Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Защо да плачем, сълзите са нищо безлична течност, слабост на телата ни... А силата, душата - тя е вечност, за нея струва си да трупаме делата си. Днес плачем, утре сме щастливи - неща, поднесени ни от съдбата. Какви ще се окажем след години? Това се трупа вътре... важна е главата... Умът, душата, тази течност сива - така наречения мозък - според биолози... Какво е тя - мерило за свръх сила или символика и масова психоза?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 2,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

края на горната рима: хайде ходи си и ти... **** Въпросче: Някой може ли ми каза ползата от таз зараза? Влизам да убия време не да се погубвам мене... А прочетеното тука... става саамо за боклука...

който минуси ми слага веч е време да си ляга знам че съм му във главата и персона съм "нон грата" Но това не означава.. път на х(цвър)я да ми дава. нека тъй да се получи да го тъпчи бясно кучи!

ще ти говоря за любов не не не съъм готов... пил съм вече пет кафета и си правя моабета. значи пак не ти хареса римата му на певеца. Хубаво тогава зная где за тебе ще е рая. ходи си във павликени с в

Публикувани изображения

Има и сълзи, които лекуват душата, отмиват натрупана болка и горест, но вярно е... днес сме тъжни, утре нататък... жестоко е, когато затъваме в блатото, което сами сме направили от своята пръст и неподвижността на водата си... Днес ми е толкова хубаво... цвъртят птици в елата до прозореца, и слънцето весело наднича през щорите, сякаш ми вика: Хайде, момиче, нека поспорим- кое е по-вечно - ти или светлината ми? Но как бих могла с него да споря? Как бих решила, че аз ще съм вечната, че да затъвам не сама в болката своя, а да увличам и други сърдечковци... А може би не съм права? Всеки с драмата си... и болката... Някои просто не могат без сцената, без зрителите, светлините и декорите, разкъсват душата си - безценната и просят няколко минути пролет...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Анданте за есенни листа, дъждовни капки и още нещо... Свела клони върбата едва чуто въздъхна и лист отрони, подгони го вятърът, завъртя го и го положи в тревата, поговориха малко за него листата от другите клони... беше миг кратък и животът продължи нататък. И аз бях там, мое малко сърце, чувах как ромоли реката, изпратих по нея най-тихата ласка на своите длани, написах име любимо три пъти, за да помни водата и затворих минути безвремие, които според поверие ще ни топлят в студената зима и в песента ни, песен ще има.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз бях там и те виждах,нашепна грижовно водата от твоите длани тъй нежни погали ме ти в утринта, и аз отскочих от радост,потрепнах за миг в студа.. И своята обич предадох на любимия тихо в съня.. Радвам се, че те виждам в позлата от нежни багри и цветя, но нещо трепна в душата , за миг усетих някаква стаена мъка в теб сега... Протегнах длани да те прегърна, да ти дам от мойта топлина, но нали реката може да замръзне ако студът скове я , когато не остане и мъничко надежда късно през ноща. .. Затова говори ми в рими без да спираш, лети с вятъра през пролетта, От красивите цветя отпивай по малко утринната роса. Наливай ми гореща обич, от слънцето подарък ти вземи една лъчиста неземна сила, да ме пази от студените зимни дни... Ще грейне сила непозната, ще бъдеш като утрина зора. Една звездица слязла на земята даряваща обич,любов и топлина.... ...

Редактирано от nordviking (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И ледът е вода, скъпо войниче, агрегатно състояние... просто... студът това умее и така обича, бяла песен от разстояние... Но под прозрачната ледена дреха игриво поточе тича ли... тича, това би могло да бъде утеха, опора, но не и отричане... Днес съм бяла и мъничко тъжна. Гледам как падат листата, а вятърът е така топъл... и южен, разресва с нежни пръсти косата ми и една усмивка загадъчно гъделичка напукани устни... не, не мога да бъда порядъчна, редът до болка ми втръсва и отново прегръщам дайрето си- приятел в радост и мъка - на живота в поредните ребуси- все е с мен, не познаваме с него разлъка...


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тиха вечер... отнякъде долита песен- тъжен глас във златната есен разказва за своята обич... Притварям очи и те виждам пред себе си, заслушан в притихващата градска шумотевица... Сякаш само крачка ни дели, сякаш в този свят сме сами в споделено безвремие... Не ме питай дали ме боли? Ще те излъжа! Знаеш, нали? Ще си вирна главата и в усмивка ще скрия сълзите... Благодарна съм, че не виждаш очите ми!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скитнико мой, нарисувай ми лунна пътека, нека е с млечен покой, нека разказва ми за човека, когото с усмивка прегръщам и отдалече виждам... той се завръща! с полепнала по плещите умора, но в сърцето му обич онзи хляб наш насъщен- обич към малките хора

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Летен спомен

Сок от вишни с бучка лед ..

В мен изплува спомен блед

за отминалото мое лято -

ненагледно кюлче злато.

Сезон на музи, веселби,

на усмивки детски и игри.

Време за любов и още нещо ..

за плаж и настроение горещо.

Ще ми липсва цяла зима

тази атмосфера най-любима.

Утешавам се със лятна песен

и със снимки .. в спомена унесена !

снимка с братовчедите -->

post-302689-0-13629100-1320149178_thumb.

Редактирано от nassy_kiss (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Адажио... Подай ми ръка. И върви до мен. Днес ми липсва дъжда и онзи наш, чуден рефрен, с който сплитаме рани... отдавна зараснали и приживяни, но оставили трънните белези. Подай ми ръка. Днес съм толкова слаба, не намирам следа във горящата лава и в очите боли от вчерашен спомен, днес съм много сама... бариерата падна, а аз съм на прелеза.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

История

Случайна среща .. може би.

Срамежливо те погледнах, после ти.

Подадох ти ръка, а ти пое я,

запътихме се заедно по една алея.

Обсипана е с трепети изящни,

с мигове на близост сладострастни,

със стъпки влюбени към часове в забрава,

с усмивки, щастие под дъга лилава.

И поехме двамата със погледи лъчисти.

Ти нова страница в живота ми прелисти.

Сега душата ми с любов изпълваш,

тягостната празнина попълваш.

Скъпите ни спомени безкрайни

съпътстват ни като цветя ухайни.

И бъдещето чакаме с надежда,

питаме се накъде ли ни отвежда ..

По пътя уверено ще вървим.

И радостта, и болката ще делим.

Обичай ме .. без тебе нищо не умея ..

Ти ми даваш смисъл да живея !

post-302689-0-91627700-1320157720_thumb.

post-302689-0-28715500-1320158031_thumb.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Със аромат на кестени и на листа,

посрещнах утрото сънливо.

Лицето си измих с роса,

в косите вплетох слънцето игриво.

В очите си небето пак събрах,

ръце протегнах вятъра да хвана...

И в този миг безкраен осъзнах,

щастлива съм, обичана, желана...!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нашепна ми залеза няколко думи, две ръце ме прегърнаха на китарата с нежните струни и се плисна нощта, замълчаха звездите, една няма луна склони глава за да освети следите ни ... а ние танцувахме салса... от хорските погледи скрити и за миг премина нощта, днес съм щастлива и сита. Ти лети, мое малко сърце, лети и не спирай с мечтите, знаеш, че някъде чакат те влюбени ръце и лице, и пролет в златната есен скрита е...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЕСЕН Есента в миговете на едно дете, есента безкрайна в цветните простори, есента, която ни зове с краските омайни в нечиите двори , есента е жива в безкрайните си цветове, сякаш взела е назаем нещо от дъгата и е цветно нашето сърце, радва се и живва и в цветята , Сякаш пеят клоните в цветната гора и люлее ги омаен вятър, там край двора тихо у дома чудна песен шепнат ми листата. И танцуват смело изведнъж , танц със северния вятър в клоните изпраща своя дъжд - утрото нашепва нежна песен с земята...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Есенно... песенно... леко унесено като усмивка на малко дете, утрото мъглив перчем порвесило закачливо намигна на свойто небе. И се втурна денят в голите клони на стария кестен, спря за миг, нарисува дъга, по килима на златната есен. А слънцето наклонило глава, със златните си пръстчета прегърна земята, беше миг тишина, а в тишината - песен, събрала в едно светлина, топлина... ... и любов - пролет и лято, и зима... и есен...

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чуден ден! Нали? не вярваш, че е ноември, обикновено вали, а мъглите му... непрогледни, обикновено е мрачен, пропит от влажния студ, и невзрачен, а сега... виж го! влюбен и луд, как се закача с листата сменил (вероятно) своя маршрут, решил да рисува дъгата И слънцето към каузата приобщил, непокорната ни кървава звезда снопове лъчи вали,вали, не крие лице зад воал от мъгла. Не ти ли прилича ноември на нашата упорита(макар и трудна) любов, не ти ли напомня, че са белязани дните ни с най-ценния и тих благослов- да сме свободни и да обичаме, завинаги заедно без лицемерното вричане...

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ми ли вярваш? Пролет в есента е скрита, листата падащи са пъстрите цветя, с които рисуваме дните си, потопили пръстчета в цветна дъга, и от пепелта всеки път(мое сърце) ще възкръсваме, разперили гордо крила, докато имаме пулс по върховете на пръстите, ще разказваме легенди(не само хиляда и една). Нима не е всяка минута приказка нова, всеки час - човешка съдба... и няма да забравим войникът от оловото, изгарящ, но със вдигната глава ... и балерината, последвала го в огъня, превърнала се в мъничка звезда...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Нима не е всяка минута приказка нова,

всеки час - човешка съдба...

и няма да забравим войникът от оловото,

изгарящ, но със вдигната глава

... и балерината, последвала го в огъня,

превърнала се в мъничка звезда...

О, Нел! Няма да ги забравя никога!!!

И малката Ида с нейните цветя, и 12 лебеда..., ами русалката?!

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичам приказките, Еви! :D Съдбини са ... Тихо е... спомен от детство останал, бяла плитка на милото рамо... Гласът и ме гали, защото ръката сръчно преде бяла къделя, през прозорчето наднича мъглата, а аз полегнала в топла постеля поредната приказка слушам...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разказваш ми пак приказка за лека нощ... А в нея аз съм малка нежна фея и мога всеки демон в тебе лош да прилаская.И тъгата да разсея. И тъй притихнали да чакаме нощта, несгодите и фалша да забравим, а приказния свършек на деня, да си остане наша малка тайна. Разказвай ми.........

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стакато

Разровил торта на изгрялата плесен
Открити по тялото тежко смъдят
Измити от потните вадички белези
Накриво зараснала разкъсана плът

Прокапват от бледата кожа звездици
Катранено дъхави бели сълзи
Разклатени вяло звънящи къдрици
В размазано черни от радост следи

Във утрото тихо просвирва тръбата
Донесла ни вести от някъде там
Където изгаснали кладенци нефтени
Рисуват в очите ни с пушек без плам

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Станси, добре дошла при нас! :* Радвам се, че се включи! Дарки, сега е мой ред да те мъмря, какин, ама с това меко сърце... идвай по-често! Стихът ти ме хвърли в размисъл... Какво ли би било... Ако ги нямаше белезите, набраздили сърцето ми? Дали гладкостта му би различила цветовете, приливите и отливите, яркостта на небето в най-заледения, най-тъжния ден? Щях ли да знам, че ме закриля мъглата, че дъждовете извират от мен? Бих ли обикнала кратките мигове вечност, ако я нямаше тази дълбока сърдечност, с която бродирам цветя върху раните? Бих ли склонила глава пред избраните? Бих ли простила? Бих ли махнала с ръка и продължила когато под ходилата ми въглени парят, а копривени мисли главата ми жарят? Нима бих била жива без болката в ляво? Нима щях да знам кое е жито и кое - плява?

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нима....

"Нима съм жив опули се човечето,

наведе се над буйната река,

протегна длани над водата,

замахна с ръка и онемя....

Нима след толкова години,

предаде ме онова сърце,

нима спомените са изтинали

и заменени с болка и люти студове..

Но спомените за доброто

са вечно живи и в мен

и радвайки хората

по доза обич всеки ден,

те живи са като искрица в мрака

и стоплят всяка нуждаеща се душа

и съживяват топлината от теб загубена така.....

Не е ли истината

да обичаш и да даряваш на света

една едничка трошица обич

и то без да чакаш отплата за това....

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма как да е изстинало сърцето ти, войне, щом дарява на думите топлина... Не мисли за студа, този неверник, покриващ и теб, и света. Понякога идва, после забързано бяга, подгонен от собствената си суета, тогава не се вижда звездата вечерна, покрива я гъста мъгла. Но нея я има на свода небесен, кротко привела лъчиста глава, дарява живота с магическа песен... Да. Има и тъга в радостта. Но какво от това? Било е отколе и ще бъде така- все тече и не спира тази жива вода, само в блатата за малко се спира, за да закичи с нов лотос света...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не мога непрекъснато да повтарям, че държиш сърцето ми с върховете на своите пръсти. Не бих ти казала, че изпуснеш ли го... то може да се пръсне на хиляди малки парчета тъга. Неродена е тази любов, но възкръснала в необятна житейска мъгла. Не мога да излъжа, че мога без сянката ти, скрита наблизо до мен ... знаеш... чакам те, всяка нощ и всеки нов ден...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не убивай мечтата, моля те, недей! Като гълъб е. Кого ще нахрани? Безценна е жива. Просто живей! Преглъщай бавно дращещи хапки, поспирай за малко. Плачейки пей! Нарисувай кипарис в пустинната нощ, в клоните му славей за миг приюти, захвърли двуострия си нож... Нека... нека гълъбът лети!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване