Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Solenkata88

Кой любовен роман четете в момента? (част 1)

Препоръчан отговор


А аз ще пометна докато чакам да пуснат другата, затова гледайте от положителната страна, ако сега не можете да си я вземете, после може да вземете 2 или 3 наведнъж и ще ги прочетете без пауза. :down:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То това е целта на цялата работа. Въпреки, че като се замисля колко вампски поредици наизлязоха, а аз колко малко от тях имам и ме боли сърцето колко пари са това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Снощи започнах "Лунна страст" на Мари Ферарела,още съм съвсем в началото,но няма такъв смях просто :down: Мадамата е пожар отвсякъде, а пък т.нар. Червен мундир е супер готин...Като я финализирам ще коментирам по-обстойно,но усещам,че ще падне луда забава с това книжле :turkey5:

Редактирано от The Duchess (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То това е целта на цялата работа. Въпреки, че като се замисля колко вампски поредици наизлязоха, а аз колко малко от тях имам и ме боли сърцето колко пари са това.

Дам аз като влязох в сайта на издателството сигурно десетина автори с грамадни поредици и все за вампири. Направо издателство Ибис, трябва да го кръстят издателство Вампир, щото само такива книги пускат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дам аз като влязох в сайта на издателството сигурно десетина автори с грамадни поредици и все за вампири. Направо издателство Ибис, трябва да го кръстят издателство Вампир, щото само такива книги пускат.

Добре,че не си падам по вампирски истории.Ама напоследък все такива издават,че от зор мож ги подкарам.Тогава сигурно ще ви разбера,ама сега по-скоро съм ядосана на тая мода да вампирясваме.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз затова почти намразих Ибис, че само ме тормозят психически :hush:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз затова почти намразих Ибис, че само ме тормозят психически :hush:

Чак пъл толкоз, аз лично не съм си взела нито една от останалите книги, защото наистина е банално, след "Здрач" излизат само филми и книги за вампири, но тая книга като толкова ми я нахвалихте си я взех и да си кажа честно през голяма част от времете не се осещаше, че става дума за вампири. Ако питате мен, това си е един обикновен любовен роман със всичките приемущества на съвременните романи които четем, с тази разлика, че съществува "фентази" елемент. Дори за тези които харесват Аркейн на Джейн Ан Кренц, тази книжка може да им се види от същия тип, тайно общество с йерархия, мисетиозни убийства, хора с различни свръх естествени способности и главните, сладка двойка, които се привличат като магнити.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чак пъл толкоз, аз лично не съм си взела нито една от останалите книги, защото наистина е банално, след "Здрач" излизат само филми и книги за вампири, но тая книга като толкова ми я нахвалихте си я взех и да си кажа честно през голяма част от времете не се осещаше, че става дума за вампири. Ако питате мен, това си е един обикновен любовен роман със всичките приемущества на съвременните романи които четем, с тази разлика, че съществува "фентази" елемент. Дори за тези които харесват Аркейн на Джейн Ан Кренц, тази книжка може да им се види от същия тип, тайно общество с йерархия, мисетиозни убийства, хора с различни свръх естествени способности и главните, сладка двойка, които се привличат като магнити.

Сигурно си права в конкретния случай,но аз се бунтувам срещу набутването в определен "коловоз".До скоро бяха книги тип "Шифърът на Леонардо" и производни,сега са вампири.С риск да изпусна нещо което си струва,няма да ги чета,че докато се намери нещо истинско,много талаш трябва да прехвърля.Не знам дали се усеща като пиша,ама аз не ги мразя, искам да ги "взривя" такива издатели.

Ако им е верую,че това е стойностната литература о.к. Ама утре ще пуснат на друга тематика ако усетят печалбата.То верно,че тя е жизнено важна,ама нека не се залита,да има нещо и за друг тип читатели мегдувременно.По тая тема ако ме видите да пиша набийте ме,че много се изнервям. :cool:;):angry22:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чак пъл толкоз, аз лично не съм си взела нито една от останалите книги, защото наистина е банално, след "Здрач" излизат само филми и книги за вампири, но тая книга като толкова ми я нахвалихте си я взех и да си кажа честно през голяма част от времете не се осещаше, че става дума за вампири. Ако питате мен, това си е един обикновен любовен роман със всичките приемущества на съвременните романи които четем, с тази разлика, че съществува "фентази" елемент. Дори за тези които харесват Аркейн на Джейн Ан Кренц, тази книжка може да им се види от същия тип, тайно общество с йерархия, мисетиозни убийства, хора с различни свръх естествени способности и главните, сладка двойка, които се привличат като магнити.

Ей това не трябваше да го казваш,сега ще чакам майчинство и това ще е първанта ми придобивка :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми то и във вампирясването и в малърясването няма лошо. Аз не е тайна не си падам по кръвчицата, но ако четивото е издържано като стил и е увлекателно що пък не? За сега обаче ша си проклетясвам. Увлякоха ме тези МакЛийн. Друго си е треснеш една градушка вместо са караш ей тъй на само!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми то и във вампирясването и в малърясването няма лошо. Аз не е тайна не си падам по кръвчицата, но ако четивото е издържано като стил и е увлекателно що пък не? За сега обаче ша си проклетясвам. Увлякоха ме тези МакЛийн. Друго си е треснеш една градушка вместо са караш ей тъй на само!

Ох, с нетърпение чакам да свършим всички с превода за да я проче книжката, че не ми се чете на английски и толкоз. Ама като е готова, принтирвам си я, подвързвам я и почвам да я чета :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента съм подкарала поредицата за невестите на Лей Грийнууд, като съм стигнала до Лаура. Поредицата много ми допада, харесва ми дълбочината на чувствата и как животът е представен такъв какъвто е, непримиримата борба за оцеляване, сблъсъците на характери. Братята Рандолф са обременени с наследството на "лошата кръв", но въпреки всичко те се борят с демоните си, изправят се срещу самите себе си в името на любимата жена. Всяка от техните невести е толкова упорита и горда, като за сега любимки са ми Фърн и Айрис, по-нататък не знам... А от братята Рандолф най-харесвам Монти и Хен, като най-голям сладур още от Роуз ми е диването Зак ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента съм подкарала поредицата за невестите на Лей Грийнууд, като съм стигнала до Лаура. Поредицата много ми допада, харесва ми дълбочината на чувствата и как животът е представен такъв какъвто е, непримиримата борба за оцеляване, сблъсъците на характери. Братята Рандолф са обременени с наследството на "лошата кръв", но въпреки всичко те се борят с демоните си, изправят се срещу самите себе си в името на любимата жена. Всяка от техните невести е толкова упорита и горда, като за сега любимки са ми Фърн и Айрис, по-нататък не знам... А от братята Рандолф най-харесвам Монти и Хен, като най-голям сладур още от Роуз ми е диването Зак :wors:

Добре дошла във клуба. И аз както и повечето момичета обичаме Монти и Хен, направо ти завиждам, че я четеш за сефте тази поредица.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Снощи започнах "Лунна страст" на Мари Ферарела,още съм съвсем в началото,но няма такъв смях просто :yanim: Мадамата е пожар отвсякъде, а пък т.нар. Червен мундир е супер готин...Като я финализирам ще коментирам по-обстойно,но усещам,че ще падне луда забава с това книжле :wors:

Книжката е наистина страхотна и изпълнена с много смешни и емоционални моменти.Както споменах и в друга тема тя ми е от любимите книги и ти завиждам,че я четеш за първи път :wors:

Аз тъкмо приключих със "Истинска любов" на Елизабет Лоуъл.Историята е прекрасна.Сега се чудя с какво да продължа.Мисля да започна със "Вярвай ми" на Джейн Ан Кренц.Резюмето изглежда обещаващо :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Марги, внимавай с Вярвай ми, че са две различни книги под това българско заглавие на Кренц.

А аз току що прочетох Пиратът принц на Конито и сега се чудя какво да подхващам, че ми се иска пак нещо такова. Особено любовните сцени бяха мнооооого на ниво и достатъчно количество за моето развратно съзнание. Препоръчайте нещо такова :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Снощи сдъвках на бързи обороти „Моят съсед пиратът”. Меко казано съм впечатлена, но по-скоро възхитена от стила на авторката, който на моменти ми напомняше любимата Джулка, а в други – на Джоанка. Още първия абзац прикова вниманието ми и раздруса позадрямалото ми любопитство:

Александра Алистър лежеше в голямото си легло. Зелените копринени завеси на балдахина бяха спуснати, ръката й почиваше върху завивката. Спокойно отпусната, тя размишляваше дали не би било добре да прибави и виконта от съседната къща към списъка с подходящи кандидати за женитба.

Грейсьн Финли, виконт Стоук.

Обичам книги с ударно начало, а тук още първите изречения веднага предизвикаха купища въпроси в тиквата ми. През цялото време, докато поглъщах романа, очаквах в някакъв момент да ми доскучее или издразни, но…. удоволствието беше на мах от началото до края на романа. Коктейл от точно дозирани съставки – забавни плюс невероятно нежни, затрогващи моменти остават привкус на един изключително свеж любовен роман.

Накратко: Главната е вдовица, която страшно силно желае дете и заради това е готова да сключи повторно брак. За целта е направила списък с евентуалните кандидати за женитба, когато неочаквано в съседската къща се нанася новоизпечения виконт Стоук – бивш пират, един от капитаните страшилища на моретата. Една прекрасна вечер през отворения прозорец на стаята си, тя става свидетел как някакъв гадняр се опитва да обеси Главния. Притичвайки му се на помощ, започва бурното им запознанство. Добре подредения и дори скучен живот на главната се преобръща с главата на долу, защото се оказва въвлечена във враждата между двамата най-опасни морски вълци...

Един от любимите ми момнети - как банда пирати се втурва по магазините да пазарува ластици за дамски чорапи и крем против бръки за дами:

-Александра - звучният му баритон я обля като хладна вода в горещ летен ден, - аз управлявам кораби от осемнадесетата си година. Сражавал съм се с фрегати, притежаващи двойно повече оръдия от мен. Побеждавал съм враждебни островитяни, които много искаха да вечерят с мен и спътниците ми. Водил съм битки срещу най-страшните пирати от седемте морета. И никога, нито веднъж екипажът ми не се е противопоставял на заповедите ми, нито ме е заплашвал с бунт. Досега.

Втренченият му поглед я прониза и тя усети как лицето й пламна.

- Но аз само помолих за нещата, от които имам нужда, милорд - отвърна невинно тя.

Грейсън беше готов да се засмее, но се овладя. Сражението между Александра и Пристли сигурно е било забележително.

Само преди няколко месеца беше видял със собствените си очи как преданият му младши офицер завладя неприятелска фрегата с пистолети в ръце и сабя между зъбите. Пристли се биеше като бесен и непрекъснато бълваше ругатни. Тази вечер обаче, когато Грейсън се върна на „Маджести", лицето на момъка беше смъртнобледо, тъмните му очи бяха кръвясали.

- Тя ни изпрати да купим долни дрехи за дама, сър. И крем против бръчки. Та тя няма нито една бръчица! И нарочно ни каза друга марка, за да обикаляме града напразно!

Грейсън с много мъка успя да потисне смеха си. Представи си как екипажът обикаля от магазин на магазин и търси крем против бръчки и ластици за чорапи. Той, естествено, разбираше, че Александра се бунтува срещу ареста си, но по-скоро очакваше, че тя ще се опита да се прехвърли през борда, да открадне лодка и да се добере до брега. Ответният й удар се оказа много по-коварен. Жалко, че не бе присъствал на представлението.

- И докога ще ме държите тук като пленница, милорд?

Грейсън сведе глава към мътните води на реката.

- Положението е много опасно, Александра.

Тя стисна до болка дървения парапет.

- Бихте могли да сложите пазачи пред къщата ми и да ме оставите да си уреждам соарето. Забравихте ли, че е само след два дни? Има достатъчно работа и за вашите хора. Например ще окачват гирлянди, ще преместват маси...

- Не ми се вярва, че това ще им хареса повече от купуването на крем против бръчки. Наистина ли си наредила на Томас да изпробва роклята?

И още един много, много любим момент, на който сякаш сърцето ми беше сграбчено в менгеме, докато не пролее капки кървави сълзи:

- Какво се случи? - попита нежно той.

- Нищо не се е случило, милорд. Родих дете. Син. Почина скоро след раждането.

Той се наведе и започна да целува белезите по корема й. Александра изпита нужда да говори.

- Кръстих го Джеръми Марк Брендън Алистьр. Живя само един следобед.

Грейсън целуна най-долния белег, скрит от целия свят, дори от самата нея. Е, сигурно го е виждала и камериерката, каза си той, а сега и аз знам за него.

Александра беше толкова развълнувана, че не можа да спре сълзите си. Притисна длани върху горещите си бузи и затрепери с цялото си тяло.

Той я притисна утешително към широките си гърди.

Тя продължи да плаче, неспособна да се извини. Не беше в състояние да спре. Първия ден беше плакала за сина си, но обстоятелствата я принудиха да спре сълзите си. Тео не желаеше да разговарят за бебето и само след седмица забрави „произшествието". Александра погреба емоциите си и продължи да живее. Сега обаче всичко заровено в дълбините на сърцето й избликна на повърхността. Болка, мъка, тъга... всички онези безсмислени дни, които беше преживяла... желанието й да умре.

Виконтът зарови пръсти в косата й. Тя изтри очи с опакото на ръката си.

- Простете ми!

- По-добре да се наплачеш, отколкото да го държиш в себе си. Потиснеш ли го, то ще загнои и никога няма да престане.

Болезненият израз в очите му й показа, че и в неговото сърце гори нещо, стара болка, от която не е успял да се освободи. Потърка лице в ризата му, смаяна, че най-сетне е намерила човек, който я разбира. Даже лейди Фийдърстоун, тази толкова мила и дружелюбна жена, не намери думи да я утеши - може би защото не разбираше, че Александра има нужда от утеха. А ето че сега я намери при един пират, който я бе отвлякъл на кораба си.

- Къде смяташ да ме отведеш с тази лодка? - попита Александра и дори се засмя.

- Това е кораб - поправи я той. - Никъде няма да те отведа.

И последно - един наистина велик момент:

Грейсън не поглеждаше настрани. Бавно, сякаш теглен от въжета, той падна на колене. В очите му святкаше едва сдържан гняв. Позата му беше смирена, но всички на борда усещаха, че привидността лъже.

- Моля ви. Пуснете я да си иде.

- Обичате ли я?

Грейсън стисна устни. Не искаше да отговори.

Александра беше готова да изпищи. Очите му изразяваха див гняв.

Ардмор я бутна напред.

- Попитах нещо. Обичате ли я?

- Да - изкрещя Грейсън и скочи на крака. - Обичам я с цялото си сърце и до последен дъх. Пуснете я да си иде!

Ардмор избухна в луд смях. Напълно бе изгубил ума си.

- Изобщо не знаете какво значи да обичаш. Знаете ли какво е някой да ти е толкова скъп, че да тъгуваш цял живот, когато му се случи нещо?

Притисна пистолета в бузата на Александра и тя нададе тих вик. Грейсън стоеше като закован. Само стисна ръце в юмруци.

- Ако я нараните, ще умрете, преди да сте направили и една крачка.

Ардмор не го слушаше.

- Щом сте толкова влюбен в нея, финли, помолете я да стане ваша жена.

Грейсън не каза нищо. Само един мускул на лицето му потръпна.

- Е? - извика Ардмор. - Защо не чувам предложение за женитба? Това значи ли, че сте имали намерение да я на¬правите своя държанка? Тя е дама. Ако не желаете да я направите почтена жена, ще я задържа при мен.

- Моля ви, престанете! - изплака Александра. Вече не издържаше.

- Александра - изрече спокойно Грейсън, - искаш ли да се омъжиш за мен?

По бузите й потекоха сълзи.

- Не - отговори тя и решително поклати глава.

Грейсън загуби ума и дума. Правилно ли бе чул?

Гневът го заслепяваше. Виждаше само Ардмор, ръката му около талията на Александра. Виждаше как пистолетът трепери в ръката му и как конвулсивно стиска веригата, свързваща китките на Александра. Ардмор беше с цяла глава по- висок от нея. Стройното й тяло изглеждаше толкова крехко и беззащитно. Зърната на гърдите й бяха щръкнали от студа, дългите крака трепереха. Стоеше пред него, изложена на погледите на десетки мъже...

По бялата й кожа нямаше нито едно синьо петно. Никакви признаци, че Ардмор й се е натрапил. Само в погледа й се четеше дълбок ужас.

Грейсън я погледна невярващо.

- Отказваш ли ми?

- Отговорът ми е „не" - повтори Александра, но гласът й се изгуби във воя на вятъра.

Какво й става? - запита се безпомощно Грейсън.

-Александра...

Тя вирна брадичка.

- Няма да приема предложение, наложено от мистър Ардмор. Няма да си щастлив, ако го направя. Винаги ще се съмняваш.

- Дали си отговорила честно? В момента това изобщо не ме интересува.

- Виждаш ли? - Тя го изгледа раздразнено с прекрасните си кафяво-зелени очи.

Ардмор се усмихна. Грейсън не беше в състояние да предвиди действията му. Откакто го бе спасил от мръсния кафез на пиратския кораб, Ардмор беше непредвидим и ненадежден. Дали ще убие Александра пред очите му, или просто иска да го накара да повярва, че ще го направи? В момента не можеше да прецени. Но и не можеше да рискува.

- Моля те, Александра, кажи „да". По-късно ще се караме.

Тя поклати глава.

- Няма да водим спорове за брак, сключен без любов. Няма да го допусна.

- Защо говориш за брак без любов? Току-що казах, че те обичам!

- Само защото капитан Ардмор ти заповяда. Защото се опитваш да спасиш живота ми.

- Не, по дяволите! Защото това е истината! - изкрещя той, загубил самообладание. Знаеше, че всички офицери и моряци чуват думите му. Събра цялата сила на волята си, за да овладее гнева, който заплашваше да го надвие.

- Аз те обичам, Александра. Обичам те от мига, когато нахлу в спалнята ми, за да ме спасиш. Обичам те, когато смутено свеждаш поглед, защото съм ти казал, че си прекрасна. Обичам те, когато те целувам и ти се изчервяваш. Обичах те, когато намерих на писалището ти онзи проклет списък. Обичах те даже когато установих, че си действала на своя глава и си приключила моята мисия зад гърба ми. - Спря за миг и заключи заплашително: - По този въпрос обаче ще си поговорим още веднъж!

Очите й се напълниха със сълзи.

- О, Грейсън - пошепна тя, - наистина ли ме обичаш?

- Да. Макар че ти ме постави най-отдолу в твоя проклет списък с кандидати за женитба. И на всичкото отгоре сложи след името ми въпросителен знак!

- Скъсах списъка.

- Радвам се - отговори той с мрачна усмивка. - А ти обичаш ли ме, Александра?

Тя се усмихна през сълзи.

- С цялото си сърце.

- Това е трогателно - изръмжа Иън 0'Мали зад гърба му.

- Тогава се омъжи за мен.

-Не.

Тази жена ще го подлуди!

- Защо, по дяволите? - изрева вбесено той.

- Защото капитан Ардмор няма да те остави жив. Моля те, Грейсън, върви си.

- Никъде няма да ида!

Той направи крачка напред. Ардмор рязко обърна Александра, завлече я до релинга и я сложи да седне върху дъската. Тя се залюля опасно между морето и дъските на палубата.

- Не мърдайте, Финли!

Грейсън едва не извика от ужас и болка. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Лицето на Александра побеля като вар, тъмните очи се изпълниха със страх. Не, изплака вътрешно той. Този път не!

Четете, момичета, и се наслаждавайте!!! А аз така се прехласнах по авторката, че сега започвам да се ровя като миш в нета за други нейни романи, мисля май, че и този беше от поредица. Може би ще има и книга за дъщеричката Маги, а защо не и за гадняра Ардмор, че авторката така сладурски ги е описала дори оръфляците, че дори и този "железарски" пират ми стана симпатичен накрая

Редактирано от bobych (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душо недоудушена, бобчеста!!!

Тамън преди малко се жалвах на Тихи, че не я намирам в списъка, а се оказа, че тя нова книжка и не мога да се сдобия с нея! Само ти ми трябваше така да ме тормозиш!!!

Няма ПЪК да ти прочета целия коментар!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душо недоудушена, бобчеста!!!

Тамън преди малко се жалвах на Тихи, че не я намирам в списъка, а се оказа, че тя нова книжка и не мога да се сдобия с нея! Само ти ми трябваше така да ме тормозиш!!!

Няма ПЪК да ти прочета целия коментар!!!

Книжката е страшно свежа, Иринчеее kiss.gif Отдавна не бях попадала на нещо толкоз добро dcc7e68bd2f2edbd8ce3904a30561223.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Боби, хич недей да ми приказваш, че ще те удуша! :blink:

Ако някой друг дет ми е по-близко не ми попадне под ръка :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Книжката е страшно свежа, Иринчеее kiss.gif Отдавна не бях попадала на нещо толкоз добро dcc7e68bd2f2edbd8ce3904a30561223.gif

Супер щастлива съм,че ти е допаднала.Преди време някой искаше съвет какво да чете,но сигур не съм била убедителна,пък и друг рече,че я захвърлил посредата,та остана недооценена книгата.А за мен си струва точно заради свежия ,по-различен стил на авторката,дет тъй и не и запомних името.Интересно,писала ли е друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Боби, на мен пък ми иде да зафърча от кеф, че е толкова хубава книжката, малко й се притеснявах, че нали непозната авторка, а Ирис не винаги имат добри попадения. Но коментара ти ме възхити! Цитатите са трепаааач!!! Чак ми се дочете, ама не може сега, че имам за учене. :((((

А мисля, че има книга за Ардмор. Май за него е следващата от поредицата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Бобиии, мила страхотни цитати и просто нямам търпение да докопам книжката :( Цитатите толкова ме впечатлиха, че веднага се разрових за авторката... ето го нейния сайт http://www.jennifersromances.com/NewSite/books.html а и намерих няколко от книгите й. Мисля, че тази е първа от поредица, а The Pirate Hunter е за Ардмор, The Care & Feeding Of Pirates е за Хонория

Редактирано от BlackRose (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Четете, момичета, и се наслаждавайте!!! А аз така се прехласнах по авторката, че сега започвам да се ровя като миш в нета за други нейни романи, мисля май, че и този беше от поредица. Може би ще има и книга за дъщеричката Маги, а защо не и за гадняра Ардмор, че авторката така сладурски ги е описала дори оръфляците, че дори и този "железарски" пират ми стана симпатичен накрая

Боби, специално от тази поредица книгите са три, втората е за въпросния злодей Джеймс Ардмор, който докако крои отмъщението за Грейсън попада на лейди Диана и се влюбват (явно двете книжки се развиват паралелно), а третата - за мен лично е с най-интересно резюме, а героите са за Хонориа :( и Кристофър - Кристофър също е пират и главната го посещава докато е в затвора, прекарва една нощ с него и се омъжват тайно. Хонориа предполага че Кристофър е мъртъв, и е сгодена за друг, но изведнъж мъжа й се появява жив и здрав и си иска жената :super: Сключват уговорка, отплават заедно за да търсят съкровище, като уговорката е че като го намерят, Кристофър ще освободи Хонориа от нежелания брак...

Да не повярваш, какво попадение от страна на Ирис! Браво на тях!3dac96de6803d637fcc72bc4d0603195.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пък ако издадат и другите от поредицата, равни няма да имат. :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пете, благодаря за подробното инфо kiss.gif Руснаците (както винаги) са светлинни години преди нас в превода на качествените книги, естествено са се обзавели и с тринките книжки от поредичката. Как да не ги заобичка човек dcc7e68bd2f2edbd8ce3904a30561223.gif Ще ги карам по ред на номерата, т.к. ми е ужасно любопитна историята за Ардмор - много "железен" и корав ловец на пирати - страшилището на моретата. 0b8ee9956a774c350dd59ffd35948879.gif А пък третата книга е за сестрата на Ардмор, но като стигна до нея ще споделя впечатления :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×
×
  • Добави ново...