Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


 

Ти рисуваш по мен,

мое бурно море,

отпечатваш в сърцето ми багри.

Песента ти неспирно

към теб ме зове

и потвам в очите ти влажни.

Как дълбоко е, и чудно,

мое синьо море,

под вълните,

където се крие

онова малко-голямо сърце,

което за двама ни бие.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 2,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

който минуси ми слага веч е време да си ляга знам че съм му във главата и персона съм "нон грата" Но това не означава.. път на х(цвър)я да ми дава. нека тъй да се получи да го тъпчи бясно кучи!

края на горната рима: хайде ходи си и ти... **** Въпросче: Някой може ли ми каза ползата от таз зараза? Влизам да убия време не да се погубвам мене... А прочетеното тука... става саамо за боклука...

ще ти говоря за любов не не не съъм готов... пил съм вече пет кафета и си правя моабета. значи пак не ти хареса римата му на певеца. Хубаво тогава зная где за тебе ще е рая. ходи си във павликени с в

Публикувани изображения

Много е нежно, Нелчик.... другите да се размърдат сега и да натопят и те  пръсти, перца и каквото там имат в боята..

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще ви почакам. Търпеливо. Любовта е океан. И не свършва...

 

Ти знаеш!

Волна птица съм.

Летя и се връщам.

Притихвам в съня ти

и там те прегръщам.

 

Ти знаеш!

С теб сме различни.

Светове ни делят

...

но ни сбира лиричие

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Песента на Стария Жабок
Със обич на мойта единствена жабичка :)

Все още съм влюбен във теб
И пак ще те гушкам насън
Ще пея закичил китара отпред
Приклекнал на стария пън
 
А ти ще се киприш на твойто листо
Ще пърхаш невинно със мили очи
Със гривнички дрънкащи тъй все едно

Звънчета ми пеят по пътя в зори

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Подозирам, че ще бъдеш здравата оскубана. Кибритената Клечица е много ревнива, когато някой и слуша стихчетата подпрял се на лакти. Мда...


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

* * *

 

...Тогава млад офицер, с мустаци на юноша още тихо подава нареждане...  - Мъгла е! Крещете изпаднали синковци! Крещете, като че ли ви скопяват! Крещете, все едно атакувате дявола!  - Напред! На  нож! И смърт на омразните... - мъглата застила полето, намята му шуба - парцалено бели обятия. Прегърнала войнишките викове, обвила ги в свила от тайнственост, променяща думите в краят им... А вражите орди уплашено, зад протока хукнаха знайно е, в магията бяла оплетени, със викове грозни обнажени... А после... а после е знайно за всинца ни...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъглата застилала полето

И черната нощ ги обвива

Победители, победени,

Момчето

И болка, която изстива…

 

Далеч, през реки и полета

През друми, През тръни,

Морета,  Две очи в тъмното светят –

Момичето и сърцето…

 

Сред дим

Сред барут и сред кърви

В портфейла прилежно скатани

Снимка

Цвете

И думите първи

В писмо

До сърцето прибрано…

И знайното става незнайно

Незнайното тихо притихва…

Животът – красив и безкраен

В очи на дете се усмихва…

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

как ми омръзна(до втръсване)

голата гръд на земята,

чакам те, пролет!

нека възкръснат

и чувствата,

ще им пришия подплата

за да не зеят грозните ръбове

на сенките-

онези от мрака,

които спохождат ме

(всеки ден)

преди съмване...

 

после е лесно,

после се ширва дъгата

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

как ми омръзна(до втръсване)

голата гръд на земята,

чакам те, пролет!

нека възкръснат

и чувствата,

ще им пришия подплата

за да не зеят грозните ръбове

на сенките-

онези от мрака,

които спохождат ме

(всеки ден)

преди съмване...

 

после е лесно,

после се ширва дъгата

Шава ли

още някой лист изсъхнал,

останА ли нейде 

глогно зрънце?....

Ша вали!

След дъжда

ще да грейна

кат окъпаното слънце...

 

Става ли? :shy11:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Със заскрежени пръсти

как се с топлота прегръща?

Милувка ледена оставя белег,

дамгосва с въглен черен

крилата на изгубените птици.

И слънце трябва да огрее

премръзнали от взиране зеници,

а кълновете щом узреят

навън се втурват...

със песента на млади жрици

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте казвам ви на всичките творци,

които тук показват своя блясък..

които с финес извайват хиляди дворци

от думите-вълшебният им пясък.

 Искам аз към вас да се присъединя,

да ви покажа към поезията любовта си.

С думите когато се обединя

не мога да позная същността си.

И знам,денят върви към своя край,

надявам се на някакво присъствие.

Но няма никой тук вмомента май

за малко поетическо съчувствие.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Love materiality

 

Защо са тъй студени,

в материалност заблудени ?

Сърцето им заключено е,

свито във плътта,

ако има то мечта,

облечена е в голота

и чужда е за него любовта.

 

Дарове и жестове - далечни са за тях,

постоянно леят гняв,

недоволни, в разбунтувало се общество,

кретат във безмисленото си гнездо,

лицето им не знае що е то усмивка,

единствено след суха придобивка,

чувствата нищожни са,

погледът- блуждаещ и горчив,

отдавна е погинала целта

да направят някого щастлив ..

 

Борят се със времето,

с фалшивата реалност,

да си мъкнат бремето

и тази материалност ..

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Името си още аз не съм издала,

но казвам го-приятно ми е- Гала!

Благодаря ти, Нини,

за прекрасното ти сърчице,

поради сто причини

моето един човек отне!

И радвам се, че пускаш своето хвърчило

и детското в теб не се е изпарило,че

 с думите рисуваш пясъчни слънца,

напомняш ни на всички,че още сме деца! :)

Междувременно, нещо от днес :)) :  

НЕДЕЛЯ Неделна меланхолия и скука лежат в огнището на тишината. От лилаво-сива, облачна перука едва подава се нещастна и луната.. Денят се изниза, тайно,на пръсти, на срички узрява безлюдна нощта. А звездите- далечни,красиви и гъсти на неделята мрачна поглъщат мощта. Във въздуха витае безразличие, отсъствието лази по стените. И времето дори сега е ничие, щом спряха да препускат и стрелките.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Но ето...

и неделята отмина

като онзи пушек от комина,

другарче вярно на топлината...

И само купчинката пепел

в почернялата камина

е спомен за страстта на дървата,

които ни стоплиха вчера...

И не защото бе неделя!

Естеството на нещата

преди, сега и после...

... и още нататък,

е че всичко се променя

и изчезва без остатък,

но не напразно!

То оставя своя отпечатък

по забързаното време...

 

А стрелките отново се гонят

и поспират за кратка целувка.

Понеделник е. Отново на коня.

А със него... в небесата препускам.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вторник.

Оседлани мечтите ме чакат...

млада коприна по старите клони

нашепва, че скоро с южняка

пак ще се гоним

и ще гали краката ми боси

на сочна трева алаброса,

с очите си сини

небето ще ме прегърне, 

поруменяло полето

с макова песен ще ме целуне...

 

тик-так... тик-так...

тиктака познатият седмичен ритъм...

прибирам в джоба мечтите,

с кратка въздишка на земята се връщам

и се усмихвам

Защо да се мръщя?

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сряда... Не ми се говори. Вътре в мен рухват декори, рисувани с патос. Остарели. Ненужни. Избеледня онова теменужено. В прашно сиво завита мечта си отива...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Илюзиите крие тишината,

прегърнала декори и съдби..

добре покрила радостта.. горката..

но ти недей й се сърди..!

 

Това е мрачното затишие

пред бурята от радостни дъги.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета :* за вас китка мили кокичета

 

Публикувано изображение

 

Четвъртък сутрин...

Търся си крилата.

А зад стъклата

дъждовните капки напяват песен

... позната.

Не съвсем.

Нов такт има в този рефрен.

Ето... намерих крилата!

И се втурвам във новия ден,

иначе мрачен,

но за мен озарен от мъничък лъч.

Че съм жива!

Вятър попътен ми пожелава

с очи изумрудени млада коприва...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Четвъртъчно се мръщи времето,

но аз оплезих се напук.

В дуел на настроения зове ме то-

спечелих. Да се пробва с друг! :)

Небето сребърно е днес,

не бива да го бъркаме със сиво.

То предизвика моя интерес,

събуди в мене нещо диво...

 

Поувствах се сред джунгла от мечти,

събирам плодовете на успеха,

и палма виждам,а отгоре.. ти-

замеряш ме с кокоси за утеха..

А аз ги хващам

и превръщам ги в любов-

такава екзотична, откачена..

Но ето..

че събуди се небето.. Четвъртъчно. Огромният кокос

превърна се във капка посребрена..

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пак нещо старо, неизхвърлено и непубликувано, спомних си го днес.

Когато нямаш компютър с кошче, периодичното почистване на папките по необходимост се извършва чрез огън, по-вълнуващо е.

Четеш и хвърляш. Четеш и хвърляш. Някои дори не ги четеш.

"Писането" пък става наум. После на лист. Ако произлезе нещо, тогава вадиш пищещата машина. Под клавишите й сигурно още има пепел от цигари, романтика. Всъщност никога не съм съчинявала стихотворение на компютъра ,разсейва ме. Веднъж една журналистка ми зададе въпрос "как се чувствал художникът, преди да започне картината" и бла-бла. Искаше да й отговоря, че художниците и въобще творците творят в нещастно състояние. Ама не е вярно! Пред бялото платно все още се чувства щастлив, като човек, който тръгва на път, от който никога няма да се върне.

 

 

Муха, привързана с конец – летя и се снишавам до прахта. Виж – спечената буца пръст е планина, прорастващото жито е гора, и накъде се е запътил пътят в маранята? Във въздуха, блестящ като вода най-прашният и уморен войник върви, повлякъл сякаш всичките войни и времена, и цяла катедрала сякаш, за да пропадне с пътя в тишината, във въздуха, блестящ като вода – за радост или за беда, не знае никой.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

   

 

Отново е вечер слънцето тихо е заспало.

-А ти защо не спиш? - попита

 небрежно старото ми одеало.

Навярно чакаш в късна доба

 нечия усмивка в мрака

и мъничка надежда на прага на вратата да те чака......

 

Но вън вилнее свирепия и страшен вятър

студът бледнее щом светлината

 на луната като пътник чака.

 

Да ... да дойде някой, тихо да закрачи

по пътя стар и носен от надежда

в сърце събрало и последната си вяра,

той тихо да говори за цялата,

оная врява - що живота носи се без спир

и продължава дори и в трудни времена

да крачи смело, но не на шега...

 

Одърпан, но с фраг и папионка преминава

безспирен, но велик без грам суета към отминалата слава.

И тръпнат всички във очакване

за мъничкото слава или за безброй препятствия

през гордостта на чудните си дни

когато обичаме, обичащи сме били днес по-добри....

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

   

 

Отново е вечер слънцето тихо е заспало.

-А ти защо не спиш? - попита

 небрежно старото ми одеало.

Навярно чакаш в късна доба

 нечия усмивка в мрака

и мъничка надежда на прага на вратата да те чака......

..

 

не пита нищо старото ми одеало,

нали от старост помъдряло е.

то знае да превръща нощем тишината

в приказна симфония от сънищата ми позната..

как свети в незримото джобното фенерче

разпръсквайки пътечка от сияние...

светлинка от лъч пързулнал се 

по страниците пърхащи на книгата,

пулсиращ морски фар в буркан светулкова надежда.

 

не пита нищо старото ми одеало..

нали от старост помъдряло е..

то знае как да задържи като в любящи длани 

топлината.като за мен. като за единствена.

като за скъп приятел. и не, че не се радва

на усмивки в тъмнината..напротив,

особено любими са му пощенските пликове

/ запечатани с целувчено клеймо,

сутрешно намерени на прага на вратата...

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Искам да чуя тази приказна симфония...

 

тишина

 

 

разпечатано с целувка

 

за теб  :*

 

 

Докато ти нетърпеливо чакаш

събрах една камара тишина,

нежна като макови  листенца.

От нея тънка,като паешки крачка

изпредох дълга нишка. В педи.

Горе - долу колкото една дъга,

предостатъчно за да усмихне

в цветове Земята... И небето

с  радост бели, пухкави кълба

облачна прегръдка да разпери.

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес е Прошки...

Моля те прости на грешната

думи непремерени,

нетърпението прости,

горчиви глътки недоверие,

прости ми гъстата тъга,

с която те заливам

и тишината ми прости-

мълча, когато съм щастлива.

 

Прости ми!

Знам, че има какво да прощаваш,

както дишаме, така и грешим,

но най-силната болка даряваме

на близък, на много любим!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване