Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Казват... сънищата са реалност, душа с душа във сън се сливат и литват, без ежедневна пунктуалност, щастливи сме със теб! Щастливи! Неделна утрин. Слънчево и тихо. Отнякъде долита радостна песен и наяве душата ми пак към теб полита, да съм редом, макар и есенно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 2,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

който минуси ми слага веч е време да си ляга знам че съм му във главата и персона съм "нон грата" Но това не означава.. път на х(цвър)я да ми дава. нека тъй да се получи да го тъпчи бясно кучи!

края на горната рима: хайде ходи си и ти... **** Въпросче: Някой може ли ми каза ползата от таз зараза? Влизам да убия време не да се погубвам мене... А прочетеното тука... става саамо за боклука...

ще ти говоря за любов не не не съъм готов... пил съм вече пет кафета и си правя моабета. значи пак не ти хареса римата му на певеца. Хубаво тогава зная где за тебе ще е рая. ходи си във павликени с в

Публикувани изображения

Казват... сънищата са реалност,

душа с душа във сън се сливат

и литват, без ежедневна пунктуалност,

щастливи сме със теб! Щастливи!

........

Как обичам така , ако знаеш... как обичам...
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

как обичам така , ако знаеш..

как обичам…насън да летя

косите ми да звънтят арфено струнни...

 искри от шпори да светят след всяка моя следа-

пътя да не изгубя…

да се сгушвам като перла в топла ръка,

да говоря без думи…

да събуждам замръзналата в мен река,

безплътна да се любя…

с отворени очи да целувам хиляди пъти смъртта...

как обичам така , ако знаеш…

как обичам…

да сънувам.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чуваш ли... затихна листопадът и вятърът затихна, закичи се небето със безброй звезди, готови сякаш в детски смях да прихнат... Декември... Четвъртък вечер... тихо е, отнякъде се чува песен, а в нея сме облечени и аз, и ти, по щорите танцува късна есен, развяла вече посребрели, лунни коси.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

не, няма власт... безкрайно синьо е, какво тук значат годините? или умората? или, че миг е отминал... идва друг при теб, при мен... при хората, завърта ни живота кръг и пак сме там - в началото на нова приказка... и няма нищо неизказано, забравяме да се доказваме събличаме последната си дреха, за теб съм пролет, ти за мен - утеха!


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

безпристрастието понякога е дреха, криеща пристрастие- гордост... някаква утеха за невъзможното ни щастие... не съди по външността, скъпа приятелко, тя е маска- за пред хората, които съдят и съдят... забравили, че с ласка са заченати и те... говори за любовта си, тя е присъда, но е и най-великата сила за малкото, красиво сърце...

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Знаеш... ще продължавам да споря...

има красива тъга.

Тя ражда световете нагоре.

С нея си сплитам дъга...

Тя плаче. От очите кристални мъниста се ронят...

... тишина.

Тя е синя. С нея започва и свършва деня.

И копринено нежна. И здрава.

Тя е радостта, скрита под тънките вежди на нощта.

Ще ме попиташ... нима тъгата е радост?!

Ще отговоря - О, да! Шоколад е.

Преплетена в сладост горчивина.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Знам... знам... позната пътека, тъмните сенки от двете страни- едната е уж радост, утеха, другата-воал от вини... Научих се как да обичам, приятелко, да си тръгвам когато най-силно боли, да не искам, да не чакам... по дяволите да пращам и тази ... и други вини... Като вълците нощем да вия с лице към звездите-мечти, денем зад усмивка да крия и щастието си, и онези злини- неизбежните спътници... така малко по-леко боли. Уча се да бъда безлична когато сърцето най-силно кърви, да не хленча, да мълча безразлично под яростния дъжд от мисли - стрели. Така съм свободна. И волна. И летя. Знам, знам, изглежда прозаично... Но съм жива и още горя.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понеделник... обед е! :) Здравейте, мечтатели! Днес ми призрачно леко и танцувам с водата, дочакала своето синьо море... Днес по бялата пяна на вълните му чертая любимо сърце и изпращам безмълвно "Обичам те"- хвърчило цветно в ясно небе...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любимото име е Рупърд
Любимото цвете е Гъз
Любимата песен е Воят
Любимото чувство е Бъз

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За последно

Не искам да те задушавам,

не искам да ти преча.

Не желая да си заминавам,

но май е време вече..

Любовта не означава

да съм с тебе всеки миг.

Любовта се получава

ненадейно от човек, за теб велик.

Не те оставям, защото го искам,

но за теб желая най-доброто..

Дланта ти за последно притискам..

Усмихвай се, дори без мен, защото..

Когато някой те обича,

от теб не се отрича.

Но той се чувства жив,

когато види те щастлив !

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Шпана
--------------------

Под кепки хмуро ходить шкет
В рукаве ржавое он прячет шило
Идет молча с тобою вслед
И грозно думает - Пришью терпило!

Замах и блеск и шелест крылья
И кровь в грязи - подумал вновь
Хоть что бы гро̀шы у баклана были
А то погибнет Вовка Ковалев

Один из всех не смог он смытся
Попал на пику у жига̀на
Теперь и нам возѝтся с пацана̀м
И мо̀крое мы взяли на рука̀ми

А чем то надо доктору платить
Что бы потом не спелся с мусара̀ми
В кармане пусто... Начало знобить
Видать мы Вовку похоро̀ним са̀ми

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дарки, моите почитания! ;) Казвах си... ще изтънее връзката, ще излинее... минават нощи и дни, ще замлъкне птицата в гърдите... няма да пее... Но уви! Грешала съм. Не за първи път греша. С лика си бележиш един подир друг дните, до мен си в болка, до мен-в радостта и някак по-лесно е всичко- не съм сама, макар в самота да вървя през живота привично, прегръщайки и своята и твоя тъга. И са пълни еднообразните делници с аромата на онези неземни, лазурни цветя, и не спират крилата на вятърните ни мелници... на любовта ли, или на теб да благодаря? ;)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За стиха на руски, Какин! Пробвала съм няколко пъти и всеки път се отчайвам все повече и повече от себе си... тя каза тихо: "уаууу..." и думите и се смутиха- огледало посивяло от милион очи погледнато, нащърбено, но цяло... От хиляди лица намръщени, плахи усмивки в червено и бяло, палави намигвания, хулигани същи ... в годините бе някак оцеляло

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ще споделиш ли с мен вечерна меланхолия, ела... ако искаш, няма да говорим... И с мълчаливия такт на неизречени думи ще напишем мелодия за онзи танц помежду ни, с който пленяваме дните... годините... и забравяме, че понякога боли от мечтите...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

в светлината на мечтите В светлината се раждат мечтите истински живи изпълнени със страст. В светлината, от която блещукат звездите толкова живи огряващи нас.. И блестят като игриви пламъчета в синьото звезно небе. Толкова истиски ,че ти се иска да вземеш по една звездица в двете си ръце.. Да играеш лудешки с нея като малко дете. И когато уморят те игрите. да я поставиш на скрина с нежните си ръце. Да я погалиш с длани - за лека нощ , да заспиш щастлив - от радост и разкош. Светът да сънуваш грейнал по детски щастлив, да се събудиш усмихнат и цял ден да бъдеш - искрящ, добър и някак си много игрив.. Денят по детски да те милва с онези палави ръце, с който всяка майка гали нежно своето добро дете. И пожелавайки щастие на всеки минувач. да струи от лицето ти радост и онзи кураж... По бузите руменината да огрява, и слънцето с прекрасната си милувка своита обич да ти дава.....

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко дротквет за nordviking на звездна тематика :)

Разперил ръцете
На всички Отеца
Прибира в нощвите
Коприната снежна

Погалва я нежно
Прокарва ръката
Извайваща сърпа
Във черната зала

Припяват ни леко
Безкрайната песен
Звънците небесни
На месеца блеснал

Искрящи в морето
Изгарящи сълзи
На образа бледен
Застинал и леден

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъниста от думи... повтори ги ехото, прелетяха като бели птици помежду ни и притихнаха... Мелодия, родена от болка на приятел, през сълзи усмихвам се...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма болка. В къщата на огледалата сме. Затвори очи, виждаш ли..? Колко е хубаво да не виждаш. Мактуб. Тихо е.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тихо е... приютени от вятъра сенки се гонят и сливат се някъде във вечерния джаз, романтичен саксофон и леко дрезгав глас нашепват звуци мечтателни... от другаде се чува отривисто: "пас", и смях тишината догонил... Вечерна идилия... в мен и теб... във нас.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вали мъгла. Събирам прашинките влага, протегнала бели ръце. Знам, че така се налага. Далече е моето чудно море. А в мъглата е нарисувал прибоят своята песен в капчици бяла роса и се усмихвам... какво друго да сторя? освен да бродирам в сърцето дъга... А после по нея на пръсти да стъпя, и цветен да стане, и силен гласа, с който моето мъничко вътре ще те прегърне в съня ти. Чакай нощта.

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вали мъгла.

Събирам прашинките влага,

протегнала бели ръце.

Знам, че така се налага.

Далече е моето чудно море.

А в мъглата е нарисувал прибоят

своята песен в капчици бяла роса

и се усмихвам... какво друго да сторя?

освен да бродирам в сърцето дъга...

А после по нея на пръсти да стъпя,

и цветен да стане, и силен гласа,

с който моето мъничко вътре

ще те прегърне в съня ти. Чакай нощта.

Каква мощна стихия са думите!!! Особено, когато умееш да намириш другарчето им. Така че да предизвикаш мисъл и емоция, да обърнеш представите и настроението, да дадеш урок по обич...

Благодаря ти, Нел, че ме научи да обичам И мъглата.

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване