съгласна съм с по-горния пост!

з вчера нощта изгледах "Meet Joe Black"-нз дали е защото го гледах към 1 часа или щото нещо съм се поразмекнала емоционално, ама много се разчувствах...страхотен е!

... изгледах "Meet Joe Black"-нз дали е защото го гледах към 1 часа или щото нещо съм се поразмекнала емоционално, ама много се разчувствах...страхотен е!

аа, хубав си е

Май съм почнал 4 филма. Мисля, че наближавам края на Perfume The Story Of A Murderer. Много ми харесва...

и на Инфа би и харесало...

хихих ако пък кажеш, че си се присетил за филма, от предишния ми аватар ...и да не е от там-пак добър избо; книгата е още по-яка, но и филмовата екранизация е много успешна според мен.

"Добро утро, Виетнам" - свежо и непретенциозно филмче, добра роля на Робин Уилямс.

аа, хубав си е

Май съм почнал 4 филма. Мисля, че наближавам края на Perfume The Story Of A Murderer. Много ми харесва...

и на Инфа би и харесало...

Този го гледах преди 2-3 дена, и съм със смесени чувства - доста е странен. Първата половина определено ми се стори претенциозна, но слабичка...

Към края става доста интересен - развитието не е лесно предвидимо, книгата не съм я чела...

Mission of London abso*******lutelity.

Поради липсата на време, последните 3 месеца подбирам внимателно всяко заглавие. Когато реша да загубя между два до три часа от свободното си време, поне се старая да си струва.

В един момент, спирах всеки 2-ри филм на 10-тата минута - бях се отчаяла, че филмовото изкуство тотално е умряло.

За момента се оглеждам из европейските заглавия, предимно беглийско и френско кино. От Иран нищо интересно не съм гледала последните месеци.

Но пък си вкарах добра доза good old Мартин Скорсезе.

Мислех си, че след The Departed, няма как да надмине себе си.

Не, че с Shutter Islandго направи де, но показа нещо различно.

Не знам защо винаги съм смятала, че Скорсезе е майстор по-скоро в charecter development от колкото в storytelling. "Шофьор на такси" е ярък пример.

Умее да изтисква най-доброто от актьорите си. Помните ли Ди Каприо малко преди да започне да работи със Скорсезе (може би "Островът" с Дани Бойл бе началото му на съзряване като класен актьор)? Едвам го изтрайвах на екрана. Сега вече с удоволствие го гледам.

Както и да е. Shutter Island е екранизация по книга, както аз в последствие разбирам. Което принципно е нож с две остриета, защото по закон, филма е винаги провал. Не и този. Не и Скорсезе. До сега един негативен коментар не съм чула по отношение на адаптацията.

Филма за мен беше първият трилър/noir от години насам, който наистина ме впечатли. Точно когато реших, че всичко ми е ясно, се оказа, че нищо не е такова, каквото изглежда. Завършекът не шокира, но ти оставя един много кофти привкус. Скорсезе е събрал страхотен екип - за толкова години във филмовата индустрия, си пролича, че филмът е правен от закоравели професионалисти. Всичко, абсолютно всичко беше пипнато до последният детайл - синематография, костюми, адекватен саундтрак, art direction...всичко, всичко.

Филмът си беше удоволствие за сетивата.

Препоръчвам!

аа, хубав си е

Май съм почнал 4 филма. Мисля, че наближавам края на Perfume The Story Of A Murderer. Много ми харесва...

и на Инфа би и харесало...

Въпреки добрия избор на режисьор, филма не става.

Книгата е в пъти по-добра - филма, абсолютно разочарование.

Да не говорим, че главния актьор е тотална грешка - Грьонуй в книгата е гърбав, грозен и неприятен дори на пръв поглед тип. Във филма са ми барнали синеок хубавец...

Редактирано 26 април 201016 г. от Amadea (преглед на промените)

аа, хубав си е

Май съм почнал 4 филма. Мисля, че наближавам края на Perfume The Story Of A Murderer. Много ми харесва...

и на Инфа би и харесало...

Ти не трябва да гледаш такива филми...

Ама изобщо...

Leaves of Grass

Доживях и това да видя! Един от най-уважаваните от мен актьори за последните десет години, във възможно най-посредствения филм!

Ужас, ужас.

Игнорирах факта, че от 2002 не е правил наистина качествен филм (последния филм, който наистина беше добър с него, бе 25тия час, всичко останало е в категорията "става за гледане").

Leaves of grass го чаках от доста време - според трейлъра ме очакваше забавна комедия за двама братя близнаци (е на Нортън поне му свалям шапка, не е лесно да играеш 2 тотално различни роли в един и същи филм). Единия - Харвардски професор, а другия - дилър на марихуана от Оклахома. Добре беше докарал южняшкия акцент, де.

Филма започна много обещаващо, към средата започна да става доста посредствен, а накрая...мъка, мъка.

Изобщо не ми хареса.

Редактирано 27 април 201016 г. от Amadea (преглед на промените)

A walk to remember

И аз го изгледах този филм, ама тоя път докрай.Направо се чудя как до сега не съм го гледала.Филмът е страхотен ... няма хепи енд, обаче е много стойностен.Препоръчвам го!

Въпреки добрия избор на режисьор, филма не става.

Книгата е в пъти по-добра - филма, абсолютно разочарование.

Да не говорим, че главния актьор е тотална грешка - Грьонуй в книгата е гърбав, грозен и неприятен дори на пръв поглед тип. Във филма са ми барнали синеок хубавец...

Всеки който е погледнал поне постовете ти в тази тема, знае, че имаш претенциозен и доста, как да го нарека, профилиран поглед върху киното. Филм от САЩ на теб няма да ти хареса, но пък за военни действия, политически преврати или мизерия и драми си умираш. Сигурен съм, че би предпочела иранските си филми пред "Титаник", като и двете не съм гледал, но Холивуд не е дамга за клишета като "Аватар" или супер герои като Супермен.

Perfume The Story Of A Murderer е с оценка 7.5 в imdb. Да, не си длъжна да я приемеш автоматично, но можеш да се замислиш какво си изпуснала гледайки го, щом не ти бил харесвал. Филмът е прекрасен, а това че някаква книга ти е разбила очакванията. Ако целта беше да е едно и също, нямаше да има нужда да се филмира, нали?

Грьонуй е красив, защото неговата уродливост е друга. Шаблон би било грозника да е "лошия". Той е като парфюм, носи се в сюжетната линия, без претенции да бъде забележим или да играе. Главният герой е омаята, естетиката на човешкият дух, който може да оцелее и сред вонята на улиците ползвани за тоалетни.

Мисля, че е редно, след като не за пръв път отричаш изкуството което е признато, да се аргументираш, защо всички грешат, а за теб е слаб филм. Току виж съм се съгласил с теб, но едва ли, аз все пак съм го гледал.

Последният филм който гледах до края (2 се оказа преждевременно в коша) беше "Аватар".

Нямах високи очаквания и това се оправда. Незапомняща се игра и много анимация. Не знам защо анимацията е известна повече като игрален филм, но пък както и да е. Много клишета, никакви обрати и предвидим край. Филмът е наслада за сетивата с изпипаната си визия.

Корените на дърветата са като невроните в мозъка - добре. Броя го за нова мисъл в киноиндустрията и няма да изреждам недомислиците произхождащи от това.

От филма ме изненада само едно - не усетих кога минаха 3 часа, което говори добре за него, като средство за тубене на време.

Всеки който е погледнал поне постовете ти в тази тема, знае, че имаш претенциозен и доста, как да го нарека, профилиран поглед върху киното. Филм от САЩ на теб няма да ти хареса, но пък за военни действия, политически преврати или мизерия и драми си умираш. Сигурен съм, че би предпочела иранските си филми пред "Титаник", като и двете не съм гледал, но Холивуд не е дамга за клишета като "Аватар" или супер герои като Супермен.

Perfume The Story Of A Murderer е с оценка 7.5 в imdb. Да, не си длъжна да я приемеш автоматично, но можеш да се замислиш какво си изпуснала гледайки го, щом не ти бил харесвал. Филмът е прекрасен, а това че някаква книга ти е разбила очакванията. Ако целта беше да е едно и също, нямаше да има нужда да се филмира, нали?

Грьонуй е красив, защото неговата уродливост е друга. Шаблон би било грозника да е "лошия". Той е като парфюм, носи се в сюжетната линия, без претенции да бъде забележим или да играе. Главният герой е омаята, естетиката на човешкият дух, който може да оцелее и сред вонята на улиците ползвани за тоалетни.

Мисля, че е редно, след като не за пръв път отричаш изкуството което е признато, да се аргументираш, защо всички грешат, а за теб е слаб филм. Току виж съм се съгласил с теб, но едва ли, аз все пак съм го гледал.

Американското кино го уважавам и ако се разровиш из темите в този форум, можеш да намериш десетки, дори стотици препратки към качествено американско кино точно от мен. Само два поста над теб съм рецензирала последния филм на Скорсезе. Прав си, Холивуд не представлява само клишета като "Аватар" и т.н. Но 80 процента от филмите са такива. Има една шепа от хора - сценаристи, режисьори, актьори, дизайнери и т.н., който всяка година правят каймака на американското кино. Много рядко се случва да се появи, някоя хубава ниско-бюджетна продукция. Имам двама познати, които работят в Холивуд, а и историята на тази филмова институция е достатъчно пъстра, за да е ясно, че филм, които не би донесъл големи приходи, в повечето случаи не бива спонсориран изобщо от студията. Продуцентите си позволяват да се намесват в сценария, да променят неща, като това да преврънат един неприятен, както на външен вид, така и вътрешно тип, в някой чаровен красавец, защото Холивуд не обича да гледа "грозота" на екрана.

Подигравателното ти и крайно некомпетентно мнение по отношение на иранското кино е просто обидно, не толкова спрямо мен, а спрямо хората, които умеят да създават изкуство, а не продукция с цел печалба.

Профилиран вкус към киното нямам. Имам вкус към качественото кино и филми с добра сюжетна линия и адекватна режисура и качествена актьорска игра.

Масовото мнение не ме интересува. Аз си имам мое собствено и не ми трябват оценките в imdb за да мога да си сформирам такова, мерси.

Филмът се харесва на хора, които не са чели книгата (в повечето случаи). От визуална гледна точка Тиквер се е справил прекрасно и това не е изненада имайки предвид предишните му филми ("Небеса", "Бягай, Лола" и т.н.). На филма обаче му лиспват много от емоциите на Грьонуй, пресъздадени в книгата, както и добре описаната му външност, която е ключов елемент в образа му, както и в процеса на charecter development на самия актьор. Което си проличава на екрана, разбира се.

При подготовката на един актьор за роля, всичко, абсолютно всичко е важно. Добрите актьори влизат в кожата на своите герои и остават в нея, до самият край на снимките. За тях е важно всичко - както чисто емоционалния преход, така и външността. Както беше казал дел Торо на Джеймс Липтън в едно интервю "from the shoes up". Дори малки елементи като това, какво носиш в джоба си и прочие са важни, ако наистина искаш да бъдеш убедителен на екрана.

Още на времето, когато го гледах (филма е от 2006-та, поправете ме ако греша?) изчетох доста материал във връзка с подготовката за филма и актьорите. Основната грешка ма Тиквер е избора на актьора за главната роля. Още в самото начало бях наясно, че филма няма да може да бъде екранизиран адекватно, защото от страниците на книгата се носеха миризми, чувствата и емоциите на Грьонуй, които са, да не кажа невъзможни за екранизиране.

Не е въпроса само за външността във филма. Много по-дълбоко отиват нещата и за това и филма не ми хареса. Книгата беше емоция за четене (тук шапка свалям на Зюскинд), а филма - посредствена работа.

Съжалявам, че не мога да оценя стойността на филми като "Dear John", "The ugly truth", "Step up 2" и актьорския талант на Линдзи Лоън и т.н.

Може би пък наистина не разбирам от кино.

Към темата.

Последно се насладих на две малки бижута:

Всички кучета отиват в Рая (Dogs Have No Hell) - 12 минутен късометражен филм от Финландия на Аки Каурисмаки. Като фен на скандинавското кино, не бях попадала на нищо made in Finland от години и този филм приятно ме изненада.

Още една късометражна проция кино - Нощни снимки на един от любимците ми в бранша - Джармуш (Любо, знам че си му фен - you tube it!).

Което ми напомня да си пусна Coffee & Cigarettes.

Редактирано 29 април 201016 г. от Amadea (преглед на промените)

Американското кино го уважавам и ако се разровиш из темите в този форум, можеш да намериш десетки, дори стотици препратки към качествено американско кино точно от мен. Само два поста над теб съм рецензирала последния филм на Скорсезе. Прав си, Холивуд не представлява само клишета като "Аватар" и т.н. Но 80 процента от филмите са такива. Има една шепа от хора - сценаристи, режисьори, актьори, дизайнери и т.н., който всяка година правят каймака на американското кино. Много рядко се случва да се появи, някоя хубава ниско-бюджетна продукция. Имам двама познати, които работят в Холивуд, а и историята на тази филмова институция е достатъчно пъстра, за да е ясно, че филм, които не би донесъл големи приходи, в повечето случаи не бива спонсориран изобщо от студията. Продуцентите си позволяват да се намесват в сценария, да променят неща, като това да преврънат един неприятен, както на външен вид, така и вътрешно тип, в някой чаровен красавец, защото Холивуд не обича да гледа "грозота" на екрана.

Подигравателното ти и крайно некомпетентно мнение по отношение на иранското кино е просто обидно, не толкова спрямо мен, а спрямо хората, които умеят да създават изкуство, а не продукция с цел печалба.

Профилиран вкус към киното нямам. Имам вкус към качественото кино и филми с добра сюжетна линия и адекватна режисура и качествена актьорска игра.

Масовото мнение не ме интересува. Аз си имам мое собствено и не ми трябват оценките в imdb за да мога да си сформирам такова, мерси.

Филмът се харесва на хора, които не са чели книгата (в повечето случаи). От визуална гледна точка Тиквер се е справил прекрасно и това не е изненада имайки предвид предишните му филми ("Небеса", "Бягай, Лола" и т.н.). На филма обаче му лиспват много от емоциите на Грьонуй, пресъздадени в книгата, както и добре описаната му външност, която е ключов елемент в образа му, както и в процеса на charecter development на самия актьор. Което си проличава на екрана, разбира се.

При подготовката на един актьор за роля, всичко, абсолютно всичко е важно. Добрите актьори влизат в кожата на своите герои и остават в нея, до самият край на снимките. За тях е важно всичко - както чисто емоционалния преход, така и външността. Както беше казал дел Торо на Джеймс Липтън в едно интервю "from the shoes up". Дори малки елементи като това, какво носиш в джоба си и прочие са важни, ако наистина искаш да бъдеш убедителен на екрана.

Още на времето, когато го гледах (филма е от 2006-та, поправете ме ако греша?) изчетох доста материал във връзка с подготовката за филма и актьорите. Основната грешка ма Тиквер е избора на актьора за главната роля. Още в самото начало бях наясно, че филма няма да може да бъде екранизиран адекватно, защото от страниците на книгата се носеха миризми, чувствата и емоциите на Грьонуй, които са, да не кажа невъзможни за екранизиране.

Не е въпроса само за външността във филма. Много по-дълбоко отиват нещата и за това и филма не ми хареса. Книгата беше емоция за четене (тук шапка свалям на Зюскинд), а филма - посредствена работа.

Съжалявам, че не мога да оценя стойността на филми като "Dear John", "The ugly truth", "Step up 2" и актьорския талант на Линдзи Лоън и т.н.

Може би пък наистина не разбирам от кино.

Към темата.

Последно се насладих на две малки бижута:

Всички кучета отиват в Рая (Dogs Have No Hell) - 12 минутен късометражен филм от Финландия на Аки Каурисмаки. Като фен на скандинавското кино, не бях попадала на нищо made in Finland от години и този филм приятно ме изненада.

Още една късометражна проция кино - Нощни снимки на един от любимците ми в бранша - Джармуш (Любо, знам че си му фен - you tube it!).

Което ми напомня да си пусна Coffee & Cigarettes.

Имаш умението да говориш много, без да кажеш нищо по темата. Иска ти се да съм казал нещо лошо за иранското кино, но не съм. Но пък го ползваш да ме нападаш с това!?

Констатирала си, че в САЩ обичат да правят пари и предлагат това което се очаква от тях, не си открила топлата вода.

Иначе, ако прочетеш повторно моя и твоя пост (към който сама и даваш примери) ще видиш, че просто си потвърдила, че имаш тясно профилиран интерес в киното, пък ако искаш го наричай "качествен", "фундаментален" или с някоя друга гръмка дума.

За този филм (Perfume The Story Of A Murderer) ми се искаше да разбереш, че ролята на "главния" не е да е главен. Ако във филма всички играеха като Шон Пен в запомнящите му се роли, нямаше да се получи нищо. Грьонуй не е централен образ, неговата роля е да поддържаща. Нали помниш, Оскари се дават и за поддържащи роли? Той не трябва да играе много, да показва палитра от емоции и т.н. и както констатирах книгата ти е убила удоволствието, защото си гледала филма предубедена, че той трябва да е такъв или онакъв.

А кой е главният герой, вече написах...

Имаш умението да говориш много, без да кажеш нищо по темата. Иска ти се да съм казал нещо лошо за иранското кино, но не съм. Но пък го ползваш да ме нападаш с това!?

Констатирала си, че в САЩ обичат да правят пари и предлагат това което се очаква от тях, не си открила топлата вода.

Иначе, ако прочетеш повторно моя и твоя пост (към който сама и даваш примери) ще видиш, че просто си потвърдила, че имаш тясно профилиран интерес в киното, пък ако искаш го наричай "качествен", "фундаментален" или с някоя друга гръмка дума.

Сигурен съм, че би предпочела иранските си филми пред "Титаник"...

Пак си помисли.

Твоя вкус по отношение на киното не ме привлича. Виждам те на какви филми се кефиш.

Прекалено ми е разнообразна колекцията от филми вкъщи, както и съпътсващата ги литература, за да мога да оценя собствения си вкус като тясно профилиран.

Критики от човек, който не знае емблематични имена в кино индустрията (и то Холивудската, която толкова очевидно тачиш), да не говорим за вкус и знания по отношение на реномирани режисьори, сценаристи и стотици други хора, които правят киното истинско удоволствие за сетивата, не приемам.

Виж ако Bardot ми каже, че не разбирам от кино ще се замисля, защото знам до каква степен е ценител и до каква степен умее да се вглежда в детайлите и във всичко, което се случва зад камерата дори. Има дълбоки знания за световната кино индустрия и много мнителен вкус. Тя да ми каже, хей Бианка, не разбираш от кино или сноб си, ще се замисля и сигурно ще проесмисля написаното/казаното. (и не само тя де, просто се сетих първо за нея).

Не помня да съм поставяла под такова зверско съмнение, твоите виждания по отношение на музиката и пианото.

Така, че вместо да търсиш всевъзможни начини да се заяждаш, пиши си там за посредствените холивудски продукциики, които си гледал и колко си им се изкефил, аз си те слагам в игнор листа, за да ме ми се налага да скролирам 10 км. снимки и маймунки.

Поздрави и придържайте се към темата!

Пак си помисли.

Твоя вкус по отношение на киното не ме привлича. Виждам те на какви филми се кефиш.

Прекалено ми е разнообразна колекцията от филми вкъщи, както и съпътсващата ги литература, за да мога да оценя собствения си вкус като тясно профилиран.

Критики от човек, който не знае емблематични имена в кино индустрията (и то Холивудската, която толкова очевидно тачиш), да не говорим за вкус и знания по отношение на реномирани режисьори, сценаристи и стотици други хора, които правят киното истинско удоволствие за сетивата, не приемам.

Виж ако Bardot ми каже, че не разбирам от кино ще се замисля, защото знам до каква степен е ценител и до каква степен умее да се вглежда в детайлите и във всичко, което се случва зад камерата дори. Има дълбоки знания за световната кино индустрия и много мнителен вкус. Тя да ми каже, хей Бианка, не разбираш от кино или сноб си, ще се замисля и сигурно ще проесмисля написаното/казаното. (и не само тя де, просто се сетих първо за нея).

Не помня да съм поставяла под такова зверско съмнение, твоите виждания по отношение на музиката и пианото.

Така, че вместо да търсиш всевъзможни начини да се заяждаш, пиши си там за посредствените холивудски продукциики, които си гледал и колко си им се изкефил, аз си те слагам в игнор листа, за да ме ми се налага да скролирам 10 км. снимки и маймунки.

Поздрави и придържайте се към темата!

Не ти ли е време да пораснеш?

Написала си само глупости по мой адрес. Тезата ти е изградена върху следните неистини:

- че съм бил тачел Холивудските продукции

- че съм критикувал нещо (изглежда така приемаш въпросът ми защо признати продукции със световен успех определяш като лоши или, че не ставали)

- че съм сложил в темата любими филми, както и че изобщо пиша в нея, освен послания които не си успяла да разгадаеш

- че имам нещо против предпочитанията ти в киното

- че няма какво да науча за музиката или пианото

Защо не спреш да се заяждаш и да спреш да търсиш под вола теле?

И т.к. възпитанието ми изискваше да отговоря на въпросите ти, сега се налага да кажа нещо пряко за темата. Гледах няколко клипа на Pixar с епизоди на пингвините. Онези същите от "Мадагаскар". Беше наивно, непретенциозно и забавно : )

The Princess and The Frog

Леле, много се забавлявах! Особено, когато принцесата целуна жабока ... и вместо той да се превърне в принц, и двамата станаха жаби. Страхотна анимация!

Всеки който е погледнал поне постовете ти в тази тема, знае, че имаш претенциозен и доста, как да го нарека, профилиран поглед върху киното. Филм от САЩ на теб няма да ти хареса, но пък за военни действия, политически преврати или мизерия и драми си умираш. Сигурен съм, че би предпочела иранските си филми пред "Титаник", като и двете не съм гледал, но Холивуд не е дамга за клишета като "Аватар" или супер герои като Супермен.

Ти пък... профилиран и претенциозен? Тя просто има вкус.

гледах тези два филма едно след друго и яко се изкефихвсеки,който някога е тренирал карате би се изкефил

и трябва да ги гледа тези филмиа двата са много близки като история,сюжетна линия...

True Legend / Истинска легенда (2010)

Fearless / Безстрашен (2006)

не може филма "безстрашен" да не ви разчувства!

Shutter Island

Последният филм, който гледах и реших да запомня... дълбока идея, присъстват елементи на повторение с други филми (това е неизбежно, предполагам), но като цяло много добре съградена история, има тръпка, има въпросителни, има отворен край... общо взето - има си всичко, много ме накефи филмчето

Хареса ми. Всичко беше според очакванията ми. Смях се на моменти, гледах си телефона на моменти, гледах и седящия до мен на моменти, погледнах и за пожарогасител в един момент. Абе стаа.

Хареса ми. Всичко беше според очакванията ми. Смях се на моменти, гледах си телефона на моменти, гледах и седящия до мен на моменти, погледнах и за пожарогасител в един момент. Абе стаа.

Видях те аз, че на моменти ме гледаше, мислех, че си ми метнал око

Аз пък смятам, че филмът не е нещо кой знае какво - просто една що-годе прилична комедийка, с някои забавни моменти, но дотам. 9 лева са прекалено много за такава продукция...

Същият, както и горните двама. Даже заедно, хаха.

Не ми хареса особено. Един не-много-тъп български филм.

Kick-Ass/ Шут в г*за

Отначало ми хареса и помислих, че ще е нещо добро, но уви нататък не ми хареса

Редактирано 9 май 201016 г. от BeneathTheSkin (преглед на промените)

"ЗАВРЪЩАНЕТО НА СЮРКУФ - ГРЪМ НАД ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН." Един филм калсика от 1966. Няма компютърни ефекти и други съвременни простотии.

Хареса ми