хора моля ви помагайте трябва ми есе на тема

"ти българино.знай свой род и език!"- защо са важни родът и езикът за човека

много ви моля помогнете ми ;(

моля ви хелппп много спешно ми трябва едно есенце на тема

СТРАХЪТ ОТ СМЪРТТА - ДВИГАТЕЛ НА ЖИВОТА

Който има нещо по тази тема нека пише БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО

Редактирано 15 април 200719 г. от reni_top (преглед на промените)

хора моля ви помогнете ми. трябва ми есе на тема "По дрехите посрещат, по ума изпращат"

Редактирано 16 април 200719 г. от arti
Пишете на кирилица! (преглед на промените)

Ехеее

човек да напише малко и... ще опитам пак да помогна, но НЕ забравяйте, че не съм учител по литература Също ако потърсите ще намерите

И вече ще трябва да почерпите, ако изкарате шестици

Успех....

: “Българино, знай свой род и език”.

Ролята на езика за утвърждаване на националния идеал

Основната мисия, която Иван Вазов изпълнява в процеса на раждането на българската нация е да обхване всички аспекти на националния живот. Пространството на историята, културата за него са са взаимно свързани и еднакво значими.

В това отношение националния език е много важен. Той не е само средство за общуване, а и средство за изграждане на националната идентичност.

Опитвали са се завоевателите да ни отнемат и езика и вярата. И наистина са успели чрез жестокост и насилие да сменят вярата на част от българите. Но всъщност има ли значение как ще наречеш Бога – Исус, Йехова, Мохамед, Буда? Важното е да го носиш в сърцето си. Но езикът им си остава български. Да се отреш от езика си значи да се отречеш от рода си. Нацията се осъзнава и живее чрез езика.

Тази роля на езика е била подложена на съмнение, а това подлага на съмнение цялата нация.

Вазов като пазител на националните ценности влиза в полемика с хулителите на езика, защитава го и лично се нагърбва да покаже неговата красота.

И наистина блестящо защитава Вазов величието и красотата на езика на дедите ни в стиховорението си “Българският език”.

Той се обръща към езика и така подчертава съкровената връзка с родното. Поставя се акцент върху връзката на езика и трагичната участ на народа.

“о, език страдални”

Вазов се вписва в устойчивите схващания за ролята на езика за формирането на народното съзнание. Това начало намираме още в пристранното житие на Кирил, в което се отстоява правото на всвки народ да слави Бога на своя език. В “За буквите” на Черноризец храбър, където писателя пламенно защитава славянската писменост, защото знае, че посягайки на писменоста, опонентите посягат на народа му. В “История славянобългарска” основният призив е: “Българино, знай свой род и език”.

В своето стихотвпрение Вазов питайки, вцъщност се възмощава от духовната глухота и слепота на ругателите. Ако не могат да чуят музиката на българското слово, ако нямат сетива за неговата красота, то нека поне с разума си да разберат:

“Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива —

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?”

За вазов българският език е прекрасен. Той е изграден от “звуци сладки”, “гъвкав”, “звънлив”, въплащаващ красотата. Богатството на езика е доказателство за духовната мощ на народа.

Вазов е убеден в безсмъртието на българския език. Точно за това е толкова силен гнева му от несправедливите хули и клевети. Според него само невежи люде могат да си позволят такава “низка клевета.”

А хулителите са чужденци и сънародници, които петнят с “думи кални”. Това се възприема от автора като брутално посегателство спрямо родното. Тези нападки провокират Вазов и той се усеща силен да превърне хулата във възхвала и срама във вдъхнвение.

Поетическото слово е способно най-добре да изрази способностите на езика. Великият поер е знаел, че неговият жребий е да покаже цялата мощ и красота на българският език и да ги предаде на “бъдещото поколение” На него е съдено и да въздаде възмездие на хулителите”

“и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.”

Това звучи като клетва. И Вазов изпълни клетвеното си обещание. Наказа хулителите с ослепителния блясък на българското слово.

Възхвалявайки езика и националните герои Вазов дава на идващите след него високия образ на родината.

А ние? Ние трябва да знаем и помним, че народът винаги ще ражда своите невероятни таланти и те ще наказват нашето предателско мълчание пред хулителите, ще наказват.

И нашето угодническо коленичене пред чуждото слово.

2. ''Моето училище и моето бъдеще''

Училището – наш затвор или прозорец към света?

В този прагматичен и комерсиален свят е трудно да намерим нещо стойностно, нещо, за което да си струват всички усилия. Училището може да ни даде всичко това, да ни насочи в правилната посока, да постави основата в изграждането на нашата лицност, да се превърне в нашия прозорец към необятния свят – не в наш затвор.Там можем да намерим не само връстници, а приятели за цял живот.

В училище се научаваме да четем и пишем, ставаме част от цивилизования свят.Това е мястото, в което аз се чувствам свободна, независима от родителите си, от малката вселена, в коята съм живяла, създадена от тях, за да бъда защитена. От него получавам знания, които, сигурна съм ще ми потрябват някой ден, защото за неуките хора няма голяма перспектива в бъдеще.Може би ще прозвучи банално, но знанието наистина би могло да отвори всички врати да ни помогне за бъдещата ни реализация.

За мен училището е място, където ние срещаме истинското приятелство, сблъскваме се с лицемерието, завистта и изобщо всички, присъщи на човека, добри и лоши качества.Там се научаваме да общуваме, а приятелството е израз именно на общуването – с думи и жестове, в мига и в безкрайното време, сега и завинаги, наблизо и през много километри. Но все пак училището не е безкраен източник на знания – не може да ни даде умението да разпознаваме истинските от фалшивите усмивки, безкористните от добре премислените жестове.То може да ни предостави единстено възможността да намерим хора, на които да вярваме, които да бъдат до нас в добри и лоши моменти. За съжаление не всеки успява да открие своите сродни души и затова се надява да завърши по-скоро, но нима тези хора са сигурни в утрешния ден, убедени, че ще изживеят мигове, по-красиви от училищните, че ще намерят приятели, по-добри от тези, които са срещнали там – да може и да е така, но не е ли по-добре да се опитаме да бъдем щастливи и удовлетворени от прекараните мигове в училище?

Мястото, в което попадаме веднага, след като напускаме света на нашите детски мечти и желания, в което прекарваме изгрева на своя живот, е училището. Колкото и нереално да ни се струва то заема важна част в изграждането на нашета личност. Много по-лесно би било да се сблъскаме с необятния свят с нашите приятели и знания от училище.Затова нека го приемем като най-светлия и красив прозорец в нашата къща, наречена живот, отколкото то да се превърне в затвор за мечтите ни.

Това с един час в училище ми хареса Реших тук да вложа лично творчество

Влизам пак в онази голяма сграда, където някой все за нещо бучи.

Първия час е като "последния ми час". Клас стани - клас мирно, и да съм станал и да съм мирен все 2 неща ми се въртят в главата. Защо имам 2-ка и защо заслужавам тези два шамара след 2 часа от баща ми?! Отваря дневника, които прилича на мемоарите от младостта й и се чуди! Учителката пак мен изпитва, е не и ли омръзна нали миналата година пак ме изпитва, промяна няма все същия съм си! Въпроси, задачи, уравнения, а този час все не свършва. Мисля си аз кой е измислил този тебишир и нямал ли си е друга работа този човек. Ехх тъга... часа си тече, двойката ме зове. Жертвах себе си! И ето като пролетна птичка звънеца звъни... а учителката ми каза ти остани...

Май е късно за поезия!

Здравейте моля ако някой успее да намери нещо на тема "Нима не би продал душата си, за да изплува над тая сган" (размисли за образа на Борис в "Тютюн на Димитър Димов") да ми помогне

Ами намерих, но не съм сигурен дали е по темата и дали ще помогне... ако не помогне.. прочети романа, лично на мен ми е любим и твори...

Мислейки върху романа “Тютюн”, откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина. Борбите на тютюневи магнати увлечени в печалбата и експлоатирането на работниците са почвата, върху която израстват личните драми и особено драмата на сина на гимназиалния учител Борис Морев и Ирина.

Малко образи са така психологически уплътнени като героите на Димитър Димов Борис Морев с неговото величие, разгрома и гибелта, и Ирина – с превръщането й от чисто, мечтателно момиче в държанка.

Ирина преминавах от ръка на ръка и винаги остава горда и недостъпна като кралица, надменна в своята красота. Около нея загиват хора, нейният път се покрива с гибел и смърт, но нея нищо не може да я засегне. Събитията поставят хората в различни отношения и в друг, според изменящите се ситуации. Ирина мени своя образ според хората, с които се движи, различно отразена от тях. Тя е любовница и опора на Морев, негово спасение, докато обикновения чиновник от “Никотиана” я вижда по следния начин: “Тя изглеждаше тъкмо обратното на онова, което можеше да се очаква от любовница на милионер: беше хубаво, но скромно момиче – без грим без накити, без никакво желание да се покаже с него. Секретарят я намираше безинтересна.

Любовта на Ирина и Борис преминава през различни препятствия, но в края на краищата те получават всичко, към което са се стремили, те имат богатство, власт, между тях не остава никаква пречка. Но точно тогава се разбира, че между тях лежи някакво празно пространство. Между тях стои отчуждението и самотата – По-късно те само откриват, че между тях винаги е стояла “Никотиана”.

Именно “Никотиана” е центъра около който се движат всички съдби в романа. Всичко става в името на “Никотиана”. Заради нея Борис изоставях Ирина; заради нея се експлоатират гладните работници; заради нея става стачката, в която намират смъртта си Спасуна и Чакъра; заради нея умира Борис и пак заради нея Ирина пропилява живота си, и се превръща в монета в ръцете на Борис.

За Борис “Никотиана” е повече от едно предприятие, което носи пари. Тя е една представа,която той носи в душата си,без да има време да я анализира. Той вижда само едната и страна, тази, която означава мощ, слова, власт и пари, а за другата и страна въобще не се замисля. Това негово влечение е несъзнателно престъпване към пропастта. Същото е и с Ирина за да достигне върховете на обществото, блясъка и разкоша, които е мечтала, тя също загубва човешката си стойност. Неусетно “Никотиана” я заплита в мрежите си и тя се превръща в платена жена и хладна развратница.

Борис Морев изгубва Ирина, изгубва себе си, изгубва всичко. Той притежава само парите, с които не знае какво да прави; само сластта, която не може да му върне Ирина; само “Никотиана”, която властва над него той постига всичко, за което е мечтал, а в този момент се окозва по-беден и по-самотен от всякога.

Борис Морев загива не от друго, а от постигане на собствените си желания, от собственото си богатство и могъщество. Ирина също трябва да постигне всичко, което е мечтала, за да разбере, че губи всичко, което е имала.

В рая на романа виждаме тъгата на Ирина по онова, което е загубила: “Обзе я желание да се върне към спокойствието на тия дни, да се измие от калта, която е покриваше сама. Ала тя съзна, че не можеше да направи вече това. Калта се бе втвърдила. Егоизмът и развратът й се бяха превърнали в навик. Единственото, което и оставаше, бе да не стига до най-големите подлости, да не мачка достойнството на хората…”.

1.Вечната борба мужду добротo и злото върху човека

„Защото Адам и Ева съгрешиха,като ядоха от плодовете на дървото. И познаха Доброто и Зло. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да не ядат и от дървото на живота, та да не станат като Бога – безсмъртни. От тогава хората страдат. Знанието за добро и зло-добро ли е?

На кого е приятел Дъволът - на доброто или злото? Изкушения ли е той или изкусител? От раждането да смъртта в човека се борят двете начала-божественото и сатанинското. Доброто и злото са във вечен двубой,защото са изначални и изначално са изправени силите им. Само който знае има сила за любов,а любовта е начало на живот и на радост. Думите на обезверените са обиталище на пълния мрак. Студено е в душите на необичащите и необичаните. Мраз е сковал и изкривил лицата им и са тъжни техните очи. Ала светът познава и други очи-празните,тези в които няма ни мрак,ни светлина тези,които са вперени не нагоре към далечни простори,а към битовото и материалното. Водеща за тези очи е цента да се обграждат с власт,пари и вещи. Постиженията си те измерват в брой,без да се интересуват дали са значими за другите-важно е да са полезни за себе си. Сигурно си лягат в просторни пухкави легла и на меки възглавници,потънали в самодоволство и разкош. Но сигурно е и друго-някаде изпод възглавниците или зад открехнатата луксозна врата неизбежно наднича странен силует-него не можеш да объркаш да объркаш с никакъв друг не по короната,не по странните уши,а по рогата ще го познаеш. Човек може да се скрие от всичко,но от него не може,защото той има наглото свойство да се вселява в самата човешка същност. През целия си живот всъщност човекът се бори със себе си,защото от една страна стой онова,което не винаги можеш да пипнеш или измериш,но то провокира устоичивостта ти. А от другата страна стоят изкушенията,които придават лъжлива сладост на живота-слава,пари,почести... ала зад тях наднича онзи с рогата усмихва се лукаво и с примамлив жест ти предлага лесни победи затова човекът често се изкушава. Кой не иска лесна победа? Здравето,спокоиствието,радостните могове, любовта не могат да се докоснат с ръка,защотоса отредени за душата. Всичко друго е за сетивата,за ръцете. Знаем,че човек не е само метерия,не е само тяло. Тленно и смъртно е тялото,а духът е безсмъртен. Ала всичко е от бога дадено-как щяхме да разберем какво е добро,ако го нямаше злото? Така се сменят мракът и светлината,това е редът-изначален и безкраен. А редът е добро.

СТРАХЪТ ОТ СМЪРТТА - ДВИГАТЕЛ НА ЖИВОТА

Душата и смъртта

Най-големият страх на хората е неизвестността. Единственото сигурно нещо в живота е смъртта и точно тя представлява най-голямата неизвестност. Някои мислят, че след като умрем се прераждаме, други – че отиваме в рая, ада или въобще някъде.

Хората не могат да приемат това, че са крайни. Иска им се да вярват, че както са по-висши от животните, така са по-силни от природата. Ето защо търсят нещо, с което да го докажат. Тялото не може да бъде вечно, следователно трябва да има нещо, което е невидимо за очите. И точно тук идва ред на душата. Но не е ли вярата в нея просто заблуждение? Не е ли сламката в морето, за която искаме да се хванем, за да ни даде кураж?

Нека да предположим, че душата наистина съществува. Много мислители са писали за нея и всички са давали различни определения за това какво представлява и къде се намира. Аз вярвам, че ако има душа, то тя е енергия, заключена в тялото. Когато човек умре “затворът” на енергията отваря вратите си и тя се освобождава. Според законите на физиката енергията не се губи, а само преминава от едно състояние в друго. Не се знае обаче дали това важи в този случай. Да речем, че действа. Тогава душата ни би трябвало да се промени. Това от една страна доказва теорията за прераждането. Но в наши дни за една минута се раждат два пъти повече хора, отколкото умират. В древността е било обратното. Тогава енергията би трябвало да “чака” да се роди дете, в което да се “всели”. А къде отива до тогава? Тук се намесва нуждата от място за престой, което води до доказване на другата теория. Може това да е ад и рай, както е според християните, но това поне според мен, е малко вероятно. Адът и раят са измислени, за да се накарат хората да живеят праведно. По-достоверна изглежда версията за падземното царство на Хадес, както са вярвали древните гърци. Питам се обаче защо точно под земята? Нима за енергията, наречена душа е възможно да се слее със земната? Може би. Но може и да се разтваря във въздуха. Тук се потвърждават измислиците за духове. Защо не? Енергията може да се запази в същата си форма и извън тялото. Но тогава не би ли станало много пренаселено от енергии?

Нито една от теориите за “живота след смъртта” не дава отговор на всички въпроси. За съжаление никой не се е върнал, за да разкаже, което от една страна е хубаво, защото всеки може да мисли каквото му харесва. И тази вяра ни успокоява...

Но мен все ме човърка въпроса: Ами, ако душа няма?

Съжалявам, но за народната мъдрост нищо не измъдрих. Надявам се с този поучителен откъс от Хитър Петър да те насоча и ти пожелавам

Успех...

Хитър Петър – По дрехите посрещат

Хитър Петър отишъл на гости, но не си облякъл нови дрехи, както подобава на гостенин, а отишъл със стари и изпокъсани дрехи. Никой и не го погледнал. Той постоял, почудил се, па отишъл в къщи, та се облякъл хубаво и пак дошъл.

Посрещнали го стопаните, сложили го на лично място на трапезата. Поднесли му кафе:

– Ха, заповядай, Петре, добре си ни дошъл! – канили го те.

Хитър Петър взел кафето и почнал да го сипва на дрехите си.

Тия рекли:

– Ама защо така бре, Петре!

– Па защото вие направихте чест на дрехите ми, а не на мене.

П. С. Прочети правилата на форума! Писането на кирилца е задължително!

И четете повече книги...

Страшен си Mihael! Евала Непременно имаш една бира от мен ако изкарам 6

mihael мерси много за помощта направо си златен

моля Ви дайте ми идеи за есе на тема :"Света на текста" не искам цяла тема защото е много трудна , но ако някой може да ми подхвърли някои идеи , Текста от гледна точка на читателя или на писателя. Това е за което ви моля

моля ви се напишете есе на тема Лъжата - да или не

моля ви се напишете есе на тема Лъжата - да или не

Надявам се това да ти помогне, но въпреки всичко вкарай някоя и друга твоя мисъл , за да стане малко по - разширено и автентично.

Истината понякога боли,но лъжата никога не лекува.

В трудни моменти често се питаме кое да изберем-истината или лъжата,без да се замисляме за евентуалните последици от избора ни.Независимо от обстоятелствата ние трябва да продължим да живеем-ако изберем истината, рискуваме да загубим всичко постигнато до този момент,но избирайки лъжата ,ние се обричаме на сигурно разочарование,защото това само отлага тежкия удар във времето и ни кара да вярваме в нещо нереално.

Лъжата е вид бягство към по-лесен и безпроблемен начин на живот.Чрез нея оставаме пасивни и виждаме нещата не такива каквито са,а такива каквито искаме да бъдат.Всичко е добре,докато един ден истината излезе наяве,а тя винаги го прави...тогава нямаме друг избор,освен да приемем ситуацията такава,каквато е.В такива моменти често ни се иска да върнем времето назад,да сме избрали верния път и да не сме наранили всички близки хора,на които държим и които обичаме,но обикновено е прекалено късно...Почти винаги чувството на страх ни води до приемането на дадена лъжа-че ще ни изоставят,че няма да ни обичат както преди,че истината може да разруши целия ни понататъшен живот и това става,защото ние отказваме да се изправим лице в лице с нея,да преценим трезво положението и да изберем подходящ начин за справяне с проблема,вярно,че невинаги е толкова лесно,но поне трябва да се опита,защото когато сме сигурни в загубата, още преди да сме започнали дадена битка,то ние сме наполовина загубили!Разбира се,има и така наречените благородни лъжи,но според мен те трябва да се използват максимално рядко,само когато е абсолютно задължително,всичко зависи от конкретните обстоятелства.Иначе лъжата си остава нещо долно и низко,до което човек прибягва,когато няма смелост да поеме отговорност за собствените си постъпки и когато страхът му,че може да бъде отхвърлен, е по-голям от желанието да постъпи честно поне с хората,които го заслужават.В случаите когато избираме истината,ние наистина рискуваме животът ни да се промени в нежелана от нас посока,но също така заявяваме,че всичко е в наши ръце-от нас зависи дали ще продължим напред,или ще се оставим на случайността.Истината е борба,а когато се борим винаги съществува надеждата за победа,докато лъжата винаги е сигурната загуба.В крайна сметка изборът остава във всеки от нас-всеки може да загуби,но не всеки може да победи.

Редактирано 16 април 200719 г. от reni_top (преглед на промените)

Здравейте!Трябва Ми есе на тема "Мястото на жената в съвременния свят."Ако някой го има ще съм му много благодарна да ми го даде!

ЗДРАВЕЙТЕ трябва ми спешно есе на тема ''Париж цел или средство'' мисля че има връзка с романа Дядо Горио

предварително ако можете да ми помогнете до 1-2 дена ще съм ви много благодарна

Редактирано 17 април 200719 г. от b1_bobi (преглед на промените)

Здравейте сладури

Трябва ми есе на тема: ["Към върха"-цената на компромиса в Приказка за стълбата]

благодаря предварително

Здравейте!

Спешно ми трябва есе на тема "Мисля, следователно съм..." като сами трябва да довършим изречението и да се аргументираме философски, защо мислим така. Моля за помощ, независимо от това какво е продължението. Ако може да не е самата мисъл на Декарт, а нещо друго от типа ..седователно съм силен, ...следователно съм свободен или кавото и да било ще бъде чудесно! Темата според мен е хубава и съжалявам че нямам време да я пиша сам, но е за утре!!

НАДЯВАМ СЕ ДА МИ ПОМОГНЕТЕ!!!

ХИЛЯДИ БЛАГОДАРНОСТИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!

Здравейте! Моля ви за малко помощ Трябва ми нещо като описание на лирическия герой в "Тавански спомен" на Валери Петров.... изобщо си нямам и наидея какво да пиша, тъй че ще ви бъда много благадарна ако дадете малко ХЕЛП!!

Трябва ми есе на тема "Писаните и неписани закони".Моля помогнете.

хора моля ви трябва ми еце на тема "Кокошката" за утре а нямам никакво време да го напиша плссс ако някой намери нещо да ми пише моля вииии

здравейте спешно ако може до няколко часа ми трябва характеристика на геройте от дядо горио.благодаря предварително

Здравейте! Трябва ми разработка на тема "Смъртността сред населението в трудоспособна възраст". Ще съм Ви благодарна, ако ми дадете насоки по темата.

Трябва ми есе на тема

"Моето отношение към природата"

За утре е

Мерси предварително

) Тук има невероятни есета ..и така се зачетох но наистина са доста ,но като че ли никъде не видях нещо което да ми помогне и на мен .. И аз се нуждая от помощ ..Имам една темичка за Есе по философия .. а темата е : Ние младите и гражданското общество. Ами мога ли да ви помоля да ми помогнете за това есе ще сам ви много благодарна Ами ето някои насоки : лична позиция на всеки по темата (гледната точка),как вижда себе си в гражданското общество.

Ами аз намерих в интернет две есета но просто незнам кое от двете да ползвам но определено и двете се нуждаят от допулнителни корекции за да паснат и на моята тема за есе "Ние младите и гражданското общество

Какво би ме накарало да участвам активно в гражданския живот на страната?

Не ми се ще да повтарям изтърканото – „когато разбера, че нещо зависи от мен”. Първо, защото мразя клишетата, въпреки че често газя из тях, но поне повечето пъти е по неволя, а второ защото наистина смятам, че в случая твърдението е вярно и това ме вбесява още повече, защото мнението ми е оправдано повече или по-малко и не заслужава да седи на една скамейка с безличните си събратя от века на масовата комуникация и масовото мислене.

Има добри, справедливи и оправдани каузи, които си струва да подкрепиш. Факт е, че хората не го правят масово, но пък и гражданското общество не е футболен клуб или политическа партия, за да търси масово участие. Гражданското общество е пространство за изява на хората, които се разпознават като граждани и споделят основни парадигми на съвременния свят. Би ме накарало да се включа в него активно в замяна на сегашното си пасивно участие нещо, което да вярвам че мога да променя, да споделям с близки на мен хора, да смятам, че е от първостепенна важност за моята страна и разбира се да си струва подкрепата му в личен план. Някога го направих заради любов. Срещнах едни красиви очи, в които имаше вяра и си спомних рицарските книги, с които станах човек.

Те, българите, могат да ме накарат да участвам активно в гражданския живот. Защото самото понятие изисква множественост – споделени ценности и идеи, за които си струва човек да се бори. Включваш се не само заради нещо, а и заради другите. Наистина по-истинско е да се изправиш и сам да поведеш хората в името на това, което виждаш, че е справедлива кауза, да хвърлиш всички усилия в отварянето на очите хорски, които са скрити от погледа, но са още по-важни от тези, които гледат, но не виждат. Трудно е и страшно. Но може би си струва рицарската атака на Дон Кихот срещу селските вятърни мелници и пасторалното безразличие на ла Манча.

От друга страна архетипът на Санчо сега е по-реален, а и може би винаги е бил. Той е почти толкова героичен, само дето не е толкова решителен и стои повече на земята отколкото в облаците. Хората са важни, те правят нещата да се случват. Те им придават форма, начало и завършеност в реалния и измисления свят на нашето съзнание. Идеята , която всъщност трябва да е искрата, в повечето пъти попада на празно място и не може да се развие до красиво цвете или унищожителен пламък. Някой път идеята е силна, твърде силна и намира начин да се закрепи дори в оскъдна почва. Други пък хора са повече податливи и често, погледнато в исторически план, от нищо се палят и както си пасат свинете или гъските, овцете, взимат меч и знаме и повеждат масите. Не, че това е точно гражданската позиция, но пък е идея, която хората претворяват в действителност. А това добре замества празните думи – иначе активните граждани щяха да са предимно писателското братство и журналистите. А те са повече активни, отколкото граждани, интелектуалците са пък повече граждани, отколкото активни. Политическите водачи пък са професионалисти, а не граждани, държавните чиновници – граждани, лишени от позиция, ръководителите на неправителствени организации - PR дейци и лобисти в голямото си число, също ловки магьосници с цифрите, сладкодумни майстори на речта и всякаква друга паплач. Не знам кои останаха, може би обикновенните хора, които работят по цял ден и вечер гледат телевизия. Как и кога те могат да бъдат граждани, освен в неприкосновения миг на самота в предизборната стайчка, който бездруго често се жертва в името на хубавия ден отвън. А може би студентите са активните граждани – хора достатъчно интелигентни и свободни от задължения за да бъдат граждани, а въпреки това отказали се от това свое право и задължение. Изгубени някъде по пътя между вчера и утре – лентяйстващи като деца или работещи като мравки в името на постоянно отдалечаващото се благоденствие, кой въобще се интересува от тия приказки за индивида, неговото мнение, права и задължения. Гледай си живота и ако не ти харесва, плюй на всичко и си търси късмета другаде, няма тук да се унижаваш, я! Има и още една група – пенсионерите, старата гвардия, умираща, но отказваща да се предаде. Е, малко е тъжно, но за съжаление тях никой не ги взима на сериозно. Те може да са си активни граждани, но затворени в микрообществото си и изяваващи и защитаващи в него своите позиции..

Та активните гражданите сигурно са тези, които са нито риба, нито рак, поети, които карат таксита, пияници, учители, лекари, скучаещи завоеватели и неизлечимо болни пътници. Те имат всички имена и водят своите малки войни в името на голяма цел. Активната гражданска позиция не е анонимна. Тя изисква характер и готовност да застанеш зад това, което правиш, като индивид – със собствено име и ясно съзнание за нещата, които правиш. Безименното участие в on-line форуми или единичната масова подкрепа на благородна в същността си инициатива не задават параметрите на активната гражданска култура.

Аз имах навремето ръждясала шпага, жълта кранта и гасконска самоувереност. Исках да видя Париж и със собствени сили, ум и решителност да спечеля слава и да променя света. Въпреки това не успях да стана мускетар. Дори не успях да стигна до мускетарските казарми и да пробвам униформата. Отказаха ме по пътя натам и сабята ми се пречупи. Сега си нося дръжката, но острието е счупено, а аз вместо мускетар се завърнах в непоносимата лекота на битието (ех този Кундера) и се напих. Оттогава се поддържам в леко опиянено състояние – колкото да забравя какво съм и да не забравям съвсем какво съм искал да бъда. Но въпреки всичко дръжката на сабята е с мен и кой знае, може би отново ще почувствам нуждата от кон и рицарския порив. Стига да съм по-силен, бърз и опасен. Няма да го има същия младежки порив, но пък годините и опитът ще бъдат на моя страна. А иначе Париж е на една ръка разстояние.

София 30.10.2006 г.

Британски съвет – България обяви победителите в конкурса за написване на есе на тема: “Какво би ме накарало да участвам активно в гражданския живот на страната?”

Първа награда бе връчена на Цветан Княжевски

ЕСЕ

за конкурс на тема:

Какво би ме накарало да

участвам активно

в гражданския живот на

страната?

изготвил: Мариана Пенева

„Какво би ме накарало да участвам

активно в гражданския живот

на страната? “

„Демокрация“ – ( гр. език: „demos“ -„хора“,

а „kratein“ -управлявам“) буквалното

значение на днешната дума е „управление

на хората”.

Живея в общество, за което денят на изборите е просто поредният

ден; общество едва половината от което гласува; общество, за което

държавата не е нищо повече от институция, взимаща ненормално високи

данъци; общество, чиито индивиди не се чувстват част от цяло. Факт е, че

за по-малко от две десетилетия така жадуваната демокрация (или поскоро злоупотребата с нея), е успяла тотално да потисне интереса на

хората и да обезсърчи опитите им за активна гражданска позиция.

Защо когато едва 20% от нас твърдят, че са доволни от

управлението на страната, сме по-склонни да мълчим и да проявяваме

пълно безразличие към бъдещето на държавата? Да, причините за

породилата се апатия са безброй много – като се започне от липсата на

доверие към лидерите и се стигне до прекалено трудния достъп на

гражданите до държавните институции... И въпреки това, какво би могло

да победи всеобщата незаинтересованост и да пробуди у гражданите

желанието за самоуправление, за активен обществен живот? Кое би ни

накарало най-накрая да проявим чувство за принадлежност към една

общност и да изпълним гражданския си дълг, който категорично не се

определя само от това да не нарушаваме установените закони и да

плащаме данъци, а и от това да демонстрираме едно демократично

мислене и да бъдем „пълноценни” граждани в собствената си страна?

Факт е, че за да бъде една личност активна, то тя трябва да бъде

насърчавана и мотивирана. Разбира се, ако опитите ни за участие в

гражданския живот се укажат напразни, то ние лесно бихме се отказал, но

ако знаем, че идеите ни ще бъдат чути, взети под внимание и оценени,

определено бихме имали стимул да продължим. Вярвам, че при

насърчаването на ангажираност на народа в обществения живот трябва да

се имат в предвид три основни категории, които са тясно свързани по

между си – „мотивация”, „поле за изява” и „подкрепа”.

„МОТИВАЦИЯ” - „ПОЛЕ ЗА ИЗЯВА” - „ПОДКРЕПА”

Първо нека започнем с мотивацията, която в момента определено

не е приоритет на държавната политика. Под мотивация може да се

разбира „възпитаването” на бъдещите граждани, което би трябвало да

започва още в училище. За съжаление днес са единици младежите, които

знаят какво всъщност е „партия”, „алианс” или „неправителствена

организация”. Именно тази липса на реална представа за обществените

институции отблъсква младите хора да участват в тях. И не са нужни

единствено повече отделени часове по „Етика и право”, в който да бъдат

представени възможностите и начините за участие в държавния живот, но

и създаване на реално съществуващи ситуации, в които учениците да имат

право и възможност да упражняват своето мнение, влияние и да се

почувстват важни за развитието на даден проект или кампания. Почти

няма училища, които да отделят време и средства за изграждане на т.н.

„ученически съвет”, който може да се окаже крайно полезен за

пробуждането на съзнанието на младите. Ако още като ученици

натрупваме достатъчно опит в сферата на държавните институции, макар и

само на местно ниво (в случая конкретното училище), то после в живота

би ни било много по-лесно и бихме се чувствали много по-комфортно да

изкажем какво искаме да променим, така че да сме доволни.

Като „поле за изява” могат да се разглеждат НПО, младежките

клубове и политически партии. Наличието на повече подобни организации

и разпространяването на техните идеи и цели, би накарало много младежи

да станат част от тях и по някакъв начин да се включат в гражданския

живот. Разбира се, за да бъдат успешни организациите, те трябва да бъдат

подкрепяни от държавата, защото в страната има вече НПО с наистина

свежи идеи, но чиито проекти остават само на хартия, поради липсата на

средства. А както казахме по-горе, подобна липса на реализация на

проектите би довела отново до загубата на интерес от страна на младите.

Освен това, в цяла Европа т.н. „доброволни дейности” процъфтяват

сред младежите, но е и тук. Първо в България концепцията за

„доброволец” е доста погрешно разбрана и второ тук почти няма

организации, които да предоставят на хората шанса да бъдат

„доброволци” в даден проект. Ако учениците и студентите имат повече

възможности за доброволни мероприятия, то те несъмнено биха били поактивни. Основно предимство на подобни дейности е това, че чрез тях се

пробужда ентусиазмът и желанието за по-нататъшни действия у

младежите, а и без доброволци не може да се изгради едно истинско

гражданско общество.

И не последно място, обменът (във всичките му значения) като „поле

на изява”, също би накарал младежите да заемат активна позиция по

въпроси, засягащи държавния живот. Все по-популярни стават младежките

обмени на граждани от различни страни. Чрез подобни „срещи” на

различни култури, обичаи и начин на живот, гражданите на една страна

научават за живота в друга и се появява желанието за разчупване на

сегашното статукво. Провокира се обмен на опит, на идеи и на проекти, а

за да бъдем активни не е достатъчно просто да участваме в организации,

но и да имаме една по-мащабна представа за това каква трябва да бъде

държавата и как ние можем да я направим такава.

И след мотивацията и възможността за изява, идва нуждата от

подкрепа. Определено проблем, който се явява при участието на младите

в политиката, е липсата на заинтересованост от страна на лидерите и

липсата на „прозрачност” на техните действия, която да дава реална

представа за случващото се в страната ни. Политиците представят идеите

си само преди изборите и след като веднъж са взели властта рядко

отделят внимание , ако изобщо го правят, на своите избиратели. Дори и да

искаме не можем да допринесем за взимането на решения, които вече са

взети! С други думи, апатията и незаинтересоваността на хората е плод

именно на разочарованието от държавата и докато управляващите не

променят отношението си към гражданското мнение и докато в системата

не настъпят промени, засягащи „прозрачността” на демокрацията, те не

могат да изискват от нас да бъдем активни. Почти всеки се пита защо да

се мъчи да промени нещо, ако всичко ще се окаже напразно и

единственият ни реален шанс да изкажем позицията си ще е веднъж на

пет години на изборите, когато ако имаме късмет, може би идеологията,

която подкрепяме, ще спечели...

В крайна сметка, в основата на участието на младите в

политическата сфера несъмнено стои и осъзнатия граждански дълг. Всеки

може да оправдае обществената апатия към държавата, но за съжаление

малцина от нас осъзнават колко опасна е подобна обществена позиция,

изразена чрез мълчание и проява на незаинтересованост като форма на

протест към държавата и по-скоро към нейните управници. Пасивността не

е начин да променим ситуацията, от която очевидно не сме доволни, а

мълчанието не е начин на представим исканията и идеи си. Не можем ли

най-накрая да разберем, че това, което демокрацията ни предлага – право

на избор и на глас, не е чак толкова маловажно и, че тази привилегия (за

която човечеството се е борило с векове) не е толкова безсмислена, нито

пък толкова лесно постижима, че да я „подаряваме” на случайността и

поради липса на желание да ръководим собствения си живот, да оставяме

това в ръцете не други, който рядко се интересуват от нас?

Именно заради това преди половин година станах част от

младежка екологична организация (чието име няма да споменавам, защото

целта ми не е да правя реклама). Причините, които ме накараха да

„жертвам” свободното си време, са много като основната е, че тази

политическа организация успява да съчетае точно тези три изключително

важни за мен стимула – мотивация, поле за изява и подкрепа, и да ми

даде шанс, макар и непряко, да участвам в сфера, която лично ме

интересува, от живота на страната. Клубът ме спечели с доверието си към

младите – нещо, което повечето политици днес не проявяват и със

„зелените” си идеи, за които е крайно време да придобият важност и в

България.

Да, рискът за управляващите да допуснат гражданите до „държавата”

е голям, но във времето на преход, в което е страната ни, е изключително

важно всеки глас да бъде чут и всяко мнение да бъде обмислено. Много са

нещата, които биха ме обезкуражили да заема активна гражданска

позиция, но пък много малко са нужни, за да ме накарат да отида и да

гласувам; да стана член на младежка организация или да се включа в

протест... Ангажираността на младите в гражданския живот на страната

зависи както от гражданите, така и от самата държава, а сътрудничеството

между тях би довело да оптимални резултати, защото никой не може да

направи всичко, но всеки може да направи нещо...

Моля ви трябва ми есе на тема "Моята представа за рая" търсих я на всякаде но я няма вие сте последната ми надежда

Хей, хора здравейте... Моля ви се ... Спешно ми трябва есе на тема "Любовта към знанието и мястото й в днешната култура"

Редактирано 7 януари 200818 г. от marisa (преглед на промените)

Някои може ли да ми помогне с есе на тема-Интуицията.Ще Ви бъда много благодарна.

хора моля ви помагайте трябва ми есе на тема

"ти българино.знай свой род и език!"- защо са важни родът и езикът за човека

много ви моля помогнете ми ;(

1.Живеем в двадесет и първи век - време на прогрес, разцвет на науката и технологийте. В забързаното ни ежедневие хората на новото време все по-рядко си задават въпросите: "Откъде идвам?", "Накъде отивам?". Родовата памет и миналото сякаш са захвърлени настрана и само понякога, разлиствайки стария, овехтял албум със семейни снимки, ние осъзнаваме кои сме.

Какво е за мен родината? Това не е просто остаряла дума, която да използвам на всеки трети март. Родината или "татковина", както Петко Славейков я нарича, е нещо повече от това. Тя е заложена в душата и сърцето на всеки един от нас. Ние сме част от нея, както и тя от нас. Чувствата и мислите си ние изразяваме на своя роден език. Благодарение на светите братя Кирил и Методий славянските народи са получили собствена писменост, която ги е отличила и съхранила и до днес.

Историята на Паисий Хилендарски е написана с цел формиране на национално самосъзнание и обединение на бългаския народ. В годините на робство българите са изгубили чувството си за общност, започнали са да забравят откъде идват и кое ги свързва. Паисий се чувства длъжен да създаде тази книга, с която да припомни на всички за славните битки, водени от българските царе, да ни събуди от нездравия робски сън и да ни обедини.

"О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на свой език!" Българите са славен народ и Паисий знае това. Гневният му вик отеква между народа и буди размисъл. Постепенно започваме да откриваме и положителните черти на българина, а лошите превръщаме в преимущества. По-добре прост и незлоблив, отколкото хитър и злобен: "И сам Христос в дома на простия и бедния Йосиф слезе и поживя." Простотата и скромността са черти от националния ни характер, които трябва да се запазят, защото будят чувство за национална гордост.

Не само родовата памет, но и езикът е част от формирането на нацията и нейното опазване през вековете. Ние трябва да знаем, да обичаме и пазим нашия език, защото словото е богатсво, изпратено от Бог: "...слушайте словото, що от Бога дойде...". Само знаещия и можещия човек е способен да върви напред и да се развива. Словото е най-доброто оръжие, с което можем да защитим своята позиция, своята родина и самите себе си. Пишейки своята малка, но толкова значима книга, монахът Паисий пламенно ни приканва да обичаме и пазим родния език и да не се срамуваме да го използваме. Възмутен от хуленето на езика, почти век по-късно патриапхът на българската литература Иван Вазов написва стихотворението "Българският език". В него той с уникално майсторство разкрива красотата и неограничените възможности на родното слово.

Всеки един от нас трябва да знае своя род и език, за да може да се нарече българин. Човек без родова памет е като дърво без корен. Без родината и словото човек е неспособен да общува, да обича и дори да живее пълноценно. Когато отговорим на въпроса "Кой съм аз?", ние вече ще сме щастливи, защото сме намерили истината за себе си - кои са предците ни, кой е създал азбуката ни и можем ли без отечество? Узнали и съхранили това, ние вече живеем пълноценно, защото човек е истински щастлив само когато открие истината!

2.Една нация, един род, един език – една пъстра мозайка от безброй частици, пръснати по света, но обединени от наистина българското – това е България. А колкото до мен и теб – ние, драги приятелю, сме само парченца, но важни сами по себе си и именно стремежът и желанието ни да запазим истинското и чистото в сърцата си са причините да искаме и да можем да познаваме своя език и род, за да поддържаме мозайката що-годе цяла.

Ех, да беше и ти така уверен в това, като мен… Но не! Готов си да забравиш всичко и да тръгнеш към чужбината, срамувайки се, че си българин. А най-жалкото е, че в това неразумно трудно време, никой няма и да се опита да те спре или поне да те накара да премислиш още веднъж избора си.

Спомняш ли си преди години, като учеше българската история, колко беше горд от безкрайните наши победи? А помниш ли как очите ти се насълзиха, когато завърши 7-ми клас и трябваше да кажеш “Сбогом!” на всичко, с което беше свикнал? Нима искаш отново да го загубиш, само че този път завинаги?!!!

Нима забрави как заедно се смяхме на онази пиеса в стария театър… “Криворазбраната цивилизация”, където всеки се опитва да бъде нещо, което не е? Защо искаш да повториш тяхната грешка?

Но… Не аз съм човекът, който ще те съди. Искам само да ти припомня един цитат, който ти много обичаше навремето: “О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свой язик и не думаш? Или не са имали болгари царство и господарство?”. Сети ли се? Това е онзи, монахът, Паисий, който ти така искрено уважаваше. Не те ли боли сега, след години, като четеш тези редове, и си спомняш как вярваше в България, как се гордееше и увличаше по необятната ни история, как твърдеше, че езикът ни е най-благозвучният в целия свят и няма по-красива страна от нашата?! Уви, явно всичко си забравил, покрай ученето за SAT и TOEFL…

Жалко е, скъпи ми приятелю! Жалко е да знаеш, че именно младите и способни българи, в които са вперени 7 милиона погледа, пълни с надежда, ще предадат всички и ще се правят, че нищо толкова важно не е станало. Напротив! А ти си такъв. Именно в такива като теб вярват хората, а с всяка една изгубена надежда по малко умира и България. Искаш да бъдеш един от убийците й ли? Искаш съвестта ти да те гризе всеки път, когато си спомниш за начина, по който забрави за всичко и се втурна в неизвестното?!!!

А помниш ли “За буквите”? Толкова спорихме дали го е написал Симеон I или не. Ти все твърдеше, че след като е водил толкова битки, не е имал време да се занимава с писане и “глупости”, но аз винаги ти напомнях за лиричната му душа, благодарение на която си имаме азбука и език, от който ти сега се отричаш.

Сълзи напират в очите ми, но не мога да те спра, приятелю. Не мога да те обвиня за това, че предпочиташ САЩ пред родината, опирайки се на тезата, че тук нямаш бъдеще. А как би могъл да имаш, когато дори не се опитваш да го съградиш? Как би могъл да имаш, когато тези, които трябва да създадат една Нова България, отиват да създават Нова Германия, Нова Англия, Нови САЩ?!!!

Май вече е време да оставя решението на теб. Не знам какво ще направиш, нито дали ще заминеш, но знам, че поне някъде дълбоко в себе си винаги ще бъдеш българин и ще носиш непреходното в сърцето си.

Накрая искам само да ти кажа, че аз ще остана и ще дам всичко, на което съм способна за родината. Аз зная своя род и език, защото съм истински човек.

3.ЕЗИК СВЕЩЕН НА МОИТЕ ДЕДИ

Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.

Словото, без, което не можем и днес, дори час, е в основата на всичко, което човек мисли и твори.Нашата българска реч, съхранена във време на възход и през вековете на тежки изпитания и днес ни служи да изразим обичта си, да изкажем болката и да разкрием пред другите своите открития.

И днес ни удивляват с красотата и мъдростта си народните приказки и песни. Те са предавани от уста на уста от бабите на нашите баби и от други преди тях. Всеки нов разказвач е влагал по нещо от себе си, но поуката и звънката българска реч са стигнали неопетнени и до нас.

Днес в езика ни ежедневно навлизат различни нови думи. Това е причината да забравяме нашите чудесни и красиви слова и да употребяваме уж модерните чуждици. От привърженици се превърнахме във фенове на любимите си певци. Посещаваме изискани презентации и избираме новото си обзавеждане в шоурума. По радиото звучат кавърверсии все на песни на английски език, и се чудим къде сме попаднали.

В училище, на автобусната спирка, когато се разхождам чувам хората как замърсяват и унищожават богатството ни, наследено от далечното минало.Грозни думи, лъжи, измами, клевети, обиди...Не разваляйте езика и речта! Защо трябва да сме роби на такива неприятни за ушите и отвратителни по смисъл грозни слова?! Това ли е езикът, на който “ История славянобългарская “ е звучала и е носила гордост на българите?! “ О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш на своя язик и не думаш?” Недей да посрамваш сам себе си, а се заслушай в звуковете нанизали огърлица изящна! Колко любов се крие в тях, всяко е с различно личице! Да изровим от праха скритите мъниста на Вазовото слово, отново ги нанижем в пъстра броеница и нека това съкровище бъде възстановено и нека се помни завинаги! Колко стотици думи изчезват?! Да отворим поне едно от тези ковчежета, пълно със скъпоценности, защото това е моят и твоят език, езикът, който ще предадем на децата си, а те ще го предават поколения наред!

Какво богатство! Каква прелест! Не е ли това езикът, на който майка ти ти е пяла? Не е ли това речта, с която децата ти ще растат? Не я използвай за омраза, а вникни в нея и каква истинска, искрена приказка ще откриеш, не знаеш!

Приятелю, у тебе е надеждата. Нека запазим това, което все още имаме и нека всеки от нас го носи в сърцето си, защото всички сме създадени за обич!...

Хей , хора здравейте... Моля ви се worshippy.gif worshippy.gif ... Спешно ми трябва есе на тема "Любовта към знанието и мястото й в днешната култура" clap.gif clap.gif clap.gif

Виж си ЛС

Търся помощ за есе на някоя от следните теми

1. "ЛИЦЕТО НА БЛИЖНИЯ Е ИЗНАЧАЛНО МЯСТО НА БЕЗКРАИНОСТА."

2."ЧОВЕКА ТОВА Е БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕКА"

3."БЕЗМЕРНАТА РАДОСТ И СИЛНОТО СТРАДАНИЕ ВИНАГИ СЕ СРЕЩАТ"

ако може лс да ми пратите