Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Замряха Римите, замръзнали в калта оклюмали главички, те като кокиченца с надежда плаха очакват Пролетта!!!!!!!!!!!!!!!!!! http://www.vbox7.com/play:50c8e9c2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Цял ден,

свирчо

свири ли, свири...

Продължител

на рода си

той, дири.

Сам

да се справи,

не може.

Колективен труд,

реши

да положи

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Замряха Римите, замръзнали в калта

оклюмали главички, те

като кокиченца с надежда плаха

очакват Пролетта!!!!!!!!!!!!!!!!!!

http://www.vbox7.com/play:50c8e9c2

Затишие - да се порадваме на пролетта

и така - до колене в калта

ще пазим едничката надежда -

...нали всичко до това се свежда ...

Ако нещо бъркам - поправи ме!

И все пак - извини ме!

Но така го мисля аз

в този късен час.

----------------------------------------------------------

:no-no:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Заредени с вяра и любов, сърцата ни са силни, мълвящи: Винаги готов! през дните меркантилни. Посрещащи и хубаво, и зло с усмивка на лицето, да потанцуваме с живота и нека пролетно да е! дано! и слънцето да свети! А нощем с младите звезди да си шушукаме на воля, ей време спри де, спри! любов в сърцата ни ромоли

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Като маргаритите нежни, красиви и чисти. Като божура засмени. Като бръшляна упорити, събрали в себе си на слънцето лъчите. Като елиците ползвайте си иглиците. Като липата уханни и ласкави. Като върбата мъдри и жилави. Като лалетата жълти и лилави. Като лозата. Като тревата. Като свободата на листата. Бъдете! Нека всеки човек стане цвете.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:(Хахаха, Говорим в рими, докажи ми, че говорим в рими:( ако не,кажи ми, че не говорим в рими:blink:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
http://prikachi.com/images.php?files/1477012O.jpg На всички поети пожелавам ЩАСТЛИВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ!!! Ади

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря, благодаря ти Ади благодаря на всички баби млади благодаря на всички благи чички де стихчета редят като карфички /с иглотерапия се сичкото лекува де що наболва почва да кротува/ Поезията тук е позитивна красива, нежна, кротко - ексклузивна Да Ви чете чиляк е просто удоволствие като за гладна сган- керван със продоволствие. Затуй Ви, поетеси и поети изпращам ярки, розАви привети... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ах, как приспивно

шепне тишината...

защо не пишете бре

...хвана Ви ината?!

нали все стихченца

редите като перли

изкуствени

пластмасови

...от нерви

лекувате се

с правилните рими

пришпорвани от

похоти незрими.

къде сте

поетеси и поети

къде сте

музи

в тиквени карети?

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще има да ни викаш - тоз живот и скапан - и изнервен ни съсипва! И пътя стръмен- гаден и суров - че време не остава за Звездите! http://prikachi.com/images.php?files/1491096Y.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какви звезди - това са светлинки от кръчми, галантерии естради... умът ми спи - през снежни равнини безбрежни безнадеждни палисади.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Какви звезди -

това са светлинки

от кръчми,

галантерии

естради...

умът ми спи -

през снежни равнини

безбрежни

безнадеждни

палисади.

Ми да!

От тези кръчми и естради

сега всички сте заспали.

Офелия - днес изгряваща звезда

а снощи беше мъжката мечта.

Почини си!

Сред безбрежни снежни равнини

за довечера сили събери...

:rolleyes:

Редактирано от [BG]Scarface (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъжки и женски мечтите проблясват в оранжево-черна тъма Като бойна сирена свисти Сватисхана - върлуват вампири в нощта

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Привет нова линия, привет! Думички свежи в малък букет! Офелия... приятно ми е - Дездемона, почти задушена, но не от Отело, а дългата зима набръчка ми челото. нещо се цупя, нещо скрибуцам, не летя, не тичам, а вяло си куцам, само вътре в мен пее тихо сърцето, (то все не е в час-клетото)...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...така се счупената ваза фрагментира /разфръкнали парченца самота/ и само празнотата си вибрира в свободна, бегранична пълнота...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

с нежния полъх

ароматните думи

скъсяват разстояния...

щипчица милост

подправя горчива печал,

определено състояние,

в което

единствено

владетел е http://www.youtube.com/watch?v=d1BgYTZ4Mxc.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

отдавна отдавна сърцето е стрито в кристалчета сивичък прах далече далече в небето открито дъхът замръзнал е в страх

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живяло някога в далечна страна малко и плахо момиче, сега е вече голяма жена и още се учи как да обича. Преди много години(разказа ми веднъж) срещнала странник-интересен мъж и той и отключил сърцето, научил я как да го пази от омраза, от горест, от ревност и мъст, и от страха, извиращ на талази. Когато си тръгвал и върнал ключа и няколко думи и казал: ето-това е моята тайна- не го залоствай, остави го така, нека е отворено за всички, но приготви си малка игла и над всяка кървава диря бродирай, дете, бродирай цветя!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...бродирам върху канавата от вчерашни изтлеяли мъгли с игла от писък стреснал тъмнината и с перли от пресъхнали сълзи

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

ирония, нали? от песъчинка дребна, попаднала във мида, се ражда перла... и как боли когато миговете черни разкъсат тишината? минават години, празни дни в болка пропилени, но перлата... тя не спира да блести! от чисти сълзи е родена

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ирония? - арония, без захар и в хармония с какаов кейк... Начичена с бижу от перли - спомени от мидена агония. Ирония.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Агония? О, не! Смъртта на мидата дарява живот- реверанс на преходното пред вечността- безвремие (което за по-кратко) наричаме своя любов. И в нея се вричаме, а дори не знаем как да обичаме, забързани нанякъде с прашните си спомени- незабравени страдания, слагаме витла за вятъра и него да заловим, да оплетем и подчиним... ето това е агония! и не помага добрата арония, в глътките чай и не помага и най-богатия, дори лъвския пай.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уф, омръзна ми от стара ряпа настъргана на баклава омръзна ми да гледам сива зацапана с петна стена омръзва все да се преживя изтлеялата нищета уж мила е, добра, красива а си мирише на смъртта...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
публикувано (редактирано)

Очаквах душата ми да спасиш от мрачния затвор на плътта, но ти дойде и само тялото ми в надгробен камък гравира. А нея я няма - уплашен търсих в безплодния студен камък, но намерих единствено моите удушени блянове от костеливите ръце на мъката! Явно там при сътворението не са ми вдъхнали крила...

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Без криле без ръце без душа разжежена; /строшено кристално сърце/ под нежния полъх на анемония спим край мъртво горчиво море...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...