Моля ви , много бързо ми трябва есе на тема :" Как можем да опазим любовта си ? "

Моля ви , много бързо ми трябва есе на тема :" Как можем да опазим любовта си ? "

Ех, Тоби толкова красива тема и теб да те мързи да пишеш...Заповядай...поразработи го малко може и да ти свърши работа

Любов

Думата любов означава интимна дружба,съществуване на особено дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора,съзнание за единство и взаимно съпреживяване на общата съдба,на скърбите и радостите в живота.

Любовта съществува като наивност и разум,като съзнание и подсъзнание,като надежда и безнадеждност,като мъка и удоволствие.Според мен точно контрастите засилват нейната прелест,нейната красота,нейното интимно сладко дихание.(понякога обаче контрастите, водят до конфликти,които могат да разрушат връзката )Любовта е търпелива,тя не завижда,не се превъзнася,радва се на истината.

Любовта има навика да се надсмива над разума и благоприличието.Нейната мълния пада неочаквано върху “жертвата”.Според народната поговорка между влюбения човек и лудия няма почти никаква разлика.Те са безнадеждни хора,изгубили нормалната представа за действителността...Любовта няма граници,тя не подбира.Кара човека да върши понякога забавни глупости...

Любовта притежава една мистериозна и спонтанна сила.Тя идва, без да обяснява защо,без да се оглежда.Като че ли неяснотата и мъглявостта са нейното царство.Тя никога не мисли за последствията.

Когато някой се влюби,той най-напред преживява дълбоко блаженство,без да сnоделя това с никого.Започва концентрация на неговото внимание върху обекта на чувствата.Влюбеният желае да изрази по някакъв начин чувствата си.И така той прави съдбоносното признание и чака развълнуван отговора.Едно “да” или поне мълчалива благосклонност е истинско тържество на мечтите му.Той сякаш улавя птицата на щастието и лети над земята. Споделената любов разпалва много слaдки чувства и подтиква съзнанието към по-финна изява,към по-откровенни признания.Тя разнежва сърцата и окриля въображението.Влюбените взаимно се възприемат в сиянието на идеализацията.Всеки намира в другия чертите на красотата,въплатени в неповтирима индивидуалност и чаровна сила.Това се отнася до лицето,фигурата,походката,моралните добродетели и т.н.

Но възпламналата любов не винаги може да намери взаимност.Често нейният омаен зов среща безразличие,понякога дори и насмешка.Това е страшна болка на сърцето,адска мъка,изгаряща влюбения.Той често загубва съня си,потъва в една мрачна меланхолия,в очите му напират сълзи.Всичко в човека сякаш боледува,дори лицето изгубва жизнеността си. Понякога една невъзможна любов може да “изкара човека извън релси”...От мъка човек понякога дори без причина влиза в безсмислени спорове с близките,роднините..разсейва се много лесно сякаш обитава друг свят-света на неосъществените мечти,изгубените надежди.Това повлиява дори на оценките му в училище.

Не винаги обаче това което човек изпитва е истинска любов.Лично на мен много пъти ми се е случвало да си мисля,че харесвам някого,но след време съм осъзнавал,че е само временно привличане и че когато опозная този човек не всичко е така както изглежда.

Човек трябва да се научи да отсява истинското от фалшивото, когато намери първото да го цени. Защото много често ние жертваме хората около нас, за нещо, което предполагаме, че е любов. Ето, защо всеки трябва да пази любовта си не само към човека до себи, но и никога да не забравя своите близки и приятели. А ако те в действителност са му такива и ако онова чувство в сърцето не лъже двете неща биха могли да бъдат съвместими. Затова няма нужда да пазим любовта си, защото когато тя е във всички около нас – няма врагове. Въпросът не опира до това да я извоюваме, и да я защитаваме, а в това и да и вярваме.Когато дарим на някого доверието си всички съмнения отпадат, всички – страхове също, за да се потопим в красотата на чувствата си.

Някои могат да издигнат прегради, да заключат любимия човек в окови и да го пазят, аз избирам да го пусна на свобода и знам, че ако всичко е истинско той ще се върне при мен. Защото любовта не се пази, тя се изживява. Предпочитам да сбъркам и да бъда наранен, отколкото никога да не опитам от страх, че някого това може би го дразни. Ето защо пускам моята любов на свобода, а ако тя е истинска- никой и нищо не би могъл да застане между нас.

Ех, Тоби толкова красива тема и теб да те мързи да пишеш...Заповядай...поразработи го малко може и да ти свърши работа

Любов

Думата любов означава интимна дружба,съществуване на особено дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора,съзнание за единство и взаимно съпреживяване на общата съдба,на скърбите и радостите в живота.

Любовта съществува като наивност и разум,като съзнание и подсъзнание,като надежда и безнадеждност,като мъка и удоволствие.Според мен точно контрастите засилват нейната прелест,нейната красота,нейното интимно сладко дихание.(понякога обаче контрастите, водят до конфликти,които могат да разрушат връзката )Любовта е търпелива,тя не завижда,не се превъзнася,радва се на истината.

Любовта има навика да се надсмива над разума и благоприличието.Нейната мълния пада неочаквано върху “жертвата”.Според народната поговорка между влюбения човек и лудия няма почти никаква разлика.Те са безнадеждни хора,изгубили нормалната представа за действителността...Любовта няма граници,тя не подбира.Кара човека да върши понякога забавни глупости...

Любовта притежава една мистериозна и спонтанна сила.Тя идва, без да обяснява защо,без да се оглежда.Като че ли неяснотата и мъглявостта са нейното царство.Тя никога не мисли за последствията.

Когато някой се влюби,той най-напред преживява дълбоко блаженство,без да сnоделя това с никого.Започва концентрация на неговото внимание върху обекта на чувствата.Влюбеният желае да изрази по някакъв начин чувствата си.И така той прави съдбоносното признание и чака развълнуван отговора.Едно “да” или поне мълчалива благосклонност е истинско тържество на мечтите му.Той сякаш улавя птицата на щастието и лети над земята. Споделената любов разпалва много слaдки чувства и подтиква съзнанието към по-финна изява,към по-откровенни признания.Тя разнежва сърцата и окриля въображението.Влюбените взаимно се възприемат в сиянието на идеализацията.Всеки намира в другия чертите на красотата,въплатени в неповтирима индивидуалност и чаровна сила.Това се отнася до лицето,фигурата,походката,моралните добродетели и т.н.

Но възпламналата любов не винаги може да намери взаимност.Често нейният омаен зов среща безразличие,понякога дори и насмешка.Това е страшна болка на сърцето,адска мъка,изгаряща влюбения.Той често загубва съня си,потъва в една мрачна меланхолия,в очите му напират сълзи.Всичко в човека сякаш боледува,дори лицето изгубва жизнеността си. Понякога една невъзможна любов може да “изкара човека извън релси”...От мъка човек понякога дори без причина влиза в безсмислени спорове с близките,роднините..разсейва се много лесно сякаш обитава друг свят-света на неосъществените мечти,изгубените надежди.Това повлиява дори на оценките му в училище.

Не винаги обаче това което човек изпитва е истинска любов.Лично на мен много пъти ми се е случвало да си мисля,че харесвам някого,но след време съм осъзнавал,че е само временно привличане и че когато опозная този човек не всичко е така както изглежда.

Човек трябва да се научи да отсява истинското от фалшивото, когато намери първото да го цени. Защото много често ние жертваме хората около нас, за нещо, което предполагаме, че е любов. Ето, защо всеки трябва да пази любовта си не само към човека до себи, но и никога да не забравя своите близки и приятели. А ако те в действителност са му такива и ако онова чувство в сърцето не лъже двете неща биха могли да бъдат съвместими. Затова няма нужда да пазим любовта си, защото когато тя е във всички около нас – няма врагове. Въпросът не опира до това да я извоюваме, и да я защитаваме, а в това и да и вярваме.Когато дарим на някого доверието си всички съмнения отпадат, всички – страхове също, за да се потопим в красотата на чувствата си.

Някои могат да издигнат прегради, да заключат любимия човек в окови и да го пазят, аз избирам да го пусна на свобода и знам, че ако всичко е истинско той ще се върне при мен. Защото любовта не се пази, тя се изживява. Предпочитам да сбъркам и да бъда наранен, отколкото никога да не опитам от страх, че някого това може би го дразни. Ето защо пускам моята любов на свобода, а ако тя е истинска- никой и нищо не би могъл да застане между нас.

Бях забравил , че имаме есе за днес ... нямам време да го пиша ...

Иначе ... обичам те Мерси

Здравейте, тъй като никой от вас не можа да ми помогне малко за есето. Аз се спавих сама. Сега ще го побликувам, ако му послужи на някой.

Заповядайте.

Трябва да има повече потребители като теб тук, които освен да взимат и да дават...

Браво и успех есето ти е прекрасно...

Бях забравил , че имаме есе за днес ... нямам време да го пиша ...

Иначе ... обичам те Мерси

Хахаххаха пооправи го малко..., че не е много по - темата...Успех...

Трябва ми спешно есе на тема "Не убивай птицата човеко" не ми говори нищо а и в интернет няма нищо. Ще съм ви страшно благодарна ако ми помогнете. Есето ми трябва за понеделник!

трябва ми есе "талантът и зависта в амадеус" и нещо като есе за "дванайсета нощ" и есе за "музиката и аз " моля ви помогнете

Трявбат ми есета на темите :

1) Мракът е тайнство на заплахата и страха (3имни вечери)

2) Изкушение (Приказка за стълбата)

3) Предателство (Приказка за стълбата)

4) Може ли стълбата да бъде преодоляна по друг начин (Приказка за стълбата)

5) Какво скрито исакм да видя ? (Дамата с рентгеновите очи)

6) Нуждата оправдава ли престъплението? (Песен за човека)

Трябват ми есета (ако не ви мързи) ... Те по-скоро ми трябват като за насока какво да пиша... Ако може да ми дадете Общи уводи по всяко произведение (да става за всякакви заглавия на определеното прозиведение) ... Важни изречени ... И насоки в/у всяка от тези теми в/у какво да размишлявам и в кое да се задълвоча ? Please

Благодаря ви предварително

Някой може ли да скъпъпи нещо до понеделник ... Нещо като общ увод за "Песен за човека" ; "Дамата с рентгеновите очи" и "Приказка за стълбата" . Също така със насоки в/у какво трябва да пиша върху всяка тема ...

МОЛЯ ВИ

Някой може ли да ми предостави ЛИС на следните теми:

1) Образът на Бай Ганьо

2) Отношението на Бай Ганьо към другите (турци, гърци, цигани)

3) Бай Ганьо в чужбина

4) Бай Ганьо между ориенталското и европейското

5) Героите в цикъка Феилетони Разни хора разни идеали

Моля ви се много! Спешно Е

Образа на Бай Ганьо

Олицетворение на всичко отрицателно и порочно ,с/у което воюва авторът ,е героят от едноименното произведение”Бай Ганьо”.В негово лице Алеко открива деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности ,които народът грижливо е съхранявал в продължение на столетия.Бай Ганьо не притежава чувство за мярка ,деликатност ,вежливост.Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна алчност.Изследвайки своя тип ,Алеко установява ,че Бай Ганьо е не само човек без идеали и морал ,той е разпространител на всевъзможни пороци ,като се тръгне от скъперничеството и се стигне до полицейщината.

Поставяйки героя си в различно обкръжение ,авторът изгражда у читатедя ясна представа за неговия характер и манталитет.

В първата част на произведението Бай Ганьо е даден в неестествена за него среда-той пътува из Европа.Допирът с европейската цивилизация и нейния модел на живот извежда на преден план малокултурието и простащината на героя.В стремежа си да покаже българското и себе си на света ,той буди присмех и съжаление”Бай Ганьо в банята”.Пред изумените погледи на чужденците Бай Ганьо се провиква:”Булгар!Булга-ар!” ,с което привлича вниманието към своята персона.

За критика на балканския парвеню Алеко използва образния модел ”дивак сред европейците”.0свен с грубостта и нахалството си Бай Ганьо се отличава от модела за европеец и с атрибутите си-мускали ,дисаги ,пояс ,аба ,антерия ,люти чушлета-представляващи „рицарските му доспехи”.Европейският свят не може да проникне зад тази защита ,да окаже някакво въздействие в/у същността на героя.

Освен отхвърлянето на всичко европейско и стремежът за себепоказ за Бай Ганьо е характерна и друга особеност.Криворазбрано е чувството му за национална принадлежност.Нацията е вид стока ,която не се укрива ,а понятието „родно” добива пазарна стойно служейки за лична облага на героя.Бай Ганьо „търгувайки” ,манипулира със сакрални понятия „патриотизъм” ,”българин” ,”народ”,”свобода” и пр. ,без да се задълбочава в техния смисъл.

В образа на Бай Ганьо Алеко е превъплътил черти от характера на следосвобожденския политик и общественик ,търсещ единствено „келепира” във властта.Политическите амбиции на Бай Ганьо се разкриват в изповедта му пред Иречек:”Па и мене нали ми се иска -я депутат да ме изберат ,я кмет.Келепир има в тия работи.Хората пара натрупаха,ти знаеш ли?”

Комичното в първата част ,представено с жизнерадостния хумор на Алеко ,придобива нов оттенък във втората част.Засилена е социалната значимост на комичното и това превръща книгата за Бай Ганьо в творба на критическия реализъм.

Във втората част Алеко проследява освирепяваяето на героя ,превръщането му в морален и социален изрод.В Европа Бай Ганьо е смешен ,дори жалък ,но в България той става страшен ,защото има претенции да властва.”Врял и кипял из Европа” ,героят се заема да \'\'поевропейчва” и „цивилизова” България според собствените си мерки за европейско.В „Бай Ганьо прави избори” ,”Бай Ганьо журналист” ,”Бай Ганьо в депутацията” авторът разкрива потъпкването на демокрацията ,насилието и терора при провеждането на изборите ,политическото хамелеонство на Бай Ганьо и обкръжаващите го.Героят е “за” или “против” властта ,когато му е угодно и не намира в това си поведение нищо неестествено.Цинизма и пороците Бай Ганьо утвърждава като добродетели.Идеалите за него са „бошлаф”.Това противоречие м/у порок и добродетел в образа поражда комичното.Обществено-политическата деятелност на Бай Ганьо има за основа територия ,утвърдена от насилието и беззаконието.От лъжата и демагогията.”Учейки”се от европейската цивилизация ,Бай Ганьо всъщност показва на света нейното “опако” ,всичко това ,което не е.

Бай Ганьо е социално-психологическа характеристика на общественото развитие на България през 90-те години на XIX в.

Разни хора, разни идеали

“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си, т.е. може да се каже, че те са плод на премислени наблюдения, житейски осмислен опит и творческа зрялост. Под общото си заглавие цикълът представя най – широко обобщение на обществения живот и политическите нрави у нас през деветдесетте години на ХІХ век – време, което не е трудно за разбиране от нас днес поради много общи черти със съвременната ни действителност.За разлика от повечето Алекови фейлетони, тук героите не са действителни лица, а са изведени белетристично, като образи, получени по метода на художественото обобщение. Героите, представители на различни социални категории, са разни кариеристи държавни служители, безскрупулни политици, алчни за лесно забогатяване лъжепатриоти.

Те са носители на индивидуална психология,разкрита чрез многословна изповед в битова среда,фамилиарен тон и реч, изпъстрена с разговорна лексика. В първата част на фейлетона Алеко представя типа на дребния чиновник- кариерист. Нищожен човек, който жадува за почести, той си служи с всички средства, за да се издигне. Никакви унижения не го спират – стига да получи по–високо място. На всяка подлост е готов – само да постигне целта си. И с какво майсторство го описва Алеко Константинов, с каква лекота и убедителност, с каква пластичност. Авторът познава тия нищожни човечета, тяхната психология, техния език, стила на говора им. Героят на Алеко търси съчувствие,но контрастът между дребнавите житейски цели и грандиозните усилия за постигането им предизвикват ироничен смях.Преследван от мъчителна завист,той непрекъснато се сравнява с околните и търси формулата на успеха:

“Поликсени:преди трийсет години с файтон се разхождаше и днес,моля ви се пак с файтон се разхожда,а пък аз тридесет години се трепя и не файтон-кой ти търси файтон!-ами една турска лира петимен съм да се намира,за всеки случай,в среднята преградка на кесията ми,и ето на-до ден днешен,брате мой,все петимен си оставам”. Авторът има изумителното умение да изгражда образа на героя чрез собствената му реч. Героят сам разкрива себе си с пределна яснота и убедителност. Всяка дума е жива тръпка на неговата нищожна душица. Чрез антитеза Алеко разкрива хамелеонщината на този герой на времето: дистанциран от всички,той се приспособява към всичко;без политическа принадлежност,но никога в опозиция;търсещ признание,но неспособен да уващава когото и да било. Доказателство за пълното падение на героя и кулминация на фейлетона е признанието:”Дрънкат ми някои диванета,че можеш,кай,да напреднеш,ама трябва да бъдеш,кай,подлец.Бошлаф!Подлец ли?!Архиподлец ти ставам аз тебе,брайно,ама де оня късмет!” Разголената същност на героя,разкрита без задръжки,очертава психологическия портрет на социалния тип,към който принадлежи помощник-регистраторът.

По нататък във втория от очерците под същото заглавие е изобличен политическият престъпник, който е тормозил честните борци през бившия режим и е натрупал злато, а сега е амнистиран и отново излиза на повърхността, за да служи на новото правителство и да се подиграва с истинските борци. Пред читателя се легализират най – мрачни човешки страсти, жажда за открито грабителство. С присъщата си гражданска смелост и доблест Алеко Константинов не се поколебава да включи в разказа действителни събития, разтърсващи обществената съвест.

Цинизмът на престъпника стига до крайност,когато той се подиграва с честните борци за българските идеали:”Законност и свобода,ха-ха-ха!…Глупец;счупена пара не струва твоята гладна честност.Спечеленият с упорит труд хляб,ще кажеш ти,е по-сладък от амврозий.Какво заблуждение!Не,нещастнико,хлябът си е хляб,а богатата трапеза е наслаждение,твоята стаичка е мрачна килия,а разкошният дом е наслаждение,твоите идеи са вятър,а моето злато е наслаждение”.Наглостта на героя е зловеща:”Ти запази идеите си,аз запазих златото си.Кой спечели,кажи ми,о,честний труженико…ха-ха-ха!”.Като хуманист и демократ Алеко е крайно възмутен от дръзкото поведение на престъпника,но още повече го предизвиква законът,който позволява това.Главното изобличение е насочено срещу решението на правителството,което легализира беззаконието в България и допуска убийците на българи патриоти да се гаврят с идеалите на България и триумфиращо да заявяват,че кървавите им дела”са вършени за спасението,за славата и за величието на България…”

В трета част на “Разни хора,разни идеали” писателят характеризира типа на лъжепатриота,за който ако патриотизмът не носи печалби,той е “вятър работа”.Героят се вълнува от съдбата на останалата под робство Македония,но подбудите му нямат нищо общо с патриотизма.Още в началото на монолога си героят въздъхва:”Сега да има някой да освободи Македония,догдето е нашата партия на власт,че аз да те науча тебе какво се казва келепир.”

Поклонник на робската мъдрост:”Покорна глава сабя не я сече”,той отрича петвековния стремеж на поколения българи към свобода и стига до циничното твърдение,че султанското благоволение е било придобивка за българите,която прави всякакви революции излишни.

Героят се саморазкрива пълно във финала,когато споделя защо така го вълнува освобождението на Македония.

“Че да ги пипна аз ония ми ти търговци,две годинки да си обирам каймака-стига ми!Па сетне се оттегли на Охридското езеро,дигни си една вила,па си накриви калпака… Ето туй се нарича патриотизъм,всичко друго е вятър!”

Принизяването на патриотичната идея след освобождението и новото време,отличаващо се с безправност и алчност, предизвиква бурния гняв на Алеко и той изважда на показ всички пороци на новото общество.

Най – после, в четвъртия си очерк, авторът е излял всичкото си презрение върху еснафина, който се свива в къта на своето спокойствие и не иска да знае какво става в света. Това е егоистът, престъпно равнодушен към неправди, корупция, произволи, към злото в обществото. На борците егоистът казва:,,вие ли ще оправите света?” За него важното е той да е добре. Авторът го залива със своя смях и показва всичката нищожност на неговото съществуване. Сам непримирим борец против обществената развала, Алеко Константинов не е могъл да не изобличи подобни хора.

Всеки от героите в”Разни хора,разни идеали” е носител на някакъв тип обществено поведение.Те са художествено обобщени образи с актуално звучене,на които монологично-изповедната форма придава жизнена справедливост. Чрез метода на сатирата и усмиването като използва умело богатството на българският език той постига силно въздействие върху читателите и успява да създаде запомнящи се образи. Неговите фейлетони са възпитавали и възпитават българското общество и спомагат за отвърждаването на ценностната му и морална система.

Някой може ли да скъпъпи нещо до понеделник ... Нещо като общ увод за "Песен за човека" ; "Дамата с рентгеновите очи" и "Приказка за стълбата" . Също така със насоки в/у какво трябва да пиша върху всяка тема ...

МОЛЯ ВИ

Песен за човека

„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот.

Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а темата е „Човекът в новото време”.Позициите на спорещите са отдавна изградени-ясни,непримирими,крайни.Затова и диалогът е остър.Дамата мрази човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и лошия.В примера на дамата човек,човека убива.Най-страшният звяр-онзи у човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в „новото време”,а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи убедително.

Много използвана тема, така че задължително препоръчвам преработка

"Приказка за стълбата"

Стълбата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало. Гледката, която се открива от там е по-широка, по-интересна. Но дали може да се види? Изкачвайки стълбата зрението, слухът отслабват. Ставаме късогледи. Приравняваме това, което е около нас с това, което е навсякъде. Трябва ли да ни съдят? Не. Да дойдат при нас и да видят ”колко красива е Земята и колко са щастливи хората”.

Личното щастие е най-важно. Отдавна умряха ентусиастите, които жертваха себе си за доброто на другите. Днес на такива геройства са склонни само тези, които са долу, при ”сивите тълпи на мизерията”. И знаети ли защо? Защото не са видяли какво е горе.

Едноличното щастие е най-важно. Тръгни нагоре. Плати цената. Продай всичко, което имаш. Човешка същност?! Не стига. Ще останеш в средата. Продай другите! Внимавай! Може да те изпреварят.Това са само една малка част от изкушенията. Всеки иска да върви нагоре . Когато стигнеш там, ще живееш с мисълта, че си щастлив. А дали е така? Не се притеснявай. Този въпрос ще те вълнува само в редките моменти, когато съвестта ти се събужда от дълбокия си сън. Две приспивателни и отново си щастлив. ”Колко красива е Земята и колко са щастливи хората.”

Стъпалата на Стълбата са красиви. Бял мрамор. Блясък. Розови нишки. Красотата е коварна. Миг невнимание и си отново долу. Какво пък. Зрението и слъхът се нормализират. Отново си при ”сивите тълпи на мизерията”. или в играта с парите в сегашното егоизтично и материализирано време. Имаш нов стимул да вървиш нагоре. Видял си какво е там, виждаш какво е долу. Не е справедливо. Но кой се интересува от справедливост? Ти?! Тръгни отново и ще видим. Първо, второ, трето стъпало. Да, едноличното щастие е най-важно. Ти си най-важен.Егоизма "друса всеки",а парите и властта са като наркотик.Все пак,нека да му е зле на този дето е най-отгоре. Останалите са част от пейзажа. Допълват картината до така търсеното горе.

Не чети Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен – не е разбирал от живот. А и е живял преди колко… много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.

Какво толкова? Щом ти можеш да продадеш себе си, защо и другите не го направят? Страхуват ли се? Толкова ли са скъпи за себе си? Ти си човек, но нищо животинско не ти е чуждо. "Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш..."Надявам се по-малко хора да се са готови дори да убият за каузата наречена "Eгоизъм"...Ако не ти остане нищо друго поне се стреми да промениш света,помни ти се една малка част,но имаш глас и мнение как ще живееш живота си...

Дамата с рентгеновите очи

Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му. То¬ва е един модерен начин на изра¬зяване, ориентиран към невероят¬ното и фантастичното. Така са въз¬приемани техническите открития в началото на миналия век. Героите на Светослав Минков ги свързват с бъдещето, но по възможно най-неве¬роятния начин. Проницателният пог¬лед на твореца следи внимателно тенденциите в развитието на човека и неговата същност спрямо новите открития на науката и техническата мисъл. Особено значение за пи¬сателя има животът в съвременния град, както и неговото въздействие върху човешкото общество. Светос¬лав Минков прониква зад маските на своите герои, които най-често принадлежат към така нареченото от¬брано общество, възприемащо себе си като по-добрата част от хора¬та. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията.

В разказа „Дамата с рентгенови¬те очи” авторът умело използва средствата на фантастичното, фикционалното в света на своите герои, за да разкрие реалните измерения на живота от позицията на своя творчески поглед.

Увлекателният маниер на повество¬вание въвежда непринудено читателя в салона на „Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия”. Парадоксалното съчетание на несъвместими понятия насочва към безсмислицата, съдържаща се в подобно название, изградено явно с чисто рекламна цел. Сякаш между другото се споменава и съдържанието на илюстрованите списания. Те формират масовия вкус. Става яс¬но, че наред със сериозните факти се съобщават дребни, незначителни случки, но с известни и важни особи като уелския принц или някой индийски махараджа. Още тук е заложен мо¬тивът за трансформацията на нравствените ценности, за липсата на духовен живот, за скучното, лишено от емоции, съществуване на битово ниво. Така се ражда интересът към материалното, повърхностното, външното. „Институтът за разхубавя¬ване” има славата на „истинска магична лаборатория”. Съчетани, взаимно изключващите се понятия като наука („институт”) и псевдонаука („магична лаборатория”) въздействат сатиричноезиково. Наивната, но прекомерна вяра в магични преображения и чудеса привлича най-вече онези, кои¬то предпочитат външността пред духовните стойности на живота. Постиженията на науката те възпри¬емат само откъм прагматичното им приложение. А хора като маестро Чезарио Галфоне умело се възползват от манията на дамите да изглеждат впечатляващо, да бъдат съвършени без природни недостатъци. Той явно е осмислил възможността да просперира, да трупа слава и пари за сметка на богатите и суетни жени, гото¬ви да дадат всичко, за да се превър¬нат в красавици.

Гротеската е единственият адекватен подход за изобразяването на консуматорската същност, повлияна най-често от рекламните трикове, подвластна на автоматизацията на мисловната дейност и неспособна да съхрани възвишени стремежи и цели, както и духовната си значимост. Опозицията „грозно - красиво” в разказа на Светослав Минков не се ос¬мисля точно като стремеж към въз¬вишеното, към прекрасното, победи¬ло грозното, принизеното. Тук воде¬ща е преди всичко промяната на фор¬мите, реализирана по един невероя¬тен, фантастичен начин. Под вещото въздействие на „гениалния маестро Чезарио Галфоне, който притежаваше необикновения дар да се бори с капри¬зите на природата и да превръща и най- отвратителния изрод в прекрасен ан¬гел" става чудодейното преобразяване - „...всички те, след половинчасова операция, напущаха института като приказни хубавици”. Масовото произ¬водство на красавици по нови тех¬нологии като корекция на „капризите на природата" е вдъхновено от мечтите за нова външност на дамите от „хайлайфа”. Явно такъв е моделът, който се харесва на представителките на висшето общество и те са готови с радост да платят цената, за да си тръгнат „бледолики и строй¬ни като манекени” или Като „приказни хубавици”. Никъде не се споменава се¬риозно за умствените способности на тези новопроизведени красавици. Изобретението - „серум от патешки мозък”, създадено от маестро Чеза¬рио Галфоне за ония жени, които се занимават с „благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотвори¬телни пазари и изобщо всякакъв вид бла¬готворителна дейност”, подсказва още с названието си за ироничния при¬смех. Той е напълно заслужен с пове¬дението на този тип жени от „бомонда”, които не могат да осмислят по друг начин живота си.

Подобно на режисьор в театъра, авторът подбира изпълнителката на главната роля в своя разказ - Мими Тромпеева. Името на героинята открито заявява иронията на автора. Тя разкрива истинската същност на хората от висшето общество. В своето иронично отрицание Минков достига до силни сатирични внуше¬ния. Превърната от чудодееца - май¬стор в дама с рентгенови очи, геро¬инята ще ни води в своя свят, прониквайки зад скритото, невидимото, за да изясни реалните стойности на човешките същества, причислени към „доброто общество”.

Разсъжденията на Мими Тромпее¬ва показват ясно какви са критери¬ите, за да бъде приета в общество¬то на избраните. Не се споменава за умствени способности или за качес¬тва като благородство,човечност или щедрост. Единствено ефектната външност може да я направи достатъчно забележима и значима. Ето защо изборът между манастира и „института за разхубавяване” е очакван и ясен. „Една вълшебна фабрика на щастливите преображения” променя героинята на разказа до неузнаваемост. Нейната същност се идентифицира с невероятното, с фантастичното преображение в „ед¬на феноменална Венера на двайсетия век, с парафинени гърди и с рентгено¬ви очи”. Младата дама е поредното модерно техническо произведение, което дори е с „тригодишна писмена гаранция”. Човешката същност е за¬менена с индустриална, техническа характеристика - Мими Тромпеева става част от „първата пробна пар¬тида от дами с рентгенови очи”, пус¬ната в „обръщение”.

Дневникът на героинята въвежда читателя пряко в събитията и разкрива в ново измерение хората около нея, благодарение на фантас¬тичните способности на рентгеновия й поглед. Едно от поразителни¬те открития е, че повечето пред¬ставители на хайлайфа „нямат никакъв мозък в главите си". Авторът сякаш ни е поканил на панаир на суе¬тата. Всички гости на соарето, на което присъства младата дама, са безмозъчни. Главите на петнайсетината кавалери са „празни, но затова пък чудно красиви”, според нея. Удив¬лява реакцията на героинята. Тя не само не изпитва възмущение, но яв¬но се възхищава на телосложението на мъжете около нея. Естетическият идеал на дамата от „бомонда” визира само атлетичната фигура, дори да е на мъж без мозък. Тя даже търси оправдание на това отсъст¬вие: „Кой знае, може би хората от вис¬шето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си... ”. Горчив е сарказмът на автора, при¬ел привидно позицията на героиня¬та си. Езоповският маниер на разказвача е особено ефективен за въз¬приемане на деформираната същ¬ност на хората от това общество. Явно е разминаването на са¬мочувствие и реална стойност. Безкритичните и принизени възприятия на Мими Тромпеева допускат като нещо съвсем естествено мъжът, ко¬гото харесва, да говори за толкова елементарни неща, като „за значени¬ето и ефекта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета”. Духовната пус¬тота е присъща на типа хора като Жан, зад чиято духовитост всъщ¬ност се крият добре заучени мание¬ри и фрази, с които героят впечат¬лява другите от своето обкръжение. Играта на духовитост е само част от театъра на хората-марионетки, с умело изиграни роли, които сами си налагат, за да постигнат це¬лите си. Ценностната им система е изградена предимно върху скъпите материални придобивки. Затова не е изненадващо, че дамата с рентге¬новите очи е толкова въодушевена от предстоящата покупка на хермелиново палто и бален тоалет от Париж. Бракът с Жан е всъщност сделка, но за героинята на разказа цената отново е без значение, след като ще получи това, което иска -„най-пленителния мъж”, когото е сре¬щала в живота си. За нея няма зна¬чение, че той може да се окаже прос¬то един измамник.

Авторът на „Дамата с рентгено¬вите очи” не престава да иронизи¬ра.. Не пропуска случай да създаде точен гротесков портрет на персонажите си, като ги демаскира или ги оставя сами да разкрият своята същност. Нещо повече - Светослав Минков търси съдействието на читателя, прави го съпричастен към нелепата, чудодейна промяна на героите, като провокира със средствата на смеха естествената потребност от ясно отношение към човешката същност и нейното съх¬раняване от капаните на техническите „чудеса”.

Дал съм две от темите... Препоръчително е да прочетеш произведенията и да твориш

Успех...

Трябва ми спешно есе на тема "Не убивай птицата човеко" не ми говори нищо а и в интернет няма нищо. Ще съм ви страшно благодарна ако ми помогнете. Есето ми трябва за понеделник!

Хммм интересен преподавател имаш... явно за разлика от теб ползва интернет доста...

Не мога да ти напиша цялото есе... хубавото на това есе, е че ще трябва да си го напишеш сама и наистина няма от къде да го вземеш... Шестица за учителя

Можеш да акцентираш върху следните неща:

Отнемането на свободата (ако приемем, че птицата е свободата)

Не убивай последната надежда (ако приемем, че птицата е надеждата, която се носи)

Пожелавам ти Успех...

P.S. Темата е част от теми давани на изпити по логика, журналистика, литературни разсъждения и тематики.

Редактирано 12 май 200719 г. от mihael (преглед на промените)

Алеко Константинов Бай Ганьо-Не осъществен европеец (ЛИС)

Пенчо Славейков Ралица – Силата на волята и несломимия човешки дух (ЛИС)

Пейо Яворов –Не радостната участ на българският селянин в „На нивата” и „Градушка” (ЛИС)

Отчуждаването от родното като мотив за човешко нещастие в „Арменци” и „Заточие” (ЛИС)

Ще сам ви много благодарен ако някой ми даде поне една от тези теми благодаря ви предварително

Трябват ми следните теми,ако може помогнете

1. "Песен за човека" - песен за човека и песен на човека Есе

2. Полемиката в "Песен за човека" ЛИС

3. "Човек се подмладява, когато душата му е свободна" - Крадецът на праскови Есе

4. Отговорността и личният избор на човека в "Крадецът на праскови" ЛИС

5. Равнопоставеността на образите в "Нежната спирала" ЛЕС

6. "Душата ми започва да чертае и да усуква неясни, но нежни кръгове и спирали" Есе

Благодаря предварително

1.Дамата с ренгеновите очи-Какво Скрито искам да видя

2.Зимни Вечери-Каква те правят зимата и снегът

3.Песен за човека-Нуждата оправдава ли престъплението

Всичките са Есета...

Ако някой ми ги даде тези теми го обичам спешно ми трябват в понеделник имам класна...

Редактирано 12 май 200719 г. от to6oxray (преглед на промените)

Трявбат ми есета на темите :

1) Мракът е тайнство на заплахата и страха (3имни вечери)

2) Изкушение (Приказка за стълбата)

3) Предателство (Приказка за стълбата)

4) Може ли стълбата да бъде преодоляна по друг начин (Приказка за стълбата)

5) Какво скрито исакм да видя ? (Дамата с рентгеновите очи)

6) Нуждата оправдава ли престъплението? (Песен за човека)

МОЛЯ ВИ ПМОГНЕТЕ !!!

Редактирано 12 май 200719 г. от Blagokolla (преглед на промените)

Здравейте!Имам нужда от вашата помощт.За утре ми трябва есе на тема "Моята представа за Паисий Хилендарски".Много ще съм ви благодарна , ако ми я предоставите.Благодаря предварително

„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот.

Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а темата е „Човекът в новото време”.Позициите на спорещите са отдавна изградени-ясни,непримирими,крайни.Затова и диалогът е остър.Дамата мрази човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и лошия.В примера на дамата човек,човека убива.Най-страшният звяр-онзи у човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в „новото време”,а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи убедително.

Много използвана тема, така че задължително препоръчвам преработка

"Приказка за стълбата"

Стълбата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало. Гледката, която се открива от там е по-широка, по-интересна. Но дали може да се види? Изкачвайки стълбата зрението, слухът отслабват. Ставаме късогледи. Приравняваме това, което е около нас с това, което е навсякъде. Трябва ли да ни съдят? Не. Да дойдат при нас и да видят ”колко красива е Земята и колко са щастливи хората”.

Личното щастие е най-важно. Отдавна умряха ентусиастите, които жертваха себе си за доброто на другите. Днес на такива геройства са склонни само тези, които са долу, при ”сивите тълпи на мизерията”. И знаети ли защо? Защото не са видяли какво е горе.

Едноличното щастие е най-важно. Тръгни нагоре. Плати цената. Продай всичко, което имаш. Човешка същност?! Не стига. Ще останеш в средата. Продай другите! Внимавай! Може да те изпреварят.Това са само една малка част от изкушенията. Всеки иска да върви нагоре . Когато стигнеш там, ще живееш с мисълта, че си щастлив. А дали е така? Не се притеснявай. Този въпрос ще те вълнува само в редките моменти, когато съвестта ти се събужда от дълбокия си сън. Две приспивателни и отново си щастлив. ”Колко красива е Земята и колко са щастливи хората.”

Стъпалата на Стълбата са красиви. Бял мрамор. Блясък. Розови нишки. Красотата е коварна. Миг невнимание и си отново долу. Какво пък. Зрението и слъхът се нормализират. Отново си при ”сивите тълпи на мизерията”. или в играта с парите в сегашното егоизтично и материализирано време. Имаш нов стимул да вървиш нагоре. Видял си какво е там, виждаш какво е долу. Не е справедливо. Но кой се интересува от справедливост? Ти?! Тръгни отново и ще видим. Първо, второ, трето стъпало. Да, едноличното щастие е най-важно. Ти си най-важен.Егоизма "друса всеки",а парите и властта са като наркотик.Все пак,нека да му е зле на този дето е най-отгоре. Останалите са част от пейзажа. Допълват картината до така търсеното горе.

Не чети Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен – не е разбирал от живот. А и е живял преди колко… много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.

Какво толкова? Щом ти можеш да продадеш себе си, защо и другите не го направят? Страхуват ли се? Толкова ли са скъпи за себе си? Ти си човек, но нищо животинско не ти е чуждо. "Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш..."Надявам се по-малко хора да се са готови дори да убият за каузата наречена "Eгоизъм"...Ако не ти остане нищо друго поне се стреми да промениш света,помни ти се една малка част,но имаш глас и мнение как ще живееш живота си...

Дамата с рентгеновите очи

Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му. То¬ва е един модерен начин на изра¬зяване, ориентиран към невероят¬ното и фантастичното. Така са въз¬приемани техническите открития в началото на миналия век. Героите на Светослав Минков ги свързват с бъдещето, но по възможно най-неве¬роятния начин. Проницателният пог¬лед на твореца следи внимателно тенденциите в развитието на човека и неговата същност спрямо новите открития на науката и техническата мисъл. Особено значение за пи¬сателя има животът в съвременния град, както и неговото въздействие върху човешкото общество. Светос¬лав Минков прониква зад маските на своите герои, които най-често принадлежат към така нареченото от¬брано общество, възприемащо себе си като по-добрата част от хора¬та. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията.

В разказа „Дамата с рентгенови¬те очи” авторът умело използва средствата на фантастичното, фикционалното в света на своите герои, за да разкрие реалните измерения на живота от позицията на своя творчески поглед.

Увлекателният маниер на повество¬вание въвежда непринудено читателя в салона на „Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия”. Парадоксалното съчетание на несъвместими понятия насочва към безсмислицата, съдържаща се в подобно название, изградено явно с чисто рекламна цел. Сякаш между другото се споменава и съдържанието на илюстрованите списания. Те формират масовия вкус. Става яс¬но, че наред със сериозните факти се съобщават дребни, незначителни случки, но с известни и важни особи като уелския принц или някой индийски махараджа. Още тук е заложен мо¬тивът за трансформацията на нравствените ценности, за липсата на духовен живот, за скучното, лишено от емоции, съществуване на битово ниво. Така се ражда интересът към материалното, повърхностното, външното. „Институтът за разхубавя¬ване” има славата на „истинска магична лаборатория”. Съчетани, взаимно изключващите се понятия като наука („институт”) и псевдонаука („магична лаборатория”) въздействат сатиричноезиково. Наивната, но прекомерна вяра в магични преображения и чудеса привлича най-вече онези, кои¬то предпочитат външността пред духовните стойности на живота. Постиженията на науката те възпри¬емат само откъм прагматичното им приложение. А хора като маестро Чезарио Галфоне умело се възползват от манията на дамите да изглеждат впечатляващо, да бъдат съвършени без природни недостатъци. Той явно е осмислил възможността да просперира, да трупа слава и пари за сметка на богатите и суетни жени, гото¬ви да дадат всичко, за да се превър¬нат в красавици.

Гротеската е единственият адекватен подход за изобразяването на консуматорската същност, повлияна най-често от рекламните трикове, подвластна на автоматизацията на мисловната дейност и неспособна да съхрани възвишени стремежи и цели, както и духовната си значимост. Опозицията „грозно - красиво” в разказа на Светослав Минков не се ос¬мисля точно като стремеж към въз¬вишеното, към прекрасното, победи¬ло грозното, принизеното. Тук воде¬ща е преди всичко промяната на фор¬мите, реализирана по един невероя¬тен, фантастичен начин. Под вещото въздействие на „гениалния маестро Чезарио Галфоне, който притежаваше необикновения дар да се бори с капри¬зите на природата и да превръща и най- отвратителния изрод в прекрасен ан¬гел" става чудодейното преобразяване - „...всички те, след половинчасова операция, напущаха института като приказни хубавици”. Масовото произ¬водство на красавици по нови тех¬нологии като корекция на „капризите на природата" е вдъхновено от мечтите за нова външност на дамите от „хайлайфа”. Явно такъв е моделът, който се харесва на представителките на висшето общество и те са готови с радост да платят цената, за да си тръгнат „бледолики и строй¬ни като манекени” или Като „приказни хубавици”. Никъде не се споменава се¬риозно за умствените способности на тези новопроизведени красавици. Изобретението - „серум от патешки мозък”, създадено от маестро Чеза¬рио Галфоне за ония жени, които се занимават с „благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотвори¬телни пазари и изобщо всякакъв вид бла¬готворителна дейност”, подсказва още с названието си за ироничния при¬смех. Той е напълно заслужен с пове¬дението на този тип жени от „бомонда”, които не могат да осмислят по друг начин живота си.

Подобно на режисьор в театъра, авторът подбира изпълнителката на главната роля в своя разказ - Мими Тромпеева. Името на героинята открито заявява иронията на автора. Тя разкрива истинската същност на хората от висшето общество. В своето иронично отрицание Минков достига до силни сатирични внуше¬ния. Превърната от чудодееца - май¬стор в дама с рентгенови очи, геро¬инята ще ни води в своя свят, прониквайки зад скритото, невидимото, за да изясни реалните стойности на човешките същества, причислени към „доброто общество”.

Разсъжденията на Мими Тромпее¬ва показват ясно какви са критери¬ите, за да бъде приета в общество¬то на избраните. Не се споменава за умствени способности или за качес¬тва като благородство,човечност или щедрост. Единствено ефектната външност може да я направи достатъчно забележима и значима. Ето защо изборът между манастира и „института за разхубавяване” е очакван и ясен. „Една вълшебна фабрика на щастливите преображения” променя героинята на разказа до неузнаваемост. Нейната същност се идентифицира с невероятното, с фантастичното преображение в „ед¬на феноменална Венера на двайсетия век, с парафинени гърди и с рентгено¬ви очи”. Младата дама е поредното модерно техническо произведение, което дори е с „тригодишна писмена гаранция”. Човешката същност е за¬менена с индустриална, техническа характеристика - Мими Тромпеева става част от „първата пробна пар¬тида от дами с рентгенови очи”, пус¬ната в „обръщение”.

Дневникът на героинята въвежда читателя пряко в събитията и разкрива в ново измерение хората около нея, благодарение на фантас¬тичните способности на рентгеновия й поглед. Едно от поразителни¬те открития е, че повечето пред¬ставители на хайлайфа „нямат никакъв мозък в главите си". Авторът сякаш ни е поканил на панаир на суе¬тата. Всички гости на соарето, на което присъства младата дама, са безмозъчни. Главите на петнайсетината кавалери са „празни, но затова пък чудно красиви”, според нея. Удив¬лява реакцията на героинята. Тя не само не изпитва възмущение, но яв¬но се възхищава на телосложението на мъжете около нея. Естетическият идеал на дамата от „бомонда” визира само атлетичната фигура, дори да е на мъж без мозък. Тя даже търси оправдание на това отсъст¬вие: „Кой знае, може би хората от вис¬шето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си... ”. Горчив е сарказмът на автора, при¬ел привидно позицията на героиня¬та си. Езоповският маниер на разказвача е особено ефективен за въз¬приемане на деформираната същ¬ност на хората от това общество. Явно е разминаването на са¬мочувствие и реална стойност. Безкритичните и принизени възприятия на Мими Тромпеева допускат като нещо съвсем естествено мъжът, ко¬гото харесва, да говори за толкова елементарни неща, като „за значени¬ето и ефекта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета”. Духовната пус¬тота е присъща на типа хора като Жан, зад чиято духовитост всъщ¬ност се крият добре заучени мание¬ри и фрази, с които героят впечат¬лява другите от своето обкръжение. Играта на духовитост е само част от театъра на хората-марионетки, с умело изиграни роли, които сами си налагат, за да постигнат це¬лите си. Ценностната им система е изградена предимно върху скъпите материални придобивки. Затова не е изненадващо, че дамата с рентге¬новите очи е толкова въодушевена от предстоящата покупка на хермелиново палто и бален тоалет от Париж. Бракът с Жан е всъщност сделка, но за героинята на разказа цената отново е без значение, след като ще получи това, което иска -„най-пленителния мъж”, когото е сре¬щала в живота си. За нея няма зна¬чение, че той може да се окаже прос¬то един измамник.

Авторът на „Дамата с рентгено¬вите очи” не престава да иронизи¬ра.. Не пропуска случай да създаде точен гротесков портрет на персонажите си, като ги демаскира или ги оставя сами да разкрият своята същност. Нещо повече - Светослав Минков търси съдействието на читателя, прави го съпричастен към нелепата, чудодейна промяна на героите, като провокира със средствата на смеха естествената потребност от ясно отношение към човешката същност и нейното съх¬раняване от капаните на техническите „чудеса”.

Дал съм две от темите... Препоръчително е да прочетеш произведенията и да твориш

Успех...

Хммм интересен преподавател имаш... явно за разлика от теб ползва интернет доста...

Не мога да ти напиша цялото есе... хубавото на това есе, е че ще трябва да си го напишеш сама и наистина няма от къде да го вземеш... Шестица за учителя

Можеш да акцентираш върху следните неща:

Отнемането на свободата (ако приемем, че птицата е свободата)

Не убивай последната надежда (ако приемем, че птицата е надеждата, която се носи)

Пожелавам ти Успех...

P.S. Темата е част от теми давани на изпити по логика, журналистика, литературни разсъждения и тематики.

MEРСИ

Здравейте може ли някой да ми даде ЛИС на теми:

1)"Песен за човека"-поема за вярата в човека и човешкото" или нещо подобно... МОЛЯ ВИ

2)"Делниците по губващи празника на любовта в "Тавански спомени"

МОЛЯ ВИ С КАКВОТО МОЖЕТЕ ПОМОГНЕТЕ МИ

Моля Ви,

ако искате тема пишете я тук, а не на лични съобщения!

Ако мога да помогна ще публикувам в общата тема, а не на определени хора. Знам, че на всеки му е

спешно, но не съм бърза помощ, а и го правя, за да помагам, а не да изкарвам оценки на едни и същи хора!

Използвайте търсачката, защото вече по няколко пъти се искат едни и същи теми!

Желая успех на всички!

1)"Песен за човека"-поема за вярата в човека и човешкото" или нещо подобно... МОЛЯ ВИ

това е давано поне три пъти!

Blagokolla Публикувано на Вчера в 17:57ч.

Трявбат ми есета на темите :

1) Мракът е тайнство на заплахата и страха (3имни вечери)

2) Изкушение (Приказка за стълбата)

3) Предателство (Приказка за стълбата)

4) Може ли стълбата да бъде преодоляна по друг начин (Приказка за стълбата)

5) Какво скрито исакм да видя ? (Дамата с рентгеновите очи)

6) Нуждата оправдава ли престъплението? (Песен за човека)

МОЛЯ ВИ ПМОГНЕТЕ !!! sobbing.gif help wanted.gif brick wall.gif helpsmilie.gif

Почти всички теми са били давани! Използвай търсачката и прочети правилата на форума!

И мисля, че е малко нахално да искате по 100 теми.

Не може всеки да иска по 7-8 теми. Опитайте се да имате такт, за да има кой да дава все пак!

P.S. На човека, който ми иска тема за човека и вярата в чудесата не мога да помогна sorry...

Успех....

Трябва ми икономическо есе на тема "Бедност" честно казано съм доста дезориентирана в тази насока...всеки ударил едно рамо ще му бъда много благодрана аз си го чопкам ама 9 стр. са ми много за тема, от кяото малко разбирам. Така, че всяко чуждо редче ще ми бъде добре дошло...

Мдам, трябва ми до довечера...

Ще съм ви много благодарна ако ми помогнете с някакви насоки върху какво да разсъждавам по темата "Радост или мъка носи труда на бълг селянин"(По жътва).Благодаря предварително.По-късно може да побликувам историческото есе "Свободата на човешката личност".Бях дала заявка за него ,но никой не отговори.Скълъпих го и мисля че се получи добре.

Здравейте спешно ми тряват 3 теми за есе:

1)Имаме ли сетива за човешкото страдание (Зимни вечери)

2)Човешката суета (Дамата с рентгеновте очи)

3)Вярвам ли,че човек може да се промени към по добро (Песен за човека)

много ми трябват до сряда трябва да ги имам а никъде немога да ги намеря.Помогнете

Редактирано 14 май 200719 г. от m0m4o (преглед на промените)

Търся следните есета:

1. Къде си вярна ти любов народна?

2. Как живее миналото на народа ни в мен?

3. Земята ни храм на бългасркия дух

Трябва ми икономическо есе на тема "Бедност" честно казано съм доста дезориентирана в тази насока...всеки ударил едно рамо ще му бъда много благодрана аз си го чопкам ама 9 стр. са ми много за тема, от кяото малко разбирам. Така, че всяко чуждо редче ще ми бъде добре дошло...

Мдам, трябва ми до довечера...

Тук с радост ще помогна...

Ето какво намерих по темата....

Тъй като концепцията за бедност има основно присъствие в политическите платформи днес, тя е придобила и основна роля в конвенционалната икономическа теория, най-вече в социалистическия подход към икономиката. Още в началото се налага да уточня, че дефиницията на бедност в конвенционалната теория е определено ниво на доход или стандарт на живот, следователно измерими характеристики на индивид или група. За разлика от това, в това есе дефинирам бедността като липса на богатство. Тази дефиниция, която е достатъчно абстрактна, за да позволи индуктивен анализ (без да има нужда от емпирични експерименти), е освен това достатъчно достоверна, за да не позволи изключения от реалността. Така дефинирана, бедността винаги изисква някакво мислене на богатството, преди да бъде мислена самата тя. Няма друга причина за бедността освен тази, която дефиницията и определя – липсата на богатство. Следователно бедността се отнася към богатството също както свободата към принудата и справедливостта към несправедливостта. Перифразирайки Бастиа, не бедността, а богатството има собствено съществуване; първата е резултат от липсата на второто.

Търсенето на причини за бедността не води до никакви рационални обяснения. Ежедневният ни сблъсък с действителността показва, че именно създаването на богатство изисква усилие, действие. Липсата на храна, къща, кола, или каквато и да е друга материална ценност, е факт, до момента, когато някой положи усилие или предприеме нещо, за да ги създаде. Робинзон Крузо на самотния остров би живял в бедност по общоприетото разбиране (без вода, храна и подслон), докато не прояви инициативност и изобретателност, за да си ги осигури. В този смисъл, бедността, или липсата на богатство, няма някакво сложно обяснение – пълната пасивност на индивида е достатъчна. Интересният феномен е именно човешкото действие и инициатива за преодоляването на бедността, т.е. създаването на богатство. Изборът между различни алтернативи, правилата за поведение, организациите на индивидите, начините на размяна и сътрудничество са именно предмет на изследване на икономическата наука. Основна грешка би било да се приеме, че богатството съществува някак отделно от действията на хората, то е създадено от само себе си, и следователно може според волята на мнозинството да се разпределя по произволно избран начин.

Оттук следва и фундаменталната грешка в метода на социалистите, а именно вярата, че бедността има причини и следователно може да бъде изкуствено премахната чрез премахването на тези причини. Така например икономистите-социалисти вярват, че международната конкуренция в даден сектор може да причини бедност на заетите в него (вероятно като ги направи безработни или просто с по-ниски доходи). Затова защитата на протекционизма намира почва не само в лобирането на местните производители, но и в апелите на съюзите на работниците. Друг пример е преразпределението на доход от едни граждани към други, което се подкрепя с аргумента за ‘борба с бедността’. Една по-трудно видима форма на преразпределение – държавните субсидии – пък преобладава в арсенала от средства за намеса на държавата в свободната конкуренция, като се твърди, че без субсидии компаниите ще оставят работници на улицата и следователно ще произведат бедност. Още такива примери вероятно ще отнемат твърде много място. Затова ми се струва разумно да премина към разобличаването на социалистическия подход за управление на ресурсите в името на ‘борбата с бедността’. Това, което не трябва да се изпуска от внимание, е метода на това изследване, според който бедността няма причини за собствено съществуване. Следователно аргументът срещу ‘борбата с бедността’ е аргумент за условия за създаване на богатство. Доказателството, че политиките на ‘борба с бедността’ не изпълняват целта си е това, че те се превръщат в пречка пред създаването на ново богатство. Първо представям три разновидности на социалистическата ‘борба с бедността’. След това се спирам на ефектите на държавната намеса в конкуренцията върху шансовете за създаване на богатство. Илюстрация на всичко това са конкретни примери от икономическата политика в България – страна, в която 12 години след падането на комунизма един от основните моменти в предизборните кампании – и парламентарна и президентска – през 2001 година беше ‘борбата с бедността’.

3 грешни подхода към ‘борбата с бедността’:

Правителството е натоварено със задачата да се ‘бори с бедността’ със всякакви средства. Първо, това е в противоречие с конституциите на свободните общества днес, според които правителството не може насила да лиши някой от богатството му, за да го даде на другиго. Второ, това не е рационално от икономическа гледна точка, защото крайният ефект от принудителното преразпределение на богатство е всеобща бедност, а не всеобщо благоденствие. Този ефект се доказва без особена трудност (дори формално, с математическа формула в рамката на теорията на играта), когато се вземе под внимание фактът, че рационалният стимул да се създава богатство изчезва, когато се очаква с това ново богатство или с част от него да се разпорежда друг. Разбира се, такова правителствено решение обезсмисля института на частната собственост, която стои в основата на рамка, която увеличава шансовете на всички участници в обществото.

Правителството трябва да събира данъци от хората с високи доходи и да раздава събраното на бедните. Това реално се случва както под формата на директни трансфери, така и под формата на предоставяне на услуги на определена група избиратели, за която услуга плащат всички данъкоплатци. Конкретни примери са субсидиите към държавните железници и топлофикационните дружества в България. Такова решение променя стимулите в икономиката и се получава така, че тези, които имат най-висока конкурентност и производителност, трябва да платят най-много, без да получат нищо насреща. Резултатът е, че тази несправедливост ще принуди тези, от които се очакват данъци, да напуснат официалната икономика, ако не и изобщо конкретната национална икономика. В последна сметка ще бъдат прогонени тези, които биха създавали работни места с по-висока производителност и по-високи доходи, т.е бедността няма да намалее.

Правителството трябва да национализира всички активи в икономика, да фиксира всички цени и заплати и да въведе социално равенство (като доходи) и съответно ‘социална справедливост’. Това ще обезсмисли концепцията за конкуренцията, която (както ще се опитам да опиша по-долу) стои в основата на ръста на производителността на ресурсите и ръста на доходите. А това, че държавата не е способна да управлява ресурсите ефективно и да увеличава тяхната производителност, е исторически доказан факт. В последна сметка подобна ‘борба с бедността’ ще се превърне в пречка пред създаването на ново богатство.

‘Борбата с бедността’ като оправдание за държавна намеса в конкуренцията

Реалните доходи, които определят нивото на стандарт на живот, зависят от производителността на труда. Производителността е добавената стойност, която един работник произвежда за определен период в една фирма – частна или държавна. Тя вероятно зависи от неизброимо количество фактори, но някои от тях могат да бъдат идентифицирани и приблизително околичествени. Шумпетер идентифицира като основен фактор за ръста на производителността конкуренцията между предприемачите. Тя е причината за новите комбинации от ресурси в производството, които всъщност променят производителността. За да се експериментира с нови комбинации, е необходимо ресурсите за бъдат освободени от старите комбинации. Това налага динамика в икономиката, изразена в създаване и закриване на фирми и работни места, която Шумпетер нарича съзидателно рушене (creative destruction). Основният извод от тази теория е, че по-силният конкурентен натиск означава по-висок ръст на производителността и следователно на доходите. Това се потвърждава от няколко иконометрични изследвания (включително на страни в пост-комунистически преход) показват, че производителността на труда расте по-бързо в сектори, където динамиката и конкурентният натиск са по-високи.

Динамика означава по-висок оборот на фирми, т.е. по-голям процент новосъздадени фирми и по-голям процент на закрити фирми, както и по-висок оборот на работни места – по-голям процент на новосъздадена заетост и по-голям процент на прекратени трудови договори. Конкурентният натиск в един сектор може да бъде измерен именно с оборота на фирми и работни места в него. Затова където има по-голяма динамика и конкурентен натиск, има по-бърз ръст на производителността на труда, а и следователно - на доходите.

Следователно, грешно е да се мисли, че конкуренцията в общ и дългосрочен план произвежда безработица и респективно бедност. Така например общоприето схващане е, че конкуренцията на вносни продукти принуждава местните фирми да свиват своето производство и да съкращават работници, които впоследствие стават бедни. Истината е, че вероятно по-високият конкурентен натиск, включително от вносни стоки, ще подобри шансовете на всички в един отрасъл, в частност на заетите в него, които ще имат по-висока производителност и по-високи доходи. Затова всяка протекционистична политика би следвало да се приема като такава, която пречи на създаването на богатство. Следователно тя е в противоречие с една от възможните цели на политиката – ‘борбата с бедността’.

Митническа тежест при внос в България

Митническа тежест при внос в България

Тук това е в табличен вид!

Год. Средно ниво Минимална ставка Максимална ставка

1996 16.1 5 40

1997 15.49 0 40

1998 15.24 0 40

1999 12.55 0 40

Източник: Министерство на финансите

Конкурентният натиск в една икономиката или даден сектор е трудно да бъде визуализиран. Той със сигурност е различен от броя на производителите на даден пазар или пък размера на техните пазарни дялове, т.е. не става дума за антипод на категорията ‘монопол’ в нейния общоприет смисъл. Все пак има неща и политики, които влияят положително на конкурентния натиск, както и такива, които му пречат. Така например конкуренцията вирее най-добре в среда с ясно определени и гарантирани права на собственост, които пазят наградата на предприемачите, които рискуват. В същото време тя е възпирана от държавни политики, които създават пречки пред създаването и закриването на фирми. В частност политика на субсидиране на губещи (държавни) фирми означава бариера пред закриването на тези фирми. Това блокира ресурси в неконкурентни и ниско-производителни фирми (всъщност фирми, които добавят отрицателна добавена стойност и имат отрицателна производителност на труда), които иначе биха били насочени в нови предприятия, както и към съществуващи такива, които оцеляват без държавна подкрепа. Ако ресурсите се пренасочат, те биха имали по-висока производителност, а работниците – по-високи заплати. Затова всяка политика на субсидиране би следвало да се приема като бариера пред създаването на ново богатство.

Субсидии в държавния бюджет на България за 2002 г.

Табличен вид

Общо субсидии за нефинансови предприятия 225 млн. лв.

Топлофикационни дружества 37 млн. лв.

БДЖ 70 млн.

Въгледобив 3 млн. лв.

Български пощи ЕАД 1.5 млн. лв.

Източник: Министерство на финансите

Пречките пред излизането от производството, каквито са субсидиите, са всъщност непреки пречки пред създаването на нови фирми, които да осигурят заетост на ресурсите (които евентуално биха били освободени от губещите фирми). В същото време в България съществуват и преки бариери пред създаването на нови фирми и пред разрастването на съществуващи компании. Такива са административно наложените разходи по създаването на бизнес, вкл. разрешителни и регистрационни режими, нивото на данъчно-осигурителната тежест, различни ограничения на търговията и разплащанията. По същата логика всяко забавяне на премахването на тези бариери означава поддържане на нивото на бедност в страната.

Таблица

Разрешителни режими за започване на дейност (споменати в закон) в България

Година Брой на действащите разрешителни режими

1989 2

1990 6

1991 9

1992 10

1993 15

1994 21

1995 42

1996 55

1997 65

1998 86

1999 106

2000 100

Източник: Институт за пазарна икономика

Динамиката на работните места зависи от степента на мобилност и гъвкавост на пазара на труда, които зависят негативно от нивото на данъците върху личния доход и задължителните осигуровки (които са част от разходите за труд). Друг негативен фактор върху създаването на заетост са ограниченията за работодателите, които налага българският Кодекс на труда, наличието на изискване за минимална работна заплата и др. В същото време задълженията за запазване на работните места в приватизираните дружества пречат на свиването на по-неконкурентните компании и пренасочването на ресурсите, включително човешки, към по-производителните. Това означава, че всички тези изисквания са в пряка зависимост с нивото на бедност в България.

Разходи за труд и разполагаем доход на работника в България

Таблица

% от общите разходи за труд

Данък върху личния доход 9

Данък за обществено осигуряване 23

Задължително частно пенсионно осигуряване 2

Данък за фонд ПКБ 3

Данък за здравно осигуряване 4

Разполагаем доход 59

Общо разходи за труд 100

Бележка: Изчисленията са на база на схемата за данъчно-осигурително облагане в България през 2002 г.; прието е, че брутната заплата е равна на 283 лв. (което е приблизителният размер на средната работна заплата според държавната статистика в България към края на 2001 г.); прието e, че работникът не плаща задължителни осигуровки за деца.

Източник: Институт за пазарна икономика

С конкретните примери по-горе се опитах да дискредитирам едно от оправданията за държавната намеса в конкуренцията между предприемачите, а именно ‘борбата с бедността’. Основният извод е, че конкуренцията влияе положително на създаването на ново богатство. Следователно тя не може да е причина за бедност. Всяка политика, която ограничава конкурентния натиск, е бариера пред създаването на богатство, следователно не може да бъде оправдавана с аргумента ‘борба с бедността’. Вероятно възприемането на тези зависимости е нелека задача, като една от причините за това е невъзможността да визуализираме конкурентния натиск, както можем да визуализираме (или поне частично) БВП например. Конкурентният натиск твърде често е в обратна зависимост с общоприети мерки на конкуренцията, като брой играчи на пазара и пазарни дялове. Това налага и преосмисляне на ‘анти-монополните’ политики. Ако държавата изобщо може да има активна роля в ‘пазенето на конкуренцията’, то тя би следвало да е разследване на и съдебна мярка срещу случаи, в които именно държавни органи (местни и централни) възпрепятстват конкуренцията със свои решения. Всичко това е валидно, разбира се, само ако на правителството са забранени политики за ‘борба с бедността’, които в последна сметка облагодетелстват (краткосрочно) група избиратели, а намаляват (дългосрочно) шансовете на всички членове на обществото.

Здравейте спешно ми тряват 3 теми за есе:

1)Имаме ли сетива за човешкото страдание (Зимни вечери)

2)Човешката суета (Дамата с рентгеновте очи)

3)Вярвам ли,че човек може да се промени към по добро (Песен за човека)

много ми трябват до сряда трябва да ги имам а никъде немога да ги намеря.Помогнете

Използвай търсачката!

Темите вече са давани!

Имам нужда от спешна помощ утре ще правя класна а нямам темите

1. Какви черти на житейския герой го представят като човек способен за чудото - Пространствено житие на Свети Кирил (ЛИС)

2. Образът на словото в "Проглас към евангелието" (ЛИС)

3. Словото граница или мост (ЕСЕ)

4. Животът ад или рай (ЕСЕ)

Предварително благодаря

Мисля,че есето което публикувах ще ти свърши до някъде работа. Трябва да си го преработиш малко

Още от дълбока древност човекът се стреми да обоготява своето знание и кръгозор. Разказване на приказки и легенди, предаване на песни от баба на внуче. Но дали цялото натрупано познание на човечеството щеше да достигне до нас, ако не бяха измислени начини за неговото записване. От първобитните рисунки до древните руни, от каменните плочи до пергаментовите свитъци, от калема и дъсчицата до виртуалния вариант за разпространение. Писмеността си остава начин за предаване на информация за бъдните поколения. Но това ли е единствената роля на текста в наши дни или той има и една по-дълбока роля ...?

Текстът е един от важните фактори на човешкия прогрес, средство за съхраняване и предаване във времето и пространството на знания ,идеи, образи, многообразна информация.Той е това ,чрез което изразяваме своите мисли и чувства, описваме и обясняваме света около нас. Определян е като социокултурен феномен ,който прави и крепи духовното у хората.

От гледна точка на семиотиката текстът е знакова система, за обмен на семантична информация между две групи материални системи , например между автора и читателя, се използва съвкупност от визуално възприемани шрифтови знаци или други графични образи, възпроизведени върху листов материал по ръкописен или полиграфически способ. От гледна точка на общата теория на комуникацията текстът е една от формите за съществуване и разпространение на семантичната информация, начин за организация на произведението на индивидуалното съзнание в знакова система за възприемане от общественото съзнание.Текстът е и документ, латинската дума documentum означава свидетелство.

Запазил се като важен историчеки фактор за бъдното поколение, утвърдил се като мост между вековете и годините, текстът е израз на мисли и чувства. Превръща се в откровение, което въздейства не толкова на ума, колкото на сърцето. Тези са текстовете, които притежават силата на думите- онези скрити думи, които са в състояние да сътворят нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там , където те никога не биха достигнали сами, да отварят и затварят невидими врати. Да се събудят вътрешите духовни сетива за скрита, висша реалност, която става осезаема и много по-реална от видимата- онази, която обикновено се счита от мнозина за единствено реална, но е действителност- преходна и изплъзваща се като времето.

Писането на текст е като творене. Създаването на нещо ново е винаги акт на творчество.Боравеното с плътта на творчеството- думите, задължава извършителя към самото творене, като го обвързва с необходимостта да изработи нещо също толкова изпълнено със съдържание , истинност и пълнокръвност, какъвто е и оригиналът.Човек винаги пише не за себе си, но винаги дава по частица от себе си на своите персонажи.Пише с тайната надежда да привнесе нещо към вече съществуващото и да го промени

Преди време бях прочела някъде,че „изкуството е отражение на действителността”. Това разбира се е точно така , но възниква въпросът: На коя точно действителност, на коя реалност?

Всеки автор има собствен изграден индивидуален стил, подбира думите си внимателно, а изразите са винаги уникални. Според своите чувства и възгледи, авторът на текстовете използва различните жанрове и стилове, образували се с течение на времето , за да предаде своето послание по индивидуален начин, така както го чувства той и така както иска хората да го почувстват и разберат.Ще си позволя да цитирам Елитис:”Критикували са ме, че използвам някои редки думи. Обаче аз искам текстът да бъде съвършено девствен и отдалечен от всекидневната употреба на думите. Подреждам думите една до друга по такъв начин, че да проявяват своята уникалност”

Известно е, че от най-древни времена посветените мистици са знаели добре, че думите могат да доведат до светлина или тъмнина, здраве или болест, богатство или бедност, любов или омраза, живот или смърт, че думите имат сила да променят живота на човека и света около него. Но в крайна сметка могат ли да променят живота? Отговорът можем да открием в думите на австрийския поет Йозев Лайтгеб:

„Посред истината словото на поета е безкрайно спокойно и тайно пространство, в което срещаме една възвишена реалност и ясното собствено Аз. Дали тази среща ни възвисява, пречиства, съзрява, зависи повече от нас самите, отколкото от творбата, към която се отваряме.”

Kъм този своеобразен отговор бих добавила:

Поезията не може да промени живота неприкосновено и пряко. Но думите на живота, които са инструмент на истинното творчество, могат да променят отделния човек, който е отворен и готов за такава промяна. И още по-точно е да се каже ,че истинната творба е инструмент на животворящите думи, защото нейната ценност е именно в това,че тя не е самоцел, а средство. Тогава тези скрити тайнствени думи разкриват на човека неговата истинска същност, срещат го със собственото му съкровено Аз и тази среща е откровение, което преобразява. А преобразеният и възвисен човек с ново съзнание , на свой ред вече е творец на думи, на живот, които имат силата да преобразяват този свят и да го доведат до хармония с мечтите му.

Приятели а на мен ми трябва помощ за есе на тема "Текста като аметник на културата"

Помогнете: Есе "Съвременни аспекти върху делото на Кирил и Методи"

Млоая да ме насочете от къде мога да намеря

Спешно търся есе - "Животът е грижа за другия" по "Жена" на Блага Димитрова

Ще съм ви мн благодарен ако ми помогнете