Вальо

Есета на всякакви теми -

    1719 мнения в тази тема


    Видях, че poli_anastacia е пуснала питането си и в тази тема RQ: Ивайло Петров "Преди да се родя", та затова реших да попитам есетата, които търсите трябва ли да се опират на дадено произведение или...?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Желателно е да се опират върху произведението на Ивайло Петров "Преди да се родя" , но ако имате есета върху тази тема , които не са свързани с произведението, може и тях да пращате, аз ще го променя, доколкото ми е нужно!!! cool.gif Благодаря ви за вниманието!!! И очаквам есетатa ви скоро!Благодаря ви!!!

    Може да изпращате и на email : poli_anastacia@abv.bg

    Редактирано от poli_anastacia (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Може ли някой да ми помогне от няколко дни тарся и немога да намеря нищо. Есето ми е на тема:

    "За Свободата както и за честта, човек може и трябва да жертва живота си."

    Благодаря Ви предварително.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Отиди в pomagalo.com, после в литература, а после в есета. Мисля, че може да намериш нещо подобно. Есетата са на свободни теми и те по-трудно се намират, за разлика от съчиненията.Вземи от тези няколко общи приказки за свободата и честта, напиши няколко свои изречения и ще стане.Успех!

    PS-Регистрацията там е безплатна, а има много хубави неща.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Прочети тук - таме нещо , но според мен е най - добре да си го напишеш саморъчно! Темата като гледам е патриотична, така че - излей целият си патриотизъм и това е! Поне накрая ще се почувсваш по- добре :)


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    :wors:;)Трябва ми есе по 1 от долуизброените теми...

    Какво за мен е "пристан и заслона"

    "Животът иска така"да му се подчиним ли,или да му се противпопоставим...

    Какво определя чувството за липса...

    Трябват ми за понеделник...мерси предварително

    Редактирано от rezi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    КАКВО ЗА МЕН Е “ПРИСТАН И ЗАСЛОНА”?

    /Е С Е/

    “Пристан и заслона”!С тези думи,от елегията си Дебелянов изразява представата си за родния дом,за родината,майката и всичко онова,което наричаме интимния свят на човека.”Пристан” е синоним на пристанище,място където “корабът” на всеки човешки живот спира – рано или късно.”Заслона” употребен по този начин от поета,е онова,което ще предпази човека от житейските бури,от виелиците на мъката,от свирепия вятър на изпитанията.И ако в своята тъжна песен поетът изплаква болката от невъзможността да утоли носталгията по загубената завинаги родина,аз си задавам въпроса,породен от Дебеляновата болка:”Как да виждам “пристана и заслона” в живота”?

    В сърцето,в дълбоко интимния свят на всеки човек заемат трайно мястоняколко важни и неизменни неща:Отечеството,майката,детството,родната стряха.Където и да бъдем,където и да се скитаме,колкото и чуден да е светът,колкото и радости и разочарования да изпитваме,аз съм обедена,че тези образи винаги и навсякъде ни придружават.Да,не можем да избираме къде да се родим,какво да е името и националността ни.Но и да можем,рано или късно коренът,от който сме поели соковете на живота винаги ни връщат към себе си.

    Спомням си един филм,американска продукция,в който по средата на сюжетното развитие музиката,която озвучаваше диалога,беше българската песен “Полегнала е Тодора”.За миг си представих,че съм там в чуждата страна сред чуждите хора и изведнъж чувам протяжния зов на българската песен.Сигурна съм,че това трепване на душата е именно зова на българската кръв,зова на родното,зова на моята мъничка,бедничка,прашничка,клетичка България.Моят “пристан”-“пристан” на душата.И ако сред чуждоезичието тази песен,звучашта като вопъл ме кара да се просълзя,не е ли това “заслона” на болката по родината?

    И ако си представя,че животът е океан,в който вълните блъскат лодката на моя живот,накланят я ту към радостта и успеха,ту към разочарованията и изпитанията аз ще търся в края на своето пътуване тихо пристанище,уютно пристанище,където да се подслоня-и това тихо пристанище ще бъде родния бряг.То ще бъде земята,по която неуверените ми детски крачета са стъпили за първи път.Мойте “пристан и заслона” ще бъдат,поляните,планините,пътеките на оная твърдина,където слънцето преди години ми е казало:”Добър ден.Здравей”.Там където мирише на дюли и където лястовиците натежават по жиците,където са цветята по гробовете на прадедите ми,там завинаги сърцето ми е съградило пристани и заслони.

    Споменах една много българска песен, може би е различно звученето й тук от звученето й сред чужди.Мисля,че ако я чуя тук,тя няма да извика същите чувства,които би предизвикала в друга географска ширина.Едно стихотворение,една песен,един химн,събуждат носталгия по родината тогава,когато сме далеч от нея.А не е ли носталгията ония невидими нишки,които ни дърпат към оня необясним порив – да търсим родината като “пристан и заслона” завинаги..

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    sad.gif Търся спешно готови есета на тема "Можем ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме?" и "Светът на миналото "добро старо време" или "отесняла дреха"" , а също така "животът на човека низ от иронични случайности" E mail valio1@abv.bg

    За "Светът на миналото "добро старо време" или "отесняла дреха"" виж това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    "Животът на човека - низ от иронични случайности"

    Това ми се стори много интересно и има допир с темата, може да се почерпи нещо от него:

    "Така че историята на вселената е определена едновременно от тези два фундаментални принципа и от непостижимо дълга верига от случайности, случайни събития, с най-различни възможни последствия. Преди настъпването на всяко отделно събитие ние разполагаме само с вероятностите за различни резултати. Един много прост лабораторен пример е разпадането на радиоактивно ядро, излъчващо например алфа-частица. Посоката, в която ще излети тази частица е съвършено неизвестна - преди събитието всички посоки са еднакво вероятни. Когато частицата излети, вече става възможно да се установи посоката на излъчването.

    Можем да си представяме, че алтернативните, по подходящ начин огрубени, истории на вселената образуват разклоняващо се дърво с вероятности за всяко отделно разклонение. С течение на времето, когато се стигне до дадено разклонение, се избира един определен клон. Обаче преди самото разклоняване съществуват само вероятности за различните алтернативи.

    Забележителният аржентински писател Хорхе Луис Борхес написа разказа “Градината с разклоняващите се пътеки”, в който под формата на такава градина някой е построил модел на разклоняващите се истории на вселената.4

    Помислете си само за всичките случайности, довели до нашето събиране тук в тази аудитория: малката флуктуация, която е произвела нашата галактика; случайностите, довели до образуването на Слънчевата система; случайностите, определили условията на Земята; случайностите в ранната история на Земята, довели до възникването на живота; всичките случайности на биологичната еволюция, които заедно с естествения подбор са довели до съвременните форми на живота върху Земята включително и човешките същества; после случайностите на сперматозоида и яйцето, на половия отбор, на развитието в утробата и на детството, докато се стигне до конкретните участници в нашата група тук.

    Все пак измежду всички случайности в историята на вселената някои произвеждат повече обща информация, произвеждат повече закономерности от други. Така например флуктуацията, която поражда нашата галактика, би могла да не се смята за особено важна в космически мащаби, но за всичко съществуващо в тази галактика е от огромно значение фактът, че тя е възникнала. По подобен начин много събития в човешката история представляват разклонения с грамадни последствия за бъдещата история на човечеството.

    В днешно време някои историци обичат да говорят за Ани Оукли, известната жена-стрелец в шоуто на Бъфало Бил Коуди за Дивия Запад, което през 1889 г. е правило турне в Европа. Една от атракциите на това шоу е бил номерът на Ани Оукли, при който тя е предлагала на зрителите да се яви доброволец и тя да простреля върха на пура, която той пуши. Обикновено не се намирал доброволец за такова опасно начинание и затова излизал мъжът й, който сам бил известен точен стрелец. Ани Оукли прострелвала огънчето от пурата на мъжа си, а публиката възторжено ръкопляскала. Но в Берлин, през 1889 г., от публиката излязъл доброволец - самият Кайзер. Той седял само от една година на трона си, когато решил да поеме риска на този номер. Ани Оукли била много смутена - предишната вечер тя изпила доста алкохол, - но нямала никакъв избор. Кайзерът извадил от обвивката своята скъпа хаванска пура, със сребърното си ножче отрязал върха й, сложил я в устата си и я запалил. Ани се прицелила в горящия край на пурата и изстрелът й отнесъл огънчето. Тя не убила Кайзера, но какво би станало, ако беше го убила? Историята вероятно би била твърде различна. Първата световна война би могла да е съвсем различна - ако в действителност изобщо би се състояла, - и т.н.

    Така че имаме едно разклоняващо се дърво на възможности и случайности в точките на разклоняване."

    Вижте и това: http://www.bgit.net/feeds/?action=post&postId=64284

    Появи се есе точно на тази тема, но не се опира на произведението на Ивайло Петров.

    източник:http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=29938

    автор: kristy (Кристин )

    Животът на човека- низ от иронични случайности?

    Какво е животът? Той е дар на човека и от него зависи как ще бъде изживян - пълноценно или ще го пропилее.

    Всички живи същества по света си избират път, по който решават да тръгнат. По пътя, по който вървим, може и да се изгубим, а изгубим ли се трудно ще се върнем. Верният път, по който тръгнем ще ни отведе там, където най-силно желаем. Много хора са постигнали това, което са искали. Адвокатите например от малки са мечтаели за тази професия и след много усилия са успели. Телевизионните звезди също както адвокатите са осъществили своята мечта.

    Повечето хора мислят, че животът е игра на „Шах” .Всеки ход може да е изигран грешен, може и животът ни да ни обяви „Шах и Мат”. Много от нас в ежедневието си се срещат с това. За мен това е ирония. Иронията може да съществува когато някой се подиграва на друг, а може и ние самите да я създадем. Например, когато се отклоним от правия път. Да тръгнем по една непозната за нас пътека.

    Грешният път, вместо да ни заведе нагоре в таблицата на успехите, ни води надолу към провалите. И ето точно тук съществува ирония. Съвсем случайно се отклоняваме от правия път и иронията се появява. В хорските очи вместо да срещнем съжаление и подкрепа, ние виждаме подигравка.

    Когато направим мъничка грешка, например вземем нещо по погрешка, това за обществото около нас ще изглежда като нещо, на което трябва да се присмеят.

    Има хора, на които им се пресмиват в лицето. Това е обществото, което е събрало смелост и е решило да си разкрие чувствата пред някой, а този някой да нарани много откровенията му.

    За мен всички тези случайности са изпълнени с ирония. Но иронията може да ни помогне в живота. Тя освен,че наранява хората,животните, може и да бъде полезна като ни покаже грешката, за да я поправим. Всеки ден, сблъсквайки се с подигравките на хорара, ние можем да поправим стореното като затворим очи и преглътнем всичката тази ирония.

    http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry363422 тук, коментар 24, не е точно по темата, но може да помогне също.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    моля даите ми поне едното от тези две заглавия!!!!

    Есе за 8 клас:

    "Животът - едно безкраино любопитство" или

    "животът ни - низ от еднообразни случайности"

    Трябват ми спешно!!!Благодаря Предварително

    Редактирано от HeaDeKBaTeH (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Търся есе на съвременна тематика /без претенции/ и есе на тема: "Трансформация на съвременната култура", както и мактериали, относно "Перспективи на икономическото развитие на България", "Баланс на народното стопанство" и "Управление на фирмите".

    Редактирано от elenaasenova (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    мн е важно ако ми дадете есе на тема "Аз и моите родители"

    ред. от арти

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Защо не отделиш малко време и подредиш мислите си. Темата е добра, започвай да пишеш. Ако нямаш родители пиши така все едно имаш. Опиши ги като личности , кажи за съвместния ви живот, навици и т.н. , дали се разбирате или не .. такива работи. Не ми се вижда трудно.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    темата която пуснах преди малко беше затворена,така че ще пиша тук.за утре спешно ми трябва есе върху една от следните теми:"Човекът е загадка","Самопознанието","Забраните в моя живот","Страданието като път","Отмъщението","Заблудите".Ще бъда много благодарен на този който ми помогне

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    темата която пуснах преди малко беше затворена,така че ще пиша тук.за утре спешно ми трябва есе върху една от следните теми:"Човекът е загадка","Самопознанието","Забраните в моя живот","Страданието като път","Отмъщението","Заблудите".Ще бъда много благодарен на този който ми помогне

    Ето ти нещо за първата тема- може би му трябват леки корекции,но те ще са от теб.

    Какво е човекът?

    Есе

    За да си човек трябва да имаш вяра – вярата в това, че си човек!

    Човекът – прашинка във вечността.

    Могъщ и в същото време адски слаб.

    Умен и хиляди пъти по – безумен.

    Хитър а всъщност изигран.

    Проницателен, а нищо не разбиращ.

    Жшв – но не съвсем!

    „Много са чудните неща, но най – първо сред тях е човекът” /Софокъл/. Човекът – Успял да се откъсне от природният кръговрат. Човекът винаги се е опитвал да надхитри природата си. Стремящ се към всезнание и съвършенство, човекът изобретява какви ли не чудеса. Опитвайки се да разреши даден проблем или да отговори на определен въпрос, човек поставя пред себе си все повече и повече нови предизвикателства. Защо не знаем кога да спрем? Защо човечеството иска да разбере всичко? Хората са готови да застанат дори пред самата смърт, ако знаят, че ще докажат нещо, което все още не е патентовано. Човек се самозалъгва, вярвайки, че е непобедим. Въпреки, че знае, че е подвластен на природата той не иска да го признае.

    Homo sapiens – разумен човек... А дали наистина е толкова разумен? Не действаме ли твърде повърхностно и инстинктивно в повечето случаи? Колкото повече удобства си създава човек, под формата на всякъкъв вид механизми, толкова повече спира да мисли. Започва да използва все по малък процент от умствените си способности. Това води повече до деградация, от колкото до еволюция.

    Дори и най – задълбочените мисли на човек се опират на неговата първична система, на неговите инстинкти. Всеки човек има своите емоции и нужди. „Ние хората винаги искаме да има някой, който да изпитва загриженост за нас, на който да разчитаме” – това е най – голямата потребност на човека, потребността от социални контакти. Това обаче е и най – големият човешки проблем – проблемът с общуването. Гордата природа на човек не му позволява да се примири с това, че има и по – добри от него. В днешната реалнос повечето хора са двулични егоисти. Но все още има хора, които наистина са хора. За сажаление човечеството все повече започва да губи емциите си и да се роботизира. Започва да потъпква всичко за което се е борило и което е постигнало. Защо – какъв е смисъла да създаваме програми, с които да можем да говорим с най – отдалечените точки на света, ако еднообразното ни, лишено от емоции ежедневие не ни дава теми за разговор? Защо да научаваме нещо ново, ако не можем, не искаме, или просто няма да го споделим с някой? В стремежа си да достигне върха човечеството не усеща как бавно пада надолу.

    „Две неща на този свят са безкрайни: човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен.” /Айнщайн/. Човешката глупост – най – силното и безпощадно оръжие. Човешката глупост е силата, която кара хората да водят живот на самоунищожение. „Съществуват два вида глупаци – едните се отказват да правят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо” /П.Коелю/ - най – лошото е, че по – голямата част на човечеството принадлежи на първея вид глупаци, а всички държавни управници принадлежат на втория – „Хората, които са прекалено умни да се занимават с политике, са наказани да бъдат управлявани от глупаци” /Платон/

    „Човек е създал божествата, обратното все още не е доказано”. Човешката вяра – нестихваща, вечна, безкрайна. Всичке вярваме в един Бог. Някои го наричат Христос, други Аалах, трети Буда, но той е един и същ, иска едно и също от нас и ни пази и подкрепя по един и същи начин. Вярата в Бог е това което е помогнало на хората да оцелеят дори и в най – трудните моменти. И тук пак се намесва човешката глупост – свещените, религиозни войни. Най – голямата чвешка простотия. Няма логика в това две религии проповядващи почти едно и също, религии с еднакви корени, да искат да се унищожат една друга. Това просто е абсурдно.

    Човешкият ум – колко велик може да бъде той. Колко велики неща може да сътвори. Да – някои от тези неща са ужасни, но все пак велики. Кламер, молив, мостове, тунели, коли, метро, книги, учебници, картечници, ядрени бомби, клонинги, искуствен интелект... Всичко това е изобретено от един и същи вид – Homo sapiens. Вид стараещ се да се образова и улесни и в същото време създаващ оръжия за масово унищожение. Или по – точно за масово самоунищожение.

    Човешката мисъл е най – странното нещо на света. Ако попитате хората кога настъпва смъртта, ще чуете хиляди различни обяснения. Един ще започне да ви обяснява за обмяната на веществата в човешкия органезъм, друг ще ви каже, че това е божия работа, а трети, че всечко е в ръцете на съдбата. Най правилното определение за човешката мисъл е дал Ленин казвайки, че „Човешкото мислене по своята същност е способно да дава и ни дава абсолютната истина, която се образува от сбора на относителните истини. Всяка степен в развитието на науката прибавя нове зрънца към този сбор на абсолютната истина, но траниците на истината на всяко научно положение да относителни – те ту се разширяват, ту се стесняват от по нататъчния растеж на знанието.” Човешката мисъл е истината.

    Човечеството стъпка по стъпка върви напред. Никой не е способен да предвиде какво ни очаква. Трябва да постъпваме така както сметнем за редно и да се надяваме. „Всяка постъпка се предхожда от размисъл, отделният човек мисли в продължение на няколко часа или минути. Общестното се намира в размисли цели десетилетия” /Л.Н.Толстой/

    „Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде”/Волтер/ и е човек, в момента в който пожелае да бъде.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Ето ти нещо за първата тема- може би му трябват леки корекции,но те ще са от теб.

    Какво е човекът?

    Есе

    За да си човек трябва да имаш вяра – вярата в това, че си човек!....

    Благодаря!Наистина много ми помогна biggrin.gif:wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Примерно това, но трябва да променяш доста тук-там:

    Аз и моите родители

    автор: Вероника КАЙТАЗОВА

    Всеки от нас повече или по-малко носи наследствени гени от родителите си или

    от баба и дядо. Искаме или не, ние, децата, приличаме на своите предци. Това

    е много хубаво, защото аз искам да бъда като моите родители. Те са ме

    отгледали и винаги са изпълнявали всички мои разумни желания. Често ми

    повтарят, че всеки човек трябва да има мечти и да се стреми към тяхното

    реализиране.

    За всичко, което съм искала да правя в извънурочните занимания (било

    спортни танци, училището по английски език), те са ме подкрепяли. Винаги,

    когато ги помоля, ми помагат за уроците. Не ме глезят, но и не ме лишават от

    нищо, което ми е необходимо. Изслушват ме и се отнасят добре с мене - нищо

    че може и да съм ги ядосала. Помагат ми в трудни моменти, а ако съм виновна

    за нещо, се стремят да посочат грешката ми, като непрекъснато ми говорят.

    Опитват се да ми обяснят, че човек сам трябва да осъзнае какво е направил, че

    всеки сам трябва да се учи от грешките си, за да не ги повтаря.

    Заедно обсъдихме възможностите за по-нататъшното ми обучение. Исках да

    уча в Благоевград, в Езиковата гимназия, и те изцяло подкрепиха моето

    желание, като казаха, че всичко зависи от мен самата. Съзнавам, че е много

    трудно да учиш в чужд град, далече от близките си; че семейството ти трябва

    да разполага с достатъчно средства, за да те издържа, но нито веднъж не чух

    от родителите си да изтъкнат този факт. Те уважиха желанието ми; зная, че се

    радват за мен, че се гордеят с успеха ми, за което аз съм им безкрайно

    благодарна.

    Често са ни повтаряли - на мен и на бате - че най-важното е да бъдеш човек, да

    обичаме близките и приятелите си, да уважаваме учителите, познатите си,

    всички хора. Казват, че винаги трябва да помним поговорката: "Каквото

    повикало, такова се обадило!"

    Възпитават ме как да се държа на обществени места, с непознати, с приятели.

    Учат ме на добро, защото те самите са добри. Дори да ми се скарат - това не е,

    защото не ме обичат, а защото ми мислят доброто.

    Сега, когато уча в Благоевград, далеч от родния дом и от моите родители,

    разбирам колко ми липсват; чувствам със сърцето си колко обич и топлина се

    таят в думите на Димчо Дебелянов: "Да се завърнеш в бащината къща, /когато

    вечерта смирено гасне" – там, където те чакат най-милите, където усещаш

    спокойствието на дома и любовта на мама и татко. Там са хората, които са

    готови да пожертват себе си за мен, за брат ми и за нашето щастие.

    Ето затова си струва да приличам на тях. Радвам се, че са ме научили да ценя

    доброто, да се трудя и да се боря за постигане на целите ми. Смятам и аз така

    да възпитам децата си, защото какво по-хубаво от това, да бъдеш добър човек!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Търся спешно за други ден есе на тема "Можем ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме?" Пишете ми на e-mail soncheto@gyuvetch.bg Благодаря предварително.Надявам се да ми помогнете. :clap:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Търся спешно за други ден есе на тема "Можем ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме?" Пишете ми на e-mail soncheto@gyuvetch.bg Благодаря предварително.Надявам се да ми помогнете. :)

    Съжалявам, но никой не намери есе на тази тема досега, както виждаш отдавна стои въпросът.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    За мен писането на есе означава да изразиш своето мнение върху дадена тема.. Така че 'излей' мнението си по въпроса cool.gifcool.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Търся есе на тема "Аз познавам себе си в досег с другия" , някой ако може да помогне ще съм много благодарна .. шото ми е за другиден.. sad.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Търся есе по Литература на тема: Смисълът на човешкия живот е в това как ще го изживееш.

    Предварително благодаря!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Търся есе по Литература на тема: Смисълът на човешкия живот е в това как ще го изживееш.

    Предварително благодаря!

    Не намирам точно така формулирано есе, но съставих това:

    Смисълът на човешкия живот е в това как ще го изживееш

    Мисля, че човек сам определя смисъла на живота си и това е нещо твърде иднивидуално, за да му се дава рецепта. Но май има някои неща, които са задължителни за това как ще си изживее живота, за да каже човек, че животът му не е бил безполезен.

    Задължителните условия, за да има смисъл един живот са поне три според мен.

    Първо: Всеки човек през живота си трябва да положи определено количество труд, като този труд трябва да бъде обществено полезен. Няма точна рецепта какво трябва да прави и няма показател за това колко се е трудил и колко е бил полезен. Има хора които цял живот работят, но никой така и не забелязва това поради естеството на работата им или просто от незнание. Трудът, обаче, не е пропорционален на ползата. Някой области по принцип са лишени от някакви непосредствени резултати. Например изкуството. То може да постига много впечатляващи въздействия, но това се случва веднъж на стотици опити. Една от милиони песни става хит, една от милиони картини отива в музей. И много често това не е най-доброто произведение. И трудът вложен в него може да е нищожен.

    Човек може да допринесе много повече за околните ако посади едно дърво, отколкото ако изпише милиони страници и никой не ги прочете. Важно е и да обичаме да правим нещото, с което сме избрали да се занимаваме, това прави изживяването по-пълноценно.

    Второ: Всеки човек трябва през живота си да направи всичко възможно да продължи рода си. Дори когато поради здравословни или друг вид причини няма такава възможност, то той може да си осинови дете или просто да помогне светът утре да е по-"добър" от света вчера. Децата дават смисъл на живота и на онези, които водят безсмислен живот, например вредят на околните или са им в тежест (може има и обективни причини - болест, безработица, недъзи и т.н. просто да са лишени от възможността да се трудят, да създават или да бъдат полезни.) Но същевременно децата им може да придобият качества, които могат да ги направят много по-полезни за човечеството като цяло.

    Трето: Човек трябва да се старае да бъде "добър". Това може да се тълкува от всеки различно, но най-простата логика е на края на живота си да имаш повече приятели отколкото врагове, защото истинските приятели по принцип се печелят трудно и са необходими много повече добри постъпки за да ги запазиш и само една грешна стъпка, за да ги загубиш. Кои постъпки са добри и кои лоши човек решава сам, и няма абсолютно добри и лоши.

    Но всъщност успехите и щастието на всеки зависят изцяло и единствено от него. Важно е всеки да осъзнае, че всичко е възможно и всеки държи живота в ръцете си - само от него зависи как ще го изживее.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми спешно есе на тема: Защо в спора не се ражда истината?

    Благодаря cool.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.