здравейте, спешно ми трябва есе "Какво е свободата-липса на всякакви ограничения или доброволно съобразяване с необходимите за обществото ограниченичения?" Благодаря ви предварително, ужасно ми е важно!!!

Тук има няколко идеи, дано ти помогнат-http://svitaci.com/?81&03&97900

и тук-http://liternet.bg/publish4/agryncharov/svobodata/2.htm

Здравейте! Трябва ми Публично изказване или есе на тема : "Музиката в живота на човека". Моля ви помогнете ми!Благодаря предварително!!!!

Дамата с рентгеновите очи->Осмяната глупост в разказа.(литеартурно интерпретатично съчиннение разсъждение,не повече от един лист голям формат)

ЛЕЛЕ преобърнах целия гугъл и какво ли не нищо няма за тази глупост умолявам ви.за понеделник ми е много моля моля моля моляяяяяяя

Тук има няколко теми, прочети ги може да ти помогнат да напишеш нещо по твоята тема-http://search.pomagalo.com/?keywords=%E4%E...mp;x=20&y=6

Здравейте! Трябва ми Публично изказване или есе на тема : "Музиката в живота на човека". Моля ви помогнете ми!Благодаря предварително!!!!

Само това намерих-http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=217

Хич не ме бива в есетата за това Ви моля да напишете едно на тема:Празник.

Темата не е за конкретен празник,но май трябва да се варти около добриа празник,приятелите,атмосферата и др.глупости.

Ако може помогнете и о6те една молба-отбележете частите на есето.Аз сам 9-ти клас за това може да не се престаравате(все пак няма за първи път да пишете есе),а на мене наистина ми е за първи път.

P.S. За сряда ми е есето затова моля за по бърз отговор Благодаря на всеки който благоволи да ми помогне

Редактирано 9 април 200719 г. от selqninbg (преглед на промените)

Здравейте... 1 път вече ми помогнахте надявам се и сега

От даскало ни дадоха да пишем есе на тема "Обществото прощава на всички, но не и на безумните мечтатели" О. Уайлд

Трябва ми за тази вечер, знам че мн късно се сетих и съжелявам, но мн се надявам да ми помогнете

Предварително благодаря

Редактирано 9 април 200719 г. от Lideto14 (преглед на промените)

Ей здравейте и от мен,нова съм и моля за малко помощ дадоха ни ужасни теми:"Градчето октопод" Зимни вечери (ЕСЕ) и "Мракът и мъглата" (ЛИС) Зимни вечери. много ще съм ви благодарна ако ми помогнете. спешно е

Здравейте....трябва ми спешно историческо есе на тема “Героичното спасяване на българските евреи” ...моля ви...за утре вечерта...спешно е...Благодаря предварително !

Бай Ганьо днес - Есе ... Ако някой има есе ... по тази тема

Редактирано 10 април 200719 г. от a_l_k_o_h_o_l_i_k_a (преглед на промените)

Бай Ганьо днес - Есе ... Ако някой има есе ... по тази тема

Виж си ЛС

Здравейте....трябва ми спешно историческо есе на тема “Героичното спасяване на българските евреи” ...моля ви...за утре вечерта...спешно е...Благодаря предварително !

И ти също.

Треа ми есе на тема:Страданието около мен.Мн тенкс предварително ....

Треа ми есе на тема:Страданието около мен.Мн тенкс предварително ....

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;hl=Страдание

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=24946

http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=2234

http://www.teenproblem.net/school/s/57.html

Мисля че всичко това ще ти помогне.

Здравейте! Трябва ми разработка на тема "Смъртността сред населението в трудоспособна възраст". Ще съм Ви благодарна, ако ми дадете насоки по темата.

Трябва ми есе по следната тема : "Нуждата оправдава ли пресъплението".Моляви много е спешно !!

Здравейте!Трябва ми разработка на тема"Кирилица и (или) латиница"Благодаря предварително на отзовалите се!

на мен ми трябва есе на тема "Неразгаданата тайна наречена природа" pls помагайте

Трябва ми есе на тема "Загадката на шипковия храст в разказа "Нежната спирала" .. Моля да ми помогнете .. трябва ми спешно за понеделник .. благодаря предварително!

Хора моля ви помагайте!Трябват ми много спешно 3 есета-Ето и темите:

1.Учителят прави училището

2.Моята представа за начално училище на 21 век

3.някво есе за грамотността

Моля ви помогнете!

И да не са много кратки,благодаря ви предварително!

На Мен Ми Трябва МноГо СпЕшНо ЕсЕ На ТеМа ,,Как Си ПреДстАвЯмЕ АмЕрИкАнСкАтА ДеиСтВиТеЛнОст'' трябва да включва първо описания за Америка от пътеписа на Алеко Константинов ,,До Чикаго и назад'',а после как си я представям PlSsSs PoMaGaItEeE.....

хорааааа много ама много ви моля помогнете ми малко с някоя от темите

1 Градчето октопод (ЗИМНИ ВЕЧЕРИ) - ЕСЕ

2 Мoжете ли да се справите с предизвикателствата? (ПОТОМКА) - ЕСЕ

3 Миналото и настоящето (ПОТОМКА) - ЛИС

Редактирано 14 април 200719 г. от richie_us5 (преглед на промените)

Хора моля ви помагайте!Трябват ми много спешно 3 есета-Ето и темите:

1.Учителят прави училището

2.Моята представа за начално училище на 21 век

3.някво есе за грамотността

Моля ви помогнете!

И да не са много кратки,благодаря ви предварително!

Здрасти,

мисля че ТУК можеш да намериш доста по темите

Успех...

хорааааа много ама много ви моля помогнете ми малко с някоя от темите

1 Градчето октопод (ЗИМНИ ВЕЧЕРИ) - ЕСЕ

2 Можете ли да се справите с предизвикателствата? (ПОТОМКА) - ЕСЕ

3 Миналото и настоящето (ПОТОМКА) - ЛИС

Надявам се това да ти свърши работа!

Успех...

Стихотворението „Потомка” е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата”. В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, подготвени отминалото:

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

Времето, превърнато в духовна ценност на човешката родова памет, е конфликтният възел, родил желание за себераздаване. От гледната точка на днешните обстоятелства и на сегашното тълкуване на взаимоотношенията между поколенията, всичко изглежда приемливо. Но Багряна изгражда и образите на родното, чрез които влиза в голямата тема за вечните ценности („край дунавските равнини”, „вятъра”, пътя, поля, земята, конете).

Връзката между поколенията е изразена чрез „първичното, сетивно възприемано¬то". Битуващият до този момент „модел” е игнориран по няколко линии: съзнанието за родова принадлежност, уважението към мъжкото начало, което търси духовното си продължение, и покорството на жената, лишена от право на избор:

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

От далечното минало идва атавистичната жажда за опознаване на света с всички сетива - и то в отворените пространства на „пътя”, на „полята”, на безкрайната „равнина”, където всичко се вижда и винаги е различно. Неслучайно изборът на сърцето е предизвикателство за лирическата героиня на Багряна:

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

• • •

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

болен глас, по вятъра разлян.

Пътуването, изповядано като лирическо желание на духа, е своеобразно бягство от сковаващия догматизъм на всички табута, валидни от векове само и единствено за жената. Духът й носи езическа сила. Той я връща в явния и таен копнеж на женската и природа към жизнената сила на земните страсти, които не признават никакви условности и обвързаности. Нейното пътуване към миналото е с оглед на настоящето и бъдещето. Посоките я водят към себе познанието и себе реализацията в живота. Пътуването се приема и като завръщане към изконните корени на живота, който дава равни права на всички хора и от тях зависи как ще отговорят на предизвикателствата. А себепреценката не може да не съдържа и едно условно, доста колебливо „може би” тогава, когато верността към майката земя е очевидна:

Може би съм грешна и коварна,

може би сред път ще се сломя –

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

Творбата на Елисавета Багряна е пряко доказателство за това, че обръщането към миналото на рода е неизбежно за човека, пожелал нови духовни „пътища”. Процесът на идентификация е отправната точка към универсалните ценности, които търси всеки мислещ индивид, уважаващ себе си. Човек е склонен да престъпи обществените табута в моменти, когато е сигурен в правилността на избора си: „Затова аз може би обичам.” Неизбежно е търсенето на собствена посока тогава, когато духовната личност се сблъска с ограничеността и консерватизма на средата. Силата на мислещия човек винаги се проявява в грижата за другите, чиято сигурност не е застрашена, защото промяната е в името на любовта:

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил...

Тотемният образ на коня и вятърът като символен знак на волността и промяната дават ново лице на лирическата героиня, приемаща всички предизвикателства по пътя си към щастието. Опорните точки за нея в големия свят не са толкова много, но са жизнено важни за себепознанието и себеуважението й. За нея родовата памет е опит да се усети връзката с изпитанията на предишните поколения. Много по-важна е любовта, която тя не приема за грях и я защитава с цената на нарушените вековни норми в името на собствения шанс за щастие. Неслучайно точно чувствата я карат да направи съдбовния си избор сама - чрез сетивата. Нейната жертвеност е обвързана с волята за извървяване на пътя към свободата такава, каквато би желала да я има за¬винаги. Затова не изненадва дръзката и предизвикателна интонация, с която са заяве¬ни правата на жената в този все още мъж¬ки свят.

Интимното изживяване в творбата на Елисавета Багряна, колкото и силна да е любовта, не би могло да се превърне в оп¬равдание за цялостното поведение на човека, ако причинява страдание или взема жертви. Затова лирическата героиня приобщава виталното си чувство към това на своята предшественичка, за да посочи правилността на избора.

Погледът на поетесата, идентичен с изповедното лирическо АЗ на женската й природа в „Потомка”, издава нейната романтична нагласа, защото е обърнат към миналото. Собствените й критерии за вре¬ме и за индивидуален избор водят до поетичен синтез на спомени с автобиографичен елемент и реализма на предметен свят, усетен сетивно. Жената от стихотво¬рението на Елисавета Багряна не се вмества в готовите щампи за патриархалната домакиня в контекста на променящото се време. Тя е свободна и независима и затова избира символните образи на свобода¬та - „вятъра”, „равнини”, „волен глас, по вятъра развян”. Не се страхува да назове пряко присъствието си тук и сега като тръгване в посока, обратна на течението: „грешна и коварна ”, „ в мене бие древна, / скитническа, непокорна кръв. ” Още от първото двустишие на стихотворението става ясно, че е жена на път, а не прикована към миналото и неговите традиции, безлична и примире¬на част от мъжа и неговия свят. Като търсе¬ща и неудовлетворена личност, тя импулсивно се дистанцира от общоприетите норми и в никакъв случай не може да се определи като конформистка.

Светът на лирическата изповедница в „Потомка” е раздвижен, неустановен, първичен, земен, витален. Нейното пространство е на непроверените истини, носещи стремеж към откриването им тук и сега.

Промяната в гледната точка на жената от 20-те години на XX век се налага от развитието на социокултурната ситуация. Мисленето на образованата и талантлива жена става все по-разкрепостено и тя вече е под¬готвена да поеме риска и предизвикателствата на времето. Нейният бунт е насочен срещу инерцията в живота, създадена и поддържана още в далечното минало. Тя воюва срещу незачетеното право на сър¬дечен избор. Ненавижда закрепостеността на нравите, унижаващи търсещия й дух. Жената вече не приема насилието срещу мислещата личност и застава срещу унижаващата снизходителност на мъжа. Нейното поведение показва недвусмислено, че е жертвоготовна, решителна и настъпателна и би могла да се справи сама с всяка трудна житейска ситуация. И само понякога в сърцето й се поражда съмнение във вътрешната сила да устои срещу предизвикателствата на времето: „може би сред път ще се сломя. ”

В стихотворението „Потомка" водеща е идеята за участта на жената. Поетесата тър¬си нови художествени параметри за нейната изява в разрез с общоприетите норми на живот.

Чувствата на жената в поезията на Елисавета Багряна се съчетават с тези на май¬ката. Необходима е проверка на силата, с която се отстоява изборът „прабаба тъмноока" и „щерка твоя вярна”. Неслучайно е избран символният образ на майката като земя (или обратно), за да се види приоритетната роля на жената като създателка и покровителка на живота. Свързана с трансцедентността на човешките прояви, с тайните, които трябва да бъдат разгада-ни, и като основен лунарен символ, земя¬та е майка на всички живи същества и за¬това с нея се родее по кръв жената, дръзнала да мери сили с космогонните пред¬стави за живота.

Много трудно е индивидът да се дистанцира тотално от общността, в съприкосновение с която неизбежно съжителства. Но чрез лирическата си говорителка Багряна показва, че си заслужава да се опита да се преодолее инерцията на консервативното мислене. Нейната героиня е човек, който иска да изживее мига пълноценно заради неговите емоционални провокации - и то¬ва е нейно право (или правото на предизвиканата „скитническа непокорна кръв”).

Изповедното начало в творбата на Елисавета Багряна придава по-голяма искреност на внушението и доказва връзката между „дълга, желанието и постъпката”. Нейното АЗ дава завършеност на художествената форма, вместваща в себе си поривите и мечтите на жената на всички време¬на. Чувствата, изповядани от лирическата героиня, в действителност са споделени с всеки човек, чувстващ се достатъчно силен, за да продължи по-нататък. Диалогът е с всяка сродна душа с езическо светоусещане, която творчески съпреживява връзката между природата и човека. Застанала пред вечната майка - земята, жената иска да раз¬гадае неизследваните докрай тайни на би¬тието, скрити в повторителността и кръговратите на сезоните в природата и в човешкия живот. Затова лирическата изповедница на Елисавета Багряна в стихотворението „Потомка” прави съмишленик всеки мислещ читател - не по-различен от Одисей, който пътува към хората и места¬та, които истински обича.

На Мен Ми Трябва МноГо СпЕшНо ЕсЕ На ТеМа ,,Как Си ПреДстАвЯмЕ АмЕрИкАнСкАтА ДеиСтВиТеЛнОст'' трябва да включва първо описания за Америка от пътеписа на Алеко Константинов ,,До Чикаго и назад'',а после как си я представям PlSsSs PoMaGaItEeE.....

Намерих това, ако ти харесва го преработи и действай.

Успех...

“ОХ, ХИЧ НЕ МИ СГРЯВАШЕ СЪРЦЕТО ТУЙ “И В АМЕРИКА Е СЪЩОТО”!…”

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът представя не всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите. Той прави редица коментари и рисува наблюдаваните картини с чувство за хумор и самоирония. Алеко Константинов живо се интересува от всички аспекти на живота в страните, които посещава – демократичните уредби, социалния живот, архитектурата и строителството, развитието на техниката, проблемите на екологията. Той с интерес наблюдава непознатия живот в Новия свят и като истински демократ иска да открие както доброто, така и лошото в него. Пътеписът “До Чикаго и назад” е изпълнен с противоречиви чувства на одобрение и отрицание, на възторг и съмнение, на радост и тревога.

Пътуването до Америка е не само преодоляване на разстояние, защото към Новия свят публицистът тръгва като към един мит. Америка е символ на новия дух, на техническия напредък и на новия стандарт на живот. Тя е страната на равноправието и хуманистът Алеко Константинов отива там, изпълнен с надеждата, че ще се запознае с една истинска демокрация. Но една случайна среща в малко нюйоркско кафене разбива илюзиите на писателя. Разказът на сърбина бай Неделкович разкрива истината за американската действителност. Корупцията е обхванала цялото общество. Парите са поставени над всичко. Отчуждени един от друг, американците живеят само за да трупат богатство. На новия континент със злато може да се купи дори самият президент. Демократът Алеко Константинов е силно смутен от политическите нрави в тази бленувана за много европейци страна.

Пътеписецът среща бай Неделкович в пивницата на един немец, който не е успял “още да се американизира”. Помещението е “доста обширно и чистичко”. Макар че вечерта едва е настъпила, масите вече са празни. Посетители има само около бюфета. Те мълчаливо си изпиват питието и се оттеглят. Алеко Константинов не може да разбере това отчуждение и затваряне в себе си. За него американците са като “изкуствени, чоловекоподобни машини”. Тези хора, изцяло погълнати от своите грижи и проблеми, са забравили за околните. Тъй като е истински балканец и човек с широка душа, авторът има нужда от общуване. За него е много важна възможността да поговори и обмени мисли дори и с някой непознат.

За щастие до бюфета е застанал един човек, който уж си пие бирата, а всъщност се вслушва в разговора, който водят пътеписецът и докторът. Няколко думи стават повод за разкриване на неговата народност. Сърбин е. Без да чака покана, непознатият се настанява на масата на българите. Набързо разказва биографията си и открито изразява радостта си от случайната среща. Чувствата са взаимни, защото за радост на Алеко Константинов и в Америка има хора със сродна душа. Макар че сърбинът живее вече четиринайсет години в тази страна, той не е изгубил своята славянска душевност. Стопаните на кафенето, “преситени от желязната студенина на американците”, с радост се присъединяват към веселата компания. Доволни до блаженство, всички се обявяват против заобикалящата ги студенина. С присъщото си чувство за хумор писателят добавя: “България, Сърбия, Бавария и Саксония си подадоха ръце, за да отразят с общи сили американския егоизъм и студенина. И победиха…”

Но тази победа кара демократа Алеко Константинов да се замисли дълбоко. Той обаче не може да забрави надеждата, с която е тръгнал към Новия свят, и започва открито да изказва своето възхищение “от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление” и въобще от всичко, което е чел за Америка, и което го е накарало да посети тази далечна страна. Но след разказа на бай Неделкович Алеко Константинов разбира, че всъщност всичко е доста пресилено. “Овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема;…Парица е царица, како кажу у нас.” – тези думи обливат пътеписецът “със студена водица” и потвърждават досегашните му впечатления и съмнения – жаждата за злато раздира “обществения организъм на Съединените щати”. Подкупността на администрацията и грамадните злоупотреби в предприятията смущават Алеко Константинов. Разочарованието на българина хуманист и демократ е голямо. Това поражда съмнения в неговата душа. Но сърбинът няма причина да лъже. Бай Неделкович, който е преселник отдавна, познава задълбочено американската действителност и може да даде реална представа за нея. Явно и в Новия свят са пренесени недъзите на европейските държави. И тук борбата за власт е борба за пари. Бай Неделкович разбива Алековата представа за свободна и демократична Америка. Хуманист по природа, с демократичен светоглед, публицистът е огорчен от истината. Язвителната “мефистофелска усмивка” на доктора е красноречива, а болката на писателя – силна: “Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй “и в Америка е същото”!…”

Срещата с бай Неделкович променя представата на пътеписеца за обществения живот на Новия континент. Истината, която сърбинът му разказва, води до тъжния извод, че и в страната на неограничените възможности е “същото”. Не! Това не е държавата на Алековите мечти.

Здравейте!Трябва ми разработка на тема"Кирилица и (или) латиница"Благодаря предварително на отзовалите се!

Твоята тема...

Успех...

Кирилица и/ или латиница

Неведнъж е повдиган въпросът за смяна на кирилицата ни с латиница.

Защо трябва да сменяме кирилицата си?

Често се говори, че в интернет не може да се пише на кирилица. Имаше дори подобни статии във вестниците. Този сайт и тази статия правят излишно обяснението колко глупава е тази теза. В днешно време вече има и софтуер на български език, не само на кирилица. Ако на нечий компютър липсва кирилица това е само технически проблем, при това лесно решим. Защитниците на тази теза (за техническите нужди на смяна на писмеността) като правило са с по-ниска компютърна грамотност. Компютрите дори правят излишно преминаването към друга писменост — за много кратко време програмите могат да прекодират даден текст от една писменост в друга. По-сложен обаче е машинният превод от един език към друг, а именно той е нужен за по-добро разбиране с другите народи.

Говори се, че кирилицата ни изолира от Европа... Коя Европа? И изолирана ли е Гърция, при положение, че нейната писменост се ползва от едва 10 милиона население, а кирилица ползват над 100 милиона. Щом може на банкнотите евро да има текст на две писмености, защо да не може да са три?

Ако преминем на латиница ще стане ли по-разбираем езикът ни за западноевропейците? Разбират ли португалците унгарските надписи? А финландските? А холандските? Може би точно това е основният въпрос — коя латиница? Латиницата е различна за различните езици, които я използват. Звукът „ш“ в английския език се предава в с „sh“, в немския с „sch“, във френския с „ch“, в унгарския със „s“, в турския с „Еџ“, в чешкия с „ЕЎ“, в полския „sz“ и т. н. Подобни проблеми има и с „ч“, „ъ“, „ю“, „я“... Кой вариант да изберем? И с какво той ще промени нещата, като за останалите езикът ни ще е също толкова неразбираем? Без познаването на езика азбуката няма значение. А и при учене на чужд език азбуката се усвоява за няколко урока, докато самият език — далеч по-трудно и за по-дълго време. Бих подкрепил замяна на кирилица с друга писменост, но ако тя е единна, обща за Европа, а защо не и за света. Но докато отсъства такава единна писменост, нека запазим собствената си култура такава, каквато е, такава, каквато се е съхранила през многовековната ни история!

В областта на културата по-интересна е самобитността, уникалността, а не унифицираността. България едва ли може на настоящия етап от развитието си да предложи друго, освен култура. За европееца ние сме много по-интересни с кирилицата си, отколкото ако ползвахме латиница. Защото веднага става ясно, че това е друга култура, друга традиция.

Преминаването сега към латиница само ще внесе допълнителен разкол и национализъм. Освен това смяната на азбуката ще изисква колосални разходи, които едва ли можем да си позволим сега. Затова по-добре да насочим усилията си към по-полезни и нужни дискусии, отколкото да въртим една и съща отдавна изтъркана плоча.

Има един много любим белградски графит: „Кирилица из нод дед!“. Хубаво би било някой да го изпише срещу прозорците на застъпниците на преминаване към латиница. Но дали те могат да четат...

Лично мнение: Темата е доста добра и мисля, че всички трябва да я прочетат дори просто ей така!

Съжалявам, но не мога да помогна на всички! ЗА тези, за които няма тема да сядат и да четат книгите. Интернет е удобно предимство, но все пак не забравяйте, че и учителите ви имат тази услуга

Редактирано 14 април 200719 г. от mihael (преглед на промените)

Здравейте! Трябва ми една от тези теми : "Човекът без маска" и "Щастието се крие в малките неща". Ако някой може да ми я даде ще съм му много благодарен! Темата ми трябва за утре Надявам се, че ще ми помогнете :}

Здравейте! И аз както другите спешно ми трябва поне едно есе от следните заглавия:

1. ''Българино,знай своя род и своя език''

2. ''Моето училище и моето бъдеще''

3. ''Моята кариера в Европейския съюз''

Моля ви,ако има някои предложения нека пише.Благодаря предварително!

значи!!!Трябва ми есе на тема "един час в училище" да е най-много от 10 изречение,които са с по 5-6 думи..!но ми трябва спешно!моля ви помогнете

Здравейте моля ако някой успее да намери нещо на тема "Нима не би продал душата си, за да изплува над тая сган" (размисли за образа на Борис в "Тютюн на Димитър Димов") да ми помогне

Редактирано 15 април 200719 г. от vampire_17 (преглед на промените)

Трябва ми есе по литература едно от двете на тема

1.Вечната борба мужду добротo и злото върху човека

или

2.Агресията в съвременното общество

Моля ви помагайте бързо

Редактирано 15 април 200719 г. от smoikata (преглед на промените)