ДзВяРа!

Какво не знаем за животните.

    87 мнения в тази тема


    Северния Елен!

    Северните елени са средно големи и едри, растителноядни плацентни бозайници. Характерно за вида са двата средни силно развити пръста превърнати в копита и другите два странични обърнати назад и закърнели. Тичат бързо и добре. Стомаха често пъти е сложен и съставен от няколко дяла. Най-често имат силно изразен в размерите и формата на тялото полов диморфизъм.

    В момента се срещат по всички континенти, без Антарктида. В Австралия са пренесени от човека. Обитават най различни местности, открити равнини, гори, планини, пустини, блата. В България се срещат 4 вида в диво състояние!

    Публикувано изображение

    Северните елени имат три бели дроба.

    Мигриращите стада на северните елени достигат дължина до 240 км.

    Живеят най-често на стада. Водят наземен начин на живот, често се срещат в области недостъпни за повечето бозайници, като пустини и силно скалисти терени. Повечето видове са растителноядни, но някои са всеядни.

    Три бели дроба Публикувано изображениеПубликувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Какво не знаем за Жирафите!

    Жирафът обитава сухите и гористи савани на Африка на юг от пустинята. От местните племена той е считан за свещено животно. Би могло да се каже, че жирафът е символ на саваната.

    Един възрастен мъжки жираф се храни с листата на акация на 6 метра над земята, а теглото му достига 750 кг. Жирафът прави впечатление с дългата си, почти 2 метра, шия. Тялото му е изпъстрено с червено-кафяви петна разделени от бели ивици. Очите му са големи с дълги и гъсти мигли, а на главата си има две малки рогчета покрити с кожа. Горната му устна е добре развита, а езикът достига 40 см дължина. Храни се с листата на акациите и други дървета, разположени на 2 метра и повече над земята.

    Жирафите вършат всичко прави. Техният дълбок сън е не повече от 10 минути. Когато почиват, държат шията си изпъната нагоре, а когато пият вода разтварят предните си крака. Наведнъж жирафът поглъща до 50 литра вода. Докато утолява жаждата си жирафът е уязвим, защото не би могъл бързо да избяга. Жирафите пият вода рядко и то на смени - едни пият, други остават на стража.

    Жирафите отдалеч забелязват промъкващия се в тревата хищник. С вроденото си спокойствие те предпочитат да избягват неприятелите си, но при необходимост знаят как да се защитят от нападенията на лъва - техен единствен враг. Жирафите имат убийствени ритници. Те живеят на малки семейни групи, които се състоят от един мъжки, няколко женски и малките. Срещат се обаче и стада по 40 до 60 животни. Когато мъжките се бият за водачество на групата, залюляват главата си и със замах я удрят в главата или шията на противника. По-слабият отстъпва и стадото се повежда от най-силния мъжки жираф. Жирафите не защитават своя територия, но всяка група обитава пространство с площ около 50 кв.км. Продължителността на живот на един жираф е около 30 години.

    Публикувано изображение

    Сърцето на жирафа е не по-малко от 60 см на дължина и тежи 11 кг. Разположено е на 2 или 3 метра под мозъка. То бие с 95 удара в минута, когато жирафът е в покой и с 170 удара в минута, когато тича.

    Кръвоносната система на жирафа е прецизна. Тя изпомпва излишната кръв, когато главата е ниско до земята и пречи на кръвта да се върне бързо обратно в сърцето при рязко изправяне на шията и вдигане на главата.

    Публикувано изображение

    Бременността при женският жираф трае около 15 месеца. Новороденото жирафче е високо 1 метър и 60 см. и тежи 55 кг., т.е. 20 пъти по-малко от възрастните.

    Женският жираф ражда прав и само по едно малко, което 20 минути след появяването си започва да ходи и суче. Новородените жирафчета са лесна плячка за хищниците, затова около седмица остават скрити в храстите, след което плътно следват майките си в стадото.

    За около година малките порастват с 1 метър и достигат височина 2 метра и 60 см.

    Добавям за делфина.

    Делфините са семейство водни бозайници, често бъркани с риби. Обитават морета и океани и реки по цялата земя. Отличават се с вретеновидната си форма, която е приспособена за скоростно плуване - за лов или бягтсво от противници - предимно акули. Делфините са хищници и прехраната им се състои предимно от риба. Имат сложно устроен мозък и комуникират помежду си. Лесното им привързване към хората ги прави обект на множество изследвания и опити за установяване на комуникации между човек и животински вид. На големина варират от 1.2 метра и тегло от 40 кг. до 7 метра дължина и тегло от 4.5 тона при Орката. При гмуркане могат да достигнат дълбочина от 250 метра, а плуват със скорост от около 40 км/час.

    Делфините са едни от най-интелигентните животни, но за съжаление това не им помага да избягват рибарските мрежи, които са заплаха за тяхното съществуване. Не са редки случаите, когато делфини атакуват и се пазят успешно от акули.

    Публикувано изображение

    Редактирано от handcream (преглед на промените)
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Темата е страхотна, ще продължавам да я следя с интерес ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Бялата мечка обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка.

    На ръст достига до - дължина до 3 м, височина до 1,3 м и тегло над 700 кг. Въпреки тези размери бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата.Тя е един от най-големите хищници на планетата.

    Бялата мечка може да плува и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. Храни се с риба, тюлени, патици, себерни елени и мърша. Активна е денонощно.

    Козината на бялата мечка има свойство да превръща в топлина 95% от падналите върху нея слънчеви лъчи!

    Всички полярни мечки са левичари.

    За жалост, Бялата мечка е и застрашен от изчезване вид!

    Публикувано изображение

    И могат да усетят партньорката си от стотици километри разстояние...Даваха по Animal Planet хеликоптер, следящ бял мечок, който души във въздуха, обръща се, и препуска.Решават да го последват.40, 60, 80... екипът все така го следва (корназ хора, бе ;) ) цели...144км.Чак тогава белият мечок се спира, пристигнал при бялата мечка, която е подушил преди това.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Колко знаете за слоновете? :huh:

    Когато се разгони женския слон започва да издава звуци, по които мъжкият я намира и се отправя към нея, за да я оплоди. Общо взето мъжкарят само това прави- слухти за разгонени женски Публикувано изображение

    Слоновете могат да збременеят, когато станат на 1 години и носят малките си по 22 месеца (почти две години).Когато се роди, малкото тежи около 113 кг и е високо около 76 см.

    още

    Публикувано изображение

    Редактирано от potrebitel (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Колко знаете за слоновете? :rolleyes:

    :rolleyes: знаех си аз, че няма да пропуснеш тази тема Публикувано изображение

    И какво излиза - на слона ушите са му големи, защото слухти за женски ли ?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    а уж разлистих темата...

    явно съм го направила твърде бързо, щом не съм видяла, че и снимката е същата Публикувано изображение

    Междудругото, докато човешките сперматозоиди имат да преплават някакви сантиметри, за да стигнат до матката, то слонските имат да плуват почти 2м. и го правят за едно денонощие, може и повече- горките :whist:

    п.п.другото, дето го знам за оплождането на тези животинки, ще го запаза за себе си, защото е малко по-цветущо

    Редактирано от potrebitel (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Знаете ли, че Гавиаловите са семейство от разреда на крокодилите...

    Гавиал

    Публикувано изображение

    Понякога към семейството се включва и втори вид известен като Гавиалов крокодил (Tomistoma schlegelii), но характеристиките са повод за класифицирането му в друго семейство - това на Крокодиловите.

    Гавиалов крокодил

    Публикувано изображение

    Гавиал

    Анатомия и морфлогия

    Муцуната на гавиалите е дълга и тънка, а дължината ѝ превишава ширината от 3- 5,5 пъти. Предният край на муцуната е силно разширен, като при мъжките екземляри на него е разположено своеобразно образование, което прилича на индийския глинен съд ghara. Оттук произлиза и наименованието на този род крокодили( гавиал е изменено „gharial“). Зъбите на гавиалите са дълги, тънки и остри; те са не по- малко от 27 на горната и 24 на долната челюсти.

    Размножаване

    Женските индивиди достигат полова зрялост при дължина 3 m, на около 10- годишна възраст. Самецът има харем от няколко женски и го пази от другите мъжкари. Брачният период продължава от януари до февруари. През размножителния период( март- май), който съвпада със засушаването, самките заравят в крайречните пясъчни плитчини повече от 40 яйца. Всяко яйце тежи до 160g- повече отколкото при другите крокодили. Самката се връща при люпилото всяка нощ. Те се излюпват след 60- 80 дневен инкубационен период. За разлика от другите видове, майката не пренася малките във водата, тъй като челюстите ѝ не са приспособени за това, но продължава да се грижи за тях в продължение на няколко седмици.

    Гавиалът се счита за един от най- редките видове крокодили и е включен в Световна Червена книга като застрашен вид.

    източник: National Geographic

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Гепард!

    Гепардът е най-бързият бозайник на земята. Той може да развие невероятните 112 км/ч, като само за 3 секунди набира скорост от 90 км/ч.

    Той съчетава много белези характерни за кучето. Има удължено тяло, дълги и стройни крака и малка глава. Лапите на гепарда са малки, като ноктите не се прибират, както е при другите котки.

    Окраската на гепарда е петниста. На жълтеникава основа са нахвърляни множество малки черни петна. Характерна черта на гепарда са черните ивици, които започват от очите до муцуната му. На тила си гепарда има къса грива, която е по-силно изразена при малките. Очите на гепарда са малки и червеникави.

    Публикувано изображение

    Лова на най-бързият бозайник на земята не трае повече от 20 сек.

    Основната плячка на гепарда са газели, антилопи, по рядко брадавичести прасета или птици. Гепарда ловува денем.

    Гепардът е създаден да развива скорост: дълги крака, за да се набира, с опашката пази равновесие, а гръбнакът му действа като пружина.

    Публикувано изображение

    Гепардите набавят голяма част от водата си от месото на жертвите.

    Когато настъпи размножителния период, женските са способни да контролират разгонването си, за да се възползват от благоприятни условия.

    Гепардът е най-бързото четириного животно в света, най-впечатляващия атлет сред котките. Лапите са му като шпайкове - никога неприбиращи се нокти, възглавничките на ходилата имат "грайфери" за по здраво сцепление. Ускорението на тази котка е изумително, от покой може да развие над 90 км/ч за 4 секунди (максималната измерена скорост е 113 км/ч). Прешлените действат като пружина и го изтласкват напред при подскоците, опашката му служи като жироскоп и запазва равновесия при взимане на остри завои с висока скорост. Но сърцето му е едва 1/3 от човешкото в съотношение с тялото и гепарда не е много издръжлив. Може само за малко да поддържа тази изумителна скорост. В някои случай хиени и лъвове му крадат плячката. Размножават се през цялата година, бременноста трае около 3 месеца, женската ражда 2 - 5 малки, те са отбити от третия до шестия месец, В първите няколко седмици майката всекидневно сменя местоположението си за да непривлича вниманието на други хищници като лъвовете и хиените които убиват малките и. Смъртността при малките е около 90%. Остават с майка си около година и половина. Полова зрялост достигат на 2 години. Той е типично степно животно, населява райони с равни или хълмисти пясъчни пустини, като често се среща в предпланини с глинеста почва. Разпространен е в Африка на юг от Сахара и в югозападна Азия - от Арабския полуостров до Индия, като понякога се среща и в Туркменистан. Живее до 16 години. Застрашен от изчезване, на брой са около 2 500.

    Гепардите имат един проблем които е в самите тях, тяхната популация не се радва на добро здраве. Техните гени са почти идентични и сякаш всички гепарди са братя и сестри или клонинги на самите себе си. Според учени причината за това датира преди 18 000 години, когато е настъпило глобално застудяване, и сякаш само една група гепарди или една единствена майка с малките си се е спасила.

    Източник: http://www.kaminata.net

    Редактирано от handcream (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хиените

    Интересни животинки били те Публикувано изображение

    Както повечето животни, и те живеят на групи. Но разликата при тях е, че техният лидер е женска :P Женските са много по-силни физически. Всяка хиена си има определен статут. Малките на водещата хиена имат най-големи привилегии, те се домогват първи до плячката, които майките им носят, а тези на хиените на по-ниско ниво трябва да се борят сами, за да се хранят, като често биват нападани от по-висшестоящите.

    Това, което е загадка за учените и до днес, е фактът, че женските имат полов орган, подобен на мъжкия :P

    Публикувано изображение

    Тия от NG не спират да ме изненадват...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Още интересни факти за Хиените!

    Връзката между хиените е силна и безкомпромисна – те се грижат за ранените си братя. За разлика от лъвовете и хиените, хиеновите кучета се хранят с дисциплина и ред. Всеки получава достъп до месото според чина си. Те единодушно са се посветили на отглеждането на новото поколение пехотинци. Въпреки че само водачите на глутницата имат малки, всичките й членове носят храна на кутретата. Ритуалът на поздравяването заздравява връзките в групата. Хиеновите кучета обикновено раждат по много малки – понякога до 20 на брой. За да ги защитят, те не се спират и пред най-едрия хищник.

    Публикувано изображение

    Хиените не могат да се катерят, но могат да скачат. А челюстите им не пускат. Челюстите на хиените упражняват натиск от 70 килограма на квадратен сантиметър, а упоритостта им няма равна.

    Те са упорити ловци, но далеч по-добри крадци. :doh:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хипопотамите

    Публикувано изображение

    Кожата на тези животни е дебела, покрита с редки косми, на практика гола, но нямат потни жлези и на сушата в горещи дни бързо прегряват. Характерни за хипопотамите са силно развитите им долни резци и кучешките зъби, които растат постоянно, като бивни и представляват страшно оръжие.

    Той достига на дължина до 4 метра, а на височина до 1,5 метра. Тежи до 3 тона. Широко разпространен е в реките и езерата на Африка и е стадно животно. Хипопотамът, особено мъжкият, е опасно животно и дори се говори, че повече хора загиват убити от хипопотами, отколкото от крокодили.

    Хипопотамът джудже, наричан още либерийски хипопотам се среща само в няколко девствени гори на Либерия, Кот д'Ивоар, Гвинея и Сиера Леоне. Включен е в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като застрашен вид. Джудже се нарича защото е два пъти по-дребен от обикновения хипопотам. Освен това не се събира на стада и не прекарва толкова време във водата, като предпочита прикритието на гъстата крайбрежна растителност.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Лястовичка!

    Лястовичките са дребни птички. Различаваме градска, селска, скална, брегова, червенокръста и други лястовици. По света има около сто вида от тях. Те се отличават по вилообразната си опашка и дългите остри криле. Човката им се разтваря чак зад очите. Главата им и гърбът са черни, с метален блясък. Гърдите и коремчето са светли. Всички имат къси крачета.

    Лястовиците са прелетни птици. Храната им се състои главно от насекоми, които хващат във въздуха, докато летят. Особено изкусно ловят мушици и комари, когато отглеждат потомството си.

    Градската и планинската лястовица са по- чевръсти и с по- късо тяло. Най- малка е бреговата. У нас тя пребивава от май до септември.

    Лястовиците летят грациозно, като демонстрират акробатическите си способности.

    Гнездото си правят с кал и сламки. Спояват ги със слюнка. Постилат го със суха трева, пух и пера. Гнездото на селската лястовица има форма на чашка, прикрепена на гредите под покрива. Градската лястовица го изгражда във вид на полукълбо, с малък отвор. Планинската лястовица лепи по скалите гнезда със сферична форма, а бреговата си прави дупка на някоя отвесна глинеста стена. Понякога тя изкопава тунел повече от два метра. Той завършва с помещение с диаметър около 20 сантиметра, което застила с пух.

    Публикувано изображение

    Лястовицата снася от 4- 6 яйца- бели, изпъстрени с кафяви и виолетови точици, бледорозови. Мъти ги 12 дни. През това време за храна се грижи мъжката птица. Две седмици след излюпването малките вече могат да летят, напущат родното гнездо и се задомяват наблизо.

    Лястовиците са верни на своя дом и партньор. Следващата пролет те се връщат в старото си гнездо. Гнездата им понякога заема нахалният врабец, който изхвърля навът дори пиленцата на лястовицата.

    Неприятели на лястовицата са соколите, котките, невестулките и др. Но тя лесно се спасява от тях, понеже е изкусен летец.

    Публикувано изображение

    Често пъти във вечерния мрак на гората може да забележите и нощна лястовица- малка сиво- кафява птичка с белезникави петна. Някой я наричал козодой и е причислена към друго семейство. В миналото сред народите в Северна Европа е съществувало поверието, че тя бозае от козите. Оттам е получила и името си. Вярването на хората е идвало от това, че нощната лястовица лети безшумно и излиза за храна привечер- тогава, когато другите птички се прибират за спане, и почива през деня, прилегнала на някой клон. Храни се с дребни насекоми.

    Нощната лястовица е прелетна птица. В нашата страна идва през май. Гнездото си прави направо на земятя. В него снася по две пъстри яйчица, които мъти около половин месец.

    Публикувано изображение

    Снимка на Нощна лястовичка благодарение на "kmvasilev"

    Редактирано от handcream (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Мида е най-дълголетното познато животно, живяло между 405 и 410 години!

    Mида, извадена от крайбрежието на Исландия, е най-дълго живялото познато животно. Учени от университета Бангор в Уелс заявиха, че мекотелото е на възраст между 405 и 410 години и може да предложи нов поглед към тайните на дълголетието.

    Изследователите изчислили възрастта на екземпляра като преброили пръстените по черупката му. Според книгата на рекордите „Гинес“ най-дълго живялото животно досега е било арктическа мида на 220 години, открита през 1982 г. Друга мида от исландски музей е на 374 години, което означава, че новото откритие е с 31 години по-старо.

    Мидата е получила прякора „Минг“ – на името на китайската династия, управлявала по времето, когато мекотелото се е родило. В ранното детство на Минг кралица Елизабет I е била на трона на Великобритания, а Шекспир е писал „Отело“ и „Хамлет“.

    Публикувано изображение

    Източник:MystiColors Portal

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Неможах да намеря снимка на "Нощна лястовица", някой ако намери ще е хубаво да я покажем и нея!

    Публикувано изображение

    И какво излиза - на слона ушите са му големи, защото слухти за женски ли ?

    По-скоро хобота му е дълъг за да мирише и следи женскито хоромони или каквото е там Публикувано изображение Аз като малък много се чудех как сучат и се хранят малките слончета... Чак преди няколко години попаднах на едно филмче по анимъл и си отговорих на дългогодишните терзания Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Публикувано изображение

    Дългоухият гризач Jerboa, наричан ощее "Мики Маус на пустинята", е нощно животно с огромни уши, дълга опашка, скачащо като кенгуру и може да бъде открито в пустините на Монголия и Китай. Интересно е и лекото окосмяване около лапичките, подобно на обувчици. Тези косъмчета позволява на мишките да скачат из пясъка.

    Сред всички бозайници, те са животните, при които пропорцията между тялото и ушите е най-голяма.

    Заснетите от учените кадри показват, че дългоухият бозайник прекарва часовете от деня, заровен в тунели под пясъка. Храната им се състои предимно от насекоми.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Интересто четиво. :angry:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Комодският варан!

    Най-големият гущер на земята - Комодският варан вкарва отрова, подобна на змийската, в тялото на жертвата си, която изпада в шок. Отровата освен това не позволява на кръвта да се съсирва, сочи изследване на австралийски учени, предаде АФП.

    Досега се смяташе, че смъртоносна бактерия, която се размножава в устата на варана, му помага да убие жертвата си. Но снимки от магнитен резонанс за пръв път разкриват наличието на отровна жлеза, в която се събира отрова, предизвикваща шок, която засилва притока на кръв и намалява кръвното налягане, заявиха учените. Ръководителят на екипа от учени Брайън Фрай сподели, че Комодският варан притежава жлеза, съдържаща високо токсична отрова, която предизвиква стомашни спазми, хипотермия и намаляване на кръвното налягане. Отровата не позволява на кръвта да се съсирва, добави той. Подобно понижаване на кръвното налягане води до отпадналост у жертвата и не позволява на отровената жертва да избяга, каза Фрай.

    Остров Комодо е част от групата индонезийски острови и е известен най-вече със своя гигантски гущер-комодския варан, който още бива наричан комодски дракон заради огромните си размери.

    Публикувано изображение

    Местните хора го наричат ора. Комодксия варан е добър пример за това как един вид може да еволюира по необичаен начин на един изолиран остров -превръща се в гигант. Той с право може да бъде смятан за последния жив динозавър - достига до 200 кг. и е дълъг около 3-4 метра. Всъщност през 17 век султан Сумбава пращал на остров Комодо затворници, които разказвали за гигантските гущери, които нападали хората, но никой не им вярвал. Едва през 1910 г. те били видени от холандски мореплаватели, а широко популярни стават през 1912 г. , когато английският изследовател и директор на Природния музей в Бого, Ява - Питър Оуенс публиквал статия за тях. През 1926 комодския варанът е основна цел на експедицията на W. Douglas Burden до остров Комодо, който се завърнал с 12 препарирани и два живи екземпляра, които послужили като вдъхновение за създаването на филма Кинг Конг от 1933 г. Три от тях все още могат да бъдат видени в Американския музей на естествената история.

    Публикувано изображение

    Тези гиганти са се научили да изяждат яйцата си, за да регулират числеността на популацията си, което не е най-мъдрото решение при положение, че са изчезващ вид. Спечелили са си доста лоша слава като човекоядци, макар това да не е така -в менюто им влизат елени, диви прасета, маймуни и събратята от собствения вид. Макар да не се хранят с хора, те са доста опасни, тъй като ухапването им е смъртоносно.

    Комодският варан се среща само на островите Комодо,Флорес и Ринка. Национален парк Komodo, който е резерват на комодския варан включва остров Комодо, Ринка и малкия остров Падар. Местните хора смятат, че драконът носи късмет.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Опосумите (Didelphimorphia) са разред дребни двуутробни бозайници. В разреда се включва само едно семейство Опосумови (Опосуми или Американски опосуми). Те се считат за най-примитивните двуутробни. Зъбите им са със сходни с тези на най-архаичните видове бозайници. Зъбната формула включва пълен комплект от 5 резеца на горната и долна челюст (на долната понякога са 4), 1 комплект (по една двойка на всяка челюст, общо 4) добре развити кучешки зъби, значително по-големи от резците, 3 комплекта предкътници и 4 комплекта заострени кътници, общо имат около 50 зъба, което за стандартите на бозайниците е много. Опашката е дълга, тънка, силно подвижна и мускулеста, тя служи като хватателен орган. Торбичката се отваря назад, но често пъти е неразвита.

    Водят предимно дървесен начин на живот, ловко се катерят. Всички представители на разреда са насекомоядни или хищни. Заемат екологична ниша сходна с тази на разреда на Насекомоядните плацентни бозайници

    Кърмят малките с мляко, подобно на дугите бозайници. Интересно е, че малките се държат хванати с опашките си за майката.

    Публикувано изображение

    И са големи сладурчета :tease:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Светулка

    Публикувано изображение

    Това е насекомо от разред Coleoptera. Мъжките имат добре развити крила и достигат до дължина 4,5 см. Безкрилите червеовидни женски достигат до 4,8 см. и на тях приличат ларвите. Светулките са полезни хищници, които унищожават различни вредители. Най-хищни от светулките са ларвите, които нападат сухоземни охлюви, гъсеници и червеи с меко тяло.

    Светещите органи са разположени най-често в задната част на коремчето на светулката. Самото светене се извършва чрез окислителен химически процес, при който 98% от използваната енергия се превръща в светлина.

    Светулките са най-активни през юни и юли и се срещат из цяла Европа. Те живеят в храсталаците и ливадите и най- вече по хълмовете. Женската светулка няма крила и прилича много на червей. Нощем тя изпълзява от дупката, в която се крие през деня, и увисва на някое клонче или лист. Свива глава и повдига края на коремчето си, което започва да свети, за да привлече мъжкия. Мъжката светулка има големи очи, с които вижда женската, и криле, за да достигне до нея. Женските снасят яйцата върху мъх или в основата на тревните туфи, а ларвите се превръщат в същински светулки чак след три години. Ларвите се хранят с голи охлюви. Светулката и светещият червей са от едно и също семейство. Човек може да види светлината от светулките на разстояние 90 метра. Женските светулки светят само, когато трябва да привлекат мъжката, и угасват, щом се чувстват застрашени. Малките светулки светят само, за да прогонят нападател.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хмм, значи женските светулки светят повече, и то за да привлекат мъжкия. Интересно е да се наблюдава какво правят различните женски, за да привлекат мъжкото внимание :baby:

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хмм, значи женските светулки светят повече, и то за да привлекат мъжкия. Интересно е да се наблюдава какво правят различните женски, за да привлекат мъжкото внимание :baby:

    Същото важи и за мъжките (пауните например) Публикувано изображение
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Най - опасното морско създание на света

    Така нареченият "пищовен рапан" има способността да използва щипките си като свръхзвуково оръжие. Той е способен да спре звуковото предаване на проводниците. Когато щипките му щракнат се образуват балончета, които при сблъсъка си достигат температурата на слънцето.

    Вижте видеото (изумително)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Най - опасното морско създание на света

    Вижте видеото (изумително)

    Бих казала убийствено Публикувано изображение Ама как достига тмпературата на слънцето? Това не ми го побира главата. Така би трябвало да повиши температурата на водата наблизо около него :offtopic_s:

    Шимпанзетата от Фонголи

    Публикувано изображение

    Нови открития потвърждават тяхната еволюционна връзка с човека.

    Зората настъпва внезапно, сякаш невидима ръка се е присегнала и е врътнала ключа за регулиране на светлината. Това е знак за 34-те шимпанзета да се пробудят.

    Все още са в гнездата, които са си построили предната вечер по дърветата на ръба на едно открито плато.

    Дивите шимпанзета не пазят тишина на ставане от леглото. Събуждат се с крясък. За всеки звук, който чувам, си има специален термин - тръбене, лай, писъци, възклицания, - но за новодошлия те се сливат в лудешка, жизнерадостна и набираща сили врява. Няма как да ги слушаш, без да се усмихнеш.

    Това не са шимпанзетата, които вече сте срещали по страниците на National Geographic. Те живеят в осеяната с дървета савана в Източен Сенегал и оттатък границата в Западно Мали. За разлика от по-добре познатите техни роднини от джунглата, шимпанзетата от гористата савана прекарват по-голямата част от деня на земята. Тук свода на джунглата го няма. Дърветата са ниски и растат нарядко - околна среда, която много прилича на открития, покрит с шубраци пейзаж, където еволюирали ранните хора. По тази причина общностите от шимпанзета като групата Фонголи - кръстена на един поток, който минава през територията й - са невероятно ценни за учените, които изучават корените на нашия вид.

    Тропическите примати, които живеели в периферията на тези територии, вече не разполагали с изобилие от плодове и целогодишни потоци и езера. Били принудени да се приспособят, да търсят храна и вода по-надалеч и да започнат да използват други ресурси. С две думи, да станат изобретателни.

    Речни делфини

    Публикувано изображение

    Делфините плуват между дърветата. Извиват гъвкавите си тела, провират се през клоните, увиват се като змии около набраздените стволове. Сред листата се стрелкат зелени риби и розовите като дъвка делфини ги захапват със своите дълги, зъбати „човки". Това се случва по време на влажния сезон в горната част на Амазонския басейн, надолу по течението от перуанския град Икитос. Реката е наводнила джунглата, примамвайки делфините да излязат на лов в гората.

    Амазонският делфин, Inia geoffrensis, се отделил от океанските си предци преди около 15 млн. години - през миоцена. По онова време морското равнище било по-високо, казва биологът Хийли Хамилтън от Калифорнийската академия на науките в Сан Франциско, и големи части от Южна Америка, включително басейнът на р. Амазонка, вероятно са били покрити от плитка солена вода. Когато тя се отдръпнала, предполага Хамилтън, част от делфините останали в речния басейн и от тях произлезли удивителни същества, твърде различни от популярния образ на делфина. Тези речни делфини имат дебели, издути чела и тънки продълговати „човки", с които лесно могат да измъкват рибите измежду преплетените клони или да ровят в тинята за скрити ракообразни. За разлика от морските делфини при тях вратните прешлени не са сраснали, което им позволява да се извъртат под ъгъл до 90 градуса - идеална маневра за провиране сред дърветата. Имат и широки плавници, по-малка гръбна перка (голямата би им попречила да минават през тесни места) и малки очи - те набелязват плячката в тинестата вода чрез ехолокация.

    С тегло до 200 кг и дължина 2,5 м амазонският речен делфин, наричан още бото, е най-големият от четирите известни вида речни делфини. Другите живеят в Ганг в Индия, в Инд в Пакистан, в Яндзъ в Китай и в Рио де ла Плата между Аржентина и Уругвай. На пръв поглед всички те си приличат, но всъщност четирите вида не принадлежат към едно и също семейство. Провежданите от Хамилтън и други специалисти ДНК изследвания показват, че речните делфини са произлезли от древни морски китоподобни (разредът, към който спадат и китовете) поне в три отделни случая - най-напред в Индия, а по-късно в Китай и в Южна Америка - преди самите морски делфини да се обособят като група. Историята им е пример за т.нар. конвергентна еволюция, когато географски изолирани видове с различен генотип развиват близки характеристики, тъй като се налага да се приспособят към сходна околна среда.

    Всяка пролет амазонските речни делфини напускат очертанията на речните корита, за да опитат вкуса на някогашните си местообитания. В резервата „Мамирауа" в Западна Бразилия, където Тони Мартин от Кентския университет в Англия изучава делфините от 16 години, два притока на Амазонка през половината година заливат хиляди квадратни километри гора и я превръщат в огромно море, над което стърчат дървесни корони. Мартин и неговата бразилска колежка Вера да Силва са открили, че особено женските делфини се отклоняват доста навътре в гората - може би за да търсят убежище от агресивните яркорозови мъжки. Женските са предимно сиви, а розовият цвят на мъжките според Мартин и Да Силва е всъщност цикатриксна тъкан.

    National geographic bg

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход