Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Христо Смирненски


Препоръчан отговор


Здраваейте!

Търся "Приказка за стълбата", но в съвременен вариант, т.е. трябва да напиша нещо като съвременен разказ, който да е събременнен вариант на творбата на Христо Смирненски "Приказка за стълбата"!

Предварително благодаря! ;):wors::wors::wors::wors::wors::wors:

Моля, преди да пуснете какъвто и да било въпрос да прочетете внимателно всички постове в темата, въпроси, на които вече е даден отговор някъде в темата, ще бъдат изтривани.

арти

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 109
  • Създадено
  • Последен отговор

Здраваейте!

Търся "Приказка за стълбата", но в съвременен вариант, т.е. трябва да напиша нещо като съвременен разказ, който да е събременнен вариант на творбата на Христо Смирненски "Приказка за стълбата"!

Предварително благодаря! :wors::wors::wors::wors::wors::wors::wors:

Какво точно имаш предвид под "съвременен вариант" ;) ? Според мен тя си е напълно актуална Публикувано изображение (освен може би "принцове и князе" - "министри и политици" ;) примерно, а "плебей" - "бедняк", "дришльо" - "просяк")!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Намерих нещо актуално, кратичко, но насочващо, ако те интересува темата можеш да си го доразвиеш.

Влизането ни в ЕС - "Приказка за стълбата"

Доскоро ние бяхме трета ръка хора, но сега с влизането си в ЕС ние поехме по стълбата. Бизнесът, туризмът в България може да се развива. Отреден ни е общо взето обслужващ статус, но хубавото е, че поне ще черпим от отплатата на прогреса. Постепенно ако сме способни, може и да се изкачим по-нагоре. Подобно издигане е далеч по-лесно от преминаването от "излишен" в "избран". Ще трябва само да поизчакаме малко време да мине, защото в момента сме в преход и реорганизация. Ще пострадаме дотогава.

А след това - визите, униженията, ксенофобията и "третата" ръка хора няма да се отнасят за нас. Ние самите ще станем от "лошите" и ще си затваряме очите пред чуждото нещастие. И нашите министри ще третират имигрантите като слуги.

"Приказка за стълбата" на Смирненски е вечна "приказка".

И малко анализ:

Още в ранните разкази на Смирненски се откроява неговата наблюдателност. Той умее да разкрие обществените недъзи и човешките слабости. Открояваща в белетристиката му е творбата-алегория “Приказка за стълбата”. В символиката са скрити дълбочина и мъдрост. Заглавието има метафоричен смисъл. “Приказка” алюзира за някакъв приказен елемент, несъществуващ, дори фантастичен. “Стълбата” символизира изкачване и слизане – извисяване или човешка деградация.

Хвърли едно око и на това: http://download.pomagalo.com/5145/

Тук ще намерите творчеството на Смирненски:

* разкази

Из дневника на един английски поручик

Гюро Михайлов пътува

Очи

Левски

Лятна нощ

Зидари

Босоногите деца

Приказка за стълбата

Как ще си умра млад и зелен

* стихосбирки

Да бъде ден

Стихове от 1917 г.

Стихове от 1918 г.

Стихове от 1919 г.

Стихове от 1921 г.

Стихове от 1922 г.

Стихове от 1923 г.

* фейлетони

Благотворителност

Рапортьор

Писма до оня свят

Писмо до провинцията

Политическа зима

Хляб и зрелища

Рождество

Епидемия от конференции

Вечният фарисеин

Нямате думата!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво точно имаш предвид под "съвременен вариант" :P ? Според мен тя си е напълно актуална Публикувано изображение (освен може би "принцове и князе" - "министри и политици" ;) примерно, а "плебей" - "бедняк", "дришльо" - "просяк")!

Да съвременна е, но ми трябва нов разказ, който да има идейте на "Приказка за стълбата" на Хр. Смирненски! Т.е. трябва ми нещо като разказ! Публикувано изображение

Лошото е, че не ми остава време покрай тия уроци и подготовки за кандидат-студентски изпити да помисля по-задълбочено над това!

Ако някой друг може нека помогне! Трябва ми за вторник, т.е. най-късно вечерта в понеделник трябва да съм го написъл!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разказ наготово няма да се намери. Идея: напиши например разказ за човек, който тръгва по стръмен път, в търсене на някакво прекрасно кътче на върха, което да му даде свобода, поглед от високо, чувство за власт. В раницата си той носи добродетели, т.е. това са чертите на характера му, с които тръгва нагоре. Но постепенно по пътя му се налага да изхвърля едно по едно тези качества - например среща някакво животно, хванало се в капан и вместо да му помогне пордължава, така изхвърля една част от душата си, става му по-леко, и той още повече се забързва, за да стигне връха и др. няколко такива ситуации измисли, за да загуби човещината, състраданието си и да се превърне в безскрупулен, празен човек, който с лекота стига върха, но е загубил себе си, не е същият.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Петър Лефтеров

Приказка за стълбата” е произведение, с което всеки от нас е запознат. Чели сме го в училище като произведение на един от най-известните български автори. За повечето от нас е вярно, че произведението е докоснало нещо в душите ни, накарало ни е да се замислим върху морални дилеми, оставащи обикновено извън полезрението ни. След това сме излезли в реалния свят и сме видели фрапиращите доказателства за това колко актуална е тази приказка към нашето време и колко близка е до живота ни.

Като направим равносметка обаче, какво ни е донесло познаването й? Живеем ли по-добре? По-щастливи ли сме? По-богати? Напротив, за нас тя носи чувство за неизбежност и примирение с недостатъците на демокрацията. За политиците тя носи знанието, че от тях се очаква да пренебрегнат реалността и да си живеят в някаква собствена въображаема държава. За амбициозните носи убеждението, че фаустовите сделки, а не личните качества са начинът, по който човек се издига в обществото.

Като направим тази равносметка, имаме два избора. Първият, по-лесният, е да решим, че просто светът е такъв, какъвто е, а ние сме безсилни и безпомощни. А вторият - да разберем, че приказката на Смирненски не ни е дала правилната поука.

Да, когато човек е натоварен с власт и отговорност, той вижда нещата по различен начин. Това е, защото ги вижда от собствената си гледна точка, имащ съответните знания и перспектива. Той не е отговорен за това повече, отколкото статистикът, виждащ индивидуалните човешки мнения като прашинка в глобалните тенденции, програмистът, виждащ потока потребителски оплаквания като доказателство за пълна липса на компютърна грамотност, или полицаят, длъжен да вижда във всеки потенциална заплаха за реда.

Означава ли това, че политиците ни са онеправдани и неразбрани? Че обществото е виновно за липса на гражданска култура? Е, някои може би си мислят и това. Ситуацията обаче е съвсем различна. По един или друг начин статистикът е длъжен да обясни смисъла на заниманията си, преди резултатите му да бъдат приети. Програмистът, въпреки раздразнението си, ще се наложи да помогне за решаване на проблемите и евентуално да открие истински свои грешки. Полицаят е длъжен да се извини и да обясни причината, поради която е проявил подозрителност към честен гражданин.

За разлика от тях българските политици не се опитват да обяснят решенията си. Не правят опит да запълнят пропастта между себе си и обществото. Вместо това те се крият в кабинетите си, вършат каквото там вършат и внимават да не попаднат в светлината на прожекторите. А ако все пак някой се подхлъзне, народът, жаден за виновници, не се интересува кой недоразбрал, кой допуснал грешка, кой продал държава. Всички са минали по стълбата, всички са продали себе си, всички са част от “онези”.

Така мафията си действа необезпокоявана, прикривана от невинни глупаци, подлеците се издигат в партийните структури, необезпокоявани от честните хора, нежелаещи да се занимават с нещо, което възприемат като “мръсна работа”, обществото гледа безпомощно и незаинтересовано, знаейки, че какво правят “онези горе”, си е тяхна работа. А демокрацията краси публичните речи и учебниците.

А какво става със стълбата? Светът се промени, а стълбата престана да е толкова страшна и се превърна в мост. Този мост обаче, стои потънал в прах и неизползван. Той едновременно свързва и разделя две еднакво нещастни, еднакво объркани и неориентирани половини на това, което наричаме демократично общество.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е чудесно разсъждение от съвременна гледна точка върху разказа, но човекът май си иска творчески разказ със сюжет, диалози и т.н., абе все едно съвременен вариант на Стълбата. Готино го е измислила учителката, е не всеки има талант, но всеки може да се пробва.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето есе на тази тема:

СТЪЛБАТА, КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ

(есе по мотиви от „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски)

Изправен пред стълбата, пред реалната възможност да промени съществуването си, да направи живота си по-добър, човекът започва сложен диалог със себе си. Младият момък и Дяволът, представени в произведението на Христо Смирненски „Приказка за стълбата” като отделни образи, в действителност разкриват личностни компоненти на един човек: момъкът е рационалната страна, която обмисля възможности и взема решения, а Дяволът - емоционалната, която мотивира цялата човешка дейност. Неусетно и несъзнателно Аз-ът се отказва от идеалите на тълпата, които също така неусетно и несъзнателно е възприел и в които всъщност никога не е вярвал истински. Такива хора винаги се осмислят негативно от социума, а действията им стават обект на критики и се осъждат жестоко. Но именно личности, които мислят и действат различно от общоприетото, са двигателна сила на прогреса (Хегел). Отделянето от множеството, самоизолацията, от друга страна, е акт на духовно извисяване (Ницше). В този смисъл фигурата на индивидуалиста, решил да се разграничи от тълпата, би трябвало да се осмисли положително.

Христо Смирненски измисля съвсем друга стълба, която няма нищо общо с извисява¬нето на човешката личност, с изкачването й нагоре към небесната светлина. Стълбата на Смирненски е дяволската стълба на падане¬то все по - надолу и надолу в пропастта на по¬рока и престъпността. Привидно изкачвайки се по тази стълба, младият герой на поета всъщност върви стремглаво към пропастта, към ада. Заслепен от богатството и властолюбието, което дяволът му предлага, той от беден и честен пролетарий се превръща в опиянен от власт и успехи самонадеян пре¬дател на своите идеали, на своите близки и на съмишлениците си. Този герой може да се възприеме като символ на ренегата, из¬менника, продажника и предателя. Но мо¬же да се разтълкува и в по-универсален, об¬щочовешки план: като символ на лекомис¬лено повярвалия в обещания и илюзии мла¬деж, който се саморазрушава, обезличава, самоунищожава в името на една горчива самозаблуда. А тя е, че отмъщава за своите бед¬ни и страдащи братя, която замъглява съзна¬нието му и неусетно го превръща в егоист и егоцентрик, който мисли само за собствения си интерес. В името на отмъщението той се отказва от всичко свое и вместо нагоре, към висините, пропада в преизподнята на загубената си човешка идентичност.

Всъщност отказалият се от себе си, от стре¬межа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият „плебей по рождение" с фанатизма и лекомис¬лието си доброволно загубва сетивата, па¬метта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средст¬вата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родни¬те си братя, когато приема недостойни, не¬морални, дяволски средства.

Всъщност днес може и да не четем Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен – не е разбирал от живот. А и е живял преди колко… много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.

Стълбата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Личното щастие е най-важно. Стъпалата на Стълбата са красиви. Бял мрамор. Блясък. Розови нишки.

Какво толкова? И днес щом решиш, можеш да продадеш себе си. Ти си човек, но нищо животинско не ти е чуждо. Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш...

Май и днес тези стъпала надолу всъщност водят нагоре??? Изборът, макар и труден, е само наш!!!

1. Здравко Чолаков - "Приказка за стълбата" - виж

2. Георги Чобанов - Приказки за тялото (Наблюдения върху "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски) - виж

3. Дяволските изкушения за човешката съвест в "Приказка за стълбата"(ЛИС) - изтегли

4. Променената гледна точка на героя за света в "Приказка за стълбата" (ЛИС) - олимпиада по български език и литература - изтегли

5. Стълбата, която води надолу (ЕСЕ) - изтегли

Тези теми ги има тук: http://www.myschoolbel.hit.bg/Temi%20po%20...%208%20klas.htm

Темите, на които пише изтегли са в rar формат, чуквате на "изтегли" с десния бутон на мишката, избирате Save Link As и после разархивирате. Сайтът е истинско богатство.

СМИРНЕНСКИ И БЪЛГАРСКАТА САТИРИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ

Вихрен Чернокожев

тук

Приказка за стълбата

Автор: Nadya

ЕСЕ

Стълбата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало. Гледката, която се открива от там е по-широка, по-интересна. Но дали може да се види? Изкачвайки стълбата зрението, слухът отслабват. Ставаме късогледи. Приравняваме това, което е около нас с това, което е навсякъде. Трябва ли да ни съдят? Не. Да дойдат при нас и да видят “колко красива е Земята и колко са щастливи хората”.

Личното щастие е най-важно. Отдавна умряха ентусиастите, които жертваха себе си за доброто на другите. Днес на такива геройства са склонни само тези, които са долу, при “сивите тълпи на мизерията”. И знаети ли защо? Защото не са видяли какво е горе.

Едноличното щастие е най-важно. Тръгни нагоре. Плати цената. Продай всичко, което имаш. Човешка същност?! Не стига. Ще останеш в средата. Продай другите! Внимавай! Може да те изпреварят. Нали и те вървят нагоре. Когато стигнеш там, ще живееш с мисълта, че си щастлив. А дали е така? Не се притеснявай. Този въпрос ще те вълнува само в редките моменти, когато съвестта ти се събужда от дълбокия си сън. Две приспивателни и отново си щастлив. “Колко красива е Земята и колко са щастливи хората.”

Стъпалата на Стълбата са красиви. Бял мрамор. Блясък. Розови нишки. Красотата е коварна. Миг невнимание и си отново долу. Какво пък. Зрението и слъхът се нормализират. Отново си при “сивите тълпи на мизерията”. Имаш нов стимул да вървиш нагоре. Видял си какво е там, виждаш какво е долу. Не е справедливо. Но кой се интересува от справедливост? Ти?! Тръгни отново и ще видим. Първо, второ, трето стъпало. Да, едноличното щастие е най-важно. Ти си най-важен. Останалите са част от пейзажа. Допълват картината до така търсеното горе.

Не чети Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен – не е разбирал от живот. А и е живял преди колко… много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.

Какво толкова? Щом ти можеш да продадеш себе си, защо и другите не го направят? Страхуват ли се? Толкова ли са скъпи за себе си? Ти си човек, но нищо животинско не ти е чуждо. Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш...

# Любов и омраза в притчата ,,Приказка за стълбата”

# Любов и омраза в притчата ,,Приказка за стълбата 2”

# СВЕТЪТ НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

# ЗИМНИ ВЕЧЕРИ“ И НОЩНАТА КАРТИНА НА ГРАДА ГРОБНИЦА

# Проблемът за човека и града в поезията на Христо Смирненски

# Поетиката на Христо Смирненски

тук

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 4 седмици по-късно...

Ето какво направих аз, но да ви кажа в интерес на истината г-жата ми по литература първо ми писа 6, пък после ме обвини, че съм преписала от г-н Любен Дилов Син, тъй като и той имал разработка, която също се казвала "Приказка за асансьора". Е не знам какво е писал г-на, тъй че ако някой намери неговия вариант, нека го постне, за да ме просветли откъде съм "преписвала", защото аз все още не знам ;)

***

Приказка за асансьора

- За обявата за работа? - попита го портиера...

- За работа. Много приятели са се пробвали...без резултат...дано слънцето изгрее за мен... парите ми са на привършване, скоро няма да има дори и за хляб!

Това говореше млад мъж, висшист от Хасковския филиал на УНСС, той стоеше пред асансьора - голям асансьор със стъклени стени. Погледът му бе стрелнат в далечината, където като мътни вълни на придошла река шумяха сиви тълпи от хора. Те се вълнуваха, кипваха мигом, подаваха ръце за поздрав, показваха негодувание от това, че Сидеров е стигнал до балотаж и че цените на тока отново ще скачат, а скоро след това ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, вдигаха облаци от прах..явно метачките от “Титан” отново използваха работното си време, за да чоплят семки, а не по предназначение. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше да намери метално левче. За дългата му риза се държеше момиченце. Гледаше и наивно се усмихваше. А след тях идеха дозина работнички от приватизирания наскоро Булгартабак. Една подсвиркваше с уста, друга, пъхнала ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите и гореше мъка.

- За работа. Много приятели са се пробвали...без резултат...дано слънцето изгрее за мен... парите ми са на привършване, скоро няма да има дори и за хляб!

Това говореше млад мъж, висшист от Хасковския филиал на УНСС.

- Вие презирате ония горе? - попита портиера и лукаво погледна мъжа.

- О, аз ще им покажа на тези бизнесменчета. Илизат от Кауфланд с пълни чанти, а аз и приятелите ми не помним откога не сме вкусвали свинска пържолка.Ще им разкажа играта..

Портиерът се усмихна.

- Аз работя за ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам пари, аз нямам нищо, с което да те подкупя...Аз съм беден, обикновен човек...Но аз съм готов да сложа главата си.

Портиерът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Искам да "оглушееш"! Дай ми честната си дума, че всяка дума, която чуеш в тази сграда, ще си остане завинаги тук!

- Само това ли? С удоволствие....Нека никога не кажа това, което съм чул тук, нека...

Двамата влезнаха в асансьора и мъжът натисна копчето за втория етаж. Точно преди да излезнат косматата ръка на портиера дръпна мъжа:

- Спри, тук работят обикновените чиновници, хората като теб, виж ги.

Мъжът спря и ги погледна през леко отворената врата.

- Странно: не са толкова угрижени, дори се усмихват.

Тръгна към тях. Портиерът пак го спря:

Животът ти няма да се промени коренно, ако слезнеш тук. Ако искаш нещо повече трябва да се качиш на следващия етаж. Но затова искам да "ослепееш"! Дай ми честната си дума, че всичко, което видиш в тази сграда, ще си остане завинаги тук!

Мъжът отчаяно махна с ръка:

- Добре, така да бъде!

Когато вратата на асансьора се отвори на третия етаж портиерът нашепна в ухото на мъжа:

"Виж хората тук."

- Боже мой. Тези делови хора...и тези костюми...

- Хм, да хората с костюмите - разсмя се портиера. Виж как с малко интриганстване и много престорени усмивки хората се издигат. Определено знаят какво искат. А ти знаеш ли за какво си тук?

- За работа. Много приятели са се пробвали...без резултат...дано слънцето изгрее за мен...

- Да....но помни, на колкото по-горен етаж отиваш, толкова по-добре....

Асансьорът плавно продължаваше пътя си нагоре...а мъжът продължаваше да дава обещания, за да стигне при възможно по-висок етаж, все пак с увеличаване на етажите се увеличаваха и заплатите, и все по-хубавите костюми, хората намаляваха, там горе бяха само доказали се в изкусно интриганство, данъчни измами и хора с много, много връзки. Преди да се отвори вратата на последния етаж портиерът каза: За да слезеш тук трябва да се разделиш само с още едно нещо. После вратите на рая ще се отворят за теб.

- Само за мен ли?! Ами всичките ми приятели, които също копнеят затова?! - отвърна мъжа.

- Преди те попитах, питам те и сега - знаеш ли за какво си тук? – лукаво го попита портиера.

- За работа. Много приятели са се пробвали...без резултат... Какво искаш от мен?

- Да оставиш едно единствено нещо в този асансьор – скруполите ти. Те не са ти нужни тук, ще имаш всичко, което си поискаш – пари, лукс, забавления. За какво са ти скруполи?

- Но как така без скруполи?! – очуди се мъжа.

- Ти решаваш. – отсече дрезгаво портиера.

- Така да бъде! – отвърна накрая мъжа.

Мъжът започна работа, след първия месец той се научи да чува през стените, но да мълчи като гроб, да чете мислите на човека срещу себе си, да вижда ходовете му и да използва всичко това в своя полза. След още няколко успешни месеца предоволент той реши да празнува. Когато слезе от асансьора, видя портиера, който го попита:

- Помниш ли за какво си тук?

- За работа. Много приятели са се пробвали...без резултат...но слънцето изгря за мен... парите са ми в излишък, имам дори за БМВ.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте!спешно ми трябва есе! "Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме" ? Утре имам 4 и 5ти час писмена работа върху този въпрос и много спешно ми трябва!Моляви се помогнете ми! Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте!спешно ми трябва есе! "Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме" ? Утре имам 4 и 5ти час писмена работа върху този въпрос и много спешно ми трябва!Моляви се помогнете ми! Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

На още две места тук се търси това есе, но няма нищо в нета засега.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Приказка за "Топлофикация" Aвтор: Катя Миланова Посветена на всички, които редовно си плащат сметките за парно и топла вода. В началото на годината Министерството на икономиката и енергетиката направи проверка на "Топлофикация-София" и по думите на Румен Овчаров резултатите бяха "ефективни". По-късно ревизия назначи и Бойко Борисов в резултат на постъпили в общината сигнали за нарушения и финансови злоупотреби. Наред с другите проблеми на "Топлофикация" се завихри нов скандал. На преден план излезе спорът между Бойко Борисов и Румен Овчаров. Двамата започнаха да си подхвърлят обвинения. Кметът обвини министърът, че не си върши работата, а министърът каза на всеослушание, че градоначалникът поради някакви нарушени интереси е отстранил Валентин Димитров. Енергийният министър предпочете да избегне темата за джакузитата и да се съсредоточи към по-важните проблеми на "Топлофикация"- несъбраните сметки, несъбраните пари от гражданите и най-вече неизплатените задължения към дружеството "Булгаргаз". "Топлофикация" на практика е в несъстоятелност, обяви Овчаров. Дружеството имало 110 млн. лв. капитал и 111 млн. лв. дългове. Затова трябвало да се отдаде за управление на частна компания. Той намекна, че няма да се занимава с ПР стратегии за разлика от кмета. В крайна сметка Овчаров и Борисов трябваше да се срещнат, но това не се случи. Бойко Борисов изпрати Кисъов и те двамата се разбраха, че "Топлофикация" ще бъде приватизирана. Така според тях "Топлофикация" ще има по-голям шанс да се справи с проблемите. Остана въпросът как това ще се отрази на работниците и доколко ще им се отрази приватизацията на дружеството. След втората проверка се оказа, че изпълнителният директор на "Топлофикация-София" Валентин Димитров е имал два кабината- единият е със стари и овехтели мебели, закупени преди повече от 10 години, а вторият- луксозно обзаведен . Там достъпът е само с чип-карти. Димитров е разполагал и с личен асансьор, който също работи с персонален код и електронна карта. Всички входове се наблюдават от видеокамери. Въпреки че вторият кабинет не е довършен, има луксозни плочки и дограма, разтегателни дивани и кресла от естествена кожа. Бившият шеф си е осигурил тайни стаи зад шкафовете и на двата си кабинета. Те са обзаведени с баня с масажен душ. В мазето на централната сграда на "Топлофикация- София" Димитров си е направил частен солариум и място за масажи. Оборудването е от последните и скъпи модели. Само масажният стол струва 9500 лв. Достъп до мястото има само той. Ревизорите са установили, че уволненият директор е имал трима охранители, които са се водили на заплата към дружеството. И до ден днешен те са негова лична охрана. Служители заявили пред комисията, че бившият им шеф е поискал два гаража за себе си. Ревизията трябваше да установи и защо се е наложило да се прави скъпа топла връзка между старата и новата сграда на фирмата. След проверките се разбра, че директорът на парното има влечение и към спонсорство на фолк певици, и то за сметка на дружеството, а също и към луксозни джипове. Той ползваше "Тойота Лендкруизър", за която твърдеше, че му е предоставена от приятел. Димитров се прочу още и с появите си по партита с известни манекенки. Сред тях бе една от носителките на титлата "Мис България" Елена Тихомирова. Разчу се, че Валентин Димитров е изхарчил 25 000 лева от парите на софиянци за шампанско, дъвки и шоколади. Много интересна статистика за предприятие, имащо 110 млн. лв. капитал и 111 млн. лв. дългове, нали? Когато започнаха обвиненията, започнаха и оправданията. И те не бяха малко. Не само от Валентин Димитров, но и от останалите членове на Съвета на директорите на дружеството. Купуването на перлени вани, джетове и солариуми не е минавало през съвета на директорите на "Топлофикация - София", обяви председателят на борда Илко Йоцев. Петимата му членове, назначени от държавата и от Столичната община, не знаели за съществуването на този лукс. "Ако се окаже, че има нарушения и нецелесъобразни харчове, ще бъдем безкомпромисни, въпреки че Валентин Димитров ни е колега", заяви Йоцев. Наивно звучат оправданията им, че не са имали нищо общо със ставащото. Не може нещо толкова очевидно като луксозен апартамент, скъпи коли и охранители да убегне лесно от погледа. И докато управителите се опитваха да се дистанцират от случилото се, Димитров се опитваше да се оправдае, че прави всичко в името на работниците в "Топлофикация". С мотива, че се „грижи" за служителите си бившият изпълнителен директор е закупил джета и лодките в станцията на „Топлофикация" в Приморско. Ваните и солариумът са част от рехабилитационен кабинет за служителите на дружеството, които имат опорно-двигателни проблеми, обясни Димитров. От оборудването му през 2001 г. през него са минали едва 99 служители от близо 2 600 в дружеството. Попитан за какъв вид рехабилитация служи солариума, Димитров отговори: "Аз не съм медицинско лице и ако трябва да отговоря точно, ще се въздържа и защото не съм компетентен. Как вилияе солариумът на здравето? Според мен, влияе положително и аз пак казвам - не намирам нищо лошо в това, че в сградата на "Топлофикация" има такъв кабинет и че той може да се ползва от хората". Димитров бе донесъл на пресконференция здравните картони на всички 99 души, които от 2000-та до 2005 г. са посетили центъра. Той отрече да е използвал солариума. Оправданията продължаваха и продължаваха. "Ако нашата почивна база и рехабилитационният център се сравнят с това, което имат топлофикациите в страната, ще е като сравнение между палатка и НДК", опита се за пореден път Димитров да убеди хората в правотата си. Димитров категорично отрече да е имал луксозен кабинет със скрити стаи за почивка и личен асансьор в новата сграда на фирмата в „Земляне". Всичко това било за бъдещи чуждестранни оператори, които така и не пристигнали в България. Димитров отрече появилата се информация, че си е купил и яхта. Според Валентин Димитров, всички разходи, пръснати по солариуми и джетове, са нормални за дружество, в което има над 2 500 служители. Валентин Димитров посочи, че той отдавна е имал намерение да напусне и е готов да го направи, защото модернизацията на дружеството се бави. Договорът му така или иначе изтичал на 7 юли 2006 г. "За 10 години бяха направени и много добри неща", каза Димитров. Още колко ли "хубави" неща щяха да станат в "Топлофикация-София", ако Валентин Димитров беше продължил да бъде шеф на дружеството. След всички нарушения, разкрити в дружеството, голяма изненада беше свалянето на Димитров от поста изпълнителен директор и назначаването му за заместник-директор на дружеството. Бойко Борисов иронично нарече тази промяна "козметична". Възможно ли е човек, който е обвиняван в толкова много нарушения да продължи да работи в същото дружество и то на такъв отговорен пост?! Явно може, щом през последните 10 години е можел необезпокояван от никого да прави каквото си иска. Точно в този момент дойде и тъжната вест за клиентите на "Топлофикация-София" - поскъпването на цените на парното и топлата вода. От 1 юли топлата вода ще поскъпне с 7,5%. Същото увеличение ще важи и за парното през следващия отоплителен сезон. След разкритията за лукса в "Топлофикация" потребителите започнаха още повече да се чудят къде ще отидат парите им - за ново джакузи или нов солариум. Остана им надеждата, че новият изпълнителен директор на дружеството Георги Рогачев няма да си позволява подобни волности и ще използва грижливо скътаните им пари по предназначение. Това беше приказката на "Топлофикация-София"- тъжна за едни и весела за други. Весела за онези, които ще продължат да печелят за сметка на дружеството и тъжна за потребителите, които ще трябва да дават още повече пари за удоволствието да имат парно и топла вода. Как ще продължи тази история никой не знае. Остава надеждата, че допуснатите грешки няма да се повторят и стълбата на успеха няма да взима всичко човешко от хората решили да е изкачат.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме"

Или да пишем за нея... Няма значение под каква форма ще я честваме, важното е да я има и да пълни живота ни със смисъл и много красота...

В любовта са скрити най-истинските преживявания,най-голямото себеотрицание,най-красивата радост, най-дълбоката болка...

За нея се пишат сонети, пиеси за пиано,нежни стихове, надписи по стени и фасади на сгради, романи или просто мисли, но никой не може да опише любовта в цялото и многообразие ,в цялото и великолепие и красота! Защото тя е всичко , тя е зрънцето , което ражда живота на всеки хубав ден и всяка звездна нощ...

Любовта-това е нещото, което прави този свят очарователен и по-приемлив за живеене!...

Любовта-това са безброй споделени мигове с най-близките;любовта се крие в целувката на мама ,или в прегръдката на татко, или в онова странно чувство на първата целувка...

Любовта те кара да виждаш красивите неща в света около теб, а лошите просто да не забелязваш; любовта ти подарява онази загадъчна усмивка, която ,щом я видят хората, веднага разбират, че стрелите на Амур са те докоснали.

Любовта е вдъхновение.

Когато човек е влюбен, той се стреми да бъде все по-добър и по-добър;старае се да заличи недостатъците си и да подсили добрите си качества.Не случайно се казва,че любовта дава криле-когато тя те докосне, сякаш излиташ високо към небето, към звездите, иска ти се да прегърнеш целия свят е да викаш от щастие,както никога досега...

И защо? Просто от радост, че до теб има някой,който държи на теб и който те обича! Някой,когото можеш да хванеш за ръка,да прегърнеш или просто да погледаш-да видиш в очите му всички най-красиви кътчета на душата си, всички цветове на мечтите си и те да станат реалност само чрез един поглед на човека до теб...

И тогава осъзнаваш колко е хубаво, когато слънцето огрява Земята, да имаш с кого да се насладиш на топлината му, а когато отива да спи, човекът до теб да ти разкрие магията на един незабравим залез;да има с кого да събираш мидички по плажа, да скачаш в купчините есенни листа , да правиш снежни човеци...

Просто-да има някой, с когото да споделиш всички мигове в живота си , някой който да е до теб. Когато се веселиш да се смее с теб,когато паднеш да ти подаде ръка и да избърше сълзите ти с целувки, защото споделената радост е двойна радост, а споделената болка е половин болка...

Любовта няма образ, тя не е в един конкретен и единствен човек-тя е във всички и във всичко!

Любовта е навсякъде около теб-просто трябва да отвориш сърцето си и да я пожелаеш-толкова силно, колкото никога преди! И да и позволиш да те промени, да те направи по-добър , по-истински , по-човечен... Защото любовта облагородява! Любовта е всичко , онова ,което ти дава сили да повярваш в красотата и добротата, в този така невероятен живот, и да му се насладиш от цялото си сърце и душа...

Без любов животът е толкова сив и тъжен!

Не позволявай на любовта да изчезне от сърцето си-пазия, тя е най-голямата богатство, източник на щастие и усмивки! Тя е солта на живота, тя е водата в пустинята, тя е самия живот.Казано е , че който не е обичал, той не е живял! Защото онзи замечтан поглед струва повече от всичкото злато по Земята, топлината, която сгрява сърцето ти, не се продава по магазините, а човекът до тебе не е музеен експонат.

И ако случайно някога изгубиш вяра в любовта, си спомни ,че тя е във всичко около теб ,помъчи се отново да я откриеш някъде другаде, и никога не спирай да мечтаеш за нея! Така че, обичайте, мечтайте и вярвайте в живота,оцетен с палитрата ЛЮБОВ!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 3 седмици по-късно...

На горе по стълбата, която води надолу

това есе търся или нещо подобно

:rolleyes::rolleyes::help:

" Нагоре по стълбата,която води надолу" е страхотна книга от Бел Кауфман/ американска писателка от руски произход/. В книгата си тя третира проблемите на американските училища

от 60-те години. Тези проблеми обаче засягат нашите училища едва днес. Много е интересна!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 4 седмици по-късно...

Здравейте поради няколко причини нямам как да напиша едно отговорче на литературен въпрос плс ако може някой да ми помогне ето го и него "Как е изобразен градът в Зимни вечери?" тнх предварително

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали това ще ти свърши работа, но ето ти няколко варианта:

http://www.literaiko.com/files/prepodava_v_8_klas.pdf

http://download.pomagalo.com/35/

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако може плс и за "Какво общо откривате в образите на жените,децата и старците" ако и това ми кажете ще съм ви мн поивече от благодарен!!!!!!!!!!!!!!!!!! :wors:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте спешно ми трябва текст на тема: Образа на града в 1-ви фрагмент на цикъла "Зимни вечери" МОЛЯ ВИ ЗА ДНЕС МИ ТРЯБВА СПЕШНО Е!!!! ;) Благодаря предварително!!! ;)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване