Ами нещото което ме кара да харесвам една книга е майсторски предадената история + добро изграждане на образите на героите.

Чела съм до един период шарени книжки, но само някои са ми останали в спомените.

А Вечната Амбър е просто ненадмината. Из тези шарени книжки , които четете съм срещала доста опити да копират образа и действието , като една "Чериса" /мисля че беше/ си беше направо плагиадство с добър край.

Някой ако иска да ми направи подарък, то истински бих се зарадвала на пълното копие на Вечната Амбър, което било около 900 страници.

Ами нещото което ме кара да харесвам една книга е майсторски предадената история + добро изграждане на образите на героите.

Чела съм до един период шарени книжки, но само някои са ми останали в спомените.

А Вечната Амбър е просто ненадмината. Из тези шарени книжки , които четете съм срещала доста опити да копират образа и действието , като една "Чериса" /мисля че беше/ си беше направо плагиадство с добър край.

Някой ако иска да ми направи подарък, то истински бих се зарадвала на пълното копие на Вечната Амбър, което било около 900 страници.

Освен че ми пречиш да чета и си просиш подаръци, които не заслужаваш ще ти кажа, че нашия форум си има теми за всичко. Тук можеш да споделиш какво четеш. Иди в подходящата тема и там се жалвай ква ти е нуждата.

Благодаря ви много за предложените книги, момичета! От изброените съм чела само "Пантерата и перлата" и "Пиратът принц", които между другото са много готини.

И жените груби

За мъжете в този форум разбирам ама за жените

И жените груби

За мъжете в този форум разбирам ама за жените

За бога момиче, не е тук мястото за такива изказвания. Човек се опитва да ти го каже, но ти не разбираш. Всички ще ни баннат за тоя спам. Тук се пише кой какво чете. Ако не искаш нищо да четеш, и не харесваш жанра, свободна си да се телепортираш в друга тема. Вече и аз почнах да се нервя.

За бога момиче, не е тук мястото за такива изказвания. Човек се опитва да ти го каже, но ти не разбираш. Всички ще ни баннат за тоя спам. Тук се пише кой какво чете. Ако не искаш нищо да четеш, и не харесваш жанра, свободна си да се телепортираш в друга тема. Вече и аз почнах да се нервя.

Ами аз казах кво чета и е точно от вашия жанр, само че не ни съвпадна НИВОТО. Съжалявам за което! Повече няма да ви преча да работите!

Ами нещото което ме кара да харесвам една книга е майсторски предадената история + добро изграждане на образите на героите.

Чела съм до един период шарени книжки, но само някои са ми останали в спомените.

А Вечната Амбър е просто ненадмината. Из тези шарени книжки , които четете съм срещала доста опити да копират образа и действието , като една "Чериса" /мисля че беше/ си беше направо плагиадство с добър край.

Някой ако иска да ми направи подарък, то истински бих се зарадвала на пълното копие на Вечната Амбър, което било около 900 страници.

От прочетеното до тук - това което си писала - съм убедена, че изобщо си нямаш и идея от създаването и изграждането на образи в литературата. И не става дума само за "шарените книжки", говоря по принцип. Става ясно, че Вечната Амбър ти е пътеводител, но един съвет от мен - ако ще превъзнасяш нещо - направи го с книга стойностна. Вземи нещо на Балзак или дори на Дьо'Вьози - не ни навирай Амбър и спри да се излагаш като демонстрираш невежество и подвеждаш хората, че гледам тук едно момиче се опитва да ти помогне да разбереш защо са се събрали - кое ги държи заедно, а ти не подаваш и според мен умишлено.

Ами аз казах кво чета и е точно от вашия жанр, само че не ни съвпадна НИВОТО. Съжалявам за което! Повече няма да ви преча да работите!

Незнам какво НИВО не ни съвпада. Но ако просто беше казала, това ми хареса, а това не, нямаше да я има тая дискусия, но с изрази като "това е боза, и онова е боза" няма как да няма засегнати.

Редактирано 24 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Ами аз казах кво чета и е точно от вашия жанр, само че не ни съвпадна НИВОТО. Съжалявам за което! Повече няма да ви преча да работите!

Леле, гледам разбрала си, че нивото ти е далеч под това на хората тук. Радвам се, че има напредък! А Амбър сме я чели преди около стотина години - това сигурно е новина за теб - но на книжния пазар ежедневно излизат нови книги. Потърси ги - няма да повярваш колко книги има издадени от амбър до момента!

И на мен ми стана весело.

Абе да не съм пуснала нещо в кафето без да зная?

И на мен ми стана весело.

Абе да не съм пуснала нещо в кафето без да зная?

не аз по спамих ама мисля стига толкова праскови и кайсии за днес и изобщо няма да ви кажа какво чета щото тоз път няма да ми се размине.

не аз по спамих ама мисля стига толкова праскови и кайсии за днес и изобщо няма да ви кажа какво чета щото тоз път няма да ми се размине.

Да ама аз се досещам

Ткааа,да се поуспокоим.Омм.

Аз тези дни глътнах три книжки на г-жа Медейрос.Бях чела само тази за дракона и с тея селяни диви-онези с вилите и факлите,девиците и драконите-не можахда се усетя ,че книгата я бива.

Вие обаче доста я хвалехте авторката и реших да се пробвам пак.

Прочетох "Скандална нощ" и "След полунощ" ,и страшно ми харесаха.Забавни и мили,приянти книги.

Вчера привърших "Отмъстителя" и бях малко разочарована.Рицари-бррр!Падне ли годината под 1800 и всичко ми е едно варварско,брутално...

Не бе толкова зле ,ама ми се струва,че излишно се мота действието.Почна обещаващо,но после в тоя замък,в оня замък;циркови артисти..Странно ми бе.

И към края,когато главния завлече главната и си направиха кефа,всички го гледаха все едно я е изнасилил.Айде стига.

Финала пък един такъв чуден-биха се и после -не, не съм достоен-чао.Мноого странно.Все едно друг е писал книжката.

Аз тези дни съм на съвременни романи,опатках "На ръба" на Линда Хауърд,оказа се,че съм я чела,но нищо припомних си я,книжката е увлекателна и главния ми се издигна в очите с милото си дъжане към главната,която беше замесена в промишлен шпионаж,само заподозряна де,а главния трябваше да намери виовника и да го съди,големи каши забърка,но му дойде акъла в главата и се върна да се извинява като подчертавам това не отне от мъжествеността му

Другата беше"Където е сърцето"на Елизабет Лоуел,честно да ви кажа малко скучна беше,не знам дали някой я е чел,имаше си всичко и чувства,страст,препятствия между главните,но повече от 250 стр. като,че ли бяха 30,много бързо се разви действието,не е както в"До края на света",там е по-разгърнато и по-разнообразно.

Сега не знам какво да започна,имам чувсвото,че съм прочела всичко?!

Другата беше"Където е сърцето"на Елизабет Лоуел,честно да ви кажа малко скучна беше,не знам дали някой я е чел,имаше си всичко и чувства,страст,препятствия между главните,но повече от 250 стр. като,че ли бяха 30,много бързо се разви действието,не е както в"До края на света",там е по-разгърнато и по-разнообразно.

А какво мислиш за "До края на света"?Хареса ли ти края?

Аз прочетох "Вярност" на Катрин Сътклиф, и беснея из къщи, че тея ръфльовци от Бард, не са превели и следващата книга. Как може. Толкова незавършена е историята. Книжката наистина много ми хареса, но искам порължениееееее, и на английски не я намирам :biggrin:

Редактирано 24 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Аз прочетох "Вярност" на Катрин Сътклиф, и беснея из къщи, че тея ръфльовци от Бард, не са превели и следващата книга. Как може. Толкова незавършена е историята. Книжката наистина много ми хареса, но искам порължениееееее, и на английски не я намирам :biggrin:

Ама мило, аз си разгоних фамилиите да ти я открия, а ти не си забелязала. Пуснах ти книжлето във общата тема

Ама мило, аз си разгоних фамилиите да ти я открия, а ти не си забелязала. Пуснах ти книжлето във общата тема

Олииии милооо, аз идиот голям, заслужавам едно грамадно круше Видях испанското, и после съм пропущила другото. Мерси мило, мерси, мерси, почвам я веднага и ще разказвам за тези които се интересуват какво става след това.

Редактирано 24 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Олииии милооо, аз идиот голям, заслужавам едно грамадно круше Видях испанското, и после съм пропущила гругото. Мерси мило, мерси, мерси, почвам я веднага и ще разказвам за тези които се интересуват какво става след това.

Много харесвам "Вярност" но като си знам английския и не ми се захваща. Моного се радвам, че ще я четеш Инче, защото преразказите ти на книгите са толкова обективни и подробни, че повече няма на къде.

Ще чакам с нетърпение, че и на мен ми е любопитно какво става по-нататък.

Ох момичета, книгата е 380 страници, а аз съм само на 40-та, но се наревах като за 400 страници. Значи най-интересното е, че книгата се разказва от името на главния. Трей разказва. В началото, се представя, кой е как живее. После говори с Клей. Той го обивинява, че вече три години се съсипва. Откакто баба му го е обезнаследила, той се е превърнал в пълна развалина. Дома му, имението в което живееше, когато мария се гижеше за него, сега е само запуснати развалини само с един двама слуги. От инат, отказвал да се омъжи за всички благородни богати госпожици, които му е предлагала баба му, а сега се е запътил към олата с една... тук Клей прекъсна, а Трей услужливо му помогна - С една уличница, една к***а, кучка, проститутка, пропаднала жена... и куп други епитети. И когато Клей го попита защо се жени за нея, той каза, че тя има пари, а на него са му нужни. А на ум си каза, че с това ще съсипе напълно баба си. Клей почна да му казва, че се съсипва само заради Мария, защото я обича, а не може да я намери, а Трей почна да му се кара, че не иска да говорят за това и почна да си спомня за Мария. Как са се запознали, как го е измъкнала от лапите на смъртта и как се е влюбил в нея. После ги дадоха в църквата. Докато свещеника нареждаше, Трей си мислеше защо се омъжва за тая жена. Коятод о сега е уморила петима съпрузи, двама от които още в първата брачна нощ, защото били толкова стари, че не издържали. И когато свещеника попита, дали има някой против този съюз, някой се провикна. Клей въздъхна и каза "Слава БогУ", а булката почна да ругае. Тогава една старица дойде до трей и му каза, че знае къде е била Мария през всичките тези години, или поне това което е останало от нея. С разтуптяно сърце Трей хукна към мястото където казаха, че е мислейки, че е мъртва. Едва не уби един човечец, който не искаше да му каже нищо. После дойде един друг, каза му, че ще го заведе и го подкара по едни коридори. Трей почна да си спомня как през първата година, романтично си е мислел, как ще я намери, тя ще се затича към него и ще го прегърне, а после ще са щастливи заедно. После втората година, бил обзет от гняв, мислейки си, че тя се крие от него. Че е ъжалила за любовта им и се е омъжила за друг, забравяйки го. Третата година, вече бил изоставил всякакви надежди, и се страхувал, че е някъде мъртва и то заради него. В това време мъжа отвори една килия и подкани Трей да влезе. Милия с много усилие на волята влезе в килията и оглеждайки "Жалкото същество, което прилича повече на животно отколкото на човек", той си отдъхна и почна да си казва "Не е Мария, не е моята Мария" и го каза на мъжа. Че това не е негоавата Мария. Попита защо жената е гола, а онзи му обясни, че тя е луда и за да не се обеси на дрехите си е в така гола стая, без мебели, дрехи или одеала. С остригана коса и измършавяло, цялото в белези тяло. И Трей пак каза, че не е Мария, а онзи настоя, че това е Мария Ащън. Тогава трей чу, че жената си тананика някаква мелодийка и не нзаейки да се ужаси или да се зарадва, разбра, че това е мелодията на "Песента на Мария", която беше написал за нея. Приближи се, й я повика, тя повдигна глава, последна го, и в следващия миг се хвърли към него събаряйки го по гръб. Ръмжеше и го удряше. Искаше да избяга от килията. Дойдеха Санитарите, защото се оказа, че това място е лудница, дръпнаха я от Трей, а той почна да им крещи заповеднически да не я нараняват. След миг до него изникна Клей. Помогна му да стане и се загледа ужасен в сгърчената на земята Мария. Попита Трей какво ще правят сега, и той отговори, че ще я заведе у дома. В "Торн Роуз". Клей му каза, че е оставил пълна църква и разгневена годеница, а Трей му каза, че сватба няма да има. Клей почна да го убеждава, че "това клето създание" вече не е Мария, но Трей отказа и да чуе. Заведе я в дома си. После го дадоха как стои през заключената й стая с ключ в ръка и си спомня как я е целувал и прегръщал, колко жинена, нежна и любвеобилна е била в ръцете му. Отвори вратата и я вия, по памучната й нощница да стои до прозореца, и в следващия миг я нямаше. Беше скочила. Той погледна надолу и я видя по гръб на тревата, с широко отворени, вперени към него очи. После лекаря почна да му показва, как бедрената й кост била счупена и после наместена лошо, ако въобще е била намествана. Също пръстите и глезена са й били счупени. А множеството рани по тялото й, са били възпалени, от липсата на санитарни условия в лудницата. После му каза, че тя е луда и трябва да я върнат в лудницата, а Трей се разбесня, и отказа. Лекара му каза, че тя може да е опасна, а Трей си спомни колко нежна и грижовна е била и как се е грижила за него. После отпрати лекаря и му каза да заключи вратата на стаята отвън, оставяйки го сам при нея. Та до тук съм. Но се очертава, че сега, както тя се грижеше за него в първата книга, сега той ще я върне към живот

Навпрочем малко се поовлякох в подробното описание на книгата, ама нали никой не я чел, затова ако прекалявам, кажете ми

Ооооо Инче, милата Мария! Дали наистина е тя? Нямам търпение да кажеш какво се случва по нататък и как Мария е стигнала до това положение!Наистина много интригуващо...ако знаеш от кога гасна по тази книжка....

Изобщо не прекаляваш Инче, можеш да ни осведомяваш на всеки 50 страници, няма да ти се разсърдим въобще.

Аз лично, чакам с нетърпение. Мерси много.

О, да тя е. Сега като остана с нея, той седна зад нея на леглото и я гушна, а тя все така не помръдваше и очите й гледаха в нищото. Той си помисли, че сякаш спи, но с отворени очи. И тогава му дойде на акъла, че първият път когато тя е дошла в дома му сигурно се е чувствала така както той сега, изплашен, загрижен и много ядосан. Почна да си спомня как веднъж го е къпала, а той разплискал толкова много вода, че я омокрил цялата, и тогава се влюбил в нея (тва го нямаше във "Вярност") И така си седеше, гушкаше си я и си спомняше. Припомни си отново думите на доктора, че може да е опасна и почна на ум да опровергава това твърдение. Тогава на вратата се почука, той с нежелание зави Мария и отиде да отвори. Тогава прислужницата му, каза, че звяра е тук. А Звяра е Едуина, годеницата му. Сега той седи и като мъж поема крясъците и обвиненията й. Почна да му крещи, че й бил казал, че е забравил Мария, а сега я е зарязал заради тази безлична сива мишка, а Трей се ухили, и каза, че Мария, не е мишка и в нея няма нищо безлично или сиво, а е най-красивата жена която някога е виждал, а оная почна да се пени и са съска насреща му. Само се надявам да продължава така и да не се спира пред нищо за да е с нея. Засега прати баба си, брат си, годеницата си и лекарите по дяволите, отказва да слуша някой и мисли само за нея. Ох, обичам го.

Оооо милинкия ми той....ще вземе да ми хареса повече от Клей! Давай Инче в същия дух да ни държиш в течение......

Момичета някой чел ли е "Брачно предложение" на Фейдър , чудя се дали става?