Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Имам две теми - "Съвременният човек страда от отслабнване на личността" и "Прогресът - мечти и опасности". Мислех че имам и идеи за написването им, но...

Благодаря предварително!

Не знам дали ще ти помогне, но темата е свързана с творчеството и прогреса... прочети я и ако ти хареса... Успех...:)

"Животът е сънят на една сянка". Любимата ми елегантна фраза от Калдерон.

В шестте думи са заключени мимолетността на битието, нетрайността на спомените и абсурдът на примирението. Животът или се чувства, или не.

Творецът не принадлежи на света. Той няма родина, няма близки, няма име. Стои извън законите и морала. Не може да ги разбере и не ги спазва. За него не съществуват време, пространство, история, традиция, държава, религия и т.н. Пред тях и всичко скрито отзад той повдига рамене с по детски разтворени наивни очи. Художникът не разбира от пари и история на изкуството, те са безпредметни.

Творецът търси съвършенството на порива. Той е полуидиот - полубог. Превръща се в очарователното копеле на човечеството, в лъчезарен безродник. Живее там, където другите загиват, в божествените селения на собствения си неукротим дух. Стои там, защото това са просторът и оръжието му. Той е САМОДОСТАТЪЧЕН!

Всяка творба е прераждане, каляване на страстта в пламъците на порива. Инквизицията гори еретиците, а демиургът се пали сам, за да изтлее и се прероди в нова творба. Творението е екзорцизъм над самия себе си, прогонване на любимия демон - демонът на откровението. Той излита от същността на твореца, гърчи се и реве неудържимо, вихрено се мята, докато се скрие в новата творба и стане нейна същност. Чак тогава художникът може да изпита блаженството на изначалното задоволство и да подири смъртоносните обятия на враждебния свят. До новото творение.

Творецът носи две задължителни сили - искреност и страст. Съобразява се единствено с тях, търси най-добрата сплав от двете. Липсата на първото го превръща в пироман, отсъствието на второто води до жизнерадостен цинизъм и вежлива порнография.

Демиургът владее душевния си вулкан, обуздава пламъците и лавата в недрата си. Огънят на творчеството му пречиства, не пали. Носещите порива усещат в новосъздаденото прелестното дихание на красотата, а не серния дъх на унищожението. Ето защо често неукрепналия и некалн дух вижда в едно творение изплюта отрова, кукувича прежда, змийско мляко. С творчество се занимават най-смелите, а го разбират най-достойните. За останалите то е многорък зловещ Шива. Мнозина са званите, малцина са призваните.

Художникът издига рожбата си в свой Бог, благоговее пред нея и й се възхищава. В допира с красотата той и тя добиват своята същност, в която остават завинаги, независимо от съдбата си. Същността - красивите искреност и страст, страстните красота и искреност и искрените страст и красота - навеки витае около носителите си. Това са нейният дом и нейният храм.

Демиургът се опитва да извлече от собствените си представи и свещени пространства образа на безсмъртието, ала не му се отдава. Той се терзае, разкъсва се между разрушаемостта на формата и мощта на съдържанието, които поривът иска да слее в нетленно съвършенство.

Това никога не се получава. Художникът рисува заедно с творбата и собствения си живот, довършва реалността, която винаги му се струва недостатъчна. В последна сметка той живее като в безкрайна скулптурна композиция. Стреми се да осмисли разкривените форми и перспективи, да открие вечното в тях и да го задържи, но накрая пак се потопява в мъчителните си съкровения. Всичко направено изглежда неизразително, откъслечно, празно. Не успява да улови същественото, да му придаде сила и плътност.

Ето защо творецът не се интересува от по-сетнешната съдба на работите си. Той дори бяга от тях, не иска да ги вижда, срамува се пред своя Бог от неуспеха. Нерядко сам ги унищожава.

Светът отмъщава на демиурга за свободата и безвремието му. Постоянно му напомня провалите, превръща неговите творби в чудовищен паноптикум, връзва на краката му букаите на авторството. Светът и цивилизацията гонят твореца като екзотичен дивеч, използват го за опитен екземпляр при експериментите с най-новите си достижения. Художникът се крие, лута се из безрадостната действителност, а грозният прогрес и извратеният хуманизъм го преследват като отвратителни божества в царството на сенките. Те ръфат тялото му, откъсват димяща жива плът, топлата кръв напоява отровената земя и от рубинените капки поникват чудно хубави пъстри цветя. Демиургът се влачи, желязната топка на авторството го спира, той се препъва, пада и отново става. Тялото му е изранено, дрехите висят в дрипи, тук-там се виждат белите кости. Прогресът и хуманизмът връхлитат като лешояди, а светът и цивилизацията се кискат гнусно в парфюмираната си ложа. Схватката изглежда предрешена.

Но не! Атакуващото безумие е забравило, че той също може да бъде Бог, макар и само за миг. Творецът хваща веригата на авторството, завърта огромното кълбо над главата си и го запраща срещу нападателите. Топката лети, завързаното тяло я следва, а прогресът и хуманизмът, ударени и зашеметени, за момент изгубват плячката си. Светът и цивилизацията потриват ръце, те тъкмо това са очаквали. Ослушват се как финалните акорди на тъжната опера ще преминат в ужасяващ реквием.

Потресаващите съвременни божества долитат до кратера, изкопан от твореца и неговите окови, но откриват на дъното единствено топката, повита в жалките му дрипи. ТОЙ Е ИЗЧЕЗНАЛ! Светът и цивилизацията се надигат и в изумлението си се задавят от поредния хамбургер.

Тогава, от висотата на небесните селения, се разнася веселият глас на художника, реещ безсмъртния си порив в чертозите на слънцето. Прогресът и хуманизмът се сбиват помежду си, защото тези висини са непосилни за тяхната свръхзвукова наглост. Светът и цивилизацията изгризват от яд тапицерията на ложата и изписват със спрей на стената: "Изкуството е мъртво! Да живее изкуството!" Финалните акорди на тъжната опера преливат в прекрасна божествена симфония.

Демиургът е минал пред света като комета, изоставил е на неблагодарното човечество парцалите си, които то ще превърне в реликви и най-сетне е набрал кураж да се прероди в своите сияйни сънища и блянове. Тук той отново е станал красив, жизнен и свободен. Последната творба е бил краят на живота му, защото ТВОРЧЕСТВОТО Е СЯНКАТА НА ЕДИН СЪН!

Редактирано от arti (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

mihael, благодаря ти! Аз вече написах есе - по другата тема, но може твоето да помогне на друг. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Здравейте хора аз съм нова тука но мн спешно ми трябва есе на тема РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ДЕТСКОТО СТРАДАНИЕ ВЧЕРА И ДНЕС!?

моля ви като намерите нещу пратете ми го на e mailla mukka_92@abv.bg ;):)

От тази идея : "Детското страдание винаги е било и ще бъде едно и също. Неговите фактори, като семейни проблеми, неравностойно положение и т.н. няма как да се променят. "тръгнах и стигнах до това:

Какво за мен е детското страдание? Есе

Автор: Десислава Василева

“Детство мое реално и вълшебно

детство мое така си ми потребно,

все се мъча света да обърна,

яхнал пръчка при тебе да се върна.”

Красив рефрен ! За съжаление обаче детството на много хора далеч не е така приятно както в тази песен.А кой би искал да преживее още веднъж детство изпълнено със страдание и мизерия?Състоянието на децата в една държава показва нейното икономическо състояние и моралните ценности на жителите и,както бе казал някой.В такъв случай страх ме е и да си помисля за скъпата си родина и нейните деца.Но тъй като това е тема,която всички избягват,смятам че е крайно време ние,младото поколение,да заговорим за нея.Достатъчно е само да се огледаме наоколо.Зимна вечер.Посивели стари сгради ,които сякаш всеки момент ще се срутят,тъй като семейната любов и уют,които са запълвали пукнатините,отдавна са изчезнали .В калните локви на улиците се отразява слабата светлинка от улична лампа.До най-близката кофа за боклук,която повече прилича на градското сметище,стои дете - измършавяло и премръзнало,гладно и самотно.В очите му,насълзени от студ и мъка,се вижда умора и измъченост неприсъща за едно невръстно дете.Сякаш вече е видяло и преживяло всички жестокости и злини на този грешен свят и смисълът за живот е изгубен някъде в пустошта.За това дете всяка троха хляб означава безмилостен труд.А за макар и малките красиви неща няма време.Спреш ли се и за миг силното течение на живота ще те помете.Къде са мечтите,надеждите и щастието на това невинно същество.Къде са веселите игри и безгрижните смехове?В джоба на някой богаташ,който и пукнат грош не дава за бедните и нещастните?В държавната хазна ,която незнайно защо и как накой непрекъснато изпразва?Или пък в заблудения куршум,който по погрешка и невнимание улучва детето?Ако за момент изключим мизерията,веднага се натъкваме на болестите и престъпността.А да не говорим за малтретирането на децата.Списъкът е дълъг,а никой нищо не прави.Като че ли единствено поетите и писателите се опитват да въздействат на хората чрез творбите си. Един от тях е и Христо Смирненски.В лирическия репортаж “Зимни вечери” той разкрива подробно детското страдание под една или друга форма.Стихотворението е писано през 1923 година.Ала и сега,почти век по-късно виждаме ,че нищо не се е променило.Дори по-скоро положението се е влошило.От нас се иска да бъдем съвестни патриоти и родолюбци .Ала според мен първо трябва да се научим да обичаме хората,да уважаваме човешкия живот и да се грижим за него.И може би чак тогава ще изградим едно хуманно общество с истински морални и духовни ценности.Общество,в което децата растат свободни и щастливи,и се превръщат в интелигентни и изпълнени със свежи идеи млади хора.Затова е крайно време да се вслушаме в зова на поетите и да подобрим живота на децата,защото бъдещето на страната ни е в техни ръце.

И накрая бих искала да завърша със стихотворение на Блейк:

“Защото вред де топло слънчице блести

и вред де пада дъжд богат,

не трябва да търпят децата глад,

и мислите им бедност да гнети!”

Тези малки части от анализ може също да насочат : "Сякаш самият град е с две леца. Едното е блестящо, празнично, а другото – тъмното е на скръбта и страданието. Бедните деца остават в социално тъмното пространство на обществото."

"Пак попадаме на една болезнена струна у Смирненски. Едва ли някой е обрисувал поетически страданията на деца и юноши по-добре от него. Повлияло е, разбира се, и собственото му детство в бежанско семейство, живяло трудно в беден квартал сред недоимък и болести. Сам изпитал какво значи социалното дъно, Смирненски е особено чувствителен към пламтящите, гладните детски погледи, към детското страдание и към безнадеждно тичащите малчугани след влака на живота..."

"При Христо Смирненски детското страдание е плод на едно аморално общество, обрекло собствените си традиции на погиване. Паралелът между богатото Дете и бедните Деца е само етичен, свидетелстващ за моралното обвинение към един зле устроен социум, но иначе и богатите, и бедните Деца не влизат в никакви общоприети морални конвенции, а това вече е липса на градивност, невъзможност за възпроизводство на ценностни модели."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой може ли да ми намери ЕСЕ на тема "Духът на българина".Много ще съм благодарна!!! :)

.........и също "книгата е мой приятел" , "моят свят" , "народни будители" , "земятя-наш дом".Ако някой може да ми намери поне накои от тези есета ще съм страшно благодарна.

Редактирано от arti (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Някой може ли да ми намери ЕСЕ на тема "Духът на българина".Много ще съм благодарна!!! :)

.........и също "книгата е мой приятел" , "моят свят" , "народни будители" , "земятя-наш дом".Ако някой може да ми намери поне накои от тези есета ще съм страшно благодарна.

"Земята - наш дом" (есе)

Автор: диана

източник: http://www.teenproblem.net/school/s/703.html

Вървя из моя град, минавам през парка, повдигам глава към огромните кестени и старите липи и спонтанно ме обзема един тревожен въпрос: осъзнават ли хората какво причиняват, чрез своята активна дейност на своя дом – Земята и на нейната природа; това ли е земната природа и какво място заема тя в моята, твоята, човешката жизнена среда?

И наистина, чрез своята активна дейност и начин на живот, човечеството постепенно разрушава Земята, но най-много е засегната прекрасната и величествена земна природа.

Аз усещам природата като някоя приказна вълшебница, която приютява в топлите си пазви разковничето на живота. Тя е чародейка, изпълнена с най-живителната сила на житейското начало. Природата е конгломерат от слънце, въздух и вода; от гори и планини. Каква наслада, какво удивление доставя красивата природа, пред която се възхищавам и благоговея. Поетът търси своето вдъхновение сред природата. Художникът изпитва възторг пред нейния пейзаж и я превъплащава в своята палитра. А колко важна е за жизнената среда. Природата изцелява болния чрез вкуса на билките, аромата на цветята и свежестта и чистотата на въздуха. Тя влива най-живителните струи на растенията, животните и хората. В нашия век, век на атомни централи и компютри, интернет, на една бурна и шеметна музика и дискохаоса, природата трудно отстоява набезите на кошмарите. Горите, които покоряват със своята колоритност, са най-мощния акумулатор на въздушното пространство. Те са и координатор на дъждовните облаци. Всяко горско растение е една медицинска кислородна бутилка, която щедро дарява чист и свеж кислород. Но сега гората е тъжна. Не се оглася от сладките звуци на сладкопойните птици. Чува се свистене на дърворезачка и тежко поваляне на красиви гигантски дървета – гордостта на горската природа. Една небрежно захвърлена неизгоряла цигара, възпламенява огромен пожар и опустошава обширни горски блокове. Горите са безценен профилакториум за човешкото здраве, затова всяко опустошено дърво накърнява жизнената среда. Те са убежище и на много разнообразни и красиви диви животни. С умиление и болка срещам ловци, запътили се към горите и полята. Между тях има и бракониери, които безмилостно изтребват ценен дивеч за свои лични цели. Така обеднява дивият свят на природата. Нашата страна е богата на гори и прекрасен горски декор, но мисля, че не се проявява достатъчно грижовност за опазването на горите.

Планетата Земя е известна още като “ Синята планета “, защото е богата на водни ресурси. Какво е природата без реките!? Реките, със своите бистри и чисти води, винаги са утолявали човешката жажда. Как жалко наблюдавам бреговете на реките, които често се превръщат в сметища и така се замърсяват водите. Такива води днес се ползват и за пиене в жизнената ни среда.

Иска ми се да бъдем по-осторожни и да пазим нашия дом – Земята, нейната природа и всичко, което ни заобикаля. Така ще има високи дървета, гъсти и зелени гори, бистри клокочещи извори и потоци, чист и здравословен въздух. Всичко това е моят и Вашия дом и природата в човешката жизнена среда – необятна и колоритна. Земята и природата са най-уютния дом за хората, затова те въплащават и жизнената среда.

Пролет е.Всички растения и животни се събуждат за нов живот. Слънчевите лъчи напористо разкъсват тъмните облаци. Един благ ветрец ме погалва и долавям звуците на ухаещата природа, които се сливат с молещо послание – да пазим чиста и приветлива Земята и природната среда, за да можем да се опазим и ние като нация.

Днес всеки върви по своя път, но всеобща е мечтата на човечеството към красотата в живота, към съвършенство, към хармония между хората, Земята и природата.

Хора, обичайте Земята, защото тя е ваш дом!

Светът, в който живея / Моят свят (есе)

Автор: Петя Кръстева

Това е моят ден. Това е моята територия, където пред Бог всички сме равни. Мястото, на което за всеки един има мисия, която трябва да се изпълни.

Моят свят не е цялата земя. Моят свят е мъничко късче от нея, в което аз съм си създала мои правила за живот. В това късче обаче са събрани толкова много неща: хората, които обичам, местата, които харесвам, песните, думите, любовта... И всичко това е в моето сърце.

Улицата, на която живея, е толкова тиха, а когато бях малка, кипеше от живот. Но хората някак си започнаха да “изчезват”. И тук стана тъжно. Може би и аз скоро ще си тръгна, но никога няма да забравя тази улица, която ме научи как да се справям, когато съдбата ме постави на кръстопът.

А училището е мястото, където се запознах с най-хубавите хора-моите приятели. Като това не са само моите съученици, а и моите учители, от които научавам толкова много неща за живота.

Всяка сутрин ставам с мисълта, че щом съм се събудила, ще изживея още един прекрасен ден със всичките му несъвършенства и благодаря на майка си, която се е борила толкова много както за моя, така и за нейния живот. Благодаря и на баща си, който прави всичко възможно аз и сестра ми да живеем добре. Знам, че днес светът е свят на убийства, наркотици и насилие, но аз съм щастлива, че въпреки тези неща все още съм тук и все още имам желание и утре да се събудя. Щастлива съм, че искам да живея въпреки трудния живот. Ако успеем да се противопоставим на жестокостта, може би някой ден някои от нас ще могат да изживеят един истински съвършен миг в един истински съвършен свят. Мисля, че когато се преодолее една трудност, после е много лесно да се радваш на малките, но много значими неща. Това означава да си щастлив човек.

И така... Всичко онова, което ме заобикаля и влиза в нещата, които харесвам и не харесвам, всичко това е моят свят. И за мен той винаги е бил, както скоро каза една много стойностна като личност жена, до такава степен мой, че като замахна с ръка, моето пространство да свьршва там, където не нарушавам пространството и интересите на другия до мен. Това е светът, в който живея и в който искам да продължавам да живея!

Моят свят след 10 години

източник: http://www.cult.bg/ind_lit_ese_full.php?id...25be6aacea175c6

Поглеждам към небето. Там има толкова много звезди, които преди време така силно светеха. Нима толкова бързо това се промени? Те вече едва светят. Нима им е омръзнало? Нима вече нямат сили или по-скоро желание. Всички те са толкова еднакви, еднообразни, мрачни и сиви, че почти се губят в тъмнината. Тези звезди напълно са забравили всичко, те живеят в един нов, нереален свят, който е изпълнен с лоши чувства и мисли. Тези звезди са забравили звездите, които ги обичат и звездите, които са обичали.

Забравили са ги заради една илюзия. Илюзия, която не може да даде една истинска сълза, една истинска усмивка, едно истинско чувство. Всичко е измислено, изкуствено, химия. Няма грам натурално, а за това даваш пари, даваш си семейството, бъдещето си, приятелите си, заради тази илюзия даваш целия си живот, а тя с какво ти отвръща - със смърт!

Те - звездите - това са младите хора, това са децата, бъдещето на този свят. Нима е възможно толкова бързо те да се откажат от всичко? Нима е възможно да гледам в техните очи, в които намирах толкова любов, свежест и невинност сега да намирам само незаинтересованост за света около тях?

Нима онези живи, енергични, млади същества са се превърнали в кукли на конци. Кукли, чиито конци са наркотиците? Нима погледите на тези деца могат да бъдат така студени и безчувствени, нима една толкова истинска усмивка може да изчезне тъй лесно? Нима те забравиха обичта към семействата си и истинските си приятели? Не искам да вярвам, че наркотикът може да бъде по-добър приятел от тях. Не искам да вярвам, че се сещат за семействата си само, когато имат нужда от пари за поредната си доза! От кога любовта се завръща само заради нуждата от пари. Пари, които рано или късно отвеждат до смъртта? Не искам да го вярвам,но е така! А звездичките, които светят все още със своята силна и истинска светлина са толкова малко. Нима е възможно да се убиват хора по най-ужасния, брутален и безмислостен начин? И защо? Ей така, за нечие удоволствие. Нима с отнемането на човешки живот, или с нараняването на човешко същество някой би могъл да се забавлява. Що за хора сме ние, в какви зверове сме се превърнали?

Това е света,в който живеем...

Уморих се да гледам, уморих се и да говоря,загасям светлинката на моята звезда и сънувам...

Обръщам глава към прозореца със страх да не видя пак онази ужасна гледка... но не, едва ли това е сън все пак... ето ги всички тях, онези красиви светещи звездички, които излъчват толкова много топлина, доброта и любов.

Нима се е завърнало желанието им за живот, нима са се отказали от наркотиците и лошотията и са се завърнали в реалния, истинския и по-добър живот?

Виждам на уличката толкова много хора, но не онези намръщени, отегчени и отчаяни роботи, а хора в чиито очи има толкова много доброта и щастие. И на фона на всичко толкова хубаво там някаде в поледицата една възрастна жена пада... Незнам защо ме е страх да погледна, може би за да не видя как за пореден път ще бъде подмината, прескочена и дори настъпена от минаващите хора... Но, не впускат се десетки хора да й помогнат да се изправи и да продължи със същата усмивка. Едно малко момиченце със загрижен поглед и с лека усмивка и подава ръка.

За мое огромно щастие забелязвам,че ги няма вече и бедните хора, които да просят по уличките - дали свирейки на гайда или изкарали двегодишното си детенце на безмислостния студ. Няма ги и онези ужасни хора, които продаваха отровата (наркотиците) на малките все още нищо незнаещи за живота същества.

Толкова е хубаво всичко... Някой ме целува по челото... Това е малката ми дъщеричка... И какъв спокоен поглед само, каква лъчезарна усмивка, колко чиста и крехка душа. Сега и аз съм спокойна. Знам, че в този прекрасен свят никой няма да я нарани, надруса, изнасили или убие.

Всичко е като насън нали? Нима онези господа с много пари изкарани по нечестен път, хората които са лишили толкова майки от усмивките на техните деца, хората отнели щастието на десетки семейства заслужават да присъстват в един толкова красив свят с хора, които са по-добри, мили, възпитани, щастливи и загрижени от това какво става с хората около тях? Искам всички ние “бъдещето на света” да бъдем светли звездички със своя собствена светлина, получена от натурални и естественни чувства и изживявания. А не бледи, изморили се да светят звезди, употребили синтетики и химии, забравили за съседните звездички.

Такъв искам да бъде моя свят не след десет години, а сега, веднага. Но, понеже не е такъв, аз още няма да се събуждам. Ще остана там в съня ми където няма страх, град, мизерия, омраза, злоба и насилие. Някаде там в сънищата където всичко е по-красиво...

Есето е отличено на конкурс, така че имайте едно наум:

автор: Марио Борисов

Духът на българина

есе

Духът на един човек е най-ценното у него. Важно е за самата личност, важно е и като цяло за нацията. Българският дух е несломим. Той се е запазил и до днес – жив, непокорен, търсещ нещо по-добро.

Само силният дух на един цял народ може да създаде държава, каквато е създал Хан Аспарух през 681 година. Само силният дух може да издържи на 5 Вековно османско робство, под което е била България. Непокорният дух на българина успява да устои на поредица от войни, някои от които неуспешни. Но това не сломява българина, а напротив, той се мобилизира с повече желание за промяна към добро. Защото само доброто може да промени Всеки от нас.

Дори и в най-тежките моменти от историята, българинът не е падал духом. По всякакъв начин се е стремил да се пребори със злото, да запази българското в себе си, да запази българщината. Именно това желание за промяна към по-добро го е спасила през годините. Непокорството на българския дух е нещо много важно. Защото, ако един човек преклони глава пред първата или поредната трудност, то той е обречен на духовна гибел. Той ще бъде жив, но все едно, че не живее, а съществува.

Българският дух се основава и от любовта на българина към род и Родина. Тази любов го е крепяла през всичките трудни години и затова той е оцелял, оцеляла е нацията. И ако този дух се беше пречупил пред врага дори един единствен път, то сега нас нямаше да ни има, нямаше да съществува страна с името България.

Но когато един народ е сломен, когато се бори с Всички сили за нещо ценно, то тогава и духът му е неустоим и преодолява с по-голяма лекота Всички препятствия по пътя си.

Само народ, който е единен, може да бъде с дух като българския. И въпреки, че и днес българският народ е изправен пред много трудности, той не се оставя животът да решава Вместо него. И така трябва да бъде. Човек не трябва сляпо да се подчинява на живота, а да му се противопоставя с решения, които ще доведе промяната към по-добър край. Ето това е българският дух – неспокоен и крилат – винаги търси нещо по-добро. Духът на българина е силен, защото се стреми към съвършенство.

Това сме ние българите – горд и непокорен народ с несломим дух.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте, ще може ли да ми дадете есе на тема "Защо революцията изяде децата?". Отнася се за френската буржоазна революция. Аз намерих някакво в записки.инфо, но доста хора с него.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми спешно ЕСЕ за някоя известна личност без значение коя :hush:

P.S. Извинявам се, че пуснах така темата

Редактирано от SeXuaLNa (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мерси много за помощта meri1966, но все пак ще чакам и други предложения :hush:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами и аз да помоля за едно есе ;) .Спешно ми трябжа есе на тема"Човекът,дадена и спазена дума" до днес вечерта.Аз съм 1ва смяна и утре е крайният срок.Благодаря от сега.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми есе на тема "Моето виждане за човека" ще съм ве изкючително благодарен ако ми помогнете!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Трябва ми есе на тема "Моето виждане за човека" ще съм ве изкючително благодарен ако ми помогнете!

Много трудно се намират такива теми,още повече, че тук трябва да изкажеш твоето виждане за човека.Но аз ти предлагам да прочетеш това и може да ти помогне -http://download.pomagalo.com/7136/?search=479666

и това-http://download.pomagalo.com/18731/?search=479666

и това-http://download.pomagalo.com/16755/?search=479666

Редактирано от meri1966 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря за барзото отзоваване на молбата ми!

Благодаря meri1966!!!

Второто определено ми хареса!

Още веднъж благодаря!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

някой може ли да даде поне идея за есе на тема "Аз съм българче обичам..." :)sad.gif моля ви спешно

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МНОГО спешно ми трябва есе на една от тези теми :

1. Каквото приживе даваме на бедните, това отнасяме със себе си след смъртта си

2. От "осанна" до "разпни го" или благодарността на тълпата

3. "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й" или умението да познаваш себе си

Редактирано от arti (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
някой може ли да даде поне идея за есе на тема "Аз съм българче обичам..." :ph34r:sad.gif моля ви спешно

Ето две идеи:

Аз съм българче в Европа /есе/

Поля Филипова-9клас СОУ за Европейски езици,,Св.СВ.КонстантинКирил Философ’’гр.Русе

България, създадена 681 г. Най- старата държава в Европа!

Допра ли глава до чернозема, чувам копитата на Аспаруховата конница, изправя ли се, облъхва ме повеят на Шипченския вятър. Стъпя ли на морския бряг- чувствам нежния допир на нашето море.

Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и принадлежали други преди мен, така както ще и принадлежат всички, които ще дойдат след мен.Тази земя ми позволява да усетя, че съществувам, да разбера смисъла на подвига и героизма на моите деди. Да усети сърцето ми красотата и звучността на българското слово.

Българка съм, гордея се с моята страна България и никога не бих я напуснала завинаги! Ние сме нация с безспорни заслуги към славянския свят и огромна духовна енергия. Наследници сме на държавната традиция на древните българи, на изкуството и културата на траките, на свободолюбието и толерантността на славяните. Нашата литература, музика, архитектура и изобразително изкуство от края на XIX век до днес притежават собствен колорит, които отдавна са си извоювали свое място в европейското пространство.

Мой дълг е да се боря, за да пребъде българската нация през вековете, преодолявайки тежките изпитания, на които е подложена отново.

Достатъчно ми е само това, че съм българка, за да искам да живея в своята страна. Пред мен не стои дилемата да живея "тук или навън", въпросът е решен отдавна, още преди 15 години, когато съм се родила на българска земя и в жилите ми е потекла българска кръв.

Европа утре! Това звучи толкова обещаващо!

Аз съм на 15 години. И всички ми казват колко много още имам да видя, на колко много места още имам да ходя.

Но аз имам моята родина, имам моята България. Тя е моят прозорец и моята врата към бъдещето, към Европа и света.

Поглеждам през този прозорец и виждам много неща - и хубави, и грозни. И такива, за които мечтая, и такива, от които се страхувам. Виждам и открехнатата врата. Тя ме примамва. Искам да премина през нея, когато съм готова, когато правилно ще оценя това, което открия.

Но колкото и всичко да ни изглежда безнадеждно понякога, всички ние пазим в себе си по едно кътче, където знаем, че България не е само прашни улици и угрижени хора. България е и Левски и Ботев, и Рила и Пирин, и Околчица и Шипка. И ни се иска понякога да паднем на колене и да я целунем, защото когато тя е простирала територията си на три морета, една част от европейските държави още не са съществували. Тогава, когато други народи са се пробуждали в Европа, ние сме творили историята си с пот и кръв... но достатъчно кръв е пролята вече. Настава една нова епоха, когато проблемите се решават с политика, а не с оръжие. Има само един път напред - нашата утрешна Европа - обединена и силна, носеща в себе си своите предимсва, но и своите недостатъци, носещи ни надежди, но и страхове. Дано лъчите на новия ден не ни заслепят и смелата мечта за ЕС не остане една измамна утопия.

Напоследък за всички българи Европа стана символ на новото, на надежда за просперитет и по-добро бъдеще, място за достойни хора.

Днес България е една скромна, мъничка и бедна страна. Но аз не искам да я напусна. Не искам да търся спокойствие другаде. А и как ще го намеря там, където съм чужда. Там, където, за да стана своя сред другите, трябва да бъда чужда пред себе си. Сигурна съм, че няма нещо, което би компенсирало раздялата ми с най-близките хора, със семейството ми.Тази болезнена връзка ме държи заедно с нея, защото ако я прекъсна, аз губя и връзката

със себе си. Аз не съм избрала това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и затова е така неповторимо и уникално, че понякога се чудя дали да го обичам или да избягам от него. Но сега вече съм сигурна,че тук е центърът на света и той носи едно единствено име -България.

Броени месеци остават до приемането ни в Общността. С Вазовско самочувствие трябва да заявим, „че и ний сме дали нещо на света". От дълги години в същия този свят слушат мистериозните гласове на Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Борис Христов. Иво Папазов завладя англичаните с виртуозен джаз. Гласът на Валя Балканска лети в Космоса.

Няма по-силна мотивация за обединяването на Европа от желанието за мир. Доказателство за това е фактът, че повече от четиридесет години на континента цари мир. Нека възрастните ни подкрпят, когато искаме да подскочим и да помилваме слънцето, да не ни спират, когато плачем, а да ни питат „защо"! Нека не ни се карат, когато храним птиците със закуските си! Нека ни оставят да счупим копия също като Дон Кихот, защото от такива деца-мечтатели се раждат истински хора, хора които могат самоотвержено да се борят и умеят да побеждават. А докато ги има тях, ще го има и света, и България'... Вървя по улиците и гледам хора с каменни лица, замислени, тъжни. Толкова ли са нещастни българите? Не, не вярвам в това!

Нека се замислим всички и осъзнаем, че носим в себе си най-великото нещо в природата -живота. Нека си представим какви способности ни е дала тя, сътворявайки ни като интелигентни същества, и ще открием, че сме нещастни, само защото не знаем колко сме щастливи!

Но ние не губим надежда. Търпеливо чакаме деня, когато граници няма да има, когато хилядите българи, разпръснати по света ще се завърнат и заедно ще съградим една нова България, защото отдавна май забравихме легендата за хан Кубрат и пръчките -заедно сме силни, защото макар да сме малки и незначителни според някои, ние сме част от Европа, но от онази утрешна Европа, където вече бай Ганьо е саркастичен символ на миналото, а не реалност.

Книги, интернет, телевизия — така опознавам сега света и хората, живеещи в далечни страни. Всички сме толкова различни, но и толкова еднакви. Какво значение има дали си от голяма или малка страна, в какъв бог вярваш, каква е кожата ти. Радват ни едни и същи неща - топлината на слънцето, спокойният ден, любовта и семейството, свободата да си личност, да четеш, да учиш, да искаш

В тоя космически век,

добър да е всеки човек!

Обич за оръжие да носи

и никой свобода да не проси!

Всички сме хора и би било чудесно да можем да общуваме помежду си без предразсъдци.Ако имаме добро образование, бихме могли да използваме всички врати и прозорци, отворени пред нас.

И моята България е прозорец и врата към Европа и света. Но тя е не само това. Тя е,

винаги е била и ще бъде част от тях. И ние бихме могли да я направим по-добрата част,

защото България е велика,

с рая лика-прилика,

тя е цвете в пустиня

и на красотата богиня!

Казват, че Европа е прекрасна,

но в България аз най-щастлива расна!

Аз съм българче в Европа - Есе

Златина Димитрова-9клас национална Апиловска гимназия гр.Русе

Мога да виждам и чувам, да чувствам, да говоря и да действам. Мога да си отговоря на стотици сложни въпроси.

Обичам себе си, затова обичам и България - защото тя е в мен и аз съм в нея!

Не обезпокоявах безпокойството си, докато то само не ме обезпокои! И ето, сърцето ми - иначе спокойно сърце на българка, сега е притеснено за България, следователно и за себе си, защото ей така от нищото изскочи въпросът: "България в Европа, а после какво?"

Днес аз се заемам с нравственото си задължение и стремежа да се самоусъвършенствам като българче в Европа, за да съм част от едно модерно европейско общество. А обществото ще бъде ли открито към житейските ни уроци? Ще ни промени ли в нагласата и разбирането ни за пълноценен живот? Може би да, може би този наш живот вместо събуждане към света ще се превърне в отбраняване на крепост.

Стар афоризъм гласи, че когато ученикът стане готов учителят ще се появи! Ето и другите въпроси, на които нямам отговор:"Учителят е тук, а ние готови ли сме?" , "Какво търсим и какво искаме?" - щастие, богатство, власт. Ако е това, ние го имаме:"основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш!" - Алън Чалмъре. Ние живеем, ние се обичаме и безспорно има неща, за които да се надяваме, така че ние сме щастливи! Богатство ли - неописуема природа и история без край, щедри сърца и българска бистра мисъл - значи сме богати. А властта - не ни е нужна власт над другите стига да познаваш властта над собственото АЗ!

Тогава за какво ни е Европа - за да ни даде каквото притежаваме, за да се наречем "българи в Европа" с гордост, без да знаем изхода на пътя, по който сме се запътили?

"Накъде сме се запътил^" От зло към добро? А ако не стигнем? След това, откъде ще подхранваме вътрешната си сила, приемайки предизвикателството като заплаха и изгубили вече духовни фактори да се признаваме за победени. Дали наистина нещастието е пещта, в която се калява духът? Ще бъдем ли по-силни, дори и нещастни? Едно е сигурно: ще дадеш повече отколкото ще получиш! Ще бъдем същите, но все пак различни - европейци,а не българи.

А може би посоката на моите разсъждения не е съвсем вярна? Винаги има повече от един изход. Процентите да попаднеш върху златна мина са толкова^ колкото и да потънеш на дъното на океана!

Факт е, че ние българите сме песимистично настроени, а защо е така - пита ли се някой, защото все ни обещават и накрая ни следа от изпълнени обещания. Само напразни мечти, хора на прага на кризисй. ситуация и никога обещаното. Затова да се заемем, ние, по-отговорните, §а разграфим система от техники и правила как да живеем, да излезем от стереотипа на вечно губещите и да вярваме, защото във вярата се крие бъдещето.

Дори ако искате да вярваме в успешното съдружие между България и Европа. Дано, нали и най-малките имат право на шанс. Вечно сме различни, нека сега дадем шанс на нашата държава, а ако се провалим, провалът ни ще е невиждан до сега — непознат до сега за метеоролозите силен вятър, трагедия на сцената/невидим театър, дори трус, който сеизмографите не ще проспят. Ако не е трънлив пътят, който ще извървим и ако не е висок върхът, по който ще се претърколим , ще бъдат ли очакванията ни удовлетворени за пръв път, мечтаното - реалност, а нарасналото самочувствие, спокойствие и вътрешна сила - по-заслужени от всякога.

Колкото и са разсъждаваме, не е желателно да гадаем. Скоро всичко ще е ясно! Да се запасим със "слонско" търпение и да чакаме! България ще бъде България и в Европа!

"Кръвта на Аспарух вода не става!" Така че ... успех, мила Родино!

МНОГО спешно ми трябва есе на една от тези теми :

1. Каквото приживе даваме на бедните, това отнасяме със себе си след смъртта си

2. От "осанна" до "разпни го" или благодарността на тълпата

3. "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й" или умението да познаваш себе си

С помощта на дадения по-долу текст може да се напише есе на тема: От "осанна" до "разпни го" или благодарността на тълпата. Успех!

http://www.shadowdance.info/800Broeve/Br23...tii/passion.htm

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много ви моля, помогнете ми със следната тема: "Ефективност на комуникацията. Насоки за оценяване на ефективността на комуникацията.". Ще съм ви благодарна, ако поне ми дадете насоки какво трябва да включва. :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много Ви моля да ми помогнете!Търся есе на тема:

Прогресът,благо или опасност

;):yanim: :yanim: :yanim: :yanim:

Благодаря Ви предварително

Редактирано от juliakrat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Може ли някой да ми помогне с едно есе на тема "Щастието да бъдеш приятел"

Тук има няколко есета за приятелството. Прочети ги и може би ще ти помогнат-http://search.pomagalo.com/?keywords=%D9%E...p;x=31&y=10

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Много Ви моля да ми помогнете!Търся есе на тема:

Прогресът,благо или опасност

:):P:yanim: :yanim: :yanim:

Благодаря Ви предварително

Това може и да помогне, ако се постараеш:

"Вярно е, че прогресът и модернизацията са свързани със серия противоречия, носят със себе

си съответните плюсове и минуси. Увеличава се разделението на труда и изглежда

като процес на “фрагментизация” на човека, на неговото отчуждение от една или

друга цялост, но в същото време развива, индивидуализира, обогатява този човек,

защото го включва в нова и динамична действителност, изискваща повече умения

и способности. Тя води до бързо нарастващо образование, до много по-голяма

широта и рационалност във възприятието на света на големи маси от хора. Този

процес също така ограничава сферите на действие на религията, “разомагьосва”

света, обръща човека към емпиричната реалност, а ускореното развитие разрушава

традиции и нрави, обичаи и ритуали, просъществували столетия, води до дезин-

теграция на общности, разпад на отношения. Това ражда консервативни реакции

и оплаквания, че прогресът е фактор за деградация, отчуждение, разрушава пред-

ходни идилични отношения. В същото време обаче ускорената модернизация е

невъзможна без създаването на нови общности, нови отношения и идентичности,

които макар и в друга форма, носят със себе си нови форми на култура, морални

отношения, духовност. Тя предполага нарастващо освобождаване на човека от

предходни ограничения и зависимост, повече предпоставки за индивидуална

свобода и творчество.

Основни идентичности, чрез които човек възприема себе си и за които е готов

да даде живота си, са резултат на модерната епоха и в по-изостанали страни те

се появяват по-късно. Така е, например, с формирането на националната държа-

ва, което става в контекста на развитието на самосъзнанието за нация, борбите

на различни страни за национално самоопределение и появата на чувства като

патриотизъм, национализъм, шовинизъм. Те също са резултат на догонваща мо-

дернизация и прогрес, макар че изглеждат далеч от материалната сфера.

Прогресът е толкова по-възможен и ускоренбч, колкото повече хора бъдат

изведени от неграмотността и бъдат създадени масови национални системи на

образование, чрез които се увеличава бързо броят на образованите хора, на зани-

маващите се интелектуална, духовна, информационна дейност. Ускоряването на

социалноикономическия процес е свързано с бързо увеличаване на броя на книги,

списания, вестници, с появата на масови информационни средства, а това в крайна

сметка е предпоставка за духовно развитие на човека. Затова, макар и духовният

свят на човека – светът на морала, на ценностите, на културата, религията – да

е относително автономен от материалния свят и да влиза нерядко в конфликт с

него, то помежду им съществува и силна зависимост и развитието на едното е

свързано с другото, и обратното.

Нерядко развитието на материалния свят, огромното увеличаване на материал-

ното богатство, на вещната действителност на човека се разглежда като корелирано

с вътрешно обедняване на същия този човек, с оплаквания, че така се забравят

нематериални и по-висши ценности. Вярно е, че с развитието на капитализма и

разделението на труда имаме и процеси на деградация на социални слоеве, на

аномия, на разкъсване на социални връзки. Но не по-малко реална е и противо-

положната тенденция – вещното богатство е предпоставка и за много по-голямо

богатство на човека. Това може да не се отнася за отделни случаи, но е валидно за

обществото като цяло. Все по-голямото количество вещи, които използва човека,

не само улеснява живота му и му дава възможност за дейности, които по-рано са

били невъзможни, но то е фактор за нови отношения и взаимодействия, които го

развиват и интелектуално, психологически, културно. Множеството нови сред-

ства за комуникация рязко разширява неговия кръгозор, прави го съпричастен с

проблеми на света като цяло. Богатството от битови предмети улеснява неговото

всекидневие и му оставя време за други дейности. Бедният и необразован, живеещ

в мизерни условия, подчинен на патриархални правила и авторитарни зависимос-

ти, слят със своята общност индивид, надали е по-богат духовно от тръгналия по

пътя на модернизацията, бързо разширяващ своя свят човек, усвояващ ускорено

нови умения, притежаващ множество нови потребности, знания и интереси."

Много ви моля, помогнете ми със следната тема: "Ефективност на комуникацията. Насоки за оценяване на ефективността на комуникацията.". Ще съм ви благодарна, ако поне ми дадете насоки какво трябва да включва. :wors:

Ето тук има такава разработка - http://www.truden.com/download46-80-titleA-10.html

Потърси тема "Понятие за ефективност на комуникацията

Обяснение:: В съответствие с тезата, че в ,,Маркетинга” 2+2 никога не е равно на 4 и оценките относно ефективността на комуникацията са твърде разнопосочни. Някои й предписват изключителна въздействаща мощ – с добра комуникация може да се продаде какъвто и да е продукт. Други пък изхождайки от позицията на клиенти, са на мнение, че купувачите не се поддават на комуникационно въздействие и че комуникацията не е нищо друго освен пилеене на пари."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.