Много ви моля някой ако може да ми намери есе на тема "Размисли в навечерието на 24 май"

Много ще съм благодарна защото ми е за утре и не намирам нищо... Мерси предварително ! :]

Здравейте

от няколко дена се мъча да извадя няколко есета,една учителка е решила да закопае приятелката ми по литература(7 есета за 2 дена )

та за понеделник ми трябват :

1. Животът иска така - да му се подчиним или да му се противопоставим

2. какво за мен е рая (ако ми остане време ще го напиша това,лесно е )

моля ви ако някой има нещо с което да помогне ще съм много благодарен,в по-известните сайтове нищо не намерих

(останалите 5 съм ги намерил и ги преработвам в момента )

много ама много ви моля за някоя от темите ако може ЛИС:

1. Една невъзможна любов сред ужъсите на войната.

2. Войната,родена от човешкия егоизъм и разрушила човешката хармония

и двете са върху произведението "Крадецът на праскови"

Търся една от следните теми ))

Лис : Образът на Гергана от повестта поемата

"Изворът на белоногата"

Анализ : "Жестокоста ми се сломи" и "Непеи ми се"

Здравейте всички.

Спешно ми трябва есе по философия на тема:

"Където ми е добре, там ми е родината"-Цицерон

За понеделник е моля ви помогнете,ще сам много благодарна.

Предварително благодаря

Редактирано 3 юни 200719 г. от "SOV4ETO" (преглед на промените)

Здравейте, много спешно ми трабва една тема-доклад *Значение и опазване на водите*. Ако някой може да помогне. PLS

Спешно търся есе на тема : "Обичам родината си защото...." За понеделник е

Здравейте- трябва ми есе върху една от тези теми

-"Не само ц хлчб ще живее човек, но ц всякослово,което излиза от Божии уста"

-"Горчивата чаша"

-"Пилат си измива рацете"

-"Всеки които се залавя за нож, от нож ще погине"

-"Всеки има своята Голгота и трънливия път до нея трябва да измине сам"

-"Прости им, понеже не знаят,що правят"

Трябват ми за утре ако успеете да намерите ще сам ви много благодарен

трябва ми есе на тема "Който е безгрешен,нека пръв хвърли камък върху й" !!! предварително благодаря!

Много ми трябва за утре ЛИС на тема "Ролята на вещите в "Тавански Спомен""Благодаря предварително.

трябва ми есе на тема "Който е безгрешен,нека пръв хвърли камък върху й" !!! предварително благодаря!

http://download.pomagalo.com/12893/?search=432603

надявам се това поне малко да ти помогне!успех! защото според мен вещите навяват на нашият герой спомени...той си спомня за минали неща...та...дано този материал поне мъничко да ти помогне...може да извадиш някой разсъждения и тезиси от него...Късмет!

Редактирано 4 юни 200719 г. от deminasko (преглед на промените)

Много ми трябва за утре ЛИС на тема "Ролята на вещите в "Тавански Спомен""Благодаря предварително.

Валери Петров - "Тавански спомен"

ЛИС върху поемата на Валери Петров "Тавански спомен"!

Успех !

На който му трябва:

ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ - „В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО”

ХУМАНИЗМЪТ - НРАВСТВЕНА СЪЩНОСТ НА ПОВЕСТВОВАНИЕТО

Хуманизмът на Павел Вежинов е нравствена същност на художественото повествование в неговия разказ „В един есенен ден по шосето”. Фантастичното събитие провокира философския размисъл на автора за човека и смисъла на неговия живот. За писателя много по-важен е вътрешният монолог на разказвача, отколкото диалогът, който поставя художествения проблем, очертава различни позиции, но не движи сюжетното действие. С изострен интерес Павел Вежинов следи поведението на персонажите, срещнали се уж съвсем случайно, а в действителност съвсем съзнателно (поне от страна на извънземния жител). Последователно, целенасочено и аргументирано е проследен изначалният човешки стремеж към непознатото и неоткритото - не само на този земен и несъвършен свят, но и в неразгаданата „далечна разсеяна в черния мрак галактика”, за която напомня рентгеновата снимка в ръката на доктор Веселинов още в началото на разказа.

Неслучайно Павел Вежинов избира за разказвач в произведението си герой от големия град. Точно чрез него много по-задълбочено може да се разкрие дехуманизацията на съвременното общество, търсещо път към света чрез разума, а не чрез чувствата. Недвусмислено в репликата на пришълеца относно неговата нравствена същност, в която „има много повече разум и по-малко чувства”, се крие упрек към земните обитатели, длъжни да постигнат истинското познание и по пътя на сърцето. Към всеки един съвременник е ориентирано неговото предупреждение: „Вие сами трябва да постигнете своите знания... И със свои собствени сили да изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществуване? ”

Усилията на писателя са насочени главно към мислите, а не към чувствата на неговите герои, за да провокира читателя да съпостави действията им в контекста на течащото време. От едната страна стои човекът с неговите грижи и тревоги за бъдещето на приятеля: „Защо поне не ни помогнете в страданията, за които не сме виновни?... Спасете ни поне от рака... Или туберкулозата... ”, а от другата страна е безпристрастният поглед на по-знаещия и по-можещия: „Вие трябва сами да изживеете кризата. Ако изкуствено ви попречим, вие няма да придобиете имунитет и следния път ще загинете от още по-страшна катастрофа. ” Те се срещат в нравственото пространство на избора, направен по съвест в името на живота.

Чрез диалога между разказвача и астронавта могат да се разберат и осмислят причините за дехуманизацията на обществото. Раздвоени по своему -въпреки знанията, които притежават, двамата герои се изправят пред дилемата не просто за смисъла на човешкото съществуване, но и за бъдещето на цивилизацията. Не са достатъчни вътрешните предчувствия или изострените сетива за човека и неговите нужди, за да се разрешат най-сложните проблеми на времето. Затова още началната картина на произведението с болезнено пронизващата белота на болничната стая поглъща всички цветове на живота. Това психологично настроение има свое художествено отражение в природата. Дъждът навън поднася гумите на колата и води човека към вътрешните му светове, към смисъла на живота. Вътрешният монолог предполага искреност и многостранност при изясняването на проблемите, но като че ли нищо не би могло да се промени без срещата на разказвача в есенния дъждовен ден с пешеходеца, останал сух. Той очаква да се озове в пространство, ненаселено от човешки гласове и страсти. Точно там могат да се начертаят и прогнозите за бъдещето на Вселената - макар и чрез иронично-метафоричния подтекст на думите, изречени от извънземния: „Ако възможностите... наистина се комбинират, би трябвало да съществува и такава комбинация - една галактика седна човешка цивилизация”. А това все още е непостижимо за разума на човека в дехуманизиращото се общество.

За бъдещето на човечеството може да мисли и да се тревожи само нравствената личност, която сама е изпитала болките и провокациите на обществените отношения. Макар и неназован поименно, разказвачът в „В един есенен ден по шосето” е човек на движението и промяната. Главният герой се налага като човек на риска. Достатъчно е да се споменат само няколко факта, за да се разбере, че той често действа спонтанно, импулсивно (качва се на колата с изтрити гуми в дъждовно време; взема случаен човек от пътя и започва с него разговор, преди да го въведе във вилата си; настойчиво търси помощ от този непознат, който неколкократно го озадачава с поведението си). Не само като приятел на човек, за когото като че ли няма никак надежда за живот, но и като мислеща личност той би желал да срещне разбиране. Неговият зов за помощ идва като „спасителна мисъл”: „Тогава помогнете поне на моя приятел... Съгласете се, но един-единствен случай на намеса съвсем не може да промени историческия път на човешкото развитие” Пришълецът като.представител на друга цивилизация е въведен в сюжетното пространство на произведението с определена цел. Чрез неговите думи и поведение авторът отправя недвусмислено предупреждение към възприемателя за себевглеждане. Много важно е всеки човек да се замисли върху начина си на живот и поведение, за да разбере, че истинското съвършенство е все още далеч. Необходимо е да се търси път във всяка критична ситуация. Вярно е, че невинаги има изход, но всяка възможност - дори и най-малката - трябва да бъде използвана със съзнанието, че усилието в името на доброто един ден ще бъде възнаградено. Така, без да бъде всесилен, човек би могъл да се опита поне да бъде добронамерен.

Героите на Павел Вежинов неслучайно се срещат през есента. Това е сезонът на зрелостта, когато човек смята, че вече е преживял всичко, което е трябвало да му се случи, и вероятно е минал всички пътища, които е трябвало да извърви. Добрите изненади в края на този път са колкото очаквани, толкова и неприятни, защото повторителността на движението най-сетне има своя резултат.

Разговорът между героите внушава представата за силата на жизнения път, който може да победи хладния разум чрез чувствата. Показателно е неочакваното оздравяване на неизлечимо болния приятел, готов вече да поеме по пътя на надеждата с вяра в човешките възможности.

Разказът на Павел Вежинов „В един есенен ден по шосето” е творба за взаимопомощта в името на човечността. Макар че силите и възможностите на земните жители са ограничени, винаги трябва да се търсят пътища за победата на доброто. Защото щастието не се постига лесно, а в борба с мизантропията и не-отзивчивостта, с песимизма и примирението. В този смисъл доста противоречиви могат да бъдат чувствата, изпитвани от читателя, към извънземния, който съвсем убедено изрича думите: „А естествено, аз нямам правото да бъда и виновен”, когато мотивира отказа си да помогне на болния приятел. Съчувствието към несвободната личност се съчетава с възхищение и уважение към мислещия индивид, който все пак помага на болния човек, защото конкретното човешко страдание го прави по-отзивчив към болките на земните жители. И ако разказвачът още в самото начало е убеден, че можещият трябва да помогне на по-малко можещия, в края на произведението за всички става ясно, че човек трябва да положи усилия да си помогне сам, преди да се примири със смъртната си същност. И дори когато се знае, че човек не може да постигне всичко сам, ако не потърси подкрепата на себеподобните си, то поне става ясно, че без приятелството човечеството ще загине.

Чрез пришълеца Павел Вежинов утвърждава своето хуманистично разбиране за необходимостта от единодействие в целия свят. Неговата намеса за излекуването на неизлечимо болния приятел е своеобразна отстъпка пред разказвача заради чувствата му. И най-важното - иска да помогне на един заради спасяването на цялата човешка цивилизация. Срещнал героите в момент на изпитание, авторът всъщност иска не просто да разкрие техните характери, а да покаже пътищата за изостряне на сетивата им. Чрез поставянето на големите въпроси за човешкото битие на фона на една безлична обстановка, лишена от уюта на истинския дом, Павел Вежинов посочва бъдещето на човечеството, което все по-малко ще се интересува от ставащото вън от субективния свят на индивида. Така диалогът се превръща в път към познанието, минаващо през риска и опита, през приятелството и отчуждението, през вътрешния монолог и конкретното поведение.

Под въздействието на големите разстояния в града (и в прекия, и в преносния смисъл на думата), човекът като че ли все повече се затваря в себе си и е склонен да проявява почти всекидневно егоизма или филантропията си, а не истинския хуманизъм. Повикът на писателя за повече сърдечност в общуването се превръща в подсъзнателен стремеж към вършене на добро. И макар че са използвани фантастични елементи, те не са по-различни от ставащото в реалния живот (погрешна диагноза, преминаване на кризата, моментно заспиване на волана, несъзнателно запалване на лампата, внезапно заспиване в момента, когато гостът си отива). На основата на антитезата (бяло - черно, земен човек - извънземен представител на друга цивилизация, реалност - фантастика, стая - път, сухи рамене на пешеходеца - дъжд по асфалтираното шосе, приятелство - безизходица, знание - невъзможност да се помогне...) се градират чувствата и преживяванията, намиращи словесен израз в диалога или във вътрешния монолог на персонажите. Дадени в градация, всички срещи създават представата за сгъстеното психологическо пространство на човека, принуден от обстоятелствата постоянно да загърбва познатото и да изследва тайнствените светлини на вселената. Чрез психологическия паралелизъм се стига до истината за човека и неговото тленно битие, не-можещо да покори безсмъртния му дух по посока на галактиката. Дори използваните детайли (рентгеновата снимка, бялата стая, сухият гръб на пешеходеца, отсъстващото в огледалото на автомобила лице на спътника, прескачането на червеите, преди това левитацията, минаването на ръката на извънземния през масата, запалването на светлината, оздравяването на болния приятел, охлювът в ръката на приятеля след чудодейното му оздравяване) са само част от лицето на големия свят, в който човекът има за какво да се бори.

В дехуманизиращата се епоха е нужна една приятелска ръка, за да се засвидетелства чрез жеста на общуването необходимостта от съпричастие към чуждата съдба. Затова и смисълът на живота не може да бъде еднозначен за отделните хора. И все пак той трябва да се търси в значимата цел, в пътя към познанието, в общуването, в риска, в реализацията на една красива мечта, в съхраняването на чувствителността. Така може да се разбере и осмисли и дейният хуманизъм, без който не може да съществува нито една нормална цивилизация. Устремен към света на непознатото, в действителност търсещият човек се себеопознава. И в това е неговият шанс.

Посланието на автора към неговите възприематели е многопосочно и многозначно. Нееднократно Павел Вежинов внушава, че човек е длъжен да се вгледа внимателно в себе си, да се стреми да си помогне сам, като рискува в границите на разумното. Уважението към всяка човешка личност трябва да се основава на усилията й да върши добро. Само когато се разбере, че всички форми на живот са равнозначни и равнопоставени, ще се постигне истинският хуманизъм и светът ще стане наистина по-добър.

моля за помощ!!! трябва ми диклад на тема "Съвременна българска литература" за утре ми трябва !!! моля ви помогнете!!!!! благодаря предварително

Здравейте искам да попитам да ли някой има или знае къде мога да намеря Есе или Интерпетативно съчинение за "Сътворението на света". Или в по лошоя случей за Връзката м/у разкъсването и вазкръстването на Дионис и Светия граал Благодаря предварително!

Редактирано 5 юни 200719 г. от Dedwen (преглед на промените)

моля за помощ!!! трябва ми диклад на тема "Съвременна българска литература" за утре ми трябва !!! моля ви помогнете!!!!! благодаря предварително

Stephanie, виж това.

И това - 12 страници

Speshno mi trqbva esetata:

Mqstoto na milosyrdieto v jivota na choveka.

Slovoto-pyt kym poznanieto

Desette bojii zapovedi-neobhodimost ili otjivelica

Speshno mi trqbva esetata:

Mqstoto na milosyrdieto v jivota na choveka.

Slovoto-pyt kym poznanieto

Desette bojii zapovedi-neobhodimost ili otjivelica

Пиши на кирилица.

Десетте Божи Заповеди - необходимост или анахронизъм

Десетте Божии заповеди необходими ли са ни или просто са един остарял етап от развитието на цивилизацията?Това е един въпрос, на който отговорът според мен е само един-\"Да,разбира се,че са ни необходими\".

Но много от нас не знаят защо имаме нужда от тях.Със самото си създаване десетте божи заповеди са засягали отношението между Бога и хората и отношението на човека към ближния си.В наше време те играят същата роля,но нашето отношение към тях не е еднакво.Има хора,които даже не са чували за божиите заповеди,има и такива които ги спазват и живеят чрез тях.Но има и много други,които знаят за тяхното съществуване и смятат,че те не са им необходими,но в същото време не осъзнават,че донякъде те са част от живота им.Ако не беше така сега щяхме да крадем,убиваме и лъжем,нямаше да знаем какво е добро и нямаше да можем да правим разлика между доброто и злото.Много от нас не осъзнават необходимостта на тези заповеди,но ако не бяха те нямаше да сме и ние,защото чрез тези десет заповеди Бог ни е насочил към правилният път на нашето съществуване,пътят към доброто и пътят на безпроблемния преход към бъдещето.

Десетте божи заповеди са създадени векове преди Христа и ще продължат да съществуват още дълго време.Ще бъдат съхранявани и предавани на много и различни поколения и съм сигурна,че няма да бъдат забравени от никого.Десетте божи заповеди са посланията които еврейският народ оставя на следващите поколения.Те мотивират обществото към реалността на настоящето,чрез тях се обобщават традициите и натрупаният жизнен опит на предходните поколения.

Десетте божи заповеди са част от живота ни и именно те ни помагат да живеем в една достойна за човечеството хармония.Това е техният смисъл и това е тяхната роля в живота.И дори без да искаме,малко или много,ние ги спазваме,защото те са ни дадени за това-да ни съпътстват в живота.Те са една голяма необходимост за човешкото съществуване

.

Десетте Божи заповеди не са анахронизъм - те са фундамент, морална контрацепция на превръщането на хората от стадо в социална група, общество, общност в която водещо начало да е християнското смирение и милосърдие, а не алчността, злобата и престъпното поведение.

Хората от нашето време казват, че Господ не може да ни е съдник за делата ни тук на Земята- да може и така да е, но не си ли даваме сметка, че не може да вярваме в нещо без да спазваме правилата му. Недопустимо е да казваме, че сме християни, а същевременно да наричаме десетте Божи заповеди анахронизъм.

Не е важно кой е казал не кради, не убивай, не прелюбодействай, важното е, че никой не иска да бъде обран или убит. Днес забрани като тези продължават да властват и са също така строго наказуеми, както и преди, но спазваме ли ги и изпитваме ли страх от закона и Бога?

Първите от четирите Божи повели ни учат на целомъдрие и християнска добродетел, но най-често чуваме, че те са тези, които са се превърнали в анахронизъм и не са необходими. Но това, не е така, човек не бива да става идолопоклонник на нещо или някого. Поради факта, че е тръгва в някаква друга религиозна посока или секта, води до групови самоубийства, разрушаване на семейства. Ние не може да имаме други кумири, освен добродетелите, а християнството ни учи точно на любов, състрадание, нежност, трудолюбие и всеотдайност.

Всяка една от десетте Божи заповеди ни учи на някаква добродетел, запазва ни морално като хора, човеци и ни извисява духовно. Те са резюме на всичко онова, което многотомните конституции ни налагат.

Световният шампион по шахмат Веселин Топалов пред мексикански журналисти заявява: „Не се страхувам да загубя партия. Обезпокоен съм от други неща - не ми е ясно как ще живеем занапред в този циничен свят, в който се губят ценностите, за които ни говореха в училище." Важно е да не изчезне човешкият ни облик по пътя към „прогреса", защото ако религията ни „вкарва" в морални норми, то нека техническата революция не ни позволява да се превърнем в животни, в зверове със скъпи GSM- ми.

Автор : Даниела@HuLite.net

Дурго, което може да прегледаш:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=11342 ( след заповедите, има частна гледна точка)

Трябва ми есе на тема "Старостта невинаги е мъдрост". БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!

hi търся есе на тема''ти,българино,не се мами,знай своя род и език

моля ви помогнете и трябва ми спешно!

hi търся есе на тема''ти,българино,не се мами,знай своя род и език

моля ви помогнете и трябва ми спешно!

Заповядай , дано да ти помогне с нещо

Българино, знай своя род и език - завет, който всеки българин трябва да помни! Молба, заповет, която всеки трябва да изпълни!

Днес, в забързаното си ежедневие, в напрегнатия си делник, ние подминаваме истински важните неща!

Та кой от нас се сеща за България, кой от нас във всеки един момент се чувства горд от своята принадлежност!? Никой! Ние сякаш сме забравили кои сме, от къде идваме!

Не си ли спомняте, вие, българи, че за нас Паисий написа своята историйка, да знаем и ние кои сме, кои са нашите корени! Че не ви ли кара точно той да се чувствате малко по-горди, малко по-истински, малко по-българи! И нали Паисий ни я завеща, за да съхраним българския род през вековете! Всеки трябва да помни, че ние сме велик народ, с велика история, с велико минало, с велики предци! Трябва да помни това и никога да не го забравя!

"История славянобългарска" е най-дълбокият извор за историята на България. Написана през 1762 г., историйката на Паисий се превръща в най-добрия учебник в житейското битие на българина!

Във времето, когато българската нация е била само мечта, родолюбивият Паисий решава да напише книга, в която да разкрие на всички български люде какъв велик произход имат, каква славна българска кръв тече във вените им! А сега сякаш с лека ръка забравяме тези неща! Отказваме се от своя род и език, за да се правим на други, каквито не сме! Българският род трябва да се помни, а българският език - да се запази! Именно езикът е неизменна част от всяка нация. Той определя в голяма степен националното самочувствие на всеки народ!

Българите имат своя азбука, свой език! През 855 г. солунските братя Кирил и Методий създават писменост на българите, да могат и те да четат и пишат на свой език. Създадената от светите братята славянска писменост е най-важното културно постижение на славянския свят през Средновековието. А сега?! Всички се стараят да знаят западните езици, че нали на тях се говори в цяла Европа!? В Европа - да! А къде остава България!? Че нали сме българи? Европейците български ли учат!?

Какво ли биха казали нашите велики прадеди за това! Хората, чиито имена остават в историята на родината ни, онези, които са се борели за съхранението на този род, на този език! Те оставят незаличими, светли дири в съзнанието на всеки родолюбив българин с делата си към Отечеството! Днес и ние имаме задължения към България, които трябва да изпълним! Тя има история, която трябва да продължим!

Българино, знай своя род и език! Само така ще съхраниш българската нация!

България - нашата родина! Тя има свое минало, което трябва да помним, има настояще, в което трябва да направим нещо значимо за нея и бъдеще, което трябва да осигурим!

моля ви трябва ми мн спешно една тема:последици от политиката към етническите групи според етнопсихологията!или нещо такова да има за етническите групи в бг помагайте

Трябват ми есета на следните теми:

1. "Господ ходи по света с различни лица."

2. "Бог не е създал човека за лесно щастие."

3. "Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря."

4. "Днешните приятели са утрешните безпогрешни врагове."

Ако ми намерите нещо за някоя от тези теми ще съм ви много благодарна, защото ми трябват спешно за класно и ако може до утре да ми намерите поне нещичко сте супер.. Благодаря ви много предварително

Using all your hopes and imagination what kind of world can you envision? МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ ТРЯБВА МИ ЕСЕ НА ТАЗИ ТЕМА-....АКО ИМА НЯКОЙ КОЙТО ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРЕВЕДА ЕСЕТО НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК:

Ako imah vlastta da napravq sveta drug bih go napravila takav kakvto e bil pri satvorenieto mu.Bih premahnala vsi4ki postijeniq na civilizaciqta.Bih premahnala elektri4estvoto,vsi4ki proizvodstva na freon,I drugi vredni zamyrsiteli,raketi kosmi4eski stancii koli, samoleti,kompiutri, postijeniqta na naukata I tehnikata I vsi4ko koeto zamyrsqva okolnata sreda I pre4I na zdravoslovnoto razvitie na 4oveka Bih premahnala fabriki,zavodi,predpriqtiq,atomnite elektrocentrali.Ako imah vyzmojnost da promenq sveta bih zalisila vsi4ki gori na novo,bih pre4istila vsi4ki poto4eta,izvori moreta,okeani ,ezera,bih pre4istila vyzduha ot vsi4ki vredni vyzdeistviq na Industrialniq svqt,kakto I po4vata kato zabranq izpolzvaneto na vredni hrani ,torove I preparati.6te spra ot proizvodstvo vsi4ki polufabrikati.I pro4istvaiki sveta shte vyzobnovq I horata.shte napravq taka 4e horata da stanat po-zdravi,shte premahna vsi4ki bolesti koito gi kara da stradat I umirat mladi. I nai-vajnoto shte napravq taka 4e horata da stanat po-dobri.i taka kogato 4oveka stane po blagoroden nqma da mu e nujno civilizaciq,zashtoto ve4niq stremej za pove4e blaga pravi horata po-al4ni I po-loshi.iskam jivota da byde po-prost,svetyt po-4ist I 4oveka po-dobyr.Taka e mnogo po-lesno I po-prosto vsi4ko.Tova e moq svqt takav go iskam edin-zemen rai. ;(

Трябва ми спешно есе на тема "Карнавалът - възстановена традиция" моля ви ако някой може да помогне ще съм му много благодарна