Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Говорим в рими


Препоръчан отговор

  • 2 седмици по-късно...
  • Отговори 2,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Публикувани изображения

Да се присъединя и аз желая и не мога вече да си трая,

римата във мен така напира, а времето навън ме депресира.

И тайно да ви кажа аз на вас, в Норвегия намирам се във този късен час,

тук щастието търся аз и римички редя в захлас.

Та при нас е люта зима, нищо че навънка слънце има,

температурите са минусови- Уви и от студ  главата ме боли.

...И така, приятно ми е, казвам се Бианка, падам си аз малко калпазанка,

ще се радвам темата да доразвием и скуката ний да надвием. :wink12:

Редактирано от bubeto86 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Днес съм бяла...

В мека топлина загърнах мисли

и мечтите в синьо,

повдигнах се на пръсти и така

загърбих тъмната си половина

А тя остана в локвите навън,

оплакваща нестихващата зима

ключа и взех...

но без врата,

реших набързо да замина...

И хванах слънчев лъч с лице,

в очите си го скрих, да не го намери

онази моя плътна суета,

която в облаците търси двери.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Много искам, но не бива!

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

Да живееш - значи да гориш,

да създаваш нещо, да твориш,

да мечтаеш, нежно да обичаш,

единствено на тебе да приличаш.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Да живееш, значи и под скреж

багрите си да запазиш,

онзи луд, необясним копнеж-

удивителна без строга граница.

Да напишеш романа си сам

с разкривени, но истински букви,

с граматически грешки, понякога срам

от ефекта на свои продукти.

Да си мъничко горд, но в сърцето голям,

да прощаваш на дните, нанизани строго,

уловил на живота аромат разпилян,

да си благодарен... това значи много!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

В стремежа си да обичаме -понякога грешим 

без думи да описваме , но пак творим 

точка ,тире и запетая 

така се нижат буквите до края.

Редактирано от Гост (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Реших и аз малко рими да споделя, и до Вас редом да се наредя. Тази сутрин е малко мрачна, но и същевремено някакси загадачна но най-доброто от днес тепърва предстои, и знам, че ще ни зарадват слънчеви лъчи. Затова, недей тъжи, а се усмихни, и през целия ден с любов твори :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

За днес прогнозата е :)

 

слънчево!

 

Златистите лъчи рисуват азбуката на любовта, обагрени усмивките палуват и лее своя сладост песента! Една забързана ласка се препъна

във блясъка на влюбени очи Тя спря за миг. В ръцете и покълна ято нежност, разпиляна в милиони дни. Хронометърът на времето замря във вечност, а вечността прегърна любовта...

и в споделената сърдечност

ликува младостта!

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

Тик-така старият часовник,

отмерва ми дните,

забравих си стиховете

... но помня мечтите,

утихна нежният бриз на морето,

но още помня вълните

и бурният им трясък.

И двете чайки помня,

следите по пясъка...

Знам, че някой ден ще се завърна, море,

и в думите си пак ще те прегърна,

дотогава... имам трошички синьо небе

и надеждата отново да те зърна.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Дъжд

 

Целуни ме под дъжда стихийно и дръзко,

пръсти прокарай в косата ми мокра и гъста.

По пътя ни, вълшебно потънал в сатен,

притискай и искай ме, танцувай със мен.

 

Да чувствам капките по кожата ми как се стичат

и всички клетки в теб как силно ме привличат,

кара ме да политам и всичко да забравям.

До теб способна съм от страст да полудявам!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ледено сърце

 

Защо ме гледаш с този празен поглед?

Едва ли пак ще може да ме трогне..

Мина много време, всичко е различно.

За тебе нямам място, заявявам лаконично.

 

В сърцето ми е зима. Oтдавна вледенено,

да се стопли някак, чака натъжено.

Любов не дава и не търси такава.

Ти помогна му да свикне със това.

Дори да видиш, че топи се в забрава,

всяка капка равна ще е на сълза!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Дори и да не искам
угасва в мен звездата
на призрак заприличвам
стене пак душата .
Не , не искам сънища
с отливи от този  бряг
там по розовите пътища
рисунка от пясъка е знак...

Не искам отново с теб да  споря
пустееща  съдба ...
очите жадни да угасват
но моля те

 

не сега .

Редактирано от Гост (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ревност

 

Чувство нелепо и черно

преследва ме в сън и във ден,

ах, толкова силно, безмерно,

че вечно държи ме във плен.

Разяжда отвътре душата,

и пулсът забързва дори,

след него тръшна ли вратата,

нахлува отново и цяла ме гори.

Бавно и трайно убива нежността,

безчувствена ме прави на мига.

*

И разбрах, че спряла съм да те обичам,

когато се сбогувах с ревността!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Нещичко и от мен, дано някому допадне.

 

 

 

 

Прокълнатото цвете Високо в планината на лунна светлина цветето бленува във свойта самота, да срещне поглед жаден за дива красота в пустощта безкрайна на стръмната скала. Сърцето му копнее за срещата една с човека който търси парченце красота, с което да запълни разбитата душа на клетия самотник изгубил любовта. Ала злата орис прокълна го така от бури обругано под снежна пелена в прегръдките на камък и хладна тишина да крие свойта хубост далече от света.  

********************************************************

 

 

  Начало в края Път между малко приятелства и много предателства, започващ от нищото и свършващ на никъде. Родени със болка, умираме в болка, губим любими, градим мечти недостижими и страдаме пак по пътя неясен!? Път към началото, начало на края, не живеем ли всъщност живота обратно? Със знание, мъдрост, но много порочни, пътя ни свършва изпъстрен с въпроси. А отговорите всъщност детето ги има, прости, наивни, но все пак логични, логични за него, за нас непривични. Детето се ражда без мисли, без бреме, без знание, мъдрост, наука, доспехи. Чисто, от мисли за върхове и успехи. Без стремеж към лъжа, лицемерие, злоба, не знаейки цялата човешка прокоба. Не трябва ли смисъла да е точно в това, да постигнем накрая чистота на деца? Не да се раждаш чист и във бяло, а да умираш окалян във мръсно одеяло? Одеяло на грешки, на завист и злоба, тлеейки скрито във наш`та природа. Лъжи да изричаме и в тях да се вричаме, клетви да даваме, а лесно да ги поругаваме? Път към началото, начало на края, живеем ли всъщност или с гръб към начало вървим? Начало в което ще сме научили края, край, който всъщност всички целим. Виждайки как от детето до гроба, в мръсотия се каляме ден подир ден, а към чистото всъщност стремим се до края, край, който всъщност начало е бил.

 

 

**************************************************

 

  Сянка на жена Пристъпвам тихо във нощта към странна сянка на жена дали това си ти сега или шега на моите сетива! Очите взират се към теб откривам твоя силует усещам нежен аромат на цветя и пчелен мед! Сърцето ти във този час сякаш чувам как тупти, за тебе мисля само аз една си ти във моите мечти! При теб да бъда аз сега желая силно в моята душа в прегръдка да те понеса като в приказна игра! Слънцето изгрява пак раздига нощния сумрак сянката изчезва в миг изпускам те аз пак - уви!

 

*********************************************

 

  На любимата жена Името ти нежно и прекрасно всеки миг във мен звучи, сърцето огнено и страстно за теб единствено тупти! Да мога утре да те срещна с поглед да те уловя, с ръцете леко да докосна прелестната ти коса! По бузата да те целуна гърди до теб да долепя, леко аз да те прегърна с нежност в моята душа! Аромата ти ще вдишам кръвта във мен ще закипи в погледа ти аз се вричам една си в моите мечти! За устните ти аз жадувам да вкуся жадно твоя дъх, унесен в шеметна целувка за винаги със теб да съм!  

*********************************************

 

  Име на мечта Човекът странен винаги е бил, хъс, инат, страст, ярост и любов през живота в себе си е крил. В моменти пламенно се е бунтувал, и страдал и тъгувал, но една мечта винаги го е крепяла, давала е сили и в тъмата е искряла. Мечтата за любов и топлина, за ласката на най-обичната жена. Бленът да имаш този дар от Бога, макар да тегне и над теб прокоба. Да чувстваш и да искаш тази страст, над която нямаш власт. Да знаеш, че си ти безсилен, но в магията на любовта обвит и във всяка клекта с жажда си пропит. Мечта за някой страшна, за дурги смешна, но за тези с истинска душа, това е въплъщението на любимата жена. Жена сияйна, нежна и добра, Обвита във неземна красота. Надарена от природата и Бога с правото да е най-сладката отрова. Опиваща омайно, даряваща наслада. Раняваща брутално, но все така желана. Поразен от всичко към нея се стремиш. С аромата и да можеш да заспиш, а сутрин от съня до нея да изплуваш. Аз знам коя е моята мечта. Тя има нежност, страст и аромат, който мога да позная и във лепкав мрак. Тя Нели се зове и в нея са събрани, частици от милиони светове. Светове дарили я с магия, с вълшебност, с много пъстрота. Да прави тя за мене по-красив света. Като малка от звездите тя е взела усмивката и перления шепот във очите. Реките с непокорство я дарили, да бъде устремена, неспирна и игрива, но поиска ли да може нежно да обвива. Да гали, с ласка да дарява, да може да успокоява. И слънцето дарило и е своя лъч, щом реши усмивка на лицето да изгрее, да топли, да разтапя, пламенее. С надежда да изпълва всеки ден, дори когато си безкрайно уморен. Безкрайната омая от морето пък е взела, море, което да преплувам не умея. Но искам в него да остана вечно аз, дори до сетния си час. Дори нелепо, просто да звучи, ти си отговор на моите мечти. В света единствения ми покой, би бил да съм единствено и само твой! Послепис: И днес когато видя падаща звезда, единственото което мога, искам и ще пожелая, е никога да не загубя твоята любов, страст и плам, с които ме даряваш, живота в който смисъла ти даваш. Искам те, желая те и макар думите от честа употреба да губят своя смисъл и значение знай, че аз винаги ще те обичам! През времето, през пространството и напук на сбъркания свят и хаотичен космос, сърцето ми е било, бие и ще бие за да мога да усещам опиянението от твоето присъствие и съществуване, и когато дъхът ми спре и безвремието ме погълне, съм уверен, че милиони мигове любов и нежност са владели всяка частица от тялото ми, а душата и духът ми са имали блаженото щастие да изпитат великата магия на искрената и истинска любов и опиянение от нея. За най-скъпия за мен човек, моята любима и незаменима Нели, емоции и чувства, които не винаги съм намирал правилния начин и изразни средства да изразя, но след почти четири години продължавам да чувствам, мисля, усещам и цел, към която продължавам да бъда устремен. От един безкрайно влюбен в теб глупчо!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

някъде падат звезди.

дъжд от звезди,ела и при мен. завали,

от тая суша, дето безкрайно ръми

шепа пепел са всички желания..

 

някъде падат звезди.

дъжд от звезди, ела, отнеси ме,

предизвикай инфаркт на сърцето ми,просто за миг..

нека някъде проплаче желание..

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Мама моливче ми купи

аз го остря-то се чупи

ето толчаво остана

деба неговата мама...

 

Нямам си на идея на кого е, ама го помня от 1 клас :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

и още го помниш, D

 

някои като не помним си измисляме нови))

 

На което дете съм го казал, го помни :D  както и това:

 

Копче, копче, копче...

дето гащички държиш

откопчей се мило копче

че ще правя...пишшш

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване