Премини към съдържанието
juventus_fen

Николай Хайтов - "Дервишово семе" - въпроси, есета и анализи

Препоръчан отговор


Трябва ми 1 тема по Литература по възможност за Понеделник Щастието е в пътя на сърцето, Рамадане Благодаря на отзовалите се

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми съчинение на тема "Изпитанията на родовите ценности в разказа Дервишово семе" .. Моля да ми намерита такова съчинение защото ми е за класна и е спешно !


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми Есе на тема "Силата на любовта - универсална човешка ценност " плС ако някои може да ми помогнЕ ..БЛагодаря предварително ! :line dance:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мн спешно ми трябва Изповедта като начин да се построи разказ дервишово семе плс треа ми напражен ако може

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми ЛИС на тема : Конфликтът "природа - цивилизация" в разказа "Дервишово семе" от Н.Хайтов ! Много FAST ми трябва ! ПЛС ! Много ще съм благодарен ! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

трябвами съчинение разсъждение на дервишево семе на тема ''препядствията през една съдбовна любов''

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

моля ви се помогнете ми спешно ми трябва есе на една от двете теми : има ли безизходни ситуации -това е темета отзад на учебника цлед дервишово семе аз и моите родители -а това е темата отзад на учебника след преди да се родя есето ми трябва за утре незнам как се прави моля помогнете ми

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми ЛИС на тема : Традициите на рода и цената на тяхното съхраняване според "Дервишово семе"! СПЕШНО Е! Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

zdraveite trqbvat mi nqkolko temi za kalsna rabota "dervi6ovo seme"sblysykyt mejdu zakonitq na rodoviq moral i svobodniq izbor na lubov . preobyrnatiq patriahalen kosmos v "predi da se rodq"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спешно ми трябва есе на тема - Дългът към рода и дългът към сърцето - Дервишево семе

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябват ми съчинения разсъждения върху следните теми : " Суровите повели на водовия свят в разказа " Дервишово семе" " и "Вечният кръстопът на човешката душа в разказът "Дервишово семе " " . Мерси предварително.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми ЛИС на тема:Картините на света в „Дервишово семе” от Николай Хайтов и в „преди да се родя”

от Ивайло Петров.Много ми е спешно ,дано някой да ми помогне, моля ви!!!! Публикувано изображение ;(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябват ми съчинения разсъждения върху следните теми : " Суровите повели на водовия свят в разказа " Дервишово семе" " и "Вечният кръстопът на човешката душа в разказът "Дервишово семе " " . Мерси предварително.

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”

ЕДНА ДУША НА КРЪСТОПЪТ

Душевното страдание е най-изпепеля¬ващата и самоунищожителна болка, ко¬ято разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях. Неслучайно повечето творци, оставили име в ли¬тературата, разнищват чо¬вешката душа именно 6 миго¬вете на страдание, когато чо¬век е раздвоен и е длъжен да направи своя избор за по-на¬татъшния си път. Универсал¬ната валидност на това със¬тояние на духа обаче се изживява различно от героите на отделните автори в зависи¬мост от тяхното светоусе¬щане, духовна нагласа, манта¬литет и ценностна система. Ако в моменти на върховно изпитание и на страдание болезнено-чувствителните и гравитиращи към крайности¬те герои на Достоевски изби¬рат самоунищожението, то в българската литература при героите на Йордан Йов¬ков например, страданието пречиства, извисява и нравс¬твено преражда човека. Николай Хайтов избира друг ъгъл на полезрение към стра¬данието - като към предизвикателст¬во, което пробужда неподозирана сила у човека. Героите му от „Диви разкази” преодоляват мъката си с достойнство, с гордост и с непогрешим усет за вечни¬те закони в природата и в човешкия жи¬вот. Техният житейски кръстопът неведнъж е белязан от безизходицата 6 да¬ден момент, но способността им стоически да носят своя кръст им помага дори в раздвоението между прошката и възмездието да остават нравствено монолитни личности.

Финалната сентенция на разказа „Дервишово семе”: „На това крьстопътче тъпча сега и не виждам накъде да хвана”, съдържа целия трагизъм в живота на глав¬ния герой Рамадан. Той плаща висока це¬на на родовата традиция и на усилията да запази човешката си индивидуалност. Не само в края на разказа, когато е при¬нуден да избира дали да отмъсти на чо¬века, погаврил се с любовта му, или да остане Верен на същата тази любов, но и в целия разказ Рамадан най-често е на кръстопът. Душата му е разпъвана на кръст още по време на неизживяното докрай юношество, когато в ролята си на преждевременно станал съпруг изби¬ра влюбването и нежността пред наси¬лието над крехката Силвина. Драматич¬ното противоборство у него се развих¬ря с опасна сила, след като не успява да опази любимото момиче от чуждото насилие. Заставен от дядо си под клетва да отложи отмъще¬нието си с години, той си на¬лага с нечовешко усилие да из¬пълни дълга си към семейно-родовите закони и да продължи рода. Дълъг път извървява Рамадан до последния кръсто¬път, пред който го изправя неговата трагична любов и на който той -добрият и ви¬соко нравствен човек- ще ос¬тане вероятно дотогава, до¬като съдбата се разпореди.

Рамадан е типичен Хайтов герой, който в твърде ранна възраст и в много сгъстен ин¬тервал от време трябва да понесе силата на първата си любов и изключително жес¬токата раздяла с нея и с надеждата си за щастие. В ис¬тинския смисъл на думата той и Силвина са жертви на родовия морал, изрично защи¬таващ преди всичко интересите на об¬щността, а не чувствата на отделна¬та личност. Онова, което за семейно-родовата общност е безсилие на невъзмъжалото момче да изпълни съпружеските си обязаности, от чисто човешка гледна точка и особено от позициите на съвременния читател, е всъщност отрицание на грубата сила и отказ от насилие над момичето, в което се влюб¬ва за цял живот. Още при този пръв кръстопът в живота си юношата Рамадан проявява своята чувствителност и доброта, разминаващи се рязко с общо¬приетото и осветено от родовия мо¬рал консуматорско отношение спрямо жената. За него Силвина не е вещ, не е средство за продължение на рода и за за¬пазване на толкова таченото от дядо му „дервишово семе”, а любимата девой¬ка, излязла сякаш от приказките и от мечтите му. Колкото по-възторжено, чисто и светло е любовното чувство между двамата съпрузи-полудеца, тол¬кова по-поругаваща и убийствена е про¬дажбата на Силвина от по-големите й братя и последвалото й отвличане. Страданието и потресът от раздяла¬та превръщат Рамадан в мъж, и то без¬крайно озлобен и нещастен, доста по-рано от естественото му физическо възмъжаване.

При първия си кръстопът в живота - между любовта и примитивното кон¬суматорско отношение към жената - Ра¬мадан избира нестандартния за среда¬та си път и скъпо заплаща за това. Той отказва да препотвърди безусловно традиционните повели на семейно-родовата общност, и не само в душата си, но и с цялото си същество въстава срещу тях. Докато дядото е загрижен единствено за продължението на рода, Рамадан отстоява и изстрадва право¬то си на любов, на личностно предпочи¬тание и на свободата, ако не веднага, то поне в бъдеще да се разпорежда сам със себе си и със своите чувства. Той временно тръгва по отъпкания от предци¬те си път, временно се подчинява на изис¬кванията на родовия морал и на волята на дядо си да запази и да пренесе през вре¬мето с потомците си „дервишовото се¬ме”. Жертвата е пренесена, повторна¬та женитба без любов е осъществена, новият наследник на рода се появява на бял свят, а в предсмъртния си час дядо¬то му връща свободата да отмъсти на Руфат за кражбата на Силвина.

Освобождението от дадената клет¬ва и възстановеното равновесие в рода оставят обаче Рамадан сам с нещасти¬ето му, с озлоблението и с нечовешко¬то страдание да гледа в съседния двор тържеството на съперника си и траге¬дията на любимата жена. Вторият кръс¬топът в живота на Рамадан е още по-болезнен и по-продължителен от първия, защото е изцяло под сянката на злото и жаждата за отмъщение. Рамадан изживява тайно и мъчително своята драма, когато ден и нощ наблюдава през проби¬тата от него в плевнята дупка бурно¬то съпружество на Руфат и Силвина и когато злото все повече изпълва душа¬та му. В горестната си изповед пред раз¬казвача, героят сам се сравнява с „чучело, пълно със слама”, само че неговата слама е злото, което единствено го държи на крака, кара го да яде, пие, оре и работи подобно на другите, но душата му в то¬ва време се разтерзава. Може би в това образно сравнение Хайтов перифразира мисълта на Балзак, че „страданието е же¬лезният прът, който скулпторите поста¬вят в глинената маса, и че то я поддържа, то е силата.” Във всеки случай, „сламата-зло”, изпълваща и измъчваща Рамадан, не го довежда до престъплението и не го опустошава в нравствено отноше¬ние. Родовите ценности за семеен дълг, приличие и морал, поне докато децата му са още малки - го спират пред реши¬телната крачка. Оказва се че дори кога¬то героят ги проблематизира, оспорва или подлага на преоценка, той пак не ги отхвърля, защото те са дълбоко вкоре¬нени у него.

Животът обаче постепенно променя ситуацията и в развитието на дейст¬вието в разказа Рамадан стига до тре¬тия, пак драматичен, но в същото вре¬ме и парадоксален кръстопът. Той е ис¬крено убеден, че трябва да отмъсти на насилника, който навремето му е от¬нел любимата жена и му е погубил жи¬вота. Рамадан е в пълното си право да се разплати най-после с него, защото така му диктуват и поруганата незабравена през годините любов, и нещас¬тната съдба на измъчваната от съпру¬га си Силвина, и вроденото му чувство за справедливост. Отмъщението се превръща в единствен негов нравствен императив и се препокрива освен това и с представите на родовата среда за чест и дълг, които не се афишират от¬крито, но се подразбират. Съдбата оба¬че решава друго- престъпникът Руфат тежко заболява и остава напълно без¬помощен на ръцете на Силвина. От лю¬бов, милост и състрадание към нея Ра¬мадан започва отново да отлага отмъ¬щението си и самоотвержено й помага да се грижи за съпруга си. Любовта му към Силвина се оказва по-силният нрав¬ствен императиви надделява над жаж¬дата за отмъщение. Той не може да от¬мъсти на насилника, защото повече от всичко държи на някогашната си любима, която през всичките тези години е била и е останала смисълът на живота му.

Когато душата е на кръстопът - осо¬бено на кръстопът като този, пред кой¬то застава Рамадан в навечерието на старостта, човек проявява своя истин¬ски морален облик. Любовта не би има¬ла такава решаваща и притегателна си¬ла за героя на Хайтов, ако този герой не е високо нравствена и благородна лич¬ност, подчиняваща се на висшия ети¬чен закон да прави добро, а не зло, дори на врага си. Всъщност не е ли най-голя¬мото възмездие за стореното някога зло да пренебрегнеш и да изоставиш възможността за отмъщение? Руфат е по своему наказан, защото е изпаднал до положението да дължи своето същес¬твуване на грижите и милосърдието на човека, на когото цял живот се е надс¬мивал и когото е наранявал. В странна¬та си мисия на болногледач на Руфат, Рамадан неведнъж се доближава до съд¬боносния кръстопът на отлаганото и незабравеното отмъщение, в който то си оставало-ясната наглед посока. То¬гава му се приисква да възтържествува над повалилия се от болестта насилник или поне да му демонстрира любов¬та си към Силвина, но тя го спира. Сил¬вина се оказва достойна за благородст¬вото и вътрешната сила на човека, ко¬гото тя също не престава да обича през изминалите страшни за тях години. Ду¬мите й: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!", скрепяват още повече любовта и единомислието, които ги свързват. В устата на Силвина и в поведението на Рамадан повествователят сякаш потвърждава известната мисъл на Марк Аврелий: „Истинският начин да отмъстиш на врага си е да не приличаш на него.”

Героят на Хайтов завършва своята пълна с отчаяние изповед със съзнание¬то за безизходицата, в която е изпад¬нал, но от изминатия до този момент път става пределно ясно, че Рамадан не ще кривне към злото. Нравственият му избор вече е сторен и той няма да се раз¬мине с любовта, добротата и опроще¬нието в тяхно име. В „Дервишово семе”, както й във всички останали разка¬зи от сборника „Диви разкази”, трагиз¬мът и величието на необикновените в своята духовна чистота герои ги приближават към идеала за човечност и дори ги митологизират, но това не буди съп¬ротивата на запленения от тях чита¬тел.

eto dano pomogne :comp_virus::)

Редактирано от bufuy (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми съчинение-разсъждение на тема "Дервишово семе - послание за любовта и милосърдието".Благодаря ви предварително! Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

Редактирано от kateto_bgm (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

hi na vsi4ki...trqbva mi ese po temata''S lubov se prevazmogva i nai silnata bolka'' Публикувано изображение plssss Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

хора,здр,трябва ми ЛИС на тема "Пейзажът като част от родовото пространство в елегията "Скрити вопли"",благодаря предварително :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

моля помогнете спешно трябва ми есе на тема : Дългът към рода и дългът към сърцето много ще съм Ви благодарен :):)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте трябва ми план за Дервишово семе моля ви спешно е ето скайпа ми paco_fena който намаери да ми го прати моля ви

Редактирано от brainiac1990 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

трябва ми образа на дядото много ви моля ....... спешно е

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми есе на тема ,,Един ден без човешка реч'' ,,Диалог със себе си'' ,,Моменти в които съм се чуствал везрастен'' или ,,Черногледство'' Едно от тези 4 есета ми трябва Спешно е!!! Моля ви помогнете.... Спешно е!!!

Редактирано от Evilzz1 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми есе на тема ,,Един ден без човешка реч'' ,,Диалог със себе си'' ,,Моменти в които съм се чуствал везрастен'' или ,,Черногледство'' Едно от тези 4 есета ми трябва Спешно е!!! Моля ви помогнете.... Спешно е!!!

Пешоо,Пешо ако искаш аз мога да ти дам ама треа да си платиш,нали знаеш информацията струва пари :hush:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.