Вальо

Есета на всякакви теми -

    1719 мнения в тази тема


    Някои може ли да ми изпрати есе на тази тема?Моля ви,много е спешно!!!Трябва ми днес!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето нещо за пороците в света, с малки промени(от твоя страна ) ще стане.

    Наистина ли днешният свят има пороци? Странно. Аз не мисля така. Такива неща, ако са съществували, то е било в далечното минало - вчерашния свят, когато човек е имал възможност да избира какъв да бъде - добър или лош, да е изтъкан от добродетели или обратното - оплетен в мрежата на порока. Думата порок се отнася за миналото, днес не се казва порок, а

    н о р м а.

    Да, сега е модерно да си порочен, да си лош, да правиш забранени неща. А ако не си такъв, ако все пак в теб е останала малко съвест, която да ти подсказва кое е добро и кое - зло, то ти ставаш изоставен от обществото, аутсайдер не по свое желание - сам, като отшелник сред тълпата.

    И защо, все пак, пороците вече са норми? Защото никой не се учудва, когато разбере, че едикой си ученик от пети клас пуши. И никой не води сметка на децата си къде ходят, с кого са, кога се прибират. Никой не се възмущава, когато види ученик да пуши или пие в района на училището, та даже и извън него. Нормално е в магазина или към учителя да се обърнеш на \'ти\'. Забавно е да направиш някаква поразия или да нарушиш точка от училищния правилник, без да те забележат. Лесно е да откраднеш дреболия от магазина, защото даже и да те забележат, нищо няма да ти кажат - ти си млад, дете - извинен си. Казва се, че на децата всичко им е простено, но нима това значи, че всичко им е разрешено? Типично е за днешните младежи ежедневно да се противопоставят на родителите си, да спорят с тях, да ги нагрубяват и унижават. Вместо мъмрене или правене на забележка от приятелите, се чува само смях и, за съжаление, одобрение.

    Това е нормата. Младежката мода. Може всички тези неща да ви изглеждат дреболии и практически без последствия, но именно от тях се раждат по-големите и страшни норми днес - кражба с взлом, измама, лъжа, убийство, изнасилване...

    Не може да се каже, наистина, че по-горе изброените са норма, но нима някой се впечатлява, когато чуе по новините за убийство на невинен? Страшни или забавни и отпускащи са картините на насилие, които гледаме всяка вечер по телевизията? Това може да са нереални събития, но обстановката, героите, действията и звуците са реални. И ние, макар да знаем, че не е истина, реагираме подсъзнателно и след време привикваме на гледките, не се впечатляваме, приемаме всичко в нормата и така бавно и тихо умираме. Умира душата ни, човекът в нас. Добродетелите - състрадаие, любов към всички хора и т.н. изчезват. На тяхно място се появяват злорадство, злоба, ние биваме приучени да отвръщаме да злото със зло, ставаме отмъстителни и горделиви.

    Ще звуча банално ако продължа с всеизвестните проблеми с наркоманията, алкохолизма, тютюнопушенето, унищожаването на околоната среда, корупцията, несправедливостта, неравноправието, дискриминацията, необяснимата жажда за чужда кръв у някои хора и политици (няма да споменавам имена), предимството на имащия пари пред нямащия, насилието върху децата, принуждаването им да работят, неизпълняване на служебните задължения (и това е порок, пардон - норма), незаконна търговия с оръжие и наркотици (не че има законна за второто, де), проституцията и т.н.

    Изумителна е, специално за мен, сегашната разпуснатост и разголеност при младите момичета. Техният \'морал\' пада под всякакви норми. Сегашната мода е толкова извратена и предизвикателна! Дрехите, с които се обличат момичетата, по-скоро приличат на малки късчета плат, разкриващи доста интимни части от тялото. Вицът, с който се предсказваше днешната мода, излезе напълно реален - \'Помниш ли роклята, с която бях вчера на партито? В магазина съм се объркала, оказа се, че не е рокля, а колан!\' И най-страшното е, че вече не само младите шестнадесет-седемнадесет(и по-надолу) годишни момичета се обличат и държат с хората от другия пол предизвикателно, но и възрастни жени, за които би се предположило, че с годините са помъдрели и улегнали, а се държат по този дързък и непристоен начин.

    Нека спомена по-важните и определящи човека \'норми\' - вътрешните. Алчност и жажда за пари тормозят младите хора, от които се очаква да са добри и все още оптимисти - те гледат другите със злоба, а открият ли у някого душевна или външна красота, в тях се ражда вместо възхищение, завист. Трудно се срещат истински приятелства - подигравките и заговорите са нещо нормално сред младите, а колкото повече растат, толкова по-малко контакти създават. Срамно и смешно е младо момиче да готви вкъщи, да помага на Майка си или изцяло да я замести, то бива заклеймено с названието \'задръстенячка\'.

    Снизхождението, толерантността, услужливостта, добротата, искреността, любовта, скромността, смиреността, простодушието - това са рядко срещани добродетели.

    Основните сили, движещи днешния свят са егоизмът, себелюбието, алчността и злобата. Докато не излекуваме безпределната си любов към нас, към хората, които ни ласкаят и към парите - за никъде не сме.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много ви благодаря за темата!А някой може ли да ми изпрати есе на тази тема - Злобата и разблудеността на света,който ни заобикаля? Готвя се за изпити и ми трябва спешно,сега!!!Моля ви хора,разчитам на вас!!! :angry::help:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    ...Готвя се за изпити и ми трябва спешно,сега!!!Моля ви хора,разчитам на вас!!! :angry::help:

    Пробвай тук

    http://www.teenproblem.net/school/s/1127.html

    http://www.project-aid.com/text5.html

    или потърси през търсачката. Успех!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Търся есе на тема "Аз познавам себе си в досег с другия" , някой ако може да помогне ще съм много благодарна .. шото ми е за другиден.. sad.gif

    Никой ли не може да ми помогне sad.gif


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    На мен ми трябва за някоя от тези теми :

    1 "Животът без молив и химикал"

    2 "По-силна ли е паметта от мастилото"

    : )

    Редактирано от STARS (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Никой ли не може да ми помогне sad.gif

    Прерових целия нет и единственото, което не е много близо, но все пак някак си отговаря по един изкривен начин на темата "Аз познавам себе си в досег с другия" беше това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    На мен ми трябва за някоя от тези теми :

    1 "Животът без молив и химикал"

    2 "По-силна ли е паметта от мастилото"

    Това беше адски трудна задача, прочетох много текстове, по-добре да го бях написала съвсем сама хахаха, но накрая се получи това, малко нестандартна гледна точка, не знам кой клас си, дано да си по-голям/а, защото е различна и особена гледна точка, но на мен ми хареса разултата.

    По-силна ли е паметта от мастилото

    Книгите, мастилото са стожерът на нашата средновековна духовност, народност, държавност. Самите царе са били едни от най-добрите ни книжовници, съзнавайки не само обединяващата и спасяващата сила на мастилото, но и откривайки чрез него пътя на духовното себепознаване. Словото, запечатано с мастило за времената е Островът на спасението, на съхранението, на националното самосъзнание и националната култура.

    Но без паметта на народа нямаше да е същото. Паметта не е секнала, тя е разказала за онова преди, в което народът ни е живял. Вечер, когато бабичките на село приберат своите животни, те излизат по пейките на улицата. И аз обичам да сядам с тях по тъмното, щурци пеят и светулки светят, а те говорят за своето минало – за празниците си, за приказни поверия и случки. За скрити иманета, за змейове и самодиви, за залюбени девойки, за откраднати пари, за хаджии. Тогава си мисля, че живата памет, леещите се спомени от сградите или от устите на хората, има по-голяма експресивна сила.

    Това минало днес трябва да бъде запаметено, но не само в затворени музеи и неми книги, а в живи източници. Такъв, какъвто е музеят Етъра например. Цели улички и малки селца, оживили частици от нашето минало. Ако българските села имат своите живи музеи, ако има кой да съгради такива живи села в самите села, то те ще бъдат не само съхранената ни народна същност, но и място за другите, за пътуващите чужденци. Ще има живи рисунките, сгради, хора – неизличими дири в безкрая на нашата памет.

    Аз искам да видя такива малки селца от различни времена, сякаш цялото ни минало се е върнало от своето отвъдно – не само нашето Възрождение (както е в Етъра), но и старите селища на нашите най-древни предци славяни, траки и българи, нашето Средновековие, нашия различен ХХ век. И в тези живи музеи не мъртви експонати, а живи хора. Така виждам едно средновековно селце на музиката – жив музей с живи музиканти по уличките му, с инструментите, на които са свирели тогавашните българи. Друго селце – на нашите книжовници, с живи калиграфи, рисуващи същите наши стари книги, с перо и мастило, нашите загубени и изгорени книги. Село на зографите, уличка на градските музиканти, на хлебарите. Село на разказващите баби, които в старите си къщи приказват за своя род, за вярванията му, за песните и приказките му.

    Ето това е жива памет, по-силна и изразителна от мастилото.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Moля ви помогнете!Спешно ми трябва есе на тема Човекът е загадка!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Мелани,погледни коментар 23. Той е на същата тема.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    @arti

    Много ти благодаря ! :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Трябва ми спешно есе на тема: Защо в спора не се ражда истината?

    Благодаря cool.gif

    Моля Ви се помогнете ми!!! Ще Ви бъда много благодарна. :speak:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Моля Ви се помогнете ми!!! Ще Ви бъда много благодарна. ;)

    Съжалявам, но нищо не намерих по тази тема, дори и нещо близко не открих. sad.gif

    Ще трябва да го пишеш сама - облегни се на това, че във всеки спор, човек влиза с изградена позиция, всеки човек има своя истина и въобще не е сигурно съществуването на една общовалидна истина по някои въпроси. Колкото различни хора, толкова различни гл. точки, толкова истини. А при спора много рядко се правят компормиси с мнението, така че дори и да има общовалидна истина, при спора никой не отстъпва, никой не пада по гръб, призанавайки, че е грешил и така спорът става безсмислен и вместо да сътвори нещо добро, се получава нещо деструктивно, спорът често може да прерасне в кавга.

    Уфф толкова то мен, като се има предвид, че дори не съм на това мнение, че не води до истина :hush:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Moля ви за есе на тема "Достойните хора разбират живота си не като последица , а като проект."

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    :help wanted3: Търсих много темата "животът е едно безкрайно човешко любопитство",но не я намерих никаде!!!

    Някой ще може ли да ми помогне... :(

    spyke_heat@abv.bg

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Съжалявам, но нищо не намерих по тази тема, дори и нещо близко не открих. sad.gif

    Ще трябва да го пишеш сама - облегни се на това, че във всеки спор, човек влиза с изградена позиция, всеки човек има своя истина и въобще не е сигурно съществуването на една общовалидна истина по някои въпроси. Колкото различни хора, толкова различни гл. точки, толкова истини. А при спора много рядко се правят компормиси с мнението, така че дори и да има общовалидна истина, при спора никой не отстъпва, никой не пада по гръб, призанавайки, че е грешил и така спорът става безсмислен и вместо да сътвори нещо добро, се получава нещо деструктивно, спорът често може да прерасне в кавга.

    Уфф толкова то мен, като се има предвид, че дори не съм на това мнение, че не води до истина :whist:

    Много ти благодаря и за това, което си написала.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми есе на тема ,, Първобитните хора ,, :whist: Спешно е cool.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Търся 2 есета по Свят и личност:

    1. Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии?

    2. Моят свят след 10 години

    Благодаря педварително!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    :) Търсих много темата "животът е едно безкрайно човешко любопитство",но не я намерих никаде!!!

    Някой ще може ли да ми помогне... sad.gif

    spyke_heat@abv.bg

    Това е единственото на тази тема, но имай предвид, че е есе, спечелило награда и сигурно е популярно сред учителите, а и да не е, има огромна вероятност някой твой съученик да е написал "безкрайно човешко любопитство" в www.google.com и това е първото, което се отваря.(така че може да имате еднакви домашни). Съветът ми е да го използваш само като насочващ текст!

    ЖИВОТЪТ - ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧОВЕШКО ЛЮБОПИТСТВО

    автор: Илиана Павлова

    Да приемем, че когато човек се роди, той е една точка. Нейният кръгозор обхваща не повече от реда в страницата, та дори и само двете обграждащи я думички. Стои си тя като в затвор между двете думички и си мисли: Какво ли има отвъд тези две думички? А всъщност тези две съвкупности от чертички и полуокръжности какво означават?" И така, малката точица стои и си мисли, мисли си и стои, гризе я любопитството, докато не скъса най-после бариерата на незнанието и не погледне отвъд малкия си затвор. Подавайки главичка над главната буква, стояща пред нея, тя вижда цял един такъв ред от точици, думички, запетайки и удивителни.

    "Яаа, колко интересно! Цял ред от такива точки като мен, че и думи, на места думища направо! Ах, колко съм любопитна да ги разнищя всичките какво значат и какви мисли им се въртят в мастилените умове."

    И така точицата се превърнала в изречение. Водена от любопитството си, разузнала целия параграф, кръстосала листа вертикално, хоризонтално, че и диагонално дори. Свършвайки страницата, подала нос над ръба на листа. И какво да види - листи, листи, строени като войници, стоят и чакат да бъдат прочетени, разузнати и изследвани. Такова любопитство я хванало точицата, станала изречение, в последствие параграф, та накрая цяла страница, че не си отдъхнала, докато не прочете, разнищи и разузнае всичките наредени страници. Прехвърляла части и глави, докато накрая не свършила цялата книга. С всичката тази информация, наблъскана в главата й, точката изречение, та вече цяла глава, станала голяма книга с дебели шарени корици. Поогледала се тя и що да види - цели редове, рафтове, направо рафтовища опасвали стената и всички били наредени с книги. Малки книги, големи книги, с шарени корици, с черни подвързии, със златни букви, стари, нови...

    "Брей, колко книги, колко нещо! И всичките различни! А преди едно изречение ми се виждаше километър дълго. Колкото повече неща научавам, толкова повече неща разбирам, че не зная. Но вече нямам търпение, толкова съм любопитна да узная!"

    И така, точката-книга се втурнала да изчита, разузнава и разнищва всяка книга, ред по ред, но така и не успяла да разгледа цялата библиотека. С времето страниците й пожълтели, думите избледнели, кориците се разкъсали, докато накрая, след дълго, дълго време, книгата се разпаднала на прах. Духнал вятър и понесъл прашинките й. Така понесена, една от тях летяла насам-натам и случайно попаднала в мастилницата на един поет, а забележете, той тъкмо завършвал изречението си. Топнал перото в мастилото и без да знае, че на него се е залепила малка прашинка, отбелязал една точка на листа. Тогава всичко започнало отначало...

    Moля ви за есе на тема "Достойните хора разбират живота си не като последица , а като проект."

    Виж това, със сигурност може да ти помогне много.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Търся 2 есета по Свят и личност:

    1. Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии?

    2. Моят свят след 10 години

    Благодаря педварително!

    Това по втората тема - 2. Моят свят след 10 години:

    Светът, в който живеем днес е много забързан. Технологиите навлизат все повече и повече в живота ни. Общуването ни се ограничава само с няколко по-близки хора. Това е светът днес. А как би изглеждал той след 10 години?

    Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение. Не обръщаме внимание на бедите, които сполетяват другите. Оставаме чужди за тяхната болка, за техните тревоги. Превърнали сме се в безчувствени роботи.

    Как минава ежедневието на едно дете? Ходи на училище, връща се в къщи и сяда на компютъра, за да играе на различни игри ( в повечето от които целта е да убиваш колкото се може повече хора) или влизат в различни чат-руми. Къде е общуването им с техните връстници? Не можете да го намерите, защото то просто липсва. А какво ще кажете за тяхната психика и моралът им? Те са сведени до минимум. Защо ли?Погледнете техните занимания и игрите, на които играят. Какво очаквате от едно такова дете като порасне голямо - да съчувства на ближния?Неговото детство е изминало в различни унищожаващи и изтребващи всичко игри. Такава е и неговата психика и моралът му, а в тези деца е бъдещето на човечеството. И не само на човечеството, защо да не го кажем направо-бъдещето на Земята.

    Но това не е единственият проблем. Лошата компания и фалшивите приятели водят до моралната ни деградация. Как може младите хора да погубват живота си, взимайки различни видове наркотици? Защо го правят ли? Защото така смятат, че ще решат проблемите си, а повечето им проблеми са свързани с техните родители. Майките и бащите им не могат да разберат техния начин на живот и от там идва сблъсъкът помежду им. А и как искате да разберат една толкова деградирала психика? Просто не може!

    Фалшивите приятели. Не можем да подминем и тяхната роля в нашата виталност. Нормално е да се затворим в себе си и да не ни е грижа за другите след като сме били предадени от собствените ни приятели. Болката, да разбереш, че най-добрите ти приятели са те използвали, че не ги е било грижа за теб, че единственото нещо, което ги е вълнувало са били техните проблеми, че искат само те да са център на вниманието, просто те съсипва психически. Как тогава да имаш вяра на хората? Разбира се, че не всички са такива и там някъде те чака твоят приятел, за да ти помогне, когато имаш нужда, да ти избърше сълзите, когато останеш сам. Понякога той е под носа ти, но ти не си го видял. Важното обаче е да оснанеш с него и да не го изоставяш, така както той не те е изоставил. Има го разбира се, но да го откриеш е трудно.

    Любовта - това велико чувство, което е вдъхновило много поети и художници. Да, има я и днес. Но да я откриеш е така трудно, както и да откриеш истинския приятел. През повечето време си сама и чакаш да дойде принца от приказките. Искаш да те обича безкористно от цялото си сърце, а не да го интересува само това как да задоволи физическите си нужди. Да, има го този принц. Трябва просто да не се подлъгваш от фалша на живота, от измамната външност на хората, защото там някъде, скрит в сянката на останалите, той стои и те чака.

    Моят живот след 10 години ли? Да, смятам, че ще съм намерила този принц. Най-вероятно ще бъда щастлива - обичаща и обичана. Някой ден се надявам да се радвам на малките ми дечица, които тепърва ще растат. Но в какъв свят само! Едва ли точно него ще искам за децата си, но просто нямам друг избор. Светът става все по-студен, по-сив и по-отчуждаващ хората едни от други.

    Оставяш се течението да те отнесе някъде. Въпреки това надеждата за един добър, топъл и красив свят все още е жива. Тя ще продължава да живее докато има добри хора на този свят.

    Светът - не го ли създаваме ние? Никой не знае как би изглеждал той след 10, 50 или 100 години. Но аз знам - той ще е такъв, какъвто ние го създадем. Той е в нашите ръце.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Трябва ми есе на тема ,, Първобитните хора ,, ;) Спешно е cool.gif

    Първобитните хора - есе

    Човекът се е появил примерно преди 50.000 години и - физически - практически с нищо не се е отличавал от далечните си потомки - "цивилизовани" хора, тоест от нас. Парадоксално е, но мисленето на нашите предци, които смятаме за примитивни диваци, е било по-качествено, отколкото мисленето на нашите съвременници. С техните изобретения се ползваме днес и ще се ползваме още дълго. Първобитните хора са знаели как да преобразуват енергията на огъня, вятъра и водата. Те са намерили начин да увеличат физическите си възможности с помощта на лост и колело и да ги приведат в действие благодарение на мускулната енергия на животните. Те са създали символи на абстрактните понятия - езика и писмото, а също така и на емоциите - изкуството. Тъкмо те са създали и средствата за познаване на света - науката, магията и религията.

    Преди хиляди години първобитният човек открил как да запали огън. Сигурно са го изгорили на кладата, с която е подарил светлина на своите братя. Обявили го за злодей, сключил сделка с демон, от който човечеството изпитвало смъртен страх. Но оттогава хората имали огън, с който се топлели, приготвяли си храна и осветявали пещерите си. Той им оставил дар, чиято стойност те не били в състояние да оценят. Той разсеял мрака на земята. Векове по-късно първобитният човек открил колелото. Вероятно е бил разпънат на същото онова колело, което подарил на братята си. Обявили го за престъпник, позволил си да навлезе в забранена територия. Но оттогава хората можели да преминават всеки хоризонт. Оставил им дар, който те не оценявали, но той им отворил пътищата на света.

    Този древен човек, непокорният, откривателят, е в началото на всяка легенда, разказваща за ранната история на човечеството. Прометей бил окован на скала и разкъсван от хищни птици, защото откраднал огъня от боговете. Адам бил обречен на мъки, защото опитал плода от дървото на познанието. Легендите са много. Някъде в дълбините на паметта си човечеството съхранява спомена, че славата му се заражда от самотния човек, платил за своята смелост.

    Ето така хората са се откъснали от жи­вотинския свят и постепенно започ­нали да увеличава своята власт над заобикалящата ги природа.

    С помощта на това

    Ето още едно есе на тема:

    Моят свят след 10 години

    Поглеждам към небето. Там има толкова много звезди, които преди време така силно светеха. Нима толкова бързо това се промени? Те вече едва светят. Нима им е омръзнало? Нима вече нямат сили или по-скоро желание. Всички те са толкова еднакви, еднообразни, мрачни и сиви, че почти се губят в тъмнината. Тези звезди напълно са забравили всичко, те живеят в един нов, нереален свят, който е изпълнен с лоши чувства и мисли. Тези звезди са забравили звездите, които ги обичат и звездите, които са обичали.

    Забравили са ги заради една илюзия. Илюзия, която не може да даде една истинска сълза, една истинска усмивка, едно истинско чувство. Всичко е измислено, изкуствено, химия. Няма грам натурално, а за това даваш пари, даваш си семейството, бъдещето си, приятелите си, заради тази илюзия даваш целия си живот, а тя с какво ти отвръща - със смърт!

    Те - звездите - това са младите хора, това са децата, бъдещето на този свят. Нима е възможно толкова бързо те да се откажат от всичко? Нима е възможно да гледам в техните очи, в които намирах толкова любов, свежест и невинност сега да намирам само незаинтересованост за света около тях?

    Нима онези живи, енергични, млади същества са се превърнали в кукли на конци. Кукли, чиито конци са наркотиците? Нима погледите на тези деца могат да бъдат така студени и безчувствени, нима една толкова истинска усмивка може да изчезне тъй лесно? Нима те забравиха обичта към семействата си и истинските си приятели? Не искам да вярвам, че наркотикът може да бъде по-добър приятел от тях. Не искам да вярвам, че се сещат за семействата си само, когато имат нужда от пари за поредната си доза! От кога любовта се завръща само заради нуждата от пари. Пари, които рано или късно отвеждат до смъртта? Не искам да го вярвам,но е така! А звездичките, които светят все още със своята силна и истинска светлина са толкова малко. Нима е възможно да се убиват хора по най-ужасния, брутален и безмислостен начин? И защо? Ей така, за нечие удоволствие. Нима с отнемането на човешки живот, или с нараняването на човешко същество някой би могъл да се забавлява. Що за хора сме ние, в какви зверове сме се превърнали?

    Това е света,в който живеем...

    Уморих се да гледам, уморих се и да говоря,загасям светлинката на моята звезда и сънувам...

    Обръщам глава към прозореца със страх да не видя пак онази ужасна гледка... но не, едва ли това е сън все пак... ето ги всички тях, онези красиви светещи звездички, които излъчват толкова много топлина, доброта и любов.

    Нима се е завърнало желанието им за живот, нима са се отказали от наркотиците и лошотията и са се завърнали в реалния, истинския и по-добър живот?

    Виждам на уличката толкова много хора, но не онези намръщени, отегчени и отчаяни роботи, а хора в чиито очи има толкова много доброта и щастие. И на фона на всичко толкова хубаво там някаде в поледицата една възрастна жена пада... Незнам защо ме е страх да погледна, може би за да не видя как за пореден път ще бъде подмината, прескочена и дори настъпена от минаващите хора... Но, не впускат се десетки хора да й помогнат да се изправи и да продължи със същата усмивка. Едно малко момиченце със загрижен поглед и с лека усмивка и подава ръка.

    За мое огромно щастие забелязвам,че ги няма вече и бедните хора, които да просят по уличките - дали свирейки на гайда или изкарали двегодишното си детенце на безмислостния студ. Няма ги и онези ужасни хора, които продаваха отровата (наркотиците) на малките все още нищо незнаещи за живота същества.

    Толкова е хубаво всичко... Някой ме целува по челото... Това е малката ми дъщеричка... И какъв спокоен поглед само, каква лъчезарна усмивка, колко чиста и крехка душа. Сега и аз съм спокойна. Знам, че в този прекрасен свят никой няма да я нарани, надруса, изнасили или убие.

    Всичко е като насън нали? Нима онези господа с много пари изкарани по нечестен път, хората които са лишили толкова майки от усмивките на техните деца, хората отнели щастието на десетки семейства заслужават да присъстват в един толкова красив свят с хора, които са по-добри, мили, възпитани, щастливи и загрижени от това какво става с хората около тях? Искам всички ние “бъдещето на света” да бъдем светли звездички със своя собствена светлина, получена от натурални и естественни чувства и изживявания. А не бледи, изморили се да светят звезди, употре*или синтетики и химии, забравили за съседните звездички.

    Такъв искам да бъде моя свят не след десет години, а сега, веднага. Но, понеже не е такъв, аз още няма да се събуждам. Ще остана там в съня ми където няма страх, град, мизерия, омраза, злоба и насилие. Някаде там в сънищата където всичко е по-красиво...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Голямо Благодаря на Arti и Mihael за есето!

    А по другата тема!?

    Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии?

    Есето също е по Свят и личност!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Moля ви за есе на тема "Достойните хора разбират живота си не като последица , а като проект."

    PLEASEEEEEEEE!!!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябват ми есета :

    1) Искам,но не трябва ;

    2) "Най-добрият начин да надмогнеш изкушението е като му се поддадем" - Оскар Уайлд

    Благодаря Ви предварително ! ! ! ;):)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Трябват ми есета :

    1) Искам,но не трябва ;

    2) "Най-добрият начин да надмогнеш изкушението е като му се поддадем" - Оскар Уайлд

    Благодаря Ви предварително ! ! ! ;):P

    Така ето какво намерих по втората ти тема:

    ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕДАКЦИЯ

    Тази нощ, след излизане под ясните звезди, дойдоха варианти на Господнята молитва, валидни за богове и ангели на Земята и за отделни човешки души, които не са минали през грехопадението или са вече свободни от карма. Както “Добрата молитва” е обща за всички същества и цялата Вселена, така и молитвата на нашия Учител, Христос “Отче наш” е универсален ключ за отваряне на Царството Божие и се използва от всички същества с Христова монада в трите Вселени. Но тъй, както я е дал Учителят преди две хиляди години, с думите за изкушението и Лукавия, тя е била и все още е в сила само за хората и ангелите, които падат в изкушение и са под контрола и на дявола. За всички останали тази част от молитвата е немислима, а те са неизчислимо количество невинни и изкупени същества, които на това място произнасят Господнята молитва по най-различни начини.

    Два-три часа преди изгрев слънце тази сутрин бяха дадени три варианта, които се произнасят от Невинните във всичките светове, на мястото на думите: ”и не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от Лукаваго.”

    Съществата отляво на Бога, наречени илухими, казват: “и в добри надежди, и в лишение, вдъхнови ни да раздаваме.”

    Съществата отдясно на Бога, наречени алохими, казват различни неща в първата част на тази молба, в зависимост от ранга си, но втората част звучи така:”позови да се раздаваме.”

    Съществата, станали едно с Бога, наречени елохими, също имат неограничена свобода в първата част на това изречение и в глагола, който следва, но всички казват накрая: “да се отдаваме.”

    Земните езици, дори и българският, са твърде слаби да предадат вариантите, за които става дума, още повече, че те са различни за всеки подклас и всеки индивид и при това често се променят спонтанно, по вътрешен импулс, за да се развива Битието. С това те не само реализират еволюцията и синволюцията, но и парират зловредното действие на думите “не веди нас во изкушение, но избави нас от Лукаваго”, когато се произнасят от милиони псевдохристияни – лицемери, не изпълняващи в живота си предходната част от молитвата:”и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” Те не подозират, че молейки се така лицемерно и не опрощавайки материалните и кармичните дългове на ближни и неближни, включват продължението на молитвата с отрицателен знак пред скоби, така че като паднат в изкушение, да си имат изкъсо работа с Лукавия – за истинския християнин грях и изкушение е да иска и да придобива нещо повече от минимума, който ни е дал Бог, ако разпределим всички блага поравно. Следователно Бог няма да ни избави от Лукавия, ако ние излизаме над този минимум, или ако осъждаме тези, които правят това и искаме да сме на тяхното място. Даването на Новия Пентаграм с измененията, продиктувани от Учителя още през 1914 година, влязло в сила на 19 август 2001 г., се оживява за действие само при произнасяне на “Господнята молитва” по илухимен, алохимен или елохимен начин. Който няма още силен алохимен или елохимен импулс, за да му дойдат собствени думи в първата част на споменатия откъс, може да използва израза на илухимите:”и в добри надежди, и в лишения”, а втората част вече да я произнася според вътрешното си естество “да раздавам”, “да се раздавам”, или “да се отдавам”.

    8h34m

    - Ясновселената раздава, тотвселената се самораздава, а холивселената се отдава. Ако Мировата Душа се опита да се самораздава и отдава, тя ще изчезне. Затова не очаквайте от илухимите, от своите майки и любими, да раздават нещо повече от излишъка си, тъй като в утробата им зрее тайнство и то трябва да бъде опазено.Напротив, вие се самораздавайте и отдавайте всичко за тях, за да могат те да живеят в мир и щастие. Като живеят в мир и щастие, имайки нещо свое, грижейки се за някого, който им е поверен от Господа, те карат изворите да бликат и плодовете да зреят и затова около тях се ражда изобилие.

    А вие, които сте алохими и елохими и имате нещо повече от мир и щастие, преживявайте най-висшата радост, най-висшето блаженство – да се самораздавате за новите любими и майки, и да се самоотдавате на всички.

    Илухим на Земята (или човекът-илухим) е преди всичко момиче, любима, майка, живееща във възможно най-малък дом с възможно най-голямата градина. Когато домът расте за сметка на градината, илухимното начало помръква, физическата и духовната карма набъбват или се отравят и по земята се пръкват изроди – строители на цивилизации.

    Алохим на Земята (или човекът-алохим) живее там, където Бог го прати; или поддържа, понякога с цената на живота си, оборотни домове за хора с Искра Божия. Ако остане по-дълго на едно място или стане нейде храненик, алохимът полудява и почва да разрушава.

    Елохим или елохим на Земята, роден като човек, живее сам, с друг или с всички, според волята на Бога или импулса на сърцето си. И в деветия кръг на ада, и в надрайските предели, той е вечно благ и чист, защото се отдава на Бога – на мига, без да мисли за следващия миг. Ето защо него всички го обичат и той е добре дошъл навсякъде, така че няма нужда от собствен дом и сродни души, нито от една душа, по-сродна от другите*. Вървейки радиално, елохимът стига до всяко сърце и душа с еднаква любов и обич и отдава и взема това, което Бог е определил. На небето това става постоянно, а на земята – последователно. Колкото повече същества обича на Земята, толкова по за кратко е със всяко от тях, но това, което преживява и преживяват те с него, не може да се сравни с нищо познато и непознато в историята на несъвършените. Сега иде една Нова Земя, в която отдаването на любов към всички и приемането няма да бъде последователно. То ще бъде едновременно, както е горе на Небето. Тогава ще се раждат деца, осветени от Бога и те ще почнат да създават истинска култура, на мястото на старата цивилизация.

    Докато има зло, правете огради, и то добри огради. Победи ли доброто, премахнете всички огради и си ходете на гости свободно, през планини и безкрайни поляни. Ако сте хора на безстрашието, духове на Истината в Любовта, премахнете оградите още сега и забравете всички човешки и адски условности. Тогава и да ви убият на Земята, ще си дойдете горе на Небето, където няма падане в изкушения, нито простор за мрежите на Лукавия.

    9h04m

    Това осияние дойде тази сутрин (28.08.2001г.), след като през нощта бе дошла идеята за спорния стих от молитвата “Отче наш”. Той е бил спорен при много преводи и тълкувания на Евангелието, включително и при произнасянето му от различни хора в Братството. Въпреки че Учителят е допускал употребата на класически библейски текстове – псалми, молитви и пр. – с много спорни и отрицателни елементи в тях, за да не става драстично сблъскване с традицията, едва ли има стих от Светото писание, който Той да не е изтълкувал в беседите Си по нов и най-дълбок начин, понякога ревизирайки го из основи или даже отричайки автентичността му. Така например Той ни е дал пълна свобода да променяме мрачните старозаветни пасажи в Давидовите псалми с положителни. По този начин започна при нас книгата “Новопсалми” преди няколко години и скоро ще бъде довършена.

    За това как работи Учителят всеки ден с нас, и днес имаме едно удивително свидетелство, което не може да се обясни като случайност по никаква теория на вероятностите: днес, между три и четири часа сутринта, дойде в резюме същината на осиянието, което бе записано през деня, като всичко се започна от стиха: “и не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от Лукаваго”. А в същия ден тази вечер, малко след залез слънце, при четенето и обработването на пета серия от “Сила и живот” на стр. 151 от беседата “Твоето слово” от 19 март 1922г., Учителят говори точно за това:

    “В Писанието има един стих: “и не веди нас во изкушение”, но там е криво преведено. То е: ”Давай ни знание и мъдрост да не би със своите глупости ние да изпаднем в изкушение и да страдаме”.

    Тук от О. Уайлд можеш да забегнеш към религиозната тема. Дали е редно да се изкушаваме, на какво ни учи религията и така нататък. Това, което съм пост-нал е взето. Има голяма вероятност да бъде разпознато, защото със сигурност няма ученически почерк. Преправи го, попремахни някой неща, които не знаеш и давай напред...:yanim:

    Желая ти успех!

    Голямо Благодаря на Arti и Mihael за есето!

    А по другата тема!?

    Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии?

    Есето също е по Свят и личност!

    Мога малко да помогна и по тази тема, но със сигурност ще трябва и да потърсиш още...:yanim:

    Ние може би сме пред прага на едно постчовешко бъдеще, в което технологиите ще ни предоставят възможността постепенно да променяме нашата човешка същност. Мнозина приветстват тази възможност като истинска човешка свобода. Тя включва свободата на родителите да избират желаните от тях деца, свободата на учените да правят изследвания и свободата на предприемачите да се ползват от технологиите за създаване на богатство. Но този вид свобода ще бъде много по-различен. Досега политическата свобода винаги е била равносилна на свободата да се преследват цели, които нашата природа е обозначила за самите нас.

    Може да се окаже, че сме обречени да поемем този нов вид свобода или че на следващия етап от еволюцията целенасочено ще поемем отговорност за собствената си биологична направа, вместо да я оставяме на слепите сили на естествения подбор. Ако е така, трябва да го направим с отворени очи. Може би постчовешкият свят ще бъде досущ като настоящия, само че хората в него ще се радват на по-добро здравеопазване, по-дълъг живот и може би на по-висока интелигентност, отколкото днес. Но той може да бъде и много по-йерархичен и по-съревнователно ориентиран от днешния, а в резултат от това - изпълнен със социални конфликти.

    Не бива да разглеждаме себе си като роби на неизбежния технически напредък, когато той не служи на човешки цели. Истинската свобода означава свобода на политическите общности да защитават своите си ценности и тъкмо такава свобода трябва да упражняваме с оглед на биотехнологичната революция днес.

    Франсис Фукуяма

    Поразрових се още малко:

    СЪВЕТ:

    Сложи увод, който да разкаже какво е направила книгата за човека и и колко самотни и нещастни ще са хорат без книгите. И ето още нещо по темата:

    “Голи са без книги всички народи”

    (есе)

    “Хлябът на словото е вечен, той

    единствен никога не свършва...”

    Един от най-забележителните и велики културни феномени на човечеството е книгата. Със своя дълъг живот и познанието, което ни дава, тя доказва абсолютната необходимост от нея. А какво всъщност е тя за вас? Оценявате ли достатъчно писменото слово, или то се е превърнало просто в частица от вашия живот и от вас самите? Замислете се за момент. Нима книгите не са вратички към ново знание? Нима не научаваме за заобикалящия ни свят толкова много именно чрез тях? Не са ли те тогава нещо свято и безценно?! Ако и вие мислите, че книгите са “вратички”, то представете си живота без тях! Не, представете си първо да живеете в стая без врати и прозорци... не би ли било това истинския ад? Както и без книгите, сякаш без врати, светът би бил толкова малък и нищожен. Да живеет цял живот в една кутийка... Да не знаеш нищо за света, за миналото, или за каквато и да е друга част от живота. Не е ли това нещо ужасно? Дали обаче всеки днес оценява това творение, книгите и писмеността достатъчно?

    Днешният живот е така забързан, толкова различен от древността. Загледай се за миг в лицата на хората... Всички те изглеждат толкова вглъбени в проблемите си. Светът вече е пълен с технологии, но едва ли това би заличило книгите... Всеки носи в себе си късче гордост от делото на Солунските братя, което славим на 24 май. Пеклонението пред паметта им е все още в нас, макар да не го показваме така открито.

    “Търсете книгите, защото в тях има живот вечен!” – е казал Константин Преславски. Нима това не е вярно? Не са ли книгите извора, от който черпим информация за миналото и живота на нашите деди. И днес продължаваме да отпечатваме настоящето... и дори да предсказваме бъдещето. Нима това не доказва вечния живот на книгите? Тази връзка минало – настояще – бъдеще, става начин за комуникация между поколенията.

    Благодарение на книгата човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в “Проглас към Евангелието” е казано: “Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие с противника на нашите души...”

    Тук метафората “голи народи” включва идеята за незащитеност, слабост, уязвимост.

    Тъжно е, че днес някои от нас, а дори и повечето, приемат книгите като даденост, а не като нещо свещено, каквото всъщност са. Често ги захвърляме в някой прашен ъгъл, без дори да се опитаме да вникнем в същността им. Но въпреки това, книгите ги има и ще продължават да са до нас, за да “просветляват” душите ни. И не си мислете, че технологиите ще успеят да ги изместят, или така да се каже, че “мишката ще изяде книжката”. Книгите ги има макар и не такива, каквито са били в древността, написани върху папирос или парче кожа. Днес ги има и ако гледаме на тях като на “писмено слово”, то те никога няма да изчезнат. Книги има вече дори в техните електронни издания из неизброимите компютърни страници, събрани в нищожен по размери диск. И това може би не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, писменото слово съществува, защото ние имаме нужда от него. Възможността книгата да се изгуби е осъществима само ако ние, хората загубим своите мечти и идеали... своята чувствителност.

    Човек е най-умното същество и ще си остане такова, поне за сега. Той има съзнанието, с което може да оценява значимите неща в живота. Въпроса е всеки да оцени делото, което празнуваме на 24 май, да вникне в значимостта на книгите. Така народът никога не би бил “гол”, щом ги има книгите, щом ги има безбройните знания, поместени в тях.

    “В началото бе Словото,

    и Словото беше у Бога, и

    Словото бе Бог..............”

    Поздрави и Успехи!

    Надявам се да съм помогнал....

    Редактирано от mihael (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.