Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Еви :P ... обичай, човече! Колкото повече обичаш, толкова по-малко боли(напук на всеобщото разбиране :ph34r: ) Надянала мократа си риза в леглото на деня нощта на пръсти влиза... По прозорците се стича влажен мрак. Усмихвам се за теб. И пак. ... И пак. Днес звездите се скираха, зад облаци разпръсват нежния си прах, но как да скрия от себе си мечтите? как да не те обичам, как да потъна във страх? като всяка капчица дъжд е миг от вечността и съм във нея до теб... в обичта

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 2,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

края на горната рима: хайде ходи си и ти... **** Въпросче: Някой може ли ми каза ползата от таз зараза? Влизам да убия време не да се погубвам мене... А прочетеното тука... става саамо за боклука...

който минуси ми слага веч е време да си ляга знам че съм му във главата и персона съм "нон грата" Но това не означава.. път на х(цвър)я да ми дава. нека тъй да се получи да го тъпчи бясно кучи!

ще ти говоря за любов не не не съъм готов... пил съм вече пет кафета и си правя моабета. значи пак не ти хареса римата му на певеца. Хубаво тогава зная где за тебе ще е рая. ходи си във павликени с в

Публикувани изображения

*Отражение*

Виждам отражението си в бистрите води

на езерото сребърно и огледално.

Mигом в него нов живот се възроди,

сдоби се с виталност кристална !

Зад мен улавям бледосивата ти сянка..

Потръпвам от вида на твоята осанка.

Ела, в душата ми се ти вмъкни,

озарена като езерце ще заблести !

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изнизва се денят в болезнен полутон, и само няколко усмивки. Криза е. Животът сграбчи ме и взе... поредната ми овехтяла риза, с която криех белезите-спомен от свят, във който си останах чужда... Запалих свещ, ще правя помен... Подай ръка, от тебе имам нужда

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

кацни на рамото ми,

в приказната къща

на снежинките ще те отведа,

да ти разкажат притчата за тишината,

да видиш как заспива

под було от светлина Света,

в очите им да видиш

как времето като капчук се стапя…

кацни на рамото ми,

догоря свещта.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И ме носи в бяла прегръдка денят, и рисува ми в бяло зимата песен, днес сме само двамата в целия свят- ти и аз в приказен валс снежно унесени. Бяла приказка разказвам ти бяло, в нея бели птици нежно и бяло кръжат, бяло езеро, за белите облаци огледало с тишината си бяла измива на живота грима.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бих те взела в ръцете си (твърдиш, че си камък) поне за миг топлина да ти дам, Да живее в сърцето ти пламъка, за да знаеш.. в света не си сам... Ще ти пея, разлюляна от меко лиричие, в онзи наш, дълбоко докосващ ни храм, ще горя като факел, знаеш...: Обичам те! не умират звездите... техен е вечният плам!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Коледа е стават чудеса , повярвай ти за миг поне и ето спомените нахлуват с плам в едно горящо искрено сърце.. И стаята гори от светлината на коледните песни и унесен усещаш как заблестява в тебе доброта и обич засиява от мечтите и унесен политаш в миг с крилете на мечтите изпълвате едно такова приказно мечтание и сякащ спомените за игрите докосват в теб детето в ново състояние и всичко е красиво в детските очи и греят толкова усмивки истинско сияние и заблестяват среднощните звезди... Но дали с трепет заспиваш уморен когато очакваш този нов за тебе ден....

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Подай ръка! При чудесата ще те водя! При онези малки капчици роса, живеещи дори в пустинното безводие в сърцето дълбоко-там е Любовта! И ще повярваш в магията чудна, на Пепеляшка онази скрита сестра, която докосва най-чувствена струна и друг, по-красив, задушевен, изглежда света!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Без никаква поука

- Не се прави на умна, юздата хващай и в галоп! - с три халби ругатни на пълен глас, изсипани пред малката русалка, спря шеметния троен скок, запратил принца мигом на земята...

- Коя си ти? - с боботещ глас, изсипа принца през устата...
- Прости ме, принце - туй съм аз! Русалка, просто викат ми децата...
- Русалка ли? Какво е туй? Защо е тази рибешка опашка?
- Ох... Туй ли? Ми опашката отзад... Със нея из водата пляскам...
- Защо си гола в този студ? Къде е твоята пижама?
- Пижамата ли? Махам я напук! Така изглеждам малко по-голяма...
- Какво сега? Защо се цупиш? Карамба! Стига рони влага!
- Какво разбираш? Тъп кютук! - отсече нимфата и му избяга...

А принцът, с тежък махмурлук, надигнал се полека във кревата, издаваше болезнен звук, и бавно мърдаше с краката...

Това е края милички деца! Къде е сляпата поука? Незрящия не питайте сега, защото приказката свършва тука...

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С коледния дух в сърцето С коледния дух в сърцето, с ведрата усмивка на лицето посрещам Коледа и таз година пред уютната топла камина. През тънката завеска надниквам да зърна как всичко е в бяло. От радост аз мигом възкликвам: "Зимната приказка настъпи изцяло !" Украсата празнично светка, радост в душата ми трепка. Духът на Коледа се носи, затрупва ни с много въпроси .. Дали желанията днес ще се сбъднат и жаждата за живот ще ни върнат? Дали магията при нас ще долети? Но знай ! Ще дойде ако сме добри!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре дошла! Какво ни носиш в преброените джобове? За себе си(знаеш) нищо не прося, но все пак... все пак се надявам да си мирна и здрава в бялата зима, в пролетта, запяла своята песен, в горещото лято със синя любима, в цветните пръсти на нечия есен... Да си щедра и на щастие богата, за да рисуваш усмивки по лицата на милионите донкихотовци, скрили надежда и вяра ... и любов във сърцата си!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изхвърли ме от своя трон Небето

И прати ме на тъжната Земя

И за да не ми е днес студено

Перце от птица Феникс

Постави в моята ръка~*

Кротичко стоя на Пътя

И гледам в тихата трева,

Която има цвят на търсещо зелено

И аромат на викаща емоция в лила~*

В ръцете си отново днес забождам

Алени цветя

Които търпеливо и с желание отглеждам

За да можеш Ти~*

В един по- сетен час

За себе си градина да засееш

Откъснал ги от моята ръка~*

Изхвърли ме от своя трон Небето

И прати ме на тъжната Земя

И за да не ми е днес студено

Огънче вместо сърце

остави ми в гръдта~*

Но от неопитност запалих

Един незагасим пожар голям

И стана много огън~

Едно огромно Слънце

Днес изгря

Родено от гръдта на мъдрото Небе

И няколко забодени в човешка длан цветя~*

Кротичко стоя на Пътя

И гледам в тихата трева

Перцето нежно със Любов скрибуца

Рисува чувствата ти на листа~*

С едната си ръка от алените макове откъснах

Закичих с цвете твоята коса

И после със усмивка аз от теб си тръгнах

Пресякла други Пътища

И Друг човешки свят~*

~&*~Алени цветя...

31 декември 2011 г

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:588fdb5a49

post-217844-0-56180600-1325438147_thumb.

Редактирано от sheetinhand (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сънувах те. Беше пролетен дъх. И нямаше тяло. Беше утро, едва поруменяло. Беше нежността на морската пяна. Беше звук на китара. С проплакващи струни. Беше красивата ласка на това... помежду ни. Събудих се. Засмяна.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

http://vbox7.com/play:588fdb5a49

Изхвърли ме от своя трон Небето

И прати ме на тъжната Земя

И за да не ми е днес студено

Перце от птица Феникс

Постави в моята ръка~*

Кротичко стоя на Пътя

И гледам в тихата трева,

Която има цвят на търсещо зелено

И аромат на викаща емоция в лила~*

В ръцете си отново днес забождам

Алени цветя

Които търпеливо и с желание отглеждам

За да можеш Ти~*

В един по- сетен час

За себе си градина да засееш

Откъснал ги от моята ръка~*

Изхвърли ме от своя трон Небето

И прати ме на тъжната Земя

И за да не ми е днес студено

Огънче вместо сърце

остави ми в гръдта~*

Но от неопитност запалих

Един незагасим пожар голям

И стана много огън~

Едно огромно Слънце

Днес изгря

Родено от гръдта на мъдрото Небе

И няколко забодени в човешка длан цветя~*

Кротичко стоя на Пътя

И гледам в тихата трева

Перцето нежно със Любов скрибуца

Рисува чувствата ти на листа~*

С едната си ръка от алените макове откъснах

Закичих с цвете твоята коса

И после със усмивка аз от теб си тръгнах

Пресякла други Пътища

И Друг човешки свят~*

~&*~Алени цветя...

31 декември 2011 г

Л-Е

~&*~ НОКТЮРНО

Просто така~*

Затворена между стените

пак набързо пиша

и пръстите ми тичат нежно~

танцуват по клавишите

Последвала зова на своята мечта...

А зад прозореца ми Времето

пак със любопитство в страниците

на монитора наднича...

Каква ли ще е днес

рисунката ми на листа~*

- Душата ми жадува

да те гали и облича...

Очите ми са като твоите- кафе

Скръбта ти виждам аз

на моята прилича...

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

- Нали знаеш, че тук където съм

От твойте приказки...

тук вече има~*

И в тази бяла зима

с топлината на очите ти се сливам~*

Ангелогласна моя

Струна в Ангелската лира...

Аз за тебе вече идвам

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

- Приказките дето ги разказваш

Все за мене ли разказваш ги, Любима...

със тях орисано е Утрото

и всяка Нощ предричаш ти, Царкиньо...

Идвам аз за теб

Не мога да живея тъй далечен

И все в тез Небета да се взирам

Да търся твоя поглед нежен

И ако той от мъка е премрежен

Сърцето ми да плаче с тебе

Ооо, Ангелогласна моя!

Аз за тебе вече идвам...

Когато пуснах те на чуждата земя

Помислих си, че силно птиче пее ти в гръдта

Но ти не си за този свят,Любима

и аз отново ще те прибера

При мен да си

И при мастилницита с тюркоазено мастило~*

Последвала зова на своята мечта...

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

5 януари 2012 г

само нежни длани~*

Л-Е

~&*~ НОКТЮРНО

Просто така~*

Затворена между стените

пак набързо пиша

и пръстите ми тичат нежно~

танцуват по клавишите

Последвала зова на своята мечта...

А зад прозореца ми Времето

пак със любопитство в страниците

на монитора наднича...

Каква ли ще е днес

рисунката ми на листа~*

- Душата ми жадува

да те гали и облича...

Очите ми са като твоите- кафе

Скръбта ти виждам аз

на моята прилича...

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

- Нали знаеш, че тук където съм

От твойте приказки...

тук вече има~*

И в тази бяла зима

с топлината на очите ти се сливам~*

Ангелогласна моя

Струна в Ангелската лира...

Аз за тебе вече идвам

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

- Приказките дето ги разказваш

Все за мене ли разказваш ги, Любима...

със тях орисано е Утрото

и всяка Нощ предричаш ти, Царкиньо...

Идвам аз за теб

Не мога да живея тъй далечен

И все в тез Небета да се взирам

Да търся твоя поглед нежен

И ако той от мъка е премрежен

Сърцето ми да плаче с тебе

Ооо, Ангелогласна моя!

Аз за тебе вече идвам...

Когато пуснах те на чуждата земя

Помислих си, че силно птиче пее ти в гръдта

Но ти не си за този свят,Любима

и аз отново ще те прибера

При мен да си

И при мастилницита с тюркоазено мастило~*

Последвала зова на своята мечта...

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

5 януари 2012 г

само нежни длани~*

Л-Е

http://vbox7.com/play:e90c143138

~&*~ НОКТЮРНО

Просто така~*

Затворена между стените

пак набързо пиша

и пръстите ми тичат нежно~

танцуват по клавишите

Последвала зова на своята мечта...

А зад прозореца ми Времето

пак със любопитство в страниците

на монитора наднича...

Каква ли ще е днес

рисунката ми на листа~*

- Душата ми жадува

да те гали и облича...

Очите ми са като твоите- кафе

Скръбта ти виждам аз

на моята прилича...

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

- Нали знаеш, че тук където съм

От твойте приказки...

тук вече има~*

И в тази бяла зима

с топлината на очите ти се сливам~*

Ангелогласна моя

Струна в Ангелската лира...

Аз за тебе вече идвам

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

- Приказките дето ги разказваш

Все за мене ли разказваш ги, Любима...

със тях орисано е Утрото

и всяка Нощ предричаш ти, Царкиньо...

Идвам аз за теб

Не мога да живея тъй далечен

И все в тез Небета да се взирам

Да търся твоя поглед нежен

И ако той от мъка е премрежен

Сърцето ми да плаче с тебе

Ооо, Ангелогласна моя!

Аз за тебе вече идвам...

Когато пуснах те на чуждата земя

Помислих си, че силно птиче пее ти в гръдта

Но ти не си за този свят,Любима

и аз отново ще те прибера

При мен да си

И при мастилницита с тюркоазено мастило~*

Последвала зова на своята мечта...

( прошепна Времето без устни

Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

5 януари 2012 г

само нежни длани~*

Л-Е

http://vbox7.com/play:e90c143138

post-217844-0-34723600-1325780041_thumb.

Редактирано от sheetinhand (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва да вярваш понякога в невъзможното ,

дори и да ти се струва наивно,

не се крий в сенките ...живота е цяло чудо...

А спомените са като небесно огледало

и искаш ръка да протегнеш и

пак да си сякаш в друго тяло....

И синевата посрещай с любов и отворени длани

Че тя слънцето в себе си носи и заздравява и най-лютите рани..................

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ей,

усмихваш ме ти по особен начин.. ))))

пп

Сенките обаче мамят,

оставят вкус на ягоди

и говорят перфектно

/без акцент/ езикът на нощта.

Като художници изкусни

рисуват огромни, черни

татуси по тялото ми…

Флиртуват с тишината ми-

досущ Калиостро и Льопен,

крадейки умело

на гласът ми песента.

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дали... Или в сенките крием и себе си, онези най-фини черти, неподвласти на лъжите и времето, за да има островче, скрито от отровни стрели, които дори заблудени достигат понякога сърцата ни и ... тогава боли... Намираме сили. И сянка изправяме, оглушели, онемели, ослепели дори... ... и изливаме своите песенни трели... вечността е наша, макар и за миг...

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отрони се въздишка тежка, от скъсаната ми душа. Безмълвен стон, сълза човешка И празната протегната ръка. На вън небето беше почерняло, замръзнал бе завинаги света. Сърцето беше се предало.... Отбой, изгубена война !

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душата на Твореца~* Докоснеш ли Душата на твореца Тя в миг припламва нежна Уплашена след туй се скрива ~&*~ Стоиш пред нея често ти безмълвен... Незнаещ и неможещ да приемеш, че в днешното тъй меркантилно време Душа от странна сплав пред тебе има~* ~&*~ Не разбираш ти Душата на твореца... и може би не бива Защото нейният тъй крехък Дух Е Дух в безкрайност~* Една дъждовна деликатност Една мъглявина Приютила Лунна чувственост ЕДНА ДЪГА ПРЕД ТЕБЕ ИМА ЖИВА~* ~&*~ Докоснеш ли Душата на твореца Тя в миг припламва нежна... След туй уплашено се скрива. Отива нейде Където в облаците... НОТИ НА ЛЮБОВ ВСЕЛЕНСКА ИМА~* ОБИЧА ТВОЯТА ДУША Душата на твореца При все, че го запращаш често ТИ В ада свой на свойта страшна зима... Мълчи и плаче с теб Защото знае, че изгубен си кристал На дъното на Океана В един живот, където две истини В една събрани има ~&*~ ТОЙ ТУКА Е ЗА ТЕБЕ... Подарък носи ти Един спомен за живот, който нявга имал си ~&*~ 10 януари 2012 г Душата на Твореца~* Л~ Е

post-217844-0-45260500-1326230869_thumb.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душата на поета е бездънна... Не хвъргай в нея думите си гнили. При теб все някой ден ще се завърнат, ще те ударят със страшната си сила. Душата на поета е птица в полет. Не тръгвай като охлюв към небето защото изкачил се най-нагоре, от студ ще изгубиш и сърцето си. Душата на поета не се моли. Не проси дребна милостиня. Повярвай във дъждовния и порив, с оазис ще те награди в най-жарката пустиня

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сълзи поливат нивата благословена

на жито избуяло - обич златна!

В душата на поета приютена

кълни и се разлиства Красотата.

Публикувано изображение

Редактирано от linaadelina (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бумеранг е всяка дума, Бумеранг са мислите ни. Отиват и се връщат- блъскат се в стените като заключени коне, в изоставена конюшня. Можеш ли да спреш за малко да воюваш..? С приспивна песен на магнита полюсите можеш ли ,можеш ли да пратиш да сънуват …? Душата си да пуснеш на воля да танцува … Можеш ли да пуснеш душата си. Кошутената.

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Иска ми се тук на място

едно уточнение да вмъкна:

Не душата на поета,

а душата е поета!

Моята се кротна преди време

изкашля се, зaекна и замлъкна,

а със нея изчезна и поетът,

както чезне през комина дим!

и да си призная честно,

не желая да се връща,

но стига откровения във рими -

време е отново да поспим...

:ph34r:

Редактирано от proletsearch (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

изкашля се, зaекна и замлъкна,

а със нея изчезна и поетът,

Носталгия понякога пристяга

въжетата, завързали сърцето...

а с гвоздеите, приковали Вярата

по стъпките житейски кретам...

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не душата на поета,

а душата е поета!

Така да бъде, Търсаче на Пролет,

все е едно е, нима не разбра?

Душата мълчи, завърнала полет,

имат птиците свои гнезда

и сгушени парят в най-коравия студ,

Та нали и свещите догарят?

Днес мислиш едно. Утре си друг.

Каквото било(казват) няма да бъде,

но от вчера и утре, събрани в едно

имаме днес и съвсем не е чудно-

вечност е... А това е добро!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване