Премини към съдържанието

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

DarkRedSunset

Маргарита Петкова

Препоръчан отговор


Класика Далеч от моето легло! Как си представяш, че ще мине? Не пренебрегнах Ришельо, за да си легна с Мазарини. Ти не разбираш за какво говоря, но долавяш смисъла. Обидно е по същество за миг дори да ме поискаш. За теб е кисел всеки грозд във разлюляната ми пазва. И не поставяш под въпрос това, което ясно казвам. Не съм светица, но все пак не съм намерена на къра. Висок за теб е моят праг - а крачнеш, а се прекатуриш. Подскачай си от клон на клон, с лъвицата не се закачай! А моето легло е трон - кралете само го възкачват.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДИВА КЪПИНА Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост. Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата. Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват. Не мога да вирея върху паркетна почва. Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината (а по душата ми – следи от зъбите на вятъра) Като дива къпина съм – предупреждавам. Когато нехайно посягат към мене – умея до кръв да ранявам. Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал – няма отърване

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки ден Всеки ден си пренареждам живота. Нещо изхвърлям, нещо прибавям. Нещо поправям, макар неохотно. Някъде слагам черта, другаде скоба отварям. И си казвам: от днес - на чисто. Преброявам приятелите си. Все по-малко остават. Ония - истинските. И все повече стават предалите ме. Нищо, казвам си. От днес - наясно с думите, с хората, с всичко. На рискове и случайности - баста! И гордостта си обличам. Спокойно, мойто момиче, казвам си. Стига си яде нервите. И не преливай от пусто в празно. До следващото пренареждане.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЕТЮД ПО СТАНИСЛАВСКИ Когато шепнеш в моя сън "Обичам те" - на мене, на жена си, или на някоя актриса, по-млада и от двете ни; когато си обличам роклята, а ти отново я събличаш, изхлузвайки със зъби презрамките от раменете ми; когато стъкваш огъня в камината и с пламнали уста стопяваш глетчера на коленете ми; когато съм загубила ума си и не си зная името, с което съм родена - във вторник ли, във петък ли; когато се разбягват слънчевите зайчета от очилата ти, изпуснати на пода, по тавана; когато викам името ти, вместо да стена "Майчице!", и се отцежда времето на тласъци забавени; когато се събирам частичка по частичка, от тебе разпиляна след взрив на сто вселени, тогава знам, че шепнеш дори насън "Обичам те" не на жена си, не на някоя актриса, а на мене.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След След стъписването - опомняне, здраво впримчено в битието. И какво, че ти знам телефоните, щом те винаги дават заето. След такова влюбване - нищо да ме стресне не е в състояние. И какво, че не мога да пиша, щом чета като бясна романите ти. След теб в мен не потоп - любов е. Който друго твърди - е невярно. И какво, че живеем в София, щом сърцата ни са във Варна.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Графика Маргарита Петкова Черните ми дни, белите ми нощи. Грешна без вини, праведна без прошка. Денем - Пепеляшка, сбутана в кьошето, гущер без опашка, сиротинче клето. Нощем съм Змеица в звездните поляни, пърхаща Жар-птица в топли мъжки длани. Черните ми дни са риза от коприва - те в буквален смисъл бавно ме убиват. Белите ми нощи - не насън - наяве - жадно ме докосват и ме съживяват. Светла във греха, без грам вина щастлива, всеки ден пресъхнал през нощта поливам. Цъкат отстрани как съм жива още - аз за черни дни спастрих бели нощи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спящият красавец

Маргарита Петкова

Спиш ли, принце, уморен от ласки?

Как спокойна е сега ръката ти –

Същата ръка, която майсторски

Преобърна изведнъж съдбата ми…

Принце с посребрели слепоочия….

Моя обич праведна и грешна…

Сбъдват ли се старите пророчества?

А пък снощи хич не ти се спеше…

Не, не се събуждай неочаквано!

Нека да съм още миг принцеса,

Нека гардеробът да е ракла,

А пък щорите да са завеси,

Нека да те имам още малко,

Както снощи – приказен и лунен…

Спи и ме сънувай неразплакана…

После аз сама ще те целуна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Следобедна песничка Както се разхождах в уличката строга, както си подсвирквах в слънчевия смях, в нещо се препънах - беше твоят поглед и да се обърна, тъй и не посмях. Зяпах по витрините в ранния следобед, облаче увисна като стар въпрос. Бях те позабравила, даже и не помня светлоок ли беше или тъмнокос. Как ни разлюля странно пролетта, дяволска шега с нас си прави тя. Как се завъртя този пъстър свят - всеки има път, няма път назад. И стоях на ъгъла, свършваше следобедът, песничката някъде взе, че отлетя. Рана на коляното - спънах се във погледа ти, но да се обърна, тъй и не посмях. Как ни разлюля странно пролетта, дяволска шега с нас си прави тя. Как се завъртя този пъстър свят - всеки има път, няма път назад...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

" Издателство „Захарий Стоянов" и Национален дворец на културата

имат честта да Ви поканят на

премиера на новата книга на

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

ВСИЧКО! "

10 ноември (вторник) 2009, 18.00 ч.

НДК, зала 3.1.

етаж 8, асансьори 3 и 4

Публикувано изображение

Скандална, витално-нахакана, непобираща се в общоприетите рамки, отстояваща правото си на избор и на позиция, тя е единствено и само Маргарита Петкова...

Публикувано изображение

Но в суетнята - фатално забравихте,

че аз съм Дама спатия.

Тесни и къси са ви ръкавите -

няма как в тях да ме скриете.

Като любимка на всички влъхви

ще ви го кажа на срички:

- Повече нямам време за блъфове.

Всичко на масата! ВСИЧ-КО!!!

*

ТОВА НЯМА ДА МИНЕ БЕЗ МЕН!!!

НЯМА ДА ГО ПРОПУСНЕШ И ТИ, НАЛИ!? :huh:)) "

Предай нататък!

Копирано от http://evelin.blog.bg/poezia/2009/11/09/vsichko.432387

Харесваш ли поезията на Маргарита Петкова?

Обичаш ли изобщо поезия?

Предай нататък!

Иди и изживей вълнуващи мигове!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Орисия ли, карма ли - февруарският мраз В този ден бил раздиран от рев на момчета. В три следобед обаче съм се пръкнала аз - барабар Петкова с мъжете. Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас, то не е като манджи и плетки... Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас - барабар Петкова с Мъжете. За последния свой ден не мисля със страх - знам си мястото на небето: Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях барабар Петкова с мъжете. (Из "Едно налице, две наопаки") Такива - подобни на мене - жени най-често изгарят на клада. Заключват ги зад манастирски стени. Убиват ги с камъни по площадите. (Из "Небаладично")

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Припознавах се над двеста пъти в твойта риза, в твоята походка. Питах за часа през две минути. Хвърлях ядно камъни по котките. Късно вечерта проклех съдбата си и до къщи се прибрах разплакана. Ти стоеше смръщен пред вратата и ми каза: "Цял ден тук те чакам..."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз не съм Христовата невеста

за родения на Бъдни вечер.

Аз съм тази, дето й е лесно

да общува с тропици и глетчери,

да се разпростира помежду си,

ако някой я люлее в скута

и мъже да прави от евнусите

ей така, за няма пет минути,

да отхвърля всичките възможности,

за да избере непоправимата

и до края кръста си да носи

не от келешлък - заради името,

да си слага пръста, баш където

скърцат я врати, я отношения,

до среднощ на масата да свети

и да спи като новородена...

Аз съм просто не така библейска,

както някой може би ме иска.

Аз не съм Христовата невеста

аз съм Разказвачката на приказки.

И Кентавърът е луд по мене

по езически и по мъжествено.

Ставам за Мария-Магдалена,

никак за Христовата невеста.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скерцо

Маргарита Петкова

Разделих се без остатък

с любовта към тебе.

Беше хубава. И кратка.

Като по учебник.

Беше яростна. И бърза.

Влак през малка гара.

Не успя да ми омръзне.

Като по сценарий.

Беше звездна. Беше зверска.

Беше поголовна.

Появи се и изчезна.

Като по часовник.

Щедра и егоистична,

сляпа бе – прогледна.

Но пет дена те обичах

като за последно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такава пролет Искам пролет! Искам я сега! Пролет със разрошени тополи, с привечерна тъничка мъгла, със смола по боровите стволове. Пролет с кичури от люляк бял, с облаци от люляци лилави. Пролет за копринен дълъг шал и за къса рокля без ръкави. Пролет с остро боцкаща трева - кръв зелена върху мъжка риза. Пролет със това и онова, дето в сметки влиза и не влиза. Пролет в колорита на Дега и с дъха на разцъфтяла драка. Искам пролет! Искам я сега! Утре - може да не я дочакам...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ОТВЕДИ МЕ!

/Маргарита Петкова/

Отведи ме оттук!

Ей така ме хвани за ръката

или само със поглед ме издърпай нанякъде.

Скрий ме в шумните улици на града милионен,

във кварталното кино и във своите спомени.

Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.

В кафенето отсреща. Навън под звездите.

В едно нощно такси. На ръба на вселената.

На ръба на сълзата, избликнала в мене.

Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.

Под усмивките зейнали - иронични и строги.

Под просъскани думи за благоприличие.

Под небесната арка на твойто "Обичам те".

Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.

В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.

В оголялата от късната есен градина.

В някой жилищен вход. В телефонна кабина.

Отведи ме оттук!

Отведи ме, за Бога - по дявола!

Трябва някъде място такова да има - за двама ни.

Все едно е къде и каква е цената.

Отведи ме оттук!

С чиста съвест продавам душата си!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Недей да мислиш, че съм сляпа

и вълчият ти нрав ме плаши.

Не съм живяла във гората,

но пак разбирам единаците.

И да речеш да ми се зъбиш,

че газя твоя периметър,

във отговор ще те прегърна

и над гората ще просветне.

Не съм наивница, спокойно.

Отдавна знам- в море се давят.

Не е до глезен и сърцето,

но нека си е наша тайна.

Под шапката ми непокорство

прескочи вълчата ти слава.

Не ме плаши самодоволно.

Със самотата съм наясно.

Е, казах ти каквото имах

и ще отмина през гората.

Но само ако знаеш колко

във кошницата си отнасям.

Да, знам, че си недоверчив

след разни Шапчици ментета

и по ти идва приемливо

да се преструваш пред козлетата.

Та... много здраве и прощавай

за неудобството да те обичам,

дори наметнал овча кожа.

И вече си за друга приказка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

После ще му мислим, мили

После ще му мислим, мили,

после ще му мислим.

Виж – косите ми са свилени,

а очите – бистри.

Виж как ми теснеят дрехите

и се свлича шалът ми.

Под ресниците ми рехави

дебнат триста дяволи.

Миг – и бързеят разплискан

ще ни омотае

и преди да се замислиш –

дай ми дъх назаем.

От новата стихосбирка "Щастлива, лекомислена и слаба".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.

Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.

Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.

Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.

Маргарита Петкова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти срещал ли си се със женски бяс?
Ако не си - дано не ти се случва.
Романи са написани за нас.
И песни пеят - пак за нас-по кръчмите .
На любовта ни всъщност си крепи
световното изкуство пирамидата.
Вселената във люлката си спи,
доволна , че земята има идоли.
Защото сме издигнати във култ
от оня човекоподобен гръбльо,
когото всички смятали за луд,
че дращи по стената нещо с въглен,
та чак до Климт, Дали и Марк Шагал,
до Омир , до Петрарка и до Чехов -
рисуват и разказват моя шал ,
на пода върху твойта връхна дреха.
Беснея , ала ти си ме търпиш,
защото съм си Твоята , Жената.
След работа пийни, хапни и спи .
Аз огъня ще пазя в пещерата .
 

 Маргарита Петкова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване