Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

Препоръчан отговор


Много е добро

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гарване това нещо е за награда Хюго хахахах :eek: :eek: Къде го изкопа,прилича ми малко по стил на "Приключенията на Пирс" на Станислав Лем,или на "Звездните дневници на Йон Тихи " на същия . Мерси много,наистина с ес мях страхотно.А и най вероятно е писано от нашенец ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!". Казах му : - Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка. - Като д-р Уотсън за Холмс? - Не, като икономката му. - Като Годжи за Слави? - Хм...по-скоро Ванката - Добре де, кажи за какво става дума - Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А? - Е, добре, а аз какво да правя? - Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче ... След 3 часа ... Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?! - Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той. - Една кофа ли е малко?!? - Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се... - Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва - Ехо? Госпожице? Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв. Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата. - Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...? - Гога, не мога да стана, вним... ТРАС Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи... -Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...? -Ще звънна от моя и ще разберем.. Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо..А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха.... Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ... - Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо? - Да, Гога? - Би ли си изкарал члена от ухото ми? - Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай... - Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща.. Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк: - И внимавайте да не ритнете коф.... ТРЯС... Понесоха се двамата по стъпалата. Чу се тътен Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали. Представям си какво им е. А ние двамата с Гогата си пием кафе.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ееей!

това го има вече.Ето тук

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако добавиш още екстри като например мексикански вентилатор и частен шофьор (што'т нема да седя до г*за на телето) съм съгласен .И без това нямам кола ;)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не видях никъде данни за вредните емисии на двигателя, дали се замерват по традиционния начин в ауспуха, т.е. ъ-ъ-ъ в кравата... там отзад...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хех, и такова превозно средство не бях виждала, но, като нямам кола, що пък и на такова нещо да не се возя?! Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

И екстрите не са малко, само се чудя, какво ще правя с циганите?! Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И екстрите не са малко, само се чудя, какво ще правя с циганите?! biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif Сапунчета :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гарване това нещо е за награда Хюго хахахах :speak::P

Къде го изкопа,прилича ми малко по стил на "Приключенията на Пирс" на Станислав Лем,или на "Звездните дневници на Йон Тихи " на същия .

Мерси много,наистина с ес мях страхотно.А и най вероятно е писано от нашенец ;)

"нашенеца" е руснак-100%

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

["нашенеца" е руснак-100%

Не е-

13 Октомври

Мъчихме чудовището. Гадта е рядко хитра и низка - ето това е AI! Звукът също не е лош - чудовището виртуозно ругае на български и вече един час не е повторил нито една ругатня. Да не би диалозите да се синтезират в реално време?!

Публикувано изображение

А иначе текстът се нарича "Лаболаторни хроники" и може да се намери ТУК,ТУК,ТУК Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е- Публикувано изображение

А иначе текстът се нарича "Лаболаторни хроники" и може да се намери ТУК,ТУК,ТУК Публикувано изображение

по-точно текстът се нарича"Хроники лаборатории",има няколко автора:Максим Гусев,Вадим Артамонов,неизвестен.... ;):)тук

,мерси че ме накара да поразровя,открих още много интересни работи от Артамонов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображение

Продавам антирадари, руски - 45 лв Публикувано изображение

:yanim::clap:;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И екстрите не са малко, само се чудя, какво ще правя с циганите?! biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif

Сапунчета :)

Поне ще можеш да отмиеш въшките след возенето в новата ти лимузина! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук поставяйте линк-ове към смешни видеа :lol6: поне малко да се посмеем ;)

Аз ще бъда първи : на това видео се спуках да се смея и реших да го дам да го гледате и вие :lol6:http://video.google.com/videoplay?docid=-2...479&pl=true

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ама там, където пише:" Пол – женски. Блондинки. Очи сини." само са се маскирали нали? :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Смях до болка - :friends1: Може би ще изместя малко темата не съм чела началото признавам, но ткова което в момента ме кара да се кикотя до болка е:

Песен , Която Води До Пристрастяване

п.п. Наистина води до пристрастяване :headphones:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Алморот, с теб надушвам, че сме от една порода. Тази песен насложена на мишлето Джиджо я слушам всеки ден. хахаха

Мен сега ме кара да се кикотя това. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Алморот, с теб надушвам, че сме от една порода. Тази песен насложена на мишлето Джиджо я слушам всеки ден. хахаха

Мен сега ме кара да се кикотя това. Публикувано изображение

I'm here,dear :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Алморот, с теб надушвам, че сме от една порода. Тази песен насложена на мишлето Джиджо я слушам всеки ден. хахаха

Мен сега ме кара да се кикотя това. Публикувано изображение

Гoсподари На Ефира - "Ко Каза Ко ?"

;):PПубликувано изображениеПубликувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Който го е писал е голям талант!

Ще взема и аз да го прочета най накрая Публикувано изображение. За сега:

Черна Котка, Бял Котарак - Бубамара

:ph34r:Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На един приятел са. Прати ми ги по нета. Приятно четене:

С учителката при директора

автор: selsal

Вече съм на пет и съм в предучилищна. Всички са очаровани от учителката, а аз разбира се не мога да я понасям.

Много е мила и все те гледа с тия влажни очи, което си е по-зле от това да те тъпчат с фрикасе. Но има нещо в нея, което ме интригува. Когато отблъсквам каприза й да напиша тая буква или оная цифра, щом дойде мига да не откликна на търпеливата й молба да бъда като другите, тя прави жеста. Казвам ти, това е най-изразителният жест, който съм виждал. А гримасата подир жеста не му отстъпва и на йота.

Учителката вдига ръка – бавно, плавно и сякаш несъобразно времето – изпъва трепетни пръсти и едва докосва челото. Изведнъж лицето й се смръщва, а погледът й пробягва встрани. И тогава идва стонът, по-скоро ще го усетиш, отколкото чуеш, ей-сега ще изтече и то преди да е започнал. Мама каза, че това е мигрена. Тати рече, че е симулация на оргазъм.

Ако щете ми вярвайте, но не възнамерявах да се насера. Случи се докато пишех “т”, а то се получаваше като “8”. Вдигнах ръка, за първи път в живота си, а учителката засия. Когато й казах какво съм сторил, дойде жестът, гримасата и стона. Опитах се да поясня обстоятелствата, които ме доведоха до настоящото състояние, пледирах невинен поради непредпазливост. Но тя се разкрещя. Не знам защо на нея й е позволено да менструира по време на час, а аз да нямам право да се насера в същото това време.

Една менструираща и един насрал се устремено се носеха нагоре по стъпалата към кабинета на директора. Но кой би могъл да допусне, че щом влезем при него, той ще пие от срамното лекарство. Аз съм на пет и виждам добре, да пиша не мога, но да чета съм майстор. На опаковката издайнически буквите личаха: коригира нарушения на водно-солевата обмяна. Има антихипертензивно действие. Вече знаех, този човек беше пикльо и ползваше диуретици.

- Заповядайте, колежке Недостеклова, аз току що си мислех за вас.

- За мен ли? – попита моята учителка и за миг ми се стори, че очаква да чуе нещо хубаво.

- Да, да, точно за вас. Вижте, Недостеклова, тук имам един портрет, реших да ви го дам.

- Портрет ли? Да го дадете на мен? – Недостеклова едва ли разбираше какво й говорят, сигурен съм, че превръзката й попиваше далеч по-добре от нея. – Какъв портрет?

- На Хегел.

Тоя ме уби, щях да се насера отново.

- На кого? – опули се учителката. Има жени, които все чакат оргазма, но уви…

- На Хегел, Недостеклова, на Хегел. Това е онзи философ, дето… как беше: “Предметът е, и той е, защото е.”

- Не разбрах! Какво е предметът? – бях убеден, че Недостеклова вече се нуждаеше от смяна на превръзката.

- “Феноменология на духа”, Недостеклова! – директорът описа грациозно движение с ръка, сякаш рисуваше – Ех, Недостеклова, да знаете от мен, красиво нещо е философията – но се наложи да прекъсне въображаемия си рисунък, щото диуретикът се беше задействал и директорът се сграбчи през панталона за пикалото. В същия момент, сякаш в резултат на синхроничност, моята учителка беше сполетяна от жеста; тя просто не можа да го удържи.

Казвам ти, беше цяла хореография, той смъква ръка, тя я вдига, той се притулва, тя се разкрива. Мама ме учи да съчувствам, когато човек го боли. Татко казва, че дисменореята е сестрица на мигрената, неосъщественият оргазъм тръгва отдолу и удря някои жени в главата, също като при тантристите.

Тогава видях портрета, снет от стената и опрян зад вратата на директорския кабинет. Един възрастен и малко страшен мъж ме гледаше строго. Изведнъж директорът напусна философския си блян и се вгледа в мен. Мисля, че чувах как работят бъбреците му.

- Недостеклова, защо сте довели този малък господин?

- Ами той се е ъ-ъ… нали разбирате – учителката завъртя очи и посочи с тях късите ми панталонки.

- Какво, Недостеклова, да не би да се е… напикал?

- Не, господин директор, той направи… другото.

- Как така, Недостеклова – ококори се пикльото, – та той е още малък, дете е, какво говорите? То само мъжете, нали ме разбирате…

- Не, не, господин директор – подскочи Недостеклова, – не това друго. Другото друго.

Почитателят на Хегел беше истински озадачен. Кое, по дяволите, би могло да е това друго друго. На края му хрумна гениална идея – реши да попита мен.

- Какво си сторил, момчето ми, кажи? Не виждаш ли, че си разтревожил своята учителка?

Понеже съм единственият откровен човек в тая стая, рекох без колебание:

- Насрах се.

- Точно това направи – потвърди Недостеклова, сякаш до преди малко беше забравила думата.

- А-а, това ли си направил – добави директорът и поклати дълбокомислено глава, после ме попита. – И защо си сторил това, момчето ми?

Не знам отде ми хрумна, но ми дойде добре дошло и ми се лепна за устата:

- Насрах се, и се насрах, защото се насрах.

Казвам ти беше гръм и почуда, по рефлекс той смъкна ръка, тя пък вдигна ръка.

- Н-не разбрах, з-защо си се насрал? – изпелтечи директорът, а сетне зина с уста.

- Това е феноменологията на моя дух, господин директоре – отвърнах аз. – Красиво нещо е философията.

Тъмно петно обагри светлокафявия панталон на директора, гняв личеше по лицето му.

- Ти, подиграваш ли се с мен, момче, или какво?

- Той и с мен така се държи, господин директор – пропищя Недостеклова, а бялата й пола вече червенееше.

- О-о, така ли – размаха пръст директорът, който напълно бе забравил диурезата си – май училището ще се раздели с теб, момче. Да, да, ще се раздели.

- Мен ако питате, господин директор, по-добре е да си разделите с Недостеклова по една превръзка – рекох аз.

Той я погледна, тя се видя; тя го мерна, той се съзря. След което се погледнаха в очите и ме забравиха. Тъжно е царството на възрастните.

Тогава аз се завъртях, препълнените ми панталонки се поклатиха тежко, отворих вратата на директорския кабинет, намигнах на мъжа от снетия портрет иззад нея, той се усмихна и също ми намигна, сетне най-тържествено излязох навън.

----------------

Тати казва, че на смъртното си легло Хегел се оплакал, че само един човек го разбрал, но малко след това добавил, че и той не го е разбрал. Ами тъй ще е, като обяснявал насиранията си с някакви си предмети… Бъди ясен бе, човек!

----

На доктор с мама

Днес с мама бяхме на доктор. Той твърди, че имам енкопреза. Това значело, че се изпускам из отзад.

А било така, защото от нещо все съм бил недоволен. Мама кимаше тъжно с глава, а докторът, обзет от самозвано сериозния вид на възрастен, реши да й предаде няколко педагогически урока. Що се отнася до мен, аз тия уроци винаги съм ги мразел! Откак навърших три, все ме подлагат на мъчения и претенции. Ето например, миналата седмица поискаха от мен да си измия ръцете, защото си бях пипал пишката. Искане, което ме изуми. Вече от няколко дни следя татко кога си мие ръцете. Не мога да го разбера!? Защо винаги си пипа пишката преди всяко ядене. Мама също си мие ръцете, което ме учудва. Почти съм сигурен, че тя си няма пишка. Но да ви кажа истински се сащисах, когато видях същия този доктор, който сега умува над моята енкопреза, да си мие ръцете след като влязохме на преглед при него. Не се сдържах и го попитах:

- Ти що си пипаш пишката?

Казвам ви – матирах го. Глътна си езика. Ами да не се е издавал, аз какво да направя. То отсега съм психоаналитик, знам кое е симптом, какво значи…

- Ама, Залче-Чезалче – скочи мама – защо говориш така? Ах, докторе, извинете го, той… нали разбирате… сега се учи…

- А докторът още не се е научил – подметнах аз.

- Да, да – дълбокомислено рече докторът – това е съпротива. Обичайна предедипова съпротива.

Хм, глупак! Приказва ги, все едно аз съм му виновен, че си е пипал пишката.

- Разбирате ли – начена лекцията си докторът, – вашето дете желае да се освободи от правилата, които се опитвате да интернализирате в него. Вие имате за цел да го извадите от следкърмаческия стрес, как да кажа, желаете да го тук-изирате в един семеен и социален свят, а той се бунтува… да, да бунтува се!

Бунтът на енкопретика, помислих си аз, но нищо не казах.

- Но, докторе – примоли се мама – помогнете ни! Кажете, как да го тук-изи… каква беше думата там…

- Не там, госпожо, не там, а тук. Тук-изиране. Това е нова дума. Важна дума. Това значи един вид да втъкнете във вашето дете истините за живота, а те да го задържат на мястото му. Защото нали знаете, има юноши, които прекаляват. Психопатии и други тем подобни…

- Ах, докторе, недейте! По-скоро пояснете как да тук-изи… както и да е там важната дума, че да спре да се посира това дете. Почти е на четири.

- Пак казахте там, госпожо. Не там, а тук. Тук-изиране – и в него момент лекарят-идиот се обърна към мен и започна да заеква. – Хайде, кажи, моето момче, ту-ки-зи-ра-не, ту-ки-зи-ра-не…

Аз имах в джоба си една тапа от бутилка с оцет. Толкова я бях дъвкал, че беше заприличала на оня биберон, който баба Яга ми открадна, докато бях заспал онзи следобед. Сега почти денонощно стоях на пост и никой не можеше да припари до моята тапа от бутилка с оцет. Доколкото разбрах, баба Яга се е опитвала да отмъкне тапата от бутилката със сладък ликьор на татко, но той я скрил. На сутринта се оказа, че бутилката е празна. Според татко, щом баба Яга видяла, че тапата я няма, изпила ликьора. Каква наивница! Да счете, че ликьорът може да замени тапата. Все още не съм видял татко да смуче своята тапа. Но пък редовно си мие ръцете, което в известен смисъл продължава да го прави мой съмишленик.

- Какво е това, моето момче? – попита лекарят-идиот.

- Тапа.

- И защо ти е тази тапа, моето момче? – попита отново лекарят-идиот, като намигна на мама, сякаш й казваше, вижте сега как ще го откажа от съпротивите му и ще го тук-изирам.

- За да ви тап-изирам – му рекох.

Облещи се. Устата му зина. Глупак!

- Защо… защо… ще ме ту-та-ту… - докторът не успя да довърши поредния си въпрос.

- Защо ще ви тап-изирам ли? Да не кажете тук-изирам. Не тук, а тап. Тап-изирам! Това е още по-нова дума. По-важна дума.

Честно да ви кажа, беше ми досадно да ограмотявам този невеж тук-изатор, но нейсе…

- Ще ви тап-изирам, за да престана да се насирам – му рекох.

- А? – очите му щяха да изпадат в скута на мама.

- За последно ви питам, докторе, вие защо си пипате пишката?

- Аз не правя това, момче – рече почти изнервен той.

- Но си миете ръцете?

- Мия ги – отвърна докторът като малко объркано махаше с ръце. – Но какво общо има това? Какво общо?

- Ами ако вие си миете ръцете, а не си пипате пишката, то явно ги миете, наместо някой, който си пипа пишката. Затова сега ще ви тап-изирам, за да може аз да не се насирам.

Направих крачка към него. Мисля си, че докторът не разбираше. Аз се шегувах. Няма такава дума – тап-изиране. Аз си я измислих. Но той повярва. И побягна някъде далеч по коридора на поликлиниката.

Щом с мама се прибрахме, татко току-що си беше измил ръцете. Вечеряхме мусака. Аз почти я прескочих. Но пък се натъпках с торта. Играхме с татко футбол в коридора. Два пъти ударихме с все сила стъклото на вратата към хола. Мама се скара. Ние притихнахме. Но продължихме, все пак мача беше равен – два на два.

Преди да си легна оставих тапата от бутилката с оцет на масата, далеч от леглото ми. Исках баба Яга да дойде и да я отмъкне. Ех, ако се сети, освен да я дъвче и да се тап-изира с нея. Пък дано тогава се спре най-накрая тая енкопреза…

Но да внимава, да не си измие ръцете вместо мен, че наистина скучно ще ми стане!

----

С дядо в женската баня, а после на сладкарница

Дядо не чува и затова като пърди последен разбира. Баба разказва, че на младини бил царят на магариите, аз го гледам, представям си го и не вярвам. Например, преди месец ме заведе на женска баня, за да гледаме. Не разбрах, къде тук е магарията – тия в банята нямаха пишки, а това някак го забавляваше.

- Дядо, защо се крием – попитах аз.

Скучно и тясно ми беше върху двете поставени една върху друга маси в женската съблекалнята, стоях съвсем притиснат към тавана и все по-унило се взирах през вентилатора на отдушника, който гледаше право в банята.

- За да виждаме по-добре, момчето ми – отвърна дядо и притули устата ми с длан.

Не издържах, оплаках се, че ми е досада, а дядо рече, че е така, защото съм на пет. И преди да кажа, че аргументите му куцат, тъй както магариите, дядо взе, че пръдна.

Признавам, рядко съм бил свидетел на по-голяма олелия. Аз самия, който повече от двеста пъти съм се насирал, само в два или три случая успях да доведе нещата до “ах, това е апокалипсисът на Йоан, божке” или “мале, мале, детето счупи нещо”. Но само от едно пърдене, нито веднъж не съм довеждал нещата дотам, дето ги докара дядо.

Едва ли друг път ще видя толкова голи жени да крещят, заради едно пърдене, пък било то и дядовото. Той често ми е показвал как като пръдне, разклаща чая в чашата на баба. Но досега не бях виждал баба да бяга в толкова безброй посоки, както тия жени. В един момент дядо се намръщи, взря се още по-напрегнато през вентилатора, помисли, а накрая се обърна към мен и подозрително запита:

- Пръднах ли?

Потвърдих. Дядо пребледня. Но изведнъж бляскава жилка просветна в очите му. Засмя се и мъжки ми рече:

- Да се омитаме!

Хванаха ни, докато слизахме от масите. Охраната потриваше ръце, една ококорена жена ни нарече воайори, дядо се оправда, казвайки “изгубих детето, търсих го, пък то… тука”. Друга жена, вече облечена, но затова пък възмутена, подхвърли някъде изотзад “стар перверзник, защо масите са една върху друга”. На това дядо отвърна доста уверено “то, на детето му е хрумнало, сигурно нещо от тетрикса”.

Размина ни се. Началникът на банята обяви – “вижте ги, и двамата са недееспособни”. Така отговорност никаква не понесохме. Но аз се обидих, какво значи това – недееспособен. Въртя го, суча го, не може да означава друго, освен – магариите им не са магарии.

- На майка си няма да казваш – предупреди ме дядо, докато се прибирахме у дома.

Срам го е. А толкова го хвалеха.

- А на баба мога ли да кажа? – попитах аз.

Такъв е моят опит, даже кьопавата магария трябва да се обнародва, щото анонимниците единствено по гробовете ги отбелязват.

Дядо ме погледна кръвнишки:

- И на баба си нищо няма да казваш.

О-о, разочарован съм! Дядо наистина е вече недееспособен. Завлече ме да ми показва това, което “само Нерон, Калигула и може би Луи XIV са виждали”, а вместо това ме накара да вдигам оная тежка маса, да се катеря по нея, поиска да се пуля през отдушника, и то за какво – да гледам голи майки! Кой ли не ги е виждал!? Да слушам сплетни! Кой ли не ги е слушал? И накрая да ме хванат – мен! апологетът на магариите – без да имам никаква вина и без да схващам обвинението.

- Ако си мълчиш, ще има награда – добави накрая дядо.

Е, на това се вика наивник! Аз след никоя магария, пък било тя и като-магария, не бих наградил някого. Твърде непрофесионално е.

- Искам на сладкарница.

- Имаш я – веднага отвърна дядо.

И така, двама недееспособни се договориха.

Когато вечерта тате се поинтересува как е минала разходката с дядо, аз попитах:

- Какво е воайор?

Аз имам баща на място, той всичко знае, по-силен от него няма, не отвръща на въпросите ми с въпроси, нещо, което мама и баба правят винаги – сигурно защото малко знаят – и най-вече, моят баща обяснява като на пет годишен!

- Това е мъж, който вижда, какво си мисли жената, без самата тя да знае какво мисли.

- Аха. А какво е перверзник?

- Ама ти много неща си научил днес – засмя се тате. – Перверзник е мъж, който не само вижда женските мисли, но й ги казва.

- А защо му е на мъжа да прави това на жената?

- За да отнеме дяволската й воля и да й дари своята! Това се нарича “Камшика на Ницше”.

- А пърди ли мъжът, докато казва на жената нейните мисли?

- Обикновено точно така звучат в ушите на жената скритите й женски мисли.

Тогава разказах на тати, какво сме вършили с дядо. Той се смя дълго. Тъй както се смее, когато ми чете от “Параграф 22”.

- Ето виждаш ли – рече ми той, – жените са се уплашили от недоизказаните мисли в сплетните си и се почувствали голи изпод горещите мъжки очи.

Да, във всичко, което тати ми казва, има логика, и то не логика отгоре-отгоре, а голяма логика, логика от дъната.

Тати ме тупна по рамото и каза:

- Но ти май точно сега си твърде голям, за да разбереш тия неща.

А така, ново двайсет. Малък, голям, иди ги разбери понякога възрастните. Само за онзи грозния буквар са таман. Тати отново се засмя, оказа се, че понеже съм на пет, вече съм в латентен период и Едип безвъзвратно го няма в мен, или поне докато не стана на осем.

----------------

Неделя е. Мама и баба са за нафора в църквата, а аз и дядо сме за торти в сладкарница “Неделя”. Кой каквото го влече!

Избрах голямата маса до прозореца, оттам слънцето силно огряваше гладното ми сърце, а то поръча втората и трета страница от менюто.

- Да не ти се пукне стомахчето, малкия – подметна пъпчивият сервитьор.

Нека кажа – тоя пубертет го мразя, откакто съм редовен клиент в сладкарница “Неделя”. И не веднъж съм му виждал сметката. Но този път обещавам: ще плаща, заради цялото тийнейджърство на света.

- Стомахчето ми ще се пукне миг, след като ти цъфнат циреите, красавецо.

Недораслякът подскочи:

- Хей, малкият, за такива думи или плесник – показа гладката си длан, – или бакшиш – и гнусно потри кривите си пръсти.

В същото време една лелка от съседната маса, която явно беше гримирана от Салвадор Дали, свъсено заговори моя дядо:

- Господине, вашият внук е твърде груб, не го ли възпитавате вкъщи?

Дядо не чу лелката, но щом видя начумерения й вид, се наведе над мен и попита:

- Пръднах ли?

- Не. Аз ще ти кажа кога.

Сервитьорът си отиде доволен от малката победа, но горкият, не разбираше, че днес войната щеше да свърши. С удоволствие щях да нарисувам капитулиращата му физиономия.

Шестото парче торта не беше толкова хубаво като четвъртото, но със сигурност надминаваше третото. И щом наченах седмото, дядо махна на недорасляка да донесе сметката, а оная сюрреалистична лелка от съседната маса ми рече с мазен, разбирай, педагожки глас:

- Момченце, май доста торти си хапна? Ще имаш ли парички да си платиш сметката?

Представяте ли си, такава да ходиш да я гледаш в женската баня? Пфу! Ще ми разбие акомодацията.

Недораслякът се опита да постави сметката в липсващото пространство измежду празните чинийки, а аз с пълна и омацана уста, издърпах сметката от ръката му, обърнах се към лелката с боядисаните бръчки и наплювайки я неволно, най-невинно запитах:

- Извинете, ще ми платите ли сметката?

Все едно ядрен удар бе! Лицето й се изкриви така, че всяка ругатня щеше да изглежда по-прилично от нейния образ. Но “Красавеца” я изпревари и с възмутителните си седемнадесет-осемнадесет години се провикна:

- Как така друг ще ти плаща сметката?

- Ами защото нямам пари – спокойно отвърнах аз.

- Като нямаш пари, няма да поръчваш – силогизира “Красавеца”.

- Бях гладен – не отстъпвах аз, защото магарията добре знае: обществената логика е плитка и след две ненадейни крошета и един ъперкут се свлича като маска от глава с отрязани уши и нос.

- Гладен бил, чувате ли го, гладен! – развика се “Красавеца”, за да чуят наистина всички; и нищо чудно, този пубер имаше инстинкт на говедо. – Ами като беше гладен, не се ли сети, че нямаш пари?

- Сетих се. Но кое мислиш е по-силно в мен – моят глад или моето съзнание, че нямам пари? – уверен бях, че при тоя недорасляк нещата стояха наопаки и той често страдаше от липсата на пари и никога от чувството за глад.

- Виж го, той бил философ! – ревна “Красавеца” в опит да е ироничен, а акнетата му станаха ярки като калинки.

- Е, не съм сервитьор – намигнах му аз.

Побесня.

- Аз уча за адвокат и не понасям някой да ми се държи тъй нахално, да ограничава… моите права.

- Е, пък аз уча за психогалактик и знам, защо някой не понася да му се държат нахално и да ограничават правата му.

Пуберът запелтечи. Опитваше се да схване, но умът му се просваше в опита да разбере, кое е причина и кое следствие – да имаш пари и след това да си гладен или да си гладен и затова да имаш пари; както и се чудеше, дали имаш права, щото се досещаш, че нямаш нищо друго, или правата ти са, за да утвърждаваш това, което имаш. Тати казва, че Ницше и за това е говорил, но то се отнасяло само за мъжете, които бързо объркват второто с първото, задното с предното, наричал го “Сократовия декаданс”.

И точно тогава посъвзела, се намеси лелката, чието лице страдаше, вече съм убеден, от Пикасовия син период.

- Момченце, аз съм учителка от двадесет години и никога досега не бях виждала толкова ужасно дете като теб.

Тати веднъж ми даде съвет, че докато съм предучилищна трябва да не съм палав, щото учителките обичат момченцата да са като момиченца и затова, ако счупя нещо или не си науча урока, ще ме вземат за женомразец. Дядо поклати глава и добави “жените всичко приемат много лично”.

Но тая сутрин и в тая неделя, учителката, която стоеше пред мен, не си даваше сметка, че вече съм мъж, та вчера бях в женската баня, и затова съм въоръжен с “Камшика на Ницше”. Една провинциална даскалица щеше да стане жертва на моята магарийна и воайорска маневра.

- Извинете, госпожа учителко, защо обличате лицето си с боя, да не би да криете иззад своята “педагогика”, колко петимна е душата ви за сплетни?

Явно репликата ми се оказа твърде сложна за нагиздения учителски ум, та устата на лелката зина, като разкъсана кофичка от кисело мляко.

- Моята педагогика… моята педагогика – не смогваше да се доизкаже анимационното лице на лелката, – ми казва, зло момченце, че ти си за специално училище, училище за немирници.

- А моята психогалактика – веднага отвърнах аз – ми казва, че си позволявате да сте общителна с непознатите момченца в сладкарниците, защото изпитвате ужас от всички мъже по света.

Погледнах дядо, той нищо не чуваше, но виждаше толкова много напрегнати лица – това на недорасляка, педофилката, и поне на още десет заинтересовани посетители в сладкарница “Неделя”, които бяха готови всеки момент да изкажат своята гражданска позиция. Милият дядо, сигурно си мислеше, че се е насрал.

Тогава, пуберът отново реши да се прояви като кавалер, почти застана пред лелката и размаха ръце:

- Плащайте и веднага напуснете сладкарницата!

Тогава се усмихнах, изправих се, приближих се плътно до дядо и му приложих магарията на “Сократовия декаданс”, като му изкрещях в ухото:

- СЕГА!

И дядо така пръдна, че сам се чу. Чаят на лелката се плисна в лицето й, а усилията на Салвадор Дали се размазаха по дебелите й страни. Циреите на пубера наистина се пукнаха, а обичайния му самодоволен и предадвокатски вид доби такова сащисано изражение, все едно го бяха скъсали на изпит асистентките по кинезитерапия.

Дядо скочи от стола си, хвана ме за ревера и извика:

- Да се омитаме.

Вечерта, когато разказвах историята от сладкарница “Неделя”, мама се смя тихо, а баба с глас. Дядо, който де факто беше свидетел само на последната част от събитията, ме помоли да повторя края няколко пъти. Да, все още беше дееспособен. По-късно, след като мама ме приспа с “Аз сам си избрах тази съдба…” на “Ахат”, тати намина, за да обобщим психогалактичните ми умения.

- Как си, Йосаряне? – смееше се той.

Вдигнах вяло рамене.

- Добре, защо? – аз не съм от скромните, но ако ще проявявам скромност, в разговор с бащата е най-добре да я проявявам.

- Научих, че днес си играл с думите и с хорските души.

- Нищо особено. Но втората торта от третата страница на менюто в сладкарница “Неделя” бих ял повторно. Дори бих те почерпил с крайчеца от нея.

- Аха. А какво ще кажеш за воайорската маневра?

- Говори им, тъй все едно душиш плътта им, и те ще те намразят толкова много, че сам дяволът ще излезе от тях и ще настане волята ти.

Тати ме разроши, стана и преди да затвори вратата на стаята ми, се обърна и попита:

- Ти наистина ли си на пет?

- На пет съм – отвърнах аз. – Но на магарии съм на хиляда и пет.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В час по биология професор говори за големите количества глюкоза които се намират в сперматозоидите и която им дава необходимата енергия да се движат. Млада студентка вдига ръка и пита: - Ако ви разбрах добре Вие казвате че в спермата има много глюкоза както в захарта? - Точно така - отговаря професора искайки да продължи с фактите Отново вдигайки ръка същата студентка пита: - Тогава защо на вкус не е сладка? След кратко мълчание цялата аудитория се превива от смях. Момичето се изчервява като разбира какво е казала, взема си учебниците без да каже дума и тръгва да излиза от аудиторията. В момента когато наближава вратата професора дава класически отговор: - Не е сладка на вкус понеже рецепторите с които се възприема сладостта не са в задния край на езика ви. Желая ви приятен ден, колежке.... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Студент пише писмо на баща си: "$къпи татко, $пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб. Твой $ин." Скоро пристига писмо от бащата: "Синко, Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети. Баща ти." :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×
×
  • Добави ново...