанесените "щети" от посещението на годежарката изглеждат непоправими,дори и да доведе "златна снаха",защото лакомията и потриса домакините.

    Ежедневната храна на героите е оскъдна,еднообразна,какъвто е и животът им - беден и монотонен.Още от първите страници се разнася аромата на "лучена чорба" и той сякаш съпътства делника на семейството,разнообразяван понякога със "зелева чорба,поръсена с червен пипер" или "кокали от саздърма",които децата глозгат и шарят из къщата, "измацани от ушете до краката с овча лой...".В края на есента,сезон благодатен,когато се сабира реколтата от плодородната земя,дворищата се изпълват "с камари от дини пъпеши" и тогава настъпва онзи почти празник на утоляване на глада,в който "всичко живо - коне,волове,свине"(и най-вече децата) се трупа и "ръфа" кори.Авторовата ирония и сарказъм са смекчени от употребата на умалителни думи само по отношение на "ненаситните деца",които трудно примъкват "издутите си тумбачета" до постелите,заспиват веднага и още в първия си сън се напикават.

    Дрехите на героите по своеобразен начин представят двойнственото отношение на селянина към света.От една страна,в делника си той е безкрайно небрежен и немарлив към облеклото,защото битът му изисква да е сред животните и на полето,защото голямата част от живота му протича в затвореното пространство но родовото общуване.Героите на Ивайло Петров са бедни и за тях дрехата не е вещ от първа необходимост.Тази тяхна позиция не може да бъде променена дори от предстоящото раждане на младенеца,който с горчив смях консатира след години: "Баща ми не се интересуваше от моето предстоящо раждане и не ми купи нито дрешки,нито детска количка."Дрехата в бита на селянина е по-скоро своеобразна "визитна картичка",знак за социалния и икономически статус на личността в обществото,начин да бъдат заблудени "другите" и да се представи желаното за реално.По нея се познават и успелите,и неудачниците,тя е мярката, "с която посрещат" непознатия и определят мястото му в обществото.Това е и основната причина героите в повестта на Ивайло Петров в най-решаващия момент в живота си да търсят смисала на преобличането,като в някакъв странен ритуал,като в някакъв карнавал на бедността,да предизвикат завистта на другите и да придобият по някакъв вълшебен начин не само ново самочувствие,но и несметно богатство.

    Семейството е небрежно към облеклото в делника си - селяните не се интересуват какво точно ще облекат,когато ще бъдат видени само от най-близките си в затворения патриархален свят на рода.Дрехите,представени от разказвача не чрез етнографско описание на носии,а чрез художествени детайли,достатъчно красноречиво бележат бедността на героите.Детайлите в облеклото,представящи и душевността на героите,са някак подчертано достоверни,може би и за да означат внимателният поглед на разказвача към света,който го заобикаля.Младежът до шеснайсетата си година може "да си връзва самостоятелно потурите и да си бърше носа с ръкавите на антерията",както иронично отбелязва разказвачът.При първото посещение в Могиларово женихът не откъсва очи от "козинявите си цървули",а "калпака на тила" свидетелства за пренебрежението към мнението на околните и подчертава "бабаитското" отношение към живота.Описвайки облеклото на бъдещия годеник,авторът не скрива иронията си и към хигиенните навици на героя - "и бълхите в антерията му не стояха мирно".

    Женският костюм е представен чрез употребата на "фуста" в многобройните и устойчеви словосъчетания,изразяващи отношението на мъжа към цялата женска природа в широката амплитуда от пренебрежението до истинската почит - мъжът не иска до бъде "жертва на една фуста";момата обича да бъде задиряна от момците, "приятно и бе да кокетничи с тях и да развява фустите си под носовете им";децата се крият зад "широката фуста" на майка си при опасност;в първата брачна нощ младоженецът губи повече от два часа,"докато се справи с безбройните фусти" на булката;Каракачанката, "навлечена с пъстри фусти и престилки",не може да заблуди никого,дори и децата.Разознавателната и мисия е разкрита и "контраразузнаването" предприема енергични противодействия.

    Битът на селянина в повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя" е изобразен реалистично,но в значителна степен се различава от съществуващите литературни традиции в творчеството на Иван Вазов,Елин Пелин,Йордан Йовков.Хуморът на автора е присъда за човешките слабости и пороци на предците,но и начин да открием и победим собствените си нравствени недъзи,които очевидно не могат да бъдат обяснени с промененото битие на хората от 21-ви век.

    Трябва ми много спешно за утре "Ролята на експозицията" в "Преди да се родя".Мерси предварително!

    ето само какво намерих:

    Родовите ценности и повели

    1).Увод:

    В тематично отношение повестта “Преди да се родя” безспорно следва традиционния интерес на писателите,които изобразяват българското село , живота,традициите и психиката на селянина.Що се отнася обаче до зрителния ъгъл,през който е видяно и изобразено всичко това,както и на словото и стила ,чрез които то се превръща в художествен свят,Ивайло Петров е напълно самобитен и оригинален творец,достойно заслужил мястото си сред нашите класици.

    2).Теза:

    -М1-В своя живот човек зачита родовите ценности и се крепи на тях,въпреки че в много ситуации той трябва да се изправи срещу тях и да отстоява волята и избора си.

    -М2-Много родови повели заставят обикновените хора да се откажат от щастието и желанията си в името на рода си,но в много случаи те не отстъпват.

    3).Док.част:

    -М1-В своя живот човек зачита родовите си ценности и се крепи на тях,въпреки че в много ситуации той трябва да се изправи срещу тях и да отстоява волята и избора си.

    Разсъждения за: Доказателства:

    1.зачитането на родовите ценности

    1."Ти за семе ще ми трябваш";

    "Петре,тази зима ще те оженим"

    2.човекът се изправя срещу тях 2."Искш ли да поиграеме на пумпал?"

    3.отстояването на волята и избора 3."На това кръстопътче тъпча и не виждам накаде да хвана"

    Извод1:Съдбата на човека е устроена така,че в определен период от живота си да се изправи срещу себе си и рода си ,за да защитава избора си.

    Пр.изречение:Всичко това води до повелите,които задължават човека да бъде такъв,какъвто родът изисква от него да бъде и да върви по пътя на предците си.

    -М2-Много родови повели заставят обикновените хора да се откажат от щастието и желанията си в името на рода си,но в много случаи те не отстъпват.

    Разсъждения за: Доказателства:

    1.родът повелява хората да следват 1."Впря очите си в мене да ме жени"

    изискванията му "Дядо си миеше главата от Великден

    2.неотстъпчивостта на хора отстоя- на Ведникден…"

    ващи моралното си право да бъдат 2."Лепна се на дупката на плевнята и

    свободни от подобни задължения чакам Силвина да я видя"

    Извод2:В определени и важни ситуации човек разбира,че е готов да наруши родовите повели, защото осъзнава кое ще го направи щастлив и кое ще сбъдне мечтите му.

    4).Заключение: Чрез повестта си “Преди да се родя” Ивайло Петров разкрива противоречивия човешки свят,който заслужава мъдрото,комично и вярно изображение,съградено от една интерсна, противоречива и богата творческа личност като него.

    Веселина от 8.б клас

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми спешно ЛИС на тема "Преобърнатият патриархален космос в повестта Преди да се родя"...плс който има да помага... Публикувано изображение:sobbing::wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ако някой ми помогне ще му бъда много,много благодарна.за утре ми трябва отговор на тези въпроси към повеста "Преди да се родя" 1.Хората винаги играят на онова или за онова което им липсва.На каква игра играят в повеста? 2.Каква е ролята на лъжата? 3.С какви изрази и похвати си е послужил автора? ПЛ помогнете ми взажно е много,много ще ви бъда благодарна ако ми помогнете.Благодаря Ви предварително!


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    " Обърнатият патриархален свят в "Преди да се родя и след това" " това е темата който може да помага Публикувано изображение

    а на мен нкой може ли да ми намерии тема "Иронията като израз на отношение към света на миналото" илии може да я намерите съшата тема и с това заглавие "Ролята на разказвача в повестта" мерси предварителноо =))

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много Ви моля,ако можете да ми помогнета за ЛИС на тема "Защо годявката и сватбата в Преди да се родя са смешни стратегически игри" Благодаря Ви ппедварително :)

    Редактирано от MaPuH4eTo (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! Спешно ми трябва интерпретативно съчинение на тема: Род и личност в "Преди да се родя"

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ае помогнетееее треа ми развито есе на тема "преди да се родя,ивайло петров" темата е "живота-безкрайно човешко любопитство" ПЛС ХЕЛП!!!!ще има възнаграждение Публикувано изображениеПубликувано изображение;):rolleyes::rolleyes:;) помогнете! скоро ше има родителска и...хахахха :P

    2.7 Всякаква форма на spam (нежелани съобщения) е забранена, било то чрез постове или лични съобщения. Това включва всякакви реклами, верижни писма и др. съобщения, изключващи тема за помощ или обсъждане, или лична кореспонденция. Избутването на тема от автора й (bumping) не е разрешено с изключение на един пост в рамките на 48 часа. Този вид спам се определя като пост след последният ви пост, който не е уместен и не носи никаква нова (коригирана, допълнена) информация по темата.

    Редактирано от stanley56 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хорааа моля ви помогнете ми! Трябва ми ЛИС на тема "Човешкия живот - низ от иронични случайности" ("Преди да се родя") Мерси много предварително... ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    извинявам се предварително ако темата се повтаря.... трябва ми план на 3-та глава на ``Преди да се родя`` с около 10-15 точки Публикувано изображение трябва ми за утре моля виии :line dance:;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    здравейте!

    ъм може ли някой да ми даде някъв план (не за съчинене) просто план за урок за и.п преди да се родя...трябваше да има нещо...биография, творчество и проблематика на творбата...мерси!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    трябва ми есе на тема"Патриархалния космос в разказа "Дервишово семе" и повестта "Преди да се родя".МОЛЯ ВИ СПЕШНО Е !!!ТРЯБВА МИ ЗА КЛАСНОТО!!!ТО Е В ПОНЕДЕЛНИК!!!

    Ето намерих каквото можах - това е патриархалният свят в преди да се родя . В дервишово семе потърси пак съжелявам ако темата вече я има :

    ПРЕОБЪРНАТИЯТ ПАТРИАРХАЛЕН КОСМОС В ПОВЕСТТА „ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ” НА ИВАЙЛО ПЕТРОВ

    В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература. Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности. В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Патриархалното село се оказва един развенчан кумир. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо Повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности.

    Хорааа моля ви помогнете ми! Трябва ми ЛИС на тема "Човешкия живот - низ от иронични случайности" ("Преди да се родя") Мерси много предварително... :wors:

    Точно на този ЛИС имам 6ца в училище дано и ти да искараш 6 ;) :

    Животът като НИЗ от иронични случайности

    И. Петров – „Преди да се родя”

    (ЛИС)

    Разказът „Преди да се родя” е пародия на автобиография,която авторът Ивайло Петров написва с ирония към семеиството си . Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене.

    Но иронията може и да помогне в живота,като покаже грешката , зада я поправим. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. . Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. защо Повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал.

    С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село.

    Трябва ми спешно ЛИС на тема "Преобърнатият патриархален космос в повестта Преди да се родя"...плс който има да помага... Публикувано изображение;):)

    темата вече съм я написал но както виждам не четете внимателно всички постоове ето и темате :

    ПРЕОБЪРНАТИЯТ ПАТРИАРХАЛЕН КОСМОС В ПОВЕСТТА „ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ” НА ИВАЙЛО ПЕТРОВ

    В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература. Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности. В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Патриархалното село се оказва един развенчан кумир. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо Повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности

    здравейте! :) някой може ли да ми помогне за ЛИС на тема "Животът на човека-низ от иронични случайности в " Преди да се родя"? ще съм ви много благодарна! ;)

    И съжалявам ако някъде го има развито това ЛИС , не съм видяла! ;)

    ето и ЛИСа вече съм го качил веднъж но сигурно не си видял :

    Животът като НИЗ от иронични случайности

    И. Петров – „Преди да се родя”

    (ЛИС)

    Разказът „Преди да се родя” е пародия на автобиография,която авторът Ивайло Петров написва с ирония към семеиството си . Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене.

    Но иронията може и да помогне в живота,като покаже грешката , зада я поправим. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. . Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. защо Повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал.

    С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми спешно ЛИС на Новият поглед върху родовите ценности в повеста "Преди да се родя" Плс спешно е за петък 14.12.07.Благодаря предварително

    Редактирано от Lamzy (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябват ми 2 теми по Литература относно повестта "Преди да се родя" за Понеделник

    1. Повестта "Преди да се родя" - автобиография или забавна философия

    2. Кога и как се ражда истински човекът според повестта "Преди да се родя"

    Благодаря на отзовалите се

    Редактирано от BooM_amxcs (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми ЕСЕ на тема :

    Миналото - "доброто старо време" или "отесняла дреха"

    Есето трябва да е свързано с произведението "Преди да се родя" на Ивайло Петров!!!

    ( Трябва ми най-късно до 21.12 )

    Благодаря предварително...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Спешно ми трябват есета на тема : "Може ли да обичаш някого и същевременно да го усмиваш " от повестта "Преди да се родя "

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    СПЕШНО ми трябва съчинение разсъждение на тема - Живота е едно безкрайно любопитство!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте, някой да е попадал на резюме на "Преди да се родя" ?Трябва ми на всички части поотделно.Много съм зле по литература,идея си нямам какво да напиша :top secret: За утре е Благодаря предварително

    Редактирано от S7yl3r (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ПЛС трябва ми "Патриархалността в ироничния поглед на Ивайло Петров" (съчинение интерпретация върху избран епизод от повестта "Преди да се родя")-за класна на 7.01.2008 ПП:Благодаря предварително ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много ми трябват имаме 4 теми за класно - тема и две доказателства плс help!

    1- "В този живот все някой трябва да вади кестените заради други" (Чичо Миртин - открадването на Аница ) гл.10

    2- "Злото не ме изненадва и не ме хвърля в безпътица" (Размисли по образа Доко пъдаря) гл.13

    3- Човекът за вините към себе си и към света гл.13

    4- "Животът, това е едно безкрайно човешко любопитство"

    МНогО мерси предварително трябват ми за 5.01 Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябват ми СПЕШНО съчинения на следните теми: 1.''Смисълът на живота според повеста ''Преди да се родя'' 2.''Любовта и испитанията на''Дивото мислине'' ''Дервишово семе'' 3.''Патриархалния свят в криво огледало'' ''Преди да се родя'' БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО! :)

    Редактирано от R_K_V (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябват ми теэа и два аргумента по следните теми. 1."В този живот все някой трябва да вади кестените заради други" (Раэмисли по обраэа на Чичо Миртин) 2."Злото не ме изненадва и не ме хвърля в безпътица" (Размисли по образа Доко пъдаря) 3."Животът, това е едно безкрайно човешко любопитство" 4."Понякога ми се струва,че влача цяло ремарке с вина" Който може да помага.Ще бъда благодарен.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.