Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Е ,окончателно изместихте пясъчника тук.

големи непораснали деца.

един  посипва пясък на другарчето в косата,

не отстъпва другият по глупост и беля. :clown:

 

Мерил, това с кринолина...  направо ти видях  и вълнените гети :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сърцето ми мълчи... От опит знам, тишината му приятел е голям. Но не... то тихо ми говори, разбираме с него, няма как! Аз в себе си го нося, то води моя впряг. Нашепва ми, горкото, със своя ритъм-глас: "Мълчи на празното говорене! Мълчи, дете, сега говоря аз. Ти ничия себичност няма как да спреш, но можеш да се усмихнеш лично и да се покриеш с топъл скреж!"

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Заразих се и музата не ме пуска.

Вдъхновен от "живия живот" сътворих едно дълбоко лично, лирично и социално ангажирано произведение:

 

Екзактен катарзис

 

Посвещава се на Д. П.

 

Вярвате ми или не,

имахме прасе.

Коледа дойде...

Заклахме бедното чаве.

Вярвате ми или не,

но таз творба

е моята молба за невината душа.

Съзерцавам кръглата луна

и се питам в тишина -

не е ли време вместо да ядем прасета,

да изгоним всички мекерета...

–––––––––––––––––––

Следващият път, обещавам да напиша някое хайку. Но днес не съм на тази вълна.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

колко много сте писали , не бях минавала отдавна 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А в есенната утрин ще се радвам

на твоите писма-листа,

знам няма пълно щастие,

но има пъстра тишина,

в която думите са полъх,

стихът отминала вода,

измила и последната въздишка,

за да прогледне любовта.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

:( ми нещо ми изчезна словореда 

 

Уморена съм от дните сиви 

и сънят ми стана пуст 

няма ги и гласовете силни 

изчезна  онзи хъс 

заличих старателно следите 

попълних празните места 

вкорених безсилието в душите 

накрая залепих и своята уста 

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В съня ми не идвай,

Но аз ще те чакам

Не идвай

А аз ще отворя очи…

Ще съм будна…

И жива ще съм.

Обещавам!

Ще те видя –

без думи

без звук

без сълзи…

п.п. Е, ако дойдеш, няма да те върна... :*

Много е хубаво.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам един колега-заврян зет :wub: Иначе голям го вади, ама като ги няма тъщата и дедо му,  та днес по мейла са го поздравили с тва: Забавно е, а и припознавам някои съфорумници, ай да видим, ще познаете ли кой визирам :clown:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ръми...

с тънките си пръстчета дъждът

отмерва такт и музика звъни

по уморените от лятото листа,

заминаха си птиците, 

очите ми изпратиха последните ята

и втренчено зачакаха-

идва есента!

Не знам защо, но винаги малко боли

от нейната ласка, от първите мъгли,

после... става навик, неотменна досада,

която приемам без ропот...

... а след листопада,

заключвам последните врати

с измръзнал шепот...

Навън вали...

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

дъждът  поряза с  парче от огледало

пръстите  на плюшено мече.

 

по лицето на детството полепват мокри, 

листопадащи шамари..

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

добре , добре.. да се опитам сега да превържа пръстите мечови с едно котешко дъждовно по картинка 

 

 

Публикувано изображение

на среднощна първа среща

покани ме един

изтупан в черен фрак

изискан  господин

 

но внезапен дъжд реши

романтиката  да опорочи

обаче доста закъснял

и даже изглупял  е

 

че първата ни среща

вече беше скрита и на топличко

увита, като шалче около врата

в котешките ни сърца

 

така че нека да вали

колкото си ще

на първата ни  среща

под чадърите й е добре

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

дишаш ли..

 

в светлината

сънищата се разтварят

и литват от ръцете ни като балон..

 

озон потича 

между пръстите ми

чиста вечност на кристали

 

дишаш ли..

 

зад клепачите ни бурно 

хлорофират мислите

разлиствайки зелен балтон

 

дишаш ли..

 

кажи ми - ако не

да ти пратя от небето

шепа  капчици..

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Тишината ... да , само тя остана 

съчетана с тупкащо сърце 

тежи главата ... на ръка подпряна 

и мокро е твоето лице 

тишината ... това е тази сянка 

която виждаш в онзи сън 

летящи птици ... буен вятър

картина на един самотен пън 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

И тази нощ под пръсти уморени тихо се носи песента погалваш клавиши черно - бели луната замира в соната една . И тази нощ отново утихва в целувката от нежен мрак затихващ  вятъра се спира погалващ листа от прах . И тази нощ отново ще те чакам под светлината на нощта без думи - любовта ти ме прегръща в една несбъдната мечта .

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Горгорчо се наричам и да дрискам аз обичам Модераторче голямо, аз съм винаги засмяно! Друг кат мене е сърцатко, той е простичък кат батко. Въпреки че е дебил, винаги с дамите е мил.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тъжно...

колко е тъжно когато сенките

не могат да огледат себе си,

когато се чупят

в разкрИвени ребуси,

пред които сърцата немеят.

 

 

 

Неделя вечер-

луната избистрена гледа надолу

и се оглежда в леда на уискито...

Хронос неуморно часовете разлиства,

не признава живот "до поискване"

А с дима на поредна цигара

рисувам конете, препуснали

накъдето денят бавно догаря

и нощта го посреща с парещи устни...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Не се стремя да съм цветна

нито лъскава в твоите очи

виж в мен бялото, снегът в моите коси

да не заблуждаваме цветовете

потайната игра в нашите души

да не омърсяваме и ветровете

докоснали се до твоите коси .

Не се стремя да съм цвете

черна е следата в моят страх

потърсила доверие в тебе

в нежна длан ... това е знак .

Не се стремя за нищо

в душата ми бездънна

до болка скрит е стон

няма нищо в мен красиво

дъжд, кал и малко бетон.

 

 

Не се стремя да съм цветна

виж черно-бялото в мен ...

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Покажи ми, че света не е само черно,

че има и други цветове 

кафето сутрин не е студено

и тишината да не те зове.

Покажи ми изгрева

докосвайки ме с жар

нека почувствам и прилива

а не студ и жал.

Научи ме как да чувам 

шепота на вечерта 

в сънищата аз да плувам 

но и да достигам до брега.

Научи ме що е нежност 

от допира на твоите ръце 

че съществува онази вечност 

така наречено - сърце .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Исках да ти кажа "Добро утро" 

но не знаех как 

не ме кори , но с думи ми е трудно 

музиката е моят такт 

римите ми напоследък бягат 

не , че имам шанс 

в главата ми въпроси се наслагват 

но избиват в транс.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Немирни мислите ми днес

ръце протягат неприлично,

да бяха останали под домашен арест,

а те... категорично

политнаха в дълбоките  води,

поспряха за малко под стария кестен,

на върбата мълчаливо дадоха знак,

намигнаха на лебедите с песен

и се гмурнаха в лепкавия мрак.

Там не един път са се губели,

но все намираха верния път-

твоето бъдеще е моето минало

и любовта е дъх, лишен от плът.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Написаното бе изтрито 

не бяха точните слова 

две души борят се на открито 

но всяка със своите правила 

намерих утехата в песен 

или може би се крия там  

някъде из тях е моята есен 

и .... не се чувства човек сам 

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...