Вальо

Есета на всякакви теми -

    1719 мнения в тази тема


    Някой може ли да ми намери едно есе по Етика на тема Любовта е силна като смъртта. Ако може да ми намерите до понеделник ще сте златни.

    Благодаря Би предварително. :):wors::wors::wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Някой може ли да ми намери едно есе по Етика на тема Любовта е силна като смъртта. Ако може да ми намерите до понеделник ще сте златни.

    Благодаря Би предварително. :clap::):wors:;)

    Тук има няколко есета за любовта, прочети ги може да ти помогнат-http://search.pomagalo.com/?keywords=%EB%F...p;x=31&y=11

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Моля ви за есе на тема Човек е осъден да бъде свободен .Моля ви трябва ми за утре!Помагайте!

    На тази тема има доста материали в нет-а:

    източник: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=11815

    Автор: migli4kite (Мигличката )

    Човекът е осъден да бъде свободен!

    Свободата е нещо, което всеки иска да получи в живота си! Да се освободи и да има право да прави всичко, когато и където пойска! И както е казал Яне Сандански „Да живееш значи да се бориш: Робът за свобода, свободния за съвършенство”.Докато си роб на нечии забрани, желаеш свободата, а после се опитваш да постигнеш съвършенството в живота! И така свободата се явява като една присъда на съдбата! Тя ти се дава рано или късно, но дали всеки иска точно тази свобода, и дали всеки може да я използва...

    Сами в стемежа си за съвършенство ограничаваме свободата си, слагаме граници на самите себе си и се осъждаме да бъдем нейни роби!Човекът сам се осъжда да бъде свободен!

    Свободата- вътрешна свобода, свободата на околния свят! Тя е една отговорност , която всеки носи през живота си! Човек сам подтиска свойте желания и стемежи....сам се спира да прави неща, които може макар и свободен! Защото нещо е сладко, докато не е твое. После намираш друго, за което да се бориш, а именно съвършенството!Така сводобата е една присъда, която ти носиш в душата си! Свободен, но затворен в клетка от замия себе си! Колко пъти си се спирал и си си забранявал да правиш нещо!Откалзвал си се от правото на свобода, проявявал си тази свобода като слабост и си се опитвал да избягаш от нея !? Не си се замислял ли? Направи го и ще разбереш, че тази толкова дълго жадувана свобода не е толкова сладка както в мечтите ти! Вече си голям и имаш свой живот, свой дом и свои стремежи! Освободил си се от чуждите окови и забрани....и??? Сладко ли е? Да понасяш несполуките на живота, да се бориш с несършенството и в същото време да се опитваш да изградиш себе си като нещо съвършено, усещаш ли свободата? Или ти сам слагаш границите, които някога ти слагаха други хора! Поставяш я в окови и чакаш всичко да се подреди, борейки се с живота! Използваш ли силата й, за да промениш хората, себе си ... или тя е само едно оръжие на слабостта ти?

    Свобода „монета” с две лица! Сам избираш как да я обърнеш! Да я използваш като сила, с която да постигнеш целите си или тя да е защита на твоята слабост ...

    И както е казал един философ „Човек се ражда свободен, но цял живот е в окови” ! В оковите на хората, в свойте окови, в околите на живота! Свободата една не много сладка присъда, поднесена ни от съдбата! А не избира ли сам човек да приеме свободата!Дали е осъден или е дарен с велика ценност?

    Човек е осъден да бъде свободен

    Автор: enigmatic

    източник: http://www.teenproblem.net/s/440.html

    Свободата е много относително и разтегливо понятие. Какво означава в действителност “свободен”? Сега, като се замисля може би човек е наистина свободен единствено след смъртта си. Тогава я няма тежеста на материята и душата е свободна. Преди това? Човек само, ако е луд може да смята себе си за свободен!

    Човек още с раждането си е обречен да бъде роб на материята и никога през живота си не е свободен. Много могат да кажат, че не съм прав, но я се замислете какво бихте направили без храна? Ами без дрехи, жилище, кола, и т.н.? Всеки рано или късно започва да живее с единствената мисъл за прехрана и пари, пари, пари... В днешния “цивилизован свят” те са най-големите господари и съдници, и единствено, ако ги имаш в изобилие, си относително свободен, но ако ги нямаш си в най-низшите нива на обществото и обикновенно живота ти минава в една безсмислена борба за оцеляване, водеща до неизбежния край – “човешката свобода”, когато парите и всичко материално губят всякакъв смисъл.

    Смятам за нормално, когато човек е роб на собствение си нужди и като цяло на земния живот, но най-страшното е, когато някой друг успее да пречупи нечия душа. Това е най-страшното робство, защото тогава се губи смисъла на съществуването, а именно свободата на духа. Има много начини да пречупиш един човек, най-лесния е чрез дрогата. Тогава от едно хубаво момиче можеш да направиш скъпоплатена робиня, готова да изпълни всичките ти желания само за поредната доза. Лошото е, че аз познавам момиче, което е много податливо. Тя сама се опитва да влезе в среда, в която такива като нея не oцеляват. Сега не ми вярва, но ще ми е много мъчно, когато я видя някой ден молеща за доза.

    Още една идея за свободата изниква в съзнанието ми – свободата на избор, което е конституционно право на всеки свободен гражданин на света. Човек има правото на много избори в живота си, но единствено този, който няма семейство или хора, които да обича, а също така не му пука за материалното може да направи наистина свободен избор- това което му диктува сърцето. Всички останали, в една или друга степен, трябва да съобразяват мнението си с много други обстоятелства и хора, и често да правят това, което трябва, а не това което искат. До каква степен човек, докато е жив има право на избор? Не можеш без пари, защото всичко, което е необходимо за съществуването на всеки се купува с тях, не можеш да избираш роднините си, не можеш да правиш каквото си искаш заради куп обстоятелства и правила. Но можеш да избираш приятелите си, а вероятно и други неща които в момента не мога да се сетя. И все пак дали това е наш избор или има висша сила, или ако искате го наречете съдба, или случайност? Определено мисля, че наистина човек е осъден да бъде свободен, но чак след смъртта си. Но всъщност човек ли е тогава? Никой учен не може да каже това. Аз не вярвам в духове и подобни неща, но кой знае... Вярвам единствено, че съществуват неписани закони на вселената, които определят живота и процесите във всичко.

    Имаше една мислъл: “колкото повече научаваш, толкова повече разбираш, че нищо не знаеш” ако перефразирам малко “колкото повече свобода имаш, толкова повече разбираш, че всъщност си “роб””. Това се отнася за тези, които имат достатъчно опит и знания, за да го осъзнаят (не говоря за тези, които наистина по един или друг начин са роби, защото за тях свободата е да нямаш “господар”) В заключение ще кажа, че само глупакът може да каже “Да, аз съм наистиа свободен!”

    Едно много поетично есе за свободата:

    източник: http://club.neogen.bg/cluburi/?c=kati0513&...1303&clid=4

    Когато, забързан на някъде, вървиш по сенчестите тротоари на оживения град и слънцето нежно гали лицето ти чрез малкото заблудени лъчи, успели да се промъкнат през величествената корона на кестените, заслушвал ли си се в ангел гласния хор на птиците, намерили своята звездна сцена сред заплетените клони на разцъфналите дървета. Ако си го чувал, то значи всички думи в иначе толкова красивия ни език остават бледа сянка пред мощната, всевластна сила на природата, която само чрез песента на едно толкова прелестно създание, каквото е птицата е дала най-ярката дефиниция за свобода. Тази, която не се чете чрез очите, а се усеща чрез сърцето, чрез песента на свободата, чрез звуците на волната птица. Но ако не си се заслушвал, то май е време да се замислиш върху това какво имаш, какво искаш и колко много можеш да постигнеш , защото свободата е право, а не привилегия и ако искаш да полетиш, просто трябва да разтвориш криле. Ние сме дарени с щастието да бъдем свободни в мисълта си, също както птиците в небосвода.

    А какво е птицата, ако не символ на свобода, на волност, нейното владение е необятният небосклон, но човекът я е затворил в клетка и дори да я обсипе със злато, да я храни с просо и да я пои с най-чистата вода, той няма да може да замени това, което майката природа и е дарила, да се докосне до слънцето. Въпреки това, тя продължава да пее със същия огнен жар, както когато е била навън, защото свободата се крие в сърцето.

    Човекът е един по-особен вид птица. Неговата свобода свършва там, където той постави границите и. А тези граници непрекъснато се свиват, дали от обществото, дали от предразсъдъци или от съдбата, докато в един момент не ни остане никакво пространство и единственото ни желание е да избягаме от самите себе си, да счупим оковите на собственоръчно направената си клетка и да отлетим. Но накъде? Човешкият свят е така добре замесена каша от какво ли не, че веднъж изцапаш ли се, петното никога не може да се заличи, а дори и да престанеш да му обръщаш внимание, винаги ще се намери някой, който да те сочи с пръст.

    И все пак трябва да поемем на някъде, защото останем ли, слабостта ще ни погълне, ще ни обезсмисли, ще ни открадне същността. Пред примирения човек няма перспективи, няма бъдеще, а настоящето е безцелно съществуване. Въпросът на къде да отлетим все още ни мъчи, къде ще бъдем свободни? Граници винаги ще има, просто така сме устроени. Хубавото е, че можем да ги поставим там, където ние решим за добре и ще се наречем свободни, само когато се чувстваме уютно в собствения си свят. А ако някой ден сме притиснати и тези бариери ни пречат да сме щастливи, тогава звуците на сърцето ни ще ни понесат на крилете си и ще прелетим над тях. Защото нашата песен са нашите мечти. Те са ключът, който руши граници и заключва вратата на реалността. Те са пътят към свободата. Тласкат ни, водят ни, окрилят ни и ни спасяват.

    Ако все още не си се вслушвал в птичата песен, направи го. Само така ще осъзнаеш колко много си търсил ключа от клетката си навсякъде около теб, а той е бил просто една нотка в сърцето ти. Сега строши границите и отлети към себе си.

    Философско есе на тази тема:

    "Човек е осъден да бъде свободен"

    Жан-Пол Сартр

    източник: http://www.zapiski.info/view.php?id=375

    Какво означава да получиш свободата като присъда за самия себе си?Означава ли отговорът на този въпрос, че човекът може да върши всичко, което е забранено от законите и от човешкия морал? Или, че е свободен да не го прави? Тогава би могло да се каже, че така човекът се доказва като свободомислещ и независим в действията и постъпките си индивид. С постъпките си, породени от усещането ни за свобода, ние всъщност, правим постоянни опити да преценяваме обстоятелствата около и във връзка с нас, развиваме се и променяме света. Градим или рушим визии, амбиции и цели, променяме не само света около нас, но и нашата собствена съдба.

    Но, нека се върнем отново към мисълта на големия френски писател и философ - екзистенциалист от 20-ти век - Жан-Пол Сартр - "Човек е осъден да бъде свободен". Как той в това кратко изречение синтезира големия философски проблем за свободата като избор на свободната човешка воля и като присъда, съпътстваща човека през целия път на неговото разумно и цивилизовано съществуване?

    Ако се обърнем към религията, първият акт на свободната воля - това е изгонването на Адам и Ева от Едемския рай. Накратко казано, според библейската легенда Бог изгонва първите хора от рая, защото заклеймява свободата като извор на зло и грях.но, всъщност, той отпраща хората в дълбините на изначалната свобода. Там именно човекът е свободен да бъде такъв, какъвто пожелае, да мрази, да обича, да бъде добър или лош, завистлив, подъл, коварен, но и да познае цялата красота на доброто, мъдростта и любовта към ближния.

    Екзистенциалистът Сартр разглежда проблема за абсолютната свобода и за избора на личността вече не от гледна точка на Бога и на всяка възможност за помощ от негова страна. Отричайки възможността, че Бог съществува, Сартр смята, че хората са "осъдени на свобода" и това означава, че те носят цялата отговорност за себе си и за своите постъпки. Ако човек е добър или лош, то той сам е избрал да бъде такъв по силата на свободната си воля. Или, с други думи, човек е това, което прави сам от себе си.

    Изборът е едно от лицата на свободата. Той е функция на цялото човешко същество, което по неповторим начин осмисля битието си и променя ракурсите на света около себе си. Човек не се ражда добър или лош, герой или подлец, а сам избира /осъжда себе си/ какъв да бъде. Строго казано, човек не е свободен, защото е самата свобода. Нещо повече, той е "осъден" на свобода. Бягайки от нея, той бяга и от самата човешка действителност. А бягството от собствени решения означава бягство от Проекта за света - човешкото начало.

    Какво заключение можем да извлечем от мисълта на Сартр "Човек е осъден да бъде свободен"? Че свободата е поредният парадокс в човешката история? Или, че свободата е най-великото достояние на човечеството....Човек е свободен, но и изоставен на самия себе си. Свободен да гони съвършенството и мъдростта, доброто и красотата. Свободен даже в даден момент да бъде готов да изгуби свободата си в лабиринтите на разума и познанието. Нека всеки един от нас прецени какъв вид свобода би могъл да избере. Нека оставим вратата отворена...

    и още малко философски разсъждения по темата:

    източник: http://www.litclub.com/library/fil/mdimitrova/flynn.html

    автор: Мария Димитрова

    За Сартр човекът е осъден да бъде свободен, което ще рече, че всеки сам избира как да отговори на обстоятелствата на своя живот, така че никакъв знак нито тук на земята, нито там на небето не може да го ориентира; човекът сам дешифрира знаците, както си иска и сам изобретява човека:

    "Човекът не е единствено продукт на условията, а е субект на уникална история и тази история е трябвало да произведе събитие чрез тях и срещу тях... Човекът-събитие е тотализиран и тотализиращ израз на определени структури на обществото ... и същевременно е необратимо събитие, което носи със себе си белег от всички предходни събития..."1.

    Индивидите не само понасят историята, а в същото това време я правят. Този Марксов коректив на Хегеловия исторически разум съпровожда Сартр във всички негови работи. Но в Сартъровата философия всеки индивидуален избор, а не само действията на класата - например на пролетариата и буржоазията, както е при Маркс - е важен за изхода на една или друга ситуация. Така всяко действие е ново начало. Екзистенциализмът "хуманизира" диалектиката. Флин сполучливо отбелязва, че Сартр замества "разказите за цялото на историята" с "биографията-пример" и подчертава, че собствено екзистенциалистката теория за историята отчита ролята на биографичните фактори във всяка представа за исторически случващото се. Тя трябва да улови или по-добре да възпроизведе елементите на риск, избор и отговорност, които слагат отпечатък върху събитието и го правят наистина човешко. Както Флин отбелязва, Сартър утвърждава първенството на практиката и преоткриването на хазартния момент във всяко човешко начинание - необходимо е да се поемат рискове и да се изобретява.2 Субективните решения променят хода на историята; свободата накъсва историята и не позволява сигурна прогноза въз основа на минал опит, на някакъв априорен схематизъм, или на повтарящи се детерминиращи фактори. За Сартр, свободата е откритостта на историята.

    Някой може ли да ми намери едно есе по Етика на тема Любовта е силна като смъртта. Ако може да ми намерите до понеделник ще сте златни.

    Благодаря Би предварително. ;):P:P;)

    източник: http://www.beinsadouno.com/board/lofiversi...ex.php?t85.html

    Любовта е силна като смърта

    Тя идва тогава, когато най - малко я очакваш. Спира дъха ти, кара сърцето ти да замре. Променя живота ти и ти се пренасяш в един по - добър свят, свят изпълнен с чувста и усещания, свят без плътност и материя. Тя те променя, обсебва те и слага край на твоето предишно Аз. Коя е тя?

    Казват, че на света има само две невъзможни неща -да се върнеш в утробата на майка си и да се завърнеш след смърта. Аз бих добавила и трето - невъзможно е също да обичаш, а после да забравиш това чувство. Защото не се забравя онова, което те кара да се чувстваш по - лек и от вятъра, по - силен от ураганите, по - силен дори от смърта. Любовта живее в душата. Тялото умира, но душата е вечна.

    Смъртта е една. Но тя не е краят на човека. Тя е само преход от един свят към друг. Може би по -добър, а може би - не. Душата напуска тялото ни, но тя не се превръща в безлична летяща в космоса прашинка, а в една свободна, наситена с емоции и чувства, пътуваща през времето енергия. Това разбира се е една от многото тези написани по въпроса какво е смъртта и къде отиваш след нея. Но каквато и да е истината, неоспорим е факта, че няма нищо, което може да я спре. Тя е по - силна от всичко. Но не и от любовта. Да, любовта, също като смърта идва изведнъж, без дори да си дадем сметка и да я чакаме. Но онази истинската, чистата любов, която се ражда в душата. Тя е смисълът, тя е и жаждата, тя е онази нежна ръка, която бавно и спонтанно засвирва най -очарователната мелодия на струната на твоето сърце. Обичаш ли, светът за теб далеч не е това, което е бил до вчера. Нищо не изглежда така лошо и грозно, както в сивото ежедневие от твоето сякаш монотонно минало. Обичаш ли, ти се раздаваш, защото другият е по - важен. Човекът до теб е твоят свят, в който с радост би останал до края и с радост би затворил очи завинаги. И дори да знаеш, че ти остават три минути живот ти би ги прекарал точно с този човек. И когато сърцето ти спре, струните ще продължат да свирят онази чувствена мелодия и тя ще звучи във вечноста.

    Любовта е силна като смъртта, защото и след нея нищо не е вече същото. Понякога след нея всичко е сякаш приказка, понякога тази приказка просто се стопява. Идва разочарованието, идва болката. Измама е мисълта, която кара много влюбени да посегнат на живота си заради тази разкъсваща болка от любов, защото дори смърта не може да убие това чувство. Душата поема пътя към вечноста, носейки в себе си онова сладко - горчиво чувство. Ето, че любовта е силна като смърта, но смърта не е силна като любовта. Тя не може да наруши цялостта на душата, не може да изтръгне и капчица от нашите вълнения и емоции. Нито любовта, нито болката са подвластни на смъртта - и двете се лекуват докато сме живи, но са безсмъртни. Могат да затихнат, могат да се подтиснат,н о не могат да бъдат забравени или убити.

    Любовта има изпепеляващата сила на смърта, но е далеч по - силна от нея. Защото смърта не те прави по - добър или по - истински. Тя е само вратата, която се хлопва зад гърба ти и никога не се отваря отново. А сърцето на влюбения не може да бъде сърце на лош човек, защото то е сърце изпълнено с най - висши чувства. Ето в това се крие логическата сила на любовта - тя превръща и най - жестокия господар в роб на собственото си сърце.

    Тя е вечна и непобедима.Тя те кара да се усмихнеш на света, тя насочва погледа ти към красивите неща в живота. Тя е себеотдаване, тя е смисъл. В името на Нея ние прощаваме, ние живеем, а понякога умираме. Тя е по - силна и от смърта и нейното име е Любов.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми есе на тема Предимство или недостатък е да бъдеш по-малкото дете в семейството за утре (03.12.2006)Моля ви Спешно е!!!Благодаря предварително!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Помисли над това кои са предимствата и недостатъците от това да си по-малък (примерно предимство е че е по-галено по-малкото дете) и си го напиши. Всеки от нас си има мнение по този въпрос, но ако ние ти напишем есето то няма да е твое есе, няма да съдържа твоето мнение...


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте!Търся есе на тема "Моят дом" или есе на тема "Домът на мойте мечти".Благодаря предварително за помоща

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Аз имам за задача да напиша есе на тема "НЕДОВЕРИЕТО". В момента мозъкът ми е тотално празен и немога да си нахвърля най- важното. Бих ви била адски благодарна, ако ме светнете за някои опорни точки.... 10х {} :rolleyes:

    Моето може и да не включва нищо от никое произведение, може даима и от което и да е произведение цитати. А може дори да не е свързано с произведение....

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте!Спешно ми трябва есе по психология на тема-Защо хората си вземат куче?

    Ако някой има нещо подобно,моля да ми го прати.

    Благодаря ви предварително :rolleyes:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! Трябва ми есе по философия на тема: Това което приемаме като основание за живот е във същото време великолепно основание за смърт.

    Благодаря предварително

    Есето ми трябва за 5 дек

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте!Трябват ми - "Неразделната двойка Дон Кихот и Санчо Панса" - лит.интерпретативно съчинене и "Човек превъзхожда другите само ако върши нещо по-възвишено от тях "( есе - размисли за нравствения идеализъм на Дон Кихот) . Тряват ми до сряда ,ще съм мн благодарна ако някой ми помогне :clap:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Здравейте!Търся есе на тема "Моят дом" или есе на тема "Домът на мойте мечти".Благодаря предварително за помоща

    Това мисля, че ще ти свърши работа.

    МОЯТ ДОМ

    Всеки един от нас още с раждането си има свой дом. Като деца и юноши хората живеят с родителите си,с бабите и дядовците си. Когато порастнат те се женят и създават свои семейства и свои домове и на свой ред имат свои деца, внуци и правнуци. Това е кръговрата на живота. Така ни е създала природата. И каквито и социални строеве да се сменят семейството остава основната градивна единица. В него се възпитава личността на отделния индивид.

    Вечер, след училище или работа като се приберем вкъщи, ние виждаме нашите любими хора, те имат познати лица, лица които сме свикнали да виждаме всеки ден, лица с които живеем и споделяме добрите и лошите моменти, победите, трудностите и неприятностите. Понякога ние се караме с тези хора, понякога ги нараняваме, но те ни обичат, те са нашето семейство и нашия дом. Зад стените на нашия дом, ние се чувствам спокойни, в къщи може да се отпуснем, да бъдем такива каквито сме в действителност, без маски, без грим. Често без да осъзнваме ние изпадаме в различни ситуации, като например да сме раздразнителни, да сме обидени, да сме в лошо настроение. Когато сме извън нашия дом, ние не смеем да покажем тези чувства, но вкъщи пред близките и познатите хора, пред нашето семейство, ние се отпускаме и изливаме чувствата си наволя. Тези хора ни виждат как страдаме, как се борим с проблемите, виждат нашите недостатъци и пороци, и въпреки това ни Обичат и са готови да ни помогнат по всяко време, а понякога дори жертват собствения си живот за нас! Ние никога не се замисляме защо тези хора ни даряват с обичта си, приемаме тази обич за даденост, а всъщност тя има много дълбоки корени, за които трябва да се замислим ! Има семейства в които хората не осъзнват близостта си и възникват разриви между децата и родителите, между самите родители. Семействата се разделят и живеят раздели дълги години. И едва, когато загубим любим човек осъзнваме колко много ни е Липсвал той и колко много неща сме пропуснали да му кажем, да споделим радостите заедно, да се вслушаме в думите и постъпките му!

    Домът е мястото, където се преплитат съдбите на много хора. Там са живяли нашите предци, прабаби и прадядовци, баби, дядовци, нашите майки и бащи, там живеем и ние, там ще живеят и нашите деца, внуци и правнуци. В домът остава духът, битът и културата на няколко поколения, в домът се създава атмосферата и навиците, които са създадени през вековете. Когато се вгледаме в старите снимки, ние виждаме нашия дом от различна гледна точка, през погледа на нашите баби и дядовци, как са живяли, какво са имали, как са израстнали и станали такива каквито са. Виждаме нашите родители, нас самите като бебета и малки деца, учудваме се на всичко, което сме преживяли и не помним. В сегашния момент, очакваме да сме защитени в нашия дом, да имаме някаква опора и закрила в него, както са казали старите хора "у дома и стените помагат". Последните няколко години престъпността много се развихри и започна да нахлува в нашите домове насилствено и арогантно. Започнаха да ограбват жилищата и домовете ни и да избиват хора. Хората, станаха по-затворени и недоверчиви, по -свити и по-стеснителни. В момента в нашата действителност надделява затварянето на домовете и по-малкото посещения на роднини и приятели. Ходим на гости само на много тесен кръг приятели, които наистина сме сигурни, че държат на нас и ни обичат. И въпреки това пак има риск от някаква измама и предателство. Опитваме се да защитим нашите домове с всякакви възможни средства и действия, а дали успяваме напълно, това ще покаже времето!

    Много хора напуснаха домовете си и заминаха за чужбина за да търсят щастието си на друго място, да градят домове в чужди държави, което е много жалко и неприятно!

    Но освен за нашия дом, би трябвало да помислим и за нашите Души, защото те са част от нашия дом. Дали сме достатъчно силни да изслушваме близките ни хора, да им влизаме в положението,

    да им помагаме с каквото можем? Дали сме храбри да се противопоставим на пошлостта, невежеството, безразличието и безхаберието на хората. Дали може да отключим Душата си за Любимите ни хора и дали бихме им подарили част от Душите и Сърцата си, така като те го правят за нас! Това са въпроси, които трябва да си задаваме всекидневно и да постъпваме спрямо това, което ни диктува Сърцето, а не да подминаваме с безразличие проблемите на близките ни хора и да ги оставим да страдат сами!

    Трябва да се борим и да защитаваме традиционните български ценности, които са ни спасили през вековете и продължават да ни бъдат необходими и да ни спасяват в този тежък период от развитите на Бълагрия!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Здравейте!Трябват ми - "Неразделната двойка Дон Кихот и Санчо Панса" - лит.интерпретативно съчинене и "Човек превъзхожда другите само ако върши нещо по-възвишено от тях "( есе - размисли за нравствения идеализъм на Дон Кихот) . Тряват ми до сряда ,ще съм мн благодарна ако някой ми помогне :clap:

    Първият ти въпрос не е за тази тема, в темата за Дон Кихот вече има такова съчинение, а за есето трябва да се справиш сама, пак като се облегнеш на темите за Дон Кихот, защото не ми се вярва да се намери нещо.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хора спешно ми трябва 1 ЕСЕ на 1 от тези 3 теми:

    "Човешката гордост, дълг, чест"

    "Ами, сега накъде"

    "Да каже нявга народът"

    Който ми направи или намери, ще го черпим по 1 бира cool.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ей тва само можах да измисля по темата за НЕДОВЕРИЕТО... Бих се радвала да си кажете мнението и да разбера къде ми куца....

    Недоверието е едно от всички качества съществуващи между хората. По- скоро то е от лошата част на характера ни.

    Наскоро четох една история, в която се разказваше за това как Бог сътворил всички чувства и те тръгнали да търсят своите "гостоприемници". Е тогава недоверието беше неразделна част (макар и малка) от любовта и приятелството. От части съм съгласна този пасаж от историята. Да, вярно е, че има и малки изключения, в които любовта изглежда розова, но в повечето случаи това не е така. Недоверието се поражда след време на спорове, лъжи,кавги и изневери между близки хора. Тогава човекът до теб не може да вярва на думите изречени от теб, защото се чувства предаден.

    Споделяме недоверието, когато обичаме, когато мразим. Междувременно във виртуалното пространство, наречено живот, се стремим да го покажем или скрием. Любовта даже изкривихме, обявявайки недоверието за доведена сестра на обичта. Пазим се ревностноот тази малка искрица да не би да запали пожара на щастиетои удоволствиетоот съществуването. Пробутваме на любимите си същества садомазохистични огризки, които наричаме обич, а на останалите- пълна незаинтересованост, безразличие и недоверие , и това само заради факта, че са непознати. Приемем ли, обаче наличието на пърхащите пеперудени крилца в собственото ни сърце, веднага ги изолираме зад тънката преграда на недоверието, изградена от малкия ни, или пък огромен опит, който всеки път ни е носил разочарование и е разкъсвал на малки парченца този наш животоподдържащ мускул.

    Приятелите и човекът до нас са хората, с които можем да споделяме всичко. Но щом неможем, да им се доверим, трябва да се научим да ги ценим, иначе никога няма да можем да излеем болката в сърцата си.

    Както написах и по- горе недоверието е едно от многото лоши качества у човека. Всеки сам трябва да се пребори със своя си лош характер, за да го изтръгне. Лично аз още не съм постигнала тази цел, но се надявам и това някой ден да се случи....

    :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Ей тва само можах да измисля по темата за НЕДОВЕРИЕТО... Бих се радвала да си кажете мнението и да разбера къде ми куца....

    Много е добре, има интересни мисли, само това изречение май трябва да се оправи според мен:

    "Приятелите и човекът до нас са хората, с които можем да споделяме всичко. Но щом неможем, да им се доверим, трябва да се научим да ги ценим, иначе никога няма да можем да излеем болката в сърцата си."

    Предлагам това:

    Приятелите и човекът до нас би трябвало да са хората, с които можем да споделяме всичко. Трябва да се научим да ги ценим и да им имаме доверие, иначе никога няма да можем да излеем болката в сърцата си.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Хора спешно ми трябва 1 ЕСЕ на 1 от тези 3 теми:

    "Човешката гордост, дълг, чест"

    "Ами, сега накъде"

    "Да каже нявга народът"

    Който ми направи или намери, ще го черпим по 1 бира cool.gif

    Така мислех в коя насока може да тръгнат есетата ти, давам идея по втората! Можеш да засегнеш важна тема в момента /актуална от няколко години/. Причните да останеш в България. :question: От " А, сега накъде?" - тръгваш към директния отговор - към България... накъдето и да поема , в каквито и трудни ситуации да попадна тук ще ми е най-лесно да ги преборя.... защото натам, накъдето и да е това ще се боря сам!

    Давам есе на тема "Моята причина да остана в България!" с леки корекции и добавки имаш перфектна тема.... Вярвам, че ще е полезна :wors:

    Полунощ. Времето, което човешкото съзнание най-често свързва с тайнствени, вълшебни неща. Времето на чудесата и сбъднатите мечти, на лудите купони и любовта. Съкровени мигове, в които всеки млад човек трябва да се забавлява с цялата си душа. Да обича и да бъде обичан. Да изпита поне за миг истинското щастие, а всички сетива да тържествуват в радостно опиянение. Защото веднъж е младостта… Изведнъж се сепвам, от поетичното ми вдъхновение не е останала и следа. Реалността грубо нахлува в съзнанието ми. Наистина Наистина е среднощ. Аз обаче не се вихря в центъра на някой купон, а се прозявам в чакалнята на аерогара София. Рано сутринта летя за Чикаго и толкова се страхувам да не изпусна поради някоя нелепа случайност самолета, че реших да прекарам нощта на летището. Добре, че познавам едно момче от охраната. Напускам родината разочарован, с гняв и болка в душата. Колкото и да се опитвах, не успях да открия дори нещо дребно, за което да си струва да остана. Разделих се с илюзиите си… по възможно най-болезнения за мен начин. Осем години мислех, че имам приятели. Проверката на времето показа, че някои от хората, които считах за приятели, са ми просто добри познати, а останалите не са дори и това. Защото онези, които не уважават себе си, не могат да уважават и другите. В компанията на такива ”мъртви души” различните, тоест запазилите зрънце достойнство, са мишена и средство за избиване на комплекси. Когато аз преодолях своите страхове, че ако ги напусна, ме очаква вечна самота, избрах раздялата и спасих душата си. Вярвам, че човек среща голямата любов веднъж или два пъти в живота. Е, аз се разминах с нея един път в гимназията. Кой знае ще ме споходи ли отново. Ако остана, ме очакват шест безсмислени месеца, в които ще набивам крак по плаца и ще давам наряди и караули, а поне една трета от тях ще си бъда у дома, за да спестя малко пари на бюджета. След казармата – безработица. Какво от това, че ще съм завършил Международни икономически отношения – най-престижната специалност в Университета за национално и световно стопанство – София? Успея ли пък да си намеря работа, ще броя всеки лев. О, светли бъднини! Грях ми на душата, създам ли потомство в България. Най-малко заради това, че без чужди езици и компютърна грамотност децата ми ще бъдат социални аутсайдери в една бъдеща обединена Европа. Въпреки всичко казано досега ще се върна от Америка и ще остана в България. Тук са родителите ми, сестра ми, единственият ми истински приятел, местата, които свързвам с добри и лоши спомени. Най-важното обаче е, че напусна ли тази земя, ще оставя тук сърцето и душата си. И каквото и да намеря в чужбина, ще съм нещастен цял един живот. А сега накъде?

    П.С. А за бирата, ако изкараш почерпи се с приятели!

    Редактирано от mihael (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    спешно ми требва есе на една от двете теми

    1.Що значи смъртта на един?

    2.Прекрасно-но що е отечество?

    моля помогнете цяла седмица си блъскам главата и нищо не съм написал

    ако някой ми помогне ще бъде мн добре

    помогмете остава ми само ден за да го заварша

    bye

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми есе на тема "Времето е в нас и ние сме във времето" Васил Левски

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    хора някои може ли да ми помогне с есе по литература на тема "Какво е за мен отечеството"мерси предварително :wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Трябва ми есе на тема "Времето е в нас и ние сме във времето" Васил Левски

    Така открих нещо, което според мен би могло да ти сърши работа. То е за времетто, човека и вечността. Виж къде можеш да вмъкнеш образа на Левски и Успех.... :)

    Човек е синтез на време и вечност

    Човекът е плът, същност неразделна от душа и тяло. Тялото е тленно,преходно. Всеки от нас битува на тази земя в определени граници, в определен отрязък от време. Но душата има вечен живот. Чрез нея напускаме времевите граници и се пренасяме във вечността.

    Раждаме се от светлината и живеем сред светлината. Да бъдем на този свят означава да устоим на времето, съответно на вечността в мига. Да бъдем вечни,означава да сме живели.Според Сенека "Животът е пиеса. Не е важно дълга ли е тя, а това добре ли е изиграна". Мъдрецът иска да ни каже, че човек трябва да обогатява своите знания и де развива волята си, за да е в състояние да реализира себе си в едно нравствено и достойно поведение. В забързаните делници трябва да преценяваме постъпките си и отношението си към реалностите.Защото е важно каква памет ще оставим,каква следа във времето.Защото ние сме такива,каквито ни виждат и възприемат хората около нас-нашите близки, приятели.

    Във вселената всичко тече,всичко се променя. Още Хералклит е прозрял,че "Времето е дете,което си играе и мести пешките". Пъстрата мозайка от нежност и резеда на пролетта се заменя от дъха на огнедишащото лято,а цигулковия плач на есента-от езика на снегопада. Всичко е временно и човекът е само една дребна частица от вечността,от всеобщата съдба.

    Всичко в природата е циклично: семето пада в земята, земята ражда плод. Така и човекът се ражда от майчината утроба. А чрез физическата му смърт всяка частица преминава в друга частица от Вселената и човекът получава вечност. Следователно неговият живот е част от тази Вселена. Затова никой не трябва да се страхува от смъртта,защото тя е дело на природата. "Помни какъв малък и нищожен интервал от целостта на вечността ти е отреден и каква дребна частица от всеобщата съдба си" . Това е казал Марк Аврелий. Според Лукреций чрез труда си човек се вписва във вечния природен кръговрат. Така и той от същество, битуващо във времето,става частица от природния кръговрат. В центъра на източната философия е човекът. Индийските философи се стремят към велика хармония между духа на човека и духа на света. Индивидът трябва да се освободи от робството на вещите,страстите и невежеството и като следва законите на времето,да намери своето място в безкрайността.Като разширява своето съзнание,човек се потапя във всемира и осъзнава,че е част от него.

    И в Античността битието на човека се осмисля като битие, вписано в структурата на Космоса.Във философията на екзистенциалистите се изразява уникалността на човешкия живот,изследван от дълбините на човешкото Аз. Според Хосе Ортега "Ние сме незаменими,ние сме неповторими". Може би,защото нашият небесен отец е незаменим и уникален,а той ни е създал "по свой образ подобие",с много обич и вдъхновение.

    Така човекът още веднъж става част от вечността-чрез своя произход. Единство от тленно тяло и нетленна душа-човек е синтез на време и вечност.

    хора някои може ли да ми помогне с есе по литература на тема "Какво е за мен отечеството"мерси предварително ;)

    siuks Публикувано на Днес в 12:26

    спешно ми требва есе на една от двете теми

    1.Що значи смъртта на един?

    2.Прекрасно-но що е отечество?

    моля помогнете цяла седмица си блъскам главата и нищо не съм написал

    ако някой ми помогне ще бъде мн добре

    помогмете остава ми само ден за да го заварша

    bye

    Така ето една прекрасно политическо есе на тема "Отечество". Мисля, че ще помогне. Вложете малко творчество и

    Успех ;)

    Родината е митологична същност, а Отечеството – политическа. В днешна, замаяна от интернационализма Европа, все по-малко са онези, които знаят, истинското значение на тази дума.

    Родината – майка на всички; убежище за всеки угнетен дух, люлка на историческия живот, надеждата и подвига. Има много наследен сантиментализъм в тази дума. И нито във философската, нито в социологическата, нито дори в етнографската област, до днес не са били правени опити за по-дълбоко тълкувание на понятието. Често смесват родината с отечеството, или пък я разглеждат като географски факт, като съвкупност от външни народностни форми, или пък, като самата държава. По-ясна става представата за нея, едва с изясняването на понятията за народ, нация и национален дух.

    Родината е преди всичко - едно трагично чувство. Тя не се вмества в никаква географска ограниченост, а етническите и фолклорни особености не са единствените, които я обусляват. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е първото и най-дълбокото определение за нея. Безродното и безсъдбовно пространство е голо и пусто. То е просто едно отвлечено понятие. Да имаш родина, означава да чувстваш пространството, в което си роден и живееш, като съдба. Само в съдбовно почувстваното пространство, народът открива своята родина. Това пространство е напоено с кръвта на предците му, из него са минавали вековете на народния дух, то е едно съзвездие за себе си, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е недосегаема и свято. В него почива душата на нацията. Това невидимо, ирационално съществуващо пространство, може да се яви пред очите ни като стръмна камениста страна, в него можем да виждаме катедрали или морски бури. Но това не е родината, а само нейните одежди. Родината е невидима. Тя е иматериална и затова е вечна.

    С навлизането на модерната техническа цивилизация в живота на човека, чувството му за родина по правило бива ерозирано. Този тип цивилизация е универсална и рационална, тя не извира от една земя, не носи дъха на природата и ритъма на чувствата. Тя няма родина, затова е безкръвна и безплеменна. С нея идва патоса на нихилизма, изкушението на “общочовешкото”, което се опитва да замени “националното”. Либералното “световно стопанство” е в своя разцвет, а абстрактният хуманизъм става господстващата етика на времето. Родината на либералната интелигенция е светът, лишен всички национални особености. Затуй и съвременният либерален елит няма никакво чувство за родина. Тъй е и с днешния американизъм, който живее само с атоми и числа, тъй е и с всички ония, които са лишени от способността да умрат за родината си.

    Интернационализмът е модерното номадство в днешния интелектуален и политически живот. Номадството обаче, никога не е създавало нищо. То живее с чуждия труд и чуждата мъка. В загиваща Европа, замаяна от тази психоза, изглежда само птиците и зверовете все още знаят какво е родина.

    Ние,българите, не можем да имаме към родината си само едно сантиментално отношение. Родината изисква безусловна привързаност, която не може да бъде жертвана и опорочена за нищо на света. Така тя се явява символ на абсолютната отдаденост, за която никоя жертва не е достатъчно голяма. Родината стои над всичко. Тя ражда историята, дава живот на културата, определя смисъла на съществуване на индивида и обществото. Без родина, светът е лишен от своята субстанция, човекът – от органичната си основа, а животът се превръща в поток, различащ се в проклятие и злоба. Тъкмо в това е личната и, бих казал, метафизичната съдбовност, обуславяща чувството за родината.

    Ако тази съдбовност има политически характер, родината става вече отечество. Родината е митологична същност, отечеството – политическа. Родината е поема, отечеството – епос. Родината е женственото начало, тя е първомайчинският Свети дух на националното битие. Отечеството пък е неговото мъжко и войнствено начало. Родината се корени във философията на копнежа, отечеството – във философията на подвига. Възпяваме родината, а се борим за отечеството. Родината е завет, тя е последното изкупително лоно на една нация.

    П.С. Интересното е, че това есе е писано през 1944г. Колко актуално е към днешна дата! ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    спешно ми трябва есе по Свят и личност на тема "Аз съм свободен защото съм информиран"

    ако някой знае къде мога да го намеря нека ми помогне. МОЛЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    Редактирано от danij1 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много ви моля за есе на тема:

    "Как бих искала да изглежда моя град"

    Mного ще съм ви благодарна ако намерите!!!

    Редактирано от LoKo_FeNkA (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много ви моля за есе на тема

    "Семейството в моят живот"

    Mного ще съм ви благодарен :dancing18:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми нещо по темата "Човек е нещастен,защото не знае,че е щастлив"

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.