Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

Гост

Възхищавам се на образа на моята годеница - в него се крият тайните от сънищата на умрелите. Трябва да отприщя този бент, за да напоя космическия прах с енергия за нов Голям взрив, преди да преживея моята сватба. Иначе не ще създам оазис след тази варварска пустиня!...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

оазис в зелено краси хоризонта потънал във жежка нега. О, Фата Моргана, богиньо грижовна, не ми сублимирай съня...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

СНЕЖНАТА ЦАРИЦА Агонията яко те е сграбчила - я покажи език на старата несретница! Засмей се ти преди да е усетила на слабостта ти цяра................ http://prikachi.com/images.php?files/1499259z.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Снежната царица

- О, Каин,помагам ти

разпилените късове

от лед във едно ще сбера

прилежно и с логика.

Тайните пъзели

шепнат за черна звезда

с мощ нечовешка

занитена

жежка

в тиара

с железни рога

Ела!

Ела!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Логично е, да... корони, огньове, рога... Обвинителят акуратно изпълнява волята на всяка спяща душа, и още по-сива и мазна се хили стената, дрънчат и вериги, в колони живите мъртви вървят... нима сме в един и същи свят? че съм луда знам, че много неща не знам и това знам, но не знам как да сънувам кошмари... май не е пропуск голям :)

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

че съм луда знам,

че много неща не знам

и това знам,

но не знам как да сънувам кошмари...

май не е пропуск голям :)

Веднага терапевт аз ставам

и на лудите лекарство давам.

Да помогнем с квото знаем

и с мили думи да омаем...

Там дълбоко в умовете млади,

за да сънувате кошмари...

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Веднага терапевт аз ставам

и на лудите лекарство давам.

Да помогнем с квото знаем

и с мили думи да омаем...

Там дълбоко в умовете млади,

за да сънувате кошмари...

:)

омайките ги знаем :yanim:

те са лек и за нормален,

и за луд човек :)

нормалният се завира под масата,

лудият... търси го в НАСА ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

омайките ги знаем :P

те са лек и за нормален,

и за луд човек :P

нормалният се завира под масата,

лудият... търси го в НАСА ;)

За омайките въобще не знаеш

и къде из НАСА там витаеш?

Калинчо - терапевт човека,

ела - приготвил ти е лека ...

;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Сеем усърдно, но жънем самота в каменен сън. Ходим от векове, но оставяме следи, погребани в прахта. Говорим с надежда, но думите ни утихват в безмълвни ветрове. Влюбваме се жадно, но семената ни покълват в мантия от пламък. Градим история, но Всемирът лежи върху възглавница от мрак!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

това, което чакаме

е толкова близо,

боли от допира

и пак не разбираме,

протестираме,

слепи за цвета на вятъра,

маневрираме в сложни съждения,

усмиваме откровения

и пропускаме миг подир миг,

подарени ни, за да се върнем...

при себе си

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

това, което чакаме

е толкова близо,

боли от допира

и пак не разбираме,

протестираме,

слепи за цвета на вятъра,

маневрираме в сложни съждения,

усмиваме откровения

и пропускаме миг подир миг,

подарени ни, за да се върнем...

при себе си

Ти си добра поетеса а публикувала ли си в нашата преса? :cool:

Един величествен ден

забравата ще ме потърси

в гоблена на земята -

с ефирните си очи

жадно ще съзерцава

къде са бродирани

кървавите дири,

жигосали стъпките

на моите одежди

в ехото на изгревите.

Но аз не се страхувам

от леглото на забравата,

защото открих извора

на вечната дъга,

когато се вслушах в разговора

на мъртвите предмети!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добро и зло,

покой и агония,

радост и болка...

те не идват отвън, уви!

Не намерим ли извора

на добруването си,

ще боли, вътре в нас ще боли.

Хубаво е да си кажем:

„Днес затворих тъмна врата

и нови сто пред мен се отвориха,

някъде там... си ти, Светлина!”

Благодаря, Уриеле,

но не съм поетеса,

нито писател,

не съм и мутреса,

безинтересна(демек)

за нашата преса

Не съм актриса,

нито съм ангел,

нито светец,

нито имам корона

или трънен венец,

нито съм черна,

нито съм бяла,

не съм и добра,

нито умишлено зла...

обичам живота,

ценя и смъртта

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Добро и зло,

покой и агония,

радост и болка...

те не идват отвън, уви!

Не намерим ли извора

на добруването си,

ще боли, вътре в нас ще боли.

Хубаво е да си кажем:

„Днес затворих тъмна врата

и нови сто пред мен се отвориха,

някъде там... си ти, Светлина!”

Благодаря, Уриеле,

но не съм поетеса,

нито писател,

не съм и мутреса,

безинтересна(демек)

за нашата преса

Не съм актриса,

нито съм ангел,

нито светец,

нито имам корона

или трънен венец,

нито съм черна,

нито съм бяла,

не съм и добра,

нито умишлено зла...

обичам живота,

ценя и смъртта

Слънцето се скри в облаците,

изваяни от пепелта на мечтите ми

и донесени от безмилостните ветрове

на времето.

А помраченото небе поля със сълзи,

сътворени от неизречени стихове,

корена на моята душа

и по короната й

назряха плодовете на вечната мъка,

отразяващи в дълбините си

последната ми зора!

Аз пък -да ,но ти си по -добра :)

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мечтите се стопяват една по една, желанията се препънаха в безцветна стена и замряха в покой, в тишина... и само понякога разлюлява ги вятъра, ухае жасминено, докосва копринено, а цветовете преливат във жива дъга. далече останаха старите скринове, пълни с измислени, безсмислени, непотребни неща...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мечтите се стопяват

една по една,

желанията се препънаха

в безцветна стена

и замряха

в покой,

в тишина...

и само понякога

разлюлява ги вятъра,

ухае жасминено,

докосва копринено,

а цветовете преливат

във жива дъга.

далече останаха

старите скринове,

пълни с измислени,

безсмислени,

непотребни неща...

Когато мечтите се стопяват

дълбока рана те оставят.

И душата ти остава пак сама

замряла в покой и тишина.

И пъстри цветове не се преливат,

защото приятелите си отиват.

И мрак поглъща живата дъга..

Къде е твоята измислена мечта?

Да блесне като ярък лъч в небето,

да стопли душата и сърцето,

да докоснеш живата дъга,

да постигнеш своята мечта...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

и от сбъднати мечти, боли!

Приятелю,

когато е тихо в душата ми,

тогава...

вярваш ли ми?

всички хора са мои приятели,

та ние така сме родени-

да бъдем мечтатели

и за щастие да копнеем.

Там, в тишината на сърцето,

се ражда дъгата.

Там, без напъна да бъдем възрастни,

преоткриваме чистотата на децата.

Там, пъстро е, пеперудено леко,

непринудено щастлив е човека.

поздрав за вас, прекрасни поети

любов нека да сънуваме, а не страховете

да ни разкъсват кошмарно

и без дъх да се будим...

НЕ!

нека летим тъй нежно страстно

като пеперудите

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

пеперуди.... лели луди все младеещи пърхуди натъкмени нагласени и с перуки изрусени цветни шарени игриви - спомен от пердета сиви...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...нежна нега

край разцъфнали калии

под топлите юнски лъчи

цветни петна

- маргарити и далии

на брега на

прохладни води

тихо жужене

гали цветята

полъх морен раклаща листа

пеперудите влюбени

в танц се прегръщат

над грижовната майка - земя

на поетесите тук :speak::):wub:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гъсеница стара

в трънаците свряна

самотно пашкулче тъче

болна, забранена

никой си няма,

а тя плете ли, плете...

Пашкулът полека

я здряво обхваща

изчезва парчето небе

помръква светът

в трънливото храстче

миг подир миг тишина.

Ще мине неделя

и от пашкулчето

ще излезе с красиви криле

пеперуда прекрасна

грациозна и царствена -

цветна приказка в синьо небе...

на самотните лелички

Редактирано от Офелия (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О, Офелия, привет! Днес музите ми взеха ден, не искали да пишат, в дъжд бавен и уморен предпочитали спейки да дишат. Де да можех и аз да заспя, но в офиса някак не става затова си работя и просто мълча, кафето, чаят и пак отначало. Тъй влачи се муден денят, завит в дъждовно одеало, и птиците навън май спят, сънливо време... пусто опустяло. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ситен дъждец над асфалта вали в локвите цопка, бълбука, шуми плискат ги гуми, колите ръмжат - пролетен весел игрив аромат

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да. Цял ден ръми и не спира. Облакът сив дрехата своя раздира, някой с чадър по локвите ядно рапира, лъвски скок и пак... посред вира. Млад мъж по телефона говори, ядосан е нещо, с някого спори блондинка отчаяно си чисти полата, опръска я онзи шофьор, минал с колата през голямата локва на пета предавка, бяла пола в дъжд... хех, това е минавка. Две врабчета с мокри главички говорят си нещо на клона, ще да е тайна, крита от всички, интимност врабчешка в подслона.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не виждам тука стройни рими,

не виждам бели стихове,

а само бледи, болни, сиви,

с цветя прикрити страхове.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А казват сивото било на живота основния цвят, канавата, върху която рисуваме своите мигове. Днес вероятно са тъжни, но утре в светлина ще искрят, да бъдем еднакви дори не сме длъжни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди малко изгледах Аватар.

Някой може би ще ме упрекне

че филмът вече е в графа "стар",

или, че е е прекалено фантастичен.

На тези аз ще кажа, за да им олекне -

Да, така е - имате известно право,

но това е филм съдбовен, филм епичен,

който душата ни разтърсва здраво

Има в него и история любовна –

силна, пряма, непреклонна

пред жестокостта, на която склонен е човек

има и любов природна,

която на Земята превръщаме във смет.

Някой ден ще се затрием -

един за мен безспорен факт,

ще повехнем и изгнием –

целият човешки род до крак.

И за да забавим този тежък ден

е нужно мисленето си да променим,

Нека да започнем с теб и мен,

нека силите си удвоим

Редактирано от proletsearch (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...