Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

mimito53

Има ли път за преодоляване на различията между ученията

Препоръчан отговор


Аз нямам права над YouTube. Съжалявам, онова последното видео беше четвърта част от Девета на Бетовен, интересното за нея е че се изпълнява от симфоничен оркестър и хор, нещо новаторско за онова време.

Кармина Бурана не е християнска музика, действително. Гледал съм представлението на операта в пловдивския амфитеатър, нещо изключително е! Повода за да 'лепна' тази музика е във връзка с изказването на Shiniasu Какво означава 'еднаквост'? Вижда се, че когато едни хора, въпреки различията си, могат да изглеждат/облечени са еднакво, четат една и съща партитура, пеят една и съща песен, обединявайки силите си от една и съща идея, могат да сътворят прекрасни...неща, не само музика. Подобна идея е застъпена в Библията "...но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл". Последната минута от ТОВА ВИДЕО потвърждава тези думи. Може така също да се обърнеш към Lucia_ , тя също познава духа на подобен колектив.

Благодаря!Разбрах. :line dance:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На неописуемо красив стол Тиамата седи спокойно и прави една гирлянда, огърлица от брилянти, но непознати за нас, с цветове, които, като държи и прехвърля, лъчите им се местят по цялата зала като живи сенки на цветя, феи и други форми на красиви живи същества.

ТИАМАТА

Гирляндата за земната царица, гирлянда, която ще побеждава не царства, а небесни престоли ще сваля от слънчевите игри на Боговете. С какво ли ме плашите вие, о, Богове? С вашия изгрев и залез? А мислите ли, че аз не зная тайната на вашата игра, с която плашите слабия човешки ум? Той не е вече слаб. Аз го втвърдих. Той сега е по-твърд от камък. Той вече роптае и има смелостта да вика против вас и да насочва оръжието си против вашите закони, о, Богове! Вие казвате, че нямате закони, че всички граници и ограничения са премахнати в свободния дух, а слагате за огледало безконечността. Та тази ваша безконечност не е ли закон, който най-много плаши свободния човешки разсъдък, не е ли ограничение!

Тази гирлянда е царица на моите хубости и изявена веднъж на човечеството, ще развали царствата, ще падне един път завинаги небето пред неговите крака и ще забрави за съществуването на Соланита, която отдавна изчезна от храмовете им!

(Отива, прикачва гирляндата на едно дърво и гледа Соланита.)

Колко си хубаво, о, слънчево дете! Нима мислиш, о, висше същество, че някога аз ще те пусна в света, след като ти едничка закриваш моята красота и блясък. Заради тебе никога не мога да си намеря мъж, но те ще те забравят. Те не знаят вече, че ти си същество дори, ами те наричат: светлина, слънце, разум, идея, усещане, любов... ха-ха, не! Така, добре е – дивните мои гирлянди! Нито един камък от моите пещи не може да заблести като твоите две нежни очи. Нито един метал не може да вземе цвета на твоята небесна косица. Нито един от моите земни цветове, от розата до лилията белоснежна, не може да изрази хубостта на твоите дивни ръце. А сега правя едно дивно цвете, лотос, но колко ли и той ще остане далече от тебе!

Тази гирлянда ще накара човечесвото да забрави един път завинаги съществуването на Соланита. А от нейния годеник Кришна не ме е страх вече. Той остана навеки бездушна статуя и под висшия мир. Така го вкамени моята нечута сладострастна милувка, която той погълна като море в устата си.

Едничката моя задача, откакто те скрих тук, е да накарам всеки да забрави за тебе, о, заспало слънчево дете. И успях. Забулих очите на човека с камъни, а тази гирлянда, която отразява седемте херувима и всички явни и скрити планети от нашия свят, съвършено ще им забули очите. И ще нарека всяко зърно от тази гирлянда със своето име: масонство, окултизъм, теософия, розенкройцерство, даоизъм, брахманизъм, будизъм... католицизъм, гностицизъм, протестанство, адвентизъм, ортодоксализъм... и много, и много, от които ще карат мировете да святкат пред очите на безсилния търсещ Соланита. И ще блестят тези винтообразни движения, и ще се доближават до нея, но никога няма да я видят. Даже няма и да подозират за съществуването и. Учители ще се явят, мъдреци, проповедници и основатели на религии, полубогове и богове, но за нея нищо няма да знаят, нито ще говорят даже. Това е силата на моята последна гирлянда.

(Гледа я жадно и пак брои зърната.)

Окултизъм, теософия, християнство, херметизъм, кабала, даоизъм, будизъм, гностицизъм, масонство, розенкройцерство, магнетизъм, мистицизъм, материализъм, идеализъм, софизъм...

Вървете, вървете вече, о, сънни була, които блестите като слънца. За всичко говорете, разкривайте земи и полета, разкривайте слънца и планети, и движения космични – разкривайте Йерархии, Тронове, Ангели, Деви и Херувими – но за Соланита нито звук!

Ела Луцианта. Ти винаги си знаела къде за пръв път да оставеш моите изобретения. Иди и сега, това е върхът на изкуството ми и като се възкачиш на най-високия връх, разсей ги като падащи метеорити. Нека не остане кътче без зърно от тази гирлянда.

ЛУЦИАНТА

По върховете на Тибет и на Синай не приемат вече нищо, но аз ще се опитам по другите места.

ТИАМАТА

Не, аз мисля, че който види това, където и да е и какъвто и да е, ще я вземе – може ли да не я приеме, като вижда, че тя ще му донесе Царство Божие. Да, аз ви давам Царството Божие чрез тази гирлянда, та чрез него да забравите завинаги за Соланита и никъде да не говорите за нея – нито в мъдростта, нито в религията, нито в поезията!

ЛУЦИАНТА

Ах, каква е хубава! (Слага я на гърдите си.) Колко ми прилича! Аз ще я нося, както всички досега: ще облека най-хубави дрехи, на своята лебедова шийка ще я окача и ще тръгна от царство на царство, и така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, нали?

ТИАМАТА

Да, да, драга Луцианта, окачи я така, колко е хубава!

(Луцианта я слага на врата си, оглежда се възхитително.)

ЛУЦИАНТА

Даоизъм, будизъм, християнство... Само твоят вечно подвижен ум може да изобрети това. Раскош, раскош! Ах, как ще ми е жал да я разпилявам.

ТИАМАТА

Именно, трябва да я разпилееш, за да не се събира вече зърно със зърно – успехът ми е така съвсем осигурен, защото (смее се) едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е ... ха-ха-ха!... и бързай да се върнеш, защото после ще ти дам гирляндата за природните и космичните закони... съвсем да ги омотае, ха-ха-ха! За атомите и молекулите, за химическото сродство, за физическото притегляне, закона за естествения подбор, победата на по-силния ... ха-ха-ха!...

ЛУЦИАНТА

Колко ми прилича! Колко е красива, как блести – така сега не приличам ли на царица на слънцата?

(Прощават се, Луцианта излиза.)

ТИАМАТА

Сега ми олекна на душата. Елате я намерете вече, о, вие, бедни същества земни! И вие, о, Богове, колкото искате слънца и луни правете, колкото искате факли небесни запалвайте да я търсите в мрака на бездънието, но никога не ще можете да я осветите – моята гирлянда ще забуля очите ви, защото за всичко ще се говори в нея – за Престола Божи даже, за всичките тайни на моя мир, но не за Соланита. Постигната е моята цел и сега светът е напълно в ръцете ми.

----------------------------------------------------------------------------------------

Това е част от драмата на ТОД - "Соланита и Кришна"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
На неописуемо красив стол Тиамата седи спокойно и прави една гирлянда, огърлица от брилянти, но непознати за нас, с цветове, които, като държи и прехвърля, лъчите им се местят по цялата зала като живи сенки на цветя, феи и други форми на красиви живи същества.

ТИАМАТА

Гирляндата за земната царица, гирлянда, която ще побеждава не царства, а небесни престоли ще сваля от слънчевите игри на Боговете. С какво ли ме плашите вие, о, Богове? С вашия изгрев и залез? А мислите ли, че аз не зная тайната на вашата игра, с която плашите слабия човешки ум? Той не е вече слаб. Аз го втвърдих. Той сега е по-твърд от камък. Той вече роптае и има смелостта да вика против вас и да насочва оръжието си против вашите закони, о, Богове! Вие казвате, че нямате закони, че всички граници и ограничения са премахнати в свободния дух, а слагате за огледало безконечността. Та тази ваша безконечност не е ли закон, който най-много плаши свободния човешки разсъдък, не е ли ограничение!

Тази гирлянда е царица на моите хубости и изявена веднъж на човечеството, ще развали царствата, ще падне един път завинаги небето пред неговите крака и ще забрави за съществуването на Соланита, която отдавна изчезна от храмовете им!

(Отива, прикачва гирляндата на едно дърво и гледа Соланита.)

Колко си хубаво, о, слънчево дете! Нима мислиш, о, висше същество, че някога аз ще те пусна в света, след като ти едничка закриваш моята красота и блясък. Заради тебе никога не мога да си намеря мъж, но те ще те забравят. Те не знаят вече, че ти си същество дори, ами те наричат: светлина, слънце, разум, идея, усещане, любов... ха-ха, не! Така, добре е – дивните мои гирлянди! Нито един камък от моите пещи не може да заблести като твоите две нежни очи. Нито един метал не може да вземе цвета на твоята небесна косица. Нито един от моите земни цветове, от розата до лилията белоснежна, не може да изрази хубостта на твоите дивни ръце. А сега правя едно дивно цвете, лотос, но колко ли и той ще остане далече от тебе!

Тази гирлянда ще накара човечесвото да забрави един път завинаги съществуването на Соланита. А от нейния годеник Кришна не ме е страх вече. Той остана навеки бездушна статуя и под висшия мир. Така го вкамени моята нечута сладострастна милувка, която той погълна като море в устата си.

Едничката моя задача, откакто те скрих тук, е да накарам всеки да забрави за тебе, о, заспало слънчево дете. И успях. Забулих очите на човека с камъни, а тази гирлянда, която отразява седемте херувима и всички явни и скрити планети от нашия свят, съвършено ще им забули очите. И ще нарека всяко зърно от тази гирлянда със своето име: масонство, окултизъм, теософия, розенкройцерство, даоизъм, брахманизъм, будизъм... католицизъм, гностицизъм, протестанство, адвентизъм, ортодоксализъм... и много, и много, от които ще карат мировете да святкат пред очите на безсилния търсещ Соланита. И ще блестят тези винтообразни движения, и ще се доближават до нея, но никога няма да я видят. Даже няма и да подозират за съществуването и. Учители ще се явят, мъдреци, проповедници и основатели на религии, полубогове и богове, но за нея нищо няма да знаят, нито ще говорят даже. Това е силата на моята последна гирлянда.

(Гледа я жадно и пак брои зърната.)

Окултизъм, теософия, християнство, херметизъм, кабала, даоизъм, будизъм, гностицизъм, масонство, розенкройцерство, магнетизъм, мистицизъм, материализъм, идеализъм, софизъм...

Вървете, вървете вече, о, сънни була, които блестите като слънца. За всичко говорете, разкривайте земи и полета, разкривайте слънца и планети, и движения космични – разкривайте Йерархии, Тронове, Ангели, Деви и Херувими – но за Соланита нито звук!

Ела Луцианта. Ти винаги си знаела къде за пръв път да оставеш моите изобретения. Иди и сега, това е върхът на изкуството ми и като се възкачиш на най-високия връх, разсей ги като падащи метеорити. Нека не остане кътче без зърно от тази гирлянда.

ЛУЦИАНТА

По върховете на Тибет и на Синай не приемат вече нищо, но аз ще се опитам по другите места.

ТИАМАТА

Не, аз мисля, че който види това, където и да е и какъвто и да е, ще я вземе – може ли да не я приеме, като вижда, че тя ще му донесе Царство Божие. Да, аз ви давам Царството Божие чрез тази гирлянда, та чрез него да забравите завинаги за Соланита и никъде да не говорите за нея – нито в мъдростта, нито в религията, нито в поезията!

ЛУЦИАНТА

Ах, каква е хубава! (Слага я на гърдите си.) Колко ми прилича! Аз ще я нося, както всички досега: ще облека най-хубави дрехи, на своята лебедова шийка ще я окача и ще тръгна от царство на царство, и така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, нали?

ТИАМАТА

Да, да, драга Луцианта, окачи я така, колко е хубава!

(Луцианта я слага на врата си, оглежда се възхитително.)

ЛУЦИАНТА

Даоизъм, будизъм, християнство... Само твоят вечно подвижен ум може да изобрети това. Раскош, раскош! Ах, как ще ми е жал да я разпилявам.

ТИАМАТА

Именно, трябва да я разпилееш, за да не се събира вече зърно със зърно – успехът ми е така съвсем осигурен, защото (смее се) едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е ... ха-ха-ха!... и бързай да се върнеш, защото после ще ти дам гирляндата за природните и космичните закони... съвсем да ги омотае, ха-ха-ха! За атомите и молекулите, за химическото сродство, за физическото притегляне, закона за естествения подбор, победата на по-силния ... ха-ха-ха!...

ЛУЦИАНТА

Колко ми прилича! Колко е красива, как блести – така сега не приличам ли на царица на слънцата?

(Прощават се, Луцианта излиза.)

ТИАМАТА

Сега ми олекна на душата. Елате я намерете вече, о, вие, бедни същества земни! И вие, о, Богове, колкото искате слънца и луни правете, колкото искате факли небесни запалвайте да я търсите в мрака на бездънието, но никога не ще можете да я осветите – моята гирлянда ще забуля очите ви, защото за всичко ще се говори в нея – за Престола Божи даже, за всичките тайни на моя мир, но не за Соланита. Постигната е моята цел и сега светът е напълно в ръцете ми.

----------------------------------------------------------------------------------------

Това е част от драмата на ТОД - "Соланита и Кришна"

Първо ви пуснах този текст и сега ще се опитам да отговора цялостно на въпроса: "Има ли път за преодоляване на различията в ученията?"

Сега ще ви изясня как изглеждат нещата отгоре.

Преди няколко стотин години едни сили са направили следната подредба на света. Като се погледне от високо Земята прилича на един огромен овчарник със стотици отделни бокса, наричани държави. Между отделните боксове има врати (КПП-та), охранявани от кучета (войници и полицаи), които не разрешават на овцете да преминават от един бокс в друг. Същите тези кучета се намират в големи количества и между овцете, за да следят за "правилния" (според овчарите) начин на живот. Законите за овцете в отделните боксове се пишат от овчарите, които са политиците и крупните богаташи. Те решават как да живеят овцете, как да работят, колко овце ще ходят на кланница, колко вълна да се стриже от тях, колко мляко да се издои, каква ще бъде пашата и т. н. Много овце днес си мислят, че като отидат в съседния бокс, или в по-далечен, там условията им на живот ще бъдат по-добри. Овцата навсякъде ще си остане овца и ще бъде третирана като такава от всички кучета и овчари по света.

Някои овце започват да се самоосъзнават като такива и първото, което се опитват да направят е да се отделят от стадото. Тях започват да ги наричат "черни овце" и биват недолюбвани и от кучета и от овчари. На тези "черни овце" им остава малко повече време, защото не желаят да живеят повече в динамиката на овчарника и започват да се замислят как да се измъкнат от тази ситуация. Те със завист гледат нагоре, как птиците летят високо и преминават от бокс в бокс, без да се налага да изпълняват заповедите на овчарите и кучетата. Единици от тях започват да се учат да летят и някои дори успяват. Тези, полетелите, изпитват огромна жал към останалите си събратя и винаги кацат и им разказват, как се става птица и какъв е живота горе. Там, горе, те научават и нови неща от по-старите птици, които овцете на земята не знаят. Те им разказват, че някога всички овце са били птици, или поне крайната им цел в еволюцията е да станат птици и да полетят. Състоянието на овца е само като едно стъпало, по което трябвало да преминат и да се издигнат нагоре.

За всички овце умните овчари измислили религии, с които овцете да се залъгват, когато им стане много тежко. Много боксове - много религии за овцете. От време на време овчарите насъскват овцете, като ги лъжат, че са кучета и ги изпращат да се бият със съседните овце от близкия бокс. Дали за част от бокса (територия), дали за паша (ресурси), дали за религия (идея)- кланниците ставали и така се регулирала бройката на овцете в боксовете. Много от овчарите се хранели от кръвта, месото и болката на овцете. Те не били от същият вид и изпитвали огромно удоволствие, когато устройвали подобни кланници. Най-странното е, че много от овцете също се борели помежду си за разни идеи, които им били втълпявани от овчарите като техни...

Това е накратко днешното състояние на хората. Същото може да се види и в този форум. Където има разделение, там няма истина. Постоянно се води война, коя религия е по-истинска и кой е по-напред от другите в духовните си търсения. Преди доста години започнах да изследвам клоните на религиозното дърво на земята и постепенно стигнах и до стъблото на дървото. После тръгнах по него и така стигнах до корените му. После видях какво е било преди да се измислят религиите и защо са ги измислили за хората. Няколко столетия човекът е бил лъган и смятате ли, че днес ще е лесно ей-така, с един замах да се изтрие всичката тази лъжа?

Преди около 90 години един българин възстанови изгубеното учение на човечеството. Това учение е било в корена на религиозното дърво, на клоните на които стоят много от вас. ТОД (Стоян Диловски) е този човек. Той написва всичко под диктовка на една забулена жена. Преди десеттина години драмите достигнаха до мен и ме направиха птица. Името Хорос (Орос) не ми е дадено току-така. Заслужил съм си го. Нека всички заедно, (с помощта и търпението на модератори и администратори) да се опитаме да полетим.

"ТЪЛПАТА

Искаме да чуем сладкото слово на Новия Човек, нека заговори, нека ни каже това, което никога до сега не е казвано на човека!

ЗОРОАСТЪР

То е било казвано, казва се и винаги ще се казва, защото си е у вас. То се крие в сърцето ви и вие го носите в себе си, но не знаете това. Една песен пее във вас, но вие не чувате сладостта и. Едно живо слово говори, едно нежно сърце бие, но вие не го усещате, една розова уста ви се усмихва, но вие не обръщате внимание на това, вие, като гледате все напред, навън. Назад се обърнете малко, в себе си, в далечното минало и ще видите откъде сте излезли и какво сте сега. Истина, истина ви казвам, че във вас има нещо, което ви обича и което и вие обичате – едно е то, най-обичаното на сърцето ви, и то е във вас, защото много ви обича и не може да се раздели с вас, същество живо, нежно и безкрайно е то, и друго същество има под него, и друго, което сте вие... И умът ви е същество във вас, което живее, но същество нисше, което ви кара да грешите, сатанинско е то и ще умре. И Висшият ви Ум е същество, но вие не го слушате, защото ви говори за невидимия мир. И Душата ви е същество, но вие не я обичате, защото не с ръце от скверност и сладости се милва и осезава тя. Тройка велика сте вие и тя във вас живее и ви полага в хармония с безконечния мир. Тройката, която е огън и вътре във вас като малко подобие от Великото Три. О, да знаете какво има във вас! Погледнете колко е велик светът над вас, колко е безконечен Всемирът. Та това е живо същество, което говори на своята любима във вас. Аз не виждам друго освен една Двойка, която се движи, живее, радва се и развива своите гигантски замисли на безконечно блаженство. Ето Всемира, а малък всемир сте вие, о, чеда, събудете се! Всичко изчезва, виждате, но има ли момент, в който от вас да е изчезнало сладкото чувство на любовта към жената? Не, то е вечното, то идва като вечно излияние отгоре. Любовта към жената и мъжа се носи като вечно излияние на живота. И когато всичко изчезне, там, в далечния хоризонт ще се яви пак тази Велика Двойка – Адонай. От огън е словото ми, защото излиза от две устни на любовта, ражда се топлина и светлина, вечно саморождение на живота. Две Устни проявяват Всемира, които се целуват, и вие виждате само искрата, и в нея ние къпем нашите усети и мирове. Слово изрича тази Двойка и това слово се носи като живо същество и всяко трептение Ангел е, и всеки глас буква е. Всяка буква има своя Ангел... виж, зад Жената – Тайна...

А какво е Бог, какво е Богиня? Питайте красотата на цветята, какво е Богиня, а силата на морските вълни – какво е Бог. Питайте мълнията на облачните летежи какво е Богиня, а бурните вихри на урагана – какво е Бог. Питайте нежния и светъл покров на небето какво е Богиня, а хармоничния набег на тези мистерни светила – какво е Бог. Защо питате мене? Бог и Богиня ви говорят във всичко – и в най-малкия шум на зефира, и в най-страшното виене на зимната буря. Богиня е пролетта, а Бог е зимата, лятото е Бог, а есента Богиня. Денят е Бог, Богиня е нащта. Слънцето е Бог и Богиня, а Луната е дъщеря на Жената.

Ахура е Богиня, Амрита е дъщеря на Жената. Ето Амрита до мен – тя не е жена обикновена, като вашите жени. В погледа и се крие нещо, което твори и свети в яркия жар, който се явява само в непорочното зачатие – скрития огън... Защо искате да знаете повече? Нима ако не живее и съществува Единно Тяло, ще могат вашите частици на тялото да се крепят в хармония? О, не! Биха се пръснали на частици всичките ваши тела. Кой поддържа хармонията на небесата, в които звездите са частици от някое тяло? А мислите ли вие, че частиците умират? Не, има ли някъде частица, която да не е създадена от друга, по-тайствена за вас трансформация? Само промяна става с частиците, която е вечна игра на Единния Живот. Вие сте животът и когато разумът ви стане истински Разум, той ще движи тези частици по своята непобедима воля. И сега, когато ви говоря, нещо силно живее в мен и неговите изблици от екстази искат да разбият стената, която ги връзва да излязат на свобода. Катастрофално разрушение прави Духът, когато излиза от тялото, а когато излиза от цялата земна кора, мислите ли, че остават спокойни тези красиви полета и океани! Няма миг, в който отчасти да не се освобождава Духът, и това е избликът на живота, който ви крепи, без вие да знаете. Но когато се откъсне свободен от тялото, мислите ли че тялото не ще се разруши? Да, не в тялото е целта на живота, защото то умира, а живейте за това, което е безсмъртно, а то е ДУХЪТ. Духът е обвивка, нежната и светла обвивка на живота на Великата Двойка. И слънцето е обвивка на Двойката, която сега живее там. Във вас има такова слънце, което сега изгрява, обвивка на Двойката, коята във вас живее, и това слънце е вашата Душа, Другарката ви, живо същество е. Чухте ли? Във вас има същество велико, очарователно, което ви обича и ще ви се яви, и ще ви проговори. Истина, истина ви казвам. Не говоря неща, които не съм видял, нито които не съм изпитал, нито които не зная и не съм проверил. И ако не смятате Сатан за лъжец, то защо мене наричате заблуден? Какво ви казах, което да заблуди ума ви, да убие детето ви, да изгори къщата ви, да грабне богатството ви. А там, без някой да ви говори, детето ви се разврати, дъщеря ви измамиха, жена ви съблазниха, къщата ви взеха, богатството ви ограбиха и мизерията виси над главите ви! Кой направи това? Дали не алчните желания на тялото и хитрите съвети на разума ви? Този ум, на който вие се покланяте, той е винаги прав, по принцип, и закони си прави, и сам оправдава постъпката си със закона на книгата, която той написва, но пред истината законът му е най-ниска и най-отвратителна лъжа.

Така всяка днешна партия оправдава постъпката си със закони, а какво е закон? Закон е сила, която носи живот, а вашите закони убиват едните, а качват други да затлъстеят и после на кланицата ги водят Сатановите закони и ги колят като добитък. Умът ви е това, чийто цар е Сатан, но има и друга същина в човека, която може да управлява, Божествена, която всичко знае. Нея развийте, на нея дайте управлението – това е Интуицията, цвят на душата, мъдростта на Божествения Ум, който идва направо от Любовта. Не учете, че всичко идва от долу, не, всичко идва от горе, само ниския ум е от долу. От долу се гради тялото, но царят му е от горе. На северозапад гледа сега животът ви, а обърнете се в миг на изток, ще чуете как воплите и мизериите ще изчезнат зад вас бавно и постепенно и няма да се обърнете да ги видите, защото са страшни, а сега в тях живеете и зараждате чувствата си, къпете в кръв тялото си, а ума си в гадости и душите си в кал... А какво е Изток? Изток е Жената, Юг е Мъжът и сега те идват, и който иска, нека дойде и се увери, а който не, без жена ще остане, дъщеря му бесове ще обкръжават, нивите тръни ще осеят и гарвани ще грачат над телата им в земните провали.

Искате ли да си откъснете по едно цвете за спомен от това ранно утро на изгрев, където вие досега не сте виждали, защото е мрак в главите ви? Изгрев, свежест на новия живот, който всяко утро ви говори за саморождение и повтаря: “Обичайте се един друг. Ето, пак идвам, не ме ли разбрахте?” Това е утрото, което вие в устните си опорочихте, което в меки ложи осквернихте и по театри осмивате. А знаете ли за буболечката? Гадинката, която живее в мрака на влажни подплочни дупки – и тя излиза сутрин рано при изгрев и нещо говори. “Какво говориш?” – пита я щурецът. “На слънцето, че не влиза в дупката ми. – Аз съм щурко, казва и той, но ти си по-щура от мен. Та слънце в дупка живее ли!” Така, мили братя, в дупка живеете. Излезте от влажните подземия и нещо свежо ще ви огрее – Усмивката, която крие зад себе си потайностите на цял мир от радости, красоти и очарователна нощ на покоя. Аз съм щурко и на буболечки говоря: Та нима искате това величие да влезе в дупките ви, о, гадини на мрака! “Какъв обширен мир е моят дом” – казала мравката на орела веднъж. “А виж моя мир” – казал той. “От дърво мир!” – подиграла се мравката, защото тя не виждала друго освен дървото, върху което бил орелът. А вие и мравки не сте, защото не знаете какво е орел. Това не е птица, а Разумът, който лети все високо, а мравката не е гадинка, а умът ви, който лази все ниско. Искате ли да си отнесете по едно цвете от това ранно утро? Но какво е това ранно утро, разбра ли някой какво означава? То е утрото на новия живот, живота на висшия Ум, който има за Другарка Интуицията, това е животът на новата раса, която се създава, и ето защо старата ще изчезне през огън, бури, смърт и войни – тежко на този, който не разбере това и не се погрижи навреме за своята бъдеща съдба. Ето обширното поле, откъснете сега по едно цвете и го наречете Жена, защото жена е цветето, и когато ви попитат какво носите, отговорете: жена си. Всеки ще ти се присмее, ако така речеш, но аз ти казвам: откъсни го, вземи го, отнеси го и го сложи на леглото си, и в храм го отнеси, освети го и го носи като свято нещо, защото това, което наречеш с име жена, то е вече свято, макар и от камък да е. Сложи го на гърдите си, когато заспиш, и нещо ще слезе от горе и ще сънуваш сън. Ако си чист, ще видиш вечното, ако не, целуни го и пак заспи, за живота заспи, този, който те люлее в заблуди, а се събуди за онзи, вечния... Ето на всекиго цвете от моята безкрайна градина от мириси и цветя, които украсяват Мъдростта и Любовта, ето по една роза от Амрита и от светлосияйната усмивка на Ахура. Така е, истина ви казвам!

Когато чуете камбанен звън, да знаете, че звънът съм аз, не камбаната. Не съм аз сега човек, а Словото. Когато видите слънцето, не мислете, че слънцето съм аз, не, топлината съм само, а Тя е светлината му, тази, която говори чрез мен. Досега мъжът е говорил чрез слънцето и чрез камбаните и църквите, и чрез цветята, бурите и ураганите, а сега Жената говори чрез хармония, песен и любов. Не ме гледайте, слушайте само словата ми и ще усетите топлина, и ще почуствате светлина, и любов ще ви осени. Наричат ме Новият Човек, аз не съм човек, това име е осквернено тук, а там е много възвишено, - аз съм словото на човека, а в словото е Тя, до Нея съм, но вие не виждате тялото и, защото е много красиво, крие се и показва само устните си, само Лилията, ето я! (Посочва Амрита.)"

Из драмата "Ахура Мазда"

Хорос.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Да. Има такъв път.

Той прави на пух и прах всички учения и течения, всички религии и други лиги, всички мистики, софистики, стъкмистики и глупистики, всички екзотерики, езотерики, ендотерики, мезотерики, окултерики и други ма-тери-ки.

Има такъв път, където пътят е пътника. Само че за него не се изискват крака, понеже той се не върви.

За него трябва друго.

Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Да. Има такъв път.

Той прави на пух и прах всички учения и течения, всички религии и други лиги, всички мистики, софистики, стъкмистики и глупистики, всички екзотерики, езотерики, ендотерики, мезотерики, окултерики и други ма-тери-ки.

Има такъв път, където пътят е пътника. Само че за него не се изискват крака, понеже той се не върви.

За него трябва друго.

Какво Продължавай де.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност, сами по себе си различията не са толкова проблем, колкото дисонансът, който те предизвикват в човека. Тогава последният започва да ги възприема като заплаха и да се бори с тях. Всеки възглед, всяка идея, които не хармонизират с вече установения светоглед трябва или да бъдат отхвърлени, или да се признае, че въпросният собствен светоглед е незавършен, непълен, с пропуски, а вероятно и с погрешни елементи. 

Освен това често се случва концепции, които повечето хора възприемат като противоречащи си една на друга, всъщност да се допълват. Но за това е необходимо да се излезе извън рамките на всяка една от тях по отделно, да се разгледат като част от едно по-голямо обединяващо ги цяло. Хващайки се за думите, хората виждат противоречия между отделните учения там, където тях ги няма. Но с времето това става дори и в рамките на всяко едно учение. Различните тълкувания на едни и същи думи водят до възникване на различни течения в рамките на първоначалното учение. Реално няма учение, което с времето да не деградира и вероятно ще е така още дълго време.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В зависимост от това какви са различията, те могат или не могат да бъдат преодоляни.

Възможно е две учения да говорят за едни и същи неща, само че с различни думи.

Ако са различни целите на ученията - например едното се стреми към доброто, а другото се стреми към злото,
тогава няма защо да се говори за преодоляване на различията.

Ако целите на две учения са подобни, но предлагат различни начини за достигане на целта,
тогава трябва да се провери, дали единия начин е по-добър.

Първо могат да се сравнят реалните, видими, често даже грубо материални резултати.
По този критерий едно истинско учение води до реални, видими промени в света и човека - в здравето, живота и т.н.

Ако учението се свежда само до спекулативни разсъждения, които остават само в ума,
това учение се отнася към отрицателния, слаб, тъмен принцип - принципът "Ин".
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.05.2009 г. в 9:25, mimito53 написа:

Това са откровения но но са думи, които показват верния път. Ако настаъпи толерантнос мужду фирософските и религиозни учения според мен ще отпаднат и злините по света.

това трябва да влезе в учебниците по психология !  :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...