Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Здравейте! Трябва ми есе по етика на тема " За да почувствате цената на това, което притежавате представете си че сте го изгубили" за вторник :cool: благодаря предварително

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 1,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Здравейте... Спешно ми трябва есе на тема: "Културата на един народ определя отношението и поведението му към природата". МОЛЯ някой да ми помогне! Благодаря ви предвалително.!.!.

Тук е мястото да потърсите есе на темата, която Ви трябва и ако не намерите да публикувате Вашия въпрос. Ако есето Ви е върху дадено произведение, по-добре първо потърсете дали няма вече отделна тема

Здравейте! Трябват ми идеи за есе на тема "Нещо ме тревожи". Благодаря предварително!

Публикувани изображения

Здравейте! Трябва ми есе по етика на тема " За да почувствате цената на това, което притежавате представете си че сте го изгубили" за вторник :cool: благодаря предварително

Есе

В света на "материалното" често пренебрегваме "моралното".За нас парите създават авторитета и го поддържат.Но дали може да си купим любов,семейство,близки,щастие?

Винаги,когато чуя за някой богат човек,аз си го представям заобиколен от лукс в голяма и скъпа къща с много стаи,с много мебели,с много коли и дрехи,но сякаш въпреки,че този човек има толкова много,той е самотен,огорчен,нещастен.

Той сякаш е забравил да се усмихва искренно,да говори открито,защото често е заобиколен от лицемери.

Според анкета в най-бедния и малък град в света има най-малко отчетени самоубийства,отколкото в друг пълен с възможности и пари.Това доказва,че не богатството прави щастието и според Плутарх "цената на това,което притежаваме" не се измерва с пари.

Въпреки,че знаем как да се държим,често пренебрегваме себе си и околните.Понякога гордост,а друг път предрасъдъци пречат на нашата реална преценка.Често не забелязваме щастието,въпреки че то е "под носа ни".Оставяме го да се изплъзне,сякаш не го заслужаваме.А друг път просто ни е страх да се покачим по-нагоре,защото знаем,че боли да паднеш отвисоко.Единствено в онези съкровенни наши "моменти",ние даваме свобода на мислите си,плачем и се смеем едновременно,обичаме открито.А в ежедневието,често се дистанцираме от чувствата,уеднаквяваме се и вършим задълженията си механично.Рядко засвидетелстваме искренната си обич,чрез жестове и думи,чакаме празници и чудеса.

Може би това е причината в днешно време хората да се осланят толкова на хороскопите,да вярват в предсказанията.По-удобно им е да обвиняват съдбата за това,което губят.Но истината е,че за всеки има шансове и "удобни" моменти да променят живота си или поне да опитат.А когато изгубят нещо,поне да не обвиняват себе си.

В сиропиталищата има примери и примери,за деца които при раждането си губят най-важното-подкрепата,вярно за тях е осигурена прехрана,дрехи,но празнината идва от другаде-от душата.Не искам да бъда мазохистка,но бих предпочела да бъда като тях в много ситуации,защото те знаят цената,на това което губят,а аз често я разбирам твърде късно.

Обществените норми предизвикват и приучват човека да бъде пасивен,да избягва ударите или то поне да ги понася без да се оплаква.Затова ние се задоволяваме да бъдем любезни и рядко даваме път на по-дълбоки чувства.

Всекидневно в нашия език присъстват псувни и обиди като нещо естествено,но липсват благодарности и възпитание.Всяка добра постъпка се приема като слабост.Чрез телевизията масово се възпитават подрастващите на глупости и измами.Затова всеки се опитва да изпуска напрежението по свои начини.Но ето,че сега стана модерна наркоманията.Наркоманите казват,че използват дрогата,защото тя ги отпуска,прави ги по-весели.Но това ли е единствения начин,да изгубиш здравето,за да "възвърнеш" душата си.

Хората са погълнати от кариерите си,забравят децата си и партньорите си,забрявят родителите си.А когато слушат новини,те се учудват как са изгубили връзката с околния свят.Забелязват,че техните любими имат нови връзки,но не от липса на любов към стария партньор,а от самота в отношенията с него.

Затова нека бъдем повече хора,отколкото машини.Така грешките ни ще бъдат по-малко,а изгубеното няма да е толкова много и толкова скъпо.

by barbi / Жу /

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

много ви моля помогнете ми спешно е трябват ми следните теми:"Почитай майка си и баща си ,за да ти е добре и ,за да живеш дълго на земята"-есе ; Неизменни духовни ценности според историята за Йосиф и неговите братя"-ЛИС; "Не сампо с хляб ще живее човек ,но с всяко слово божие "-есе ; "Грешната и слаба човешка природа според Евангелието от Матея(постъпките на Петър и предателството на Юда)-ЛИС мерси предварително :)

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте!Трябва ми материал по някое от следните есета :S

Роденият в робство не може да бъде свободен - есе

Идеалът на рицарството - между мечтанието и действителността -есе -Артур

Любовта към знанието и мястото и в съвременната култура - есе

Голи са без книги всички народи - есе или съчинение

Книжовността - оръжие срещу изкушенията на дявола и щит на вярата - есе

Благодаря предварително :)


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любовта към знанието и мястото и в съвременната култура - есе

Всеки човек е свободен да избира своите ценности, своята вяра, своите морални ограничения както и своите разбирания за всичко около него. Ако днес реша, че съм свободна дали наистина ще се чувствам така, дали няма да ме спира нещо, което не се определя от мен... Знанието, което всеки има за всичко, което го заобикаля се изгражда от една страна от възпитанието и от друга страна от личният морал и собствените възгледи. Любовта за едни хора представлява всичко, а за други всичко е любов. Има значителна разлика макар и почти невидима на пръв поглед. Приятелството, мисля, се поставя на високи позиции от всеки един от нас.. Изглежда за почти всички то е едно от най-важните признаци за оцеляване и постигане на щастие. Когато нямаме любим до себе си ние сме постоянно с приятели, когато сме на работа или в училище отново сме обградени от тях. Въпроса е не дали всички са ни приятели, а кои от тях бихме приели като истински, добри и верни.

Всеки от нас определя ценностите, които да спазва като ги избира по един общ признак. За повечето хора това е щастието. Ако притежаваме свобода на духа и разума, ако имаме знания, които споделяме и мнения, които са изслушвани от всеки, ако любовта ни заобикаля и ако приятелството живее с нас и ни окуражава, то нямаше ли да се чустваме най-щастливите хора на света.

Темата за свободата е обсъждана от много време и продължава да се засяга и до сега. Главната причина за нейната неизчерпателност е това, че самата свобода не може да бъде пълна, въпреки това че живеем в свободен свят, с право на избор на всички, възможности за всичко и навсякъде. Проблемът идва от там че не всичко е според уменията ни и не всичко според желанията и правата ни. Свободата не означава само да си свободен да избираш, тя не може да се разглежда само от външна гледна точка. Вътрешната свобода някои хора поставят на първо място пред всички други ценности. Други даже не подозират колко е важно да се чустваш свободен първо от вътре, от сърцето, и след това да се оглеждаме отвъд него. Защо свободата е признак за живота? – защото чрез нея постигаме щастие, което пък постигаме чрез правата да избираме, да правим това, което искаме. Чрез свободата се чустваме живи, а това е равносилно с щастието. Следователно свободата е една от разновидностите на щастието.

Стигаме до въпроса защо знанието се свързва с щастието. Много е просто. Когато научим нещо, независимо какво и от къде и започнем да усмисляме това нещо, да го анализираме, да прилагаме опити към него, да се опитаме да си го докажем че реално е така, както са ни го казали ние усвояваме всичко за това, което сме разбрали и го добавяме към разума си. Има два варианта или ще го запазим в ума си и някой ден, когато ни потрябва ще го използваме, или ще го изхвърлим от себе си и няма да се занимаваме повече с него. Когато изберем първият вариант ние ще спечелим от това, а ако желаем вторият вариант да се изпълни значи това, което са ни казали и това, за което сме мислили е било напълно излишно, без смисъл и просто сме загубили част от времето си, а ние не контролираме времето. Ще се опитам да дам пример: Идва ваш/а най-добър/а приятел/ка при вас и ви казва: “ Днес разбрах, че повторението е майка на знанието.” И вие започвате да се чудите, да анализирате дали това, което ви е казал/а е наистина вярно или ви лъжат. Решавате, че наистина е така и го запазвате в себе си. По-късно ви се случва така, че по една или друга причина трява да използвате това, което вашият приятел/ка ви е споделил/а и ще се почуствате по-добре като знаете, че това е изпитано и от друг човек, че наистина като повтаряте нещо ще го научите и ще направите това, което сте утвърдили тогава – да повторите. След това идва опитът. Изпробвате казаното върху себе си и когато видите че резултатите са същите ще се зарадвате първо, че не са ви излъгали и второ, че са ви помогнали в научаването на нещо ново. Ако пък видите че резултатите не са същите – или за ви излъгали или сте анализирали погрешно още в началото...Не знам дали примерът ми ви е помогнал да разберете какво имам в предвид, но той е един от многото които мога да напиша.

А защо любовта е безценна и защо постигаме щастие чрез нея? Мисля, че този въпрос е прекалено риторичен, тъй като всеки от нас поне един път се е влюбвал и това го е направил щастлив. Въпреки че както повечето от вас са се уверили от любовта боли, което се оправдава с това, че не всеки е идеален за другия, ние все някога ще намерим истинска любов, която ще ни радва.

С прителството е почти както с любовта. Ако питаме защо е безценно това е риторичен въпрос, както и ако питаме защо ще сме щастливи, ако имаме приятели.

Всеки от нас винаги би имал нужда от приятели, тъй като на тях бихме споделили всичко онова, което ни тежи, бихме споделили и разкрили дори и най-големите тайни, които не сме казвали на никой друг. Истинският приятел би ни помогнал винаги във всичко, би се жертвал за нас, би разбрал всичко онова, което вършим. Защо казах, че с приятелството е почти както с любовта. Къде е разликата? Според мен тя се крие в това, че от приятелството по-рядко боли и по-рядко то е несподелено, тъй като с любовта някакси по-бавно се разбира дали е споделено или не, ако е несподелено то само по себе си няма да е приятелство.

Разбира се всеки човек може да избира своите ценности и би подреждал всичко както поиска, дали да сложи любовта на първо място или приятелството, дали да определи знанието за по-важно от свободата или обратното. Основния критерий е щастието, защото то дава смисъл в живота. Кой търси смисъла на живота? Този, който е открил щастието в нещо, или този който страда, който няма приятели, който не вижда смисъл в това да научи нещо, този който не е обичан, или този който не чуства свободата в себе си.

Този който няма собствено мнение или има, а не го споделя, този който се страхува да разкрие гледната си точка по даден въпрос, той не може да се чуства свободен.

Този който е егоист, лицемер, който не цени братството и гледа на хората и ги определя само по външен вид, той няма да има приятели никога.

Този който дава по-малко от колкото иска, който иска всичко, а не дава нищо, който обича любовта на другите, който мисли че любовта е просто личен контакт и по-точно казано държи само и единствено на физическата връзка (хващане за ръка, целувка, интимност), той няма как да обича и съответно да получи любов. Защото любовта се изразява не само чрез физически сили, а и чрез вътрешността [ би трябвало да чустваме човека до себе си по-силно от другите, но да го имаме и за добър приятел, на който да споделим всичко; което сметнем за редно да бъде казано да го кажем и изобщо да го правим щастлив човека до нас и да го караме да се чуства комфортно в кожата си...има още поне 10 важни неща, които ще са нужни за да съществува любов...( и естествено мнението на всеки е различно но в основни линии това е главното)].

Този който не желае да научи нещо и не търпи промени с поведението си с течение на времето, не би бил нормален човек. Затова не този, който не учи няма да е щастлив, ами този който не иска да научи нещо повече, което по-късно би го направил щастлив.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Голи са без книги всички народи - есе или съчинение

Един от най-забележителните културни феномени на човечеството е книгата. Нейният дълъг живот е доказателство за абсолютната необходимост от нея, а силата й е в познанието, което носи. В познанието, което предава на човечеството. В познанието, което защитава човечеството. В познанието, с което просвещава човечеството. Човешката необходимост от получаване на знание за света, за себе си, за другите в ранните етапи от човешката история превръща книгата в култов и свещен обект. Огромен е нейният авторитет например в епохата на християнското средновековие. Книгата е сравнявана с Книгата (Библията), която чрез писменият текст на пророците, апостолите и евангеристите предава божествените слова, а това е абсолютната, бепрекословната истина за живота, света и човека. Така чрез книгата средновековният човек получава силата да доказва и отхвърля идеи, получава най-мощното оръжие да защити себе си. Вникнал в единствената Книга, той се сдобива с мъдрост и проникновеност, с душевно равновесие и спасение. Благодарение на Книгата, човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Отношението към книгата е отношение към висшето, към божието слово. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в "Програс към Евангелието" е обрисуван метафоричният образ на здравото оръжие, което коват книгите господни, а за безкнижните народи е казано: "Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие с противника на нашите души..." Метафората на "голите народи" включва в себе си идеята за незащитеност, а оттам - за слабост и уязвимост. Човешката памет е съхранила спомена за огромните огнени езици на Късното европейско средновековие, които превръщат мъдростта на книгата в купчина непотребна пепел. А безкрайните списъци с изброени в тях забранени книги, които унищожават свободата човек сам да избира своя път към познанието и които слагат началото на престъпните гонения спрямо книгата. Въпросът, който следва е: защо? А отговорът отново ще ни върне към метафората за сигурното оръжие на мъдростта и познанието. Унищожената, скритата книга е всъщност унищожената и скрита друга, различаваща се, гледна точка за света и за нас самите. Въпреки всичко книгата е оцеляла, за да "съживява" и просветлява човешката душа, да помага на хората да водят нормален разговор. Затова и днес тя е актуална и нейното съществуване не е заплашено. Книгата е жива, макар не в тези форми, в които я помни историята - като свитък, като къс животинска кожа. Днес съществува и електронна книга с неизброимите компютърни страници, носещи световното знание, събрано в нищожен по размери диск. И може би това не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, защото човек изпитва необходимост от нея. Затова не трябва да си задаваме тревожния въпрос "ще изяде ли мишката книжката?". Възможността книгата да изчезне, да се изгуби, е осъществима само, ако човек изгуби своята чувствителност, мечти и идеали. Ако някога това стане - голи ще останат без книга всички народи.

п.п. Откраднато от в-к "Конкурент"

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спешно ми трябва ЛИС по произведението "За буквите"

Темата е : Славянската азбука - подражание или оригинално творческо дело.

Мерси предварително.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещенните християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,в отношението му към храненето,облеклото,празника,любовта.Второто е наследено от Античността.Подобно на Античността Средновековието е епоха,в която знанието се разпространява най-често по устен път,живото слово става един от най-мощните фактори в обществения живот на хората.

В средновековна България,която за разлика от Византия книжовността не се развива върху натрупаното антично наследство,познанито на библейските текстове и умението да се произнесе публично слово започват да играят важна рола едва след офицеалното покръстване н средата на ІХ век.Десетилетия по-късно най-образованите мъже на средновековна България са изправени пред необходимостта да покажат на дело тези две умения,водени от една историческа задача-да защитят българската книжовност,азбуката,създадена от светите братя ,правото на литургия на славянски език..Тези идеи са претворени в най-различни по жанр творби/поетически,агиографски/.

Жанрът,който най-съответства на тази задача е жанрът на полемическото слово.

От старобългарската литература е запазена една такава творба,написана с красноречие,ерудиция и логика,тя и днес не е загубила своята сила и значимост.Това е краткото полемично слово “За буквите” на Черноризец Храбър. Чрез всъплението на творбата “За беквите” узнаваме , че в този исторически период на развитие на средновековна България ,освен учениците и последователите на Кирил и Методий ,които проповядват божието слово на славянски език ,вече има и мнозина ,които на навикнали да използват гръцки букви за писане на славянски –за тях писането с новата,глаголическа азбука ,макар и по-адекватно на тяхната реч, е трудност. В България обаче,крепителите на новата славянска книжовност се радвали на закрилата на княз Борис,който вижда в употребата на славянската писменост за административни и религиозни нужди,опазването на сувернитета на Българската държава.

“За буквите” е творба,написана със завидна простота и конкретност,зад които обаче прозира безспорна образованост в духа на най-добрите традиции на византийската култура. Структурата и е ясна и неусложнена,състои се от встъпление,същинска полемическа част и заключение. В основата на творбата лежи един конкретен идеологически проект-отхвърлят се тезите за недостойността на славянското писмо/в частност на глаголицата/ и се аргументира неговата святост. В творбата си дават среща риторическата острота,гъвкавостта и умението да се води спор. Приводно встъпителната част на творбата изглежда повече като историческо разяснение,а не като запознаване със същността на спора.Тук Черноризац Храбър следва важния принцип на средновковния текст-да се започва винаги от зараждането на явлението ,с което се постига обективност. Авторът проследява етапите на развитие на славянската писменост от употребата на руните до прилагането на латинската игръцката азбуки ,като базира своя аргумент в полза на славянското писмо.върху риторичня въпрос:”Но какво може да се напише добре с гръцки букви Бог или живот или църква?”

Според автора липсата на собствено писмо измъчва славяните и Бог им помага да преодолеят тази трудност. Така появата на Кирил се явява част от Божия промисъл.Встъплението е разгърната обстановка на славянското писмо.То съдържа скрито движението от хаос към космос,от страдание и объркване към благодат и порядък.

Същинската полемична част се състои от няколко самостоятелни пасажа,оформени класически: представят се тезите на противниците,дава се оборваща аргументация и се прави извод/синтез/.Тезите на противниците са:

1.Защо броят на буквите е 38, а не 24,както са в гръцката азбука?

2.Защо са славянските книги

3.Защо продължават да се поправят славянските букви или според други славянски преводи?

Във финала полемистът прибавя и един четвърти въпрос този път отправен към неговите противници:”Кой ви е създал буквите?”

Черноризец Храбър използва следните три принципа,за да изгради своята аргументация: логико-спекулативен, библейско-тълкувателен и тълкувателно-исторически. В текста личат солидни знания и умения в областта на диалектиката и риториката..Подобно на Кирил,който ловко защитава християнството при диспутите със сарацините и в двора на Хазарския хаганат,както иславянската писменост в диспута с привържениците на триезичната догма във Венеция,Черноризац Храбър успешно оборва критиките на противниците на славянските книги в България.

Той показва,че броят на славянските и гръцките букви е еднакъв -38,като прибавя и четирите знака от гръцката азбука ,които нямат звукова стойност , означават числа, и като преброява графическите съчетания от две буквени/двугласни/ като отделни знаци.Не ще и дума ,че този аргумент има спекулативен характер,но тай се вписва отлично в средновековния начин на водне на спор..

Писателят оборва основния аргумент на триезичната ерес-схващането,че гръцки,еврейски и латински са свещени ,тъй като на тези три езика е бил поставен надпис на кръста ,на който е разпънат Христос,като използва християнския възглед,че най-свещенно е онова,което произтича пряко от Бога.. Във Византия са застъпени две схващания ,за това кой е най-старият език /според едни това е сирийски,а според други-еврейски/.В случая писателят излага тезата за стародавността на сирийския ,тъй като тя му помага да отхвърли триезичието и да покаже,че трите езика са се появили като резултат от Божието наказание при строежа на Вавилонската кула,когато Бог накарал хората да говорят различни езици и следователно те не са първично свещени.Аргументацията на Черноризец Храбър става библейско-тълкувателна.

Чрез историко-тълкувателна аргументация полемистът не само показва своето знание по гръцка история,но внушава тезата,че славянското писмо е свещено,защото е дело на свят мъж и е еднократен чудодеен акт на Божия Промисъл,а не бавен ,последователен процес.Той оборва нападките,че славянското писмо продължавало да се усъвършенства,като показва ,че гръцката азбука е преминала далеч по-продължителна еволюция.Внушил пряката връзка мужду Бога ,неговия посланник Кирил и славянското писмо,Черноризец Храбър въвежданай-важния аргумент за своята защита-сакралността на произтичащото от Бога..Доказал свещеността на славянските букви и книги,когато сякаш кулминацията на спора изглежда преминала,автора внезапно включва един последен аргумент,който го превръща от защитник в обвинител..Той доказва превъзходството на славянските книжовници над византийските-те добре знаят кой е създал тяхното писмо,за разлика от гърците,които едва ли зноят това.Черноризец Храбър задава своя въпрос ,когато вече е показал ,че той самият може изчерпателно да отговори вместо гръцките книжовници.

“За буквите” разкрива различни равнища на средновековната употреба на еисторията като аргумент в полемично-апологетичното слово. Същевременно самата творба съдържа редица важни исторически сведения-точната година на създаването на славянската писменост,рода на глаголическите букви,етапите през които преминава славянското писмо. То поставя е една любопитна загадка –кой е авторът на текста.Учените го свързват с Климент,Йоан Екзарх,черноризец Докс,Наум.Най-разпространена в българската наука,за жалост недоказуема е тезата на В.Златарски ,че зад Черноризец Храбър се крие личността на Симеон..Той е монах/т.е черноризец/,но според християнските правила не би трябвало да пази славянското си име/ Храбър/ след приемането на монашеството ,освен ако името му не е превод на гръцко име със същото зночение..Зноем,че в някои ранни славянски паметници по същия начин Методий е наречен Страхота/т.е със славянското съответствие на гръцкото му име/. Надали Храбър е псевдоним,защото Средновековието не познава подобна категория.Съществува и хипотеза,според която с”храбър черноризец”както се назовава създателят на азбуката ,т.е. “За буквите на храбрия черноризец”,като се има предвид Кирил.Този въпрос навярно ще остане една загадка ,също тъй вълнуваща мисълта,както имощното слово на несъмнено храбрия и многоопитен славянски полемист.

Аделина Ангушева

Маргарет Димитрова

Бел виж тва дали ще ти свърши работа

Боговдъхновения характер на славянската азбука

Началото на българската духовност се свързва с безсмъртното дело на светите братя Кирил и Методий.Създали славянската писменост като ясен път към богопознанието и спасението на душите ,те откриват “широкия друм” на познанието,към което “литва славянското племе”.Творческият акт на създаването е описан в техните пространни жития в съответствие със средновековната традиция:”Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И бог, който слуша молитвата на своите раби, скоро му се яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи:” В началото беше Словото и Словото беше у бога,и бог беше Словото”.

Средновековният човек унаследява от предците си култа към Словото. Още в Стария завет е позната темата за Божието слово.Чрез него било сътворено всичко; то било изпратено на земята , за да разкрие тайните на божията воля; завърнало се обратно при Бог, щом изпълнило мисията си. По същия начин според св.Йоан ,Словото било при Бог; то съществувало преди Сътворението ; дошло на Земята, изпратено от Отца, за да изпълни определена мисия: да предаде на света послание за спасение;след като приключила мисията му, завърнало се при Отца.Задачата на Новия завет и особено на Йоан –благодарение на въплъщението –е именно да очертае ясно личностния характер на това вечно съществуващо Слово. За човека от Средновековието Словото е едно от имената на Господ Исус Христос.Ето защо, възприели християнската вяра, славянието – и най-вече българите –ще възславят Словото като Божия благодат:

….слушайте , цял

славянски народе,

слушайте словото,

защото от бога

дойде,

словото, което

кърми човешките души,

словото,

което крепи

сърцата и умовете,

словото,

което подготвя

да познаем бога.

/”Проглас към евангилието”/

Пак в същата творба се появява и най-знаменитият метафоричен афонизъм на това време:

Голи са без книги

Всички народи…

Жизнеутвърждаващото начало на Словото е добре познато на предците ни от Средновековието.Не случайно най-изтъкнатите наши книжовници от това време са ярко единени в защитата на славянското слово , в отстояването правото му да бъде едни от божествените езици. Този прочит към Словото е “инкрустрирана” чрез азбучния акростих в творбата “Азбучна молитва” , като поклон и благодарност към него. Следновековният поет моли помощ , проси от бога да го дари с “мощно слово” , защото това е божествено оръжие срещу “противника на нашите души”.

Истински апотеоз на култа към Словото е пламенното съчинение на Черноризец Храбър “За буквите”.Замислено като полемика с “триезичниците”, то прераства в най-възторжената апология на славянското слово и на неговите създатели.

Словото е стожерът на нашата средновековна духовност, народност, държавност. Самите царе са били едни от най-добрите ни книжовници, съзнавойки не само обединяващата и спасяващата сила на Словото, но и откривайки чрез него пътя на духовното себепознаване.Словото е Островът на спасението, на съхранението ,на националното самосъзнание и националната култура. Векове по-късно това ще бъде оценено по достоинство от всички наши и чужди умове.

Благодарността към Словото ще бъде предадена като най-ценната “щафета” на следващите поколения.”Един монах тъмен, непознат и бледен” ще възкреси от пепелта на времето блясъка на родното слово и ще направи гневен укор към отродителите:

“О, неразумни и юроде!Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш , и не говориш на своя език?” Патриархът на новата българска литература ще нарече езика ни “свещен” , “прекрасен” и ще научи първолачетата да цитират с трепет :”Родна реч, омайна, сладка…”

Успехи !

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кирил защо тои?

Азбучните знаци ключ към езика.

Училището нашият общ дом.

Какво означава да си културен днес.

Моето бъдеще избор или предопределение.

ако може да напише някои нещо да го публикува

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Училището нашият общ дом.

Човешките очаквания са свързани с личностната себеизява, на която всеки един от нас твърде много залага. Дълъг е пътят, който изминаваме в детските и юношеските си години. Но често това време се оказва най-важното и стойностно за останалия ни живот.Когато обърнем погледа си, естествено свързваме тези дни с училището- инстанцията, която ни дава знания, умения и навици, насочва ни към различните области на науката.

Училището, за много от нас- учениците е място, което не посещаваме с голямо желание, но именно тук ние растем, трупаме знание и опит за живота, срещаме много трудности, които се научаваме да преодолеем, за да се превърнем в истински и достойни личности. И не на последно място, в училище ние срещаме нашите приятели, без които животът ни би бил непоносимо тежък.

Още от раждането си започва да опознава и изучава света, търсейки себе си и своето място в него. И точно от училищение оформяме своето бъдеще и личността, която искаме да бъдем.

Постъпвайки плах и неуверен в първи клас, когато животът ти е все още лесен, ти тръгваш по дългия път на опознаване на света и неговите капани, пътят, по който откриваш себе си и своите интереси.

Това е един дълъг път, изпълнен с много трудности. Когато си спомниш колко лесно е било да бъдеш ученик в първи, втори или трети клас,откриваш, че животът ти никога няма да бъде толкова лесен, но и разбираш колко много си порастнал оттогава и колко нови неща си научил, започваш да търсишсвоите интереси и да градиш идеи за своето развитие.

Човек дълго време търси себе си, опознавайки различните науки, за да избере тази, която истински го вълнува.Но това не е и никак лесно и голяма роля за избора на всеки ученик играят учителите.Те са душата на училището и ако училището е книга, то учителите са буквите, които ни учат. Благодарение на тях ние откриваме онова, което е интересно и важно за нас.Именно те са хората, които ни насочват към вярната посока и нио помагат да разберем кои сме всъщност и какви искаме да бъдем.

Спомнаям си колко често учителите от долните класове са ми се карали и поучавали. Но когато днес осмисля, аз знам, че това е било правилно и ми е помогнало да не допускам отново същите грешки.

Това се е случвало на всеки от нас, но въпреки, че в онзи момент ние не сме осъзнавали своите постъпки, сега знаем, че тези случки ни показват кое е правилно и кое- не , кое е добро и кое- лошо.

Тук- в училището минават най-хубавите години на човек. Превръщаш се от дете- в зрял човек и личност, със собствени интереси и цели. Осъзнал кой си и какъв искаш да бъдеш, ти градиш своите цели занапред, за да продължиш да развиваш личността си и да постигаш още и още успехи.

В ученическите години ти се случват едни от най-хубавите неща в живота- първата целувка, първата любов, първата сълза, първото разочарование, първите приятели и първите врагове. В училище се събират хора, с различни характери и тук всеки един осъзнава какво иска да прави с живота си. Любовта, приятелството и честността са едни от най-добрите качества на нас хората. Те ни карат да създаваме приятелство, да търсим обич и закрила. А мястото, в което ние намираме своите първи приятели, е именно училището.Защото тези приятели имат нашия живот и нашите проблеми и те като нас търсят себе си. Както за мен, така и за повечето хора училището е мястото и на първата любов. Ученическата любов е една от най-чистите и искрени чувства в целия свят, която носи както много приятни така и болезнени чувства.Нашите приятели ни подкрепят в трудните моменти, както и в щастливите, помагат ни да открием себе си и това което искамеда бъдем.

Но най-важният урок, който получаваме в училище, е урокът който ни прави достойни хора. Той ни събира и едновременно разделя в голямото семейство на нашия дом- училището.То винаги ще съществува, независимо от това дали сме ученици или родители, за да ни подготвя за голямата игра- животът.

  • Харесване 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Извинете трябва ми спешно аргументативен текст на: ,,Дервишово семе" на Николай Хайтов, ,,Скрити вопли" на Димчо Дебелянов, ,,Зимни вечери" на Христо Смирненски или ,,Нежната Спирала" на Йордан Радичков. Но може и на някое друго произведение от литературата за VIII клас на Булвест 2000

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми есе на тема "Какво можем да си купим с пари". Седми клас сам и ми трябва за утре, ще го използвам като оценка за края. Трябва ми 6-ца защото мисля в Английската в Пловдив да влизам .. На испита сам се представил отлично само ми трябва скапаното есе ... :Х

Мерси предварително ... :mark::):baby:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми есе на тема "Какво можем да си купим с пари". Седми клас сам и ми трябва за утре, ще го използвам като оценка за края. Трябва ми 6-ца защото мисля в Английската в Пловдив да влизам .. На испита сам се представил отлично само ми трябва скапаното есе ... :Х

Мерси предварително ... :):clap: :clap:

Ползвай някои нещица от тук!

И от тук!

Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са Бог!

из “Това ни чака”- Хр. Ботев

“Всичко се купува с пари, а това което не може- с много пари”. Ето я желязната мъдрост на човека от новото хилядолетие, решил на всяка цена да стане богат, да се измъкне от сивотата на безличието и да има право със силата на парите си да контролира ума, чувствата, живота и духа на по- бедните. Той старателно изрязва образите от екрани и списания на своите примери- политици, артисти, спортисти, модели и бизнесмени и ги залепва на стената на мечтите си. Несъзнателно ги подменя с нови, сега изгряващи, а старите захвърля с ярост в забравата. Без да се замисли, че ако успее да се докопа до незаслужено богатство, някой някога ще захвърли и него."..............-ако ти харесва уводчето - изпозвай го...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте! Трябва ми есе на тема "Войната - катализатор на истината за безсмисленото човешко съществуване" възможно най-скоро.

Търсих, но никъде не мога да намеря. Моля, помогнете. :eek:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

<Може ли да направя втора част??>

Темата продължава: Есета на всякакви теми - ЧАСТ 2

Редактирано от kal (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване