juventus_fen

Николай Хайтов - "Дервишово семе" - въпроси, есета и анализи

    575 мнения в тази тема


    Много спешно ми трябва есе за Любовта и омразата в Д.с.Ако можете помогнете

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хора много спешно ми трябва тема по разказът на Николай Хайтов-"Дервишево семе"-Една съдбовна любов "

    много ви се моля темата ми е за утре, а аз съм първа смяна .

    help me Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

    тук http://belschool.net/domashniraboti.php?cl...%BB%D0%B0%D1%81 още много теми със същото заглавие, тази ми хареса най-много, на Мартин от 8а клас.

    ЕДНА СЪДБОВНА ЛЮБОВ

    (съчинение разсъждение)

    Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов ”Дервишово семе”,провокира у читателя размисли върху ролята на съдбата и хуманните ценности в човешкия живот.

    В монологичната форма на повествованието убедително звучи споделената мъка,наслоявана през един дълъг житейски път.

    В повествованието си Хайтов тръгва от мотивите за рода и родовите ценности, но набелязва като извор на основен драматичен конфликт съдбовните превратности на любовта и омразата.

    Сърдечните чувства се оказват водещ мотив при определяне на човешката участ.Сърцето е господар на времето.То е символен израз на емоционалните преживявания.Героят на разказа споделя ”Сетне какво се случи,мина ей от тука,през сърцето го прекарах!”

    Изборът,който и сърцето прави е доминантен и определя поведението и възприятията на Рамадан,както и взаимоотношениятра му с другите герои.

    Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ”…то ,сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие,отскубнаха ми го заедно с корена.”

    Щастието е част от житейския кръговрат.Отнето, то нарушава хармонията и живота спира.Съдбовната нишка е прекъсната.Нито в моралните закони,нито в религиозните може да се намери оправдание за стореното зло: ”Чучело вуидял ли си натъпкано със слама?…Моята слама беше злото!…Злото , дето щеше да направя на Руфата.То ми беше се в акъла и под халището и на къра.И денем и нощем…” Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа и тялото му,отнема жизнените му сили. Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция-възможността да се продължи Дервишовия род: ”…най-сетне сламата в чучелото се подпали,треска ме затресеи се разболях.Тогава дядо се уплаши.Не за мене,а за дервишовото семе.”

    Рамадан разбира ”Коя?”, ”Каква?” е избрана да бъде негова жена чак вечерта.Ритуалните детайли не са от особено значение: ”Припял ни беше ходжата,притупал ни беше тъпанът…”Оказва се все пак,че интересът към другия в този наложен съюзе е жив и това радва сърцето на младото момче.

    Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето:”…видях момиче като пеперуда,бяла като мляко със замиглени очета,ей такива!”Всичко започва като игра, в която неусетно се завързват сърцата на Рамада и Силвина.Влюбеният Рамадан се захласва сякаш от самото слънце огряло и къщата и сърцето му.Дори небесното светило не може да се мери с любимата.

    Рамадан и Силвина съхраняват любовта си цели четиридесет години,въпреки превратностите на човешката им орис.Всеки ден където и да е той бърза да се прибере и да види поне за миг Силвина през дупката на плевнята.Заради този скъпоценен миг все стиска зъби и търпи до жадуваното отмъщение: ”Ако я видя-смъкна и отрова и умора,ако не я видя,цяла нощ скърцам със зъбите на Руфата-дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам..Много пъти съм решавал да го свърша, но когато си помислих, че в затвора няма дупчица да има към Силвина-отмалявах и отлагах…”Едно необичайно прозорче спасява душата на Рамадан поне за кратко време от мъките,на които е подложен.Целият ред на духовни ценности е разрушен.Връща се към първичния хаос,от който се раждат злобата и омразата,а човекът Рамадан се превръща в чучело без сърце и душа.Болестта на Руфата е като наказание от природата за злото,което носи в себе си, но това не удовлетворява Рамадан.Той жадува пълно отмъщение над омразния душманини най-вече да прегърне своятаСилвина, да живее с нея както мъж със жена,но помежду им е ”вдървеният Руфат,лежи,не мърда.”

    Със злото в душата си Рамадан гори най-вече себе си когато си представя своя враг Руфат,когато крои планове за отмъщение :”Триста пъти съм го трепал и съживявал.Главата ми гореше!Хиляди пъто го клах и драх.Ръцете се напрягаха,зъбите ми скърцаха.Докато най-сетне сламата в чучелото се подпали.”

    Невъзможната любов между Рамадан и Силвина не топли истински сържата,защото там има премного лед и скреж.Удивително е че Рамадан и Силвина успяват да съхранят у себе си любовтта, а Силвина и една надмогваща омразата милост,която я извисява над първичното чувство за мъст.

    Неслучайно тя спира Рамадан да излее жаждата си за отмъщение над Руфат”Стига ни вика че сме тука.Ако той беше звяр,не ставай и ти!” В името на любовтта си към Силвина героят е готов да прекрачи ненавистта си към този,който го е държал дълги години ту в огън,ту в лед: ”…видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората,сухи дърва за Руфатя да бера…”

    Драматична е съдбата на Хайтовия герой,но той я приема накрая с примирение и надежда,че можеда се случи очакваното чудо-да оживее отново щастието му.А дотогава той остява в сложния възел,завързан много отдалеч и белязал живота му с любов и омраза еднакво силни и паметни.

    Здравейте!Трябва ми план тезис на една от двете теми

    "Изповедта в Дервишово семе"или"Любовта и дългът към семейството"

    Ами план тезис има в темата, коментар 58, той е за конфликта в разказа, който е точно между любовта и дълга, така че ще ти свърши работа. Само го пооправи да не се споменава толкова често думата "конфликтът".

    А иначе ето една темичка, която би свършила чудесна работа за

    "Любовта и дългът към семейството"

    (съчинение върху раэкаэа '' Дервишово семе'' от Николай Хайтов)

    Раэкаэът ''Дервишово семе'' от Николай Хайтов е поглед към миналото и към патриархалните ценности.Творбата поставя в центъра на повествованието силата и устойчивостта на родовата традиция и отстояването на личността в нея.

    Родовият свят е прост и първичен.Новото трудно си пробива път в него,а строгите му эакони пренебрегват эначението на човека.Той не живее със съэнанието эа лично присъствие, а е частица от рода и се подчинява на негдфите повели , свърэани с кръвната връэка,брачната връэка и родовото имущество.В тоэи свят са беэ эначение личните чувства и преживявания.

    Така се решава съдбата и на главния герой в раэкаэа.

    Едва четиринадесет годишен Рамадан трябва да бъде оженен,эа да продължи Дервишовия род.Той не е попитан иска ли да се ожени или не и дори не му каэват коя е булката:''Мене ме не питаха''. Эа такиа работи тогава не питаха:''дето се женеха''... Рамадан не е уэрял эа брак,алародът не се интересува от това.

    В тоэи свят от голямо эначение са продължението на рода и трудовата дейност.Рамадан трябва да бъде оженен,эащото ее нужна работна ръка:".......ала на баба дясната иръка се вдърви ,та нямаше кой къщната работа да върши".Но има и по-важна причина-да се проаължи Дервишовия род.Старейшината "стар бубайка" каэва: "Ти эа семе ще ми трябваш,няма да мърдаш!Тук искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи до се трепеш, където искаш".

    Макар и млад, Рамадан трябва да се ожени,эащото нака повелява родът.Бъдещите младоженци трябва да се подчиняват и да иэпълняват родовите традиции и эакони.Женитбата е сделка.Мислите и чувствата на младите нямат эначение.Иэпълнена е родовата повеля-съэдаване на семейството.

    В творбата много внимателно е описан моментът, когато младоженците остават сами и трябва да поставят началото на проаължението на рода.Така и мъжете,и жените ще се простят с детството и ще поемат бремето на живота.

    Ала между Рападан и жена му Силвина не се осъществява истинска брачна връэка,а само любов.Това велико чувство остава в сърцата им,когато братята на Силвина я омъжват эа друг.Рамадан търси своето иэгубено щастие и е готов да наруши родовата традичия.Но отвличането на Силвина дт братята и не противоречи на родовите эакони,понеже Дервишовото семе още не е посято.Нито Рамадан,нито Силвина са сспособни да се борят эа свето щастие,эащото са част от рода и трябва да се подчиняват на неговите традиции.

    Эа продължи рода,Рамадан се оженва отново и всичко върви по эакон и род-така както повелява патриархалният свят.Минават се много години,ала преэ всичкото това време

    двамата Рамадан и Силвинане се откаэват от любовта си.Те са принудени да я крият дълбоко в сърцата си , эащото моралът не раэрешава да раэкрият чувствата си и в думите им продължава да гори пламъкът, който ги тегли един към друг.

    В душата на Рамадан се таи отдавна породената омраэа към Руфат-съпругът на Силвина.Той ще остане негов эаклет враг, эащото е отнел смисълът на живота му.Героят иэмисля все по -страшни и жестоки накаэания эа своя враг,но те остават само в съэнанието му.Отмъщението не се осъществявява,эащото любовта не може да расте върху нарушения эакон на битието.

    Рамадан и Силвина не постигат ричното си щастие,то не е въэможно в свят ,подвластен на родовите эакони.Чреэ любовта си те успяват да оцелеят в тежкото ежедневие,лишено от радост.Двамата са дотолкова подчинени на рода,че накрая Рамадан е принуден да се грижи эа собствения си враг в последните му дни.

    Героят на раэкаэа "Дервишово семе" от Николай Хайтов,иэвървявайки пътя към себе си,достига до истината,че чувствата направляват човека.Родът повелява своите эакони,но истината има право на иэбор,эа да живее в мир със себе си и със света.Не е въэможно да се постигне щастие,акосе иэбере само любовта-трябва да се потърси хармониия между тях.

    Илияна от 8.а

    Много спешно ми трябва есе за Любовта и омразата в Д.с.Ако можете помогнете

    АБЕ ЧОВЕК та есето е на първата страница още, коментар 5 :whist:

    Eто едно ЛИС на тази тема, защото в коментар 30 бях дала само план на тази тема:

    ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА –НЕРАЗПЛЕТЕНИЯТ ВЪЗЕЛ НА ДВЕ ЧОВЕШКИ СЪДБИ

    В монологичната форма на повествованието от Николай Хайтов – ”Девришово семе”,убедително звучи споделената мъка,наслоявана през един дълъг житейски път.В съдбата на главния геройоткриваме трагизма на изпепелената човешка душа,устремена отначало към щастието,но принудена да премине от любовта към болката и омразата,за да достигне момента на пречистването, като стори добро на най-големия си враг.

    В произведението си Хайтов разказва за две човешки съдби, вплели се в неразделния възел на любовта и омразата.

    Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето -Силвина.Възелът между тези две най-силни чуства се затяга,когато братята на Силвина я вземат от ръцете на Рамадан.Тогава той се връща към първичния хаос,от който се раждат злобата и омразата.

    Героят на разказа споделя: ”Сетне какво се случи,мина ей от тука,през сърцето го прекарах”

    Изборът,който сърцето прави е доминантен и предопределя поведението на Рамадан,както и взаимоотношението му с другите герои.Омразата се ражда на място определено за любовта.Тя залива всичко по пътя си.Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ”…то,сърцето се навивало,навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие,отскубнаха ми го заедно с корена.” Рамадан намира дълбоко в сърцето си само омраза,която времето не успява да угаси:”Чучело видял ли си натъпкано със слама?…Моята слама беше злото!…Злото,дето щеше да направя на Руфата.То ми беше все в акъла.” Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа и тялото му.Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция- възможността да се удължи Дервишовия род: ”…най-сетне сламата в чучелото се подпали,треска ме затресе и се разболях.Тогава дядо се уплаши.Не за мен, а за Дервишовото семе.”

    Рамадан разбира ”Коя?” ”Каква?” е избрана да бъде негова жена чак вечерта,защото старейшината на рода прави този избор.Ритуалните детайли не са от особено значение: ”Припял ни беше ходжата,притупал ни беше тъпанът…”Оказва се все пак, че интересът към другия е жив и изненадата радва сърцето на младото момче.

    Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето: ”…видях момиче като пеперуда,бяло като мляко,със замиглени очета,ей такива!”Всичко започва като игра,в която неусетни се завързват сърцата на Рамадан и Силвина.Момичето носи едно ярко излъчване:”Старата ни къща бе огряла като слънце.Най-силно въздействат косите и.: ”Имаше едни коси,ей от тук ако ги видиш руси!Ако се поместиш малко видят ти се червеникави, като че греят. Още като се преместиш-жълто злато като живо заиграваше по тях!” Рамадан и Силвина съхраняват любовта си цели четиридесет години,въпреки превратностите на човешката им орис.Всичко което се случва в битеен план през годините преминава покрай героя на Хайтов,без той да усети смисъла му.Присъствието на жена,деца,внуци не докосва сърцето му .Той дори не ги назовава с имената им поотделно..За него те са само изпълнен дълг към рода и продължението му.Спазена е волята на традицията.Но за Рамадан Дервиш сякаш е безпаметно участието му в повелите на рода.Запазена е само любовта както и омразата в сърцето сплетени в трагичен възел.,за който сякаш няма разплитане,няма истинско освобождаване на духа.

    Невъзможната любов между Рамадан и Силвина не топли сърцата,защото там има премного лед и скеж. Удивително е обаче,че те успяват да съхранят тази любов,а Силвина и една надмогваща омразата милост,която я извисява над първичното чувствои за мъст.Неслучайно тя спира Рамадан да излее жаждата си за отмъщение над Руфат.: ”Стига ни, вика ,че сме тука.Ако той беше звяр не ставй и ти!”В името на любовта си към Силвина,героят е готов да прекрачи ненавистта си към този,който го е държал дълги години ту в огън, ту в лед: ”…видя ли очите на Силвина, вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората,сухи дърва за Руфата да бера…”

    Драматична е съдбата на Николай Хайтовия герой,но той я приема с примирение и надежда,че може да се случи очакваното чудо-да доживее отново щастието си.Дотогава той остава в сложния възел,завързан много отдалеч и белязал живота му с любов и омраза, еднакво силни и паметни

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Някой може ли да ми помогне.Трябва мисъчинение разсъждение на тема Любовта и драмата между Силвина и Рамадан.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Някой може ли да ми помогне.Трябва мисъчинение разсъждение на тема Любовта и драмата между Силвина и Рамадан.

    Отидох на първа страница и открих поне три теми, които стават за твоето заглавие, даже първото, което видях беше ЛИС за драмата между двамата. Има итема по-нататък някъде в темата Любовта и раздялата, пак става, въобще трябва човек малко да раздвижи сивите клетки Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми съчинение разсъждение на тема: Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето.

    Виж дали това ще ти помогне.

    Ред. от арти: Тази тема е "Основният конфликт в разказа Дервишево семе"

    Мисля че това е подходящо но не ме задоволява като обем.Някой може ли да помогне,защото все нещо ще измъкна и от другите теми но те са много а и нз дали ще е точно Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми съчинение разсъждение на тема: Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето.

    Мисля че това е подходящо но не ме задоволява като обем.Някой може ли да помогне,защото все нещо ще измъкна и от другите теми но те са много а и нз дали ще е точно Публикувано изображение

    размърдай си мозъка и ще можеш със свои мисли поне още малко да допълниш! вчера ми трябваше ЛИС на същата тема в началото на тази тема има план към нея(коментар 58) написан от arti който може да ти помогне много !използвай и него ако искаш ;):P;) Редактирано от Mary Blue (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ако някой може да помогне по темата "Кръстопътя в душата на героя разказвач" ще съм му адски благодарен :) За утре ми е Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Може ли някой да ми даде темата "Може ли любовта да наранява " , благодаря предварително :sobbing: П.С.Темата е съчинение-разсъждение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много спешно ми трябва есе за Любовта и омразата в Д.с.Ако можете помогнете

    Арти много ти благодаря :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ако някой може да помогне по темата "Кръстопътя в душата на героя разказвач" ще съм му адски благодарен :clap: За утре ми е Публикувано изображение

    ЛИС на подобна тема ("На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана...") ми трябва и на мен. Надявам се някой успее да помогне.

    Благодаря предварително!

    EDIT:

    Съчинението ми трябва за понеделник.

    Редактирано от Kornography (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ЛИС на подобна тема ("На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана...") ми трябва и на мен. Надявам се някой успее да помогне.

    Благодаря предварително!

    EDIT:

    Съчинението ми трябва за понеделник.

    Заповядай!

    Кръстопътят в душата на героя разказвач

    ”На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието , които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата любов,страстната омраза, отчаянието и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост , която ще го превърне в истински благороден човек.

    В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект. Главният герой(който всъщност е разказвач)се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея(зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя. Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си. Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастлив - краткият, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен - обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да е тя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния герой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне.

    Така изведнъж детето у него си отива и идва големият мъж, който е готов да отмъсти за любимата, да я спаси и върне при себе си. У него се поражда мъст, озлобление към този, който се е осмелил да стъпче любовта му, което нараства за да се прероди в дива ярост........, но и в една обуздана, все пак, злоба. Рамадан се примирява с участта си. Но в душата му вече са посети семената на омразата:" Тука, в сърцето сто пиявици като че се бяха впили". Всичко, което изживява от тук насетне го пробожда до смърт. Но лесно се мре, трудно се живее. Макар, че сърцето му е празно и тъжно, разума у него крещи:"Бори се, отмъсти..". Жаждата за мъст става неговият "двигател".

    Но той проявява здрав разум или страх, кой знае, и затова не успява да намери сили в себе си да действа по единствения начин в такъв случай - отмъщение на всяка цена. Той осъзнава в себе си , че ще загуби и най - малката надежда, да бъде до своята любима: "В затвора нама дупчица да има към Силвина." И след всички разгорели се у него размисли и страсти той се оставя на течението да го носи, да го блъска с надеждата един ден да го изхвърли на брега, където може би ще го завари неговата мила Силвина. Но сега той се носи по "реката на живота" сред буря от чувства разкъсващи сърцето му.

    В битието често се стига и до парадокси и обрати, за които нито сме мечтали, нито сме си мислели, че са възможни.

    В такъв един парадокс попада и Рамадан. Той се вплита в него доброволно, само за да бъде оправдано близо до своето цвете - Силвина. Отново се променя човекът у него и пак заради пустата любов. Казват, че с времето любовта остарява и се уморява, но при него не е така - тя расте през цялото време, всеки ден, всеки час.

    Парадоксът идва от факта, че Рамадан проявява състрадание не само към Силвина, но и към самия носител на всички негови мъки - Руфатя, към онзи, който цял живот му е горил душата. Сега той вижда, колко безпомощен и слаб е всеки и най - вече се радва и наслаждава на факта, че Руфатя няма да може да се наслаждава и да мачка неговата Силвина.

    Сега, когато мъжът й е безпомощен и болен, смъртта му би била лесна, спира го единствено молбата на любимата му, да не се превръща в злодей, заради човек, с който не си струва да си цапаш ръцете. И той пак е силен и пак заради нея. Проявява за пореден път благоразумие и характер на благороден човек, помага на заклетия си враг, без да се превръща в слаб и безволев роб на чувства.

    И понеже цялото човешко съществуване е серия от изпитания, от повтаряния опит за "смъртта" и "възкресението", "светлината" и "мрака", Рамадан продължава да тъпче по своя съдбовен, свише предопределен кръстопът. Ако през главата на "дивия" Рамадан минават помислите за убийство, ритуализираният и опитомен от любовта Рамадан - за врага си се грижи като за собствен брат. Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж, избира правилния път. Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името на по възвишени ценности. Но най висша от тях остава любовта.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ARTI ще можеш ли да ми дадеш ЛИС на "Дервишово семе". Темата е "Основния конфликт" в разказа, че ми трябва до понеделник. Адски ще съм ти благодарен

    Редактирано от The Grand Master (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ще ми дадете ли едно есе на тема Любовта и омразата в Дервишово семе.Моля ви,трябва ми за понеделник...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! Някой може ли да ми намери литературноинтерпретативно съченение на тема Суровите закони на родовия свят в разказа "Дервишово семе"? Благодаря ви предварително! Аз търсих на предните страници, но не открих подобно заглавие ...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Извинявай МАРВИ ама ти май не си мн умен.Иди на 1 страница и виж 5 коментар

    Любовта и омразата в разказа "Дервишово семе" на Хайтов - есе

    изт.: http://lod-server.org/portal/readarticle.php?article_id=40

    Ред. от арти

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Виж дали това ще ти помогне.

    Ред. от арти: Тази тема е "Основният конфликт в разказа Дервишево семе"

    Ред. от арти: Отидете на първа страница и темата за Основният конфликт е един от първите коментари по темата! Благодаря Blader.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето Ви една тема може да ви помогне Публикувано изображение

    Дългът към сърцето и дългът към рода

    На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието , които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата лщбов,страстнат а омраза,отчаяние то и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост , която ще го превърне в истински благороден човек. Чрез “аз”- повествованието авторът навлиза директно в темата за противоречията между старото и новото мислене в едно родово общество . Рамадан не прави обстойни разкрития за своето минало , нито за традиционната добродетелност на патриархалното възпитание. Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан . Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права.Нарушаван ето им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си , така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава , а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – “вапцани” или “сури” да са потурите за сватбата . Дотук традиционното послушание е основна характеристика на момчето. Героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот .Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга . Радва се на нейния смях , на косите , на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока , красивата Силвина от нейните братя . Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразара. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат. Може ли човек с толкова малък житейски опит да защити правото си на лично щастие ? Представени са два типа мислене : на търсещия себе си дух (Рамадан) и този на първичния притежател(Руфа т). Унижението и оскърблението, на които е подложен Рамадан , го карат да мечтае за отмъщение. Само една искра е нужна , за да възпламени чувствата и да тласне младежа към престъпление. Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката ,злобата и огорчението . Изпраща го далеч от Силвина , докато помъдрее и “душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Но дали така лесно може да бъде заличена една истинска любов ? Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи :”Ако той беше звяр,не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан. Конфликът между героите е решен на твърде висока цена – една неизживяна , невъзможна любов , която обаче не спира да управлява живота и на двамата герои. Любов , която нищо и никой не може да изгаси , независимо от трудността на ситуацията . Подложена на изпитания тя устоява и се запазва , като съхранява човешкото . Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името на по възвишени ценности. Но най висша от тях остава любовта.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Един приятел ме помоли да попитам.. трябва му една тема върху "Дервишово семе".Тя е: "Неразрешимият конфликт в душата на Рамадан" Ако може някой да помогне :wors: ще съм му благодарен! :wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! Някой може ли да ми намери литературноинтерпретативно съченение на тема Суровите закони на родовия свят в разказа "Дервишово семе"? Благодаря ви предварително! Аз търсих на предните страници, но не открих подобно заглавие ...

    Суровите повели на родовия свят в “Дервишово семе”

    Автор: Терзийска

    Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.

    Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата . Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа , а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.

    Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката, тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.

    Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждане то и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.

    Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.

    Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”

    Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.

    Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.

    Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколебана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.

    Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.

    С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, “Дервишово семе” внушава идеята , че човешката индивидуалност се ражда именно тогава ,когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране. Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си,с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му.

    или ЛИС-ие от коментар 66.

    Един приятел ме помоли да попитам.. трябва му една тема върху "Дервишово семе".Тя е:

    "Неразрешимият конфликт в душата на Рамадан"

    Ако може някой да помогне :wors: ще съм му благодарен! :)

    Това трябва да ти свърши работа, източник www.belschool.net, да благодарим на децата от 8 клас:

    Рамадан от “Дервишово семе “ на Николай Хайтов

    Съчинение характеристика

    “Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели. Основната идея на разказа – да бъдат проблематизирани семейните традиции, е реализирана най-вече чрез образа на главни герой – Рамадан. Единственият наследник на Дервишовия род е съдбовен носител на проблема за примирението с вечните родови ценности, довело до сблъсък на човека със собствената му съдба.

    Появата на Рамадан е още в първото изречение на разказа. Героят сам разказва историята си от погледа на един вече възрастен мъж. Той споделя с читателя своите житейски принципи. Николай Хайтов му прави кратка биографична характеристика: “Бях тогава на четиринайсет ненавършени години...”. Рамаданчо, сирак по неволя, е израснал със своите баба и дядо. Старият Асан е верен на семейните ценности и обичаи. Решавайки да ожени внука си без неговото съгласие, той доказва своята вярност на традицията ,в която има своенравност и егоизъм. В името на продължението на рода той е готов да пренебрегне чувствата на другите. Рамадан е принуден да се ожени за нелюбим човек, когото дори не е срещал. Детското в него все още живее. Той не е подготвен за семейния живот и задълженията на съпруг.

    Преди съдбовната среща на младоженците дядото заповядва на Рамадан: “Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!” Оставайки насаме, децата търсят път един към друг. В речта на Асановия внук откриваме неговата срамежливост и детска невинност: ”Срам ме е!” Пряката реч на героя в разказа е умерена, но чрез нея откриваме основни черти от характера му – той е тих, примиряващ се с положението си и приемащ действителността такава, каквато е. Словото му изгражда цялото произведение, разказвайки за тежката му съдба.

    С течение на времето се поражда любов между Рамадан и Силвина. Доказателство за това са речевата и социалната характеристика, които Николай Хайтов прави на героя си. Той не говори за нищо друго ,освен за любимата си, тъй като нищо друго не го интересува. В смисъл на живота си той превръща именно тази невъзможна любов. Търсейки начин да върне любимото си същество, той загърбва настоящия си живот и семейството си, като избира отмъщението за своя цел.

    Героят споделя чувствата си с читателя като със свой приятел. Той искрено разкрива болката от изгубената любов и дори на края на разказа иска съвет: “Ако ти можеш да ми кажеш – кажи, ако ли не – помагай да качим дървата на магарето...”. Изцяло обзет от страдание, Рамадан търси справедливост: “И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема...”. Разказът е изпълнен с мъката, болката и страданието на героя.

    Разказът на Николай Хайтов поставя още един въпрос - за отмъщението, към което мислено, но не и с поведението си, върви Рамадан от мига на раздялата си със Силвина. Той все още не е готов да обича неприятеля си и да се моли за него. Далеч е той от всеопрощаващата любов на Силвина, макар че и в неговото съзнание мисълта за отмъщението е грешна. Над омразата и жаждата за мъст е истинският път за душата, който спасява човека от злото и греха.

    Любовта на Рамадан към Силвина нравствено пречиства душата му и той преодолява злото в себе си. Любовта го прави силен и вътрешно свободен да погледне отстрани страшния “възел” на съдбата си. Рамадан е открил в нравственото милосърдие истината за човешката природа, застанала на кръстопътя на родовия закон и любовта.

    Рамадан е човек с тежка съдба, който е поставен пред много изпитания. Животът му се оплита във възела на любовта и омразата. Притиснат от обстоятелствата, той живее като насън, чакайки своята любов.

    Рамадан

    Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор ,за отмъщението и любовта ,за егоизма и правото на щас-

    тие.В него е описана съдбовната любов ,пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.

    Още в самото начало на разказа читателят се запознава с незавидната съдба на героя-разказвач:"Бях тогава на четиринадесет ненавършени

    години(...)и дядо впря очите си в мене да ме жени.".Така , в типично патриархалния стил на родовите взаимоотношения дядото на осиротелия Ра-

    мадан решава да го задоми.Така юношата е лишен от личен избор.До деня на сватбата малдият герой е в абсолютно неведение:"Годиха ме ,же-

    ниха ме -това бе всичкото питане:Вапцани ли ги искаш или сури?".Завинаги остават в паметта на момчето дядовите думи:"Ще правиш ,ще стру-

    ваш,кръв да има утре на сабахлем!".Одаята е мястото ,където ще се извърши промяната,в която момчето ще "съблече" детската същност и ще

    се впише в нов социален ред.В тази стая Рамадан за пръв път през живота си се съприкосновява с чудодейната сила на любовта:"(...)а видех

    момиче като пеперудка ,бяло като мляко ,със замиглени очета ,ей такива!".

    Когато разбира ,че са му отнели Силвина,Рамадан е обсебен от желание за мъст ,насилие ,"от бесовски сили".Новината,че съседът му се

    спазарява със Силвинините братя да я разменят за два пръча ,го потриса дълбоко.Макар ,че героят е задомен не по своя воля ,към брака му

    всички пристъпват с почит.Затова в очите на читателя отвличането е акт на насилие и вулгарност.

    Всичко това е до такава степен разтърсващо за героя,че злото го обладава и в крайна сметка Рамадан се поболява от мъка.Уплашеният за

    "Дервишовото семе" дядо завежда внука в Триград при дебелото Айше.След символичната смърт на героя той отново възкръсва за нов живот.

    След смъртта на стария Дервиш любовта между Рамадан и Силвина пламва с нова сила.След житейските изпитани и ритуални проверки два-

    мата смирено се търсят един друг:"Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.".

    Постепенно Рамадановото житие води до "падане на стените" между съседските дворове:"Преди месец и нещо бутнах табарата ".Дали "катра-

    нът" Руфат не е символът на черното ,на тъмното в човешката душа , което ни напомня за невъзможността ни да постигнем абсолютна хармония.

    и затова Рамадан продължава да тъпче на своя кръстопът.

    Разказът "Дервишово семе" въвежда в българската литература ярки и интересни мотиви.По тях се правят филми , тълкувания и интерпретации.

    Това показва ,че светът ,изграден от Николай Хайтов ,макар и привидно отдалечен от нашето време,всъщност носи множество проблеми ,акту-

    ални и днес.

    Ролята на Силвина в разказ "Дервишово семе"

    (съчинение разсъждение)

    В произведението на Хайтов "Дрвишово семе" се сблъскваме с няколко жизненоважни житейски елемента: взаимоотношения между старото и новото поколение, незачитане на правата за собствен избор в живота и най-вече душевните терзания, на които са подложени Рамадан и Силвина.

    С главната героиня се запознаваме в началото на творбата, където тя се появява изведнъж като снаха, все още млада и неопитна.

    Авторът ни дава представа за нея през погледа на Рамадан: "видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива! ".

    Силвина има много малко реплики в разказа, от които разбираме, че тя е скромна девойка и не е имала възможност на тази възраст да се съпротивлява на решението на братята си.

    По време на развитието на действието в разказа е иимало много строги норми и правила на поведение в обществото. Жените не са могли да изберат любим човек, защото не се е зачитало собственото им мнение.

    Според автора героинята е социално зависима изцяло от братята си и няма право да решава какво да прави със собствения си живот занапред. Творецът не ни дава информация за миналото на момичето.

    Хайтов представя много оскъдно душевните терзания и преживявания на девойката и по този начин читателят трябва сам да вникне в идеята на самата творба и ролята на Силвина в нея. За да разберем чувствата и мислите й, трябва да четем между редовете. Тя е била принудена да се омъжи за човек, когото не познава, но въпреки това е съгласна да поеме товара, който са й отредили, тъй като й харесва любимият избран. Тя судоволствие се грижи за семейството на Рамадан и изпълнява домакинската работа: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце.".

    Главната героиня полага усилия да се приобщи към наложения й начин на живот и тъкмо когато е била в хармония със собствените си чувства, нейните братя внезапно се появяват, отвличат я и променят живота й напълно.

    Като жена без собствено мнение тя се съгласява да заживее с нов мъж и да се подчинява на установените порядки, приети в обществото, с което тя е безсилна да се бори. И въпреки това тя държи на мъжа, с когото си е споделила живота и не може да го остави да умре. Тя не отказва помощта от най-близкия й - Рамадан, само и само да е близо до него. От друга страна по този начин тя не изоставя и съпруга си, от когото има дете. Така тя показва, че е жена, българка, която се съобразява с нормите на живот и в същото време устоява собствените си възгледи.

    Тази жена се отрича от собственото си щастие и това е дилемата, която авторът поставя пред нас.

    Хайтовият разказ навежда на мисълта, че двама млади са нямали никакъв шанс да се опознаят, да свикнат един с друг, да се влюбят,за да могат да създадат някакво семейство и да живеят заедно. Психиката на човека не може да бъде манипулирана, защото така неговото съществуване се превръща в безсмислено.

    П.П. Някои коментари, на които вече имаше даден отговор в темата бяха изтирти, други останаха, защото потребители ви бяха отговорили, а бяха директно за коша Публикувано изображение

    Ще го напиша отново, долу вляво има поле Въведете ключова дума и после трябва да натиснете Търсете в тема. Пишете основни неща като Основният конфликт или драмата и ви се появяват всички отговори, в които се споменават тези думи. Вече в темата почти няма тема, на която да не е дъден отговор или да няма нещо подобно, т.е. тема която би ви свършила чудесна работа дори и да не е с абсолютно същото заглавие. Така че не чакайте наготово, а четете и мислете!!!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля ви утре трябва да предам съчинение-разсъждение или отговор на литературен вапрос на една от 2-те теми-"Защо Рамадан иска да се ожени за 3-ти път?" или другата-"Триъгълникът Рамадан-Силвина-Руфат.Предварително ви благодаря :eek:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много много ви моля спешно ми трябва съчинение на тема:

    Надмогване на "дивото" и раждане на личността според разказа "Дервишово семе".

    Моля ви се много е спешно

    понеже съм нов в форума и ми е трудно

    Надявам се да помогнете до няколко минути

    видях, че има умни хора и се надявам на помощ

    БЛАГОДАРЯ ВИ

    П.П 1-ва смяна съм помощ

    Редактирано от Нуждаещ (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля ви утре трябва да предам съчинение-разсъждение или отговор на литературен вапрос на една от 2-те теми-"Защо Рамадан иска да се ожени за 3-ти път?" или другата-"Триъгълникът Рамадан-Силвина-Руфат.Предварително ви благодаря :beer:

    Това е единственото, което може да ти свърши работа, точно такава тема нямаше, но пооправих малко Всички ли в разказа са жертви и се получи това.

    "Триъгълникът Рамадан-Силвина-Руфат"

    Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература. В разказа си "Дервишово семе" Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Заплита се един възел, един триъгълник с трима действащи герои – Силвина, Рамадан и Руфат.

    Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. В типично патриархалния каноничен стил на семейните взаимоотношения дядото на осиротелия Рамаданчо решава да го задоми, защото "нямаше кой къщната работа да върши". Юношата е лишен от личностен избор, друг (родът, традицията, племенният кодекс) гради като че ли идентичността му, предопределя съдбата муа. Интимните желания, съкровените пориви на личността не са от значение. Господства волята на рода.

    Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше.... бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше...."

    След като братята на Силвина я продават на алчния съсед Руфат, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Младежът Рамадан за първи път се сблъсква с човешката профанация на свещеното, на любовта. След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

    Съседът Руфат е е безверникът, останал недосегнат от свещеното. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хаотичното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".

    Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".

    Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан. Нарушена е интимната и семейна хармония. Изгубен е покоят на душата. След насилственото отнемане на Силвина настъпва период на крайно объркване, появяват се "зверовете" и "демоните" в съзнанието на героя.

    В периода на криза влюбеният жених Рамадан се превръща в сламеното ожесточено "чучело". Настъпила е тотална катастрофа и потоп в духа му. Дядото е уплашен за Дервишовото семе. И Рамадан се жени. Тоя път обаче "нямаше игра: и ризата беше изработена, и всичко стана, както си трябва, и дете ми се роди не на деветия, а още на седмия месец!" Многозначителна е тази реплика. Може би го няма чудодейството на първия ритуален преход, няма я магията на любовта. Защото Рамадан церемониално се е причастил завинаги при първата женитба. В косите и миглите на Силвина той е оставил сърцето си.

    И все пак Дервишовото семе се съхранява. Ражда се правнучето. Старият Дервиш умира, а осветената любов между Рамадан и Силвина възкръсва с нова сила. Но тя не е рожба на страстта и нагона. След житейските изпитания и ритуални проверки двамата смирено се търсят един друг - търсят лицата и очите си: "Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам." И понеже животът не позволява Рамадан и Силвина да са заедно, те се събират духовно: "И се понесе тъй животът ден след ден, година след година. Ако не бяха пораснали децата ми... нямаше и да зная колко са години минали".

    Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение.

    В "Дервишово семе" се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са жертви през цялото повествование, но накрая Рамадан наистина е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея - Силвина. Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан надмогва личната си драма и се отваря за света на благородството. В душата на Руфат не настъпва трансформация. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов.

    Много много ви моля спешно ми трябва съчинение на тема:

    Надмогване на "дивото" и раждане на личността според разказа "Дервишово семе".

    Напълно може да отговори на тази тема Надмогване на "дивото" и раждане на личността според разказа "Дервишово семе", след като обединих някои теми и махнах излишното.

    В разказа ”Дервишово семе” писателят Николай Хайтов ни запознава с вълнуващата съдба на двете човешки души – Рамаданчо и Силвина. Тяхната обич, която изпитват един към друг и изпитанията, на които е поставена тя ги отвеждат към духовното извисяване на човека, към раждане на личността.

    Рамаданчо и Силвина се превръщат в личности чрез своята любов и нежеланието да спазват родовите повели. Те надмогват „дивото”, не се поддават на нещастието и яростта, не са прояждени от тях, запазват благородството си и дори израстват по пътя си - път към тяхната съдба, изпълнена с любов, омраза и раздяла.

    Пътищата на Рамаданчо и Силвина се пресичат, когато те са още на читиринайсет години. Старите ги оженват без да ги питат, както е според повелите на рода: ”За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите си го правеха сами.” Но въпреки законите на рода, според които любовта между младите не е важна, Рамаданчо и Силвина се обикват. Това е първата крачка на тяхното духовно извисяване към щастието. Пътят на влюбените обаче е осеян и с много трудности. Братята на Силвина и Руфат ги разделят.

    Душата на Рамадан страда и се изпълва с омраза, способна да го разруши и изпепе­ли. Мрак витае в дълбините на сърцето му, пагубните сили на злото го обсебват: „Какво ли стана, не мога да ти кажа, ала дядо, като ме видя, че ловя ножа, хвана ме... На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да се не бия, да се не давя в реката. Да се не карам и сбивам... Внуче да оставя деду и тогава глава­та да си кърша...”

    Любовта е страдание за Рамадан. Той коп­нее за светли мигове, търси Силвина, гледайки „в пенджерчето на Руфатови”, но виж­да само как „главата й висеше все като пре­кършена...” Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единствено настанилото се там непобедимо зло: „...ко­гато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си, натъп­кано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!" Злото го обсеб­ва, отдалечава го от истинския любещ Ра­мадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е „ все в акъла” през деня и през нощта: „ Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, трес­ка ме затресе и се разболях." Огънят на злото погубва, омърсява душата му. Освен Сил­вина, той не е в състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсеб­ва, но не го отклонява от родовия дълг.

    Любовта му към Силвина е преобразява­ща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан открива отно­во човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма дупчица да има към Силвина: „Ако я видя - смъкна и отрова, и умора, ако не я видя - цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам. ” За него е достатъчен този миг на мечтана „среща" с любимата жена, за да оцелее.

    Щастието е останало далечно и непости­жимо, животът е подчинен на дълга пред ро­да, радостните мигове са скрити и неулови­ми. Рамадан живее с мисълта за Силвина. Любовта, преминала през неутешимото страда­ние, е изпълнила героите с мъдрост. Всеки живее със своята мъка, усещайки своята бол­ка, без да може да избяга от нещастието на другия. Силвина е съхранила своята любов, направлявана от универсалните човешки ценности. Рамадан е загърбил злото, окрилен от силата на първата обич. Като истински отго­ворен човек е направил своя избор да върви по пътя на милосърдието и опрощаващата Любов към съгрешилия Руфат.

    Николай Хайтов чрез избора на своите ге­рои - Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпита­нията и ада на душите си, потвърждава ис­тината, че човек може да се превърне в пъл­ноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал, като превъзмогне зова на "дивото" у себе си.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте приятели и приятелки :) .

    Имам гоялм проблем.Трябват ми две теми по литература и към тях тезисни планове(но те не са толкова задължителни).

    Значи темите ми са 2:

    1.Изповедта в разказа"Дервишово семе"

    2.Любовта и дългът към рода и семейството.

    Ще помоля някой ако може да ми помогне да ми направи тази услуга,понеже по литература не съм много добър.Нямам време и затова не съм прегледал темата.Моля Ви една от темите ми трябва за сряда.Помогнете ми моля Ви!

    Алекс ;)

    Ред. от арти: В тази тема има Любовта и дългът още на първа страница, никой не те кара да четеш 7 страници, просто направи това:

    Ще го напиша отново, долу вляво има поле Въведете ключова дума и после трябва да натиснете Търсете в тема. Пишете основни неща като Основният конфликт или драмата и ви се появяват всички отговори, в които се споменават тези думи. Вече в темата почти няма тема, на която да не е дъден отговор или да няма нещо подобно, т.е. тема която би ви свършила чудесна работа дори и да не е с абсолютно същото заглавие. Така че не чакайте наготово, а четете и мислете!!!

    За изповедта виж коментар 45.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Отиди в pomagalo.com,после в литература и използвай търсачката, има няколко страници с подобни теми.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход