Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Класика Далеч от моето легло! Как си представяш, че ще мине? Не пренебрегнах Ришельо, за да си легна с Мазарини. Ти не разбираш за какво говоря, но долавяш смисъла. Обидно е по същество за миг дори да ме поискаш. За теб е кисел всеки грозд във разлюляната ми пазва. И не поставяш под въпрос това, което ясно казвам. Не съм светица, но все пак не съм намерена на къра. Висок за теб е моят праг - а крачнеш, а се прекатуриш. Подскачай си от клон на клон, с лъвицата не се закачай! А моето легло е трон - кралете само го възкачват.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДИВА КЪПИНА Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост. Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата. Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват. Не мога да вирея върху паркетна почва. Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината (а по душата ми – следи от зъбите на вятъра) Като дива къпина съм – предупреждавам. Когато нехайно посягат към мене – умея до кръв да ранявам. Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал – няма отърване

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки ден Всеки ден си пренареждам живота. Нещо изхвърлям, нещо прибавям. Нещо поправям, макар неохотно. Някъде слагам черта, другаде скоба отварям. И си казвам: от днес - на чисто. Преброявам приятелите си. Все по-малко остават. Ония - истинските. И все повече стават предалите ме. Нищо, казвам си. От днес - наясно с думите, с хората, с всичко. На рискове и случайности - баста! И гордостта си обличам. Спокойно, мойто момиче, казвам си. Стига си яде нервите. И не преливай от пусто в празно. До следващото пренареждане.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЕТЮД ПО СТАНИСЛАВСКИ Когато шепнеш в моя сън "Обичам те" - на мене, на жена си, или на някоя актриса, по-млада и от двете ни; когато си обличам роклята, а ти отново я събличаш, изхлузвайки със зъби презрамките от раменете ми; когато стъкваш огъня в камината и с пламнали уста стопяваш глетчера на коленете ми; когато съм загубила ума си и не си зная името, с което съм родена - във вторник ли, във петък ли; когато се разбягват слънчевите зайчета от очилата ти, изпуснати на пода, по тавана; когато викам името ти, вместо да стена "Майчице!", и се отцежда времето на тласъци забавени; когато се събирам частичка по частичка, от тебе разпиляна след взрив на сто вселени, тогава знам, че шепнеш дори насън "Обичам те" не на жена си, не на някоя актриса, а на мене.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След След стъписването - опомняне, здраво впримчено в битието. И какво, че ти знам телефоните, щом те винаги дават заето. След такова влюбване - нищо да ме стресне не е в състояние. И какво, че не мога да пиша, щом чета като бясна романите ти. След теб в мен не потоп - любов е. Който друго твърди - е невярно. И какво, че живеем в София, щом сърцата ни са във Варна.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Графика Маргарита Петкова Черните ми дни, белите ми нощи. Грешна без вини, праведна без прошка. Денем - Пепеляшка, сбутана в кьошето, гущер без опашка, сиротинче клето. Нощем съм Змеица в звездните поляни, пърхаща Жар-птица в топли мъжки длани. Черните ми дни са риза от коприва - те в буквален смисъл бавно ме убиват. Белите ми нощи - не насън - наяве - жадно ме докосват и ме съживяват. Светла във греха, без грам вина щастлива, всеки ден пресъхнал през нощта поливам. Цъкат отстрани как съм жива още - аз за черни дни спастрих бели нощи.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спящият красавец

Маргарита Петкова

Спиш ли, принце, уморен от ласки?

Как спокойна е сега ръката ти –

Същата ръка, която майсторски

Преобърна изведнъж съдбата ми…

Принце с посребрели слепоочия….

Моя обич праведна и грешна…

Сбъдват ли се старите пророчества?

А пък снощи хич не ти се спеше…

Не, не се събуждай неочаквано!

Нека да съм още миг принцеса,

Нека гардеробът да е ракла,

А пък щорите да са завеси,

Нека да те имам още малко,

Както снощи – приказен и лунен…

Спи и ме сънувай неразплакана…

После аз сама ще те целуна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Следобедна песничка Както се разхождах в уличката строга, както си подсвирквах в слънчевия смях, в нещо се препънах - беше твоят поглед и да се обърна, тъй и не посмях. Зяпах по витрините в ранния следобед, облаче увисна като стар въпрос. Бях те позабравила, даже и не помня светлоок ли беше или тъмнокос. Как ни разлюля странно пролетта, дяволска шега с нас си прави тя. Как се завъртя този пъстър свят - всеки има път, няма път назад. И стоях на ъгъла, свършваше следобедът, песничката някъде взе, че отлетя. Рана на коляното - спънах се във погледа ти, но да се обърна, тъй и не посмях. Как ни разлюля странно пролетта, дяволска шега с нас си прави тя. Как се завъртя този пъстър свят - всеки има път, няма път назад...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

" Издателство „Захарий Стоянов" и Национален дворец на културата

имат честта да Ви поканят на

премиера на новата книга на

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

ВСИЧКО! "

10 ноември (вторник) 2009, 18.00 ч.

НДК, зала 3.1.

етаж 8, асансьори 3 и 4

Публикувано изображение

Скандална, витално-нахакана, непобираща се в общоприетите рамки, отстояваща правото си на избор и на позиция, тя е единствено и само Маргарита Петкова...

Публикувано изображение

Но в суетнята - фатално забравихте,

че аз съм Дама спатия.

Тесни и къси са ви ръкавите -

няма как в тях да ме скриете.

Като любимка на всички влъхви

ще ви го кажа на срички:

- Повече нямам време за блъфове.

Всичко на масата! ВСИЧ-КО!!!

*

ТОВА НЯМА ДА МИНЕ БЕЗ МЕН!!!

НЯМА ДА ГО ПРОПУСНЕШ И ТИ, НАЛИ!? :huh:)) "

Предай нататък!

Копирано от http://evelin.blog.bg/poezia/2009/11/09/vsichko.432387

Харесваш ли поезията на Маргарита Петкова?

Обичаш ли изобщо поезия?

Предай нататък!

Иди и изживей вълнуващи мигове!

Редактирано от коя съм? (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Орисия ли, карма ли - февруарският мраз В този ден бил раздиран от рев на момчета. В три следобед обаче съм се пръкнала аз - барабар Петкова с мъжете. Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас, то не е като манджи и плетки... Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас - барабар Петкова с Мъжете. За последния свой ден не мисля със страх - знам си мястото на небето: Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях барабар Петкова с мъжете. (Из "Едно налице, две наопаки") Такива - подобни на мене - жени най-често изгарят на клада. Заключват ги зад манастирски стени. Убиват ги с камъни по площадите. (Из "Небаладично")

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Припознавах се над двеста пъти в твойта риза, в твоята походка. Питах за часа през две минути. Хвърлях ядно камъни по котките. Късно вечерта проклех съдбата си и до къщи се прибрах разплакана. Ти стоеше смръщен пред вратата и ми каза: "Цял ден тук те чакам..."

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз не съм Христовата невеста

за родения на Бъдни вечер.

Аз съм тази, дето й е лесно

да общува с тропици и глетчери,

да се разпростира помежду си,

ако някой я люлее в скута

и мъже да прави от евнусите

ей така, за няма пет минути,

да отхвърля всичките възможности,

за да избере непоправимата

и до края кръста си да носи

не от келешлък - заради името,

да си слага пръста, баш където

скърцат я врати, я отношения,

до среднощ на масата да свети

и да спи като новородена...

Аз съм просто не така библейска,

както някой може би ме иска.

Аз не съм Христовата невеста

аз съм Разказвачката на приказки.

И Кентавърът е луд по мене

по езически и по мъжествено.

Ставам за Мария-Магдалена,

никак за Христовата невеста.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скерцо

Маргарита Петкова

Разделих се без остатък

с любовта към тебе.

Беше хубава. И кратка.

Като по учебник.

Беше яростна. И бърза.

Влак през малка гара.

Не успя да ми омръзне.

Като по сценарий.

Беше звездна. Беше зверска.

Беше поголовна.

Появи се и изчезна.

Като по часовник.

Щедра и егоистична,

сляпа бе – прогледна.

Но пет дена те обичах

като за последно.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такава пролет Искам пролет! Искам я сега! Пролет със разрошени тополи, с привечерна тъничка мъгла, със смола по боровите стволове. Пролет с кичури от люляк бял, с облаци от люляци лилави. Пролет за копринен дълъг шал и за къса рокля без ръкави. Пролет с остро боцкаща трева - кръв зелена върху мъжка риза. Пролет със това и онова, дето в сметки влиза и не влиза. Пролет в колорита на Дега и с дъха на разцъфтяла драка. Искам пролет! Искам я сега! Утре - може да не я дочакам...

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ОТВЕДИ МЕ!

/Маргарита Петкова/

Отведи ме оттук!

Ей така ме хвани за ръката

или само със поглед ме издърпай нанякъде.

Скрий ме в шумните улици на града милионен,

във кварталното кино и във своите спомени.

Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.

В кафенето отсреща. Навън под звездите.

В едно нощно такси. На ръба на вселената.

На ръба на сълзата, избликнала в мене.

Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.

Под усмивките зейнали - иронични и строги.

Под просъскани думи за благоприличие.

Под небесната арка на твойто "Обичам те".

Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.

В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.

В оголялата от късната есен градина.

В някой жилищен вход. В телефонна кабина.

Отведи ме оттук!

Отведи ме, за Бога - по дявола!

Трябва някъде място такова да има - за двама ни.

Все едно е къде и каква е цената.

Отведи ме оттук!

С чиста съвест продавам душата си!

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Недей да мислиш, че съм сляпа

и вълчият ти нрав ме плаши.

Не съм живяла във гората,

но пак разбирам единаците.

И да речеш да ми се зъбиш,

че газя твоя периметър,

във отговор ще те прегърна

и над гората ще просветне.

Не съм наивница, спокойно.

Отдавна знам- в море се давят.

Не е до глезен и сърцето,

но нека си е наша тайна.

Под шапката ми непокорство

прескочи вълчата ти слава.

Не ме плаши самодоволно.

Със самотата съм наясно.

Е, казах ти каквото имах

и ще отмина през гората.

Но само ако знаеш колко

във кошницата си отнасям.

Да, знам, че си недоверчив

след разни Шапчици ментета

и по ти идва приемливо

да се преструваш пред козлетата.

Та... много здраве и прощавай

за неудобството да те обичам,

дори наметнал овча кожа.

И вече си за друга приказка.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

После ще му мислим, мили

После ще му мислим, мили,

после ще му мислим.

Виж – косите ми са свилени,

а очите – бистри.

Виж как ми теснеят дрехите

и се свлича шалът ми.

Под ресниците ми рехави

дебнат триста дяволи.

Миг – и бързеят разплискан

ще ни омотае

и преди да се замислиш –

дай ми дъх назаем.

От новата стихосбирка "Щастлива, лекомислена и слаба".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.

Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.

Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.

Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.

Маргарита Петкова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти срещал ли си се със женски бяс?
Ако не си - дано не ти се случва.
Романи са написани за нас.
И песни пеят - пак за нас-по кръчмите .
На любовта ни всъщност си крепи
световното изкуство пирамидата.
Вселената във люлката си спи,
доволна , че земята има идоли.
Защото сме издигнати във култ
от оня човекоподобен гръбльо,
когото всички смятали за луд,
че дращи по стената нещо с въглен,
та чак до Климт, Дали и Марк Шагал,
до Омир , до Петрарка и до Чехов -
рисуват и разказват моя шал ,
на пода върху твойта връхна дреха.
Беснея , ала ти си ме търпиш,
защото съм си Твоята , Жената.
След работа пийни, хапни и спи .
Аз огъня ще пазя в пещерата .
 

 Маргарита Петкова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.