Има дяволски същности жената. Има и дяволски цветя.

Спрях за кратко колата да се облекча сред дърветата край шосето. И тогава го видях. Не приличаше на истинско, а сякаш дишаше. Тъмносини със златисти жилки и с остри краища, като рога. Стеблото му до коляното, дебело колкото показалец. По-скоро непознато отколкото красиво. Приближих се до него, настръхнах. Възбуждаше аромата му, напомняше на плът. Когато посегнах да го откъсна, чух глас зад себе си:

-Не го прави! – стреснах се. Обърнах се и видях стара жена, преметнала на гърба наръч клони, а през рамото торба препълнена с треви и цветове.

-Билкарка ли сте? – попитах.

-Да, умен си, прозорлив. Не го прави.

-Отровно ли е?

-Не, не му посягай. Просто недей.

-Сигурно е много рядко. – предположих.

-Откъснеш ли това цвете, до края на живота си ще живееш само с една жена и тя ще те обича до смъртта. Само с една.

Засмях се. Стори ми се, че на нейните години, трябва да смята това с което ме плаши за благословия, не за проклятие.

-А, ако искам да живея с една? – попитах.

-Опитах се да те предпазя. Никой не ми вярва! – тросна се, обърна се на пети и тръгна през гората, сърдита и мърмореща.

Не отговори на въпроса ми. Какво му е лошото да живееш само с една. На двадесет и четири съм. Сигурно съм имал двеста и четиридесет в живота. Е, не толкова, но струват ми се даже повече. Лица, парфюми, светлина. Размиват се в единство, ала то ме разкъсва. Имал съм много жени, сериозна връзка съм нямал. Май и не съм способен. Винаги когато нещата тръгват към задълбочаване с някоя явява се друга. Раздвоен между тях, намирам си трета. И сега така. От седмици излизам с едно момиче. Мисля обаче за друга. Яви ми се като дявола. Само за да ме изкуси. Има дяволски същности жената. Не е по-хубава, подкупваща е с усмивката си. Флиртува, играе си, мяука като се смее. Даде ми да се разбера, че приключение с нея не би било просто приключение, а и приключение когато от толкова кратко си с жената към която искаш да имаш сериозни намерения е неуместно. Как го правят хората? И да ги попитам няма да ми отговорят, защото сами не знаят, то просто се получава. Това е. И не е въпрос на избор. Късам цветето. Ядосано го късам даже. Не, че вярвам на суеверните думи на билкарката, а защото не ми отговори на въпроса. Имам си свободата, вярно е. Май нея обичам и това е истината. За това си създавам ситуациите. Не мога да обикна жена, както съм обикнал...ето тези разбити планински, третокласни шосета, по които минавам за първи път, все за първи път. Кръстосвам страната на длъж и шир. По малко служебни задължения, повече скрита жажда за чергарски живот. Лошото е, че не мога да се примиря със себе си. С всяка мога да се сближа, близък обаче никога няма да стана. Не бързам и не закъснявам, не съм очакван с нетърпение или тревога. Все едно е дали ще стигна в осемнадесет или в два след полунощ. И дори да не стигна. И ме ужасява мисълта, че някой ден ще реша да не стигна и няма да има друга мисъл, както няма и друг човек, този който да ме чака, заради който да си заслужава да стигна дома. Една жена е достатъчна. Две, не са. Вековна мъдрост. Не ми отговори какво му е лошото.

Спирам колата. Спирам я пред дома на тази за която мисля, но краката ми не ме водят към вратата й, а надясно по тротоара и продължавам пеш към заведението в което работи момичето с което сме заедно от известно време. Скача в прегръдката ми, едва не изпусна таблата, но намери време да я остави на една от масите. Давам и цветето. Малък жест, тривиален, но изчервява се. Не ми е в маниера, това я подкупва. Пита ме какво е цветето. Отвръщам й кратко: омагьосано.

След седмица повярвах, че е така. Вече никоя друга не се въртеше в главата ми. Не се откъсваха очите ми от нея. Дори когато не беше пред тях, пак образа й витаеше. Отложих много пътувания да съм близо до нея. Използвахме всяка свободна минута да сме заедно. И скоро се случи очакваното. Заживяхме заедно, а през последвалата година, сватбената церемония беше най-скучният ден в живота ни. Заради многото хора, заради многото цветя. Нямахме нужда от толкова. Достатъчни си бяхме двамата и онова единствено цвете, което толкова бързо увехна, ала промени толкова живота ни.

Рядко оставах сам, но в тези часове все си водих въображаеми диалози със старата билкарка. Все я питам какво му е лошото, а тя често ми отговаряше: “Дължиш щастието си на магия. Ето какво!” Разсмивах се и прогонвах образа й. Глупости! Един ден, обаче ми отговори по-сериозно:

-Защото посегна на желание.

-Не те разбирам! – отговорих й на глас все едно беше пред очите ми.

-Желанията са диви цветя. Те растат, важно е за тях естественото развитие и естествената смърт. Не могат да се откъснат и да се пренесат в жертва на друг.

-Махай се! – креснах й и тя изчезна, но достатъчно ме разстрои.

Побърквам се. Тези въображаеми спорове водят или луди или самотници. А аз не съм самотник!

Хладни тръпки ме обляха при следващата мисъл:

“Но не се държа и като луд!”

Когато я прегръщах тревогите чезнеха. Изпитвах желание да сме през цялото време заедно. Разказах й за цветето, а тя се смя. Много се смя. Макар да й признах всичко, дори че се бях запътил към друг адрес.

А после не намерих време да я помоля да ми прости, тази толкова ненужна откровеност.

“Откъснеш ли това цвете, до края на живота си ще живееш само с една жена и тя ще те обича до смъртта. Само с една.”

Билкарката се оказа права.

При раждането успяха да спасят само дъщеря ни. Тя боледува. Много боледува. Нуждае се от мен. Дори не може да излезе сама, а трябва да бутам количката. На двадесет е вече, но няма да си има другиго. Иначе е хубава, много е хубава. Пълна двойница щеше да е на майка си, ако не беше цвета на очите й, а той същият като листата на онова откъснато цвете. Тъмносини и със златисти нишки и често когато виждам радост в тях си мисля, а вчера не издържах и го казах:

-Заслужаваше си!

Прочетох това на един дъх....после пак ....изпълнени думи със значение.За себе си тука открих един въпрос...сега ще търся и отговора му.

Наистина много тъжна история.

Какво те накара да откъснеш цветето?За да го подариш на момичето или за да видиш дали това което е казала билкарката е вярно.

Има много малка вероятност всичко това да е случайност, но се замисли дали това не се е получило защото подсъзнателно си вярвал че това което ти е казала е вярно.

Само ти можеш да си отговориш на тези въпроси и на още много които ще възникнат като четеш това.

Поздрави за разказа ..!

Много истински звучи..!

Редактирано 25 април 200917 г. от Fingli
Дълъг цитат (преглед на промените)

Разказ-песен.

Да слушаш,

без да разсъждаваш.

И да се наслаждаваш...

Заслужаваше си да те прочета.

Наистина много тъжна история.

Какво те накара да откъснеш цветето?За да го подариш на момичето или за да видиш дали това което е казала билкарката е вярно.

Има много малка вероятност всичко това да е случайност, но се замисли дали това не се е получило защото подсъзнателно си вярвал че това което ти е казала е вярно.

Само ти можеш да си отговориш на тези въпроси и на още много които ще възникнат като четеш това.

Цветето е просто желанието на което не можем да устоим, цветето е един вид обричане на щастието, а рядко щастието се оказва такова каквото го виждаме, а причините героя ми да го откъсне са комплексни и има от всичко онова което е споменато от теб.

Благодаря ти.

Прочетох това на един дъх....после пак ....изпълнени думи със значение.За себе си тука открих един въпрос...сега ще търся и отговора му.

Много ме усмихна, защото провокирам ли въпрос, за мен е повече от това да дам отговора.

Благодаря ти.

Разказ-песен.

Да слушаш,

без да разсъждаваш.

И да се наслаждаваш...

Заслужаваше си да те прочета.

Нали се досещаш, че много ме зарадва.

Поздрави за разказа ..!

Много истински звучи..!

Благодаря ти.

Изключително...

Историята истинска ли е или е измислена?

Историята истинска ли е или е измислена?

Това е раздел за творчество

Скоро не бях срещал нещо, заради което да забравя да си запаля приготвената вече цигарка в лявата ръка

Благодаря за споделеното с нас удоволствие cefules

Въздържах се да коментирам защото трябва да повторя предходните постове:прекрасно,удивително и много оригинално.

През цялото време се питах на какво или кого ми прилича.Днес се светнах:на "Захир" на Пауло Коелю.Надявам се,че го приемаш като комплимент!

Наистина много тъжна история.

Какво те накара да откъснеш цветето?За да го подариш на момичето или за да видиш дали това което е казала билкарката е вярно.

Има много малка вероятност всичко това да е случайност, но се замисли дали това не се е получило защото подсъзнателно си вярвал че това което ти е казала е вярно.

Само ти можеш да си отговориш на тези въпроси и на още много които ще възникнат като четеш това.

На всеки от нас би му се искало да откъсне цветето,което с вълшебството си,да го 'обрече' на така жадуваното щастие.Всъщност,това е история,която се случва на всички нас-искаме,или не искаме,заслужили-или не...Важното е,че го искаме..Благодаря ти cefules за 'истинската' приказка.Нуждаем се от нея...

Страхотно е!Моите поздравления!

:) :yanim: